Tag Archives: Германия

Данни за българите в Германия за 2023

от Боян Юруков

лиценз CC BY-SA

Припомниха ми, че не съм обновявал данните, които публикувах през годините за българите в Германия. Най-вече картата с разпределението им по общини. По-долу ще я намерите, а тук са последните публикувани от 2020-та.

Тук има няколко ключови момента, на които си струва да се обърне внимание. Според това кои данни на статистическата агенция на Германия гледаме, има три числа за българите там в края на 2023-та:

436860 души само с българско гражданство според имиграционните власти
410623 души само с българско гражданство според преброяването и адресните регистрации
397830 души, за които е известно, че самите те са родени в България и сега живеят в Германия според имиграционните
376000 души, за които е известно, че или те, или поне един от родителите им са родени в България според преброяването и адресните регистрации

От къде идва разминаването между първите две числа обясних вече. Последното е интересно, защото подсказва, че има голяма част от хората с българско гражданство в Германия всъщност не са родени в България. Това може да са както деца на насилствено изселени български турци, така и натурализирани българи от Молдова, Украйна, Македония, Албания и прочие.

Да се оцени колко са точно е трудно, защото данните в Германия за „хората в българско гражданство“ не включват онези с двойно гражданство. Също така не включват децата на българи, които имат само немско такова. Знаем, че за последните 24 години 31759 българи са взели немско гражданство, така че може да ги добавим към този брой. Отделно средно около 3000 до 3500 деца се раждат в Германия в последните 10 години на които поне един родител е българин и на база това им изваждат българско гражданство. Колко от тях имат само това гражданство, т.е. са в броя на destatis не знаем. Според едни данни към този момент има 38980 души родени в Германия с поне един родител българин, но не е известно гражданството им и как се съпоставят с останалите данни. Така грубо казано може да кажем, че в зависимост кои категории включваме между 60 и 100 хиляди от хората в Германия с български паспорт не са родени в Германия. Така реалната миграция – т.е. хора родени в България и напуснали я и в някакъв момент установили се в Германия – намалява на между 210 до 250 хиляди. Пак са доста, но дава съвсем различна картинка.

Друг интересен аспект е, че продължава да спада процентът на хората взимащи немски паспорт. Писах за това преди години, когато предупредих, че заради пика на мигранти от България на този етап ще се удвои броят на хората с достатъчен престой и право да получат немско гражданство. Това означава, че са имали поне 7-8 години престой. Така се очакваше и сериозен пик във взелите такъв паспорт. Макар увеличение наистина да има, то е съвсем скромно – от 2260 през 2021-ва на 2315 през 2023-та. Тогава малкото увеличение през 2021-ва и намалението през 2022-ра може да се обясни с мерките срещу корона и ужасната организация на имиграционните, то през 2023-та го няма това извинение. Докато през 2014-та 4.42% от българите имащи право на германско гражданство са се възползвали от тази възможност, то през 2018-та този процент намалява на 2.35%, а миналата година са били едва 1.21%. С други думи, макар да има огромен брой български граждани в Германия, практически всички не виждат смисъл да взимат немско гражданство.

Интересно наблюдение е също, че всъщност броят на българите живеещи в Германия от няколко години намалява. Тези живеещи от под година са били в пика си през 2015-та – 46 хиляди, а сега са под 26 хиляди. Тези живеещи между 1 и 4 години са били с пик през 2017-та със 124 хиляди, а сега са под 90 хиляди. Отмина пикът в последните години живели там до 8 години. Гледайки общата структура на диаспората ни може да каже, че определено има отлив на българи под 35 годишна възраст от Германия, т.е. напускащи страната. Дали се връщат в България или отиват другаде може само да спекулираме. На тези между 35 и 50 има увеличение, но е стопяващо се спрямо предходни години. Над това миграцията е минимална. Сведение за това е общото увеличение от едва 3085 души на диаспората ни между 2022 и 2023-та според адресните регистрации и преброяването им. За сравнение преди пандемията увеличението е било от 22940.

Според имиграционните им обаче числата са други. Техните данни за миграцията са по-стари – за 2022-ра, но показват постоянност през годините. Те казват, че 76596 българи са се нанесли в Германия и 60467 са я напуснали само през 2022-та. От нанеслите се 4761 не са дошли от България, т.е. са се нанесли от други страни, а 1796 са напуснали Германия за трета страна. Така получават, че 16129 българи са се нанесли в Германия в повече, от които 13164 са дошли в Германия. Бих взел тези данни обаче с голямо съмнение по няколко причини. Според тях 30% от българската диаспора е в постоянно движение навън-навътре. Всяка година общо взето 10-15% пристига и 15-17% напуска. Това най-малкото е съмнително и сочи, че навярно броят сезонните работници в това число. Отделно самите Destatis признаха, че имиграционните не са ревизирали данните си от много години, така че подлежат на сериозни корекции и съпоставяне с реалните данни за населението. Не на последно място, когато аз напуснах Германия никой никъде не вписа към коя държава заминавам. Не дадох адрес или дори посока, накъдето тръгвам. Аналогично доста познати, които са се върнали в страната или не са давали адрес, или не са се отрегистрирали въобще от Германия. Така все още се водят към онези 400 хиляди плюс живеещи в страната. Всичко това поставя под сериозно съмнение методологията на имиграционните специално за страни в ЕС и числата, които цитирам от тях.

С тези условности обаче, именно имиграционните имат единствени данни с разбивка по общини. Част от тези данни са базирани на адресни регистрации, но след това се основават на механично движение между общините и чужбина. На тази карта може да видите промените в населението по места. В градове като Франкфурт, например, се забелязва намаление на диаспората ни

Източник: DeStatis

The post Данни за българите в Германия за 2023 first appeared on Блогът на Юруков.

Доза реализъм към добрите новини за имиграцията

от Боян Юруков

лиценз CC BY-SA

Многократно съм казвал, че всичко свързано с Германия в българската версия на DW трябва да се чете с едно наум. Особено преводите на немски статии, които изначално да тенденциозни.

В този смисъл и в подкрепа на това, имам няколко бележки по скорошния им текст, че 1.2 млн. души са напуснали Германия само през 2022. Повечето – чужденци живеещи там, някои с паспорти, а българите са на четвърто място сред тях. Това е добавка и към мой коментар под изказване на Асен Василев в подобна посока, където коментирах източника и надеждността на данните.

Първо, цитираните данни от няколко института разпознаваемо са или директно цитират службата по миграция и бежанци. Писах преди години, че данните им не са верни и статистическата служба го признава. Нищо не се е променило от тогава. След (псевдо) пребояването според неофициален отговор на последните се опитат да консолидират информацията без да прекъснат серията и да генерират странни изводи, но не е направено още.

Тази липса на информация колко са чужденците важи особено за мигрантите от ЕС и засяга особено българите. Все пак, дори с разминаващите се данни виждаме поне 400 хиляди българи в Германия преди пандемията. Също, че стотици хиляди ще имат вече право на немски паспорт в следващите години. Сигналите след 2020 обаче са разнопосочни. Истината е, че много хора не се отрегистрат в Германия и не ги „лови“ статистиката, също както концепцията за „постоянен адрес“ в България обърква местната статистика.

Анекдотни наблюдения сочат наистина към много млади хора и цели семейства с деца, които се прибират в България. Особено такива родени в чужбина. Аз съм сред тях. Тук обаче човек не може да разчита на балона си, тъй както и българската общност в Германия не е хомогенна а грубо може да се раздели на поне 6 части. Има много социално-икономически фактори (социални, пенсии), очаквания към страната и работата, а кризите от последните години и сегашната стагнация засяга всеки сектор по различен начин.

Макар преведеното от DW въпреки увъртанията им да звучи оптимистично за България, трябва и това да приемаме с щипка сол. Преди години когато започна драстичния скок на българите в Германия, имаше възгласи, че стотици хиляди се изнасят. Особено покрай демографската криза това е една от честите камбани, на която се бие. В действителност огромна част от ръстът беше от българи мигриращи от други страни в тежко положение – Италия, Испания, Гърция и Великобритания. Сега има голяма вероятност това да се случва в обратна посока. Фактите са, че въпреки гръмките имена на демографски институти и агенции, всички работят с извадки и изначално грешни данни и никой не може да каже със сигурност.

Важно е да се говори за тези неща с разбиране и да знаем какво се случва. Най-малкото, защото трябва да можем да измерим ефектът от различни мерки в продължителен период от време. В горния случай говорим за вътрешна и външна миграция и важността на децентрализацията, но аналогичен проблем има и със смъртността и раждаемостта. Има явно объркване сред редица политици дори колко българи има зад граница.

На първо време обаче имаме нужда от най-важният елемент – драстични и смели реформи в образованието, здравеопазването, социалната сфера и районите извън големите градове и то с постоянство и продължителност. Отпорът срещу последните е значителен, къде заради инертност в системата, къде заради его на ключови хора. До сега сме били свидетели само на козметични промени, кампании като за пред медиите и еднократни мерки с увеличаване на надбавки.

Има шанс да го направим и не бива да го изпускаме. Много хора предупреждават, че „демографският влак“ вече е заминал и в известен смисъл са прави. Това не означава, че сме в пагубна ситуация, а че колкото повече отлагаме, толкова по-тежко ще е решението. Българите в чужбина не се връщат заради една или друга инициатива и медийна кампания, а въпреки тях. Особено една конкретна организация по-скоро показва защо много от сънародниците ни сме заминали от България на първо време. Обръщането на тенденцията, доколкото я има, не е заради мерките на едно или друго правителство, а заради обстановката около нас. Имаме шанс да се възползваме от тази ситуация и да я задържим като посока и има предостатъчно хора, които се борят това да стане.

The post Доза реализъм към добрите новини за имиграцията first appeared on Блогът на Юруков.

За българската и немската потребителска кошница

от Боян Юруков

лиценз CC BY-SA

Тази вечер имаше репортаж по bTV Новините за цените и хранителната кошница. Сравняваха с Германия. Наскоро имах два разговора точно по тази тема и затова се заслушах. Изкараха около 300 лв на човек разход за здравословно хранене в България срещу 380 лв. в Германия. Имам четири забележки към репортажа за неща, с които подвеждат зрителите си.

Първо, говориха за здравословно хранене повече като реклама на определени стоки, отколкото като разнообразна диета. Вкарването на прескъпи „био“ продукти в темата беше повече от излишно. Огромен проблем на здравето ни е не само липсата на движение и спорт масово заместена с пушене, но и еднообразната храна с премного кебапчета, пържено и бира и твърде малко плодове и зеленчуци. И не, салатата покрай бирата не се брои.

Второ, взимаха цените от неназован интернет магазин за доставка на храна и … Фантастико. Харесвам Фантастико, но там цените са често 30% от тези в други магазини. Същото важи за сайтовете за доставка, макар и по други причини. Затова не може да се каже, че който и да е от източниците им беше представителен за това, което плащаме.

Трето, в Германия може да се храни човек много по-евтино от България. Ще последва едно „обаче“ след малко, но фактите са, че с ниското ДДС за храните с чисто социална насоченост, големият пазар, работещата дотация на ключови за немското земеделие и животновъдство сектори и в голяма степен наложената от държавната машина практическа липса на печалба у същите компании държащи големите вериги у нас, цените на някои продукти и марки са по-ниски. Комбинирано със значително по-високата средна заплата това означава, че е възможно разходите на човек да са по-ниски не само като процент от бюджета, но и в абсолютна стойност.

Не на последно място обаче, също толкова вярно е, че много вероятно е за вас специално това да не важи. Това казвам често когато се отвори темата – да, може да се храниш по-евтино, но ти точно няма. Причината е многопластова и първата улика е в самия репортаж на bTV – сред главните примери за здравословното хранене бяха домати, краставици и яйца. Да, има по-евтини яйца в Германия, но ако искаш всъщност да имат някакъв вкус и жълтъкът да е жълт, ще платиш 3 пъти отгоре на скъпите във Фантастико. Доматите и краставиците са далеч по-сложни. В Германия трябва бая да се търси, за да намериш нещо с някакъв вкус. При турците е по-скоро добре, но не винаги. Аз плащах по 7 евро килото за домати, които що-годе ставаха когато в България бяха по 3 лева. Някои свикват след години и не им е такъв проблем – въпрос на приоритети.

Втората улика отново се виждаше в репортажа – сиренето. Към него може да се добави лютеница, баница и прочие. Все неща, с които сте израснали и ще търсите. Намират се по български магазини и са значително по-скъпи от България. В зависимост колко пазарувате там, това ще бъде перо в бюджета, което не е за пренебрегване.

Трети и основен фактор е хранителната култура. В България обичаме храната и вкуса ѝ. Немската потребителска кошница е различна от българската по много отношения, особено в липсата на вкус. Имах колеги немци със сходни възможности като моите, които пазаруваха неща, до които от безпаричие съм прибягвал в студентските си години. Те просто не правиха разлика във вкуса. Тук дори не включвам храненето навън или традиционната им вечеря със хляб и шунка. Гледали са ме като луд излизайки с копър, три кила краставици и две кила кисело мляко от магазина. Да напълните количката си с нещата, с които сте свикнали да се храните в България с дори близък вкус и качество ще се охарчите значително повече от онова, което bTV съобщава.

Всичко това е строго индивидуално спрямо това как се храните, какви пари получавате в България и бихте получавали в Германия, както и на какви жертви сте готови. Някои хора свикват, на други не им е проблем изначално, на трети им харесва дори повече. За 17 години съм минал през широк спектър на възможности и съображения за храненето си. В последните 8 следя в таблица всичките си разходи. Прецених, че ще е полезно да следя изкъсо финансите си, а и исках да видя как се променят през времето спрямо инфлацията. Затова знам точно колко съм харчил за храна и каква част от бюджета ми беше.

Продължих да го правя след като се върнах в България на този ден преди точно три години. За това време видях, че разходите ми за храна намаляха между три и четири пъти. Храним се по същия начин, в повечето случаи дори със същите продукти. Сирене, лютеница и киселото мляко ни излизат по-евтино, но шоколадът, телешкото и алкохолът са значително по-скъпи. При други хора, с които сме споделяли по темата, разликата би била по-скоро между 80% и два пъти, което отново е значително. Всичко зависи от навиците и за какво решиш да даваш пари.

Затова когато видите следващия път снимки на разминаващи се цени в български и немски, холандски, британски или където и да е там магазин, замислете се дали не е поредната въдица за кликове караща ви да гледате през ключалка нещо изолирано и крайно конкретно. Също, ако наистина сте решени да заминете за друга държава, приемете, че ще трябва да промените значително доста повече от езика и пощенския код. Може би това е целта ви и е добра цел стига да е добре осъзната.

The post За българската и немската потребителска кошница first appeared on Блогът на Юруков.

Данни за българите в Германия за 2020

от Боян Юруков

лиценз CC BY-SA

Продължавам със серията от статии по темата. Може да видите предишните за 2016, 2017, 2018 и 2019. Освен поглед над размера на диаспората ни, в предишни години се фокусирах и върху други параметри като среден доход, образования, размер на домакинството и прочие. От DeStatis – германската статистическа служба – обещаха да обновят тези показатели по националност до края на септември, но предишни години имаха склонност да се забавят доста с този срок. Затова тук ще обърна внимание на нещо, за което писах вече миналата година – разминаването между различните оценки за българите в Германия.

Разбира се, има доста оценки правени на крак. Една от тях се намира в данните на МВнР, които показах, че са или отчасти стари, отчасти измислени. Друга беше на арестувания вече шеф на Агенцията за българите в чужбина, която също оборих. Темата е важна, защото не само може и следва да послужи за по-добро разпределение на консулствата ни в страната и планиране на изборни секции, но и да даде по-добра представа за настроенията и движението на българите из Европа. Това, впрочем, е и нещо, на което НСИ се опитва да получи отговор в рамките на течащото в момента преброяване.

Пет важни числа за броя българи в Германия

Най-често цитираното число за българите в чужбина е 388700 към края на 2020 г. От тях 46.3% са жени. Него ще намерите както в българската страница на DW, така и по различни родни медии. Това е числото, което получаваме от таблица 12521-0002 на DeStatis и се отнася до „емигранти живеещи в Германия по националност“. С други думи данните идват от германската имиграционна служба и включва всички, които имат българско гражданство, но не и немско независимо къде са родени. Липсва информация по каква методология се следи, но от отговор на службата става дума, че не са правени ревизии и корекции от 2004-та насам. Това е първото число, което ще срещнете.

Второто число намираме в таблицата за населението – 12411-0009. Тя се води по подобрение на следенето на населението в България – адресни регистрации, минаващи границата, социални и трудови регистри и прочие източници на информация. Методологията е доста точна предвид, че имаше под 1.5% корекция за 10 годишен период при предишното преброяване – както при НСИ, така и при DeStatis. Според тази таблица, в Германия има 368396 български граждани към края на 2020, 47.2% от тях са жени.

Третото число идва от доклада за демографията и чужденците от 2019 г., към който ме насочиха от DeStatis. Тези данни се изготвят отново от имиграционните. Там се говори за около 312000 души, за които се знае, че или те, или родителите им са родени в България. Тук има и малко по-подробна разбивка по гражданство и възраст. 86.2% са емигрирали сами и почти 9% от тях са взели немско гражданство. 13.8% от българските граждани в Германия са родени там и малко над 50% имат немско гражданство. То се получава, ако родителите вече имат право на такова независимо дали са се възползвали от него или не. Общо 22 хиляди деца са с немско гражданство и поне един родител българин – 8 хиляди са под 5г. и още 10 хиляди са между 5 и 18 г. Децата само с българско гражданство са 21 хиляди – 15 хиляди под 5г. и още 5 хиляди между 5 и 18 г.

Четвъртото число, което публикуваха миналата седмица включва хора живеещи в Германия „с български корени“ – таблица 12211-0202. Те са около 270000, от които 49.3% са жени. Това число включва всички, които са родени в България или за чиито родители има данни, че са родени в България независимо дали живеят в същото домакинство или не. Това число не се влияе от гражданството – дали немско, българско, придобито при раждане или в последствие. В числото се включват всички деца родени в Германия, на които поне един родител е роден в България и емигрирал.

Докато последното число за хората с български произход включва тези получили германско гражданство, при първите две това липсва. По тази тема писах подробно миналата година, но накратко казано – имаме данните за последните 20 години и се вижда, че едва 2.7% от имащите право на гражданство се възползват и взимат такова. Все пак кумулативно за този период има малко над 25 хиляди българи, които са се възползвали. Преди 2007-ма, когато имаше изискване да се отказват от българския си паспорт, има значително по-малко на година, в голяма степен и защото е имало 10 пъти по-малко българи в страната. Все пак 3670 души са ни известни, които са се отказали от гражданство. Няма информация колко след 2007-ма са го възстановили. Има индикации обаче, че хора и след това са се отказвали по този начин без да са длъжни. Преди осем години направих допитване по въпроса.

Сериозна част от тези данни, която получава доста внимание, са децата родени в чужбина. Преброяването на последните е пословично трудно като имаме точни данни само за тези, които родителите са си направили труда да изкарат български акт за раждане. Изкарах данните за тях и ги показах в инфографика, за да разберем по-добре къде се намират. Те биват редовно намесвани в политически интриги и полемика. Наскоро тръгнаха слухове за „специални лични карти“ за тях. Преди това лидер на нео-наци партия настояваше, че се фалшифицирали данните за ражданията само защото не бил чул редовните апокалиптични новини в началото на годината.

Въпрос на дефиниция и методология

Събирайки данните така получаваме големи разминавания за Българите в Германия:

413 хил. без значение от гражданство според имиграционните
393 хил. без значение от гражданство според база данни население
388 хил. само с българско гражданство според имиграционните
368 хил. само с българско гражданство според база данни население
312 хил. с български произход без значение от гражданство според имиграционните
270 хил. с български произход без значение от гражданство според база данни население

Ако взимаме тези числа буквално, излиза, че в Германия живеят между 50 и 140 хиляди души с български паспорт, но не родени в България. Според спорадичните изказвания на министри в медиите – какъвто е любимият контролиран метод за изкарване на данни със съмнително качество – около 153 хиляди души са получили българско гражданство между 1990 и 2018-та и броят им се увеличава с по няколко хиляди всяка година. Определено не са малко хората от Македония, Албания, Молдова и Русия, които са взели български паспорт и директно заминали за западна Европа и най-вече Германия. През консулството във Франкфурт редовно повечето на опашката са македонци. Добре документирани са и схемите за масова продажба на български паспорти на албански трафиканти и руски олигарси от страна на родните „патриотични“ партии, които от години контролират ДАБЧ с благословията на ГЕРБ. Така теоретично е възможно 60 до 90% от тях да са заминали директно към Германия.

Друг фактор са фиктивните регистрации по адрес с цел зачитане на престой заради социални придобивки или гражданство. DeStatis признаха, че е нещо, което въобще не е рядкост и че няма как да го контролират. Измеренията обаче и на този феномен са неизвестни. При липса на реално преброяване с посещение по домовете, каквото имаме в България, не могат да получат точна картина. Все пак, тяхното ще е през май 2022 и през лятото ще получим по-добра картина за диаспортата ни, включително очакваната корекция с поне няколко процента надолу.

Попитах ги тези неща, но не очаквам конкретен отговор. Опитам се и да получа разбивка на български граждани живеещи в Германия по държава на раждане. Междувременно имаме разбивка по общини единствено от имиграционните. Тя показва само тези без немски паспорт. Числата тук са в известен смисъл надути, както описах по-горе, но са единствените позволяващи сравнение през годините по места. Затова макар да не може да разчитаме много на тях, подобно на тези на НЦОЗА ги публикувам отново като интерактивна карта:

Иточник: DeStatis

Допълнение

На 10 септември добавих 3-та точка с доклада за демографията и чужденците от 2019 г. след отговор на DeStatis по зададените горе въпроси. Макар да не внесоха яснота от къде идва по-ниското число от таблица 12211-0202, добавиха още едно, което показва разминаването между оценките на имиграционните и данните им за населението според преброяванията.

The post Данни за българите в Германия за 2020 first appeared on Блогът на Юруков.

Пътуване с кола по време на COVID-19 (Дания – Германия – Чехия – Словакия – Унгария – Сърбия – България)

от Пътуване до...

лиценз CC BY-NC-ND

Информация от първа ръка за пътуване с кола през Европа по време на епидемията от поредния китайски вирус COVID-19. Приятно четене:

Пътуване с кола по време на корона-вирус

Дания – Германия – Чехия – Словакия – Унгария – Сърбия – България

Снощи се прибрах от Дания до България с кола. Ще опиша как мина пътуването, с идеята че може да има полезно инфо за някой друг, решил да пътува с автомобил до Бг.

Дания

Пътувахме двама души в колата, с доста багаж. На първи юли в 8:15 ч хванахме ферибота от пристанище Rødby в Дания и в около 9 ч датско време слезнахме на немското пристанище Путгарден.

На датска територия само ти проверяват билета за ферибота, на немска територия няма никаква проверка. На ферибота имаше хора с маски, но и имаше много и без маски. Тоест ‘лабава работа.

Fehmarn, Schleswig-Holstein, 23769, DE

Германия

От Путгарден карахме през Берлин до чешката граница в посока Прага. В много участъци в Германия има ремонти по магистралите.

В Германия по бензиностанциите искат да си с маска

когато си при касите за плащане. Карахме но предимно с по 70-80 км в час.

Единственото по-сериозно задръстване беше в Берлин,

беше някакъв пиков час в около 2 следобед. Както и да е, не разбрахме че сме в Чехия, усетихме се по табелите по едно време и по няколко смса от мобилния оператор.

Чехия

Спряхме, купихме

винетка за Чехия,

която е стикер и се лепи на предното стъкло (около 10 евро май беше). В Чехия една трета от магистралите са чисто нови, две трети са в ремонт.

Нямаше сериозни задръствания,

но пак на мн места не може с повече от 80 км в час да караш. Бензина в Германия и Чехия е на нормални цени (грубо около 1, 20 – 1,30 евро).

Словакия

В Словакия още на влизане се купува

винетка

(има нещо като бивш гарничен пункт) но няма проверки, само си купуваш винетка. Там искат да покажеш талона на колата за да ти дадат винетка (електронна е). Има и бензиностанция на същото място но бензина е скъп (около 2 евро литъра).

На словашко-унгарската граница

има пропусквателни пунктове, но няма паспортна проверка. Стоят няколко полицаи и митничари и на случаен принцип спират коли ако им се видят съмнителни нещо. На тях искат евентуално документи и ги карат да отворят багажника, хвърлят по едно око и ги пускат. Няма задръствания и излишна бюрокрация. Има

гише за винетка, която е електронна

И тя е в тоя ценови диапазон като в Чехия и Словакия. Не е моя колата и затова не следях с прецизност цените на винетките.

Унгария

Влезнахме в Унгария в около 11 часа вечерта в посока

град Гьор (Gyor),

където нощувахме.

В Унгария валеше порой и карахме бавно през нощта, стигнахме в 00 часа в полунощ в хотела в град Гьор в Унгария където нощувахме. Тоест от Путгарден до Гьор сме стигнали за около 14 – 15 часа. Това са грубо около 1 200 км. Спирали сме 4 пъти за бензин, тоалетна и винетки.

На сутринта в 7 ч от Унгария след два три часа стигнахме до

сръбската граница след град Сегед

Нямаше никакъв трафик. Бензина в Унгария беше на цена около 1,20 евро.

На границата Унгария – Сърбия има граничен контрол

Показваш паспортите и талона на автомобила и минаваш веднага. Никой не прави проблеми (нито унгарците нито сърбите). В Унгария също има доста ремонти по магистралите.

Сърбия

В Сърбия караш само по магистрали, трафик няма даже по сред бял ден. Мн е удобно. Учудихме се, че

няма трафик, предположихме, че е заради повишената цена на тол таксите в Сърбия

Та повечето народ кара май през Румъния. Лично аз препоръчвам Сърбия пред Румъния, понеже няма трафик, само магистрали са чак до бг границата Калотина и няма сериозни ремонти по пътищата както в останалата Европа.

Пътните такси в Сърбия от Сегед до Калотина

ни излезнаха около 18 евро. Обаче пътя е рай. Маршрутът е покрай Нови сад, Белград, Ниш, Пирот Димитровград и си на Калотина. На тол пунктовете в Сърбия може да се плаща с евро или с карта.

На сръбско-българската граница

сърбите гледат паспорт или лична карта, талона на колата и минаваш. Опашки няма. На българската граница в Калотина гледат същото и пак минаваш. Багажа не го гледат никъде.

България

В България след граничния контрол се продават електронни винетки. Искат пари в брой на касата – с карта не може. Ако нямаш левове, има машинки за издаване на електронна винетка на която плащаш с карта. Машинката дава инструкции стъпка по стъпка какво да се прави, видя ми се малко сложно ама се справи колегата шофьор.

От Калотина до София половината път е в ремонти,

но тарфик сериозен няма. В Софето по някакви северни дъги и нелоши околовръстни стигнахме до автомагистрала Тракия и оттам по нея до град Пловдив където беше крайната цел на пътуването.

Освен многото ремонти из Европа по описания маршрут, други досадни забавяния няма

Нито по границите нито никъде. Карахме по навигацията на гугъл карти на телефона. Тя показва в реално време къде какво се случва по пътищата (задръствания и т.н.). Не са ни карали никъде по границите да подписваме декларации за корона вируса или някакви други проверки във връзка с пандемията.

Тръгнахме от Германия (пристанището Путгарден) на първи юли в 9 ч сутринта, в Пловдив бяхме в около 20 – 21 ч на втори юли. Нощували сме в Унгария и общо сме спирали около 7-8 пъти средно за по 20 минути престой на спиране.

На пътуващите на добър път и се надявам да съм бил полезен с инфото!

Автор: Любомир Теохаров

Австралия (0-2): Кьолн, Германия – първа спирка

от Пътуване до...

лиценз CC BY-NC-ND

С Василена продължаваме по пътя й към Австралия. Като начало се запознахме с плана на пътуването и спряхме в Холандия. Днес продължаваме към Кьолн в Германия. Приятно четене:

Кьолн, Германия – първа спирка

Пътуване към новото начало

Кьолн, 22 август – 5 септември

Кьолн е официално първата ни спирка

от уникалното изпитание, което ни предстои през следващите месеци. Но преди да започнете да бленувате за невероятните ни приключения на немска земя, бързо ще ви предупредя, че всъщност тези две седмици не бяха изпълнени с туризъм. Приключенията основно бяха в Холандия през този период.

Били сме в Кьолн и преди (Нова Година 2016) и тогава покрихме туристическата програма – катедралата, реката, зоопарка,музеи, църкви и шопинг по централните улици. Питате се тогава какво ще правим тук цели две седмици? Сега сме тук с друг повод и заради това престоят ни е доста по-улегнал. Ще бъдем като местните. Ще се посветим на говорене на немски, на каране на велосипеди и на бебето Амиас.

И така…

Пристигаме в Кьолн по план,

въпреки опитите за осуетяване – от цените на квартирите или стачките на авиокомпаниите. И дори с едно наум дали ще летим на наречената дата, багажът ни беше събран и подреден вечерта, готов за ранно потегляне сутринта. Сълзи бяха проляти от някои членове на семейството; снимки бяха направени на бременните камили Ник и Вася; въодушевени подскоци бяха подскочени по летищни коридори. Лудост е, но официално тръгнахме! Няма връщане назад вече.

Кьолн ни посрещна добродушно

с ярко слънце още със слизането от самолета. Е, можеше да ни помогне с носенето на 20+ кг на гърбовете ни с няколко градуса надолу. Ама, къде съм тръгнала да се оплаквам от слънце. Няколко несполучливи плана за настаняване или обяд по-късно, се оказваме директно при Амиас. Как се изложихме пред детето още с първата среща – натоварени и потни.

***

И стоп за малко… Нетипичния ни престой в Кьолн не ми позволява да следвам нормалното хронологично описание, което обикновено бих предпочела за разказите ни по света. За това, надявам се ще ми позволите, да представя подвизите ни по категории:

Като местните

Ясно е, че щом ще сме тук две седмици, трябва да си устроим дом на местна почва. След дълго търсене, успяваме да пуснем връзки и се нанасяме на квартира при познат на Нана, англичанин. Не е нищо особено, но е в центъра, има кухня и сме само двамата в целия апартамент. Място, където да можем да спим до късно и да запълваме дните с работа. (Хм… май трябва да обсъдим термина „работа“ в нашия контекст. Ник реално си работи – програмира разни приложения. Аз се фокусирам върху писане на дневник, редактиране и подреждане на снимки, качване на блог и Инстаграм постове. Вие може би не бихте го нарекли това работа, ама за момента не знам как да нарека този процес по друг начин, за това просто го приемете. И по-лоши неща има в този живот…)

С територията на местните, обаче, идва и

езикът

А аз така да съм го забравила! Като го прочета, веднага се сещам, ама ако някой ме беше питал как е лук на немски, щях да го гледам ни лук яла, ни лук мирисала (хаха!). Успях да обменя банкноти в местната банка изцяло на немски. Жената видя, че бая се затруднявам и премина на да/не въпроси, че и на двете да ни олекне, ама все пак се справих! Абе, тъжно е, такава история да идва от човек, посветил 5 години от живота си на този език, но пък същевременно ви обещавам, че ако ме оставите в немска среда за около месец, ще го проговоря пак! Обещавам! Някой ден!

Велосипеди

С местното живеене идва и един от основните лайтмотиви на престоя ни тук – велосипедите. Трамваят струва 3€ на човек в една посока. Да, знам! Не са много благосклонни към туристите си тук. Дори и картите никак не излизат на сметка. Но с благословията на времето, Нана предложи да се включим към програма за споделяне на велосипеди. Набързо обяснено – плащаш 8-12€ на месец и можеш безплатно да наемаш велосипеди, разпръснати из града. Не са вързани на коневръзи, а са просто оставени по улиците, следователно можеш да ги намериш навсякъде, приложението ти казва точно къде.

За нас двамата това беше невероятно решение! Изпитах твърдението, че човек никога не забравя да кара колело – оказаха се прави хората. Справих се мигновено, дори след години липса на опит (за разлика от говоренето на немски). Да, изпускаш понякога фотосесии на малки улички, но когато алтернативите са скъп трамвай или безкрайно пешеходстване, май няма много база за сравнение. Пък и отхвърляме от списъка с желанията – да караме градски велосипеди заедно. Може дупетата ни малко да понаболяват, но чувството е невероятно. До края на престоя ни вече се движихме из града (по утвърдените маршрути) без помощта на карта. (Казвам ви аз, че ставаме местни!)

Е, и това като всичко друго ни създаде проблем на няколко пъти, най-вече когато по една или друга причина ни отне около час да намерим два използваеми велосипеда. Или когато платихме неочаквани такси за овъртайм, защото се загубихме по нощните улици на Кьолн. Но дори и тези драми се преодоляват, когато се рееш из немските улици и паркове като местните – на велосипед!

Посещения

Тук основно визирам посещението ни на Gamescom – Сърцето на гейминга.

Едно от най-големите световни изложения за видео игри,

с огромен обхват на всички клонове на индустрията, ежегодно провеждан в Köln Messe – една от забележителностите на града.

Köln, Nordrhein-Westfalen, 50679, DE

Разбира се, това е далеч от темите, които намирам за интересни, но реших да съм добра съпруга и да придружа Ник (който, ако не знаете е по образование софтуерен инженер на видео игри). И вярвам, че за него беше добре оползотворено време. Най-малкото щеше да е разочарован, ако не бяхме отишли.

За втори път тази година, се озовах на събитие, където не е съвсем моето място (Neighbourhood Weekender беше първото). И, оказва се, в такива случаи прехвърлям фокуса си на професионална вълна – event management. Всеки си има професионалните изкривявания, моите явно ще включват анализ и отбелязване на идеи при организирането на събития и прилагането на устойчиви практики (второто – неприсъсващо и на двете събития). Не мога да не отбележа, че за ивент с такива размери, беше организирано перфектно: подредено идеално в 10 огромни халета; без огромни тълпи и опашки, въпреки броя на посетителите; със слънчева светлина, подходяща екстра за посветени геймъри. Може би ще им пратя CVто си догодина да го организираме и устойчиво ;).

Амиас и Нана

И разбира се – черешката на тортата, цялата причина да сме тук – мама и бебе!

Когато най-добрата ти приятелка, сродната ти душа, любовта на живота ти (една от), ще има бебе и ти не можеш да си там за раждането, защото ще се жениш, отиваш при първия удобен момент. И да, започваш медения си месец там, защото няма по-важно място, на което трябва да бъдеш!

Амиас Александър Четинбаш (превод от латински и турски по мое усмотрение: Обичаният Твърдоглав Защитник) – красиво, малко, сладко, спокойно бебе, което вече промени и ще продължи да променя животи. Човече, събрало още толкова хора на едно място, независимо те дали са го планирали или не.

С прегръдки и усмивки още от вратата, аз се влюбих. През двете седмици отидохме на визита на „султана“ колкото можехме повече и всеки път ми се искаше да не трябва да си тръгвам. Опитахме се да помогнем на мама Нана с каквото можем, но нека сме честни – просто бях там, за да си напълня душата. Поскривах истинските си подбуди с приготвяне на вечеря или обяд, пазаруване на запаси или бутане на празна количка. Но всички знаем, че крайната цел е приспиване на малкия в ръцете ми, докато му пея, любимата ми приспивна песен, която на мен са ми пяли преди толкова години.

А на Амиас не му е трудно да ни снабдява всичките човеци с причини за бебешки захлас. Събрали сме се ние от близко и далеч, както казват на анлийски – цяло село трябва за отглеждането на дете. Пък било то и ултра-интернационално село. Трябваше да ни видите всичките, обгрижващи го на пет езика, кой какъвто може – руски за мама и баба, турски за тати, немски за мама и тати, български за мама, баба и кръстница (това съм аз!) и английски за всички ни, защото никой не покриват едновремено другите четири езика.

***

Мостът Хоенцолерн и Катедралата –Кьолн, Германия — Мостът Хоенцолерн и Катедралата

И това е за Кьолн. Тук трябва да спра, ако не искам да прекалявам с бебешки истории.

Едно истинско пътуване към ново начало – било то в лицето на бебе Амиас или на пристъпването ни към половин година живот по пътищата на света (в частност южни континенти и югоизточни Азии). От тук нататък можем само да се впуснем в лудо приключение и да очакваме новите ни срещи с Амиас, когато той вече ще е тичащо и говорещо дете.

А за тези, които са чували са евентуалните планове за установяването ни в Германия – това беше добър тестов период. Все още решения няма взети никакви, въпреки че в момента на писането на тези редове (два месеца по-късно), май сме доста по-близо до отговора. Ще трябва да продължите да ни следите, за да разберете.

Останете си Вивид,

Вася (и Ник)

Очаквайте продължението

Автор: Василена Коларова
Снимки: авторът

Booking.com

Други разкази свързани с Другата Германия или писани от Василена Коларова – на картата:

Другата Германия, както и Василена Коларова

Booking.com

По Коледа в Бремен, Германия

от Пътуване до...

лиценз CC BY-NC-ND

Малко преди настъпването на пролетта, един последен поглед назад към зимата и към последната Коледа в Германия, този път в Бремен. Приятно четене:

По Коледа в Бремен, Германия

В северната част на Германия, на около 130 км от Хамбург в североизточна посока и на приблизително същото разстояние от Хановер, само че на юг, се намира

Бремен, един от най- старите градове в земите на келтите и франките.

Поела своя път от Тюрингия, през Рейн- Вестфалия и Долна Саксония към Северно море, през града преминава величествено красивата река Везер, обгърнала го с елегантна синя прегръдка. За пръв път пристъпвах по

Пътя на приказките в Германия,

който започва оттук или свършва тук, ако началната точка е Ханау. Тръгвайки точно от Ханау, са го премиминали и двамата

братя Вилхелм и Якоб Грим,

изследвайки немския фолклор, в търсенето на автентични приказки, истории, предания, митове и легенди, поемайки от родния си град Ханау на север към средновековното културно- историческо наследство, запазено в атмосферата на севера: Хановер, Билефелд, Мюнстер, Гьотинген, Фулда, Хам, Олденбург, Хамбург… И

Бремен оживява пред погледа ми вълшебен, като в приказка на Братя Грим.

Имало едно време едно остаряло и изоставено от своя стопанин магаре, което тръгнало към Бремен, за да стане музикант. По пътя срещнало и разпознало най- добрите си приятели: едно куче, един котарак и един петел. В търсене на своята авантюра, четиримата приятели с хитър номер изплашили до смърт шайка разбойници, прогонили ги надалеч и заживели в техния горски дом. Музиканти така и не станали, но пък станали нещо много по- важно за историята на Бремен- негова емблема, негов отличителен знак от около 200 години насам. И до днес статуята на

Бременските музиканти

си е все още там- до сградата на общинската управа, в самото сърце на града. Всъщност, четиримата бременски музиканти са и почетни граждани на Бремен. Според градската легенда,

ако погалите копитата на магарето, ще се изпълни едно ваше желание.

Дали с това вълшебство се обяснява навалицата пред статуята- не знам, но вярвам.

Не ме учудва съдържанието на историята за бременските музиканти, оригиналните немски текстове на известните приказки от Братя Грим са си точно страховити, преди да бъдат предвидливо гримирани като приказки за деца, чрез естетическо преосмисляне на текстовете с по-поносима за деца художествена измислица. Учуди ме факта, че и самата аз се подадох на изкушението- въшлебство. И срещата ми с

приказния Бремен, точно по времето на немската приказна Коледа

донесе ефирна наслада за всичките ми сетива.

Декември в Германия

е онова вълшебство, от което всички се нуждаем. Декември е бяла надежда. Уют. Светлината на свещ, аромат на портокали и ябълки, на канела. Декември е топлото глювайн или горещ шоколад, плетени ръкавици с еленчета, шал и топъл пуловер.

Декември в Германия е любов.

От онази раздаващата се с пълни шепи любов, с която срещаме или изненадваме любимите за нас хора, сътворили свой миниатюрен дом в сърцата ни. Декември в Германия е сливане с шума на тълпата по улиците, светлини, празни приказки по площадите, колкото да споделиш празничното си настроение, колкото да се заразиш с ново.

Декември в Германия

е социален, сприятеляващ месец, пътуване към себе си през другите. Животът е по-красив, когато се споделя с някого. Декември е моментът, в който разбираш, че си добър, само защото си позволил някой да те обича. И срещата с Бремен е също обичане, и също завръщане на същото място, по същото време или в друго, но заради същата натрапчива причина, в която си сигурен, че градът отговаря на емоцията ти, хваща те здраво за ръка и те повежда през централните си улици.

Близо до бронзовата статуя на бременските музиканти, на централния площад пред кметството на града, от 6 века насам се издига още една статуя-

каменният Роланд,

средновековен символ на свободата и независимостта на Бремен. Според легендата, докато Роланд съществува, ще съществуват правата и свободите на града. На същия площад (Marktplatz), удобно се разполагаше коледният базар: щандове, атракциони, светлини, музика, шум и смях. А въздухът: наситен с изкусителен аромат на топли сусамови хлебчета, печени наденички или ябълки с карамел, гофрети, меденки с канела…

Както е добре известно, в цяла Германия по Коледа се приготвят традиционни специалитети. Жителите на Бремен си имат своя местна сладкарска гордост–

Клабен (Klaben),

може да се купи във всяка градска сладкарница. Орехи, стафиди, сухи плодове, портокалова кора, лимон, канела и други подправки се смесват в приготовлението на това сладко изкушение. Ако не харесвате сладкиши, то тогава опитайте

Schwarzbrot schwein–

прасенце от черен хляб. Всеизвестно е, че свинята в германския фолклор е символ на благополучие и семейно щастие. В Бремен пекат фигурите на прасенцата от ръжено брашно с добавка на кимион и кориандър. Това е щастливият бременски хляб, носещ късмет, разбира се.

Бремен е много повече от дом на „музикантите“. Той е пристанищен град, който има зад гърба си 1200 години история. Това е един от градовете на Ханзейската лига или Съюза Ханза; съюз, който в своето значение е обединение на търговски сдружения от Северна Европа, изграждащ и поддържащ търговски монопол в двете морета: Балтийско и Северно, както и в голяма площ от континенталната част на Северна Европа. Идеята на сдружението е защита търговските интереси на членуващите в него свободни градове, всеки от които си има свой облик, собствени закони и избор на развитие, но е свързан с другите градове от съюза със задължението за осигуряване на взаимопомощ, подкрепа, сътрудничество и защита. И така: от ХII век та до днес. В Бремен история и символика има на всеки ъгъл.

Задължително се запознайте с Бремен, градът може да предложи много. „Не бих си и помислил, че тук…“ е може би най-изговаряната фраза от туристите, които посещават Бремен за първи път. Приказен, но космополитен, Бремен е единадесетият по големина град в Германия, европейският център на аерокосмическото пространство и дом на един от най-големите европейски проекти за градско развитие- Überseestadt. Бремен е градът, който изумява своите посетители и то със съвсем нарочно намерение: сприятеляващо, пристрастяващо и вдъхновяващо.

Центърът на града на е много лесен за разглеждане пеша, не случайно наричат Бремен град на късите разстояния. В централните градски части се намират повечето от историческите забележителности, които са част от световното културно- историческо наследство на ЮНЕСКО: сградата на кметството, изградена през XIII век, статуята на Роланд, катедралата „Свети Петър“ и разбира се, статуята на Бременските музиканти, до която можете да се докоснете, за да прошепнете вашите желания. На противоположната страна на кметството е разположена сградата на гилдията – Шьотинг, едно архитектурно бижу в ренесансов и готически стил. Сградата на бременския парламент – Хаус дер Бюргершафт е издигната през 1966 година и е забележителна с фасадата си от стъкло, стомана и бетон.

Изключително приятна е разходката из

Стария град (Altstadt)

в идилично спокойната му атмосфера: от едната страна великолепната архитектура на града, а от другата- реката, просната като безкрайно синьо великолепие, красива панорама, която се открива от мостовете над Везер. 13 евро на човек струва разходката с корабче по реката, която е препоръчителна, така както е препоръчително и посещението на някое от заведенията за хранене край брега.

Марката бира „Бекс“ (Beck’s) тръгва точно от този бременски бряг, за да обиколи с името на Бремен света. Легендарният

114 годишен ветроход със зелени платна „Александер фон Хумболт“,

един от символите на Германия и на немските традиции в мореплаването, се намира тук, акостирал на един от пристаните по реката и използващ се в наши дни със съвсем комерсиална цел: за ресторант. Преди десет години,

през 2010 година във Варна, по време на Регата „Тол Шипс: Исторически морета“,

за последен път видях този ветроход действащ и в цялото му великолепие, издул зелените си платна във варненския залив.

Част от визитната картичка на историческия хазнейски град са градският парк, паркът „Рододендрон“ и ботаническата градина. Забавно за туристите е пътуването във времето назад към далечната 1833 година, в онова далечно време, когато първият нощен страж на града е обикалял притихналите улици, за да запалва уличните фенери по днешния пазарен площад, а след това е и охранявал централните градски части, докато другите спят. Актьори се превъплъщават в ролята на старите бременски нощни пазачи и за цена от 15 евро може да обиколяте с тях в нощните часове по определени туристически маршрути.

Друго любимо за посетителите на града място е

старият занаятчийски квартал Шноор.

Тесните му улици са свързани с традиционните занаяти, които са се практикували в миналото – обущарство, кожарство, въжарство, производство на различни изделия за кораби и т.н. В наши дни Шноор е изпълнен с магазинчета, предлагащи ръчно изработени сувенири. Едно от най-известните дюкянчета целогодишно продава единствено коледна украса. Кварталът е осеян и с много кафенета и ресторанти, като най-популярното местно ястие е рибата.

В квартала се намира най-малкият хотел в света – Hochzeitshaus, който избират традиционно за своя меден месец много младоженци. Тук се намират и Музеят на бременската история, Музеят на античността и Институтът по немски диалекти. В квартала има наглед несъвместими атракции – галерия с изрисувани ръчно сервизи, модни къщи и т.н. За жителите и туристите Шноор е истинското сърце на красивия немски град Бремен.

Бремен е като музей на открито, тук понякога времето няма никакво значение, защото града не спи. В него има хиляди истории за малкия живот на хората, прекосили го с любопитство и възторг. Една от тях може да е и вашата история. Прекосете Бремен. И Бремен ще ви прекоси по същия начин и ще бележи паметта ви с хубави спомени за разказване, за споделяне и за съпреживяване. Обичан път от мен.

Автор: Янита Николова
Снимки: авторът

По Коледа в Кьолн, Германия

от Пътуване до...

лиценз CC BY-NC-ND

Коледа иде! И Янита днес ще ни разкаже за едно от местата, където Коледа се посреща особено романтично – Кьолн. Приятно четене:

По Коледа в Кьолн, Германия

Съвсем очаквана, дестинацията Кьолн ме отвежда традиционно през декември на около три часа път от дома в южна посока.

Обичам този град в Германия

Страната щедро ми е показвала и други подобни места, за да ограби сърцето ми чисто егоистично и да ме завръща там, където съм оставяла по част от него. И с градовете се случва същото, както и с хората, когато ги опознавам: привличат ме стърчащи от обществото хора и места, нехербаризирали същността си. Помня къде са и често се връщам там, за да ме радват. И с Кьолн е така, харесвам атмосферата на този град и нямам нищо против да бъда една от четири милионните му посетители по

коледно време

За немците

Коледа е любимият празник

За посрещането му, хората започват да се приготвят веднага, след отминаването на Хелоуин, като украсяват първо околния свят, а после и домовете си. Някаква особена магия има коледното време из немскоговорящия свят изобщо: Германия, Австрия, Швейцария. Лихтенщайн, Люксембург. Завладяваща магия с настроение така, че завръща детското в нас и вярата в добрия белобрад старец, който точно по това време на годината ще пристигне, за да раздаде подаръци на всички деца.

В Германия

Коледа ухае на глювайн,

на печени наденички, на меденки с канела, на карамел и прясно изпечени хлебчета. На всеки един от по- големите площади, където пространствата позволяват, се заселват атракции, лунапарк, щандове за бързо хранене. Усмихнатите лица на хората от „студената нация“ срещу теб стоплят така, както и горещото червено вино.

Коледният дух заразява

безпощадно, омайва, усмихва, обещава чудеса, които не са нищо друго, освен малки парчета щастие, с които раздаваме внимание или емоция на другите.

Съществуват особено магнетични коледни градски легенди в цветове и светлини за красотата на празника. Съществуват и особени разказвачи, които да намират път към духовните или към съвсем социалните измерения на този празник.

Един от умеещите да привличат с коледен туризъм е градът Кьолн.

В Кьолн има няколко коледни базара, най- популярният и най- големият е този до Кьолнската катедрала

Тук е винаги препълнено, особено вечер, когато опашките пред щандовете за горещо вино и наденички са досадно изнервящи, както и това да те измори шумът на тълпата, несръчността на околните, които ту те залеят с питие, заради навалицата, ту друго. Според статистиката, това е и най- посещаваният базар в Кьолн. Естествена част от декора е огромното коледно дърво, това е червен смърч с височина 25 метра и е най -високото естествено коледно дърво в цялата провинция Северен Рейн- Вестфалия.

Общото число на коледните базари е десет, повечето от които са разположени из централните градски части, но най посещаван е този

на площада пред Kölner Dom

Единствено тук има сцена, която се използва за концерти или спектакли. От останалите коледни базари, бих препоръчала този на Рудолфплац, там е Николаусдорф – дървеното селище на Дядо Коледа, особено интересно място е за децата. Част от естествения декор тук е Ханенторбург (Hahnentorburg), това е запазена в автентичен вид най- важната градска порта и част от крепостната стена на средновековния град, които са издигнати през 13 век.

Интересно място е и

базарът Хайнцел в стария град,

който ще ви посрещне със „Зимната приказка на Хайнцел“- и с ледена пързалка,
както и в непосредствена близост Базар на Ангелите, който се намира на Нюмаркт, вероятно е най- осветеното място, с феерия от светлини и звезди. Популярни за по- алтернативни хора са базарите на пристанището и в градската градина.

Посетих Кьолн за пръв път по коледно време

и се завръщах там през следващите няколко години в същото време. Градът винаги ме посрещаше различен, в последната година- с изключително неприятно студено, мрачно и ветровито лице. Времето бързо сменяше настроенията си: валеше стръмен, студен и ледено пронизващ дъжд, после рехав сняг, който вятърът разпиляваше във всички посоки, после пак дъжд…

Рейн

се свиваше в прегръдката на ниските си брегове утихнала в сивата си риза. Нямаше нито шлепове, нито обичайните туристически корабчета, дори лодка някаква да разчупи пасторалната картина, на която се любувах от

моста Хоенцолерн

винаги, когато можех. Зад заключените завинаги тайни на катинарите монотонно тракаше отпътуващ влак, от чиито примигащи очи надничаха пътници.

От другата страна на

Моста на влюбените, Хоенцолерн

имам предвид, се намира висока около 30 етажна сграда на

Köln Triangle

На партера вътре в сградата, за цена от 6 евро на човек, се предлага изкачване до последния етаж, от който се открива прекрасна панорама към града от всички страни. Всъщност, изкачването е с асансьор до открита панорамна платформа, обособена за туристи, обезопасена с над 2 метра дебела плексигласова стена, върху която има графични обозначения за всички по- значими обекти на наблюдение от градската среда, архитектура и инфраструктура. Препоръчвам!

Сред архитектурните забележителности на града е

катедралата „Свети Петър и Света Мария“ или Kölner Dom,

както я наричат местните хора. Готическа катедрала, един от символите на средновековната църковна архитектура, който въпреки сринатия от бомбандировки град по време на Втората световна война, остава цял и невредим, само със съвсем незначителни поражения. Обхващането на сградата в кадър, признавам си, е доста трудно, особено от близко разстояние.

Кьолнска катедрала – Кьолн, Германия — Катедрала в Кьолн

Внушителна по размери,

катедралата е символ на града

символ, който привлича не само вярващи хора, а и хора, които се интересуват чисто исторически от нея, като паметник на архитектурното изкуство.

В средата на XI век е положен основният камък на строежа ѝ, който официално приключва 632 години по- късно през лятото на 1880 година. В катедралата, на плот от черен мрамор и в златна мощехранилница с форма на малка църква, се съхраняват над двадесет вековните на възраст мощи на тримата влъхви. Катедралата е прочута и с цветните си витражи.

Внушителна отвън, внушителна и вътре – с широки интериорни пространства, достъп до някои от които има само в определено време и срещу входна такса. Същото се отнася и за възможността за изкачване с асансьор до една от кулите на катедралата, откъдето се открива чудесна гледка към реката и изобщо към града, докъдето ти видят очите.

В стария град, съвсем наблизо се намира

църквата „Свети Мартин“

Църквата е на възраст около 900 години, издигната върху друг храм един век след Христа.

Köln, Nordrhein-Westfalen, 50667, DE

Мартинкирхе е една от дванадесетте романски църкви в Кьолн, с по-спокойна атмосфера, по-необезпокоявана от прекосяващите стъпки на любопитни посетители.

църквата „Свети Мартин – Кьолн, Германия — църквата „Свети Мартин

В сравнение с останалите големи градове в Германия,

Кьолн настоява да бъде различен –

малко по-разкрепостен, малко по-неглижиран, по- шарен или по шумен. Гей столицата на Германия, градът, който не спи; градът на бирата, на бохемите, на нощния живот, на пийпшоуто, на зелените екостикери, на чистата околна среда без дизел, многоликият мултикултурен град на одеколона, шоколада и фантазиите. Разнообразен, многокултурен град, който има свой стил, характер и почерк. Отпуснете се в зелената му прегръдка във Фолксгартен, Рейнпарк, Щатвалд или в Ботаническата градина, да ви разкаже приказки с интересните си музейни колекции, позволете да ви изкуси, да ви влюби, да ви издраска със спомени… Тук поставям многоточие. Обичам многоточията, реверансът на свободата към възможността някой да те последва и доразкаже. Ако не сега, то непременно скоро. Щастливо сбъдване в Кьолн на всяка друга лична история. Надявам се да откриете с интерес красотата, която откривам аз и която ме кара все повече да се лутам по света, в търсенето ѝ.

Автор: Янита Николова Снимки: авторът Booking.com Booking.com Други разкази свързани с Другата Германия или писани от Янита Николова – на картата: Янита Николова и Другата Германия

Booking.com

Пътуване до Ротенбург об дер Таубер (Бавария, Германия)

от Пътуване до...

лиценз CC BY-NC-ND

Когато Янита ми предложи днешния разказ, тя попита малко със съмнение: Да ти го пратя ли, Ротенбург е толкова известно място, вероятно си пълен с пътеписи от него?
Не, нямахме! До днешния ден!
Затова, днес Янита ви представя една от перлите на Германия – градчето Ротенбург об дер Таубер!

Приятно четене:

Пътуване до Ротенбург об дер Таубер

Бавария, Германия

Ротенбург

е една от спирките по т.нар.

Романтичен път

през Бавария. (Всъщност, романтичните пътища в Германия са два: северен и южен. Преминаването и по двата маршрута е в еднаква степен интересно и разбира се, по баварски вкусно.)

Ротенбург об дер Таубер - Бавария, Германия

Перлата на германската провинция Бавария

Ротенбург об дер Таубер (Rothenburg ob der Tauber)

се намира на около 80 км от Нюрнберг и на около 50 км от Вюрцбург; река Таубер обвива със синята си прегръдка града, а към сърцето му водят калдаръмени улици, над които се издигат красиви цветни автентични къщи- една от обичайните за немска Бавария гледки.

За радост, градът е оцелял във всички епохи, както и по времето на всички войни непокътнат и го считат за

най- запазеният автентичен средновековен град в Европа

Милиони туристи от цял свят пристигат в Ротенбург и поради една съвсем друга причина: необикновените музеи. В града има няколко музея:

на коледните играчки,
на плюшените играчки и
на криминологията.

И трите музея по тема са единствени в Европа.

Атмосферата в Стария град

напълно лишава от воля. Още с преминаването на градската порта при крепостната стена, се усеща натрапчивото ухание на сладкиши с карамел, меденки, на кафе или натрапчивите аромати на димящи пръчици, които така или иначе – никъде не видях.

Rothenburg ob der Tauber, Bayern, 91541, DE

От градските укрепления се разкрива красива панорама към града. Те са достъпни, могат да се разгледат, няма входни такси, а обиколката на града, следвайки крепостните стени е около 30 минути.

Ротенбург те лишава не само от воля, но и от думи.

И те влюбва от пръв поглед. След градските порти, една тясна калдаръмена улица се протяга напред към часовниковата кула, от ляво и от дясно: кокетни старовремски къщи във всякакви цветове- почти същото като в Бурано, Венеция или по- скоро (заради по- бледите цветове) като къщите в Колмар, Франция: парад на цветове, ухания и минорни настроения. И всяка къща на приземния си етаж е приютила магазинче за сувенири, за сладкиши, за антични вещи, за книги, за домашно произведени храни, за какво ли не, а витрините им разказват своите си увлекателни приказки, коя от друга по- интересна.

Къщите в Стария град

много внимават да не приличат една на друга, дори и да са строени еднакви по архитектурен вид. Неизбежната обща черта е, че всички до една са двуетажни постройки. И всички те са подредени една до друга като войници покрай павираните улици. Важен архитектурен детайл са портите или входните врати, с фини брави от ковано желязо, с дърворезби, а в очите на прозорците им- цветни стъкловитражи. Най-любопитното е, че къщите имат свой цвят, като свой подпис – от теменужно виолетово, бонбонено розово, до слънчево жълто, малахитово зелено или небесно синьо, декорирани с пълзящи растения чак до скосените стъпаловидни покриви или с други цветя, натежали в шепите на прозорците.

Небето прилича на синкава ивица между издължените покриви. И въпреки стотиците хора по улиците на града, тишината се чува съвсем осезателно. Действителността изтънява като полъх от друг свят, който понякога изсипва синята си тишина върху лъскавите паважи и градът изглежда като населен само от кротки призраци.

Името на човека, направил този невзрачен средновековен град известен, е

Хайнрих Топлер, който е бил кмет (управник)

на града през XIV век и по време на неговия успешен кметски мандат, не само градът, но и търговията, занаятите, както и изкуството просперират. В знак на уважение към този успешен старт към бъдещето, Ротенбург отбелязва своя градски празник през месец май с

тридневен фестивал Майстертрунк (Meistertrunk),

по време на който се правят исторически възстановки, тържества и пиршества, концерти и изложби. Над хиляда души са заети с организацията и реализацията на фестивала, дори традиционния (за цяла Германия изобщо) Коледен фестивал не се радва на такава отдаденост и популярност, при все, че коледните празници са любимите празнични дни за германците.

За да сте част от магията, не бързайте да се отклонявате по страничните улички, следвайте посоката напред към часовниковата кула. От подножието й започва най- красивата част на града. И най- оживената. Това е световноизвестният

площад Пльонлайн (Plönlein)

Името произлиза от латинското „planum, planus“, което означава „плосък „. Площадчето е емблемата на града и е едно от най-известните изображения за пощенски картички от Ротенбург об дер Таубер за всички времена. Едно архитектурно и композиционно бижу със свое собствено очарование, убедете се сами:

От този площад напред, покрай все същите къщи с цветни фасади, покрай хотели, ресторанти и кафенета, магазини за сувенири- стръмната калдаръмена улица „Хернгасе“ извежда в центъра на Стария град. На тази улица се намират също и някои от музеите.

Централният лощад не е особено голям, но пък е най-широкият площад. Интересното тук е, че на това място са събрани архитектурни стилове от няколко епохи. Забележителностите: сградата на кметството, в която се помещават общинските канцеларии и бялата сграда с трите часовника. Сградата на

кметството

е великолепна, в ренесансов стил, а бялата с часовниците до нея, е всъщност пивница. Стъпалата пред общината се ползват не само за отмора, но и за сцена. Тук е любимото място на младите хора за срещи. Зоната е изцяло пешеходна, така че може да се поседне и на самия паваж. Наблизо се намира

Музеят на коледните играчки:

истински вълшебно място.

Дори да не обичате сладки, на това място непременно

опитайте т. нар. Шнеебален (Schneeballen),

това са еднакви на вид и големина шоколадови топки от маслено тесто с различен пълнеж и вкус. Казват, че са произвеждани по стара местна сладкарска рецепта, което със сигурност е вярно, защото такива не бях опитвала другаде из Германия. Сладкарското ротенбургско производство се гордее с тези „Снежни“ топки, които дори не са нищо необикновено на вид, а на вкус.

Напред по същата улица, се стига до

най-голямата протестантско- лютеранска катедрала „Св. Якоб“,

строена със сигурност около XII – XIII век. Тук се намира прословутият олтар Хайлигблут, тоест мястото, където се съхранява като реликва една капка от Христовата света кръв или поне така се твърди в църковните книжа. Реликвата представлява кристална капсула, която се съхранява в един кръст, намиращ се в центъра на светилището. Ротенбургският майстор, създал Хайлигблут, е изобразил разни библейски мотиви от живота на Христос по време на Страстната седмица.

Обикалям хипнотично красивия град и все повече се изгубвам в тихата му безкрайност.

Ротенбург е приказка,

която иска да бъде разказана, дори със същите думи, но от всекиго. Следата, която това разноцветно градче прогаря в сърцето е трайна, незаличима и за няколко часа насаме с Ротенбург всичко от досегашния ви живот ще остане някъде назад, изглеждащо като багаж, изгубен на междинна гара. Във властта на магичната му атмосфера, света се връща епохи назад, далеч към своето средновековно минало. Това не се забравя. Това е непреходното. Останалото е само съдържанието на един пътепис, който написах със сърцето си, парче от което оставих и там.

Автор: Янита Николова
Снимки: авторът

Booking.com

Други разкази свързани с Другата Германия или писани от Янита Николова – на картата:

Янита Николова и Другата Германия

Booking.com

Пътуване до замъка Елц (Виршем, Германия)

от Пътуване до...

лиценз CC BY-NC-ND

С Янита отново ще ходим на замък – този път това ще е закъмът Елц край Виршем в Германия. Приятно четене:

Пътуване до замъка Елц

Виршем, Германия

Имало едно време един замък, който се намирал близо до Кобленц, в една от най- красивите германски провинции. През IX век, когато синовете на Лудвиг Първи сключват Вердюнския договор и разделят бащината си Франкска империя помежду си, когато Борис Първи утвърждава християнството като единствена официална религия в средновековна България, някъде в Централна Европа, в долината където река Мозел навлиза в областта Айфел, не особено заможните благородници от фамилията Елц от обикновеното си имение с глинена палисада изграждат един замък. И този замък става един общ дом и едно общо укрепление за всички от рода Елц.

Тримата братя, представляващи три различни фамилни разклонения – Кемпених, Рюбенах и Родендорф, заживяват заедно под един покрив, който официално се споменава в историческите документи от 1268 година. Тридесет и три поколения от фамилията Елц се раждат и умират под този покрив и в този замък, наричайки го свой единствен дом. С течение на годините всеки от родовете застроявал отделно своята част от собствеността. През 1472 година е завършен строежа на къщата на Рюбенах. Малко повече от половин век след това, през 1540 година са построени и жилищата на Родендорф и Кемпених.

Замък Елц край Виршем, Германия

Замък Елц край Виршем, Германия

Замък Елц край Виршем, Германия

Замък Елц край Виршем, Германия

Замъкът Елц

се намира в сърцето на не особено високи планински склонове, скрит в шепите на няколко хълма, там- в рехавата гора, сред гранитните скали, на около 40 минути пеша от шума на тълпата в Мозелкерн. Има и тесен, но удобен път, който отвежда до задължителен паркинг за автомобили. Нататък до замъка се пътува със специален за целта автобусен транспорт или пеша. Заради хипнотизиращо зелената красота на планината, както и заради панорамните снимки, аз избрах да стигна до Елц пеша.

Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия — Замък Елц край Виршем, Германия

Преходът е около 15 минути по сравнително широк черен път през гората. Макар на места по- стръмен, заради планинския релеф, пътят е удобен за преминаване на детски или други колички, както и на велосипеди. Носете удобни и ниски обувки, а в дъждовно време, по- добре използвайте автобусите, които се движат в двете посоки на всеки 15 минути. Еднопосочният билет е с цена от 2 евро, а разстоянието до замъка се преодолява за няколко минути.

Müden, Rheinland-Pfalz, 56254, DE

В дъждовно време препоръчвам автобусния транспорт поради една много важна причина: пешеходната пътека става хлъзгава и опасна, тъй като липсва всякаква твърда настилка върху меката пръст, както липсват и всякакви обезопасителни парапети, а урвите около пътеката са стръмни и бездънни.

Покрай високите, озъбени гранитни скали и девствената гора, нагоре по извития гръб на планината, горската пътека отвежда до една панорамна площадка, от която се открива величествена панорама към замъка. Това е любимото място за фотографи и художници. На отсрещния хълм, сякаш

излязъл от приказка на Братя Грим

за велики крале и красиви кралици, за принцове, каляски и омагьосани принцеси, средновековният замък се извисява в цялото си великолепие: със заострените си кули и скосените си покриви, със странната си (до бутафорност) архитектура, изобилстваща от различни стилове и цветове в не особено правилни геометрични пропорции, които на фона на величествената природа изглеждат като пясъчни фигури, изваяни с детска несръчност.

Дали защото средновековното чудо – замъкът Елц – никога не е бил обект на вражески нападения, дали защото нищо не е бил разрушаван от хората или природните стихии – не зная, но

Елц се счита за най-красивият в Германия

По- мое скромно мнение, много по-красиви са Нойшванщайн, Хоеншвангау, Драхенбург, Хоенцолерн, Зацвей, дори намиращият е в непостедствена близост Кохем, но германците са на съвсем друго мнение и до отмяната на марката като немска валута, Елц е единственото изображение на замък, отпечатван някога на банкнота. (На тази със стойност 500 марки.)

Замък Елц върху 500 марки – Burg Eltz, Wierschem, Deutschland – Замък Елц край Виршем, Германия — Замък Елц върху 500 марки

Имението, освен че е средновековна легенда, съхранена в автентичен вид и до днес, е и едно интересно доказателство за добрите роднински взаимоотношения и разбирателство между близки родственици. Чудото на мирното и добросъседко съжителство продължава около 900 години, през които заедно в замъка живеят различните поколения и семейства на хора от една фамилия – благородниците от фамилията Елц.

Замъкът е разделен на три равни части,

на три отделни комплекса, различни по архитектура и достроявани през годините, в зависимост от жилищните нужди на техните обитатели. В наши дни, отворени за посещение са два етажа от замъка, които принадлежат на семействата Родендорф и Рюбенах, а тази част от семейното имение, която принадлежи на семейство Кемпених не е достъпна за гости, тъй като и до днес се обитава от наследниците на Елц. (На снимката: отворени за посещение са помещенията с прозорците с червени крила в централната сграда.)

Преминавайки портата на замъка, пътеката, която отвежда към вътрешността, преминава покрай магазина за сувенири, където се намират и билетните каси, после покрай ресторанта, кафенето и отвежда до вътрешен двор с кръгла форма. Ясно личат входните врати за жилищните площи на всяко едно от трите семейства, обитавали Елц. Всяка една врата е белязана с фамилен герб.

Дворът разполага с голяма панорамна тераса, от която се открива величествена гледка към наблюдателните кули, скалите и горите, а долу в ниското се виждат крепостните стени и отбранителните съоръжения: оръдейна площадка във форма на римска цитадела и никога неизползвани боеприпаси.

Туристически обиколки на замъка

се извършват на всеки 30 минути и на няколко езика при събиране на група от минимум 10 души, говорещи съответния език: китайски, английски, френски, италиански, японски, холандски, португалски, руски и испански език. Обиколката става само в група и само с екскурзовод, абсолютно забранено е докосването на предметите в интериора, както и правенето на снимки. Последната група посетители се допуска в 17 часа, а в 18 часа приключва и работното време на всичко, което се намира на територията на замъка: магазинът за сувенири и ресторанта – също.

Туристическата обиколка на замъка започва от дома на Рюбенах, който заема цели осем етажа, но достъпът е само до два от тях. Интересно помещение е всекидневната стая, която прилича на Оръжейна. Стените са окичени с

арбалети, рицарски брони, доспехи, шлемове, мечове

и всякакви други оръжия, датиращи от XV – XVI век. Особено впечатляващи са турските оръжия, които са донесени в замъка като трофеи след победата над османците при битката край Виена. Оръжия, мебели, текстил и порцелан: това са основните обекти, към които насочват вниманието на посетителите и в определени моменти, когато обаче разговорите се сведат само върху стойността на предметите, туристическата обиколка става скучна.

По тясна вита стълба се стига до Долната зала, интериорът на която е повлиян от аристократичните вкусове от началото на XV век. Стените на залата са украсени с фламандски гоблени и картини от същото време. Обиколката преминава и през Горната зала, в която отново обекти са гоблени и килими с изрисувани сцени на лов, рицарски турнири и семейни гербове.

В жилищното пространство на Родендорф се намира

Изборната зала

(най- голямато и най- просторното помещение в замъка), точно заради която замъкът е най- известен в Германия. В тази зала са заседавали Седемте курфюристи, които са имали за задачата да избират поредния немски крал (Императора на Свещната Римска империя – бел.Ст.) Залата в замъка Елц е била специално избрана за този т.нар. „германски парламент“, тъй като двама архиепископи от рода Елц са участвали в кръга на Седемте. Извън заседанията по държавни въпроси, в тази зала са се събирали всички от семейния съвет на Елц, тук са се организирали също и общите семейни празненства.

Едно хрумване на наследниците от Елц с чисто финансова цел е отделянето на

всички предмети с висока антична и художествена стойност в отделни изложбени пространства,

които са две и за които се плаща отделна такса за вход.

Експонатите са разположени на две нива в подземието, тематично подредени и датирани от периода между XII и XVIII век: колекции от оръжия и доспехи, от порцелан; предмети, изработени от благородни метали – бижута, часовници, произведения на изкуството (на едното ниво), а на другото- семейни печати, гербове, дърворезби, монети, средновековни артефакти…

Доста по-интересна е обиколката из тези изложбени пространства, освен това движението е свободно, без екскурзовод и без ограничение във времето за пребиваване. Учудващо, тук снимането е позволено.

Кратка информация:

Платен паркинг за превозни средства: 2 евро, независимо от престоя.

Входна такса за възрастни: 10 евро, за хора в неравностойно положение, студенти и пенсионери: 6,50 евро, семеен билет за двама възрастни + две деца: 28 евро. При групови посещения – входна такса за групи възрастни от 20 души е 9 евро на човек, за ученици от клас 6 евро на човек.

Работно време: (от началото на април до края на октомври) всеки ден от 9.30 ч. до 17.30 ч. През зимните месеци от началото на ноември до края на март, замъкът е затворен запосещения.

Кучета се допускат в замъка, но само в двора и във външната част на ресторантите.

Адрес: 56294 Wierschem, Германия

Автор: Янита Николова
Снимки: авторът

Booking.com Booking.com

Други разкази свързани с Другата Германия или писани от Янита Николова – на картата:

Янита Николова и Другата Германия

Booking.com