Електронната рецепта. Както често се случва, когато електронизираме един процес, излизат на повърхността неговите вградени дефицити, които са оставали невидими досега.

Когато лекар предпише антибиотик Аугментин на бяла рецепта, но такъв няма в аптеката, там те питат искаш ли еквивалентен на него (случвало ми се е – в три аптеки го нямаше, върнах се и взех генерик).

Именно тази особеност – че в електронната рецепта има маркер за позволяване или непозволяване на генеричното заместване, което фармацевтите не могат да не изпълнят, е причината за обикалянето на много аптеки и връщанията при лекаря. А С хартиената рецепта това, че някой не следва стриктно чл. 34 на съотверната наредба оставаше под радара.

Има, разбира се и други проблеми. Напр. има(ше) бъгове и „непочистени“ данни за лекарствени кодове. Тъй като цялата система разчита на екосистема от софтуер на частни доставчици (и само напоследък на едно държавно мобилно приложение за случаите, в които лекарят не може да е на компютър), е очаквано в първите дни на всяка промяна да има малки проблеми. Със сигурност можеше да има повече комуникация от институциите към заинтересованите страни – лекари, зъболекари, пациенти, фармацевти.

Има обаче и стандартното отлагане до последния момент, което се случи и с верификационната система преди години. Електронни рецепти има от доста време. Миналата година трябваше да влязат в сила за всички „бели рецепти“. Година по-късно, въвеждането на задължителна електронна бяла рецепта само за два вида лекарства не би трябвало да е изненада за никого.

Според мен, обаче, водещият е проблемът с генеричното заместване, който беше изваден „в прайм тайм“ от електронните рецепти. Моето мнение е, че трябва да има задължително генерично предписване (т.е. дори да се изпише лекарство по търговско наименование, в рецептата да се включват и непатентнотно му наименование), а фармацветът да предложи алтернативи. В същото време трябва чрез системата да се следи дали дадена аптека не фаворизира даден производител (без значение дали на генерично лекарство или не).

Колкото и да отложим влизането в сила на задължителните електронни рецепти, този проблем ще стои. Дори да дадем достъп на лекарите до информация за наличности (което смятам за правилно по принцип), това ще усложни работата им, особено с ситуации на привършващи количества и пак ще има случаи на обикалящи пациенти.

Генерично изписване и заместване има почти навсякъде в Европа и е въпрос на политическо решение. То не е толкова просто, колкото изглежда, но ще трябва да го вземем скоро, защото иначе електронната рецепта ще бъде обвинявана от пациентите в грехове, които не са нейни. А ползите от нея са огромни за здравната система.

Материалът За проблемите с електронните рецепти е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Миналата седмица гласувахме на второ четене много промени в Закона за общетвените поръчки. Промените са значителни, по целия закон, но нека да откроя няколко важни промени, които бяха приети и които са по наше предложения:

• Публикуване на договорите, сключени без обществена поръчка (над 50 хил лв.). Има редица изключения, при които не се правят обществени поръчки и досега оставаха скрити. Освен договорите, ще трябва да се публикуват и анексите към тях, както и приложенията, тъй като през анекси и приложения понякога се крият важни детайли по сключени догвоори. Останалите (под 50 хил., което е разумен праг) плащания ще се публикуват така или иначе с данните от СЕБРА. Тук не е важна просто сумата, а условията, по които е платена.
• Публикуване на договорите за телевизионно време над 10 хил. лв и пълна разбивка на разплатените средства по доставчици на медийни услуги при такива договори и при поръчки с агенции-посредници, които разпределят парите към множество медиии. С това ограничаваме възможността на властта (която и да е тя) скрито да насочва пари към медии и така покриваме критика в доклада на Европейската комисия за върховенството на закона във връзка със свободата на медиите.
• Данни за поръчките ще се събират в структуриран вид – стойност при сключване, стойност при изменение, единични цени на стоки и услуги, ценовите предложения, процент участие на фирми в консорциуми, стойности на договори с подизпълнители, брой подадени оферти и др. След като се съберат, данните се публикуват като отворени данни по международен стандарт. Това ще позволи много по-детайлен анализ на обществените поръчки от активисти, журналисти, анализатори. Промяната влиза в сила след 1г, в която да бъде надградена системата за електронни обществени поръчки
• Веднъж годишно действителните собственици и членовете на управителните органи на дружеств, които са получавали над половин милион лева, ще бъдат проверявани за принадлежност към Държавна сигурност от Комисията по досиетата.

Продължаваме систематично да правим държавата по-прозрачна и по-ефективна.

Материалът Изменения в Закона за обществените поръчки е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Прочетох становището на Венецианската комисия за проекта за изменение на Конституцията. И смятам, че е като цяло положително. На практика комисията потвърждава собствените си препоръки от миналото по основните въпроси за съдебната реформа и изразява одобрение за това, че тези препоръки са залегнали в проекта. Има елементи, по които дава предложения за подобрения и настоява някои части да се преосмислят. Излага и критика за недостатъчните мотивии и обществени консултации.

Горният абзац звучи скучно и нюансирано. Не става за заглавие. За сметка на това се появиха заглавия като „шамар за измененията в Конституцията“, „Венецианската комисия установи липса на мотиви“, „Венецианската комисия не подкрепя измененията“, „унищожителна критика“, „не пести критики“ и подобни.

В становището на комисията обаче пише, че „Най-важната част от промените са измененията в глава IV (съдебна власт), като проектът на изменения прави няколко стъпки в правилната посока“, „съставът на ВСС е в съответствие с препоръките на Венецианската комисия“ и др.

Венецианската комисия не гласува проекта на първо четене. Тя не трябва да реши с „да“ или „не“, а трябва да напише мотивирано становище по всяко едно от предложенията, и то по различните негови елементи (напр. одобрява посоката за повече отчетност на прокуратурата, но смята, че само 3-ма действащи прокурори в състава на прокурорския съвет е недостатъчно). И тя именно това прави – експертно и нюансирано.

Има две критики, които някои използват, за да дискредитират целия проект. Едната е за кратките мотиви към законопроекта, а другата е за недостатъчното обществено обсъждане. По мотивите – формално са прави, че писмените мотиви са кратки. В парламентарната процедура, обаче, има т.нар. „становище на вносител“, в която Христо Иванов говори 20 минути, излагайки мотивите за предложените изменения в дълбочина. В този смисъл, писмените мотиви са недостатъчни, но се допълват от становището на вносителя. По хронологични причини, Венецианската комисия не ги е виждала, поради което има тази точка в становището ѝ.

По критиката за общественото обсъждане – в правилника на НС общественото обсъждане се провежда по вече внесени текстове, при първото гласуване във водещата комисия. Преди внасяне на проекта няма такава формална процедура, но темите са били обсъждани многократно в различни формати (политически, експертни и медийни) и не може да се каже, че е нямало достатъчно обществен дебат. Той обаче не е бил структуриран около конкретните предложения.

Именно за да има такъв дебат, Конституцията предвижда един месец между внасяне и разглеждане на първо гласуване. И на база на множеството постъпили становища смятам, че обществено обсъждане е имало – всяка заинтересована страна е дала своето становище и писмено, и устно (и то влезе в доклада на конституционната комисия). И тези становища, заедно с това на Венецианската комисия, ще бъдат отчетени при предложенията между 1-во и 2-ро четене, защото те са именно по детайлите.

Можеше ли да има кръгли маси преди първо гласуване – можеше. Не са формално по процедура, но щеше да е добра добавка към процеса. Можем да подобрим правилника на НС, за да включим предварителна стъпка на обществено обсъждане. Смятам, че това има потенциал да подобри законодателния процес (не само по изменения в Конституцията).

Сега, преди второто първо гласуване през декември, имаме време да обясним още по-добре промените. Не детайлите, защото те са строго специфични, и аз, макар да участвам в процеса, нямам самочувствието да разбирам балансите в съдебната власт.

Но ще комуникираме духа и целите на промените, а именно – независимост на съда, отчетност на прокуратурата и премахване на свръховластеността на главния прокурор. Цели, които Венецианската комисия не само подкрепя, а е препоръчвала дълги години и сега отчита позитивно тяхното включване в проекта за изменения на Конституцията.

Материалът Коментар по становището на Венецианската комисия за измененията в Конституцията е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Може би в целия шум и предизборно напрежение работата на парламента остава в съзнанието на хората като „нещо там се карат“.

Отвътре пък често сме твърде фокусирани върху конкретните закони. Темпото е високо, във всеки закон има сериозни въпроси, изискващи трудни решения и компромиси. И понякога три думички в някоя алинея се усещат като „голяма победа“.

Но нека в паузата да дам един поглед отгоре. Реалността е, че имаме позитивен дневен ред и се движим по него.

„Законите по плана за възстановяване“ не са едни неща, спуснати отнякъде, които просто трабва да отчетем, за да дойдат едни пари от Европа. Това са закони, които сами сме си наложили да приемем (в началото на миналата година, в предния редовен кабинет), и сме ги скрепили с европейския механизъм за възстановяване и устойчивост.

Това са много важни реформи, които имат нужда от допълнителния „печат на одобрение“, за да не бъдат отлагани. Те често са сложни, с трудни въпроси за решаване, но абсолютно необходими. Разследването на главния прокурор, личния фалит, търговската несъстоятелност, антикорупционния орган, дигитализацията на регистрите, повишаване на конкуренцията и прозрачността в обществените поръчки, промените в енергетиката и др.

Това не са неща, които се усещат на следващия ден. Но липсата на тези промеми дълго е дърпала страната назад. И сега, в трудна политическа обстановка, ги приемаме, за да махаме парчета от стъкления таван над развитието на страната.

А най-голямото парче е устройството на съдебната власт в Конституцията. Затова тя беше пред скоби при формирането на правителството.

Времето ще покаже дали този позитивен дневен ред, за който сме настоявали (и заради чието съгласуване и гласуване заедно с партии, които дълго сме посочвали като опоненти, получаваме критики) си е струвал и дали е дал очаквания дългосрочен резултат. Но сме длъжни да правим възможното.

Материалът Позитивният дневен ред е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Тази седмица приехме на второ четене (т.е. финално) измененията Кодекса на труда, с които отпада трудовата книжка. Данните вместо в нея, ще се вписват в регистър на заетостта в НАП, който ще се появи след като бъде надграден регистъра на трудовите договори, който действа от две десетилетия и където се регистрира всеки трудов договор.

Нека да опитам да обясня какво прихме, защо го приехме и как го приехме.

По въпроса „как“ – през май внесохме законопроект, който предвиждаше създаване на такъв регистър, сканиране на всички настоящи трудови книжки и попълването му с данни от тях. Той мина на първо четене, но трябваше да се направят сериозни редакции, за да може да бъде изпълнен. Създадохме работна група към социалната комисия в парламента (с всички институции, синдикати, работодателски и професионални организации), като между нейните заседания всеки вторник, проведох редица срещи с НАП, НОИ и Министерството на труда и социалната политика, за да изчистим всеки детайл. След това работната група предложи редакции, които социалната комисия прие, а след това и пленарната зала на второ четене с пълен консенсус, за което вече благодарих на всички участващи в процеса.

Приетите изменения имат следните основни моменти:

• Срок за бизнес анализ, подготовка на наредба и надграждане на регистъра на НАП – до юни 2025 г.
• След влизане в сила, работниците и служителите спират да си носят трудовата книжка при всеки работодател
• Трудовата книжка все пак се съхранява, в случай, че трябва да се доказва стаж преди да има регистри на НОИ или про спорове с работодател за правоотношения в последните 20 години
• Еднократно, в 8-месечен период, работодателите „оформят“ трудовите книжки на служителите, т.е. вписват данни към 01.06.2025 г в тях, за да не се позволят злоупотреби (напр. служителите сам да си впише извънреден труд или преназначаване на друга категория труд при същия работодател). Периодът е достатъчно дълъг, за да не натовари работодателите с попълване
• При постъпване на работа, изменение на договор и напускане на работа, работодателят вписва данни в регистъра на заетостта
• Разговорно нареченият „Клас прослужено време“ (допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит) ще може да бъде изчислявано на база на данните в регистъра
• Служебните книжки на държавните служители ще отпаднат година по късно, като ще се прилага сходен ред. Допълнителният период е предвид повечето специфики на държавната служба (има допълнителни атрибути, дипломатическата служба е подслучай на държавната и т.н.)
• Работодателите ще имат достъп до данните за настоящите си работници и служители, но без данни за заплатата от предходни работодатели, което е в защита на интересите на служителите
• Служителите ще имат достъп до пълните данни за себе си – за всичките си трудови и служебни правоотношения, т.е. цялата си трудова история, без значение в частния сектор или в държавната администрация

Има няколко важни въпроса, които трябва да получат отговори:

В: Защо остават трудовите книжки да се представят при пенсиониране от служители с трудов стаж преди 98-ма година, вместо да се сканират и историческите данни да се дигитализират?

О: В периода 89-98 г. има много случаи на фалшив трудов стаж, вкл. фалшива категория труд, с цел облагодетелстване на служители. НОИ изследват тези случаи един по един, вкл. с анализ на хартията, мастилото и други характеристики на документа. Няма как такова задължение да бъде вменено на текущия работодател. Още повече – текущите работодатели няма как да носят отговорност за достоверността на данните, въведени от предходни работодатели. Заради тези практически проблеми, старият стаж ще продължава да се доказва с трудова книжка при пенсиониране. Но в рамките на дискусията в работната група се избристри идеята НОИ да уредят процес, при който служителите да могат да предадат трудовта си книжка на НОИ за дигитализация преди да дойде времето за пенсия.

В: Каква е разликата на регистъра на заетостта с регистъра на трудовите договори, който действа в момента?

О: Регистърът на заетостта ще стъпи на регистъра на трудовите договори, като всичко, което се е подавало досега, ще продължи да се подава. В допълниение ще се подават и допълнителни данни, които в момента ги има само в трудовата книжка, ще се включват служебните правоотношения, запорите на заплатата. Ще се вписват и по-актуални данни при допълнителни споразумения към сключени трудови договори, защото в момента напр. заплатата в регистъра на трудовите договори не е актуална.

В: Защо регистърът да бъде в НАП, а не в НОИ или в МТСП?

О: Действително, НАП не е ползвател на тази информация. Но през 2001 г. на НАП е вменено да води регистъра на трудовите договори, а най-логичната следваща стъпка е неговото надграждане. Също така, в НАП има административен капацитет, чрез който да бъде осъществено това надграждане.

Смятам, че с институциите решихме всички висящи казуси, които могат да възникнат при отпадането на трудовата книжка, и че приетият закон е добър. Да, няма да си скъсаме трудовите книжки утре (една толкова вкоренена система не може да се изкорени безрисково за един ден), но ще имаме всички ползи от тяхната липса – и работодателите, и служителите.

Материалът Трудовата книжка отпада след две години е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Вчера на второ четене приехме измененията в Закона за електронното управление, който подготвихме в Министерството на електронното управленир преди година и нещо. В него има много важни промени, в т.ч.:

• приравняваме служебните справки на удостоверения, за да не трябва да променяме всички закони и наредби, за да отпаднат удостоверенията.
• физическите лица ще могат да заявяват електронни услуги без да подписват заявленията с КЕП (който продължава да е бариера пред използването на е-услуги).
• електронните услуги ще са с по-ниска такса спрямо тези на гише
• разширяваме електронното връчване, като го правим възможно за актове и електронни фишове. Ще може в системата за сигурно връчване да се посочи, че човек желае напр. МВР да му връчва там електронните фишове.
• уреждаме дейността на посредниците, които могат да предоставят услуги на гише по-близо до гражданите, които не ползват интернет (напр. за да не ходят до областния град)
• няма да може с подзаконов акт да се въвежда изискване за представяне на документи за доказване на обстоятелства, които ги има в регистър. Т.е. всички наредби, вкл. общински, в които се искат непредвидени в закон удостоверения, бележки, стикери и подобни стават незаконосъобразни.
• всички регистри ще трябва да минат от тетрадки в електронен вид през 2024 г., когато влиза в сила задължението регистрите да се водят или чрез собствена информационна система, или чрез новоуредената централизирана система за водене на регистри.
• въвеждаме задължение за изпращане на напомняне при изтичащ срок на документ („индивидуален административен акт“)
• отпадат факсът и телексът от Административнопроцесуалния кодекс
• въвеждаме редица важни определения като „регистър“ и „централен администратор на данни“ и уеднаквяваме редица дефиниции в няколко закона, които се бяха разнинали през годините.

Всичко това ще започне да се прилага в следващите месеци. С него се покриват и цели, поставени в плана за възстановяване и устойчивост и е важна стъпка към повече удобство за гражданите и повече ефективост на администрацията. Приемането на закона не трансформира администрацията автоматично, но поставя важни рамки и задължения, с които Министерството на електронното управление може бързо да напредне.

Материалът Приехме важни промени в Закона за електронното управление е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Първата парламентарна сесия на 49-тото Народно събрание приключва днес. Както направих и в предходното Народно събрание, ето отчет за свършеното от мен за този малко над тримесечен период. Тук ще включа само неща, по които лично съм работил (рядко сам, разбира се), за да не си приписвам работа на други колеги или други парламентарни групи. Иначе тук е целият ми профил в сайта на Народното събрание.

Приети законови текстове:

• Електронни ваучери за храна – след като в предния парламент беше отхвърлен „минималистичния“ вариант за законопроект за електронни ваучери за храна, след съвместна работа с Министерство на финансите, със Закона за бюджета беше прието от 2024 г. да има електронни ваучери за храна. Избраният подход е максимално технологично-неутрален, така че да не се предпоставя на законово ниво как ще бъдат реализирани ваучерите – оставено е на свободния пазар да установи кой е най-ефективният метод. Най-вероятно това ще става с карти с ограничена употреба, но са възможни и други подходи (напр. със смартфони).
• Забрана за администрациите да отказват плащане с карта, ако тя е издадена от друга държава – някои администрации приемат всички карти, някои – само български, в зависимост от това какво са подписали с обслужващата си банка. Докато бях министър, съвместно с министъра на финансите изпратихме указания на административните органи да отпаднат ограниченията на база на банката-издател, но това все още не е факт навсякъде, поради което в Закона за ограничаване на плащанията в брой, съгласувано с БНБ, приехме алинея, която забранява такова неравно третиране. Така българи с чуждестранни карти или с карти на финтех компании като Ревоюлт също ще могат да плащат на пос-терминали.
• Възможност за плащане на електронни фишове и наказателни постановления преди да са връчени – в момента трябва да отидете до КАТ, за да ви връчат електронен фиш или наказателно постановление, преди да можете да го платите. Дори да искате просто да си платите (с отстъпката за навременно плащане), преди приемането на промените в Закона за движението по пътищата не можехте, без да се разходите в работно време до КАТ. Сега можете просто да го платите, и той ще се счита за връчен. Скоро МВР трябва да разреши това на портала си за електронни услуги
• Туристическа реклама на България – с изменения в Закона за туризма дадохме възможност министъра на туризма да ползва онлайн реклама в големи платформи (Фейсбук, Гугъл и др.) без посредници, които вземат процент от рекламния бюджет
• В Закона за съдебната власт се приеха текстове за въвеждане на криптографски гаранции за случайното разпределение, което гарантира, че изборът е проверим и неманипулиран
• В Наказателния кодекс направихме необходимите редакции, за да е недвусмислено ясно, че обикновени потребители не могат да бъдат обект на наказателно преследване, само защото ползват торенти (от край време е криминализирано пиратството, но сега Министерският съвет беше предложил допълване с цел улесняване на досъдебното производство за злоупотреби с обекти на авторското право в големи размери)

Напредък по важни закони:

• Отпадане на синия талон – този текст го внасяме от 45-тото НС (април 2021 г.), но се очаква да се приеме по-късно днес, макар и по малко странен начин процедурно. Важното е, че синият талон отпада съвсем скоро. След влизането в сила (другата седмица) ще можете да си го скъсате.
• Електронизиране на данните от трудовата книжка и съответно нейното отпадане – законопроектът мина на първо четене, след което беше създадена работна група, която рза един месец реши много потенциални проблеми и гранични случаи. В крайна сметка регистърът на заетостта ще бъде в НАП, като ще бъде надграден регистъра на трудовите договори. Предстои второ четене в комисия.
• Изменения в Закона за движението по пътищата за отпадане на стикерите, улеснения във връчването по електронен път и въвеждане на задължения за спиране и връчване на водачи, които имат голям брой невръчени – минал на първо четене във водеща комисия.
• Изменения в Закона за електронното управление, с които служебни справки се приравняват на удостоверения с цел тяхното отпадане; отпадане на нуждата от квалифициран електронен подпис за заявяване на е-услгуги; електронно връчване на всички документи, свързани с административното наказване; намаляване на таксите за електронни услуги; доуреждане на посредничеството при предоставяне на административни услуги и др. Законопроектът е минал на второ четене в комисия и предстои приемане в зала
• Отдавна чаканите изменения в Закона за достъп до обществена информация за транспониране на директивата за отворени данни и надграждане на портала за достъп до обществена информация се очаква да бъдат финално приети наесен. На второ четене в комисия намерихме потенциално решение на проблемите на общините заради злоупотреба с право, без да ограничаваме правото на достъп.
• Предложих изменения в Закона за авторското право и сродните му права с цел повишаване на свободния достъп до научна литература чрез ограничаване на журналите да спират последващо или предхождащо публикуване на научни публикации. Все още не е разглесано в комисия
• На първо четене в комисия минаха изменения в Закона за обществените поръчки, с които се въвежда повече прозрачност на възлаганията, качване на договори по изключенията от закона и определяне на стандарт за отворени данни. Със закона се предвижда и разкриване на принадлежност към Държавна сигурност на лица в органите на управление на фирми, печелещи над половин милион от обществени поръчки
• С представители на неправителствения сектор подготвихме изменения в Закона за гражданската регистрация, с който да решим проблема на над 70 хиляди лица, които нямат постоянен адрес и съответно им се отказва издаване на лична карта, чието внасяне предстои
• Изготвихме изменения в Закона за закрила на детето за забрана за работа с деца на лица, осъждани за педофилия. Между първо и второ четене по Закона за защита от домашно насилие минаха текстове в тази посока (за регистър на педофилите), но смятам, че те имат доста проблеми и трябва да бъде изменени

Зададох доста въпроси към министри (служебни и редовни), които могат да бъдат видени в профила ми, в секция „Парламентарен контрол“, но ето някои по-интересни

• Работят ли кантарите на тол системата, с които да се теглят камионите за претоварване? Само 30% от тях, защото е изтекла поддръжката. МРРБ възлага нова поддръжка, защото претоварените автомобили рушат пътищата и създават рискове
• Колко имоти – държавна собственост са придобити по давност след отпадането на мораториума? Накратко – не е ясно, така че ще трябва да изменяме закона, за да знаем.
• Могат ли администрациите, напр. горските стопанства, да си крият банковите сметки, защото са данъчна и осигурителна тайна? Не, не са данъчна и осигурителна тайна и трябва да предоставят възможност за плащане по банков път на дърва за огрев.
• Търсило ли е МВР Ангел Славчев (от „братя Галеви“) с правомощията си по Закона за електронните съобщения чрез трафични данни? Не (първо е нямало право, после не го е ползвало)
• Какъв е напредъкът по въвеждането на електронна идентификация от МВР (които блокираха доизграждането на мобилното приложение на МЕУ) – към април месец нищожно, като впоследствие проведох среща с двамата редовни министри (МВР и МЕУ) и уточнихме план за по-бърза реализация

Може би не е очевидно, но тези предложения минават с гласовете на ГЕРБ, понякога и на други партии. Както по темите за еврозоната и войната с Украйна, така и по горните теми, мнозинството в парламента приема добри промени. С нашите 63-ма депутати няма как сами да прокараме каквото и да било, така че обсъждаме конструктивно с другите партии. Това е парламентарната демокрация – нещо не минава, само защото звучи много хубаво.

Като цяло работата на Народното събрание може да е по-продуктивна, по-бърза и по-качествена. Но и свършеното и по горните закони, и по доста други, е позитивно, а аз опитвам да допринасям с каквото мога за въвеждане на сигурни и електронни процеси там, където има нужда и смисъл от това.

Материалът Отчет за първата парламентарната сесия е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Преди няколко дни Европейската комисия предложи законодателен пакет за въвеждане на дигитално евро.

По време на предизборната кампания участвах в един подкаст, фокусиран върху криптовалутите и бях попитан какво мисля за дигиталните валути, създадени от централни банки. И най-вече за рисковете от нарушаване на неприкосновеността на личното пространство чрез проследяване на всяко плащане.

Отговорих, че съм твърдо за възможността от анонимни плащания, защото в противен случай някой някъде ще следи и профилира потребителското ни поведение, а от това рано или късно ще произтекат проблеми. Няма да правя дълго сравнение със следящата всичко власт в Китай, но за това става дума.

В тази връзка смятам, че ЕК е свършила добра работа в проекта на регламент за дигитално евро, поради три аспекта.

Първо, няма планове за премахване на банкнотите. Да, в един момент пазарът може да наложи изцяло електронни плащания, така че това не е пълна гаранция, но е важен елемент.

Второ, онлайн плащанията няма да могат да бъдат централно следени. Регламентът не предвижда всичко технически детайли (и даже още не е избрано дали ще се ползва т.нар. distributed ledger, стоящ зад криптовалутите), но предвижда организационни и криптографски гаранции за защита на данните от централно събиране.

Трето, най-важно – предвижда офлайн плащания. Т.е. ще можем с телефона си, пълен с дигитално евро, да платим в магазин, без да се свързваме с някоя централна система, която да проследи транзакцията. Има и забрана за съхранение на данните за offline транзакциите, освен за „тегленията“ (т.е. зареждането на пари в телефона за офлайн плащане), точно както досега с тегленето от банкомат.

Европейските народи и съответно европейските институциите имат ценности и неприкосновеността на личното пространство е една от тях. Затова всяко електронно удобство е пречупено и през тази ценност. Ще следя техническите детайли, защото те ще бъдат важни, но оценявам първоначалното предложение положително.

Материалът Дигитално евро и защита на личното пространство е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

В последните няколко години реалността и политическата криза поставиха на изпитание много норми от Конституцията, които преди това са се приемали за формалност или за даденост.

Свърховластеността на главния прокурор беше даденост три десетилетия. Главните прокурори отричаха да има такава (освен в редки моменти на откровение). Политическите партии пазеха техните правомощия. Докато в един момент не стана кристално ясно, че не може повече така и че има проблем в конструкцията, а не просто в личността на един или друг.

Служебните кабинети бяха една формалност между избори, ако предишният кабинет не е завършил мандата си. Те бяха с ясен хоризонт от 3 месеца и не правеха кой знае какво, с малки изключения. През последните над две години служебни кабинети са управлявяли повече от редовни, поемайки дългосрочни ангажименти за страната, сменяйки шефове на служби на практика без съгласуване с друт център на власт, каквато е логиката на закона. И това логично поставя под въпрос докъде трябва да може да се простира едно неизбрано правителство.

Почти всички регулаторни и контролни органи в държавата са с изтекъл мандат. Това в някои случаи поставя под въпрос законосъобразността на техните действия, но дори когато са законосъобразни, тяхната легитимност е под въпрос. „Те са пред уволнение, едва ли ще свършат нещо“ е валиден коментар. А тези органи са имунната система на държавата.

Имунитетът на народния представител беше някаква формалност, докато всички не разбраха (или не си признаха), че прокуратурата не действа безпристрастно, а понякога като чадър или бухалка. И това наложи Народното събрание да разглежда по-внимателно тези случаи.

Ограничението за двойно гражданство на министри и депутати беше формалмост, но стана горещ казус, довел и до решение на Конституционния съд, и до досъдебно производство. И до въпроса защо ни е нужно това ограничение.

Задължителността на решенията на парламента беше тествана пред Конституционния съд, тъй като заради липсата на твърди мнозинства и редовни управления, парламентът на няколко пъти навлезе със свои рршения на територията на изпълнителната власт.

Независимостта на следствието, което през годините се мести напред-назад, също беше обект на много въпроси, свързани с логиката на устройството ма съдебната власт. Именно заради нейните дефицити, осветени през последните години.

Политически партии говорятнза унищожаване на групи хора и конституционните текстове за правата на гражданите и за ограниченията пред партии и други организации вече не звучат като декларативен преамбюл, а като важна част от обществения договор (каквато винаги са били, все пак).

И не на последно място, технологичната реалност също поставя някои норми на изпитание. Неприкосновеността на кореспонденцията е под въпрос не заради законния ред за СРС-та, а заради софтуери като Pegasus и Quadream, за чието притежание няма законов ред. Скоро ще стигнем и до въпроси, свързани с изкуствения интелект (напр. за легитимността на актове на органи на власт, ако решенията по тях са взети от изкуствен интелект, уж само подпомагащ органа).

Всичко това ни се е изсипало на главата в последните две години, а конституционните норми се „огъват“, понякога до счупване, и е крайно време да решим предпоставките за политическата криза. Именно затова графикът за конституционните промени е толкова важен.

Материалът Конституция, поставена на изпитание е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Защо регулаторите и контролните органи са толкова важни? Защо заради процедурите за избор на едни три органа реагираме така остро?

Дълги години този тип органи се избират на квотен принцип без въпроси – всяка партия си предлага който реши и не прави проблем, за да не ѝ направят другите проблем за нейните кандидати.

И този подход не работеше добре. Затова преди да изберем правителство поискахме да има механизъм за проверка и издигани на кандидати – професионалиасти, наистина независими, които да оглавяват тези органи.

Това, което се случи вчера и днес, е отказ от такъв механизъм и връщане към стария, неработещ модел на зависими/партийни назначения. А е нужно нещо коренно различно.

За да не проспи БНБ следващо КТБ (за което всички знаеха, че кредитира свързани дружества и има проблеми, само не и регулаторът).

За да не прикрива Сметната палата злоупотребите на властта (настоящият председател, избран по изключение да е независим професионалист, беше махнат, в нарушение на конституцията, вкл. защото докладите на Сметната палата бяха доста критични, та чак се налагаше прокуратурата да ги покрива, за да не ги види обществото).

За да не изтичат пари, данни и най-вече животи през Здравната каса – само скорошният пример с фиктивното отпускане на лекарства за рак е достатъчен да си предтавим какви схеми има в сектор „Здравеопазване“. НЗОК разпределя най-много пари в страната, след МФ. И тези пари се харчат корупционно неефективно.

За да няма картели и монополи, които остават скрити за Комисията за защита на конкуренцията, на която ѝ е трудно да извършва проверки. А цените понякога са високо именно заради такива антипазарни механизми, каквито КЗК удобно пропуска.

За да няма застрахователи, които се превръщат в системен проблем за Европа и така стават пречка за влизането ни в еврозоната, но някак КФН не може да направи нищо.

За да няма антикорупционна комисия, която не е открила никаква корупция по високите етажи на властта, и която шеста година не може да си направи информационна система за анализ на корупционния риск, но пък ако се наложи е „добра“ бухалка.

За да няма удобно спящ инспекторат към Висшия съдебен съвет, за който не е проблем нито един от скандалите в съдебната система – „двете каки“, Цумгейт, Осемте джуджета и др.

И за да няма Висш съдебен съвет, който избира хора като Гешев, после не ги освобождава при доста красноречиви аргументи, докато политическият вятър не задуха в друга посока. И който утвърждава компрометирана система за избор на членове от професионалната квота, така че да е сигурно, че „здравите сили“ имат мнозинство.

Регулаторите и контролните органи са много, много важни за държавата ни. И не бива да се сменят „с риткик“, със седем-дневни срокове, приети от мнозинство, което отрича съществуването си.

За дългосрочното функциониране на държавата тези органи са от първостепенно значение. И затова реакцията ни е толкова остра. Не можем да оставим нещата с тези органи както са били, защото тогава никое правителство не може да изпълни очакванията за по-справедлива, ефективна и прозрачна държава.

Материалът Толкова ли са важни регулаторите? е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.