Продължаваме с катеренето на връх Ботев заедно с Тони. В началото навлязаохме в парка Централен Балкан, после стигнахме хижа Рай, а днес ще тръгнем по Тарзановата пътека.
Приятно четене:
Към връх Ботев за един ден
част трета
Тарзановата пътека
Мини водопад.
Ето и началото на
Тарзановата пътека
Така изглежда въпросната пътека.
Малко по на горе някой си беше забравил фотьойла и реших да поседна
И да помечтая.
Нагоре, нагоре и напред.
О, планина! O, гледка!
Лека почивка.
И пак нагоре.
До бездната
Васил Левски / Vasil Levski, Пловдив / Plovdiv, 4363, BG
Имаше някакво ято там високо
Изкачихме се до края на Тарзановата пътека, където имаше и друга голяма група хора дори с малки деца, най- малкото беше на 3 години не знам как издържаше нагоре.
Забравих да спомена, че в началото на Тарзановата пътека същия шегаджия беше сложил пак син надпис, превключи на първа предавка, блокаж на диференциала и 4×4 :) и до върха 1 час 45 мин и 30 сек доста не обнадеждаващо, в крайна сметка се оказа, че до върха са около 2:30 ч.
Пътеката продължаваше в следния си вид и пак – стръмна.
Върха изглеждаше доста близо, но реално около час ни делеше от него. В подножието от южната страна имаше ледник, който не се беше стопил въпреки високите температури.
Продължаваме с катеренето на връх Ботев заедно с Тони. В началото навлязаохме в парка Централен Балкан, днес ще стигнем хижа Рай.
Приятно четене:
Към връх Ботев за един ден
част втора
Зор голям
Продължавайки още малко по пътеката стигнахме до уникална маса с пейки в непосредствена близост до уникална гледка от високо. Като се замисля няма ресторант който да ти даде такова усещане и такава гледка и решихме да седнем да закусим по един сандвич.
След като приседнахме и похапнахме продължихме през гората на резерват Джендема и стигнахме до едно мостче, където имаше и една чешма с меча глава.
По на горе по пътеката имаше много интересен поток, водата на едно място се спускаше под ъгъл по камъните, а на друго като двуглава змия разделена. Вирчето беше кристално като стъкло чисто.
На скоро бяхме срещнали закачлив син надпис „Превключи на първа предавка“ и имаше защо – склонът беше доста продължителен и доста стръмен.
След като се изкачихме най- горе се откри прекрасна
гледка към Райското Пръскало
и към съседните хълмове.
Вече бяхме на открито и по спомен от Google Maps хижата беше някъде на близо и наистина беше така, след няколко минути стигнахме и до
хижа Рай
Не се мотахме много около 10 мин и потеглихме на горе по пътя, все още бяхме по синия маршрут.
Това ни чакаше.
Не след дълго стигнахме разклона на синия и зеления маршрут и хванахме по зеления посока в. Ботев. От там ни се разкри страхотна гледка към
Райското Пръскало
Закатерихме се на горе стремглаво но пътеката почна да става все по камениста и тегава за вървене, за сметка на това гледките и миризмата на билки бяха все по хубави.
Днес Тони няма да ни вози на мотор, а ще ни юрне да катерим връх Ботев. Я да ви видя!
Приятно четене:
Към връх Ботев за един ден
част първа
Който го е страх от мечки, не ходи в гората
ГОРДА СТАРА ПЛАНИНА,
ДО НЕЙ ДУНАВА СИНЕЙ,
СЛЪНЦЕ ТРАКИЯ ОГРЯВА,
НАД ПИРИНА ПЛАМЕНЕЙ.
МИЛА РОДИНО,
ТИ СИ ЗЕМЕН РАЙ,
ТВОЙТА ХУБОСТ,
ТВОЙТА ПРЕЛЕСТ
АХ, ТЕ НЯМАТ КРАЙ !
Искам да ви разкажа на кратко за едно невероятно усещане из родните планини. Снимковия материал който ще ви представя е доста богат но не може да се сравни със истинското усещане на място, с уханието на билки, вятъра в ушите и невероятната картина която се разкрива пред вас със всеки изминат метър.
От известно време с жена ми събираме печати в книжките със 100-те туристически обекта и понеже са ни останали 4 – 5 печата само до края като от по екстремните последно ни остана връх Ботев, решихме да се организираме и да се поразходим из планината. Прочетохме тук там как точно стоят нещата, поинтересувахме се от приятели които вече са ходили и почнахме да спретваме организация. Избрахме изкачване от към южната страна тоест Калофер. Тъй като през лятото уйкендите са ни доста натоварени единствения възможен вариант беше 27-28.08.2013 г. Стандартното изкачване на върха включва в повечето случай преспиване преди или след на хижа Рай. http://www.bulgarian-mountains.com/Huts/Stara/Rai
Звъннах една седмица по рано да се опитам да запазя две места в хижата но уви ми се скараха и казаха много късно се обаждате, викам си брей сигурно 2 месеца трябваше по рано да се обадя , явно този вариант отпадаше.
В курорт Паниците на около 4 км след Калофер се оказа, че има прилично хотелче в което не е нужно два месеца по рано да резервираш места. http://www.raiskikat.com В него резервирахме 2 нощувки едната петък вечер без закуска срещу 48 лв и другата събота вечер със закуска 58 лв. След тази резервация се оказа, че има само един вариант да се качим и да слезем за един ден.
Тръгнахме петък след работа от София по подбалканския път към Клофер, като спряхме да вечеряме на пъстървата.
От там пуснах GPS-а като предварително бях задал координатите на хотела и се оказа , че е на 10 км от пъстървата. Пристигнахме в хотелчето и прибрахме колата в двора му на сигурно, тъй като бяхме проучили и се оказа, че не е добре колата да седи без надзор, тъй като ѝ източват бензина. След като се настанихме излезнахме да се поразходим и да проучим на бързо района и пътеката за в. Ботев.
Беше се по смрачило вече но тръгнахме леко по един сипей който се оказа, че е въпросното начало на пътеката.
Върнахме се на зад, като минахме през една голяма поляна където имаше някакъв събор този уикенд.
Прибрахме се в хотела поразгледахме картата която бяхме предварително купили срещу 4 лв и решихме, че ще караме по синия маршрут посока х. Рай като след това ще се отделим по зеления маршрут към в. Ботев, легнахме рано за да може да сме свежарки за другия ден, път ни чакаше.
На другата сутрин станахме 5:30 ч. като предварително бяхме си направили сандвичи от София в хладилната чанта, бяхме се запасили с вода, бисквити и праскови и подредихме раниците.
В 6:06 ч. стартирахме от хотела.
Още беше мрачно на вън, слънцето не се беше показало и потеглихме по първата част от пътя ни, а именно сипея:
След не дълго но кофти изкачване стигнахме входа на Национален Парк Централен Балкан.
Национален парк „Централен Балкан", България
От там тръгнахме по една пътека доста широка между дърветата.
Слънцето започна да се прокрадва между дърветата.
След гората следваше открит път.
Облаците които се извиваха над планината бяха много красиви.
Там нейде горе в облаците е в. Ботев.
Ето на това казвам да посрещнеш изгрева.
Стигнахме до един разклон на който пишеш в. Ботев на ляво и като погледнеш на ляво един баир ама край няма и стръмен хаха викам не сме от тука, х. Рай направо и си продължихме направо. Оказа се, че този разклон е зимния маршрут отбелязан със жълто картата.
Пътеката стана ето такава.
Не след дълго по въпросната пътека стигнахме до входа на гората което се оказа и входа на резерват Джендема, където има указателна табела какво да правите ако срещнете мечка в гората . Хубаво е да се информирате за да избегнете инциденти. Тука важи правилото,
