Tag Archives: Валентин Дрехарски

През Иран с Опел (1): Историческо въведение

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Съвсем в скоро време в Иран ще има избори – по този повод ще прекъснем поредицата за Грузия с Опела на Валентин (не бойте се, ще продължим после ;), за да започнем днешната обиколка на Иран

Приятно четене:

През Иран с Опел

част първа

 Историческо въведение

Ислямска република Иран:

добре уредена държава със силна икономика, богато историческо минало, сърдечни и гостоприемни хора със запазена ценностна система

 

След като бях обиколил и разгледал Северна Турция, Грузия, Армения и Нагорни Карабах (и техният ред ще дойде ;) – бел.Ст.), дойде редът и на ИРАН. За тази страна можах да отделя само 17 дни като изминах над 7 хиляди километра по пътищата между Каспийско и Арабско море.   За самостоятелна туристическа обиколка на Иран е необходима заверена покана от частно лице или от иранска туристическа агенция, на база на която се издава иранска виза. [caption id="" align="aligncenter" width="431"]Иранската виза в паспорта ми Иранската виза в паспорта ми[/caption]

Открих само две наши туристически агенции, които предлагат посреднически визови услуги за тази страна. Доверих се на Пингвин Тревъл и след плащане на съответните такси безпроблемно получих паспорта с визата 

  За автомобила се изисква Карнет дьо пасаж, който се издава от Съюза на българските автомобилисти. Струва 100 лв. плюс депозит от 1000 лв., който се връща след прибиране в България и представяне на заверения карнет.   Иран е най-голямата държава в Близкия изток.   С площ 1 648 хил. км² тя е 15 пъти по-голяма от България и 4,5 (!!!) пъти колкото Германия. Релефът е преобладаващо планински с плата, високи равнини и ниска юго-западна част. На север, между Каспийско море и столицата Техеран, е планината Елбурс с най-високия ирански връх Дамаванд (5671м.). Средната част е заета от обширни пустинни области и планината Кух-е Руд. В посока юго-запад следва равнинно-хълмиста част и най-голямата планина в страната Загрос. Соленото езеро Урмия е разположено в северо-западната част, която също е с преобладаващо планински релеф. В средната част на Иран има няколко солени езера, повечето от които са пресъхнали Солени пресъхнали езера в ИранСолени пресъхнали езера в Иран

     

           

Иран граничи:

на изток с Пакистан и Афганистан; на юг с Оманския и Персийския заливи на Арабско море; на север с Туркменистан, Каспийско море, Азербайджан и само 50 км. с Армения; на запад с Ирак и Турция.

Населението на Иран

от почти 80 милиона души е 11 пъти повече от населението на България. По мои впечатления, иранците са горди хора със самочувствие на велика нация, наследници на древната Персийска империя. Преобладаващата част от тях са сърдечни и гостоприемни, винаги готови да помогнат. Проявяваха видим, но не натрапчив интерес към мен като чужденец, обикалящ страната им. Щом разбираха, че съм добронамерен отваряха сърцата си и бързо се сприятелявахме Continue reading →

През Грузия с Опел (1): Сарпи – Батуми – Кобулети – Поти – Сванети – Кутаиси – Боржоми – Гори

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Днес започваме една автомобилна обиколка на Грузия. Наш водач в двата смисъл ще бъде Валентин.

Приятно четене:

През Грузия с Опел

Погледът на един автотурист от Перник (2012 г.)

 

Преди да достигна основната си цел ИРАН, разгледах Черноморското крайбрежие на Турция и три Кавказки републики. Първата от тези републики беше Грузия. Грузия е с население близо 5 млн., а територията й е 2/3 от нашата. Моето впечатление е, че средното жизнено равнище не е високо и е на нивото на нашето около 2000-та година. Цените на основните стоки са съпоставими с българските. Входните такси за основните музеи и забележителности са между 2 и 5 лева. Цените на автомобилните горива са около 85% от нашите. Официалната политика е прозападна. Въпреки войната с Русия от 2008-ма година, не усетих анти-руско отношение сред хората. Грузинският език е напълно неразбираем. Доста от младите хора говорят английски. Повечето възрастни и част от младите говорят руски. Хората са много сърдечни и общителни, винаги готови да помогнат. Престъпността е незначителна и навсякъде се пътува спокойно. Не съм имал никакви проблеми в това отношение. Полицейското присъствие е видимо навсякъде и полицаите са любезни, когато ги питаш. Никой не спира автомобилите за проверки и не се следи за превишаване на скоростта. Състоянието на пътната мрежа е по-лошо отколкото у нас. Бавно и трудно се пътува през планината Кавказ. На основните пътища указателните табели освен на грузински са и на английски. Има сравнително добри ориентири към основните туристически обекти. Страната обикалях шест дни като изминах 1300 км. и похарчих 350 лв., в т. ч. 125 лв. за ремонти на автомобила. Разходите са малки, тъй като не плащам за хотели, а спя в колата. Основната част от храната си нося от България.   Следват  снимки от някои от посетените места в Грузия, в хронологичен ред,  с кратки пояснения.  

Влизане в Грузия при гр. Сарпи на Черно море

  Преминаването на границата от Турция става бързо и без проблеми. Първата ми изненада беше, че не се иска застраховка Гражданска отговорност за автомобила. След настоятелните ми питания на 2-3 места един грузинец ми каза: „Тук никой не ти иска застраховки. Имаш ли пари, живей си живота и това е.“   [caption id="" align="aligncenter" width="614"]Плажът при гр. Сарпи, Грузия Плажът при гр. Сарпи
Източното крайбрежие на Черно море[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614"]Останки от римската крепост Гонио, Грузия Останки от римската крепост Гонио.
Крепостта е разположена на крайморския римски път в древна Колхида (старото име на сегашна западна Грузия)[/caption]                  

Батуми

Първият град, който ме впечатли и ме изненада приятно е Батуми. Разположен е на Черно море и е столица на автономна република Аджария. Централната част на града е очароваща и не отстъпва на Ница (главен град на Френската Ривиера) и на Брайтън (главен курортен град на южното Английско крайбрежие).  

Из Батуми Continue reading →