Вчера беше денят на архитектурата. На откриването на „улица 26“ снощи при мен дойде български архитект, който цял живот е живял в Швеция и разказа как е там и защо не е работил в България.
Подходящ контекст за т.5 от приоритетите: „Пълна дигитализация на процесите по инвестиционно проектиране и устройствено планиране – край на папките в кашони и печати, които се изискват за всяка построена сграда.“
В 49-тия парламент подготвихме и внесохме изменения в Закона за устройство на територията, с който целият процес, необходим за получаване на разрешение за строеж, за одобрение на промени в подробните устройствени планове и т.н. стават електронни.
Навсякъде премахваме думите „хартиен носител“ и „печат“, като се облекчават всички участници, намалява се административната тежест и се ограничават корупционни практики. И няма нужда да гледаме към Швеция – в Сърбия и Северна Македония отдавна това е електронно.
МРРБ трябва вече да изгражда единния регистър по устройство на територията, за който осигурихме финансиране по плана за възстановяване преди над 2 години и с който ще може да бъде реализиран в пълнота закона.
В точка 6 от приоритетите има доста неща, но ще опитам да ги обобщя: „6. Изменения в Закона за движението по пътищата за въвеждане на множество административни облекчения, вкл. отпадане на стикери, онлайн заявяване на регистрация на автомобил, уведомяване за изтичащи документи и др.“
Законопроектът, който внасям не знам кой поред парламент, се допълва с нови подобрения постоянно. Засега той не е стигнал второ четене, а през други закони са приети две негови части: възможността да плащаме глоби онлайн без преди това да ни връчат фиш присъствено и отпадането на синия талон. До стикерите на предното стъкло за съжаление не се стигаше. Ето списък с оставащите мерки, които са готови за внасяне:
1. Изцяло електронно заявяване на регистрация на автомобил, получаване на табели по куриер или в посочен час в МВР, минаване „на канал“ само в рискови случаи или на избран пункт за ГТП.
2. Отпадане на стикерите от предното стъкло. Излишни са, не носят допълнителна информация. Вторичната идентификация на автомобила, за която в момента служи чипа в екостикера, може да се постигне без да лепим всяка година неща по стъклата.
3. Спиране на пътя (след засичане от камери) с цел връчване на автомобили, чиито собственици имат повече от 5 невръчени електронни фиша или наказателни постановления. Публикуване на отворени данни с рецидивисти (нещо, което поисках със задължително разпореждане като министър, но МВР не изпълни)
4. Достъп на всеки собственик, вкл. юридически лица, до регистрите с автомобили и с нарушения, в т.ч до контролни точки. Достъпът ще е и чрез програмни интерфейси, с цел интеграция и автоматизация, вкл. плащане на много глоби накуп дистанционно от юридически лица.
5. Получаване на уведомления с sms или имейл за изтичащи документи: книжка, преглед, гражданска. След това: автоматизиран контрол, вкл. чрез камерите на АПИ, за липса на преглед и гражданска
6. Попълване на телефонни номера и имейли от базите данни на НАП, НОИ, АПИ, общинските дружества за паркиране, с цел повече хора да получават уведомленията за издаден фиш и тези за изтичащи документи.
7. Промяна на подсъдността на нарушенията за електронни фишове – компетентният съд да е по настоящ адрес на нарушителя, а не по местонарушение. За да не се разкарват шофьори или техни адвокати до другия край на страната, ако искат да обжалват фиш.
8. Премахване на действащия текст за дерегистрация на автомобил, когато той е бил предоставен на неправоспособно лице, ако е собственост на юридическо лице, за да не се вкарва бизнеса в разправии и невъзможност да я ползва, защото наемател или служител е направил глупост.
9. Интеграция на техническите прегледи с данни от тол системата с цел установяване на аномалии и фиктивни технически прегледи на камионите, които не са се връщали в страната.
10. Възможност за използване на камерите на АПИ за скорост, вкл. средна скорост в контролиран участък от пътя.
11. Доказване на образователна степен със справка в регистър или с документ за по-висока образователна степен – напр. ако не намирате дипломата за средно, но имате висше, това да е достатъчно.
12. Подобряване на реда за даване на сведения от свидетели на нарушения, за да могат такива да се подават онлайн, както и да се пази самоличността им.
13. Създаване на възможност за електронно водене на цялата документация за обученията за придобиване на правоспособност, с което да се ограничат злоупотребите.
14. Анулиране на глоби, получени заради невъзможност да се спази законово задължение заради неработеща система на държавата (както стана с невъзможността да се сключват застраховки преди няколко месеца, или ако се срине системата за технически прегледи).
15. Премахване на ръчното потвърждение от служители на МВР за електронни фишове (когато разпознаването на номера е с висока степен на сигурност), с цел избягване на корупция и по-бързо получаване на уведомленията за нарушението.
16. Подобряване на механизмите за разходване на средствата от фонда за пътна безопасност, който се пълни от глоби (в момента няма никаква прозрачност, общините на практика не могат да го ползват, а МВР може да купи каквото си иска, напр. купиха си БМВ-та).
Има много какво да се прави, за да се постигне както облекчение на добросъвестните шофьори, така и ограничаване на опасните такива. И за да прави второто, МВР трябва първо да намали бюрокрацията и да повиши доверието в своите действия чрез прозрачност, иначе всичко ще изглежда като „дайте още пари, докато ние сме в храстите след поредната дупка“.
Смятам, че горните промени са лесни за реализация, а ще подобрят значително както пътната безопасност, така и обслужването на гражданите.
Случаят с Джейхан Ибрямов е показателен за нещо, за което говорим от много години. А именно, че наказателното преследване се използва за политически цели, а не за да има справедливост.
Обществото очаква извършилият престъпление да влезе в затвора. Ако Ибрямов е взел пари, за да урежда поръчки, очакването е съдът да го признае за виновен и да получи ефективна присъда.
Ще ви разочаровам – целта на антикорупционната комисия (КПК) и на прокуратурата, които действат по команда на Пеевски, не е такава. За тях Ибрямов е просто инструмент в политическата битка в ДПС – инструмент за демонстриране на надмощие и най-вече за натиск върху Доган. Както Мирослав Тодоров е пуснат от ареста, за да хванат Ибрямов, така вероятно в момента опитват да използват Ибрямов срещу Доган.
КПК и прокуратурата знаят, че процесуалните и извънпроцесуалните им действия са незаконни. Че не може да ползваш разследващ инспектор за свидетел, само за да рецитира СРС-та, които също вероятно са незаконни. И знаят, че това ще означава, че обвинението ще пропадне в съда. Но това не ги интересува, защото ще могат да държат Ибрямов в ареста и ще използват това за политически цели. Не ги интересува дали ще има справедливост.
И не е случайно, че и дежурният прокурор, и дежурният съдия, разгледал мярката за задържане, са познати от други дела с висок обществен интерес. Защото законът на практика дава сила на административните ръководители да определят кой кога какво гледа. И винаги дежурни се оказват „правилните“.
Но съчувствие за Доган и ДПС няма как да има от страна на очакващото справедливост общество. Никой няма да отиде на протеста на ДПС, и Пеевски много добре знае това. Защото Доган и ДПС дълги години създаваха и използваха тази прогнилост на съдебната система. И сами създадоха Пеевски. И когато няма справедливост, която да произтича от закона, стигаме до „така им се пада“.
Върховенството на закона е ценност, която не можеш да припознаваш само, когато чадърът се е превърнал изведнъж в бухалка.
Нито обществото, нито партиите могат да се включат в тази борба, защото е политическо самоубийство да кажеш „не може да го хващате с белязани пари, той има имунитет“. А обикновените граждани – може, нали?
Затова тази операция за разчистване на сметки в „дълбоката държава“ ще сработи. Защото Пеевски знае, че Доган е също толкова токсичен, колкото него самия и никой няма да го подкрепи. И че дори опити като моя да обясня защо има неправомерност в действията на органите може да бъде брандиран като заемане на страна.
А възможната политическа реакция е само една: трябва да премахнем влиянията върху съдебната система, защото в момента тя не произвежда справедливост, а усещане за мафиотски борби, чадъри, бухалки и трупчета.
Спешно след изборите трябва да продължим с прозрачен избор на нов ВСС и с изменения в Закона за съдебната власт и Наказателно-процесуалния кодекс, за да премахнем тези влияния и процесуалните и йерархични механизми за привеждането на тези влияния в действие.
Ние ще предложим всичко това и то ще бъде част от нашите условия за управление. Защото без върховенство на закона и независима съдебна система, България все повече ще се превръща в “провалена държава”.
Следващата точка от моите приоритети я започнах вчера: „7. Превенция на измами с недвижими имоти: ограничаване на прането на пари чрез имоти (напр. чрез комплексна проверка при аномалии), превенция на кражби на имоти чрез автоматизирана оценка на риска (напр. при прехвърляне на единствен имот на възрастен човек) и изпращане на уведомления на всеки собственик.“
Тук има три елемента:
1) Известия при прехвърляния на собственост
2) Автоматизирана оценка на риска от измами
3) Ограничаване на прането на пари
По т.1 – законопроект, който внасяме вече два парламента, предвижда Агенция по вписванията да изпраща уведомления (sms) до собствениците при всяка промяна на собствеността на техен имот. Също така, уведомления по пощата при промени, установени като високорискови (вж. т. 2). Целта да може да се реагира бързо в случаи, в които имот или части от него се прехвърлят без знание на (съ)собствениците, т.е. с измама.
По т.2 – въвеждане на автоматизирана оценка на риска, при която да се уведомяват освен собствениците, и евентуално органите на реда. Напр.: продажба на единствен имот на възрастен човек на някой, който често придобива имоти (т.е. както работи имотната мафия, вкл. когато част от нея е бил Мартин – Нотариуса); придобиване чрез констативен нотариален акт (+ ограничаване на използването на едни и същи свидетели в няколко близки по време акта); придобиване на идеални части срещу движима вещ (с което се заобикаля задължението за продажба на съсобственици) и др.
По т. 3 – въвеждане на проверки на произхода на средства и други автоматизирани проверки при продажба на имот, тъй като при многото кешови разплащания в имотния сектор, вероятно има и немалко случаи на пране на пари, които остават незабелязани.
В допълнение, имаме нужда от развитие на Имотния регистър в ясна посока, поради което предлагаме създаване на стратегически съвет към министъра на правосъдието, в който да се обсъждат предложения като горните.
В отговор на поискана от мен справка, Агенция по вписванията ми предостави изключително интересни данни за имотните сделки в страната. Ето няколко числа за София и Варна, като градове с активен пазар:
Само 30% от имотните сделки в София са с ипотека, т.е. останалите 70% са с налични пари. Във Варна 18% са с ипотека и 72% без.
При сделките с ипотека, 11% са „на данъчна оценка“, т.е. данъчната оценка и обявнета стойност съвпадат или се разминават с до 5 хил лв.
При сделките без ипотека, 33% са „на данъчна оценка“.
Във Варна при тези числа има още повече разминаване – 5% са на данъчна оценка, когато са с ипотека, и 40% – без ипотека.
Т.е. когато сделката не минава през банка, е 3 пъти по-вероятно някой да даде едни пари без да декларира това пред агенцията. Тези пари може на теория може да са по банков път, а целта да е „просто“ спестяване на данъка, но има вероятно и да са просто в кеш, и с неясен произход (поради което да се ибягва минаването през банковата система).
Напълно закономерно, средната разлика между стойността на сделката и данъчната оценка е: 105 000 при сделки без ипотека и 226 000 при сделки с ипотека. Т.е. тези 120 хиляди средно на сделка са скритите пари. Във Варна числата са 123 000 срещу 350 000.
Интересно би било да се види и кои са банките, които допускат сделки на данъчна оценка, защото подозирам, че ще има концентрация.
Видно е от тези данни, че укриването на данъци и евентуално прането на пари е много по-вероятно, когато не се мине през проверките на банките.
Именно заради нуждата от установяване на пране на пари, през 2022 г. добавихме допълнителните полета в Имотния регистър, за да може горната справка да бъде възможна и съответно да се идентифицира потенциално пране на пари. Не всяко укриване на данъци при имотни сделки е пране на пари, и не всяко плащане с налични средства „на данъчна оценка“ е закононарушение, но е индикация за риск от такова.
Тези явления влияят и на имотния пазар – ако напр. има изпиране на левове преди да влезе еврото, това надува цените на имотите.
Трябва мерките срещу това да бъдат обсъдени задълбочено в следващия парламент, за да се прецени кой да прави допълнителните проверки за произход на средства и риск от пране на пари, когато банките не участват в сделката (какъвто изглежда е по-масовият случай). Дали това да са съдиите по вписванията, нотариусите, НАП, или всеки да прави част от нещата в рамките на своята компетентност.
„8. Намаляване на бюрокрацията във връзка превенцията на прането на пари – повече служебни справки и по-малко излишни документи, които финансовите институции и други организации събират от клиентите си.“
Почти всеки клиент на банка е бил викан да си даде актуални данни. Искат се всякакви документи – и фирмени, и лични. И всичко това, за да се изпълнят криворазбраните изисквания за превенция на пране на пари. Защо криворазбрани – защото при цялата бюрокрация, България има сериозен проблем с прането на пари, влезе в сивия списък на рискови държави, а напр.
Божков изтегли необезпокояван 67 милиона в кеш.
Междувременно, Европейският съюз прие шестия пакет мерки срещу изпирането на пари, което значи още промени в близко бъдеще. България спазва „буквата“ на закона, но често ѝ убягва духа, което значи прекомерна тежест без нужния ефект.
В 49-ото Народно събрание свърших две неща по темата: 1) събрах (с помощта на бранша) конкретни справки в публични регистри, които, ако бъдат приложени, могат да спестят разнасяне на документи, свързани с изпирането на пари, и 2) прокарах облекчения в Закона за мерките срещу изпирането на пари, така че да не отпадне задължението за представяне на документи, които могат да бъдат свалени от Търговския регистър. С моя редакция беше уредено и съхранението и достъпа до електронен архив (когато оригиналните документи са електронни).
В следващия парламент ще опитам да придвижа отпадането на максимално голямо количество излишни документи, които могат да бъдат заменени със справки; което пък ще спести фразата „обикалям за едни документи“ и периодичното разхождане до клон на финансови институции.
Смятам също така, че финансовото разузнаване, което е основен орган за превенцията на пране на пари, трябва да бъде в структурата на Министерство на финансите, защото в ДАНС няма добра среда за съвременни методи за превенция.
С по-малко бюрокрация и повече ефективност и дигитализация можем едновременно да облекчим финансовите институции, гражданите и бизнеса, и да постигнем по-добри резултати в борбата с прането на пари.
Следваща точка от приоритетите: „9. Отпадане на удостоверенията за липса на задължения и други често изисквани удостоверения и замяната им със служебни справки.“
Докато бях министър, подготвихме законови промени, с които всяко удостоверение трябва да бъде заменено със служебна справка, без да се ползват дежурните оправдания, че „в нашия закон/наредба пише, че трябва удостоверение“ и те бяха приети през 2023 г.
Но това, че нещо е незаконно, не значи, че не се случва. Контролът е в МЕУ, но там, както писах декември, се руши, вместо да се гради, така че поне засега ефект няма.
Именно затова започнах анализа на текущото състояние с искане на данни от НАП за удостоверенията за липса на задължения. 230 хиляди годишно са, но не е ясно на коя администрация са нужни. Поискал съм втора справка от НАП за данните в полето „да послужи пред …“.
Вероятно част от получателите са банките. Те по закон имат право на служебен достъп, но трябва да се внимава а обхвата на данните, одитната следа от проверката и санкциите при злоупотреби.
За почти всички удостоверения има разработени и служебни електронни справки, като преди 2 години и половина възложих вътрешна проверка на това кой ползвател до какви данни има достъп, за да се ограничи обмена на данни до минимално необходимия.
По принцип не би трябвало да е нужна законова промяна, за да се приложи общия ред на служебно електронно събиране на данните, а само прилагане на контролните правомощия на МЕУ. Но почти винаги в такива случаи трябва „методическо указание“.
Същото „упражнение“ ще направя и за други често срещани удостоверения, за да спрат гражданите и бизнесът да са куриери на администрацията.
„10. Въвеждане на електронни фактури, които да се обменят между търговците и НАП, което ще облекчи значително отчитането.“
Електронните фактури в България са PDF-и, на които до миналата година трябваше да пише „копие“ и „оригинал“ (поне това махнахме с мое предложение). Това спестява изпращане по куриер, но пропуска много ползи.
Ако електронните фактури бяха структурирани данни в стандартизиран формат, можеше да се импортират автоматично в счетоводния софтуер (не като „картинки“, а като числа), да се обменят „система към система“, вкл. да се изпращат в реално време към НАП, където софтуерът да извлича данните, а не да се разчита човек да преписва числа. Това би спестило много работа на всички, вкл. при данъчни ревизии и проверки.
За щастие такъв формат има дефиниран в ЕС – EN 16931. Той ще позволи и трансгранично електронно фактуриране в структуриран вид. Въвеждането му би било първо доброволно, а след известно време – задължително за всички фактури. (По идея това е формат за фактури за обществени поръчки, където трябва да е задължително максимално скоро).
Особеният момент е, че паралелно с това НАП въвежда стандарт за счетоводно отчитане SAF-T, който е сериозно усилие и двете трябва да се синхронизират както времево, така и технологично. Румънският НАП вече е въвел и двете, а ние традиционно изоставаме.
Това изглеждат технически въпроси – формати, структури, системи. Но тяхното въвеждане може да е голям плюс и за бизнеса, и за данъчната администрация, ако бъде направено правилно. Спестяване на ръчна работа, автомтизация, анализ на данни, оценка на риска и др.
„11. Облекчаване на привличането на висококвалифицирани специалисти от трети страни (напр. в ИТ сектора) чрез въвеждане на платформата за дигитализация на издаването на сини карти и премахване на бюрократични пречки.“
През 2021 г. като министър поставих началото на изграждането на централизираната електронна платформа за разрешения за работа. Тъй като процесите включват множество институции (МВР, ДАНС, МВнР, Агенция по заетостта), решихме МЕУ да координира и води процеса.
През 2024 г. системата вече е готова, но не се ползва, защото МВР настояват да бъде уредена в закон. Затова внесохме изготвения от МВР и МЕУ текст на закона, но два месеца вътрешната комисив не намери мотивация да го разгледа и това блокира приемането му в 50-ото НС.
Системата предоставя електронно заявяване на разрешения за работа, вкл. за висококеалифицирани експерти (синя карта), но не само. Позволява проследяване на процесите, едновременното изпълнение на проверки от няколко институции, случайно разпределение на преписки между служители и др. Това ще бъде сериозно облекчение от сегашното положение, при което се чака на тротоара пред дирекция „Миграция“ на МВР докато ти дойде редът.
Системата е важна за много сектори, в които не достига работна ръка и чрез нея се оптимизират процесите в администрацията за получаване на разрешения. Иначе казано, държавата ще изпълнява адекватно своите функции.
Вчера писах за моите 12 приоритета в следващиа парламент. Ще започна подробното представяне от последната точка:
„12. Въвеждане на електронно досъдебно производство, защото към момента досъдебните производства са папки с документи, които подлежат на подмяна, изтичане и нерегламентиран достъп и водят до неефективност.“
Досъдебната фаза е етапът на наказателното производство, на който се установява престъплението, извършва разследването, събират се доказателствата, прилагат се СРС-та (подслушване, следене), налагат се мерки за принуда (задържане, подписка и др.), установяват се обвиняемите и се подготвя обвинението, за да бъде внесено в съда.
Всичко това в момента е в папки на хартия. Това позволява доказателства да се подменят (някой да промени ДП на 10), да изтича информация, без да има сигурна следа кой е имал достъп (затова напр. разпити изтичат в предизборни кампании), да изтича информация в рамките на разследването.
Напр. за да се извърши претърсване, трябва разследващите (МВР напр.) да го поискат от прокурора, а той да поиска разрешение от съда. Документите за това преминават на хартия през няколко деловодства, с множество деловодители и докато дойде време за претърсването, престъпниците вече са разбрали.
Има единна иформационна система за противодействие на престъпността, която обаче не се използва за самите документи по досъдебното производство и за обмен с разследващите органи и със съда.
Дигитализацията на досъдебното производство ще може да ограничи и някои злоупотреби на прокуратурата, напр. около следствената тайна – в комбинация с други законови промени, които подготвяме, ще може (полу)автоматично да се установява коя информация е следствена тайна и коя – не.
От друга страна ще подпомогне прокурорите с представянети на цялата информация на едно място, показването на сходни престъпления, служебното извличане на данни за обвиняемите и др.
Често ни обвиняват, че реформата в прокуратурата, която искаме, се ограничава до смяната на главния прокурор. Нищо подобно – искаме да заложим всички предпоставки за ефективна работа на прокуратурата и за ограничаване на злоупотребите от нейна страна с политически цели.
