С Елена днес ще отскочим до Габрово. Приятно четене:
Габрово: До Балкана и обратно
Какво слънце се е изперило на хоризонта, напук на прогнозите, че всеки ден ще вали. Черният ръкав на пътя те засмуква от скоростта, а отстрани зелените глави на дърветата ти се покланят – „Хей, на добър път!” А лехите-войници са изпънали снага и на пръсти чакат да пораснат.
В равното Загоре съм вече, градът е като шахматна дъска с прави улици и с дъх на стар чайник от липите в него. Другият автобус е различен – балкански, с други на вид хора и с други нрави. Няма много време за суетене – категоричното „тръгвам” постави всеки на мястото му и автобусът се запревива по завоите, покрай еловата гора. А майската мъгла дойде изневиделица. Мрак, белота, стръмнини, фарове – имаш чувството че си в паралелен свят.
В ниското долу вече се пилеят първите сгради на Габровo
А на автогарата с домакините от
Боженци
си говорим от двата й края. Ех, какво ли не прави техниката! Но затова пък бързо се разпознахме и … към Боженци. Кметковци, Съботковци още на –овци ,докато стигнем до някогашното колибарско селище, сега Архитектурно-исторически резерват „Боженци”.
Всички разказват легендата за Божана, която бяга от турците и се крие в шепите на планината. Сега в селището има два музея, килийно училище, работилница за пречистване на восък, църквата на пророк Илия и множество изгърбени калдъръмени улички, които те водят до романтичните възрожденски къщи с покриви от дялан камък.
Габрово
„Добре дошли и отишли” тези думи на великия сатирик Радой Ралин посрещат и изпращат гостите в
Дома на хумора и сатирата в Габрово
А котката с отрязаната опашка е на пиедестал, да се знае, че тук всички са най-напред габровци, после българи. Вицовете и анекдотите за тях са безброй ,събрани на едно място. И естествено и габровските Адам и Ева нямат равни по света – така де габровецът ще претегли ябълката наЕва, а на клона ще сложи бебето, та да му свири, докато спи. А на изпроводяк Дон Кихоти Санчо Панса напомнят за себе си, заедно с Чарли Чаплин и Хитър Петър.
Една дама на достопочтена възраст влезе в
храма „Успение Богородично”
ведно с двете си внучета, щъкащи като щиглеци край нея. Но… се укротиха щом чуха камбанния звън отвътре и видяха светнатия полилей тъкмо под купола на църквата. Не случайно е толкова огромен – подарен е от Княгиня Клементина – майката на Фердинанд. А камбаната бие още от средата на 19 век, когато известен габровец я купува и крие в Соколовския манастир. Някога турците не са разрешавали камбани, затова са се чували само черковните клепала. А тази камбана е извисила глас при възкачването на султан Азис на престола. Оттогава – та чак до днес ….
Ако поискате да видите градския тип къща с бита на Габрово от края на XIX до 40-те години на XX век, елате в
Дечковата къща – сиреч регионалния исторически музей
Тази сграда е известна още като „къщата на спомените”, защото каква ли не е била – от сграда на Българския червен кръст до кметство. В нея има всичко, което може да побере един богат дом. Известни габровски фамилии Стомонякови, Ямантиеви, Хаджиберови, Гунчеви и други и … други са откъсвали от семейните реликви, за да вдъхнат живот на тази възрожденска сграда. Музикалната кутия тихо припява спомени редом със стария тръбен грамофон. А пианото напомня за някоя девойка , облечена с дрехите от съседната стая и нагиздена с крисивите и изящни бижута. И вестник „Икономична домакиня „се мъдри” редом с фотографиите на дами по бански костюми, които от днешна гледна точка си е цяло облекло – е те- банските не са така оскъдни като сегашните . А какво е една къща без кухнята – като се каже „в къщи” българинът най-напред си представя кухнята, оттам започва упойната миризма на тогавашния дом.
Назад, назад по увития като змия път надолу към равна Тракия. От автобус – на автобус, от спирка – на спирка , докато се покажат хълмовете на Пловдив. Далеч в Балкана останаха новите познанства, новите приятелства, които цедката на времето неизменно ще сортира и подреди. Ще останат спомените, по които ще се връща всеки един, който не е казал сбогом, а до нови срещи.
Елена Бояджиева, Пловдив
Автор: Елена Бояджиева
Снимки: patepis.com и Владимир Георгиев
Booking.com Booking.comДруги разкази свързани с Стара планина или писани от Елена Бояджиева – на картата:
Стара планина и Елена Бояджиева
Booking.com