Правилно е да се пише възпиране. Думата има представка въз- и корен -пир-. За възпиране на агресивни намерения България днес разчита на други съюзни държави. Теорията за възпирането изхожда от презумпцията, че голямата военна мощ е най-сигурната гаранция за една държава, че ще бъде оставена на мира.