Днес с Диана зминаваме за Виетнам и Камбоджа, на една впечатляваща обиколка. Приятно четене:

Пътуване до Виетнам и кралство Камбоджа

Октомври-ноември 2018 година

Всеки пътешественик е човек със свои емоции, усет за ситуация, реакция – с ум или с душа. Затова едно и също пътешествие, изживяно от група хора, може да бъде пресъздадено по различен начин. Аз съм от тези, които заобикалят фактите, сухата статистика – за това си има Wikipedia, но запазвам в сърцето си всеки детайл, който ме е докоснал. Мисля, че това се получи с цялата ни група с усмихнати и изключително приятни хора – всеки тръгнал със своята нагласа за Виетнам. Забравихме за нагласите в момента, в който се потопихме в ефирната енергия на перлите на Индокитай.

От къде започва едно пътешествие във Виетнам?

Столицата Ханой,

където, за да си в тон с времето, трябва да пообиколиш старите квартали с рикша – така хем не се налага да изпиташ стрес от нашествието на моторите, хем може спокойно да вдигнеш поглед и да се любуваш на елегантните сгради във френски колониален стил.  Все още, тук на север, може да се видят толкова много прекрасни, елегантни, грациозни, красиви жени с типичната виетнамска носия – ао дай. Край теб се занизват като пъстър гердан рикши и много каручки или колела с красиво подредени свежи цветя, екзотични плодове и дори домакински принадлежности и украси за дома. Тук моторчето е свято нещо.

Имам чувството, че моторчетата тук са специална серия – могат да носят като мравката тегло и обем в пъти повече от собственото си, включително могат да поберат и цялото семейство – мъж, жена, две- три деца, накачени с гръб, с лице и въобще в някакъв странен пъзел. Ханой е приблизително 9 милионен град с приблизително 7 милиона скутерчета. Виетнам е втората в света страна по брой на моторчета след Индонезия.

И ето ни в буса към 

Халонг

– номиниран за едно от седемте нови природни чудеса в света. Има защо – заливът се отличава с богато биоразнообразие, а сюрреалистичната природа е била декор на множество филми – „Индокитай” с Катрин Деньов, „Винаги ще има утре – Джеймс Бонд” с Пиърс Броснън, „Островът на черепа” със Самуел Джаксън, „Пан” с Хю Джакмън…

Била съм много пъти из

заливите на Халонг,

но не спирам да се удивявам, да попивам ненатрапчивата красота и хармония от това магнетично място. Обичайната процедура: качване на кораба, бързи снимки наоколо, инструктаж за предстоящата обиколка с лодка около островчетата. Ние станахме участници във „филма“, наречен „удивителните места по нашата планета”.

Отпътувайки от България имахме една идея – всеки да носи народна носия, блуза с българска шевица, с която да си направим снимка в залива на Дракона. Колко приятна до напираща в гърдите гордост беше изненадата, че всички се бяха постарали да вземат по една българска блуза с шевица, а някои и цели носии. Снимахме се малко преди залез. Много, много истински и красив момент. В този момент се получи и спонтанната спойка на групата, почувствахме се благодарни и щастливи, че точно ние и точно на това място сме първите, които ще слеем красотата на българската шевица, втъкала мистика и легенди за нашите земи с легендата за Дракона – майка, слязла от Рая с малките си дракончета, за да помогне на виетнамските хора да спрат набезите на нашествениците. Обичам красивите легенди, обичам красивите места. Казват, че Бог е там, където има красота, ако е така – Бог определено е тук!

Лодките минават покрай плаващи рибарски къщички, на понтони, които изглеждат спретнати; с веранди, на които са опънати безброй рибарски мрежи и задължително с по едно или две кучета, готови да отблъснат неканени гости. Късно вечерта имахме и жалки опити за нощен лов на калмари, които с бамбукови пръчки и кукички без стръв трябваше да наловим. Хора от екипажа, кротко пушейки от широки бамбукови тръби (какво ли беше това, което пушеха) през цялото време ни наблюдаваха с твърде широка усмивка, което леко ме навежда на мисълта, че са били наясно, че калмари няма да хванем, но какво пък – нека се забавляваме.

Няма как да пропуснем и визитата в

мидената ферма,

 където видяхме как се зараждат прекрасните перли. Жените, които обработват мидите, не спирaха своята работа, докато надничахме любопитно в ръцете им. Понякога се питам – едно не дотам красиво действие (имплантиране на камъче –дразнител), как може да роди след няколко години такова съвършенство като перлите – бели, розови, черни, кремави. Следва мигът, за който копнее всяка жена – търговската зала и всеки отнася със себе си перла – за спомен от Залива на Дракона – Халонг.

Отново на път. Този път към 

Хюе, старата столица на Виетнам,

 управлявана от династията Нгуен в началото на 19 век (в наши дни, Нгуен е най-популярната фамилия във Виетнам). „Кралският дворец“ е построен според практиките на Фън Шуй, както и почти всички други исторически обекти в Азия, днес е под егидата на Юнеско. „Дворецът на върховната хармония“ носи дълбок философски смисъл и отразява хармонията между „ин“ и „ян“, между човека и природата.

Видяхме и гробницата на последния и силно недолюбван крал Каи Дин, който за да си спретне силно впечатляващ дом за отвъдното е увеличил данъците на населението и почти е пресушил държавната хазна. Пръснатите, тогава от амбиция, средства днес пълнят бюджета на Виетнам, защото хиляди туристи са привлечени от възможността да разгледат като нас този пищно инкрустиран и много красиво разположен с великолепна гледка мавзолей. В автобуса, благодарение на нашия гид, който се оказа талантлив певец, разучихме – песничката  „Виетнам – Хошимин”.  Сега е времето да спомена, че

тази песничка е добре да се пее в Северен Виетнам,

 защото всички ще я пеят с вас. Съвсем различно е в Южен Виетнам, където искахме да покажем с гордост, че знаем виетнамска патриотична песничка и запявахме дружно, но не намирахме подкрепата за хоровото ни изпълнение от южняците.  И така пеейки „Виетнам – Хошимин” пътуваме на юг.

Кратка спирка в малка

фабрика за изработка на мраморни изделия

 Знаете ли как се изработват мраморните статуи, някои с големина много по-голяма от човешки ръст, от цели мраморни блокове? Трудно, много трудно. А и не всеки има право да изработва статуи, които имат сакрален смисъл. Условието е: да си будист, да работиш с чисти мисли, посветени на божествените закони, да не правиш секс, докато завършиш творението.  На кого му се правят статуи? Само няколко месеца отнемат.

Хой Ан

 е също обект на световното наследство на Юнеско, с красиви храмове и френски колониални домове. Пътят на копринените изящни шалове и рокли – от черничевия лист, симпатичната буба, която жертвоготовно твори красота, жълтите пашкули, боядисани в цветовете на дъгата, нишката, изтъкана на плат до шалът, галещ раменете. Всичко това в една фабрика за коприна в Хой Ан.

Дананг

  е интересен град в средата между модерното и колониалното, плажовете който са номирани за едни от най-красивите в света (според класацията на Форбс). Модерното летище на града, обслужващо хиляди жадни за красота туристи от цял свят, в миналото е било секретна авиобаза, служеща на американците в недалечната позорна война, за която ни напомнят много емблематични филми -„Апокалипсис сега”, „Взвод”, „Коса”, „Добро утро Виетнам”. В Дананг видяхме 

моста на Златния дракон, 

дълъг 666 метра, символ на стремителния икономически растеж на страната. Близо до историческия музей има малка квартална пагода. Красива, както всички пагоди, с богата каменна и дървена украса, позлата, огромна статуя на майката на Буда. Във всички храмове централно място има символът на слънцето (свастиката с пречупения кръст), който все още повечето хора припознават като символ от друго недалечно минало. Не ги обърквайте, те нямат нищо общо, това обяснявам всеки път, но винаги се намира някой, който да ме упрекне, че показвам такива неща. Моля, информирайте се! Свастиката е символ от векове и единственото, с което трябва да се свързва са слънцето, светлината и безкрайността.

За няколко дни, след едночасов полет, посетихме и

остров На Чанг, перлата на Виетнам

 Возихме се по най- дългия надморски лифт в света  (поне до скоро е държал този рекорд).

Ривиерата на Южнокитайското море

ни предложи 6 км бели пясъчни плажове, пъстроцветни живописни рифове, където няколко гмуркача от групата, ни зарадваха с „находките си“ (корали и морски звезди, които върнахме в морето). И още: рибарско селище с няколко ресторанта, аквариум, плажче и масаж на крачетата. Дори намерихме и няколко часа време за прочутите кални бани и природните горещи извори. Точно нас, българите ли, които сме специалисти по кални бани  (не в буквален смисъл), няма кой, как и с какво да ни вземе акъла. Дори с много красивия и чаровен комплекс – спа на открито.
Първо гореща вана с кал, после басейн с естествена минерална вода. Под строй. Всеки ден може да бъде усмихнат, ако му подариш пръв своята усмивка. След това отново с едночасов полет отпътувахме до 

Хошимин или Сайгон,

както обичат да го наричат местните жители. Ханой е административна столица на Виетнам, след обединението между Севера и Юга, но Сайгон е най-големият близо 10 милионен град на Виетнам, най-модерният и въобще най във всяко отношение. Това, което заслужава да се види в столичния град е „Музеят на войната“. Силно въздействащ със своите стотици фотоси, направени от репортери по време на американо-виетнамската война. Там, както каза и нашият гид, няма какво да се разказва. Там се преживява, осмисля. Разтърсващи фотографии с уловени мигове от трагедията в тази безсмислена и позорна война, трагедия и за победени и за победители. Признавам си, че не издържах до края. Разплаках се и излязох.

Как най-романтично и най-драматично може да се разгледа Сайгон?

 С вечеря на круизен кораб, който обикаля около огромния град по едноименната река. Отразените светлини на небостъргачите в реката и пищността на тази впечатляваща архитектура е нещо, което наистина респектира. А за по-палавите или в същност „по-послушните“ има и нощен клуб след вечерята. 

Нощен клуб в Сайгон

 има по високите етажи на небостъргачите. Забравих да спомена, че клубът, в който пихме отбрани вина на фона на як саунд и гледка на нощен Сайгон от птичи поглед, е включен в листата с най-добрите нощни клубове в света. Бодигард на всяка маса, който се грижи да не бъдем обезпокоявани, докато танцуваме, пали цигарите, свети с фенерче, за да се получи добра снимка, носи столче, ако му се видиш уморен – абе, грижовен човек с тяло на кунг-фу боец, стилен черен костюм и дискретна слушалка в ухото.

Какво е Южен Виетнам без плаване с плоскодънна лодка до 

делтата на Меконг

 Но първо, преди да се качим на лодките, се разходихме из овощната градина на крайречно рибарско селище. Овощна градина от помело, джак фрут, ананаси, нони, кокоси, банани, хибискуси, жасмин. Градините на Меконг, реката-майка, която се ражда в Тибет, минава през Китай, Мианмар, Лаос, Камбоджа, Тайланд, с последна спирка Южен Виетнам. Над 4000 км пътешествие през 6 страни. Пихме зелен чай, поднесен с пчелно млечице и прополис, добит в селището, видяхме как се приготвят сладки от кокос, по-смелите си метнаха на врата за снимка един няколко метров питон- домашен любимец, попяха ни самодейни певци и певици – от рибарското селище, почерпиха ни отново с плодове и чай от джинджифил, хапнахме и пържена риба в близост до моста на маймуните, където ако силно те напира да се жениш трябва да минеш с колелото си на гърба.

За какво са кръстопътищата? За да се кръстосат пътищата – на нашата група и група виетнамски католици с бели шапки, на които се натъкнахме разхождайки се из градината. Спонтанната ни среща бе придружена от много смях и музикален поздрав от виетнамската братска група. Защото знаем, че щастливите хора са добри. Решихме учтиво да отговорим на братския поздрав с единствената песен, която разучихме от гида ни в Ханой „Виетнам – Хошимин” Да, трябва да се пее само на север, тук отново само мълчаливо ни изслушаха. С две думи: не ни се получи.

  Приключението Меконг 

 Жената-лодкарка, която с радост ми показва скромния си дом, в който с мъжа и, също лодкар, отглеждат 4 дечица. Най-силните и важни уроци получаваме, когато сме на път. Обикновено те са ни поднесени в картина, дума, реакция. Пътуването е вихър на всички сетива, торнадо, което отвява воала на всяка маска, заблуда, его. Уроците са ни поднесени по най-убедителния начин – собствено преживяване.

И полет – този път до

Кралство Камбоджа

От днес в приключението Индокитай се включва активно и Кралство Камбоджа. Естествено с лотоси, усмихнати личица, бира Анкор, пържени вкусотии като жабки, ларви, паяци и други подобни неустоимо „привлекателни“ гурмета. И масажи, които не само са много яки, но и става голяма веселба.

Трудно ми е да разказвам за Камбоджа. Толкова емоция, толкова пресивно въздействаща красота, а толкова малко думи. Точно, когато пиша тези редове, ми звънна телефона. Една жена иска от мен идея за пътуване. Виетнам и Камбоджа, разбира се. „Ама Камбоджа ми звучи много страшно”, отговаря жената. А какво знаете за Виетнам, за Камбоджа, за Мианмар? Защо според вас те се наричат „Перлите на Индокитай“? Не трябва ли да се имформираме повече, преди да предприемем пътешествие? А пътешествие до Камбоджа, не е просто пътешествие. Това е пътешествие до друга възхитителна и причудлива  планета в буквален смисъл.

 В миналото 

Анкор

 е бил столица на Кхмерската империя. От 9-и до 13-и век империята се е разпростирала от Виетнам до Бенгалския залив и е била една от водещите сили в Азия. Хипотезите относно причините за изчезването на Кхмерската империя обаче сe разминават. Това, което се знае със сигурност, е че около 15-и век районът на Анкор остава пуст. Чудесата му са в неизвестност за външния свят до 1860 г., когато по случайност французинът Анри Муо се натъква на това скрито в обятията на джунглата съкровище. Един съвършено конструиран и построен свят с необяснима за времето си технология, съобразен с геомагнитните, физически, космически, математически науки, технология, недостижима дори за съвременните архитекти. Думите не стигат да се опише мащабността на Анкор Ват. За строежа са използвани 5 милиона каменни блока  с тегло между 2 и 10 тона, докарани от кариери на десетки километра от това място, а богато инкрустираните с барелефи стени с дължина над 1.2 км и включват над 11 000 фигури – гледка прехвърляща човешкото въображение. С много тъга камбоджанския гид ни показва обезглавените и осакатени статуи на Буда, чиито части са отнесени от китайците за продан на колекционери по време на режима на червените кхмери на Пол Пот и Иънг Сари. Благодарение на Англия, която откупува от антиквари 3 статуи на Буда срещу 3.5 милиона долара, днес те отново са в храма. Монаси в оранжево изкачат пред погледа от някой коридор и потъват в друг. Колко са красиви на фона на сивите, позеленели от времето стени на Анкор Ват.

Океан от история, традиции, природа и архитектура бе погълнала съзнанието и чувствата ни. Езерото с лотосите, в което се отразява с величествена строгост храмът; сергията на безръкия художник, от който си закупих рисунка на храма, поднесена ми от неговото красиво 2-3 годишно момиченце  (вече е в офиса); гривната-амулет от червен конец, която ми върза на ръката будистка на достолепна възраст; пъстрите хора от цял свят; компасът, който доказва съвършенството на гения на древните архитекти; луната, която знае точно къде да застане по време на пролетно и есенно равноденствие, като очертава сакрален ореол около храма; 360 годишната черница застинала в силна прегръдка с руините  (познати ни от филма с Анджелина Джоли), а тази прегръдка е завинаги, защото отпусне ли я вековното дърво, храмът ще рухне; целувката, която ми подари Буда в този ден, един от 200-те усмихнати Буди в храма Байон.

Запазен е и най-големият плувен басей в света, от древността, 700 х 400м от 1181 г. на крал Джайвараман  (името му означава Бог на победата, двете му законни жени – Джаджа деви и Индра деви и 1000-те му наложници  (започва да ми се вижда малък този басейн…)

 Посетителите на 

Анкор Ват и Анкор Том

 наброяват до над 2 милиона годишно, а обектът е под защитата на Юнеско като световно наследство и едно от чудесата на света.  Сутринта бяхме готови  (с нежелание) за път към аерогарата – посока България.

 Спряхме за половин час до едно крайпътно „заведение”, състоящо се от маса с мушама и тухла-огнище, върху която в очукан тиган една сръчна камбоджанка приготвяше местните гурмета – препържени жабки, бръмбари, ларви, тарантули. Вкуснооо! Така поне каза нашият камбоджански гид. Тайната за оцеляване на азиатците – яде се всичко, което лети, пълзи, плува и ходи. И още една кратка спирка  в много симпатична фабрика за коприна  – за последни покупки за спомен и фреш от ананас.

Летище, полет, завръщане, две седмици незабравими емоции! Въпреки, че не обичам клишето „незабравими“, те наистина са такива. Както обичам да казвам – диамантите са завинаги, но завинаги не е за всеки! Искрено желая на всеки, чиято душа е жадна за пътешествия – пътувайте, пътувайте до близката река, планина, село, но пътувайте! Това дава смисъл на тялото и мотивация на духа да се чувства в кондиция и вечна младост. Мечтата е първата и най-важна стъпка към едно осъществено пътуване! „Правиш или не правиш. Опитвам се – няма!“

Автор: Диана Маринова 
Снимки: авторът (Снимките са със запазени авторски права)

Booking.com Booking.com

Други разкази свързани с Виетнам, Камбоджа или писани от Диана Маринова – на картата:

Виетнам и Камбоджа, както и Диана Маринова

Booking.com Booking.com

Продължаваме пътуването из Индокитай заедно с Мая. Започнахме с Ханой – столицата на Виетнам, а днес сме из Халонг, Сайгон и делтата на Меконг.

Приятно четене:

Виетнам: Заливът Халонг и Хо Ши Мин (Сайгон)

част втора на

Индокитай – Виетнам, Камбоджа и Тайланд

Заливът Халонг

За непосветените – това е залив, на около час от Ханой. Известен е с изумрудено зелените си води, варовиковите острови, с които е изпъстрен и не на последно място, водните селища.

Водното селище, това са няколко завързани лодки, на които местните оформят къщите си.

Но, поред. Докато пътувахме от Ханой за Ха Лонг, господин Ха ни запозна по-подробно с новата история на Виетнам, с тяхната гледна точка за Виетнамската война /американската всички я знаем/, за социализма и нещата в държавата като цяло.

Направи ми силно впечатление, че макар той да е роден по време на войната, не показа някаква неприязън или враждебност към американците. От това, което чухме, оставам с впечатление, че те недолюбват американците, но имат по-лоши чувства спрямо французите, заради ужасните спомени от колониално време, които последните са оставили. А и … доларите винаги помагат.

На път за залива Халонг на вкараха в капана на поредните центрове за сувенири.

Бая долари отекоха там. Хубавото е, че в тези центрове работят хора в неравностойно положение. Инвалиди и с други увреждания. Изработват сувенирите, продават ги, и печалбата е за тях. Държавата, разбира се, прибира някаква комисионна. Тъй като тези хора си бяха там и можехме да наблюдаваме как си изработват нещата, всички си купихме по нещо, а някои от нас дадоха и повече, отколкото първоначално бяха възнамерявали.

За тези, които биха искали да купуват

сувенири от Виетнам:

повечето туристи купуват прочутата

змийска ракия

В същността си, това е оризова ракия, в шишето на която, предварително има поставени изсушени кобра и скорпион. Този ансамбъл се залива с оризовата ракия и така се пие. Ужас! Имаше хора, които не просто си купиха за сувенир, ами го и пробваха това нещо! Брррр!!! На ужасената ми физиономия, девойката, която ни развеждаше обясни, че тази ракия може да се ползва и за разтривки. Змийската отрова действала много добре на болки в гърба! От това не купих, признавам. Даже идеята да го сложа в куфара ме ужасяваше.

Друго, което можете да си вземете, е

кафето Лувак

Това е едно от най-скъпите кафета в света. Нали се сещате за малките, подобни на пор животинки, които ядат кафеените зърна и след това ги … изакват цели. Е, от това се прави кафето Лувак. 100 глама за около 25 долара купих. Но е

забележително кафе

Вземете си, ако можете да се абстрахирате от начина на производство 🙂

Виетнам също има много добро и качествено производство на коприна и ферми за перли. С добро качество са и са на разумни цени. В центъра за перли искрено се зарадвах, че си бях оставила кредитната карта в автобуса, а нямахме време да ида да я взема.

След набега над сувенирите, се натоварихме на корабче в залива Халонг. Идеята на цялата тази екскурзия е следната: натоварват ви на корабче, на което прекарвате 24 часа, докато те ви разхождат из залива.

Заливът Халонг е обявен за едно от най-красивите места на планетата

И с право. Километри изумрудено зелена вода. На снимките изглежда сякаш е допълнително обработвано, за да се постигне такъв цвят. Оказа се истина. Изумрудено зелено! Невероятно красиво и спокойно място!

Имахме късмет да случим ясно време, което направи деня още по-изумителен. Изкарахме един много приятен ден на палубата, правейки слънчеви бани, докато от София завистливо ме уведомяваха, за количеството сняг наваляло за първи път тази зима!

По програма имахме разходка, до така наречените

водни селища

Както казах и по-горе, това са селища на местни рибари, които живеят на лодките си. С течение на времето са се оформили като острови от лодки, на които те живеят. Като ви казвам селища, имам предвид буквално! Направили са си къщи, имат си ток /от генератори/, карат им вода от сушата. Е, доста е … натурално, разбира се. Даже и ферма с … онази порода кучета си имаха!

Вечерта ние, заедно с останалите кораби за този ден

спряхме в средата на залива и там нощувахме

На следващата сутрин ни разходиха из така наречената

Пещера на чудесата

Това е пещера, образувала се в един от най-големите варовикови острова в залива. Дори и по нашите разбирания за голяма пещера, си беше … голяма. Тъй като целият остров е от варовик, вътре е пълно с всякакви причудливи образования, неизброимо количество сталактити, сталагмити и сталактони. Най-интересното е, че се е образувала на доста голяма височина на острова и когато излязохме от нея, открихме удивителната гледка, която се резкриваше към целия залив оттам.

След едни много приятни 24 часа на кораба в залива Халонг ни натоварихе по автобусите и след още един бърз набег над фермата за перли се отправихме отново към летището на Ханой, за да хванем полет до следващата ни спирка:

Хо Ши Мин

или както е по-известен от миналото –

Сайгон

Хо Ши Мин е най-големият град на Виетнам – 11 милиона жители. Намира се в делтата на река Меконг. На около 1600 км на юг от Ханой. Преди обединението от 1976 г. Сайгон е бил столица на Южен Виетнам. Когато комунистите на Хо Ши Мин го превземат, сменят името на … очевидно, Хо Ши Мин. 🙂 И въпреки ужасните репресии, които са последвали към местните жители, градът е запазил доста от … „капиталистическото“ си наследство.

Местните си го наричат Сайгон

и на практика единствения начин, да се сетите, че сте в Хо Ши Мин, е да се опитате да изпратите писмо по пощата. Напишете ли Сайгон, писмото Ви няма да замине. Оттам нататък … Сайгон е напълно достатъчно за всички около Вас.

Също така много силно впечатление прави, че в тази част на страната

видимото присъствие на другаря Хо Ши Мин от портрети и паметници е сведено до мунимум

В Ханой имаше портрети на Хо Ши Мин буквално навсякъде – магазини, ресторанти. Единственото място на което видях статуя на Хо Ши Мин в Сайгон, беше централния площад. Портрети не видях … никъде.

Пристигайки на летището, към 9.30 вечерта се потопихме в

истинските тропици

29 градуса и към 1000% влажност! В деня, в който, в София бе завалял първия за годината сняг! 🙂

Тук вече разбрахме, защо местните водачи непрекъснато ни тикаха бутилки

вода

в ръцете. В Ханой, при около 25 градуса, нещата изглеждаха странни, как непрекъснато ни караха да пием вода. Обаче при 30 градуса в 9 вечерта и към 80% влажност …. повярвайте, водата изчезваше със светлинна скорост. Един практически съвет … пътувате ли в тази част на света … винаги имайте вода под ръка! Много вода!

Следващият ден бе отделен за екскурзия в околностите на Сайгон /май така предпочитам да го наричам/,

селото Ми То и разходка по делтата на река Меконг

Ми То

е селище, намиращо се на около половин час от Сайгон. Там се намира един от най-старите действащи будистки храмове в околността. Много красиво и пъстро място. В този момент, близките ми в София, започнаха да се нервят на тропическите ми снимки, при 30-те сантиметра сняг в София. 🙂

Ми То, Тјен Ђијанг, Виетнам

Към края на разходката ни в Ми То беше към 11 ч и температурата вече беше твърдо над 30 градуса. Държа да отбележа, че

в края на ноември в Индокитай започва, така наречената зима

Това, на практика е най-студената част от годината, когато температурите са поносими и не вали. И въпреки това, температура под 30 градуса имахме само в Ханой.

След разходката ни в Ми То, следваше

разходката по „Майката на всички реки“ – Меконг

Бърза гугълска справка. Река Меконг е 12 по дължина в света и една от най- големитe в Азия. Извира от Тибетското плато и се влива в Южнокитайско море на територията на Виетнам. За повече … Гугъл. 🙂

Самата делта е огромна

В един момент човек наистина не знае дали е в морето или в реката. Водата влачи огромно количество наноси и затова реката изглежда мръсна, но ни увериха, че в нея има сериозно количество водни обитатели и на практика местните си я използват и за пиене /не че това ни убеди да пием водата от чешмите/. Не получихме убедителен отговор на въпросите си за наличието на крокодили в реката, но ни предупредиха да си държим ръцете вътре в лодките, а и видях доста голямо количество продукти от крокодилска кожа.

За любителите на изделията от крокодилска кожа

– тези неща можете да ги купите в Камбоджа – по-изгодни са. За разлика от скъпоценните камъни. При търсенията ми в интернет се натъкнах на мнения, че камъните са по-евтини в Камбоджа, особено рубините. При практическата проверка се оказа, че не е точно така. Скъпоценните камъни, за тези, които имат желание да купуват, са по-евтини във Виетнам и на практика Ханой е най-доброто място за такива покупки. Поне по мои наблюдения.

След разходката по делтата, ни заведоха в местно село, където пробвахме местни плодове и разни други деликатеси. За любителите на екстремното отново имаше от змийската ракия!

След като се прибрахме обратно в Сайгон ни разведоха да видим и центъра на града. В Сайгон има доста останало наследство от френското колониално управление на страната. Имат голяма католическа катедрала и гара, която е построена от французите в края на 19 век. Красиви сгради, които местните старателно поддържат и с които се гордеят.

По същността си обаче,

Сайгон е един истински, съвременен мегаполис

Строителството се развива с бързи темпове. Небостъргачи навсякъде, хеликоптерни площадки, молове близки до капацитета на тези в Дубай …. истински капитализъм! И … вездесъщите мотопеди. При 11 милиона жители, Сайгон има 7 милиона мотопеди! Тук вече обаче, ние бяхме обръгнали и си пресичахме с истинското спокойствие на врели и кипели туристи 🙂

На следващата сутрин трябваше да се отправим към летището за полета до Камбоджа и преди това ни разходиха до сградата на

бившия Дворец на Сайгон

Това всъщност не е дворец, а е било резиденцията на губернатора преди обединението на двете части на страната. Сградата е строена през 60-те години, бомбардирана е през 1966 година от поддръжници на Северен Виетнам и е била последната резиденция на американския губернатор при евакуацията на американците от Сайгон. Не намерих нещо особено забележително в нея, освен репликите на американски хеликоптери на покрива, с които се е извършвала евакуацията на американците. А да, и танковете в градината на комплекса 🙂

С което, бързата ни разходка из Виетнам приключи и с бодра стъпка се отправихме към летището за полета до Сием Риеп – Камбоджа.

Мога само да кажа, че

Виетнам ме изненада – приятно

Красива, подредена страна, успешно измъкнала се от лапите на войната и от ужасното си, неописуемо бедно минало. Вървят напред и по свой, „социалистически“ начин се развиват. Имат трески за дялане, но със сигурност са по-добре, отколкото са били преди десет години.

Хората са мили, добри и любезни. Страната сега се отваря за туризма и все още не е много меркантилизирана. Ако искате да отидете до Виетнам – направете го сега. След пет години ще е късно, няма да се отличават с нищо от другите твърде туристически дестинации.

Очаквайте продължението

Автор: Мая Георгиева

Снимки: авторът

Изгодни нощувки в делтата на Меконг:

Booking.com

Други разкази свързани с Виетнам – на картата:

Виетнам

ето къде можете да спите из цял Виетнам:

Booking.com

Започваме едно пътуване из Индокитай заедно с Мая. Като за начало започваме с Ханой – столицата на Виетнам. Приятно четене:

Виетнам: Ханой

част първа на

Индокитай – Виетнам, Камбоджа и Тайланд

Такааа … всичко започна един майски ден на 2016 г., когато, тотално изтрещяла от лудницата в офиса, се обадих на приятелка от туристическата ни агенция, да ми измисли нещо екзотично, където да се спася за поне десет дни от кошмара на фармацевтичната индустрия.

Е, жената се справи и ми изпрати линк към сайта на туристическа агенция, която организира предимно екзотични екскурзии (име няма да посочвам).

И като започна едно чудене … Мексико … Индокитай. Докато се чудех, затвориха групата за Мексико и така си останах с Индокитай. Две седмици, обиколка на Виетнам, Камбоджа и Тайланд.

Била съм вече в Тайланд, а избягвам да повтарям дестинации, все пак светът е толкова голям, но,

какво пък … Виетнам и Камбоджа

Камбоджа винаги ми е била цел за посещение и на практика цялата ми екскурзия беше свързана с личното ми усещане за уникалност на Ангор Ват и посещението там. Виетнам за мен беше загадка. Е, всички знаем за Виетнамската война, виетнамските общежития, а и за изчезналите кучета в София … но като природа, настоящо развитие, а и какво може да се види там …

нямах реална представа или сериозни очаквания

Понякога така е много по-добре, както се оказа.

Държа да отбележа, че цялата тази организация се случваше в последните дни на май, а самата екскурзия започваше на 25.11.

Шест месеца чакане, за две седмици обиколка на Виетнам, Камбоджа и Тайланд!

Ноооо … заслужаваше си и повече дори!

И така, последните дни преди тръгването овършах обменните бюра в София за местните валути на Виетнам и Тайланд – съответно виетнамски донги и тайландски батове. Камбоджански риали не съм търсила, от проверките в интернет се налагаше мнението, че доларите са напълно достатъчни за там. Така се оказах милионерка. Е, във виетнамски донги, но все пак! Само за сведение, 1 долар е около 22 000 (да, двадесет и две хиляди!) виетнамски донги. Така, за 200 долара се сдобих с 4 000 000 донги. Гъзарка!

Един практически съвет – вземете си долари. Дребни долари!

Колкото повече банкноти по 1 долар имате, толкова по-добре! Във Виетнам и Камбоджа доларите са по-добре приети от местните валути. А и навсякъде са доволни на бакшиш от ЦЯЛ 1 долар! Така че, долари – по 1 долар. Еврото не върви. Ще ви го сменят в местна валута, като курсът, разбира се, е неизгоден.

Още един паричен съвет – в Тайланд НЕ можете да плащате в долари.

Навсякъде си искат батове. Така че, за там, обменете си батове, по бюрата в София има. Курсът е грубо 1 долар за 34 бата.

Тук е добро място да споделя за още една важна точка, преди да се отправите за Индокитай –

ваксините

Въпреки че, няма изрично условие за ваксиниране преди да тръгнете, има препоръки на Националния център по паразитни болести, по отношение на ваксинирането срещу Хепатит А. Водата в тези държави не е чиста, не се пропъръчва нито за пиене, нито за миене на … зъби да кажем. Не е задължителна, но го имайте предвид. Също така доста внимание се отделя на комарите. Предупредиха ни изрично да си носим репеленти и да ги ползваме в щедри количества. Оказва се също така, че

не всички репеленти действат на местните кръвопийци,

а само някои, в които имало … лимонена трева.

За моя изненада обаче, се оказа, че дори в Сайгон и Банкок, при наличието на реки, по време на зимния сезон, комарите на са проблем. За две седмици, жив комар не ме е нападнал, а даже спрях да се пръскам на третия ден.

И така, на 25.11. крайно изнервена се

строих на летището в очакване на приключението.

Първоначално, трябваше да летим до Виетнам с Турските авиолинии. След атаките над летището в Истанбул , агенцията реши, че е по-безопасно да летим с Катарците. Тези авиокомпании глезят, имаше шанс да се кача на Еърбъс А380, така че, няма драма.

Спокоен, петчасов полет до Доха, среднощно препускане през летището, за да си хванем кратката връзка /успяхме!/ и се паркирахме на полета до Ханой.

От самия полет нямам много спомен, проспах го половината, но пък –

как глезят тези хора! Икономична класа на Катарски авиолинии …

възглавница, одеяло, комплект четка и паста за зъби, маска за очи и тапи за уши, чорапи, ако решиш да се събуеш … абе глезотия. Това, което най-много ме потресе обаче, бяха МЕТАЛНИТЕ прибори, които се сервират с храната! Не мога да си кача пинсетата за вежди в салона, но те ми дават метални прибори!

След още около 10 часа полет, с един час за презареждане в Банкок и хоооп … към 4 следобед сме на летището в

Ханой

За тези, които не знаят,

Виетнам все още е Социалистическа Република!

По тази причина, не знаех какво всъщност да очаквам от тях. Имах опасения за зрял социализъм обаче. Слава Богу, оказа се, че

виетнамците са разумни хора и доста добре възприемат капитализма

… въпреки името на държавата.

Още на летището ни посрещна много добър, свободен, безжичен интернет. Чудничко за начало!

След една доста експедитивна за моите очаквания проверка бяхме натоварени на автобуса и любезният ни местен водач – господин Ха, ни поведе към хотела ни в Ханой – претенциозния Шератон.

Booking.com

Ханой е столицата на Виетнам

и се намира в северната част на страната. По тази причина, климатът е доста по-умерен в сравнение с чисто тропическите горещини на Хо Ши Мин или Банкок. И все пак, при температури от около 25 градуса през деня, местните ходеха облечени в пуловери и дебели якета! Ние, разбира се, се мотаехме по къси гащи и потници.

Ханой е … мегаполис

– 7 милиона жители. На тези 7 милиона се падат 4 милиона мотопеди!

Това с мотопедите е абсолютно най-невероятното нещо, което видях във Виетнам. Няма такова чудо! Тъй като правителството на страната не одобрява замърсяването, което причиняват автомобилите, е наложило

чудовищни данъци върху всяка закупена кола

Под чудовищни имам предвид данък от порядъка на 300%! Когато попитахме, добре, а кой може да си позволи кола с такива данъци, отговорът беше – ако има кола, или има публичен дом, или е корумпиран държавен служител! Средно положение няма! Не ме питайте защо социалистическата държава не прави нищо по въпроса.

По тази причина, много малко граждани могат да си позволят такъв разход и всички са се ориентирали към по-достъпните мотопеди.

Всички карат мотопеди!

Целите семейства, бащи, майки, деца … домашни любимци … на един мотопед! Видяхме мотопеди с по четири-пет човека на тях! Без да броим кучето.

Нямате си и представа каква картина са!

Големи, прави булеварди, задръстени с мотопеди!

Които карат абсолютно навсякъде, абсолютно без никакви правила, буквално, в това число и по тротоарите! Това насрещно движение, светофари, пешеходци … няма такъв филм! Като хлебарките са!

Те наистина не спазват правила за движение. Гледах как при светнало червено на светофара, половината трафик спира, а половината си продължава да се движи, като през това време, насрещния трафик също тръгва. Резултатът е …. невероятен! Мотопеди наляво и надясно … клаксони … и никой не пострадва! Разминават се … някак … с помощта на някакви висши сили!

На шокираните ни въпроси към водача ни, човекът ни обясни, че

да, имат правилник за движение, но никой не го спазва,

а в доста от по-малките населени места никой и не бил чувал за него. Всеки ден в Ханой загивали около 30 човека в резултат на ПТП с мотопеди. Обясниха ни, че е голямо постижение фактът, че вече носят каски, защото преди и това не правели!

Първите два дни най-голямото предизвикателство, пред което се изправяхме, беше

пресичането

Водачът ни ни обясни, че решим ли да пресичаме, просто тръгваме през пътя, вървим бавно и в никакъв случай не тръгваме обратно или да пази Господ, да спираме! Ние обаче, като дисциплинирани бели, първата вечер бяхме като стадо подплашени гъски, само гледахме да претичаме или да ги изчакаме да спрат. Е, понеже те не спираха, на третия ден установих, че започваме да пресичаме като Буда, с цялото спокойствие на света.

Тръгвате, вървите бавно, спокойно и целенасочено

и каквото и да се случи –

НЕ спирате! И работеше!

Заобикалят те, забавят, но си минаваш, цял и невредим! Голям адреналин беше!

С леко неприятен шок установих, че в гъзарския петзвезден Шератон интернетът е платен. Дори за гостите на хотела. И то не просто платен, а скъпо платен! 18 долара за 24 часа! Социализъм, а!

Първата вечер, въпреки умората от почти 24-часовия полет и разликите във времето (те са 5 часа напред) помолихме водача ни, да ни заведе на

традиционен виетнамски ресторант, за да пробваме местната кухня

Заведе ни човекът.

Ресторантът се оказа наистина местен.

Хората ни гледаха като извънземни …

но ни нагостиха. Имахме проблем с намирането на вилици … беше им много смешно, че искаме вилици, а не пръчки … но и с това предизвикателство се справиха.

Местната кухня

… ами … азиатска. Много ориз /разбира се/, морски дарове, риба, пилешко ….

Знам, че ще се сетите за кучешкото

Е, ние като едни любопитни европейци подробно разпитахме по въпроса. И отговорът е:

да, виетнамците ядат кучешко месо

При това се смята за деликатес и се

яде по специални поводи

и никога не се яде от сам човек! Абсолютно задължително – с компания. И, разбира се, не ядат всяко куче на улицата. Имало си специална порода, която се отглежда да ядене.

И да, видяхме и кучета по улиците. Няма бездомни, само като домашни, рядкост са, но да, има ги.

На въпроса ни, защо ядете кучетата, отговорът беше …. ами, те стават за ядене! Не мога да съдя, но след като чух разкази, какво са яли хората по време на Виетнамската война … този отговор е логичен и оправдан.

Другата

голяма особеност на виетнамската кухня е,

че ядат два вида ястия: люти и сладки! Най-често в комбинация. Единствените сладки неща, като плодовете например, ги ядат обилно потопени в сол!

Не се шегувам, увисна ми ченето, когато видях водача ни, г-н Ха, да си потапя помелото в сол! И това е повсевместно. На въпроса ми, защо, отговорът беше, че така се отваряли по-добре сетивата!

Част от групата никак не можа да понесе комбинацията от сладко и люто. Един от мъжете отслабна, защото ядеше само ориз.

Може би не е лошо

да имате едно наум при пробването на местните кулинарни деликатеси

обаче. Част от храната е странна и се приготвя в определено нехигиенични условия, в това число … по тротоарите, на открити газови котлони. Посудата, просто се изплаква в приготвени за целта бидони и се суши направо на тротоара. Разбира се, ако влезете в нормален ресторант, няма да имате проблеми, но видях доста туристи, насядали в такива малки, местни заведения и честно, не знам как оцеляват такива хора след това.

Обиколката на Ханой

ни разкри един древен и много добре запазен и поддържан град.

Тъй като Ханой е столицата на социалистически Виетнам, социалистическите символи,

статуите и портретите на другаря Хо Ши Мин са навсякъде

Разбира се, заведоха ни да видим мавзолея му. Слава Богу, не влязохме, защото нещо го ремонтираха.

Докато слушахме лекцията за другаря Хо Ши Мин се възползвахме

да разпитаме водача ни за силата на социализма

в днешно време, одобряват ли го, не искат ли да сменят системата … сещате се, обичайните неща.

Човекът притеснено се огледа, площадът е доста голям, помоли ни да се съберем близо до него, така че, да не могат да го подслушват!, защото можели да го арестуват, ако ни отговори честно и го чуят, и чак тогава се съгласи да ни отговори.

Всъщност, не са особено впечатлени вече от социализма.

Малко или много Виетнам се отваря към света, те започват да пътуват и виждат как стоят нещата. И искат промени.

Другарите обаче, здраво държат властта

/гледали сме го тоя филм!/. Подозирам, че лека по лека нещата и при тях ще се нормализират. За момента обаче, другаря Хо Ши Мин щедро ги напътства от мавзолея, статуите и портретите.

След като възпитано се запознахме с мавзолея, къщата-музей и цялата история на Хо Ши Мин, ни разведоха из

по-старата част на Ханой

От Кралски дворец следи не са останали, не и в Ханой за всеки случай, така че, ни заведоха в

Храма на литературата

Това е будистки университет отворен през 12 век и работил без прекъсване до 19-ти. Днес завършващите висше образование ходят там да си правят снимки, изобщо нещо като церемония по завършването. Много красиво и пъстро място.

Попаднахме на такава церемония и като истински, нахални туристи, налазихме малко местни девойки, облечени в носии, за да се снимаме с тях. Децата бяха много възпитани и усмихнати, и спокойно ни изтърпяха.

Следващата спирка от обиколката ни беше

Етнографския музей на Ханой

Бях малко скептична, но се оказа неочаквано готино място. Най-интересно беше отвън, където се оказа, че има уредена експозиция от характерни за различните райони на страната къщи!

На излизане от музея, не знам защо точно мен,

ме „нападнаха“ няколко местни младежи

Докато се чудех, за какво съм им, единият от тях ми обясни, на много добър английски, че те са от местни школи по английски език и идват в този музей, за да могат да говорят с туристите и да си упражняват езика! Много иновативно! Попитаха ме, дали бих се съгласила да си поприказвам с тях, за да се поупражнават.

Nguyễn Văn Huyên, Quan Hoa, Cầu Giấy, Hà Nội, Виетнам

Бяха много мили и крайно срамежливи младежи

Имаха си написани различни въпроси и се упражняваха като ми ги четяха, а аз им отговарях бавно, за да ме разбират и се опитвахме да проведем разговор. Много бяха сладки. Накрая с малко молби, ги убедих да се снимат с мен.

Тази случка, колкото и да е незначителна, ми показа много за виетнамците. Те са

много мили, добри и отворени към света хора

Доста са срамежливи с чужденците, но са благоразположени и готови да помогнат. Развиват се, от ужасното ниво, на което са били след Виетнамската война и полагат големи усилия, за да наваксат изоставането. И се справят. В училище задължително изучават английски език и биват поощрявани да учат и друг чужд език. Изключитлно добро впечатление остана у мен от тези хора.

Последната част от екскурзията ни в този ден, беше разходка с триколки из

Търговския квартал на Ханой

Това са няколко търговски улици, не в смисъл на … Витошка, а

истински, по азиатски претъпкани, шумни и цветни, търговски улички!

Пълни с каквото се сетите, в това число, тотално ошашавени туристи!

Беше незабравимо преживяване! Ние, на триколки, във вид на колело /не моторизирани!/ в кошмара от мотопеди и пешеходци из тесните, шумни и претъпкани търговски улички! Как оцеляхме – не знам! Ако имате възможност – много силно препоръчвам да посетите Търговския квартал и да се разходите с триколка!

На следващия ден предстоеше още една неизвестна за мен, екскурзията до залива Халонг

Очаквайте продължението

Автор: Мая Георгиева

Снимки: авторът

Ако искате да организирате самостоятелно пътуване до Ханой, ето малко идеи за изгодни нощувки:

Booking.com

Други разкази свързани с Виетнам – на картата:

Виетнам

А след Ханой, можете да обиколите и в другите част на Виетнам:

Booking.com