Тук ще опиша нещо привидно нишово, но за което доста хора проявиха интерес – връщане на данъци платени в Германия към дивиденти, ако живеете в България. Всъщност, тъй като все повече хора гледат да инвестират в нещо различно от имоти, такива теми ще излизат все повече. Този тип текстове ми се превърнаха малко в серия „как да“ за неща, които ми е отнело време да проуча и направя, та затова ги споделям така. Накрая ще пусна линкове към предишните статии. Първо обаче малко детайли и условности.

Achtung

Това, което ще опиша не е съвет за инвестиция или данъчно законодателство. Описвам само личен опит в конкретен, макар и предполагам най-масов случай. Не съм юрист или счетоводител и съм проучил добре спецификите отнасящи се мен и по-простите казуси. Ако сте инвестирали в специализирани инструменти, ако не ги притежавате и контролирате в лично качество (например, ако сте ги заели на някого да short-ва), ако се занимавате с професионално търгуване, ако сте данъчно задължен в Германия и други юристикции по един или друг начин и най-вече ако имате съмнения за каквото и да е, най-добре е да се обърнете към инвестиционния ви посредник и данъчен консултант специализиращ в международно данъчно право. За съжаление, не мога да ви препоръчам такъв, защото не съм използвал. Предвид обаче колко българи се прибират в България и/или инвестират зад граница, такива има премного.

Следното може да е полезно за хора, които:

1. инвестират с дългосрочна визия в акции изплащащи дивиденти на борси в Германия като Eurex
2. пребивават постоянно в България с приходи и преобладаващ интерес в страната, т.е. местно лице за България
3. не са частично или изцяло данъчно задължени в Германия – например работа от разстояние директно за немска компания

Ако не сте сигурни за което и да е от тези неща, консултирайте се с НАП и счетоводител. Описаното от мен цели да даде първи стъпки в един възможен процес на връщане на тези данъци без допълнителни разходи. Убеден съм, че има компании, които ще свършат всичко от ваше име, макар да не знам колко би си струвало предвид процентът дивиденти в повечето европейски компании.

Описаното долу е мой прочит и опит към началото на 2025-та и е възможно ситуацията да се промени във всеки момент заради промяна на закони в която и да е от двете държави, международни спогодби или други регламенти на европейско ниво. Отделно всички цитирани правила имат нюанси и изключения, които може да важат за вас. Затова винаги проверявайте.

Детайли за закона

Ако сте местно лице в България, т.е. сте данъчно задължен за основния си доход тук, едно голямо предимство е, че доходи от финансови инструменти търгувани на регулирани борси в Европа не се облагат данъчно. Това може да е разликата между цената на купуване на акции в Eurex и на каква сте ги продали месеци или години по-късно. Изключение прави „професионалната търговия“, която се облага. Има много спорове какво е „професионалнo“ – аз предпочитам разграничението между time in the market vs. timing the market. Ако обаче инвестирате, т.е. използвате свободен капитал да придобиете финансови инструменти с дългосрочна цел, не следва да бъдете обложени.

Тъй като най-често търговията се извършва на борси извън България, трябва да се внимава в коя юрисдикция какви права важат. Мога да говоря за Германия, където следва да се уточни на посредника, че лицето е данъчно задължено в България и не следва да облага с капиталов данък. Тук важи т.н. спогодба за избягване на двойно данъчно облагане или СИДДО. Тази с Германия ще намерите на сайта на НАП. Има протокол за промяна към края на 2024-та, но той засяга най-вече юридически лица и сезонни работници.

При дивидентите нещата са различни, защото в СИДДО е предвидено данък да се удържа при първоизточника. Това в Германия и значи 25% данък +1.37% soli (солидарен данък за развитие на източна Германия). Общо 26.37%. Ако постоянното ви пребиваване в Германия и сте данъчно задължен там, първите 1000 евро (или 2000 евро на семейство) от лихви, дивиденти и капиталови печалби са освободени от този данък. Ако сте в България го няма това, но СИДДО казва, че данъкът трябва да е 15%. Разликата от 13.37% може да се възстанови с данъчна декларация.

В България приходите от дивиденти в чужбина следва да се декларират като всеки друг доход. Отбелязва се обаче, че са платени 26% данък в Германия и тъй като е по-голям от този в България, не се доплаща нищо. Ако и като ви върнат надплатения данък от Германия, това плащане не следва да се декларира, тъй като възстановени данъци не се облагат. Още повече, че дори след възстановяването дивидентите са обложени там с по-висока ставка от тази в България. Независимо дали имате дивиденти или капиталови печалби обаче, следва да декларирате с какви финансови инструменти разполагате като акции, EFT, EFC и прочие.

Процесът

Трябват ви следните неща. Ще опиша защо и как се получават.

• документи за изплатени дивиденти и прихванатия данък за всеки инструмент (акции, eft) поотделно
• документ за местно лице в България за всяка от годините, за които ще търсите възстановяване
• данъчен номер в Германия
• достъп до Elster
• сметка в евро

Винаги получавате документ за изплащането на дивидентите. В края на годината би трябвало да получавате и документ за данъчни цели. Най-добре е да използвате него. Ако го нямате, попитайте посредникът, защото е длъжен да го издаде за данъци платени в Германия. Аз прикачвам и него, и платежните.

Документ за местно лице се издава безплатно от НАП. Тук има инструкции. Трябва ви ПИК, влизате в портала на НАП и търсите „удостоверение за местно лице“. Попълвате формуляра за всяка година, за която ви трябва, подавате и до няколко дни имате електронно подписан документ. Хубавото е, че е многоезичен и не се налага да го превеждате.

Ако нямате данъчен номер в Германия, трябва да си извадите за тази цел. Безплатно е, но става на хартия, т.е. трябва да изпратите писмо. Ако сте живеели и работили в Германия, значи имате, защото е постоянен за вас. Бяха ми обяснили, че ги деактивират като се изнесе човек, но явно не е вярно. Може да прочетете подробно какво значи и как се проверява, ако не сте сигурни дали имате. Данъчен номер не означава, че се задължавате да плащате данък там, а че влизате в системата им с личните си данни и най-важното – физически адрес за комуникация в България. Формулярът за регистрация ще намерите тук и тук (трябва да търсите). Трябва да изпратите копие от двете страни на личната си карта и да посочите към коя данъчна служба следва да бъдете. Ако не сте сигурни, свържете се с тях да питате, както и адресът, на който се изпраща. Аз съм към Франкфурт, защото съм работил там. Мисля, че може да пратите директно на Bundeszentralamt für Steuern и те да се оправят. Питайте най-добре обаче чатбот-а. Казаха, че отнемало 4 седмици да го изпратят.

Второто нещо, което ви трябва е достъп до Elster. Това е тяхната система за попълване на данъчни декларации като тази на НАП. Може да започнете регистрацията без немски данъчен номер, но за да го завършите ще ви трябва определено. Ето стъпките:

1. Започвате регистрацията като частно лице. Ако имате данъчен номер го въвеждате. Ако нямате ще ви трябва после. Първо иска достъп до BOP (authentifizierten Datenkommunikation über das BZStOnline-Portal). Въведете адреса си в България и email адреса си с другите данни.
2. Получавате мейл с таен код (BZSt-Geheimnis)
3. Чакате физическо писмо с номер (BZSt-Nummer)
4. Като пристигне отваряте портала пак на този адрес и ги въвеждате. Така имате достъп до BOP с потвърден домашен адрес и следва активация на регистрацията в Elster. Довършвате формулярите с личните си данни. Тук вече ви трябва данъчния номер, но се надяваме, че е пристигнал междувременно
5. Получавате мейл с идентификатор за активация (Аktivierungs-ID) и потребителското име, което сте избрали
6. Чакате физическо писмо с код за активация (Aktivierungs-Code). Казват, че ако не го получите до 14 дни да им пишете, а активацията следва да стане в рамките на три месеца
7. Като ги получите влизате в Elster и активирате акаунта.
8. За да влизате най-лесно е да си свалите ElsterSecure приложението и да го активирате. С него при всяко влизане сканирате QR код. Работи като всеки Authenticator за 2FA.

Не на последно място ви трябва сметка в евро, където да се преведат парите. Тъй като може да отнеме значително време обработката, както описвам по-долу, изберете някоя, която знаете, че няма да изчезне просто така. Имам предвид конкретно необанките, където iban-ите се случва да се променят. Ако изчакате 1-ви януари 2026-та, ще може да дадете и българската си сметка. Предполагам, че има начин когато обработят декларацията да се даде нова сметка, но не съм го пробвал.

Когато имате всичко това, може да подавате декларации. Трябва да намерите формуляра „Antrag auf Erstattung bzw. Freistellung von Kapitalerträgen nach § 50c bzw. § 44a Abs. 9 Einkommensteuergesetz“ и да го попълните. В началото иска лични данни, детайли дали имате пълномощник за попълването на декларацията (оставате празно) и най-вече дали притежавате и имате права над финансовите инструменти към момента на изплащане на дивидентите. Формулярът е на немски, но лесно се превежда. Някои от полетата са малко трудни за разбиране, но се въртят около тези концепции. Не бих ги изброил или дал съвет как да се попълват, защото са строго индивидуални. Аз въвеждах почти само задължителните полета. Само ще посоча, че искате да въведете Erstattung – изплащане на възстановените пари и Erstantrag когато ви е първо въвеждане, а не корекция на стар формуляр.

После един по един попълвате всеки ISIN, сума и детайл. При дивидентите в регулирани борси избирате Dividenden aus börsennotierten Aktien. Трябва сами да сметнете колко пари следва да ви върнат – разликата между 15% на брутото и каквото е платил посредника от ваше име. Искат да уточните и какъв документ ще прикачите. Най-добре е да е документ от края на годината за данъчни цели. За едни от акциите нямах и отбелязах Sonstige прикачайки писмото с преведените пари и отбелязаните данъци в него. Да видим дали ще стане.

Подавате декларацията и чакате да я обработят или да се свържат с вас.

Важни детайли

Хубавото е, че може с една декларация да искате връщане на данъци за множество акции и дивиденти в различни години. През ноември въведох за акциите за три години подред. Някъде бях чел, че можело до 5 години назад, но това беше в стария им портал и не знам дали важи още. Не пречи да впишете и стари дивиденти, пък ако стане – ще изплатят одобреното.

Миналата седмица въведох искане за връщане за 2024 и 2025. За тази година ми изплатиха всички дивиденти, които чакам до края на май. Взех удостоверение за местно лице от НАП с по-късна дата. Тук важното е дали към месеца на изплащане съм бил местно лице. Проблемът е, че нямам писмо за данъчни цели, но пуснах всичко, което посредникът ми даде за самите дивиденти, където ясно се вижда какви данъци за внесли. Също извадка от кеш сметката към депо-то, че парите са влезли.

Важна бележка е, че може нещо аз грешно да правя, но днес като търсих да направя снимки на оригиналния формуляр в Elster, не виждам възможност да подавам вече. Имам съмнение, че може да се подадат само два формуляра наведнъж. Аз имам един чакащ от ноември и един сега. Затова определено групирайте търсените си пари в един формуляр.

Както писах в Linkedin, попитах ги през май какво става с първия формуляр. По принцип бях чел, че отнема три месеца и реших, че заради празниците са се забавили, но шест месеца си бяха доста. Отговориха, че имат натрупана работа и се очаквало поне 24 месеца да се забавят нещата. Имат и официално съобщение по въпроса. Затова трябва да се въоръжите с търпение.

Друго важно нещо е, че както забелязахте има поне няколко физически писма. Международната поща през Български пощи е ужасно бавна – възможно е да отнеме седмица, а може три в зависимост кога сте пуснали писмото. Изпращането на документи с куриер пък е абсурдно скъпо и безсмислено за тези цели. Налага ми се през месец да пускам писма и имам наблюдения за ефективността им като следя пратките. Изглежда имат по един или два полета на седмица. Винаги търсете проследяващ номер. Когато получавате писмата, проверявайте в местната пощенска станция, защото се случва да не могат да разкодират адреса на латиница. В моя случай кодът за активация си стоя с цял наръч писма за мен в пощенския клон шест седмици докато не отидох да попитам. Оказа се, че за цял район на София отговаря един единствен дядо да разнася писмата, та не го виня особено.

Хубавото е, че регистрацията се прави веднъж и след това останалото е дигитално. Документи свързани с данъчния си номер обаче ще получавате единствено на домашния си адрес заради лични данни и прочие.

Допълнение и поправки

Всичко описано до тук следва да служи като отправна точка да търсите още информация. Пиша го с опита и разбирането си към началото на 2025-та. Ако някой намери грешки, има полезни допълнения или уточнения, моля пишете в коментарите и ще ги включа. Може да споделите и опита си, за да видим дали и кога ще обработят документите или с какви трудности сте се сблъскали. Моля избягвайте финансови или инвестиционни съвети, както и реклама на посредници – не е това темата тук.

Не на последно място, някой пита по-рано струва ли си всичко това. Наистина, ако имате късмет дивидентите ще са 2-3% за европейски компании, а за EFT-та така или иначе е по-добре accumulating. Ако сумата на тези 13.37% от 2-3% е голяма, най-вероятно има смисъл да си вземете счетоводител така или иначе. Предвид обаче, че няма допълнителни разходи, а „само“ отнема време, както и факта, че стигнахте до тук в текста, може би има смисъл все пак. Аз поне се занимавах и го направих.

Може да прочетете и аналогичните ми текстове за поръчването на ЕЗОК online, транспондерите за тол станциите в Гърция, поръчване на ваксини от Гърция и липсващи у нас лекарства с рецепта от Германия.

Вчера във Fb групата Татковците на София имаше въпрос за поръчване на лекарство с рецепта, което е изчерпано от доста време в България. За съжаление, това се случва доста често и е отчасти заради схеми на болници и отделни лекари, но също и липсата на адекватен, а понякога какъвто и да е контрол на здравните и съдебните власти. Фактор е, че сме малък пазар и далеч не приоритет за резерви от дори критично важни лекарства. Доста хора прибягват към поръчване на лекарства от аптеки в Гърция. Описах вече как може да си поръчате препоръчителни ваксини като тези срещу менингит и хепатит А, където съхранението по цялата верига на доставка е важно. В случая на този татко обаче препаратът беше свършил и там.

Затова се разрових и писах на няколко аптеки в Германия, където може да се поръчва през интернет. Една Disapo ми отговори, че приемат рецепти от ЕС, но има няколко важни условия наложени им нормативно:

• Рецептата трябва да се предостави в оригинал
• Доставката трябва да е на адрес в Германия
• Плаща се предварително и по цена непокрита от здравна каса

Уточнихме преди малко процесът и реших да го споделя, защото може да е полезен някому. Важно уточнение е, че не съм поръчвал така – това са инструкциите на една аптека. За разлика от дистанционното вадене на ЕЗОК, ваксините или чиповете за тол пунковете в Гърция, където исках първо да мина целия процес преди да го споделя, тук нямам какво да поръчвам, за го пробвам.

1. Вземете рецепта от лекар с ясно изписано името на лекарството, подпис и печат
2. Направете си акаунт на фирма за доставки от Германия. Аз използвам GGBG.
3. Поръчайте от сайта лекарството избирайки производител и количество и изберете „Privatrecept“, т.е. не електронна от немски лекар
4. При поръчката въведете адреса в Германия на фирмата за доставки. Този на GGBG е в Берлин.
5. Изпратете рецептата с писмо до посочения от тях адрес в инструкциите. Добавете в писмото номер на поръчката. Препоръчвам да използвате куриер, но и с български пощи ще стане – просто последните може да отнемат между една и три седмици да пристигне писмото
6. Когато бъде обработена рецептата, ще получите инструкции за плащане
7. След като платите ще изпратят лекарството на фирмата за доставки, а те ще го докарат в България

Целият процес оскъпява лекарството по няколко причини. Първо, лекарствата в Германия без каса са доста по-скъпи от България. Въпросния препарат, който беше причината да проверя това, има двойна цена в Германия,… но е наличен. Второ, изпращането на писмо с куриер, ако бързате, не е евтино. Не на последно място макар доставката над 30 евро да е безплатна от самата аптека, доставянето до България ще струва още 5 до 10 лв. в зависимост дали искате да се донесе до вкъщи.

Разбира се, всичко може много да се опрости, ако познавате някой в Германия, изпратите му рецептата и той купи лекарството директно от аптека. Доста хора обаче нямат такива познати или не могат да чакат същите да пътуват за България. Във всеки случай, ако имате въпроси или намерите търсеното от вас лекарство в друга аптека, препоръчвам ви да им пишете. Тази тук просто беше първата, която ми отговори и то на добър английски.

Ако някой поръча така лекарства с рецепта от тази или друга аптека в тази или друга държава, моля да сподели опит в коментарите. Интересно ми е колко време отнема и дали има спънки.

Разбира се, за да не прибягваме до такива еквилибристики както за лекарства, така и за ваксини, трябва да изискваме доста по-настоятелно от Министерството на здравеопазването да ги осигурят в достатъчни количества. При това следва да го правим не само с коментари из фейса, а с търсене на сметка на народните ни избраници и висшите чиновници, от които пряко зависи това. Макар навсякъде да се случват проблеми с доставките в това турболентно време, няма две мнения, че сме свидетели на абсурдно отношение и бездействие към злоупотреби и критични липси.

Споделял съм, че всички данни и инструменти, които пускам, са защото съм си задал някога някакъв въпрос и търсенето на отговор отива понякога твърде далече. Това показах в участието ми в Ratio наскоро. Случва се да си цъкам на телефона отваряйки източници, изследвания, статистически данни и прочие и когато таблиците станат десетки сядам да ги комбинирам, за да извлека пресечната точка между тях. Това стана и вчера с данните за българите в Германия.

Имам цяла серия от текстове разглеждащи различни аспекти от най-голямата ни диаспора там. Накрая на статията ще изредя някои от тях. Вчера започнах да готвя поредната такава статия, но в течение на нещата пуснах няколко бързи справки в социалките. Получи се дискусия под тях, отчасти не особено приятна. Чух се с трима души след това, на които им беше интересно и искаха детайли за различни аспекти от данните. Затова пускам и тук кратките изводи, които си направих вчера в реда, в който ги пуснах с кратки редакции. Последната всъщност не е конкретно за българите в Германия, но има връзка, която съм дискутирал преди. Пълната статия с подробен списък от таблиците на DeStatis, които използвам ще сложа там.

Бърза статистика за българите в Германия за 2023-та.

• 19% не са завършили основно. 27% са с някакво висше
• В домакинства, където поне един човек е българин, средният нето доход на работещ е 1883 евро. От този доход после се плащат местни данъци, сметки, такси за кола, застраховки, наем и прочие. Средното за страната е 2302 евро
• Сред българите, които са емигрирали в Германия, 16.8% получават социални помощи, а още 28.7% се налага да разчитат на друга държавна или общинска помощ, тъй като доходите им не стигат
• Ако включим и децата им родени в Германия, т.е. всички хора с някакъв български произход, то броят разчитащи на социални помощи намалява на 15.6%, но тези, които се налага да оцеляват с друга държавна или общинска помощ се увеличава на 37.4%
• Часовете, които се налага българите емигрирали в Германия да работят, са повече от средното за Германия – с поне 3-4 часа. Особено при българките работата над 45 часа на седмица се среща с 50% по-често от мъжете
• 33% от заетите българи в Германия работят през събота. 19.1% – през неделя. При жените това е с 1/3 по-вероятно да се случи от мъжете
• 63% от българите емигрирали в Германия имат за майчин език български. 21% е турски. 25% от децата родени в Германия от български емигранти говорят само немски език.

Вероятността българин роден в България с майчин език турски да емигрира в Германия е 3 пъти по-голяма, отколкото тези с майчин език български. При българите с майчин език ромски или друг разликата е 4.3 пъти.

Това обяснява защо намаляват съответно с 4 и 9% като дял от населението, т.е. много по-бързо от общото намаление. Ровя се в детайлни статистически справки и изследвания в различни държави и изскачат някои неща. Ще ги обобщя скоро.

За първите 11 месеца на 2024-та (януари до ноември) на всеки 10000 души с германско гражданство, същите са открили 46.9 бизнеса каквито ние бихме нарекли startup, малък бизнес или едноличен търговец. Откупили са 1.9 бизнеса и са закрили 40.2 бизнеса.

Жителите на Германия с българско гражданство са открили 135.5 на 10000 души от диаспората ни там, откупили са 4.9 бизнеса и са затворили 112.5. Тоест, сънародниците ни в Германия са три пъти по-предприемчиви от германските граждани и с една идея по-малко бизнеси затворили спрямо открити.

По този показател ни бият само поляците и румънците с 188.8 и 148.9. Само дето поляците за тези 11 месеца са затворили повече, отколкото са отворили – 206.9. Гърците и Турците най-много готови бизнеси откупуват – 11.4 и 15.8 съответно.

Средното сред емигрантите (като изключим поляци, румънци и турци) е 81 открити малки бизнеса, 6.1 откупени и 56.9 затворени. Чужденците с двойно гражданство се броят навсякъде за германци в тази статистика.

Според три различни метрики броят на родените от българи деца в Германия е намалял с между 7 и 12% между 2021 и края на 2023 г. Броят деца с родители българи е намалял с 4% за същия период, а броят на българите в детеродна възраст – с 7%.

Натурализация (взимане на германски паспорт) би могло да обясни само 1/5 от това намаление, но така се предполага, че никой не е емигрирал от България или други страни към Германия в тези възрастови групи.

Две интересни разбивки на работещите по възрасти в Германия. Първата графика показва заетостта на мъже и жени през 2005, 2010 и 2022. Виждаме, че и през 2022-ра и мъжете и жените се пенсионират много по-късно заради увеличената възраст на пенсиониране. Виждаме и силно намалената заетост на жените между 25 и 40 години.

Втората графика показва разбивка на половете по това дали имат деца. Практически няма разлика между мъже и жени, ако нямат деца. С деца обаче мъжете има много по-голяма заетост в Германия дори след 45 години, а преди това жените на 25 или 30 години имат заетост от 20 до 40%. Това е повече от красноречиво за отношението на работното място и в дома.

Целият доклад ще намерите тук.

Ето още статии, които съм разглеждал такива детайли. Статията с данните за 2018-та съдържа повече информация за заплащане, помощи и икономически възможности.

• Данни за българите в Германия за 2023
• Възможните секции в Германия за избори 2021
• Колко са българите в Германия? Зависи кого питаш
• Майчинските в Германия и социалният проблем надничащ зад тях
• Данни за българите в Германия за 2020
• Майчинските в Германия
• Данни за българите в Германия за 2019
• Данни за българите в Германия за 2018
• Мрънкането на един бг-татко за една детска градина в Германия
• Данни за българите в Германия за 2017
• Преброяване на българите в Германия по общини и години (2017)
• Няколко интересни числа за българите в Германия (2016)
• Българите в Германия – последни данни (2014)
• Калейдоскоп с разходите и инфлацията в Германия (2013)
• Колко български студенти има в Германия? (2012)
• Престъпността в Германия (2012)
• Колко българи има в Германия? (2012)

Става въпрос за споразумението за избягване на двойното данъчно облагане с Германия и засяга всички българи, които имат някакви доходи в Германия, но обичайно пребиваване в България. Т.е. през по-голямата част от времето сте в България, но работите, давате имоти под наем, имате акции в Германия или някакъв друг доход. В края на 2023-та имаше промяна в това споразумение, която засяга най-вече гастарбайтерите, особено онези, които получават под необлагаемия годишен лимит в Германия. Промяната важи за 2024-та, т.е. трябва да се подаде данъчна декларация до края на април 2025-та.

Първо, трябва да посоча, че не съм данъчен консултант, описаното долу е само предупреждение за ситуация, която засяга много, не е съвет как да се попълват данъци или кое засяга кого. Следа да потърсите информация за спогодбата, да се свържете с НАП, ако имате въпроси или да се консултирате сами с данъчен консултант, който да изясни ситуацията Ви. Запознат съм с темата единствено в личен капацитет, когато се връщах от Германия и мога да дам начални напътствия къде да търсите за ограничен кръг от казуси.

Като се вземе това под внимание, казусът, който двете страни са се опитали да решат с тази промяна е, че голям кръг от хора работят в Германия за кратко време, печелят под лимита от колко 11 хиляди евро и за данъчно задължени в България. Заради този необлагаем лимит не дължат никакви или почти никакви данъци в Германия. По смисъла на споразумението обаче, тъй като стопанската дейност се извършва в Германия за немска Германия и прочие, данък не се дължи в България. Целта е да не се обременяват физически и юридически лица с двоен данък. В конкретния казус обаче ефективно за тези доходи не са плащани данъци никъде. Доколкото надали някой би обърнал внимание на няколко случая, масовостта на практиката води до въпросните промени.

Една от промените накратко е промяна на метода за избягване на двойно данъчно облагане от от „освобождаване с прогресия“ към „обикновен данъчен кредит“. Това означава, че доходът в Германия ще се добавя към данъчната основа в българската данъчна декларация и ще се плащат стандартни данъци върху тях като се приспада сумата на всички данъци платени в Германия. По-просто казано – ще се дължат социални и 10% ДОД за спечеленото от гастарбайтерите минус ако са платили някакви данъци в Германия.

Това става в приложение 9 част II от данъчната декларация. До сега се попълваше част I. Добавят се доходът обърнат в лв., данъци и други удръжки, които са взети в Германия. Ако използвате електронното подаване, както би следвало да правите, останалото се изчислява автоматично. Ако имате някакви удръжки в Германия като данъци и социални, следва да искате от работодателя си бележка за това, да я преведете на български от заклет преводач и да я прикачите. Тук виждате снимка на полетата:

Срокът за подаване на декларациите в България с доходи от 2024-та е 30-ти април 2025. Ако е подадена в този срок, може да бъде коригирана (например да добавите пропуснат доход или документ) еднократно до 30-ти септември. Също, при подаването ако липсва документ или има неяснота се свързват с вас за изчистване на проблема и имате срок от две седмици до месец да го направите. Ако очаквате нещо такова, най-добре да се свържете първи с тях.

Доколкото изчетох промените, това засяга също доходите от дивиденти, наеми и други плащания. Там обаче не би следвало да има разлика в крайната сметка, тъй като вече се плаща данък в Германия и то по-голям от този в България. Т.е. пак трябва да се декларират, но различно. Очаквам отговор от НАП по този въпрос. По тази точка ще напиша скоро статия как да си възстановите пари от немските данъчни, ако имате дивиденти там и сте платили около 27% капиталов данък. Според споразумението трябва да е 15% и има механизъм, но не е особено приятен. Както и с българската Европейска здравна карта и гръцката карта за тол такси е изцяло електронен метода и искам да довърша процеса сам преди да го опиша.

Текстът на промените на споразумението с Германия ще намерите тук, новината с описанието от НАП е тук. Не намерих коригиран текст на споразумението, но старото е тук. Когато го намеря ще го свържа тук. Описание как се подава данъчна декларация по електронен път е описано от НАП тук. Трябва ви ПИК, който се взима физически от техен офис или електронен подпис, ако имате такъв. За преводачи може да използвате който и да е. Има вече изцяло online такива, които изпращат сканиран в PDF документ и като опция – физически по куриер. Аз просто взимах PDF-а и го закачах към данъчната декларация. Използвал съм тези тук и бях предимно доволен.

Отново трябва да повторя, че всичко описано тук не е данъчен съвет или инструкция за попълване на декларацията. Засегнал съм един често срещан казус за физически лица. Ако сте декларирани на свободна професия там или имате собствена фирма, тогава детайлите се променят сериозно. Доста работодатели, особено в строителния сектор, хигиената и гледането на болни хора правят машинации, особено когато съгражданите ни не си знаят правата, регистрирайки ги като консултанти или подизпълнители с фирми. Имаше и голям скандал преди време с точене на социални, в които хиляди наши строителни работници бяха наказани като ефективно жертви на схемата.

Затова е много важно да разбираме добре ситуацията си и да се консултираме със специалисти навреме. Консулствата ни в Германия предлагат помощ и отговори в такива случаи. НАП има гореща линия, където може да търсите отговор на описаните горе казуси. Има също доста данъчни консултанти специализирани именно в тази тема. По мои впечатления, ако целта ви е да сте изрядни, НАП съдейства и отговаря бързо и изчерпателно. Навярно, защото много се опитват да шмекеруват по често крайно очевидни начини.

В тази връзка, докато и преди гастарбайтерите да имаха задължение да попълват данъчна декларация в България декларирайки дохода си в Германия дори да нямаха какви данъци да плащат, НАП не ги санкционираше, за да им спести излишна работа. Това не означава, че не са знаели за доходите – често има обмен да данни, както разбрахме от ония теч преди години. Така доста хора можа да получат честитки за недекларарирани доходи. Стига, разбира се, да няма политическа спирачка от някое популистко правителство, но дори това само ще забави нещата, тъй като давността е дълга.

Припомниха ми, че не съм обновявал данните, които публикувах през годините за българите в Германия. Най-вече картата с разпределението им по общини. По-долу ще я намерите, а тук са последните публикувани от 2020-та.

Тук има няколко ключови момента, на които си струва да се обърне внимание. Според това кои данни на статистическата агенция на Германия гледаме, има три числа за българите там в края на 2023-та:

• 436860 души само с българско гражданство според имиграционните власти
• 410623 души само с българско гражданство според преброяването и адресните регистрации
• 397830 души, за които е известно, че самите те са родени в България и сега живеят в Германия според имиграционните
• 376000 души, за които е известно, че или те, или поне един от родителите им са родени в България според преброяването и адресните регистрации

От къде идва разминаването между първите две числа обясних вече. Последното е интересно, защото подсказва, че има голяма част от хората с българско гражданство в Германия всъщност не са родени в България. Това може да са както деца на насилствено изселени български турци, така и натурализирани българи от Молдова, Украйна, Македония, Албания и прочие.

Да се оцени колко са точно е трудно, защото данните в Германия за „хората в българско гражданство“ не включват онези с двойно гражданство. Също така не включват децата на българи, които имат само немско такова. Знаем, че за последните 24 години 31759 българи са взели немско гражданство, така че може да ги добавим към този брой. Отделно средно около 3000 до 3500 деца се раждат в Германия в последните 10 години на които поне един родител е българин и на база това им изваждат българско гражданство. Колко от тях имат само това гражданство, т.е. са в броя на destatis не знаем. Според едни данни към този момент има 38980 души родени в Германия с поне един родител българин, но не е известно гражданството им и как се съпоставят с останалите данни. Така грубо казано може да кажем, че в зависимост кои категории включваме между 60 и 100 хиляди от хората в Германия с български паспорт не са родени в Германия. Така реалната миграция – т.е. хора родени в България и напуснали я и в някакъв момент установили се в Германия – намалява на между 210 до 250 хиляди. Пак са доста, но дава съвсем различна картинка.

Друг интересен аспект е, че продължава да спада процентът на хората взимащи немски паспорт. Писах за това преди години, когато предупредих, че заради пика на мигранти от България на този етап ще се удвои броят на хората с достатъчен престой и право да получат немско гражданство. Това означава, че са имали поне 7-8 години престой. Така се очакваше и сериозен пик във взелите такъв паспорт. Макар увеличение наистина да има, то е съвсем скромно – от 2260 през 2021-ва на 2315 през 2023-та. Тогава малкото увеличение през 2021-ва и намалението през 2022-ра може да се обясни с мерките срещу корона и ужасната организация на имиграционните, то през 2023-та го няма това извинение. Докато през 2014-та 4.42% от българите имащи право на германско гражданство са се възползвали от тази възможност, то през 2018-та този процент намалява на 2.35%, а миналата година са били едва 1.21%. С други думи, макар да има огромен брой български граждани в Германия, практически всички не виждат смисъл да взимат немско гражданство.

Интересно наблюдение е също, че всъщност броят на българите живеещи в Германия от няколко години намалява. Тези живеещи от под година са били в пика си през 2015-та – 46 хиляди, а сега са под 26 хиляди. Тези живеещи между 1 и 4 години са били с пик през 2017-та със 124 хиляди, а сега са под 90 хиляди. Отмина пикът в последните години живели там до 8 години. Гледайки общата структура на диаспората ни може да каже, че определено има отлив на българи под 35 годишна възраст от Германия, т.е. напускащи страната. Дали се връщат в България или отиват другаде може само да спекулираме. На тези между 35 и 50 има увеличение, но е стопяващо се спрямо предходни години. Над това миграцията е минимална. Сведение за това е общото увеличение от едва 3085 души на диаспората ни между 2022 и 2023-та според адресните регистрации и преброяването им. За сравнение преди пандемията увеличението е било от 22940.

Според имиграционните им обаче числата са други. Техните данни за миграцията са по-стари – за 2022-ра, но показват постоянност през годините. Те казват, че 76596 българи са се нанесли в Германия и 60467 са я напуснали само през 2022-та. От нанеслите се 4761 не са дошли от България, т.е. са се нанесли от други страни, а 1796 са напуснали Германия за трета страна. Така получават, че 16129 българи са се нанесли в Германия в повече, от които 13164 са дошли в Германия. Бих взел тези данни обаче с голямо съмнение по няколко причини. Според тях 30% от българската диаспора е в постоянно движение навън-навътре. Всяка година общо взето 10-15% пристига и 15-17% напуска. Това най-малкото е съмнително и сочи, че навярно броят сезонните работници в това число. Отделно самите Destatis признаха, че имиграционните не са ревизирали данните си от много години, така че подлежат на сериозни корекции и съпоставяне с реалните данни за населението. Не на последно място, когато аз напуснах Германия никой никъде не вписа към коя държава заминавам. Не дадох адрес или дори посока, накъдето тръгвам. Аналогично доста познати, които са се върнали в страната или не са давали адрес, или не са се отрегистрирали въобще от Германия. Така все още се водят към онези 400 хиляди плюс живеещи в страната. Всичко това поставя под сериозно съмнение методологията на имиграционните специално за страни в ЕС и числата, които цитирам от тях.

С тези условности обаче, именно имиграционните имат единствени данни с разбивка по общини. Част от тези данни са базирани на адресни регистрации, но след това се основават на механично движение между общините и чужбина. На тази карта може да видите промените в населението по места. В градове като Франкфурт, например, се забелязва намаление на диаспората ни

Източник: DeStatis

Многократно съм казвал, че всичко свързано с Германия в българската версия на DW трябва да се чете с едно наум. Особено преводите на немски статии, които изначално да тенденциозни.

В този смисъл и в подкрепа на това, имам няколко бележки по скорошния им текст, че 1.2 млн. души са напуснали Германия само през 2022. Повечето – чужденци живеещи там, някои с паспорти, а българите са на четвърто място сред тях. Това е добавка и към мой коментар под изказване на Асен Василев в подобна посока, където коментирах източника и надеждността на данните.

Първо, цитираните данни от няколко института разпознаваемо са или директно цитират службата по миграция и бежанци. Писах преди години, че данните им не са верни и статистическата служба го признава. Нищо не се е променило от тогава. След (псевдо) пребояването според неофициален отговор на последните се опитат да консолидират информацията без да прекъснат серията и да генерират странни изводи, но не е направено още.

Тази липса на информация колко са чужденците важи особено за мигрантите от ЕС и засяга особено българите. Все пак, дори с разминаващите се данни виждаме поне 400 хиляди българи в Германия преди пандемията. Също, че стотици хиляди ще имат вече право на немски паспорт в следващите години. Сигналите след 2020 обаче са разнопосочни. Истината е, че много хора не се отрегистрат в Германия и не ги „лови“ статистиката, също както концепцията за „постоянен адрес“ в България обърква местната статистика.

Анекдотни наблюдения сочат наистина към много млади хора и цели семейства с деца, които се прибират в България. Особено такива родени в чужбина. Аз съм сред тях. Тук обаче човек не може да разчита на балона си, тъй както и българската общност в Германия не е хомогенна а грубо може да се раздели на поне 6 части. Има много социално-икономически фактори (социални, пенсии), очаквания към страната и работата, а кризите от последните години и сегашната стагнация засяга всеки сектор по различен начин.

Макар преведеното от DW въпреки увъртанията им да звучи оптимистично за България, трябва и това да приемаме с щипка сол. Преди години когато започна драстичния скок на българите в Германия, имаше възгласи, че стотици хиляди се изнасят. Особено покрай демографската криза това е една от честите камбани, на която се бие. В действителност огромна част от ръстът беше от българи мигриращи от други страни в тежко положение – Италия, Испания, Гърция и Великобритания. Сега има голяма вероятност това да се случва в обратна посока. Фактите са, че въпреки гръмките имена на демографски институти и агенции, всички работят с извадки и изначално грешни данни и никой не може да каже със сигурност.

Важно е да се говори за тези неща с разбиране и да знаем какво се случва. Най-малкото, защото трябва да можем да измерим ефектът от различни мерки в продължителен период от време. В горния случай говорим за вътрешна и външна миграция и важността на децентрализацията, но аналогичен проблем има и със смъртността и раждаемостта. Има явно объркване сред редица политици дори колко българи има зад граница.

На първо време обаче имаме нужда от най-важният елемент – драстични и смели реформи в образованието, здравеопазването, социалната сфера и районите извън големите градове и то с постоянство и продължителност. Отпорът срещу последните е значителен, къде заради инертност в системата, къде заради его на ключови хора. До сега сме били свидетели само на козметични промени, кампании като за пред медиите и еднократни мерки с увеличаване на надбавки.

Има шанс да го направим и не бива да го изпускаме. Много хора предупреждават, че „демографският влак“ вече е заминал и в известен смисъл са прави. Това не означава, че сме в пагубна ситуация, а че колкото повече отлагаме, толкова по-тежко ще е решението. Българите в чужбина не се връщат заради една или друга инициатива и медийна кампания, а въпреки тях. Особено една конкретна организация по-скоро показва защо много от сънародниците ни сме заминали от България на първо време. Обръщането на тенденцията, доколкото я има, не е заради мерките на едно или друго правителство, а заради обстановката около нас. Имаме шанс да се възползваме от тази ситуация и да я задържим като посока и има предостатъчно хора, които се борят това да стане.

Продължавам със серията от статии по темата. Може да видите предишните за 2016, 2017, 2018 и 2019. Освен поглед над размера на диаспората ни, в предишни години се фокусирах и върху други параметри като среден доход, образования, размер на домакинството и прочие. От DeStatis – германската статистическа служба – обещаха да обновят тези показатели по националност до края на септември, но предишни години имаха склонност да се забавят доста с този срок. Затова тук ще обърна внимание на нещо, за което писах вече миналата година – разминаването между различните оценки за българите в Германия.

Разбира се, има доста оценки правени на крак. Една от тях се намира в данните на МВнР, които показах, че са или отчасти стари, отчасти измислени. Друга беше на арестувания вече шеф на Агенцията за българите в чужбина, която също оборих. Темата е важна, защото не само може и следва да послужи за по-добро разпределение на консулствата ни в страната и планиране на изборни секции, но и да даде по-добра представа за настроенията и движението на българите из Европа. Това, впрочем, е и нещо, на което НСИ се опитва да получи отговор в рамките на течащото в момента преброяване.

Пет важни числа за броя българи в Германия

Най-често цитираното число за българите в чужбина е 388700 към края на 2020 г. От тях 46.3% са жени. Него ще намерите както в българската страница на DW, така и по различни родни медии. Това е числото, което получаваме от таблица 12521-0002 на DeStatis и се отнася до „емигранти живеещи в Германия по националност“. С други думи данните идват от германската имиграционна служба и включва всички, които имат българско гражданство, но не и немско независимо къде са родени. Липсва информация по каква методология се следи, но от отговор на службата става дума, че не са правени ревизии и корекции от 2004-та насам. Това е първото число, което ще срещнете.

Второто число намираме в таблицата за населението – 12411-0009. Тя се води по подобрение на следенето на населението в България – адресни регистрации, минаващи границата, социални и трудови регистри и прочие източници на информация. Методологията е доста точна предвид, че имаше под 1.5% корекция за 10 годишен период при предишното преброяване – както при НСИ, така и при DeStatis. Според тази таблица, в Германия има 368396 български граждани към края на 2020, 47.2% от тях са жени.

Третото число идва от доклада за демографията и чужденците от 2019 г., към който ме насочиха от DeStatis. Тези данни се изготвят отново от имиграционните. Там се говори за около 312000 души, за които се знае, че или те, или родителите им са родени в България. Тук има и малко по-подробна разбивка по гражданство и възраст. 86.2% са емигрирали сами и почти 9% от тях са взели немско гражданство. 13.8% от българските граждани в Германия са родени там и малко над 50% имат немско гражданство. То се получава, ако родителите вече имат право на такова независимо дали са се възползвали от него или не. Общо 22 хиляди деца са с немско гражданство и поне един родител българин – 8 хиляди са под 5г. и още 10 хиляди са между 5 и 18 г. Децата само с българско гражданство са 21 хиляди – 15 хиляди под 5г. и още 5 хиляди между 5 и 18 г.

Четвъртото число, което публикуваха миналата седмица включва хора живеещи в Германия „с български корени“ – таблица 12211-0202. Те са около 270000, от които 49.3% са жени. Това число включва всички, които са родени в България или за чиито родители има данни, че са родени в България независимо дали живеят в същото домакинство или не. Това число не се влияе от гражданството – дали немско, българско, придобито при раждане или в последствие. В числото се включват всички деца родени в Германия, на които поне един родител е роден в България и емигрирал.

Докато последното число за хората с български произход включва тези получили германско гражданство, при първите две това липсва. По тази тема писах подробно миналата година, но накратко казано – имаме данните за последните 20 години и се вижда, че едва 2.7% от имащите право на гражданство се възползват и взимат такова. Все пак кумулативно за този период има малко над 25 хиляди българи, които са се възползвали. Преди 2007-ма, когато имаше изискване да се отказват от българския си паспорт, има значително по-малко на година, в голяма степен и защото е имало 10 пъти по-малко българи в страната. Все пак 3670 души са ни известни, които са се отказали от гражданство. Няма информация колко след 2007-ма са го възстановили. Има индикации обаче, че хора и след това са се отказвали по този начин без да са длъжни. Преди осем години направих допитване по въпроса.

Сериозна част от тези данни, която получава доста внимание, са децата родени в чужбина. Преброяването на последните е пословично трудно като имаме точни данни само за тези, които родителите са си направили труда да изкарат български акт за раждане. Изкарах данните за тях и ги показах в инфографика, за да разберем по-добре къде се намират. Те биват редовно намесвани в политически интриги и полемика. Наскоро тръгнаха слухове за „специални лични карти“ за тях. Преди това лидер на нео-наци партия настояваше, че се фалшифицирали данните за ражданията само защото не бил чул редовните апокалиптични новини в началото на годината.

Въпрос на дефиниция и методология

Събирайки данните така получаваме големи разминавания за Българите в Германия:

• 413 хил. без значение от гражданство според имиграционните
• 393 хил. без значение от гражданство според база данни население
• 388 хил. само с българско гражданство според имиграционните
• 368 хил. само с българско гражданство според база данни население
• 312 хил. с български произход без значение от гражданство според имиграционните
• 270 хил. с български произход без значение от гражданство според база данни население

Ако взимаме тези числа буквално, излиза, че в Германия живеят между 50 и 140 хиляди души с български паспорт, но не родени в България. Според спорадичните изказвания на министри в медиите – какъвто е любимият контролиран метод за изкарване на данни със съмнително качество – около 153 хиляди души са получили българско гражданство между 1990 и 2018-та и броят им се увеличава с по няколко хиляди всяка година. Определено не са малко хората от Македония, Албания, Молдова и Русия, които са взели български паспорт и директно заминали за западна Европа и най-вече Германия. През консулството във Франкфурт редовно повечето на опашката са македонци. Добре документирани са и схемите за масова продажба на български паспорти на албански трафиканти и руски олигарси от страна на родните „патриотични“ партии, които от години контролират ДАБЧ с благословията на ГЕРБ. Така теоретично е възможно 60 до 90% от тях да са заминали директно към Германия.

Друг фактор са фиктивните регистрации по адрес с цел зачитане на престой заради социални придобивки или гражданство. DeStatis признаха, че е нещо, което въобще не е рядкост и че няма как да го контролират. Измеренията обаче и на този феномен са неизвестни. При липса на реално преброяване с посещение по домовете, каквото имаме в България, не могат да получат точна картина. Все пак, тяхното ще е през май 2022 и през лятото ще получим по-добра картина за диаспортата ни, включително очакваната корекция с поне няколко процента надолу.

Попитах ги тези неща, но не очаквам конкретен отговор. Опитам се и да получа разбивка на български граждани живеещи в Германия по държава на раждане. Междувременно имаме разбивка по общини единствено от имиграционните. Тя показва само тези без немски паспорт. Числата тук са в известен смисъл надути, както описах по-горе, но са единствените позволяващи сравнение през годините по места. Затова макар да не може да разчитаме много на тях, подобно на тези на НЦОЗА ги публикувам отново като интерактивна карта:

Иточник: DeStatis

Допълнение

На 10 септември добавих 3-та точка с доклада за демографията и чужденците от 2019 г. след отговор на DeStatis по зададените горе въпроси. Макар да не внесоха яснота от къде идва по-ниското число от таблица 12211-0202, добавиха още едно, което показва разминаването между оценките на имиграционните и данните им за населението според преброяванията.