Завършваме пътуването из Индокитай заедно с Мая. Започнахме с Ханой – столицата на Виетнам, отидохме до залива Халонг, Сайгон и делтата на Меконг, а за последно бяхме в Камбоджа и Анкор. Днес завършаме пътуване из Индокитай с Банкок и Патая в Тайланд.

Приятно четене:

Тайланд: Банкок и Патая

част четвърта на

Индокитай – Виетнам, Камбоджа и Тайланд

След като изпълнихме най-важната част от програмата, преразпределихме отново свръхбагажа, взеха ни пръстов отпечатък и претичахме между самолетите по пистата се отправихме към по-лежерната част от пътуването, а именно

Тайланд

Два дни в

Банкок

и два дни в морския курорт – Патая.

В туристическо отношение Тайланд е най-известен

Тайландците отдавна са осъзнали потенциала на туризма, а и понеже имат късмета да не са преживели война в последните 50 години са много напред по отношение на съседите си.

Тайланд е нещо като икономическият тигър в региона

Въпреки ужасните поражения от цунамито през 2004 година, страната се развива и става все по-популярна туристическа дестинация.

Тъй като съм била вече там имах представа какво да очаквам и бях готова просто да се насладя на преживяването.

Тайланд обаче ме изненада – неприятно.

Не зная дали е последица от моите спомени или резултат от посещението ми първо във Виетнам и Камбоджа, но се разочаровах. Такава

безумна меркантилност и преследване на туристите за всеки долар …

не съм срещала. Абсолютно за всяко нещо, за което могат, ви искат пари. В това число, за да нахраните слоновете! За да ви върне слона фотоапарата, който ви е взел, ви искат пари. Но не един долар, под пет не взема!

Всичко това на тях може да им се струва като забава за туристите, но аз го смятам за дразнещо, излишно меркантилно и прекалено. Откровено се разочаровах от Тайланд.

Въпреки тези разочарования, факт е, че

попаднахме в Тайланд в един изключително интересен момент.

Около месец преди да тръгнем,

кралят на Тайланд – Рама IX, почина

на 89 годишна възраст, потапяйки цял Тайланд в дълбок, искрен и изключително продължителен траур. На практика цялата държава беше окичена с жалейки и портрети на покойния крал. Горе-долу половината население ходеше облечено в черно или поне с траурна лента и дори травеститското шоу Тифани, на което ни заведоха, започна с молитва в памет на краля.

Казвам това, тъй като е наистина събитие, на което може би друг път няма да можем да присъстваме, а освен това причини доста главоболия с посещението ни в Големия дворец в Банкок.

Кралят беше изложен за поклонение в Тронната зала и половината държава се беше стекла да се поклони.

Изобщо не се шегувам. За продължителността на поклонението се очакваха няколко милиона човека.

Всички тези хора, малки и големи, облечени целите в черно /при 32 градуса температура/, повечето носещи портрети на краля, се редяха на километрични опашки пред двореца, където чакаха часове наред, за да могат да минат и да се поклонят на покойния.

За да избегнат масов мор сред поклонниците, властите бяха организирали опъването на шатри, в които да се чака на сянка и се раздаваше вода и храна безплатно. В деня, в който ние бяхме в двореца, ни казаха, че имало около 20 000 човека, чакащи да влязат!

Всичко това доведе до невероятно стълпотворение в и без това доста посещавания дворец, да не говорим, че половината дворец беше затворен, заради поклонниците!

И отново – дълги поли и панталони, и покрити рамене! Аз съм човек, който издържа на жега, но тези дълги поли ми идваха в повече.

Въпреки тези неудобства,

Големият Дворец в Банкок

е място, което задължително трябва да се посети. Построен е след установяването на Банкок като столица през 18 век и всеки крал е добавял нещо от себе си …. предимно от злато!

Злато и скъпоценни камъни навсякъде. Дотолкова, че в един момент това вече не ни правеше впечатление.

В този ден не се предвиждаше да се разхождаме из Банкок и затова след блъсканицата в Големия дворец в следобедната жега, се натоварихме на автобуса и се отправихме към почивката –

Патая

Хайде малко Гугъл. 😉 Патая е морски курорт на около 100 км югоизточно от Банкок, на брега на Залива на Тайланд. По тази причина е основен притегателен център за жителите на Банкок през уикенда, които добавят към безумната лудница от туристи.

Патая е … прехвален и силно незаслужаващ славата си

на тропически, морски курорт. Претъпкано и доста мръсно място. Плажът е … бил тропически, сега вече не отстъпва по нищо на съсипаните плажове по нашето черноморие. За почитателите на Тайланд и тропическите плажове … отбягвайтe Патая. Съсредоточете се върху островите.

Патая е притегателен център за секс туризъм

На всички любители на този вид туризъм по света. С това е и известна.

Аз не съм най-консервативния човек на света, но нещата на които се нагледах там ме потресоха съвсем откровено.

На практика целия курорт е завзет от … „господа“ по липса на по-цензурна дума, която да използвам, на средна възраст 60 години. Бели, от очевидно богатите европейски държави и Австралия.

Та тези мили господа, отиват в Тайланд на секс туризъм. Но не както ние бихме го схванали … отиваш в бордея и си вършиш работата. Тези господа – 60 – 70 – 80 годишни, очевидно наемат местни момичета за периода на престоя им там. Срещу съответните услуги, въпросните дами биват издържани.

Излизайки през деня на крайбрежната улица е изключително масово явление, да видите бял мъж, хванал за ръка местна девойка. Разликата във възрастта на такива двойки понякога беше просто убийствена! Да видите нормално бяло семейство, мъж, жена, деца, си беше изключение и обикновено означаваше, че това са руснаци /доста руснаци има там/. Включително станах свидетел на сценка, как един такъв бял „красавец“, предложи на едно момиче в един от магазините. Жената очевидно работеше там, но това не го спря. Жената имаше убийствено погнусено изражение, когато му тегли една.

Основни забележителности на Патая, както се сещате, са всякакъв вид секс заведения.

Имат си цяла улица на „Червените фенери“ със забавления за всеки, ама наистина всеки вкус.

Едно предупреждение за посещаващите такива заведения. Нас също ни предупредиха. Когато влезете в бар, много, ама много внимавате да не пиете питие, което вече ви е налято в чаша. Задължително се налива от запечатана бутилка. Което ви лимитира по отношение на разнообразието. Уловката е, че има доста случаи, в които така налятото питие е примесено с … приспивателно и никога не е ясно къде ще се събудите и какво ще ви липсва. Изричното настояване на водача на групата ни беше, ако ще правим такива неща, задължително да казваме на някого от групата къде точно сме и ако се почувстваме странно, да звъним в полицията преди да припаднем. Та … да си знаете.

По-традиционните забавления в Патая се изчерпват с

шопинг, масажи и травеститското – Тифани шоу

Тайландските масажи

са нещо, което задължително исках да опитам. Оказа се, че групата е много запалена по тази идея и водача ни ни заведе в местен салон за масажи. Като казвам масаж, имам предвид традиционен масаж, а не … шестия вид такъв. Беше страхотно изживяване. Група дребнички тайландки ни натръшкаха по пижами /в които предварително ни премениха/ на едни матраци директно на пода и за период от два часа! ни разглобиха и сглобиха обратно. След десетдневното препускане, това се оказа истинско блаженство! Тайландският масаж, не само този на краката, но на цяло тяло, искрено и горещо го препоръчвам!

По въпроса с

травеститското шоу

При първото ми посещение пропуснах тази забележителност, така че, сега се ориентирахме и беж цялата група при травеститите!

Много се депресирах! А и всички жени от групата! Ама няма толкова хубави жени ви казвам! Тъй като се снимахме с тях /срещу съответните долари, разбира се/ имах възможност да ги огледам отблизо! Никакъв начин няма, по който да разпознаете, че това не са жени! Направени, изписани, даже чертите им са като на жени! Луда работа!

Накрая след дълга дискусия се съгласихме, че грозна ли е …. жена е! Просто няма толкова красиви жени!

Ето и малко снимки за доказателство

В крайна сметка, тъй като вече и адамовите ябълки си премахват, единствения начин да разберете, че е травестит, а не жена, е по ханша. Мъжкият ханш е тесен. Ако случайно сте стигнали до там, че да се налага да различавате, това ви е спасението.

На нас един ден шопинг ни беше достатъчен и решихме да отидем до друга близка забележителност –

ботаническата градина на Патая – Nong Nooch

Страхотно място. Местен бизнесмен откупил терена и направил градина, която е достъпна за посетители.

Имат разкошни колекции тропически растения, разходки със слонове /където слона ви свива апарата и ви го връща срещу не по-малко от 5 долара!/ и шоу подобно на шоуто „Фантазия“ на остров Пукет. Разказват историята на Тайланд и истории от Рамаяна с различни животни. Много пъстро и красиво. Заслужава си десетте долара.

След шоуто си позволих да се поглезя с нещо, за което съзнавам, че е

експлоатация на животни. Разходката със слонове

Знам, че не живеят в естествени условия и не трябва да поощрявам такова нещо, но обожавам слоновете и всяка възможност да съм в близост я прегръщам с отворени обятия.

Ботаническата градина също си заслужава парите.

След двата дни … почти почивка, се отправихме

отново към Банкок

за последната нощувка от пътуването ни.

Тъй като имахме само един ден, ни бяха набутали възможно най-много храмове за обиколка и ни бяха оставили следобеда, за да можем да се разходим из Банкок. Аз съм ходила и го бях разгледала, така че, се възползвах от възможността да посетя храмовете.

Освен Големият дворец, други важни забележителности са

храмът на Полегналия Буда и Храмът на Златния Буда

Полегналият Буда

е огромна – 46 метрова статуя на Буда, изработена от гипс и обицована със златно фолио. Много красиво и внушително. Самият храм, нарича се Ват По, е много голям, има внушителни градини и си заслужава разглеждането.

Първи брой Буда:

Вторият

храм е на Златния Буда

За разлика от полегналия, този е изработен от 5,5 тона 23-каратово злато!

[geo_maсhup_location_info]

През 18 век е евакуиран от старата столица на Тайланд – Аютая, при нахлуване на бирманската армия и за да го укрият, тайландците го боядисали. За да изглежда гипсов. След което забравили за статуята. През 50-те години на миналия век решили да преместят уж гипсовата статуя и като докарали кран, кранът се кчупил под тежестта на златото. Статуята паднала и част от боята се излющила. И така се оказало, че разполагат с 5,5 тона чисто злато!

Следващата сутрин беше последната от пътуването и към 4 сутринта ни наритаха към летището.

Четири часа по-късно и вече тотално фалирала се паркирах на борда на Еърбъс А380 за още един 10 часов полет, този път обратно към заледената София.

В заключение мога само да кажа, че не съжалявам за нито един миг от това пътуване. Имах шанса да посетя невероятни места, да се запозная с изумителни култури и да видя хора, много бедни и много усмихнати, и спокойни в своя малък и немеркантилен свят и начин на живот. И се замислих, дали те всъщност искат нашият уж модерен и съвременен свят. И дали ние нямаме нужда от повече от техния свят.

Очаквайте продължението

Автор: Мая Георгиева

Снимки: авторът

За смели юнаци– изгодни оферти за нощувки в района на Патая:

Booking.com

Други разкази свързани с Тайланд – на картата:

Тайланд

Нощувки из Тайланд:

Booking.com

Продължваме, за да завършим околосветско пътешествие с Бале. Започнахме с Калифорния и остров Viti Levu, по-известен като Фиджи, бяхме в Хонконг и Токио, а днес – в Сеул и в Банкок, след което ще затоворим кръга.

Приятно четене:

Сеул и Банкок

част трета на

Мини околосветското пътешествие на Бале

Първи впечатления от Корея:

Пристигнахме в Сеул рано сутринта, около 5. Пилотът каза, че температурата навън е -3. Направо ми настръхнаха плешивините. Как пък не прочетох един ред за тая Корея, преди да взема билета?!

Хванах някакъв влак, който вози към центъра. Влакът пътуваше през заснежени полета, а минахме и мост над една замръзнала река. Аз пак не бях спал от близо 30 часа и дремех между спирките. Преди всяка спирка по уредбата гръмваше корейска традиционна музика и ми изкарваше акъла.

Пристигнах в кварталчето, където ми е квартирата. Много приятно кварталче. Тесни улички, пълно със заведения и хора,

зверски студ

– все едно си на Банско. Само дето на Банско от сергиите не мирише на риба… хаха. По улиците кошчета няма.

Влязох в един супер малко да се сгрея. Гледам, до касата един

леген, а в него врят някакви адски карантии

И се издига смрадлива пара. А иначе суперът си е модерен – европейски тип.

Цените – страшни. Бирата почва от 5-6 лева за кенче.

Бая по-скъпо от Токио. Преместих се в едно кафе, нещо да закуся. И идва една жена, застава права до мене, гледа ме втренчено и не мърда. Питам я какво иска, а тя ми сочи една книга на масата. Явно си я е забравила. Дадох ѝ я тая книга, аз първоначално си мислех, че е менюто. Обаче жената пак стои над мене, мълчи и гледа втренчено. Сочи пак масата и нищо не казва. Най-накрая стоплих, че тя си е оставила книгата, да ѝ пази мястото. Станах и се преместих при някакъв друг човек. Ама сливи ли имаше тя в устата си, да ми каже?! Какво е това втренчено гледане, какви са тия психарщини?! И въобще,

хората тук се страхуват от музунгу и не го харесват

Ако питаш някого на улицата нещо – отговор не чакай. И понеже бях само по тениска и едно никакво якенце, направо умрях от студ. Минах покрай един магазин, в който продават пуловери и влязох, да погледна цените. Момичето от касата тутакси дотича и започна да ме бута към вратата, да излизам – „Но, но, но! Но, но, но!“ – и ме изгони. После питах на една сергия с мекици, по колко са им мекиците. Пак ме пръждосаха. Английски знаят само учениците.

Въобще, много са зле хората тука

Едни намръщени, сърдити, с празни стъклени погледи. Поне 90 процента са облечени в черно. Някакви грозни черни шуби и черни панталони. Ако не бяха модерните коли и неоновите реклами, бих си рекъл, че съм попаднал в Северна Корея. И си връщам думите за японците. Какви бяха шарени, модерни, усмихнати. И японките са къде-къде по-хубави от тия скумрии тука. Направо си мечтая за Токио.

Около 9 часá ходих до квартирата. Това беше

първата приятна изненада в Корея

Момичето от рецепцията ми каза, че по принцип настаняването е от 15 часа нататък, но щом съм толкова изморен, ще гледат да подготвят стаята до 12. Даде ми карта на града, обясни ми най-различни полезни неща, заключи ми багажа в една стаичка, позволи ми да ползвам банята… абе супер! И много усмихната и приятна, сякаш не е корейка. Каза че е живяла в Англия.

Поразходих се навън и пак измръзнах здраво. Хванах метро, колкото да се постопля. Метрото ме закара до един квартал, в който имаше много грозна бутафорна крепост, тип Царевец. Някаква новопостроена, все едно си в Скопие… хаха.

Царевец беше в района

Донгдемон

?

В това селище, между другото, така ме преряза стомахът, че трябваше по спешност да се изсера в един битов ресторант. Това е щото смесих бира и пирожки с месо и ориз, които си купих от една сергия.

После се върнах в махалата, където валеше сняг на парцали. Честит ми първи сняг! На площада имаше огромно струпване на черни хора със стъклени очи, които се движат срещу мене, като лавина. Беше много страшно. Имаше и поне десетина броя ушев, който крещи команди, свири със свирката и размахва червени лазерни мечове. Имаше и няколко ушеви коли с включени сирени. Тук на всяко кръстовище има поне по 4 – 5 ушев с лазерни мечове. А също и в подлезите на метрото има служители с лазерни мечове. Лазерният меч е на голяма почит в Корея. Та, борих се аз известно време, да вървя срещу течението на черните хора, но това беше невъзможна мисия и ме отнесоха надолу. Изглеждаше като военно положение или революция. Викам си – няма лошо. Може да има сеир за зяпане. Питам хората какво става, обаче те не знаят английски, не ме харесват и не отговарят. Накрая една ученичка (само учениците знаят английски) ми каза нещо, от което разбрах само думите „университет” и „изпит” . Не, тия хора наистина са трагични. Горките хора.

Университетското събитие не ме интересуваше, така че се измъкнах от тълпата и по страничните улички успях да се добера до квартирата. Стаята е супер! Чиста, светла и топла. Другото хубаво е, че водата от чешмата е приемлива на вкус. Смятам да си пия само чешмянка, както правех и в Токио.

Спах цял следобед и сега не знам къде съм. Тук е 18 ч и нещо, тъмно е, а отвън долитат оглушителни гръмотевици и ослепителни светкавици. Ще изляза само колкото да хапна. Бира от 6 лева, по замръзналите им улици, няма да пия! А в заведенията започва от десетарка – ако е на промоция. Да ме извиняват!

Мислех да ходя някой ден и до провинцията, да гледам храмове с брадати корейски старци, обаче ми мина меракът. Досега не съм направил нито една снимка. Най-вероятно ще си стоя основно в стаята, която е най-хубавото нещо в Корея.

И въобще не мога да разбера защо съм избрал Япония и Корея, вместо Лаос и Бирма примерно?!

––––––

Край с мръзненето! След няколко часа тръгвам за Банкок. Това е, така да се каже, десертът на пътуването. Тайланд ми е втората по любимост страна след Индия. Искам там да се возя на една железница, която води към Бирма. Строена е от британски, австралийски, холандски и американски военопленници. По време на строежа са загинали над 12 000 души и затова я наричат The Death Railway. Има и филм за нея. Казва се „The Bridge on the River Kwai” . Аз не съм го гледал, щото не съм голям кинолюбител, а и е за война и смърт. Влаковете по тая линия били само трета класа и дори самото пътуване с тях си било живо приключение. Крайната цел е един природен парк с водопади, гори и всякакви други красоти. Дано да стане!

Дойдох 4 часа предварително на летището, че вънка е студ – не се трае. Имам 3 бири, а в случай на нужда – някакви останали вонове. Това са им на бай кореец кинтите. Единственото ми притеснение е, че немам виза. Домързе ме в Берлин да си извада – консулството е чак у Щеглиц. Дано да не стане сакатлък!

Банкок, Тайланд

Дадоха ми виза, обаче с много размотаване. Бяха само индийци на опашката и ги пускаха светкавично. А при мене, като видяха българския паспорт – дай резервации, дай билети, дай това листче, дай онова листче… луд ме направиха. А и визата се плаща с тайландски пари, обаче няма банкомат. Само чейндж-бюро с дървеняшки курс. Много остроумно! Купих си сега за 260 бата сим-карта с интернет. Супер бърз е – много съм доволен.

Часът е 5 сутринта и сякаш още не вървят рейсове. Седя тука, пропъждам наглите бакшиши и обмислям какво да правя. Не е лошо, бърза работа нямам.

––––––

Сутринта бях неприятно изненадан, че съм

пристигнал на неправилната аерогара

и не знам как да отида до хотела. Беше 4 часа и нямаше никакъв транспорт, а само нагли таксиджии, които като лешояди се спущат над уморените и безпомощни пътници. Купих си една сим-карта с интернет – неограничен трафик, за 7 дена. Струваше 260 ба (13 лева). Това ми е най-хубавата покупка. Направо лети нетът.

Картата ми каза, че на 4 километра има селска гара. Тръгнах пеша. Още беше тъмно и жегата се търпеше. Гугъл обаче беше сметнал четирите километра по заобиколен път, защото преценил, че не мога да претърча с раницата през една шумна магистрала. Щом претърчах, гарата тутакси се оказа на 600 метра.

Веднага хванах влака, който би трябвало да пътува 40 минути, но той се влачи 2 часа. Няма лошо. Супер беше – дървен, каубойски. Имаше и вагон с тапицирани седалки, обаче аз веднага се хакнах на долната класа.

Освен мене, във вагона пътуваха само кашони

Явно никой не ще да се вози в него и го ползват за товарен. После прекачих на метро за една спирка и стигнах до хотела. Там – същата история като с хостела в Америка. Тропам на вратата, звъня, блъскам – никаква реакция. А на мене ми се спи, кисело ми е и съм зверски мръсен.

Викам, дай да изпия две бири, да се свестя малко. Да, ама приели нов закон 2015-та, че бира се продава от 11 до 14 и после от 17 до 24. Помолих момичето да се смили, но тя каза, че касата е курдисана да не маркира бира по това време. И тая страна е тръгнала на зле.

Обиколих по сергиите, да хапна нещо.

Всичко е супер вкусно и без пари

Направо не можех да се спра. Ядох едно шишче с лютив чеснов сос. После кренвирш на клечка. После 5 супер мекички и за десерт – захаросана пържола.

А хотелът се оказа, че е

точно в сърцето на порно-квартала

На 50 метра от Silom и Phat Pong 1. И беше фраш от бабички своднички. Правят се, че продават някакви пуканки и глупости, обаче щом мине бял музунгу с раница – налитат като орлици. Хващат те здраво с костеливите си ръце, показват ти картинки с голи жени и съскат мръсотии с беззъбите си уста… хаха. Мене една ме влачи поне 100 метра по тротоара, докато се откача. Не пуща гадината! Станахме за смях на минувачите.

А другата директно ме набута в някакъв вертеп, пълен с мадами. Аз пет пъти ѝ повтарям, че едвам гледам, че съм мръсен и в лошо настроение, а тя не разбира от дума. Вика, ей сега тия мадами ше ти сложат ваната… хаха. И от там едвам се измъкнах. Бабичката ме кле от вратата. Сега било happy hour, щело да е на половин цена, а довечера и да съм искал – нема. Много ѝ се щеше да ми прибере паричките.

Thanon Patpong 1, Khet Bang Rak, Krung Thep Maha Nakhon 10500, Тайланд

Прибрах се до хотела – пак заключено. Имаше един съседен и звъннах там. Рецепционистката ми вика, че вратата на моя се е повредила, и че двата са свързани, и мога да се регистрирам и да лягам. Баси късмета.

Пред мене имаше един американец, който пита за бар. Нямало бар, тоя хотел бил порядъчно място. Забранено било и човек да си води никаквици в стаята. Май верно е доста порядъчно това хотелче.

А стаята е идеална. Грамадна, с телевизор и кабелна, климатик и хладилник. Креватът и той е гигантски. Не съм виждал досега такъв. Много ми харесват и стаята, и Банкок. Реших да не ходя до тая железница към Бирма, а доплатя още две нощувки и да си остана тука. Аман от търчане. Нали се повозих на раздрънкан влак, начесах си крастата. Сега – няколко дена пълен релакс.

––––––

Днес явно кармата е благоразположена към мене. Току-що се запознах с двойка млади симпатични поляци от Шчечин, които са в моя хотел. Оказа се, че често посещават ресторант „Колумбус” , където сме пили с Капка и Райчо, а пред вратата има голяма пластмасова акула, а кенефите са като корабни каюти. Даже университетът, в който е учило момичето, бил точно зад ресторанта. Много се изкефихме. Те извадиха коз и се нагърмяхме. Тръгвали си утре, а имат цяла торба материал, който им хартисва. Сутринта ще минат през моята стая, да ми го завещаят.

––––––

Днес ходих доста пеша. От нас до

Каосан

Беше адска жега и непрекъснато си купувах вода. А в суперите навсякъде са надънили климатици и като влезеш потен, за нула време се укостваш. Ядох и един сладолед на клечка.

През целия път се губих и лутах, но пък видях много интересни места. Нещо като тротоарен битак имаше на една улица.

После се оказах в един лабиринт от малки и смрадливи покрити улички, нещо като това, дето Боян беше намерил в Сайгон, обаче много по-гадно. Направо ми прилоша от миризмата. А отгоре непрекъснато капеше нещо, включително и върху мене, дето не искам и да си мисля какво е. Накрая

стигнах до Каосан и много се развълнувах

Седнах там в една кръчма и изпих 3 бири по 100 ба. Това е около 5 лева за бира и ми се струва, че като за Каосан е добра цена. После намерих старата ни квартира – Guest House Central. Там си е. Обаче кръчмичката, дето пиехме е изчезнала.

Показвах на възрастни местни хора снимката, дето сме с кръчмарката и питах за нея. Те я познаха и казаха, че от 10 години не е вече там. Много драматично беше. А тая снимка ми я бяха откраднали от Flickr-a и я бяха лепнали в някакъв онлайн вестник, като илюстрация за бели западняци, които ходят на секс-туризъм в Тайланд… хаха. Писах им и те ми отговориха: „Господине, много се извиняваме! Дори нямахме представа, че сте българин. Нашият сътрудних е търсил тематична снимка в Интернет” . Хаха, и махнаха снимката.

На Каосан изпих няколко ледени бири, че беше адска жега. После намерих квартирата. Кръчмата обаче беше изчезнала. Показах на местните снимката, дето сме двамата с кръчмарката и питах знаят ли нещо за нея. Познаха я, но казаха, че от близо 10 години не е вече там. Много странно ми стана. Все едно съм в някакъв филм.

На път към къщи седнах в някаква долна кръчма из малките улички, уж да изпия една последна бира. .

И преди да си тръгна обратно, реших да изпия още една бира, някъде из малките улички. Там беше по 60 ба или 3 лв. Толкова е и в супера. Седнах, пуснах си слушалките и си зацъках на телефона.

По едно време дойде един човек и ме пита свободно ли е. Махнах си слушалките и се заприказвахме.

Това е един абсолютно нечовешки сърбин, който е на 70 години и живее в Чанг Май, в свеверен Тайланд. Говорихме си само на сръбски и мисля, че добре се справих. С падежите правих бая грешки, но той каза да не се притеснявам, и че всичко разбира. Живял е в Америка и там е карал ТИР. После в Канада. Има канадски паспорт. После в Аржентина. После в Боливия. Тоя сърбин е живял абсолютно навсякъде. Знае испански, английски, френски и още някакви езици знаеше, но забравих какви. И в Берлин е живял малко. Сега си имал любовница в Чанг Май – елитна проститутка. Били гаджета от 10 години. Тя изкарвала по 4 – 500 лева на ден и си построила царско имение. Въпреки това врънкала сърбина да ѝ купи колело. Той ѝ казал: „Ше се пребиеш. Искам първо да те видя, че можеш да караш и тогава ше ти купя.”

През цялото време разговаряхме само на сръбски. Той ме похвали, че се справям добре с падежите. Съответно, всяка втора реплика му беше: „Пичку им йебем педерску!“… хаха. Даде ми и много хубави практически съвети. Благодарение на тях впоследствие ми се случи и романтична история, в която обаче имаше и тъжен елемент.

Абе, супер си изкарахме. Уж бях седнал за една бира, а им изпихме всичкия Чанг и почти всичкия Лео.

Прибрах се мъртвопиян с тук-тук.

Реших да не се прибирам пеша, а да се разглезя с тук-тук. Сърбинът ме посъветва да не давам повече от 150 ба. Да де, ама всички, дето ги спирах, искаха по 300. Ядосаха ме и тръгнах пеш. Изгубих се, стана тъмно, нявсякъде летяха бибипкащи коли и ме хвана шубе. Направо ми идваше да се разрева. Тогава един туктукаджия се нави на 250. Взех го. Прибирането беше супер! Толкова ме изкефи, че накрая му дадох 300 хаха.

––––––

Последният ден обикалях с раздрънкани рейсове. Единственото интересно нещо, което ми се случи, е че се качих на един рейс в движение.

С директен полет от Банкок до Берлин затвотих пълно кръгче около майката Земя. Като цяло съм много доволен от екскурзията. Всичко ми хареса – радвал съм се като дете на всяка нова гледка и запознанство.

Това обаче беше поредното потвърждение за мене, че от Южна Индия по-хубаво няма. Да е живот и здраве, искам март да ида до там. Да летя отново с моторетката по червените прашни пътища на Махаращра :))

Автор: Бале

Снимки: авторът

Можете да пренощувате изгодно в Сеул:

Booking.com

Но в Банкок със сигурност ще е по-евтино:

Booking.com

Други разкази свързани с Околосветско пътешествие, Хонконг или Япония – на картата:

Околосветско пътешествие, Хонконг Япония и

Целият свят ви очкаква:

Booking.com