Tag Archives: Диана

Национален обект за авери, паркинги и купони

от Боян Юруков
лиценз CC BY-SA

Покрай един случай със строеж автомивка в спортен обект от национално значение се заинтересувах за други такива случайно и трайно настанили се бизнеси несвързани със спорта. Причината е, че според стария Закон за физическото възпитание и спорта на тези спортни обекти не може да се провежда друга дейност освен спортна. Т.е. не би трябвало да се отдават под наем обекти за друго освен спорт. В новия закон от 2019-та понятието „национално значение“ вече удобно е премахнато, заедно с ясните ограничения идващи с него. По смисъл обаче остава изискването там да се извършва единствено спортна дейност.

Не това виждаме в Национален спортен комплекс Диана. Той се управлява от НСБ ЕАД, която е изцяло държавна собственост и подопечна на спортния министър. Като такава липсва всякаква прозрачност и редовно отказва да дава информация под оправданието, че е частна компания и „може да прави каквото си иска в тези имоти“. Последното, впрочем, е цитат от частен разговор с член от борда на държавната компания, който се опитваше пламенно да ме убеди, че всъщност всичко било наред и да ме кара да спра да се вглеждам в дейността на НСБ и какво правят със Сталийски.

В края на миналата година изпратих серия от искания до НСБ ЕАД и ми отговориха, че нямат задължение да ми отговарят. След това питах министерството и отново нямаше отговор. За съжаление, нямах възможност да обжалвам. При последното ми питане за част от обектите не получих дълго отговор. Едва след като изпратих жалба до съда за мълчалив отговор, получих отговори, в които твърдят, че са ми пратили писмо, което не ме е намерило. Нищо, че изрично съм посочил, че трябва да му отговорят електронно, а заявлението, жалбата и цялата комуникация ми беше през портала за достъп до обществена информация и чрез електронно връчване. След няколко подканвания и ново писмо до съда все пак ми ги пратиха електронно.

Ресторант 101, басейни и Сталийски

Тук в историята се замесват Борисов, любимецът му Сталийски и т.н. кръг Котараците. Покрай ресторанта, Сталийски е взел и трите открити басейна и е превърнал всичко в неофициален свой офис. Повече за дейността му ще прочетете в тази подробна статия на Георги Филипов. От друг отговор на спортното министерство ми казаха, че не пазят никаква информация как се използва конкретният обект, дали е отдаден под наем за спортна дейност на клубове или федерации, дали е имало състезания там и въобще какво се случва с него. По закон именно министъра на спорта отговаря за това там да се извършва спортна дейност. В действителност е превърнат в плаж и място за частни партита.

Площта използвана от ресторанта заедно с паркингите, навесите и градината е 2500 кв.м. Сградата е 750 кв.м. Басейните с трибуните са общо 8500 кв.м. Паркингите, всъщност, не са част от договора, но са прилежно маркирани с колчета и пазени от охраната. При запитвания от район Изгрев отговарят, че външния паркинг са част от имота на спортната база и нямат правомощия да ги санкционират. Не отговарят обаче за паркирането върху това, което по скица е тротоар на два метра от оградата.

Всички тези около 11000 кв.м. Сталийски получава за 1500 евро наем на месец за срок от 10 г. Ако добавим инвестициите предвидени по договор, излизат още 1600 евро на месец. Ресторантът си го е строил сам, макар никой да няма право да строи на този имот освен НСБ ЕАД. Разрешителното за строеж е също само тяхно. Така последните обясняват и защо няма нито една обществена поръчка както за този, така и за останалите имоти, за които съм питал.

За сравнение, за 3100 евро на месец в Бояна може да се наеме нелоша къща с двор близък до площта само на ресторанта. Без огромните басейни, паркингите и ключовото местоположение. Настояват, че е имало открит конкурс, но само този кандидат е проявил интерес. На страницата им обаче такъв няма. Всъщност, цялата страница с конкурсната документация не се отваря от години. И да, домейнът на „конкурсната“ им документация е „nsb.smiah.net“. Съобщения за обявени конкурси, като този за автомивката или въобще не се публикуват, или изчезват след няколко дни.

Целият отговор на НСБ ЕАД може да прочетете сами тук. Разбира се, малка подробност тук е, че „Ем фууд енд кетъринг ЕООД“ с ЕИК 202605181 няма дейност свързана със спорта, но им е отдаден под наем спортен обект от национално значение, където друга дейност не може да се извършва.

Такси Yellow и трибуната на басейните

Следващият ми въпрос беше защо централният офис на таксита Yellow е в трибуните на спортен обект. Като цяло в този и други комплекси има много апартаменти и офиси, които се предоставят на спортни клубове и федерации за административната им дейност. В случая обаче, както при ресторанта, такситата нямат нищо общо със спорта. Тук виждате снимки от мястото от 2012-та, когато все още са били там и по-скорошни сателитни.

Обяснението на НСБ ЕАД, че докато трибуните са спортен обект, пространството под тях може да се използват за каквото и да е. Затова отдават на таксиджиите първо 10 офиса с обща площ 374 кв. за 2400 лв, а през март – половината офиси за 1860 лв. на месец. За сравнение, двойно по-скъпо струват на квадрат апартаменти и офиси в други сгради в околността. Паркингът, който се използва от такситата, пък обясняват с допълнителни договорки между различни наематели в комплекса.

Ето отново подробния отговор на НСБ ЕАД.

Трафопост или не

На територията на комплекс Диана има няколко любопитни частни бизнеса. Пример е паркинга зад залите за борба, които не е ясно кой управлява, но добре се знае, че не издава касови бележки. Друг е големият магазин за водопроводна техника. До хотел Диана 2 пък има големи складове и частен паркинг, използван отново като магазин. Има и един трафопост, който се използва отдавна като сервиз.

Именно за този трафопост ми стана интересен. Според кадастъра е „сграда за енергопроизводство“. Според отговора на НСБ всъщност по нотариален акт е просто едноетажна сграда и може да се използва за каквото и да е. По закон не може да е нещо несвързано със спорта, но както разбрахме, на НСБ, Кралев и предшествениците му не им пука много.

Наемната цена е 426 лв. на месец – отново 3-4 пъти по-малко от наемите на подобен обект в района. Интересното е, че по договор помещението е с площ 98 кв., по кадастър е 89 кв., а според представения нотариален акт е 92 кв. Явно техническа грешка. Друга грешка в отговора им е, че става въпрос за сграда с партида номер 151137. Всъщност бившият явно трафопост е с партида 151141. Това, което са ми посочили те – дали неволно, дали защото помнят с какво започнах – е разрушената вече сграда на мястото на плануваната от тях автомивка.

Дефиниция за безстопанственост

Това са само три от примерите в един спортен комплекс. Има още много накъдето и да се обърнеш. Положението с НСБ ЕАД е същото както с Автомагистрали ЕАД, макар и сумите да са с една-две нули по-малко. Всъщност, понякога толкова е кокошкарска историята, че Кралев хвърли неимоверни усилия да защитава един договор за 500 лева на месец, който се предполагаше, че щеше да помага на спорта. В действителност щеше да даде още едно парче земя на Сталийски и безценен способ за пране на пари.

В конкретния комплекс сега Сталийски държи 22.5% от използваната земя за 1500 евро на месец. 44% от комплекса са дива зеленина и пътища. От остатъка 54% се използват всъщност за спорт – зали, кортове, затворения басейн, игрището, където Борисов редовно рита и други. Още 14% са паркинги. 9.5% са отдадени за магазини и офиси несвързани със спорта. Вие си направете сметката. Освен, че всичко се прави на тъмно и правят всичко възможно да скрият поръчки и заповеди, никой по веригата не намира проблем с отдаването на безценица на една трета от спортен комплекс за несвойствени цели.

The post Национален обект за авери, паркинги и купони first appeared on Блогът на Юруков.

Помпей на живо (5): Форумът

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Продължавме с обиколката на Помпей заедно с Юрий. След Амфитеатъра и Говеждия форум, бяхме в древните ресторанти за бързо хранене, а за последно минахме през храма на Изида. Днес ще посетим Форума
Приятно четене:

Помпей на живо

пета част

Форумът

Преди Форума – Помпей, Италия
Преди Форума

Тъкмо вече виждахме в далечината Форума с щръкналия над него вулкан и даже ускорихме крачка, когато не помня, кой точно реши, че трябва да влезем в

Къщата на Геометричните мозайки

Там естествено зърнахме много и най-различни… геометрични мозайки. Повечето, да си призная, не ми направиха, кой знае какво впечатление, но когато в един момент се замислих за хората, стъпвали по тях преди две хилядолетия успях някак да одухотворя гледката, сякаш зървайки сенките на отдавна живели люде.
Ето тук, в тази стая до атриума, пред домашния олтар, главата на дома е принасял своите дарове на боговете и предците си. До него навярно е стояла съпругата му, държейки чиния с храна, а зад тях са надничали любопитно и нетърпеливо децата им.

Ларариум

А, тук, от северната страна, може и да е била детската стая. Малчугани са притичвали насам натам върху мозаечния под, отдадени на игри или пакости. Едва ли тогавашните деца са били много по-различни от днешните. На пода може да се видят линиите определящи местата на двете легла.

Кубикула – Помпей, Италия
Кубикула

Ако случайно ви се вижда, че стаята е малка и тъмна, да, това е така, но е по-скоро правило в древния римския свят, в който спалните (или така наречените кубикули) обикновено са точно такива – малки, тесни, с липса на достатъчно дневна светлина. Явно древните не са се задържали много в тях.


По-нататък се загледахме в един басейн, от едната страна на който още могат да се видят керамичните тръби, през които навярно се е пълнел с вода. Предполагам, че е служел като резервоар, а не за плуване, но знае ли човек.

Басейн – Помпей, Италия
Басейн

Всъщност къщата е огромна и се състои от два съединени дома с над 60 помещения общо. И като се има предвид, че се опира почти във Форума, тук навярно е живял някой голям античен баровец. Двете тераси с изглед към долината на Сарно също подкрепят това предположение. За съжаление домът е пострадал много по време на земетресението през 62 г., много преди да потъне под пепелта на Везувий.


След известно време прекарано в разглеждане на мозайки, накрая изскочихме на улицата и след около 2 минути излязохме на

Форума,

който естествено беше пълен с туристи. Ужасно пълен. Повече от колкото обикновено мога да понеса! Но стиснах зъби и продължих след моите спътници.

Форум – Помпей, Италия
Форумът

Като за начало се спряхме при

базиликата,

която, както повечето базилики през Късната Република и Принципата, е била ползвана за нещо като Съдебна палата, както и за разни известни и неизвестни бизнес дела.

Базилика – Помпей, Италия
Базиликата

Централната ѝ част представлявала перистил, остатъците от тухлените колони на който могат да се видят и днес. Въобще цялата сграда е била изградена от тухли за да излезе строителството по-евтино, като после, за да ѝ придадат по-скъп вид, местните решили да я покрият със мазилка, имитираща големи блокове от мрамор. Това се случило преди Помпей да стане римска колония, а остатъците от тази мазилка могат да се видят по стените и до днес.


Преди да продължим из Форума се отбихме до

храма на Венера,

разположен на самия край на помпейското плато до пристанищната порта.

Храмът на Венера – Помпей, Италия
Храмът на Венера

От него не е останало много, тъй като е разрушен от земетресението през 62 г. и при изригването на Везувий все още не бил възстановен напълно. Построен е през 2 в. пр. Хр., но това, което виждаме днес са останките от построеното в началото на имперския период светилище. След окончателното падане под властта на Рим, Венера става богинята покровителка на града, понеже била възприемана за закрилник на диктатора Луций Корнелий Сула – завоевателя на Помпей. Това е и отразено в пълното ново име на селището, което включва имената и на богинята, и на диктатора: Colonia Cornelia Veneria Pompeianorum.


Скулптурата, която виждате в гръб не е някакъв древен артефакт, стърчащ над руините, а творба на полския скулптор Игор Миторай, произведения на когото са разхвърляни из целия Археологически парк, вписвайки се доста интересно в античната обстановка. Интересно, но не бих казал сполучливо.


Позяпахме, поснимахме, побутахме се с околните и накрая се върнахме обратно на Форума за да влезем в двора на

храма на Аполон,

разположен северно от базиликата.

Храмът на Аполон – Помпей, Италия
Храмът на Аполон

Храмът е построен през 2 в. пр. Хр. върху основите на по-стара сграда по римски образец. Това римско копиране става във време преди Помпей да попадне под директната власт на Рим и учудва доста хора. Но влиянието на римляните по тия места било голямо още от времената на Третата самнитска война, когато през 290 г, Помпей става зорлем римски съюзник.


Затова и след завоюването му, латинизирането протича с бързи темпове. За около век и половина, след края на Съюзническата война през 89 г. пр. Хр, виждаме, че латинският език вече е масово използван, а жителите са станали същински римляни. И то не само защото са получили римско гражданство.


Естествено изборът на Аполон, и въобще наличието на култ към този бог е свидетелство и за други, по-стари влияния над местните, като еструско и гръцко. В двора на храма не се изпълнявали само религиозни обреди, а били изнасяни театрални постановки и провеждани гладиаторски игри. Явно мястото е било многолюдно и доста посещавано, привличайки хората по най-различни начини, но и най-вече с притегателната мистика на

Аполон и сестра му Диана (Артемида)


Като стана дума за последната, ето я и нея, от западната част на портика. Статуята естествено е копие, чиито оригинал се съхранява в Националния археологически музей в Неапол.

Диана – Помпей, Италия
Диана

А храмът в ония години е изглеждал навярно така.

Храм на Аполон – Помпей, Италия
Храм на Аполон

Накрая излязохме и продължихме сред тълпата напред, за да се спрем за малко пред

Mensa Ponderaria

Това е маса с издълбани в нея мерки за вместимост, които били еталони в търговските дела.

Mensa Ponderaria – Помпей, Италия
Mensa Ponderaria

Веднага след това се озовахме пред

Форум Холиториум –

мястото, където древните помпейци идвали, за да си напазаруват плодове и зеленчуци.

Холиториум – Помпей, Италия
Холиториум

На мястото бяха дошли и доста наши съвременници, които се тълпяха пред решетките, но не с намерение да си купят зеле или праз, а за да снимат вътрешността. Днес мястото на древния пазар е превърнато в склад за хиляди артефакти, изкопавани по време на археологическите разкопки от края на 19 век до сега.

Pompei Scavi, Campania, 80045, IT


Тук някъде всеки от нас тримата се пръсна накъдето му видят очите. Естествено в различни посоки. Аз постоях-постоях и се отказах да чакам реда си сред това вавилонско стълпотворение за някакви си снимки и

се мушнах в една ниша, където нямаше толкова хора


Още в мига, щом зърнах решетъчната врата отворена, с висящ катинар отстрани, без да се замисля дори за секунда, влязох през нея в и попаднах на доста приятно местенце, без туристи, но със натрупани камари от антични предмети. Чудесно място за такива антични главанаци като мен.

Складът на форума – Помпей, Италия
Складът на форума

След две-три минута обаче зад гърба ми изкочи един чичка (някъде на моя възраст), който ми крещеше нещо на неаполски диалект, но аз го разбрах много добре, какво иска да ми каже, капутът, предвид злостния му поглед, с който ме стрелкаше и ръцете му, които неизменно ми сочеха изхода. После, докато се отдалечавах, разсъдих, че съм имал късмет, че не ме е заключил вътре.


В северната част на площада се намират останките от

храма на Юпитер

Построен е през 2 в. пр. Хр. във времена, когато римските богове настъпвали, а гръцките отстъпвали в душите на помпейците. Точно и заради това той е построен в сърцето на града, на най-представителното място – Форумът.

След превръщането на Помпей в колония, светилището бива посветено освен на Юпитер и на Юнона и Минерва и така се превръща в помпейския вариант на Капитолия в Рим. Според някои изследователи, в храма се е помещавала и градската хазна.

Храмът на Юпитер – Помпей, Италия
Храмът на Юпитер

Така неусетно стигнах до северната част на Форума, а от Валя и Гената нямаше ни вест, ни кост. Също така неусетно стигнах до края и на тази част. Следващата –когато изпадна отново на помпейска вълна. И в нея май ще си останем още в Археологическия парк, преди да се понесем, към други, по-различни места.

Очаквайте продължението

Автор: Юрий Александров

Снимки: авторът

Booking.com Booking.com

Други разкази свързани с Другата Италия или писани от Юрий Александров – на картата:

Другата Италия и Юрий Александров

Booking.com