С Влади продължаваме из Дубай. Първия ден успешно кацнахме и разгледахме близката околност, на първата обиколка отидохме до Дубай, Мадинат Джумейра и Дубай Мол, и се качихме на Бурж Халифа. Днес сме в Абу Даби.

Приятно четене:

Абу Даби и джамията Шейх Зайед

част четвърта на

До Дубай като на шега

Ден четвърти – 20.01.2018 г.

За днес имаме да пътуваме към

Абу Даби

Пътува се около 90 мин. В едната посока. Но преди това закуската.

В зависимост от това колко рано ще тръгваме за дневните обиколки преценявам кога да слизам за закуска и колко храна мога да си взема. За днес тръгването е за 9:00 ч. Така че мога спокойно да си похапна от 7 до 8:40 ч, след това да си взема нещата за деня – видеокамера, телефони за снимки, таблет за навигация и бинокъл да гледам небостъргачите. Макар, че бинокъла съм ползвал съвсем малко време защото повечето неща за гледане остават под носа ми… И на една ръка разстояние…

Минахме през периферията на Дубай – до края на линията на червеното метро. Тук са разположени офиси и представителства на корпорации и световни марки – Сименс, Майкрософт, на марки коли и т.н.

Само преди 80 години Абу Даби не е много повече от рибарско пристанище,

кацнало върху един остров в непосредствена близост до континента, известно с ловците си на перли.

Днес Абу Даби – столицата на Емирствата

се усеща като лежерна омая на бял пясък, тюркоазени води, подреденост и блестящи архитектурни постижения.

Разглеждаме около входа за пистата на Формула 1

Преди да стигнем дотук, посещаваме мястото, където се намира

пистата за Гран При на Формула 1 на остров Яс

Тук някъде е и развлекателния парк (Ferrari World), но за него нямахме време. За малкото време, около 40 мин, през което сме при пистата на Формула 1 само виждам къде се намира. Наоколо има много места за похапване, за сладолед и кафе. Също на няколко места имаше ретро автомобили, които можах само да снимам.

По един сладолед, една бърза обиколка (без да се влиза навътре към същината на всичко това), защото за да се види всичко трябват поне три часа. Над сградата прелитат много ниско самолети със спуснати колесници, защото то е почти до летището в Абу Даби.

Следва посещение на

традиционно селище (Heritage Village)

– За любопитните ето клип от интернет:

?

Тук са показани художествени занаяти и други интересни неща, свързани с поминъка на хората от онова време.

От тук се излиза на малък плаж на който има палми и на едно място през листата между две палми се вижда залива – от другата му страна е Абу Даби с големите небостъргачи.

Има един удивително наклонен небостъргач (с по-голям наклон от кулата в Пиза), който се вижда от магистралата по която минахме до тук като силует.

След това ни заведоха на един Мол Яс –

MARINA MALL (Yas Island)

Тук имахме време за обяд, което мина много бързо. Докато обиколя мола, докато си избера къде да ям, докато си изям храната и то времето минало. Тук в единия край вътре в мола имаше концертна зала – със сцена, места за сядане и озвучителни уредби. И в този мол може да се загуби човек – от къде влиза, през къде минава и губи представа…

Зад мола имаше едно голямо виенско колело, за което също нямах време.

Идеалната форма на обиколката за деня

според мен би била така:

• който иска да остане на пистата на Формула 1;
• който иска в мола на Яс;
• който иска – на плажа в Абу Даби, покрай който минахме и
• който иска да отиде до Джамията „Шейх Зайед”.

И на връщане по същия път да ни съберат обратно. Така всеки би могъл да види поне едно, но както трябва… А ние на тагадък – тук половин час, там час, на традиционното селище 40 мин, после в една работилница за килими 30 мин, където видяхме различни по форма и изработка килими със златни нишки, скъпоценни камъни и други произведения на изкуството на баснословни цени. Но разбира се аз нищо не си купих – само си загубих времето.

И чак накрая към 16 ч – отиваме в джамията

Шейх Зайед

– за тогава имахме резервация. И там час и половина…

Голяма джамия, смаях се

На входа пак скенери, проверки. Всички забулени и боси. Мрамора излъскан до блясък. Следва мястото, където си оставяме обувките на едни рафтове и запомняме на кой номер ги слагаме…. Ама си вземах само чорапите, да не ми стане студено бос по мрамора… (Тук се сетих за едно нещо, за което само при мисълта ми стана много смешно – От България си бях купил чисто нови обувки за топлото време тук. Но за трите дена дотук се измъчих с тях – заболяха ме краката. И си мислех дали не мога на връщане вместо моите обувки да си взема някои други – по-удобни – маратонки например…..). Така си мислех – кой ще разбере… Е, не го направих разбира се – моите си ми обувки си ме чакаха там на връщане.

Минахме навсякъде, стъпихме на най-големия килим в света.

Джамия Шейх Зайед в Абу Даби

е най-голямата в Обединените арабски емирства и осмата по големина в света. Храмът носи името на първият президент на ОАЕ шейх Зайед бин Султан Ал Нахаян, посветил живота си в изграждането ѝ и погребан в нея. За любопитните ето линк от интернет:

http://www.sunshine.bg/djamiya-abu-dhabi

http://bradva.bg/bg/article/article-23887#.WnMsG7xl-M8

Голямата джамия в Абу Даби е носителка и на няколко световни рекорда. Сред тях е за най-голям килим – 5 627 кв.м. Изтъкан е от около 1 200 тъкачи, 20 техници и 30 работници. Тежи 47 тона, от които 35 са вълна и 12 памук, а възелчетата в рамките му са приблизително 2 268 милиарда.

Видяхме и най-големия полилей – казват че тежи около 12 тона.

О, много приятно беше на бос крак по този мек килим. По цялата дължина на килима има нещо като прави ленти, под килима релефно изпъкващи. Все едно че килима е съставен от отделни части и по тези ленти е бил сглобен. Но ни обясняват, че това било направено с цел по тях молещите се да се ориентират така, че като се разположат там да бъдат подредени по права линия…

След всичко това, което видяхме бяхме свободни и аз бързах обратно към изхода, защото имах крещяща малка нужда – на бегом, бос по студения в сянката мрамор – даже нямах време да отида до обувките си. Направо през навалицата и към ескалатора надолу. Някъде там ме спря служител по чистотата и хигиената и ми показа от къде да си взема чехли с които да продължа напред. После чехлите се оставят на специално място и тогава отидох за обувките си.

Оттам към изхода през магазина за сувенири. И там разгледах набързо и си вземах една чаша за кафе за спомен от Абу Даби и чакам да се съберем за автобуса. И обратно в хотела, като не пропуснахме да се набутаме във

вечерния трафик по магистралата за Дубай

Седем – осем ленти натам, насам, пътни възли, детелини, както си трябва, а колите карат бързо, даже и катастрофи видяхме (това е общото с България – бързото каране и катастрофите).

На няколко места в Дубай на някои кръстовища има едни малки светофари, разположени по-ниско от нормалните. Питахме се защо това е така. Отговора, който получихме беше, че богатите емирати, които карат спортни коли, които са по-ниски от другите (колите де), да могат да виждат светофарите, без да се напрягат и да гледат нависоко…

Прибираме се. Търся си картата за стаята – няма я… Сетих се, че сутринта я забравих в асансьора… Дават ми друга…

Прибирам се в стаята, оставям си нещата, вземам си само таблета и телефона и отивам да

разгледам мола срещу хотела – „Mall Deira City Centre“

Отвън изглежда малък мол, ама и там може да се загуби човек. Първата вечер го обиколих отвън. Безкрайна редица от колони, оформящи в основата му паркинг, който на няколко нива стига п

очти до горе. А какво има в този мол, ще разберете следващия път…

Очаквайте продължението

Автор: Владимир Георгиев

Снимки: авторът

Колкото и да е невероятно, в Абу Даби има и много изгодни възможности за преспиване:

Booking.com

Други разкази свързани със Абу Даби – на картата:

Абу Даби

А тук са възможности за нощувки в целите ОАЕ:

Booking.com