Deus vult!
Господ го желае!
Първият кръстоносен поход
(1096–1099) започва на 15 август 1096 след речта на папа Урбан II на 27 ноември 1095 с главна цел отговор на молбата на византийския император Алексий I Комнин, който търси западни доброволци, които да помогнат срещу Селджукските турци, превзели Анадола. Допълнителната задача, която в крайна сметка става първостепенна, е превземането на Йерусалим и Светите земи, както и освобождаването на източното християнство от ислямско иго. Кой, как, кога и защо и досега не е много ясно - дори запазилите се 5 “протокола” от събора в Клермон си противоречат. Най-вероятно официалните задачи на похода прикриват стремежите за контрол на Пътя на коприната и източните пазари, както и здравословното „пускане на кръв“ на Европа. Всичките тези трети синове и гладни селяци могат да бъдат изпратени по-далеч от метрополията, все ще донесат някаква полза за короната. От друга страна цветът на западното рицарство заминава на похода, като за финансирането на войската често са залагани наследствените имения в полза на църквата. С един удар e отслабена светската власт и подсилена църковната. В един от запазените документи се споменава, че Урбан изрича думите, станали девиз на този (пък и на следващите) кръстоносен поход: „Господ го желае!“ Същевременно се засилват и антисемитските настроения, особено в Германия, като се извършват погроми над евреите и се конфискува имуществото им. На Изток тръгват няколко армии, без някаква особена връзка и координация помежду им. Освен това, още преди официалното начало на похода, над 100 000 селяни и бедни рицари, жени и деца, повлияни от проповедите на Пиер Пустинника (Pierre l'Ermite), „неоторизиран“ свещеник, тръгват към Босфора. [caption id="" align="aligncenter" width="540"] Статуя на Пиер Пустинника в Амиен, Франция[/caption] По пътя си Западните войски ограбват местното население, главно за да се снабдят с храна, при което срещат яростна съпротива на унгарци и българи. Дори една византийска армия се сражава срещу тях. Йерусалим е превзет през юли 1099, като са избити много от жителите му – мюсюлмани, евреи и християни. Кръстоносците се отмятат от обещанието да върнат освободените земи на Византия и основават свои държави тук - кралство Йерусалим, графство Триполи, княжество Антиохия и графство Едеса.За владетел на Йерусалим е избран Жофруа де Буйон (Godefroid de Bouillon)
Един от водачите на кръстоносния поход, граф на Буйон, херцог на Долна Лотарингия, той все пак не е най-високопоставеният предводител, нито неговата армия е най-голяма. Той е това, което днес бихме нарекли „компромисна” фигура. Известен с честността и верността си, той дори отказва си да бъде коронован за крал на новозавладяното „Небесно царство“ (едноименният филм с Орландо Блум е доста похоливудчена версия на историята) и получава титлата Advocatus Sancti Sepulchri („Защитник на Гроба Господен“). За да се включи в похода заедно с братята си (Бодуен (BaldwindeBouillon) става първият „истински“ крал под името Бодуен I Йерусалимски), които нямат земи в Европа, Жофруа залага херцогството си при принц-епископа на Лиеж и де факто след смъртта на графа херцогството престава да съществува.Епископът не управлява лично Буйон, а чрез назначен кастелан. През 15 век титлата става наследствена при графовете ван ден Марк (или де ла Марк на френски). Това е доста размирна фамилия, участвала във всички конфликти и интриги по това време (препрочетете си „Куентин Дъруърд“ и „Прокълнатите крале“). Наричан някога „Ключът на Ардените“ (обичайният път за пресичане на Ардените при война минава оттук), днес
Буйон
е симпатично малко градче с 5-6 хиляди жители, намиращо се сред меандрите на река Семоа (Semois). [caption id="" align="aligncenter" width="640"] Буйон и „Вратата на Франция“ от птичи поглед[/caption] Основните забележителности на „Перлата на долината на Семоа“ са:Замъкът-крепост
е един от най-древните и най-интересните феодални обекти в Белгия. [caption id="" align="aligncenter" width="640"] Стени, коридори, тунели[/caption] Построен е на три скални зъбера, надвиснали на река Семоа. Характеризира се с лабиринт от коридори и добре укрепени стени. Първоначалната крепост е построена през 8-и век, разширена от Жофруа и служи за военни цели до 1830 г. Най-значимата реконструкция на крепостта е направена от френския военен инженер и архитект Вобан (Sébastien Le Prestre de Vauban) по нареждане на Луи XIV (Louis, le Roi-Soleil), като се преустройват стените и стрелковите гнезда, изгражда се арсенал с оръдейна площадка на върха и т. н. [caption id="" align="aligncenter" width="640"] Артилерията контролира долината[/caption] Желателно е да планирате своето посещение през уикендите по време на (белгийските) училищни ваканции от 1-и март до 11-и ноември - тогава ще можете да се насладите на изложбата на хищни птици и демонстрация на лова с тях. Домашните любимци нямат място тук - твърде вероятно е кралският лешояд да приеме вашият чин-хуа-хуа за румсервиз! [caption id="" align="aligncenter" width="640"] Забранено за домашни любимци[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="640"] Ловът със соколи е аристократично забавление[/caption] В цената на входния билет влизат и изложби, организирани в замъка. В момента можете да разгледате „Scriptura: от перото до PC” - графити, надписи, подписи, обучение - от средните векове до днес. [caption id="" align="aligncenter" width="640"] Експонат от изложбата, посветена на металообработката в региона[/caption]Работно време:
всеки ден с изключение на 25-и декември и 1-и януариЦени:
възрастни 6.50 € (в група 6.00 €) пенсионери 6.00 € (в група 5.20 €) студенти 4.50 € деца 4.50 € (в група 3.80 €) Осигурени са екскурзоводи на френски, холански, английски и немски. Информация: tel. : +32 (0) 61 46 42 02 fax : +32 (0) 61 46 42 12 email: info@bouillon-initiative.be web: http://www.bouillon-initiative.be/Археоскопът „Жофруа де Буйон“
Препоръчвам ви да комбинирате разглеждането на замъка и с посещението на Археоскопа. Това е уникален мултимедиен център, където с прожектиране върху водна стена и движещи се рампи (нещо като заставката на „Игра на тронове“) ще ви бъде показана историята на замъка и Буйон. Тук ще научите и местния вариант на историята на „вербуването“ на Жофруа от Пиер Пустинника за участие в Първия кръстоносен поход.