Седмицата на България продължаваме с едно от прекрасните местенца в китната ни родина – Балчик и неговия дворец. Янита ще ни вподи там. Приятно четене:

Пътуване до Балчик

С идеята за една хубава неделна разходка извън Варна, в разгара на юлските горещници, в най- хубавото време- това на отпуските и ваканциите, с приятели отпътувах за Балчик.

Балчик е един от най-живописните български градове, разположен терасовидно, сгушен сред бялото на скалите, извисен над синьото на морето. (В сравнение с южното, северното българско Черноморие е с по-скалиста и стръмна брегова ивица). В своята вековна история град Балчик е имал няколко имена, които надали всеки знае. Но определено се помни с едно от тях- Белият град на българското Черноморие. 

Не зная какво точно ме връща тук, може би всичко, което ме е пленявало и възхищавало много пъти по един и същи начин по време на моите завръщания. Или само едно – т.нар.

Дворец,

лятната резиденция на румънската кралица Мария Единбургска

един дом, параклис и една вълшебна градина, гледката на която ме кара да осъзная, че прочетеното в учебниците по история наистина се е случило.

 

Дворец в Балчик, 9600, България

Този дворец всъщност е приказка за една любов; за любовта на една кралица към това бяло парче педя чужда земя. Всеки камък и всяко цвете тук разказват тази приказка за любовта. И наистина, само обичащият може с такова въображение, с такъв фин усет към детайла да изрази любовта си към изграждането на една уединена обител.

 

С помощта на двама италиански архитекти и на един градинар от Швейцария, кралица Мария създава върху запустелите балчишки покрайнини своята лятна резиденция в  хармония между няколко култури и влияния: ориенталски, християнски, мавритански така, както сърцето й е изповядвало личната й философия за разбирането на света: хармония, единство и равенство между всички хора и култури. Някои обясняват това с възгледите на бахайството, които е споделяла румънската кралица. Други- с нейния аристократичен произход, дал й възможността да се докосне до множество различни култури и хора, от които е имала способността да извлича позитивно отношение към света и духовни ценности за стойностното в този свят.

 

 

С любов кралица Мария дава име на всяка градина и алея в своя бял от спокойствие дом, който сама нарича Куйбул Линищит (Тихото гнездо):  Алеа Винулуи (Алеята на виното), Алеа Секолелор (Алеята на вековете), Тераса Балансоаре (Висящите тераси), Гръдина Домнулуи (Божествената градина), Куртя Енглезеаскъ (Английският двор), Гръдина ку оглиндъ де апъ (Градината с водното огледало), Подул Палатулуи (Мостът на двореца), Подул Суспинелор (Мостът на въздишките)…*

 

Такъв е нейният собствен свят, в който имало изобилие от любов, зелени кипариси, сини ириси, червени рози и бели лилиуми; разбирателство между хора и религии, изкусна  архитектура, дъх на солено море в очакване на закъсняло щастие. (В наши дни градината на двореца е паметник на градинското и парково изкуство, за което заслуга има и един от ректорите на СУ „Св. Климент Охридски”- акад. проф. Даки Йорданов, който я преобразява в ботаническа градина. Най-голяма атракция в ботаническата градината е експозицията на открито от грамадни кактуси.) Възхищение предизвикват и всички кътове на градината, в които са засадени едногодишни сезонни цветя и вечнозелени храсти.

 

Мислех, че разказваното за сърцето на кралицата е някаква градска легенда, но съвсем не е така. Съгласно предсмъртното желание на кралица Мария Единбургска, известно време след нейната смърт, сърцето й е било съхранявано в ковчеже в този балчишки дворец, за когото тя винаги е казвала: „Тук ще оставя сърцето си”. Със сигурност това място е било едно от малкото, в което се е чувствала щастлива.

Щастливият другаде и с други не би поискал сърцето му (в буквалния смисъл на думата) да остане някъде далече в чуждата земя, макар в едно малко парче история наричана своя. Щастливият човек не би бил запомнен с големите си тъжно- зелени очи, които никога не са поглеждали в обектива на фотографа, направил й толкова много снимки; сякаш е искала да избяга от собствения си живот, намирайки тих и спокоен любовен пристан в есента на живота си.

 

Но Дворецът не е красив само заради архитектурата си или заради градините. Благодатната чиста вода на два

извора „Бял кладенец“ и „Чатал чешма“

задвижва воденичните колела на мелниците в местността: още една възклицателна въздишка, предизвикана от тази каскадна водна атракция.

В двора на комплекса Двореца и ботаническата градина е съграден

параклисът „Стела Марис“

Точно тук в специално ковчеже с герб и печат за две години се съхранявало сърцето на Мария, (в последствие погребано в скална ниша близо до замъка Бран).

 

Близо до „Мостът на въздишките” се намира

винарната,

в която могат да се дегустират или купят отлежали маркови вина.

Красива е и постройката на т.нар.

Нимфеум (Храм на водата),

където казват, като в огледало звездите на нощното небе се отразяват във водата. В деня на моето посещение по небето плуваха меки и бели облачета, които правеха опити да се слеят и после да се излеят над нажежената земя. В апогея на летния юлски ден тази надпревара се оглеждаше в спокойната вода и ако се случеше да се загледам съсредоточено в езерцето, представите ми за горе и долу се объркваха. От постройката на нимфеума се открива приказна гледка към морския бряг.

 

А под хладната сянка на постройката един музикант правеше този миг незабравим.

Под двореца се намира един от най- предпочитаните балчишки плажове: ситен пясък, чиста вода и много места за отдих. Светът наоколо сякаш се състои само от три цвята: жълтото на пясъка, синьото на морето и зеленото на градините.

 

 

„Нито едно сърце не може да забрави преживяното“. Това са думи на красивата Мария Александрина Виктория де Единбург, кралицата на Румъния. С тях завършвам своя пътепис неслучайно, защото преживяното тук наистина не се забравя. И, ако изобщо приказките имат край, то той не принадлежи на никой разказвач. Допишете ме, разказвачи на незабравими преживяни истории.

Балчик, Двореца

 

*С благодарност към Росита за превода от румънски език

Автор: Янита Николова

Снимки: авторът 

 

Други разкази свързани с Черно море – на картата:

 Черно море