За наш късмет гневът на Посейдон отмина бързо на другата утрин, и ние напуснахме тюркоазените води на този див и суров плаж…
Ех, накъде ли ще те отвее вятърът на несгодите, капитане…
За лулата нямаш даже грам тютюн,
Но пък имаш цяло едно море пред теб…
Попътен вятър ни прекара точно оттук –
Paralia Navagio, Elation, Гърция
през Сините пещери на северния край на острова…
Разделяме ме с остров Закинтос, последни мигове заедно …
Равното, спокойно море позволи да развием високи скорости към потъналия в сутрешната мараня и едва видим полуостров Пелопонес, отстоящ на около 45 километра (малко под 25 морски мили) от нас –
Сбогом, Занте !
Последни мигове на морската авантюра…
Закинтос
Закинтос
Ето така започна дългоочакваното лято на 2013-та година – лято на планове, мечти, фарватери в далечни приказни места, чудни острови и тихия ритъм на морските вълни, огласяни от писъците на спускащите се към залязващото слънце чайки…
Край
Автор: Димитър Иванов
Снимки: авторът
Други разкази свързани с Йонийски острови – на картата :
Времето беше горещо, слънцето изливаше жупел върху скалите и нас, ние си казвахме „Наздраве” и всичко течеше по мед и масло... С напредването на времето и чашките плажът все повече опустяваше...
Изчакали да си тръгне и последната лодка, видимо почерпени, ние изиграхме на пустия плаж
GANGNAM STYLE by NAVAGIO...
Още няколко чашки добавиха интренационален привкус на настроението ни и ето – казачок „Навагио” ...
Най-добро е все таки нашенското... Отиващото си слънце беше изпратено в ритъма на класиката – „Градил Илия килия...“
Тръгнахме си от този прекрасен плаж, намирайки място за нощувка в непосредствена близост –
Само че се появиха вълнички, и то немалки, и затова изкарахме бойните кораби на сушата –
Поглед от плажа нагоре...
В очакване на залеза...
който дойде бързо с все по-нарастващи вълни...
Разквартируваме личния състав –
Дотук добре, но се оказа, че сме
хванати в капан –
вълните се усилиха дотолкова, че заливаха почти половината плаж (даже нахлуха пред нощта в палатката на Стоян) и се налагаше на два пъти да местим лодките все-навътре на сушата.
[geo_mashup_map zoom='8']
[geo_mashup_location_info]
Хубаво, обаче пък на останалата половина от плажа започнаха да падат камъни – от лешник до такива колкото юмрук, и то от доста високо. Рано сутринта се откъснаха от скалата два камъка – ето оттук –
и паднаха на около десетина метра от палатката на Стоян. Плажът потъна в прах и пушек. Все едно бяхме под вражески обстрел...
А вълните станаха доста сериозни – дотолкова, че не можеше и да си помислим за влизане в морето.
Нямаше никакви корабчета в морето, които да отиват към Навагио – по едно време мина пред нас най-големия туристически кораб, събиращ повече от двеста туристи – повъртя се, не успя на акостира от силното вълнение и се прибра обратно...
Гневното, красиво Йонийско море...
Изкарахме деня на плажа, около нас свистяха камъчета, едно от тях падна на масата на Дидо и му изкриви алуминиевите плоскости – бягахме с багажа насам-натам по плажа, докато морето си бушуване преспокойно съвсем близко до нас ...
Даже ласкавите лъчи на залязващото слънце не умилостивяваха неуморните вълни...
Бавно и неусетно морето погълна слънчевия диск...
А за нас остана опцията „Ха наздраве, другари !“ :) :)
Очаквайте продължениетоАвтор: Димитър ИвановСнимки: авторътДруги разкази свързани с Йонийско море – на картата :За подробности кликайте на ЗАГЛАВИЕТО горе
Продължаваме с четвъртата серия от поредицата е Залези над гръцките острови. В първата й част се отправихме към остров Закинтос в Йонийско море, а днес ще акостираме на най-известния му плаж – Навагио.Приятно четене:
Залези над гръцките острови: Закинтос
четвърта серия – втора част
Към плажа Навагио
Рано сутринта на другия ден уточняваме маршрута до следващата точка – легендарния плаж Навагио –
Предстои ни да изминем цялата западна част на острова, ориентирана към открито море и съградена от тези величествени скали:
и миниатюрни, сгушени в камъка плажове:
От целия остров се стичат туристически корабчета към плажа Навагио – най-голямата забележитеност на острова –
Освен с плажчетата, западния бряг е осеян с по-малки и по-големи пещери –
Сякаш всеки момент от гърлото на пещерата ще излезе страховито, легендарно морско чудощище, отнесло със себе си стотици кораби...
Поглед към открито море –
и движение в тандем:
Навлязохме в дълбок залив, посещаван от много корабчета:
снимаме се взаимно и ожесточено, набирайки материал за дългите и студени зимни дни:
повъртяхме се още малко из
изумрудените води на Йонийско море
в този залив –
и след още няколко минути наближихме крайната дестинация –
плажа Навагио
На практика най-голямата забележителност на Закинтос е именно този плаж – доколкото знам, официално избран за най-красив плаж на планетата Земя за 2010г. Изключително величествен, суров, недостъпен откъм сушата, той е приютил навеки един кораб, с което е станал емблемата на остров Закинтос
[geo_mashup_map zoom='8']
[geo_mashup_location_info]
Плаж Навагио
е изолиран пясъчен залив на остров Закинтос, който се нарежда сред едни от най-известните и най-фотографирани плажни ивици в Гърция. Често е наричан Корабокрушението - име, което е получил заради намиращите се на него останки на кораб, наречен Панайотис, за който се смята, че е бил контрабандистки. Наличието на предполагаеми трафиканти на кораба носи още един псевдоним на Навагио - Контрабандисткото заливче. Този малък, уединен и поразително красив залив се намира на северозападния бряг на острова, в близост до село Anafotiria. Заобиколен от отвесни варовикови скали, Навагио притежава очарователна бяла пясъчна ивица, къпеща се в тюркоазено сините води на Йонийско море. Този прелестен пейзаж привлича хиляди туристи годишно. До плажа може да се стигне единствено с лодка, яхта или друго плавателно средство. Воден транспорт има от Порто Вроми на юг и от пристанището Свети Никола във Волимес (Volimes) на североизток. Най-честите посетители идват от столицата Закинтос, която е в другия край на острова, или с круизи и екскурзии за по час престой. Ако не може да стигнете до Навагио имате възможността да го погледнете от върха на скалите, които го ограждат. Гледката от там също не е за пренебрегване. Първоначално плажната ивица е носила името Агиос Георгиос. През 1983 г. вследствие на буря и лоша видимост, кораб превозващ контрабандни цигари се разбива и акустира на плажа. С преминаването на годините пясъка постепенно го обгръща и днес развалините от него са една от атракциите на Навагио.
Навагио в буквален превод от гръцки значи именно „корабокрушение”. Твърди се, че контрабандно е превозвал цигари, когато жесток щорм го е изхвърлил завинаги на това райско място.Там си седи и до ден днешен, сгушен под грандиозните, извисяващи се към небето скали:
Поглед отблизо:
[caption id="attachment_42040" align="aligncenter" width="582"] Корабокрушение[/caption]
Пробитият, ръждив корпус –
и този рул, който никога повече няма да се завърти...
Акостирали на плажа Навагио –
приседнахме под сянката на могъщите скали и се започна добра почерпка с узо и бяло вино...
[caption id="attachment_42046" align="aligncenter" width="499"] тези малки петънца отдолу сме ние[/caption]
Очаквайте продължениетоАвтор: Димитър ИвановСнимки: авторътДруги разкази свързани с Йонийски острови – на картата :Кликайте на ЗАГЛАВИЕТО за подробности :)
Отново се качваме на лодката на Димитър, за да можем отново да се загубим из гръцките острови. Четвъртата серия от поредицата е кръстена Залези над гръцките острови, а в първата й част ще се отправим към остров Закинтос в Йонийско море.Приятно четене:
Залези над гръцките острови
четвърта серия
Закинтос
първа част
Занте и Лаганас
Влажната и студена зима се проточи прекалено дълго, гонейки свирепо облаците из навъсеното сиво и тежко небе. В несполучлив опит да ускорим настъпването на така жадуваното лято, отскочихме до Гърция за Нова година, но резултатът беше плачевен и напомняше на германски пехотен батальон под Сталинград –
Най-накрая бате Райко си проправи с мъка път през облачната пелена и грейна в цялото си великолепие, давайки надежда за нови хоризонти. Стрелката на компаса ни посочи този път остров Закинтос – най-южния от обитаемите острови на Йонийско море, отстоящ западно от полуостров Пелопонес на около десетина морски мили. По пътя към него
спряхме за по фрапе в гр.Патра –
до пристанището, откъдето тръгват фериботите в най-различни посоки.
Мостът над Коринтския залив
е внушителен – дълъг малко под три киломерта, представлява доста колоритна гледка както отблизо, така и отдалеч:
[caption id="" align="aligncenter" width="640"] Мостът над Коринтския залив[/caption]
Всъщност в тази авантюра решихме да участват две лодки – моята и на един стар приятел, с който започнахме всички тези пътешествия още преди три години – Момчил с неговата „Хонда” с петнайска „Меркюри” –
с което практически сформирахме микрофлотилия, в която условно кръстих моя Quicksilver „Бисмарк”, а Хондата на Момчил – „Тирпиц”. Конфигурацията беше такава – в моята лодка бяхме със Стоян, а при Момчил беше другия ми приятел Дидо, с който атакувахме миналата година Итака и Кефалония.
Пристигнали първи в градчето Килини, откъдето тръгват
фериботите за столицата Закинтос (Занте),
ние ги изчакахме, като през това време намерихме рампата за спускане във вода. Ето ги и тях - пристигат тържествено малко след нас –
Малко по-късно пуснахме корабите на вода:
Морето позволяваше да се развие добра скорост и стигнахме бързо до покрайнините на
Занте – столицата на острова Закинтос:
където се спуснахме по дългия крайбрежен булевард –
Дидо и Момчил
който ни изведе на основния площад на града –
Крайбрежната основна улица силно напомня тази на град Егина от едноименния остров – кипи живот, минават туристи, хвърчат коли, тичат сервитьори, и всичко това на фона на лазурното море:
Църквата Свети Дионисиос
на булевард Страта Марина (Strata Marina) в Закинтос е разположен впечатляващият храм на Свети Дионисиос - покровителят на острова. Църквата е построена през 1708 г. и обновена през 1764 г. В нея можете да видите много ценни икони, дело на известни гръцки иконописци. Църквата пази и ковчега с останките на светеца, които били пренесени в Закинтос през 1717 г. от манастира Строфадес, където Дионисиос бил погребан -
[caption id="" align="aligncenter" width="582"] Църквата Свети Дионисиос[/caption]
Въобще един подреден, уютен град със собствена атмосфера, чар и егейски стил, озвучен от ритъма на гръцката музика и разноезичния многогласен хор на туристите..... След като се наситихме на оживените улици, се метнахме на лодките
и подкарахме към втория известен град на остров Закинтос –
Лаганас
Ето малко инфо за него:
Островът, който е една от най-привлекателните туристически дестинации, е известен със своите костенурки от вида Карета карета (Caretta caretta). Островът е мястото, където тези ценни за природата на планетата ни костенурки се събират, за да снасят своите яйца. Костенурките се събират в залива Лаганас (Laganas), който е най-предпочитаното за тях място за създаване на потомство. Заливът Лаганас на остров Закинтос, известен още като Заливът на костенурките, през 1999 година е превърнат в Национален морски парк, за да се опази този ценен за природата вид. В парка освен костенурки живеят делфини, тюлени-монаси и различни видове водолюбиви птици и гущери. В началото на лятото костенурките се събират по красивите плажове на залива, където заравят яйцата си. Смъртността сред новоизлюпилите се костенурки е много висока, оцелява едно на хиляда костенурчета. Те стават жертви на различни местни хищници и птици, които се събират на ята, когато малките се опитват да стигнат до морето веднага след излюпването си.
На влизане в залива на Лаганас
до нас на метър-два от лодката мина една от тези костенурки, виртуозно размахвайки плавници на около метър дълбочина в обратна на нас посока. Ето и плажът на Лаганас – наистина многолюден, шумен, разноезичен :
и където екипажите на микрофлотилията се черпават с биричка:
В залива на Лаганас има едно
островче – Агиос Состиос,
до което има дълъг около стотина метра дървен мост, две-три миниатюрни плажчета и някоколко заведения. Ето как изглежда от бреговата ивица на Лаганас:
Настана време за разквартируване, тръгнахме към южната част на острова
и минахме покрай тези красоти –
Островът на костенурките Caretta Caretta - Маратониси:
и покрай суровите, дивни скали на Занте:
където намерихме това екзотично, шармантно плажче за домуване:
В единия край „Тирпиц” е изваден на сух док –
а в другия край „Бисмарк” се е приютил като в норвежки фиорд:
Настъпи спокойната вечер :
Очаквайте продължението
Автор: Димитър ИвановСнимки: авторътДруги разкази свързани с Йонийско море – на картата :За подробности кликайте на ЗАГЛАВИЕТО горе!:)
Отново се качваме на лодката на Димитър, за да можем отново да се загубим из гръцките острови. Четвъртата серия от поредицата е кръстена Залези над гръцките острови, а в първата й част ще се отправим към остров Закинтос в Йонийско море.Приятно четене:
Залези над гръцките острови
четвърта серия
Закинтос
първа част
Занте и Лаганас
Влажната и студена зима се проточи прекалено дълго, гонейки свирепо облаците из навъсеното сиво и тежко небе. В несполучлив опит да ускорим настъпването на така жадуваното лято, отскочихме до Гърция за Нова година, но резултатът беше плачевен и напомняше на германски пехотен батальон под Сталинград –
Най-накрая бате Райко си проправи с мъка път през облачната пелена и грейна в цялото си великолепие, давайки надежда за нови хоризонти. Стрелката на компаса ни посочи този път остров Закинтос – най-южния от обитаемите острови на Йонийско море, отстоящ западно от полуостров Пелопонес на около десетина морски мили. По пътя към него
спряхме за по фрапе в гр.Патра –
до пристанището, откъдето тръгват фериботите в най-различни посоки.
Мостът над Коринтския залив
е внушителен – дълъг малко под три киломерта, представлява доста колоритна гледка както отблизо, така и отдалеч:
[caption id="" align="aligncenter" width="640"] Мостът над Коринтския залив[/caption]
Всъщност в тази авантюра решихме да участват две лодки – моята и на един стар приятел, с който започнахме всички тези пътешествия още преди три години – Момчил с неговата „Хонда” с петнайска „Меркюри” –
с което практически сформирахме микрофлотилия, в която условно кръстих моя Quicksilver „Бисмарк”, а Хондата на Момчил – „Тирпиц”. Конфигурацията беше такава – в моята лодка бяхме със Стоян, а при Момчил беше другия ми приятел Дидо, с който атакувахме миналата година Итака и Кефалония.
Пристигнали първи в градчето Килини, откъдето тръгват
фериботите за столицата Закинтос (Занте),
ние ги изчакахме, като през това време намерихме рампата за спускане във вода. Ето ги и тях - пристигат тържествено малко след нас –
Малко по-късно пуснахме корабите на вода:
Морето позволяваше да се развие добра скорост и стигнахме бързо до покрайнините на
Занте – столицата на острова Закинтос:
където се спуснахме по дългия крайбрежен булевард –
Дидо и Момчил
който ни изведе на основния площад на града –
Крайбрежната основна улица силно напомня тази на град Егина от едноименния остров – кипи живот, минават туристи, хвърчат коли, тичат сервитьори, и всичко това на фона на лазурното море:
Църквата Свети Дионисиос
на булевард Страта Марина (Strata Marina) в Закинтос е разположен впечатляващият храм на Свети Дионисиос - покровителят на острова. Църквата е построена през 1708 г. и обновена през 1764 г. В нея можете да видите много ценни икони, дело на известни гръцки иконописци. Църквата пази и ковчега с останките на светеца, които били пренесени в Закинтос през 1717 г. от манастира Строфадес, където Дионисиос бил погребан -
[caption id="" align="aligncenter" width="582"] Църквата Свети Дионисиос[/caption]
Въобще един подреден, уютен град със собствена атмосфера, чар и егейски стил, озвучен от ритъма на гръцката музика и разноезичния многогласен хор на туристите..... След като се наситихме на оживените улици, се метнахме на лодките
и подкарахме към втория известен град на остров Закинтос –
Лаганас
Ето малко инфо за него:
Островът, който е една от най-привлекателните туристически дестинации, е известен със своите костенурки от вида Карета карета (Caretta caretta). Островът е мястото, където тези ценни за природата на планетата ни костенурки се събират, за да снасят своите яйца. Костенурките се събират в залива Лаганас (Laganas), който е най-предпочитаното за тях място за създаване на потомство. Заливът Лаганас на остров Закинтос, известен още като Заливът на костенурките, през 1999 година е превърнат в Национален морски парк, за да се опази този ценен за природата вид. В парка освен костенурки живеят делфини, тюлени-монаси и различни видове водолюбиви птици и гущери. В началото на лятото костенурките се събират по красивите плажове на залива, където заравят яйцата си. Смъртността сред новоизлюпилите се костенурки е много висока, оцелява едно на хиляда костенурчета. Те стават жертви на различни местни хищници и птици, които се събират на ята, когато малките се опитват да стигнат до морето веднага след излюпването си.
На влизане в залива на Лаганас
до нас на метър-два от лодката мина една от тези костенурки, виртуозно размахвайки плавници на около метър дълбочина в обратна на нас посока. Ето и плажът на Лаганас – наистина многолюден, шумен, разноезичен :
и където екипажите на микрофлотилията се черпават с биричка:
В залива на Лаганас има едно
островче – Агиос Состиос,
до което има дълъг около стотина метра дървен мост, две-три миниатюрни плажчета и някоколко заведения. Ето как изглежда от бреговата ивица на Лаганас:
Настана време за разквартируване, тръгнахме към южната част на острова
и минахме покрай тези красоти –
Островът на костенурките Caretta Caretta - Маратониси:
и покрай суровите, дивни скали на Занте:
където намерихме това екзотично, шармантно плажче за домуване:
В единия край „Тирпиц” е изваден на сух док –
а в другия край „Бисмарк” се е приютил като в норвежки фиорд:
Настъпи спокойната вечер :
Очаквайте продължението
Автор: Димитър ИвановСнимки: авторътДруги разкази свързани с Йонийско море – на картата :За подробности кликайте на ЗАГЛАВИЕТО горе!:)
Днес ще звършим обиколката с лодка из гръцките острови заедно с Димитър. В тази четвърта серия това бяха Арго Сароническите острови: започнахме с остров Саламина, после – на остров Егина, отидохме до Агистри и Порос, а за последно бяхме на остров Хидра.Днес на ред е остров Спецес.Приятно четене:
Загубени из гръцките острови
3-та серия, 4-та част
Остров Спецес
С мъка отлепили се от магнетичната атмосфера на острова, наречен Хидра, се спуснахме към крайната цел на това пътешествие –
остров Спецес,
отстоящ на около 20 километра западно. Все едно, че минаваме покрай Сцила и Харибда:
Днес ще звършим обиколката с лодка из гръцките острови заедно с Димитър. В тази четвърта серия това бяха Арго Сароническите острови: започнахме с остров Саламина, после – на остров Егина, отидохме до Агистри и Порос, а за последно бяхме на остров Хидра.Днес на ред е остров Спецес.Приятно четене:
Загубени из гръцките острови
3-та серия, 4-та част
Остров Спецес
С мъка отлепили се от магнетичната атмосфера на острова, наречен Хидра, се спуснахме към крайната цел на това пътешествие –
остров Спецес,
отстоящ на около 20 километра западно. Все едно, че минаваме покрай Сцила и Харибда: