Спирането на процедурата за избор на главен прокурор е най-спешният приоритет. Чак такива залпове към парламента и „изтърваният“ Гешев не си позволи.

Днес постигнахме напредък по формирането на комисии, след като вчера приехме правилника. И съм умерен оптимист, че в парламента има воля за спирането на тази процедура за избор на главен прокурор.

Въпросът след това ще бъде „а сега какво?“. ВСС няма да се откаже да инсталира някой следващ Сарафов. Затова внесеният от нас законопроект е важен и отвъд избора на Сарафов. Той подобрава значително правилата, и спира всяка процедура за избор, ако Народното събрание започне смяна на членовете на ВСС. Само че за да се възползваме от тази промяна, трябва да има избор на нов ВСС, а за това трябва траен парламент. Т.е. правителство.

След това прокуратурата няма да стане изведнъж западноевропейска, ефективна, обективна и отчетна. Ще трябва да се поправят много неща – в Закона за съдебната власт, в Наказателно-процесуалния кодека, в Закона за СРС. Все реформи, които също изискват траен парламент.

С всяка алинея Пеевски ще губи инструменти за въздействие. Напр. ако въведем случайно разпределение за мерките за неотклонение и за разрешенията за СРС, изведнъж ще се окаже, че Пеевски няма никакви гаранции дали ще може неговите прокурори да извършват процесуален произвол, разрешен от назначените от него административни ръководители и техни заместници в съда.

Това и много други мерки са част от антикорупционната програма, която представихме в кампанията. И опитваме да осигурим време и консенсус по нейното прилагане. Защото иначе просто ще намерят и инсталират следващ Сарафов.

Материалът След спирането на Сарафов е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Реалността е, че Пеевски може да бъде спрян трайно и сигурно само от редовно правителство. Другото са безспорно необходими, но краткосрочни мерки, които няма да го разклатят сериозно.

Дори да спрем избора на Сарафов, дори да го ограничим да продължи да заема длъжността (което безспорно трябва да направим и то бързо), тогава за изпълняващ функциите главен прокурор ще бъде назначен някой друг Сарафов, за който обаче дори няма да има снимка с Петьо Еврото и ще трябва да обясняваме защо и той е на Пеевски (а тази прокурорска колегия от този Висш съдебен съвет не може да назначи друго).

Дори да вземем оставката на Антон Славчев (КПК), което също трябва да случи, очакваме ли, че останалите членове на КПК няма да „съдействат“ на Пеевски? Те ако биха се противпоставили, щяха да блокират Славчев с мнозинство и досега.

Законите по Плана за възстановяване и устойчивост пък не отнемат нито един инструмент за влияние от Пеевски.

Служебно правителство, дори да не е на Главчев, не може да спре Пеевски. По две причини. Първата е, че който и да е премиер, ако няма ясно политическо мнозинство зад себе си, рискът да бъде „прихванат“ от Пеевски е голям. Втората е, че МВР днес не може да бъде „МВР на Рашков от 21-ва година“. Защото тогава вятърът духаше към промяна. Сега перспективата е за „още и още избори“, и едва ли в МВР ще изпълняват стриктно разпореждания за спиране на купуване на гласове. Да, може и да не помагат като носят кеш в патруплки (каквито разкази има), но едва ли ще пречат. Особено ако не искат прокуратурата и КПК на Пеевски да ги отстранят бързичко.

Антикорупционната програма, която предложихме в предизборната кампания, е с дълъг хоризонт, а не за 3-месечен парламент. Без избор на нов Висш съдебен съвет, почти нищо няма да се промени в съдебната система. Без избор на нов състав на антикорупционната комисия, тя няма да спре да бъде на Пеевски и да се ползва за бухалка – срещу опоненти, срещу „непослушни“ кметове, които не осигуряват гласове на Пеевски, срещу МВР шефове, които пречат на купуването на гласове.

Декларацията за ограничаване на корупционните влияния на Пеевски е само първата стъпка към такова редовно управление без деструктивни корупционни влияния – тя е инструмент за установяване на мнозинство за такова управление. И затова е толкова важна.

Материалът Пеевски може да бъде спрян с редовно правителство е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Изкуственият интелект (големите езикови модели) носи потенциал за сериозна трансформация в много сфери. Носи и рискове, които са трудно оценими, а самият разговор за потенциала и за рисковете има трансформиращи ефекти.

За да бъдем защитени в дигиталния свят, особено в свят с напреднал изкуствен интелект, трябва в сферата на киберсигурността да има сериозни развития – и на технологично, и на организационно ниво. Основни вектори за атака са все още нерешени на достатъчно добро и масово ниво – phishing, ransomware – и това струва милиарди на икономиките.

Онзи ден пък излезе поредна статия как китайски учени успели с квантов компютър да разбият традиционна криптография (която защитава всичко в съвременния интернет). Засега не изглежда опасността да е сериозна, но развитието на квантовите технологии продължава.

Потенциалът на блокчейн беше преувеличен, но технологията е тук и работи, и макар това да е в ограничени сценарии, инвестициите в нея до момента могат всеки момент да я доведат до сериозни ползи.

Състезанието в производството на чипове, и на машини за производство на чипове, е осъзнато отдавна, и макар да звучи нишово, вероятно ще е определящо за бъдещото развитие на технологиите.

На този фон, с много рискове и много възможности, много потенциал за трансформация и много страхове от нея, България е в пълна невъзможност да взема стратегически решения. Аутсорснали сме ги на Брюксел, но това невинаги работи добре.

Няма да правя предизборни заключения от това, но ми се ще да се занимаваме повече с тези стратегически технологични въпроси, вниквайки в тях извън маркетинговите заглавия, и по-малко с полиически битовизми.

Материалът Стратегически технологични решения вместо политически битовизми е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Макар да сме казвали всичко това многократно в последните седмици, нека и в последния ден на кампанията да обобщя, почти телеграфно:

• Редовно правителство трябва да има. Но тъй като в момента Пеевски е на власт, всеки опит за съставяне на правителство трябва да има за цел той да не е на власт, иначе няма смисъл само да се печатат нови визитки и да се сменят табели на вратите на кабинетите.
• Приемането и изпълнението на амбиционна и много конкретна антикорупционна програма е условие за наша подкрепа за следващ кабинет.
• Относно фигурата на премиера, той трябва да е взаимноприемлив и да не бъде поляризиращ, за да може да бъде намерено съгласие в среда на дългогодишно остро политическо противопоставяне.
• Парламентът трябва да избере нов състав на Висшия съдебен съвет, по прозрачна процедура, без партийни квоти и без квота на Пеевски. И по този начин да стартира нов избор за главен прокурор.
• Горното важи и за регулаторните и контролни органи с изтекли мандати, които трябва да бъдат избирани по предварителено определен график. Там не трябва да има партийни фигури или партийно-обвързани лица, защото това не работи добре и руши доверието в процеса.
• Всякакви подробности относно евентуален бъдещ проговорен процес, поне от гледна точка на Да, България, ще бъдат решени на заседание на националния ни съвет след изборите, в светлината на изборния резултат.
• Следващият парламент ще започне работа със Закона за бюджета и там трябва да ограничим всякакъв бюджетен популизъм, за да не поставим под риск стратегически цели като еврозоната.

В неделя правим поредния важен избор за страната. А в тази спирала от избори, всеки избор може да е решаващ за посоката на страната.

Материалът Обобщение на предизборните заявки е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Електронна идентификация. Или „как да ползваме е-услуги по начин, по който да докажем онлайн кои сме по удобен и сигурен начин“.

Историята на тази битка е дълга и за съжаление 8 години след като имаха готова техническа документация, МВР все още няма готов продукт. Проектът за мобилно приложение, който стартирах като министър, също беше спрян след края на мандата ми, не без помощта на МВР.

След множеството ми въпроси и срещи по темата, нямам очакване, че в края на годината МВР ще покаже добър продукт, вкл. защото 8 години по-късно той е поостарял.

Затова ще предложим въвеждане на национален цифров портфейл, в изпълнение на новия европейски регламент, но с допълнителни възможности.

Един позиивен елемент е, че приехме законова промяма, с която изрично казваме, че квалифициран електронен подпис не се изисква за подписване на заявленията, за да премахнем тази бариера и позването на е-услуги ще е възможно с мобилното приложение.

Освен, че ще можем да се идентифицираме за всички услуги, вкл. в други държави-членки, ще можем в същото приложение да виждаме цялата информация, която държавата има за нас, да получаваме глоби, писма от администрацията и да го ползваме като входна точка за всички е-услуги.

Това най-накрая ще направи електронното управление достъпно за много повече хора и неговите ползи ще започнат да се усещат не само от ентусиастите.

Материалът Национален цифров портфейл е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Ключова реформа, без която няма да имаме устойчива дигитализация в обществения сектор, е приемането на изцяло нов закон за управление на информационните и комуникационните технологии в обществения сектор, за да може всички дигитални инициативи да бъдат успешни и държавата да може да си управлява информационните технологии адекватно, вкл. по отношение на киберсигурността и ограничаването на чуждестранни цифрови влияния.

Подготвили сме този закон, с който да се поправят множество системни проблеми, които сме идентифицирали в последните години. В предстоящата дълга публикация ще опиша основните направления, в т.ч.:

• Преструктуриране на административните структури
• Споделени ИТ услуги
• Споделени ресурси на електронното управление
• Рамкови споразумения и системна интеграция
• Въвеждане на нови ръководни длъжности за дигитална трансформация
• Централен орган за покупки
• Стандартизация на експлоатацията
• Предварително обсъждане на технически спецификации
• Механизми за установяване и покриване на нуждите

Преструктуриране на административните структури

В момента структурата на Министерството на електронното управление включва една инфраструктурна агенция, която се занимава с мрежи и облак и самото министерство, което се занимава с политики. Темата „киберсигурност“ е разделена между двете, а има и Информационно обслужване, чийто принципал е министърът, което се занимава с т.нар. „системна интеграция“. Със закона целта е да се стигне до следната структура: министерство, агенция за киберсигурност, агенция за споделени услуги и ресурси и системен интегратор (Информационно обслужване).

Агенцията за споделени услуги и ресурси ще се занимава, както и досега, с поддръжката и развитието на държавния облак, на единната електронна съобщенителна мрежа, както и на хоризонталните системи на електорнното управление. Двете агенции ще работят по специален класификатор на длъжностите и ще имат облекчена структура спрямо другите административни стурктури, защото иначе би се получило излишно раздуване на щат. По отноешние на т.нар. обща администрация, ще използват тази на министерството като споделена (напр. по отношение на управление на човешки ресурси).

Агенцията за киберсигурност, освен с настоящите задължения на МЕУ и изпълнителната агенция по линия на киберсигурността, и бъдещите задължения по втората директива за мрежова и информационна сигурност, ще трябва да извършва дейности по противодействие на чуждестранна намеса в информационното пространство. Дефиницията и функциите на агенцията в това отношение са заимствени от френската агенция VIGINUM, като дефиницията е: координирана информационна намеса, която отговаря на всяко от следните условия: а) насочена е срещу основен интерес на страната; б) използва информация, която е едновременно невярна и опасна; в) използва неавтентични методи за разпространение на информацията; г) произтича с висока степен на вероятност от трета страна;“.

Споделени ИКТ услуги

В администрацията има множество дейности, които могат да бъдат изнесени от администрациите и споделяни (от т.нар. центрове за споделени услуги – практика, използвана в бизнеса отдавна). Със закона се дефинира кръгът на тези услуги (напр. поддръжка на мрежи, на периферни устройства, специализирани одити, управление на проекти и много други). Съз законопроекта се въвежда класификатор на услугите, както и детайлизиране на видовете услуги.

Началото на такава реформа дадохме през 2022 г., като събрахме информация от всички администрации за дейности по поддръжка, като целта беше да преназначим всички в изпълнителната агенция към министерството, което позволява по-добро управление на човешките ресурси, по-адекватно заплащане, стандартизиране и централизиране на процеси, изпозлване на единни информационни системи и др.

Отделно от това, в секторите „Образование“ и „Здравеопазване“ следва да бъдат създадени териториални центрове за споделени услуги, които да обслужваат лечебни и здравни заведения и училища и детски градини. Общините ще могат да се групират, за да ползват такива споделени услуги.

Споделени ресурси на електронното управление

Споделените ресурси на електронното управление са централизираните системи, които могат (и трябва) да се ползват от всички администрации. Това в момента включва: държавния облак, единната електронна съобщителна мрежа, защитения интернет възел (internet exchange), както и хоризонталните системи на електронното управление: системата за междурегистров обмен (RegiX), системата за електронна автентикация, системата за сигурно електронно връчване, портала за електронно управление egov.bg, системата за електронни плащания pay.egov.bg.

Към тези системи в законопроекта се добавят няколко други, които са от изключителна важност за киберсигурността и проследимостта на действията и трябва да бъдат въведени максимално бързо: централизиран; регистър за проследимост на събитията и централизирана система за оторизиране и проследяване на администраторските достъпи.

Създава се и правна рамка за устойчивото развитие на тези системи, както и задължение за тяхното използване – вместо всяка администрация сама да си купува хардуер, всички да са длъжни да използват държавния облак, който пък от своя страна следа да бъде развит до качествена „инфраструктура като услуга“, а не както е в момента – ръчно-крачен режим за заявяване на виртуални машини.

Предвижда се и фонд за развитие на софтуера с отворен код, по примера на Германия и други държави, които финансират разработването на ключови за държавната администрация компоненти с отворен код.

Рамкови споразумения и системна интеграция

Основен дефицит на управлението на информационните технологии е липсата на предвидимост и на гъвкавост. Изграждането на нови системи отнема години (а понякога – десетилетие), дори дребни нови функционалности са много отвъд сроковете. Идентифицираните нужди преминават през бавен процес и докато се стигне до това, те да бъдат обезпечени, изискванията са се променили.

В други европейски държави се използват два подхода, понякога в комбинация – рамкови споразумения и национален системен интегратор. В подготвения законопроект има и двата.

Рамковите споразумения по образец, одобрен от МЕУ, следа да покриват основни ИТ услуги, от които има нужда администрацията. Те следва да бъдат сключвани от министерства и да могат да се използват в цялата структура на министерството (т.е. и от всички агенции към него). По този начин ще се постигне бързина и икономии от мащаба. Най-често тези рамкови споразумения биха били с консорциуми, защото спектърът от услуги е доста широк и няма много компании, които да предлагат целия набор на достатъчно добро ниво. Това ще намали разходите, тъй като ще се заплаща на малки части, при реална нужда, а не както в момента – на големи парчета, при които възможността за оценка на разходите е трудна.

Този ред ще е приложим за повечето институции. За няколко специфични институции ще се прилага същият подход, но с точно определен интегратор – по всяка вероятност Информационно обслужване. Точният кръг на администрациите, които със закон ще бъдат определени да използват услугите на системния интегратор, ще може да се обновява веднъж годишно през Закона за бюджета, а не както в момента – понякога на всеки 2 седмици с решение на Министерския съвет.

Този подход се използва в доста европейски държави, като системният интегратор (държавна собственост) се явява лице, осъществяващо публични функции и гарантира устойчивост на ключови регистри и системи в държавата. Развил съм тази концепция още през 2021 г., като смятам, че електронното управление вече е основна функция на държавата и тя не може да бъде аутсорсната по отношение на някои критични дейности. Например ако Търговският регистър спре, държавата се срива. Ако данните от имотния регистър се загубят, имаме сериозен проблем (макар нотариалните актове да са при собствениците). Ако частно лице има достъп до цялата здравна информация на всички пациенти, се създава сериозен риск. Още повече, че в някои случаи има квази-монополиация от една фирма, поради т.нар. vendor lock-in. За да се избегнат тези рискове, е нужен вътрешен за държавата капацитет за основни ИТ услуги.

В същото време, такава концентрация на ключови системи в системния интегратор крие рискове. За ограничаване на тези рискове, в законопроекта се въвеждат редица контролни механизми, в т.ч.: одит от Сметната палата на цялостната дейност, забрана за участие в открити процедури (което би било проблем за конкуренцията, защото интеграторът може да субсидира участието в открити процедури със „сигурните пари“, които получава като лице, осъществяващо публична функция с изкючителни права), въвеждане на двустепенна форма на управление, изслушване на изпълнителния директор в ресорната парламентарна комисия преди назначаване (което задължително е с конкурс), ограничения за превъзлагане, годишни отчети за дейността и най-вече – пълна прозрачност на дейността и на финансирането от държавата.

Тук обикновено има реакция „как така държавата ще прави тези неща сама, това е комунизъм“. Но както писах по-горе, това е основна функция на държавата в 21-ви век. Както държавата не си аутсорства армията и полицията, така според мен не може да си аутсорства дългсорочното познание за ключови регистри. Може някои дейности да бъдат възлагани на външни изпълнители, но основното познание за тези ключови системи трябва да остане вътре в държавата, за да се избегнат зависимости. Едно е да наемеш фирма да ти построи и поддържа път, друго е никой в държавта да не знае как работи системата за обществени поръчки, напр.

Другият аргумент е, че за да аутсорснеш нещо (което ще бъдат мнозинството от дейностите в ИКТ), трявва да имаш вътрешен капацитет да управляваш аутсорсинга. Напр. чрез (споделен) project management office, чрез професионално консултиране на подготовката на технически спецификации, чрез експертно участие в приемането на резултата – особено при приемането в момента има сериозни дефицити, защото по спецификация се поръчва Мерцедес (образно казано), а накрая се получава Москвич с ламарини на Мерцедес, обаче никой в приемателната комисия не разбира, не може да отвори капака и подписва.

Комбинацията от рамкови споразумения, системна интеграция, споделени услуги и ресурси, и развиване на вътрешния капацитет за управление на ИКТ в администрациите (описан в следващата точка), ще даде възможност държавата най-накрая да влезе в релси с информационните технологии.

Въвеждане на нови ръководни длъжности за дигитална трансформация

В администрацията в момента няма определена длъжност с лидерска роля в информационните технологии. Обикновено ИТ директорът (с малки изключения), не участва в стратегическото развитие на администрацията, на нейните услуги и вътрешни процеси. ИТ директорът организира наличието на интернет, компютри и принтери, да се купят лицензи за софтуера за информационна сигурност, и участва в писането на технически спецификации за обществени поръчки. Нужно е да има Chief Information Officer, който да се занимава не просто с технологичната част, а с промяната на вътрешните процеси и да докладва директно на министъра, а не да е „в трета глуха“ на административната йерархия, някъде като началник на отдел в общтата администрация. Затова предлагаме създаването на „Секретар по информационни технологии“, с ясно определени правомощия в Закона за администрацията.

Паралелно с това предлагаме и регламентиране на законово ниво на т.нар. Chief information security officer, или в случая – секретар по информационна сигурност. В момента такива трябва да има по силата на подзаконовата уредба към Закона за киберсигурност, но много често тази длъжност или е незаета, или се съвместява от някой друг, или се аутсорства, или се дава на човек, който е сравнително ниско в йерархията. Затова въвеждането на законово ниво, с ясни функции, трябва да подобри това, като в същото време, в комбинация с повишеното заплащане за ИТ длъжности, да привлече компетентни експерти.

Третата роля е секретар по управление на риска – chief risk officer. Рискът е нещо трудно да осмисляне в администрацията, която работи по строги процеси, но по много причини е важно да има човек с екип, който да управлява рисковете. Всяка административна структура има различни рискове, които в момента не се управляват, а ИТ рисковете са само част от тях.

В законопроекта се предвижда и отделен раздел на класификатора по Закона за държавния служител, предвиден само за ИТ длъжности.

Централен орган за покупки

В администрацията постоянно се купуват стандартни неща – лаптопи, принтери, лицензи за често-срещан софтуер. В много държави това е организирано през т.нар. „централен орган за покупки“, където има сключени рамкови споразумения с максимални отстъпки (поради големия обем), и след това купуването става (образно казано) с едно натискане на мишката, вместо едногодишни процедури по ЗОП или по-кратки, под праговете, които в следващите години „избухват“ като цена. В някои случаи към тези покупки има нужда и от услуги по внедряване, които също ще бъдат предоставяни през системата, от оторизираните партньори на съответния доставчик, на предварително определени цени.

По този начин ще бъдат спестени средства (заради по-големите отстъпки) и време (заради по-бързия процес) по закупуване и внедряване в експлоатация. Централният орган за покупки ще е задължителен за централната администрация, но ще може да се използва и от местната и от съдебната власт, по тяхна преценка.

Със закона се предвижда централният орган за покупки за ИКТ да бъде към Министерството на електронното управление. Такъв беше заложен и в програмата на предишното редовно правителство, но уреждането му на законово ниво повишава шанса да бъде изпълнен по правилния начин.

Стандартизация на експлоатацията

В момента внедряването в експлоатация на системи е на етап „дивия запад“. Кое как се внедрява, как се правят промени в продукционна среда, какво се мониторира и как се реагира, какво се одитира – всичко е ad-hoc, и често не се случва. Системи падат, защото никой не ги мониторира, в продукционна среда се внедряват неща, които не са тесвани; системите в продукционна среда се различават от това, което е предадено на възложителя.

Затова със законопроекта се въвежда стандартизиран ред за внедряване в експлоатация, задължения за мониторинг, както и за оперативна устойчивост – предвижда се разпоредбите на DORA (регламент за финансовия сектор) да се прилагат и за системи със стратегическо значение. Въвежда се и задължение за регулярни специализирани одити на стратегически системи.

Със законопроекта се въвежда т.нар. total cost of ownership (обща цена за притежаване на активите). Към момента такива изчисления не се правят при избор на дадена технология, продукт или подход (build vs buy). И често държавата харчи пари за изцяло нова разработка на нещо, което съществува на по-ниска цена или обратното – плаща прескъпи лицензи за продукти, чиято функционалност използва на 5% и може да разработи сравнително лесно. Сходен проблем има и при закупуването на лицензи, особено при все по-популярния subscription модел. Затова се въвежда задължение за изчисляване на TCO.

Предварително обсъждане на технически спецификации

Един от проблемите, който се забелязва във всички сектори, но и в конкретно в ИТ, е че техническата спецификация се появява на бял свят с обявяването на обществената поръчка. Това води до следния проблем: ако в нея има проблеми, недообмислени апсекти, заключващи критерии за конкретен доставчик, единственият начин тя да се промени, е да се прекрати процедурата, което пък води до допълнително забавяне.

Затова със законопроекта се въвежда предварителна стъпка на обществено обсъждане на техническите спецификации, за да може всички участници да преценят има ли дискриминационни критерии или изисквания, чието изпълнение би създало рискове за целия проект.

Механизми за установяване и покриване на нуждите

Информационните технологии са изключително динамични, нови решения на стари проблеми се появяват непрекъснато, а съществуващите решения търпят съществени промени, вкл. концептуални. Законът за обществените поръчки дава формалната част на възлагането, но не дава структуриран процес на предшестващите стъпки. Със законопроекта се въвежда конкретика в процесите по установяване на нуждите на организациите и начините за тяхното покриване.

Понякога решението е „build vs buy“ (да изградиш нова система или да си купиш лиценз за съществуваща, която да „настроиш“ спрямо твоите нужди), понякога има решения, за които администрацията дори не подозира, че могат да решат техни дългогодишни проблеми в дадена сфера, понякога, за да стигнеш до работеща концепция, е нужно да получиш обратна връзка от бизнес какви са възможните подходи.

Ако някоя администрация подходи по-креативно към тези проблеми, това оставя съмнения за злоупотреби: напр. защо питаш фирмите да ти кажат как да подходиш към проблема? Защо приемаш фирма Х, която да ти предложи иновативно решение? Защо внедряваш пилотно продукт, който не си избрал по реда на ЗОП, и след това не получава ли той примущество? Затова със законпроекта се въвждат няколко такива механизма, по които процесите да бъдат ясни и да се ограничи риска от злоупотреби: пазарно проучване (да не се бърка с пазарна консултация, което е съществуващ ред в ЗОП), заявка за предложения (request for offer), пилотно внедряване (с гаранции, че това няма да даде преимущество при последваща процедура по ЗОП), диалог за иновации (при който съвместно се идентифицират проблеми и потенциални решения). Всяка една стъпка от тези процеси се документира и публикува, така че да има пълна проследимост и прозрачност.

Заключение

Законопроектът е с много широк обхват и прави съществена реформа във всички структури на държавата. Смятам, че такъв е крайно необходим, за да може държавата да изпълнява основните си функции в 21-ви век, да намали разходите за ИКТ, да повиши качеството на предоставяните услуги и да гарантира устойчивост на информационните си ресурси.

Материалът Закон за управление на информационните и комуникационните технологии в обществения сектор е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Напоследък темата с незаконните подслушвания пак става актуална. Затова ще обобщя информация за методите за подслушване, които са на разположение на държавните органи, а част от тях – и на частни субекти.

Започвам с уточнението, че подслушването може да бъде законно, за целите на наказателното преследване при тежки престъпления и на защитата на националната сигурност, а Конституцията го разрешава в определени от закона случаи. Частните субекти, обаче, не трябва да могат да използват нито един от долните механизми, поради липсата на какъвто и да било контрол. Ето възможните начини:

1. Подслушване чрез технически устройства, напр. чрез поставяне на подслушвателно устройство в кабинет/жилище; насочени микрофони към прозорец; записващи устройства, носени от лица (напр. свидетели) (чл. 6 от Закона за специалните разузнавателни средства)
2. Прихващане на телефонни разговори и съобщения чрез фалшива мобилна клетка в близост до мобилното устройство (отново приложим е чл. 6 от ЗСРС)
3. Подслушване на смартфон чрез шпионски софтуер като Pegasus или Predator (също предполагам приложим е чл. 6 от ЗСРС)
4. Подслушване на телефонни разговори и съобщения чрез прихващащи интерфейси в ДАТО и ДАНС, които се „закачат“ директно към телекомите (чл. 304-310 от Закона за електронните съобщения)

Подслушвателните устройства са дълга тема, която не засяга мобилните устройства, за разлика от останалите три, затова ще я оставия настрана.

Прихващане на мобилна комуникация чрез фалшива клетка (т.нар. cell-site simulator / IMSI-catcher / Stingray) е нещо, от което не можем да се предпазим, но можем да засичаме по косвени белези (поради което наскоро споделих едно приложение, което с екип доброволци разработваме). Ако си изключим 2G поддръжката от телефона, тези атаки стават по-трудни и започват да разчитат на изтичане на криптографски ключове от телекоми. Дали това се случва в България – не знам.

Подслушването със шпионски софтуер е скъпо, поради което само цели с много висок интерес биха попаднали в обхвата му. Там има два вида атаки: 0-click (когато просто ти „превземат“ телефона без да разбереш, но които не винаги работят, защото 0-click уязвимостите са рядкост) и 1-click (които разчитат на това жертвата да натисне линк). Не ми е известно българската държава да използва такъв софтуер, но има слухове за частни клиенти. Двата популярни (Pegasus и Predator) са в черните списъци на САЩ, а лица, свързани с тях влизат в санкционни списъци. Тук интересното е, че дъщерно дружество на NSO Group (производителят на Pegasus) функционира в България и изнася софтуер и хардуер за подслушване към трети страни, с разрешения от съответния държавен орган, а санкционирани лица покрай Predator имат/са имали фирми в България.

Последният начин е най-лесен за службите – т.нар. законно прихващане (legal interception) включва задължение на всеки оператор да предостави „прихващащ интерфейс“ към службите (ДАТО и ДАНС), които, образно казано, могат да започнат да слушат разговорите и sms-ите на всеки, чийто телефонен номер бъде въведен „в системата“, като телекомите не получават информация за това. Това е уредено в чл. 304 до 310 от Закона за електронните съобщения в далечната 2007 г. Този подход не може да бъде засечен и по косвени белези, както фалшивата клетка. Това засяга единствено гласовата комуникация и не може да се използва за криптирани приложения като Signal.

Законът приравнява това прихващане на специално разузнавателно средство, т.е. за да се извърши, трябва или предварително разрешение от съд, или в случаи на неотложност – одобрение в рамките на 24 часа след започване. Т.е. на теория, имаме защита срещу неправомерно подслушване по този начин. Това, обаче, има две слабости.

Първата е, че разрешенията за СРС се дават от дежурен административен ръководител или негов заместник, т.е. доста е ограничен кръга на лицата, които разрешават, а те пък се избират от Висшия съдебен съвет. Т.е. ако имаш влияние върху административните ръководители, имаш и бланкетни, понякога незаконосъобразни разрешения за подслушване.

Втората е, че в живия живот правилата и реалностите се разминават. Ако има техническа възможност да подслушаш нечии разговори, е необходим значителен контрол, за да го правиш винаги само със съдебно решение, особено ако това след това няма да се ползва за целите на наказателното преследване, а за компромати и изнудване.

Това означава, че трябва да има пълна проследимост, с невъзможност за изтриване на следи, на всяко „включване“ на прихващащите интерфейси, където номера на разрешението на съда да е задължителен параметър. Освен това трябва да има външен контрол, който по принцип се осъществява от Националното бюро за контрол на СРС. То контролира прилагането на всички СРС-та, но пък няма правомощия по Закона за електронните съобщения, поради което съм изпратил запитване дали и как осъществяват външния контрол върху тази процедура. Припомням, че освен Пеевски, санкции по Магнитски получи и Илко Желязков, известен като един от „лейтенантите на Пеевски“ – до освобождаването му след попадането му под санкциите, той е бил заместник-председател на бюрото за контрол (или вероятно, в неговия случай, за „замитане“).

Отделно от това зададох писмен въпрос на премиера Главчев (който отговаря и за двете агенции – ДАТО и ДАНС), какви вътрешни механизми за предотвратяване на злоупотреби се прилагат. Защото ако тези механизми не работят, или могат да се заобикалят по някакъв начин, и някой (напр. Пеевски), има влияние върху ключови служители в някоя от двете агенции, то това би значело, че има устойчив източник на компромати, с които да увеличава влиянието си в законодателната, изпълнителната и съдебната власт.

Отговорите от Главчев и от бюрото за контрол на СРС ще пристигнат вероятно следващата седмица, като ще ви информирам за това дали има адекватен вътрешен и външен контрол върху прихващането по Закона за електронните съобщения. С цялата получена информация – както сега, така и покрай убийството на „Нотариуса“, ще поправим дупките в законите, които позволяват злоупотреби с подслушване.

Материалът Законно и незаконно подслушване и мерки за контрол е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Апелативният съд вчера е преценил, че Конституцията и две решения на Конституционния съд не са приложими към задържането на Ибрямов, а от това последваха доста негативни реакции.

Да, неприемливо е съд да каже „Конституцията не я гледайте“. Но със сигурност парламентът и политиците не сме трета инстанция и решението е окончателно. Въпросът е какво можем да направим – не заради Ибрямов, и не заради имунитета, а заради принципа на правовата държава. В миналото от неправомерни мерки за неотклонение са страдали много хора без имунитет, които са станали обект на атака от мафията в съдебната власт, както става ясно от разследванията на АКФ.

Парадоксът е, че дори да е извършил престъпление, Ибрямов вероятно ще бъде оправдан, заради незаконосъобразни процесуални действия. Но за Пеевски няма значение какво ще реши последната инстанция след 4-5 години. Важно му е Ибрямов да е в ареста сега. Не му е важно правосъдието, важно му надмощието в партийните борби и в борбата за запазване на власт.

Не може парламентът да отменя мерки за неотклонение – дори да се свика извънредно заседание, то би било безпредметно, още повече, че едва ли би имало мнозинство за каквото и да било, което не допада на Пеевски – в този парламент, видимо от неслучилата се оставка на Антон Славчев (КПК), Пеевски има мнозинство.

Все пак има действия, с които да покажем, че върховенството на закона е висша ценност, без значение спрямо кого се извършват действията. Затова ще подготвим искане за тълкуване до Конституционния съд дали защитата от наказателно преследване се прилага и върху извънпроцесуални действия (преди образуването на досъдебно производство), по аналогия с вече съществуващо решение по отношение на президента и как следва да се тълкува изразът “заварено тежко престъпление” в случай, че е предхождано от извънпроцесуални действия – все неща, посочвани от експертната общност като проблеми при действията на органите на досъдебното производство и съда.

В същото време има доста органи, които имат правомощие да поискат от Върховния касационен съд да приеме тълкувателно решение при неправилно прилагане на закона (Народното събрание, съвсем правилно, не е сред тези органи).

Сигурен съм, че сега ще излязат партийни тролове и обикновени хейтъри и ще ме обвинят, че превръщаме Ибрямов и Доган в знаме на върховенството на закона, подчертавайки абсурдността на това. И то би било абсурдно, ако имената имаха значение. За закона името и партията нямат значение. И дори виновниците за настоящото състояние на съдебната система имат право на справедлив процес.

И макар по конкретния казус да не може да има политически решения, освен искането за тълкуване на правото от компетентните институции, има системни проблеми, които можем и трябва да решим в следващия парламент. Трябва да си поставим цели, така че да не може някой зад кулисите да командва наказателния процес.

Защо някой може да гарантира, че друг ще бъде подслушван, задържан, и всичко това ще бъде потвърдено на две инстанции? Със сигурност не могат да бъдат контролирани всички съдии и всички прокурори?

Защото при одобряване на СРС-та и на мерки за неотклонение, не се произнася случайно избран съдебен състав. При СРС-тата се произнася административен ръководител или негов заместник, а при мярката за задържане – дежурен, определен по график от административния ръководител. Втората инстанция е отново дежурен състав, т.е. може да бъде нагласян и най-вече – прогнозиран.

Ако пък в един важен съд има твърде много „неконтролирани“ съдии, административният ръководител може да си командирова някой от страната. Да му предложи бързо издигане, участие в някой клуб.

И така, ако контролираш само няколко съдии, но мнозинството от административните ръководители на съдилищата, имаш гаранции на кого ще попадне искането за СРС или марката за задържане и как ще се произнесе той.

А как „получаваш“ административни ръководители – като имаш мнозинство във Висшия съдебен съвет.

Неслучайно Методи Лалов разказа (и чест му прави това, че изнесе тази информация) за своя избор за административен ръководител и за влизането на Пеевски в срещата му с друг висш магистрат, съответно репликата на Пеевски „да не се отметне като Пенгезов“ – именно защото през административните ръководители се осигурява толкова много процесуална власт, ако искаш някой да бъде „ударен“ от прокуратурата и това удране да бъде узаконено от съда. И е “проблем”, когато някой административен ръководител “се отметне”. Чрез контрола на административните ръководители не можеш да гарантираш присъда, но както и в случая, това радко е целта.

Решаването на този проблем има поне три компонента:

1. Ограничаване на правомощията на административните ръководители по отношение на СРС-та, мерки за неотклонение и командироване: случайно разпределение за всичко, дори когато става дума за дежурни състави (напр. съставите на въззивната инстанция да се определят на случаен принцип от наличните съдии, защото там заседанието е в работно време); ограничаване на командироването.

2. Избор на Висш съдебен съвет с прозрачна процедура, така че да се гарантират качествата на кандидатите. Допускане на членове, които не са магистрати, като това важи в особена сила за прокурорската колегия.

3. Реформа на прокуратурата, защото единственият начин съдът да бъде прочистен от корумпирани съдии, е прокуратурата да ги обвини и вкара в затвора. В момента прокуратурата се използва, за да ги подчини чрез документиране на прегрешенията им, за да се ползват при нужда.

Всички тези неща изискват мнозинство. Понякога от 2/3. Което не може да включва Пеевски, по очевидни причини (вкл. защото едва ли още вярва, че подкрепяйки правилните неща, може да се отърве от санкциите по закона „Магнитски“).

За постигане на такова мнозинство е нужно на 27-ми да гласуваме. За нас горните мерки, като част от по-голям пакет за гарантиране на върховенството на закона, ще са условие за управление. Защото държава без върховенство на закона е организирана престъпна група.

Материалът Върховенство на закона чрез системни реформи е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Нещо отдавна закъсняло, с което се заех в предния парламент и ще продължа: пълна дигитализация на болничните листове, за да не се налага работниците и служителите да разнасят хартии, а работодателите да ги съхраняват.

Данните за болничните вече се обменят електронно между институциите и НОИ ги получава автоматично. Но не така стоят нещата с работодателите, които все още трябва да ги получават и съхраняват на хартия от служителите.

Казусът опира до това как по сигурен начин работодателят да получи електронния болничен лист, за да бъде надлежно уведомен. И отговорът, който аз давам е: чрез системата за сигурно електронно връчване на Министерството на електронното управление, ако работодателят е регистриран там.

Размених кореспонденция с институциите и е нужна още работа по изчистване на процеса и граничните случаи (напр. служител с двама работодатели, от които единият няма профил в системата), но това може да бъде свършено за няколко месеца, заедно с надграждането на системите на НОИ.

За да дигитализираме докрай и този процес, който засяга милиони служители. Още повече, при наличието на телемедицина, която приехме наскоро, болничен лист ще може да се издава и от разстояние.

Материалът Пълна дигитализация на болничните листове е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

В следващия парламент ще предложим отново единната входна точка за подаване на отчети с финансова информация – за да могат фирмите да подават финансовите данни на едно място, максимално автоматизирано.

Това се чака от бизнеса от повече 10 години, за да се подават отчетите само на едно място – в НСИ, и оттам част от данните да отиват автоматично в структуриран вид в Търговския регистър (и в НАП). Така се постигат три неща:

1. облекчение за бизнеса (вкл. ще може данните да се екапортират от счетоводен софтуер и да се качват директно),

2. наличност на данните във вид, удобен за анализ и визуализация, а не криво сканираните замазани отчети, които се качваха досега,

3. без повече ръчна обработка в Агенция по вписванията и съответно спестяване на такси за бизнеса.

Работихме по законопроекта с работодателските и с професионалните организации, както и с НСИ, които имат готовност и желание да го изпълнят.

Материалът Единна входна точка за финансови отчети е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.