Tag Archives: Вилата на мистериите

Помпей на живо (6): Вилата на мистериите

от Пътуване до...

Продължавме с обиколката на Помпей заедно с Юрий. След Амфитеатъра и Говеждия форум, бяхме в древните ресторанти за бързо хранене, минахме през храма на Изида и Форума. Днес ще стигнем до Вилата на мистериите
Приятно четене:

Помпей на живо

шеста част

Вилата на мистериите

Пътьом реших да вляза в

Мацелума

тъй като минавах на метри от входа му.

Мацелумът в древния свят е бил нещо като

закрит пазар за хранителни продукти,

най-вече на месо и риба и така било и тук. Най-малкото заради откритите от археолозите животински кости и рибени люспи. Както повечето сгради наоколо и той е строен и престрояван през годините, като по времето на изригването на Везувий, някои негови части все още били в ремонт, пострадали от земетресението през 62-а.

В средата на обширния перистилен двор стоят останките от 12 колони, които поддържали над себе си покрив. В средата на мястото са открити остатъци от басейн, където навярно са плували живи риби за продан. Под страничните покрити колони пък се намирали магазинчета.

Йо и Аргус могат да се видят на една стена вляво от входа, като състоянието на фреските е доста тежко, а цветовете им доста поизбледнели през последните 200 години, когато били направени първите разкопки тук.

Фрески - мацелум – Помпей, Италия — Фрески

Покрай източната стена срещу входа са разположени 3 помещения средното от които навярно е служело за култови цели.

Мястото е изглеждало преди две хилядолетия така или почти така:

Побързах да изляза от Мацелума и да се огледам наоколо, но Валя и Гената все още липсваха от полезрението ми. Използвах момента да се щракна набързо, като един вид

доказателство, че съм бил в Помпей,

както всеки смахнат турист. Тук все още съм с дъждобрана, в очакване на големия порой, който така или иначе, слава богу, не се случи.

След пет минути озъртане, махнах найлона от себе си, че беше започнал да ме запарява и започнах да телефонирам на спътниците си. Когато накрая успяхме да се съберем, Гената с тъжен поглед сподели:

– Да знаеш, че тук в Помпей, човек не може да остане насаме с Историята!

Да, тази мисъл вече беше започнала да се оформя и в моята глава.

Но трябваше да продължим някак си, опитвайки се да осъзнаем заобикалящото ни, без да мечтаем за луксове, като тишина и уединение

Минахме

покрай Баните на Форума,

които бяха затворени (пфу!) и излизайки на първата пряка след тях, побързахме да погледнем

Дома на трагическия поет

Зад преградения със стъкло вход зърнах известната

мозайка „Cave Canem“.

Т.е. най-прочутата от всички в Помпей с този надпис, който се превежда като „Пази се от кучето“. Подобни надписи били доста разпространени в древния римски свят, особено в по-големите къщи и имения, поставяйки началото на една традиция, жива и до днес.

Пази се от кучето – Помпей, Италия — *Пази се от кучето*

Малко след това кривнахме по Via Consolare, запътени към Херкулановата порта, като пътьом успях да щракна

домът на Салустий,

който беше… затворен естествено. Погледът е през термополиума на улицата към атриума и с телефон прекаран през решетките.

Малко след това бяхме при

Херкулановата порта

Оттук започвал пътят за Херкулан и част от този път щеше да ни заведе до Вилата на мистериите, която беше крайната ни дестинация в тази посока.

Pompei Scavi, Campania, 80045, IT

Преди това обаче трябваше да минем през

некропола,

или иначе казано гробището, лежащо от двете страни на пътя.
Така е било при всички древноримски градове.

Гробищата се образували около всяка пътна артерия,

излизаща от селищата и изпращали и посрещали всеки пътник. Това е странно за съвременните хора, но си е било съвсем в реда на нещата по онова време.

Някои от гробниците, построени явно за по-заможни граждани, са наистина забележителни и въздействащи, разкривайки ни, както вечния човешки стремеж към безсмъртие, така и ужасяващия страх от Нищото.

Не пропуснахме да влезем и вътре в една по-скромна гробница, но празните стени не успяха да възбудят фантазията ми.

Но стига с тия гробища.

Продължихме по пътя

и след около 5 минути завихме по една живописна пътека, която щеше да ни отведе там, закъдето бяхме тръгнали.

След малко я зърнахме

Вилата на мистериите

– може би най-известния римски дом в Помпей. Кръстен е така на фреските по стените в една от стаите, изобразяващи

Дионисиевите мистерии – религиозен ритуал от древността

посветен на бог Дионис (Бакхус). Те са и едни от най-запазените картини от Античността. Реставрацията разбира се също си е казала думата.

Вилата на мистериите – Помпей, Италия — Вилата на мистериите

Комплексът се състои от над 60 помещения и е построен през 2 в. пр. Хр. като впоследствие е претърпявал много промени, последната от които някъде около 80 – 70 г. пр. Хр. Явно е, че е ползван като

извънградска вила от някой нотабил,

но след земетресението от 62 г. се преустройва във ферма, каквато остава до изригването на Везувий.

Тук с Евгени стояхме дълго време пред тази

дървена врата

разделяща две от помещенията и се чудехме, как дървото се е запазило толкова добре цели две хилядолетия.

Врата – Вилата на мистериите – Помпей, Италия — Врата

Впоследствие се оказа, че това е гипсова отливка, създадена по същия начин, както онези фигури на хора, които всеки е виждал и които се свързват неизменно с Помпей. Но за това, ще спомена по-нататък.
Ето и такава отливка на кепенец, която си стои съвсем естествено на мястото, сякаш е от дърво.

Кепенци – Вилата на мистериите – Помпей, Италия — Кепенци

Вилата има и два атриума. В единия огромния комплувиум се подържа от четири колони и въобще не се намира след тогавашния вход, както би трябвало да бъде според нашите учебникарски представи, а е забит в един ъгъл, близо до баните.

Атриум – Вилата на мистериите – Помпей, Италия — Атриум – Вила на мистериите

Другият заема по-централно място, но и той не в близост до оригиналния вход, а се намира едва след перистилния двор, който пък видях само под формата на съвременен фототапет, мъдрещ се точно насреща

Някои стаи са изрисувани в т. нар. Втори стил и фреските изобразяват различни архитектурни елементи, най-вече колонади и корнизи,

а обстановката към градината в северозападния ъгъл направо ме върна две хилядолетия назад. Дори и стърчащата в далечината улична лампа не можа да ме извади от това състояние

Въобще вилата има наистина ужасно много помещения и дори да зърнете всички, едва ли ще ги запомните, ако сте обикновени туристи като мен. Заради това ще прескоча известен времеви отрязък и ще стигна до момента, когато поехме по обратния път, за да се завърнем отново в Помпей и да… продължим с обиколката ни.

Чакаха ни още от археологическите чудеса на древния римски свят.

Очаквайте продължението

Автор: Юрий Александров

Снимки: авторът

Booking.com Booking.com

Други разкази свързани с Другата Италия или писани от Юрий Александров – на картата:

Другата Италия и Юрий Александров

Booking.com

Помпей на живо (2): Говеждия форум и имението на Юлия Феликс

от Пътуване до...

лиценз CC BY-NC-ND

Продължаваме с обиколката на Юрий из древния Помпей. Миналия път пристигнахме в градчето, а днес вече навлизаме в Архелогияческия парк, където се съхраняват останките на нещастния град. Приятно четене:

Помпей, на живо

втора част

Говеждия форум и имението на Юлия Феликс

През 62 г., силно земетресение, като един вид предупреждение за бъдещето, удря околностите на Везувий, нанасяйки тежки щети на сградите в Помпей. 17 години по-късно, когато вулканът изригва и покрива града под слой пепел и пемза, „запечатвайки“ го за бъдните поколения, той все още не е преодолял последиците от труса. През тия 17 години голяма част от сградите са ремонтирани, главно публичните, но много от тях си оставали увредени и видът, в който ги виждаме днес, едва ли може да бъде определен като най-славния им. Въпреки това те са достатъчно запазени под пепелта в продължение на хиляди години, а Помпей е най-съхранения град от римската епоха до наши дни.
Но да се върнем към обиколката ни. На югоизток от Амфитеатъра се намира

Голямата палестра,

наречена така, за да я отличаваме от Малката такава (Самнитска) при Триъгълния Форум. При древните гърци, а по-късно и при римляните палестрата е била нещо като гимназион с двор –място за гимнастически упражнения, тренировки, състезания или просто контакти.
Построена е някъде по времето на Август, най-вече за да отговори на нуждите на разрасналия се град, както навярно и заради това, че модата по онова време повелявала, синовете на богатите граждани да упражняват някакви физически упражнения, за сметка на все по-западащата военна подготовка.

Палестрата прилича на гигантски перистил, ограден обаче с колонади само от трите си страни, а от четвъртата, гледаща към Амфитеатъра, с обикновена стена. В средата на пространството имало басейн, а покрай колоните растели два реда дървета, даващи благодатна сянка в летните жеги. Въобще струва ми се, че по онова време палестрата е била доста приятно местенце. Както впрочем и днес. На снимката, отгоре наднича закачливо Везувий

Голямата палестра – Помпей, Италия — Голямата палестра

Червените щори покрай колонадите със стъкла пред тях, са сложени заради временната изложба

“Vanity: Stories of Jewels from the Cyclades to Pompeii“,

която беше открита само дни преди да пристигнем и ще продължи до 05.08.2019 г. Явно така съм се заплеснал по златните накити на възраст хиляди години, че съм забравил да снимам. Затова двете снимки по-долу са взети от тук:

Златни накити от Помпей, Италия — Златни накити от Помпей

Когато излязохме навън, разбрахме, че дъжделивата прогноза за времето май ще излезе вярна. Тъмните облаци, надвиснали над амфитеатъра се примъкваха постепенно към нас. Ние обаче бяхме подготвени с дъждобрани и никакви природни стихии не можеха да ни накарат да напуснем стария Помпей, дори и потоп.

На север-северозапад от Амфитеатъра пък се намира т. нар.

Говежди форум (Forum Boarium)

За съжаление беше затворен, но аз успях някак да промуша поглед и телефон през оградата, където не видях нищо приличащо на форум, а само едни лозя.

По време на първите разкопки в началото на 19 в. археолозите открили много говежди кости и помислили, че са се натъкнали на пазар за добитък и затова го кръстили Говежди форум. По-късно са открити остатъци от лозе, разположени почти из целия парцел и затова в днешни времена са насадени наново растения, които са култивирани с винарски древни техники.

Лозята в Говеждия форум (Forum Boarium) – Помпей, Италия — Лозята в Говеждия форум (Forum Boarium)

В последствие на доста места из Разкопките видях подобни лозя, от които се прави прочутото помпейско вино, потвърждаващо славата на древна Кампания, като производител на най-хубавото вино в Древността, че и днес. Най-известно е

виното от Вилата на мистериите,

което се прави явно и от лозя растящи не само в тази вила Поне надписът, закачен на вратата на една къща наблизо, твърди така.

Лозята във Вилата на мистериите – Помпей, Италия — Вилата на мистериите

Преди да продължа обаче, искам да поясня няколко неща относно районирането на Помпей. С цел по-добра ориентация за посетителите и най-вече за професионалистите,

археологическия парк е разделен да 9 района,

всеки от тях също разделен на номерирани инсули (от латински insula -остров). Това са каретата оградени отвсякъде с улици, както във всеки съвременен град. От своя страна инсулите са разделени на съставляващите ги постройки и обособени терени, съответно номерирани и те. Например мястото, където ще отидем в следващия абзац е с адрес „II, 4, 3-12“, където „II“ е районът, „4“ е инсулата а останалото терените, които обхваща имотът . Нататък няма да давам адресите на обектите, с цел да не предизвикам досада у читателя, но понякога ще се налага, за да разгранича някои сходни и приличащи си места.

Археологически парк – Помпей, Италия — Археологически парк

Pompei Scavi, Campania, 80045, IT

На крачка от Говеждия форум се намира

имението на Юлия Феликс,

който заема цялата най-голяма инсула в града, което го прави и най-големия по площ. Влязохме случайно от южния му вход, за който не знаех, че съществува.

Имотът на Юлия Феликс – Помпей, Италия — Имотът на Юлия Феликс

Мястото е разкопано още през средата на 18 век, но след поредица от щети нанесени от неаполитанските крале е погребано отново, за да може през 50-те години на 20 век да бъде разкопано, този път професионално.

От имота са застроени едва около една трета, а останалата земя била заета от голяма градина. След земетресението от 62 г. собственичката явно решава да отдава част от къщата си под наем, а баните си превръща в публични. За това говори един надпис, намерен при първите разкопки на лицевата страна на имението. Той бил нещо като обява, написана върху стената откъм улицата. Днес той се съхранява в Националния археологически музей в Неапол на сухо място, за да се запази и за бъдещите поколения.

„Дават се под наем...“ - Обявата за отдаване под наем на имота на Юлия Феликс – Помпей, Италия — „Дават се под наем…“ – Обявата за отдаване под наем на имота

Надписът в общи линии гласи: „Дават се под наем, в имението на Юлия Феликс, дъщеря на Спурий, елегантни бани за порядъчни хора, магазини с горни стаи и апартаменти. От 13-ти август до 13-ти август на шестата година, в продължение на пет непрекъснати години. Наемът ще изтече в края на петте години.“
Подобни графити, пръснати из целия Помпей, ни карат да почувстваме някак близки хората живели тук преди две хилядолетия виждайки, че и те са се вълнували от същите неща, от които се вълнуваме и ние днес. Това е светът на онези, които не са влезли в аналите на Историята, но са съществували от плът и кръв, точно толкова, колкото и известните императори, философи, генерали и сенатори на римската държава.

Но да продължим. Безспорно просторната градина хваща окото, особено нейната централна част където е съществувал нещо като канал, по онова време пълен с течаща вода.

С изглед към градината е и портикът на запад от нея, покрай който има няколко помещения.

Портикът – Имотът на Юлия Феликс – Помпей, Италия — Портикът

Летният триклиний

е най-интересният от тях. Отворен към градината, в прохладните вечери в него навярно са се настанявали стопаните на сградата, за да вечерят. На задната му стена може да се види т.нар.нимфеум – това са ония стъпалца, вградени в стената отзад, по които всъщност се спускала вода. По принцип такова помещение е имало във всяка богата римска къща, особено в провинцията, където наличието на повече пространство развинтвало фантазията на богати собственици и способни архитекти.

Нимфеумът в летния триклиний – Имотът на Юлия Феликс – Помпей, Италия — Нимфеумът в летния триклиний

На север и юг от триклиния се намират стаи, които навярно са служели за спални или сервизни помещения.

Къщата има още много други помещения, заслужаващи да се видят от които са баните, но за жалост този ден коридорът към тях беше затворен и аз не знам поради каква точно причина. Обикновено подобни прекратявания на достъпа до дадени обекти се извършват от управата на парка, за провеждане на нови археологически разкопки, консервиране и реконструкция на сега съществуващи, или просто за поддръжка. По нататък, за мое съжаление, щяхме да се натъкнем на доста такива места.

Накрая, от централния вход на къщата, излязохме на

„Via dell’Abbondanza“ – главната улица на древното градче,

която е главна и днес, предвид броят туристи, които щъкат всекидневно по нея.
Следващият частен дом на тази улица бе „Венера в мидена черупка“, в който исках задължително да вляза, но за мое съжаление, беше затворен и ние продължихме хладнокръвно нататък.
Хладнокръвието ми обаче се стопи, когато пред дома на Октавий Квартий ни застигна една огромна група от крещящи 10-11 годишни вагабонти, водени от няколко учителки. Отгоре на всичко взе и да прокапва дъжд…