Отново сме с Влади – този път той ще ни заведе до няколкото италиански езера, които често служат и са служили за декор на не един филм (Бандата на Оушън
Приятно четене:

Италианските езера

част първа

Краня и Лаго ди Гарда

И преди да завършим 2018 година с предколедните базари в Прага, бързам да разкажа за последната си дестинация от тази есен –

Очарованието на Италианските езера

Краня и Лаго ди Гарда

 Ще разкажа за езерата Лаго Маджоре, Лаго ди Комо, Изео, Лаго ди Гарда и Орта. И за няколко по-малки островчета в самите езера.

Ден първи 19.09.2018 г.

Тръгваме рано сутринта от Руски паметник в София в 06:00 ч. Минаваме Калотина час по-късно, спираме за кратка почивка на заведението след границата. Тук набързо само ще отбележа пътя до Италия, който в тази си част е до болка познат. Следващата почивка е малко преди Белград. От предишни пътувания

все се каня да си купя дискове със сръбска музика за маса

от крайпътните бензиностанции и все не ми се получава – или забравям на отиване, или са ми свършили парите на връщане, или имам пари на връщане, а не спираме…

Този път реших да си купя на отиване от първото място, което видя.

Малко преди Белград спираме

 за почивка и първо потърсих дискове. Избрах си една опаковка с

два диска вътре – „Кафански песни за маса“

 Кафана е кръчма. Взех си също едно кафе и няколко мини кроасана. Вече имам какво да си слушам вкъщи. Времето е прекрасно слънчево, постепенно се затопля, но дали ще се запази такова през целия ден, предстои да разберем.

Продължаваме към Словения

Времето се заоблачава. Облаците стават все по-гъсти и дъждът все повече се приближава. Не успяваме да избягаме от него. В края на Хърватия или в началото на Словения спираме на едно заведение от веригата със една голяма крава като статуя – Marshe (ако не се лъжа). Но дори и там имаме много малко време (едва 10-15 минути време дори и за дългите преходи; време, което на стига само за едно спокойно и нормално хранене. Взех си една безплатна кутия за храна и си я пълня с едни вкусни гъби и други лакомства от едни плата, пълни с храна на самообслужване. Изяждам набързо всичко това, гъбите бяха страхотни и отивам да си я напълня пак само с гъби. Така си осигурявам храната до края на деня.

Продължаваме към

Любляна,

където имаме пешеходна обиколка. Заваля дъжд, тъкмо когато влизаме в Любляна. Имам чадър в багажа, не може да се отваря. Спираме на главен път в центъра и слизаме. Оставям всичко в автобуса – таблет, камера, фотоапарат, всичко. Нищо не вземам. Поради това снимки от там нямам.

Приютяваме се под един навес докато се извали дъжда. През това време ни разказват за всичко, което виждаме наоколо. Дъждът спира, но автобуса още го няма. Минаваме през площада, после през мястото, където през деня е имало пазар, рибен и сергии за всякакви стоки.

Беше измито до блясък, даже и на риба не миришеше

 Минаваме покрай едни колони, през пешеходната алея, през моста на влюбените с катинарите. Показват ни още и останалите забележителности и ни оставят пред един фонтан. Пътят на връщане до автобуса вече го знаем. Имаме около 40 минути. Тишина и спокойствие. Стара калдаръмена уличка с кафенета и ресторанти от двете страни. Малко хора се разхождат и още по-малко похапват и пият кафе, предимно туристи. Местните хора не могат да си го позволят, защото е средата на седмицата и на другия ден са на работа.

Разхождам се, дъжда е спрял. Сядам в едно заведение да пия кафе. Докато ми донесат менюто, за да си избера нещо, а после докато поръчам, пък и докато ми донесат кафето, минават 10 минути. Още толкова чакам, докато изстине, имам още 10 да го изпия и 10 да стигна до автобуса. И всичко става на бързи обороти. Отиваме до автобуса и отпътуваме.

Имаме още около 20 км до мястото за нощуване –

селището Краня

 Стигаме до хотела, който е почти в центъра, пешеходната алея се вижда.

Настаняват ни и аз бързам да се разходя из центъра, за да похапна. Няма много хора по това време на вечерта. Стигам до една църква. Около нея имаше няколко заведения. Избирам си едно и си вземам спагети и бира. Похапвам си бавно и се наслаждавам на атмосферата. След като хапнах, се разходих още малко малките улички. Прекрасни места и неща за снимане, ето защо трябва да стана рано сутринта, да закуся и докато се съберем за път, да направя още една сутрешна обиколка специално за снимки.

Ден втори 20.09.2018г.

Ставам рано, закусвам на шведската маса- събирам в една чиния най-различни вкусове: банан, кроасан, пържени яйца и няколко саламчета и бързам за фото разходката, която бях решил да направя. На бегом почти отивам до църквата и минавам пак по тесните улички. На едно място между две сгради някой измислил да опъне едно въже и на него да навърже няколко чифта стари маратонки, висят си така в някаква АРТ инсталация. Правя снимки набързо и се връщам обратно в хотела.

Тръгваме. Днес ще сме в Италия.

 Спираме за почивка на един голям крайпътен грил. Огромно разнообразие от храна на блок маса и никакво време за ядене. 20 минути само не стигат, за да се разгледа. Много интересни буркани стъклени, огромни и пълни с пуканки. Шоколади, сувенири, лакомства. Продължаваме към първото

езеро Лаго ди Гарда

Colombare Di Sirmione, Lombardia, 25019, IT

 Започваме обиколката от

Сирмионе –

старинно селище, живописно разположено на тесен полуостров в южната част на езерото. Оставят ни на паркинга и ни казват след два часа и половина пак да се завърнем там. Отивам към центъра. Минавам покрай една безкрайна редица от велосипеди и скутери. Снимах една много малка кола,подобна на ЗАЗ от едното старо време. Оказа се Фиат.

И стигаме до

замъка Рока Скалинджери

Продължаваме по пешеходната улица. Спираме за снимки. Прекрасни старинни къщи, целите в зеленина и пъстроцветни увивни растения и цветя, магазинчета за сладоледи и ресторанти. Стигаме до едно влакче. За едно евро ще се повозим до върха на селището по един баир. От двете му страни са разположени вилите на богатите и известните – HOTEL VILLA CORTINI *****

Booking.com

Тук е и

вилата на Мария Калас (MARIA CALLAS VILLA)

 С едни големи и високи портални врати от ковано желязо. Стигаме до горе с влакчето. Следват пътечки надолу по склона, които водят до плажа. Отивам натам.

Долу на едни огромни плоски морени са се разположили плажуващите. Прекрасно място. Стигнах до самия плаж, постоях малко и тръгнах нагоре. И на обратно по надолу по склона, само че пеша. Отклонявам се от пътеката наляво и излизам на друг плаж, а после се отклонявам малко по-надолу по пътя.

Следва лутане по тесните улички за снимки и за сладолед.

Прекрасен сладолед – плътен и вкусен

Вземам си един и вече съм точно до

замъка Рока Скалинджери

Плащам си входа и тръгвам със сладоледа, похапвам и катеря стъпалата към върха. Горещо е. Прохладата е само покрай стените на замъка, в кулите към върха. Бързам нагоре, сладоледа се топи и капе. Обикалям цялата крепостна стена от край до край и стигам до върха по едни тесни стълби. Гледам отвисоко, снимам и на обратно. По стълбите надолу е по-бавно, защото качващите се са повече. Срещам други от нашата група тръгнали след мен нагоре и им казвам да побързат, защото слизането е по-бавно. И отивам към автобуса.

Денят отдавна е преполовил. Обиколката продължава към

Пунта Сан Виджилио,

курортно селище, разположено в подножието на Монте Балдо. Имаме около 30 минути за разходка и снимки. Стигаме до северния нос, където се намира Заливът на Сирените, чиито райски плаж го превръща в едно от най-известните места в Италия. Водата на езерото се разделя от тясна бетонна алея. Романтични двойки са се разголили на плажа.

Продължаваме за Бардолино

Мястото е известно е с производството си на червено вино. Тук ще имаме около час и половина време за разглеждане и вечеря. Първо разглеждам църквата, пред която ни оставят. После отивам по пешеходната улица водеща към езерото. Правя прекрасни снимки. Снимах една голяма бъчва, превърната в бар. Купувам си една картичка за спомен, слизам надолу, за да снимам лодките в пристанището и отивам да вечерям на едно заведение с изглед към езерото. Похапвам отново макарони и бира. Заведенията са пълни, хората си похапват и се радват на всичко около тях.

Вече се е стъмнило. Събираме се отново на паркинга. Продължаваме към мястото за нощуване –

селището CAVAION VERONESE

Спим в един хотел сред нищото на един хълм. На съседния хълм се виждаха частни вили с много зеленина. Разходих се на два километра около хотела, стигнах до един супермаркет, но беше 22 ч. и никъде нищо не работеше. И в хотела нямаше топла вода поради авария, възникнала два часа преди ние да отидем. Но пък всяка стая имаше огромна тераса.

На сутринта закусваме и тръгваме. Обясняват ни за проблема с топлата вода и за това, че следва да получим компенсация в пари, ама не на 100 процента, защото все пак сме имали храна и легло.

Очаквайте продължението
Автор: Владимир Георгиев 
Снимки: авторът 

Booking.com Booking.com

Други разкази свързани с Другата Италия или писани от Владимир Георгиев – на картата:

Другата Словения и Другата Италия, както и Владимир Георгиев

Booking.com