Електронна идентификация. Или „как да ползваме е-услуги по начин, по който да докажем онлайн кои сме по удобен и сигурен начин“.

Историята на тази битка е дълга и за съжаление 8 години след като имаха готова техническа документация, МВР все още няма готов продукт. Проектът за мобилно приложение, който стартирах като министър, също беше спрян след края на мандата ми, не без помощта на МВР.

След множеството ми въпроси и срещи по темата, нямам очакване, че в края на годината МВР ще покаже добър продукт, вкл. защото 8 години по-късно той е поостарял.

Затова ще предложим въвеждане на национален цифров портфейл, в изпълнение на новия европейски регламент, но с допълнителни възможности.

Един позиивен елемент е, че приехме законова промяма, с която изрично казваме, че квалифициран електронен подпис не се изисква за подписване на заявленията, за да премахнем тази бариера и позването на е-услуги ще е възможно с мобилното приложение.

Освен, че ще можем да се идентифицираме за всички услуги, вкл. в други държави-членки, ще можем в същото приложение да виждаме цялата информация, която държавата има за нас, да получаваме глоби, писма от администрацията и да го ползваме като входна точка за всички е-услуги.

Това най-накрая ще направи електронното управление достъпно за много повече хора и неговите ползи ще започнат да се усещат не само от ентусиастите.

Материалът Национален цифров портфейл е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Получих отговор от МВР, че изходният код на системата за електронна идентификация нямало да е публично достъпен ако изпълнителят не разреши и те нямали задължение да спазват Закона за електронното управление. Нищо, че в договора и в техническата спецификация има задължение системата да се разработва като софтуер с отворен код.

На друг мой въпрос, МВР отговарят, че чакат изпълнителят да отговори за въвеждане на съвременни функционалности на планираното в далечната 2016 мобилно приложение. Т.е. чакаме изпълнителят да каже дали ще можем да ползваме телефона за идентификация без да трябва задължително всеки път да допираме лична си карта (и то след като я сменим).

Това са индикации за проблеми, свързани както с работата на МВР, така и с работата на Министерство на електронното управление – МЕУ е органът, натоварен с политиката по електронна идентификация и фактът, че не е упражнен контрол и не е наложена съвременна визия, води до риск отново да нямаме адекватна електронна идентификация.

Ще ползвам тези проблеми да обърна внимание и на това, което като цяло се случва в Министерството на електронното управление.

При избора на правителството написах, че смятам, че министър Йоловски ще се справи и че има моята подкрепа. Към онзи момент това беше именно така. Оттогава съм опитвал да помагам на министерството в поставените задачи в правителствената програма и по други текущи проблеми, с целия си опит и знания – включително проведохме тристранна среща с министър Стоянов за развитието електронната идентификация, по моя инициатива. За съжаление, с течение на времето, виждах все повече, че министърът на електронното управление няма необходимия фокус и нещата не вървят добре.

Като започнем от абдикацията на МЕУ от електронната идентификация (илюстрирано от отговорите на МВР), от прозрачността (напр. на данните за плащанията в СЕБРА), от хибридните заплахи; минем през не докрай обмисленото съгласуване на процесите с електронните бележки и рецепти, през липсата на напредък по невидимите, но важни второстепенни задачи, без които не може, и стигнем до тормоза на служители с постоянни проверки на инспектората и съответното напускане на служители (видно от отговори на други парламентарни въпроси).

Срещата, която с Кирил Петков проведохме с министъра в началото на октомври беше именно с оглед на това – за да работим по-добре съвместно и за да е сигурен министърът, че има политическа подкрепа (ако в турбулентния период се е зародило някакво съмнение за това). За съжаление месец след срещата, министърът явно беше решил, че това не е било даване на подкрепа, а заплаха.

В светлината на горните проблеми все по-малко смятам, че МЕУ ще се справи със задачите и с очакванията, които всички имаме към него. Това, разбира се, не освобождава МВР от отговорност за електронната идентификация, но то е само част от картината. Длъжен съм да предупредя за тези рискове.

Искам да благодаря на служителите в министерството на електронното управление, които продължават съвестно да изпълняват задълженията си въпреки дисциплинарния произвол и хаоса.

Ще продължавам да работя за електронизация на процесите в държавата и да подкрепям и взаимодействам с изпълнителната власт. Защото тази цел, която включва повече ефективност, прозрачност и удобство, е над политическите интриги.

А по темата с електронната идентификация – разчитам на експертите в МВР да защитят обществения интерес, да изискат спазването на закона и въвеждането на съвременни функционалности. Иначе рискуваме да стигнем до същия казус като с тол-системата и да се чудим „къде е кодът“. Или дори по-лошо – никой да не търси кода, защото системата не се ползва.

За да се върнем в правилния път, предлагам (най-малко) следното:

1. МЕУ и МВР да определят съвместно какво трябва да получат гражданите от електронната идентификация – според мен това трябва да е мобилно приложение, с което да могат да се идентифицират без непременно нужда от нов личен документ, с ниво на осигуреност „средно“ по подразбиране, и „високо“ при регистрация с нова лична карта или след посещение на място.

2. Да бъдат наваксани забавянията по проектите по плана за възстановяване и устойчивост.

3. МЕУ и МФ да приемат изменения в наредбата за СЕБРА за регулярен експорт на данни за плащанията от държавата чрез СЕБРА (оставих проект за такова изменение още миналата година).

4. МЕУ да съдейства на МОН и МЗ за въвеждане на възможност за извинение на отсъствия по преценка на родител до определен брой дни, както и да се работи по доклада, който подготвехме преди година и половина, за отпадане на всякакви бележки и хартийки в системата на образованието.

5. МЕУ да координира въвеждането в продукционна среда адаптерите за обмен на данни с новия ТЕЛК-регистър и нови адаптери за регистрите на Агенция по вписванията (нещо, по което беше начертан план преди година и половина)

6. С проекта на устройствен правилник на МЕУ да не бъдат заличавани функциите, свързани с дезинформация,  хибридни заплахи и стратегически комуникации.

7. Да бъде извършен анализ на подзаконовата нормативна уредба, която противоречи на последните изменения в Закона за електронното управление.

8. Да бъде приета подзаконова уредба и съответните правила за използване на държавния облак, държавната мрежа и защитения интернет възел – особено облакът в момента почти не се използва заради липсата на подходящ процес.

9. Да бъде спрян тормоза над служители чрез инспектората на министерството, защото това драстично намалява капацитета за продуктивна работа на министерството.

Въпреки абсурдната ситуация съм конструктивен и се надявам критиките и притесненията ми да бъдат възприети именно така. Без промяна в подхода няма да бъдат постигнати целите, които всички сме си поставили за по-ефективен и прозрачен публичен сектор.

Материалът Рискове и притеснения, свързани с Министерството на електронното управление и електронната идентификация е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Електронната идентификация, както много пъти съм писал, е ключова стъпка за постигане на широко използване и развитие на електронното управление. В последната година има доста детайли и развития, включително с мое участие.

Предисторията накратко: през 2016 г., с мое експертно участие, а подготвен и приет Закона за електронната идентификация. След това в много кратък срок (3-4 месеца) написахме и правилник за прилагане на закона, и съвместно с Информационно обслужване подготвихме техническа спецификация, по която МВР да проведе процедура за възлагане на обществена поръчка, с която да се изгради цялата софтуерна инфраструктура.

МВР обяви поръчката в началото на 2017 г. и след няколко странни и фиктивни жалби я прекрати в средата годината. Точно 1 година по-късно МВР обяви „голяма“ процедура за новите лични документи, като електронната идентификация беше включена в тази процедура като отделна дейност. Това, според мен, беше грешка и всички последващи събития го показват. Процедурата беше по особен ред по Закона за обществените поръчки със секретни елементи (заради личните документи), с няколко етапа, което доведе до това изпълнител да бъде избран чак през пролетта на 2020 г. За съжаление, методиката за оценка имаше една голяма недомислица, която позволяваше с висока цена по една дейност да се субсидира друга дейност с цел получаване на по-висока оценка (при прогнозна стойност за eID от около 19 милиона, избраният участник е оферирал около 80 милиона). Отчасти поради това, а и заради големия материален интерес, решението беше обжалвано от загубилия кандидат.

Обжалването мина през КЗК и Върховния административен съд, но той, вместо да вземе решение, изпрати преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, за да бъде изтълкувана директивата за обществени поръчки. Заради забавянето на това решение през 2021 г от ДБ зададохме въпрос на служебния министър-председател дали България ще изпрати искане за ускоряване на процедурата. Такова не беше изпратено и до момента, в който станах министър, нямаше движение по тази тема.

Първата ми задача беше да подготвим техническа спецификация и да приемем решение на Министерски съвет за конкретни срокове.. В периода от 2016 г. до 2022 г. смартфоните се развиха достатъчно, така че да са сигурен носител на криптографски ключове (или части от тях), така че да могат да се използват вместо отделен носител (лична карта, друга карта или четец-„флашка“). В поръчката на МВР такова мобилно приложение нямаше – беше загатнато като опция, при технологична възможност, след предложение от изпълнителя и одобрение от възложителя. Поради което това приложение и прилежащата инфраструктура не противоречаха на поръчката на МВР, която продължаваше да е „забила“. Има предвидено мобилно приложение с изцяло различен обхват – четец на лични документи по NFC, както е предвидено в Правилника за прилагане на Закона за електронна идентификация. В обновената спецификация на МВР от 2018 г. също има загатнато съхранение на криптографски ключове в мобилното устройството, но буквално в едни ред в скоби, което не е ясно какво ще произведе като резултат – напр. един проблем там е, че е заложено използване на мобилен номер, което увеличава рисковете за сигурността.

Затова новото приложение е нужно, а техническата му спецификация беше максимално детайлна, обществено обсъдена и възложена по реда на чл. 7с от Закона за електронното управление на Информационно обслужване, които, като един от малкото доставчици на удостоверителни услуги, имат конкретна експертиза с управление на криптографска инфраструктура.

В законодателната програма на министерството (вкл. приета с решение на Министерски съвет за извършване на оценка на въздействието) бяхме приели изменение на Закона за електронната идентификация, за да „слеем“ двете системи. За съжаление, правителството беше свалено и тази инициатива спря. Все пак в проекта за изменения на Закона за електронното управление предвидихме изрична уредба на системата за електронна идентификация на министерството. Такава не е стриктно необходима, тъй като тези неща произтичат от Регламент на ЕС и изпълнителната власт има възможност да урежда различни средства за електронна идентификация. Уредбата в закон е по-скоро поради друга пречка, която МВР постави в последните седмици на мандата ни – че отказваше данни за българските документи за самоличност, които биха направили възможна отдалечената първоначална регистрация. Имам и парламентарен въпрос по темата няколко месеца по-късно. Това, в комбинация с предсрочните избори, по които Информационно обслужване има ангажимент по закон, забави дори спря разработването на приложението, както е видно от отговора на министъра на електронното управление по друг мой въпрос.

В края на декември, Съдът на ЕС взе решение, в съответствие с което ВАС решава делото в полза на избрания изпълнител и МВР сключва договор. Това е противно на очакванията на МВР и поставя въпроси за ефективността на съвместното съществуване на „старата“ система по проекта на МВР и новата на МЕУ (министерство на електронното управление). Именно поради това свиках среща в Народното събрание с МВР, МЕУ и Информационно обслужване, на която изразих моите притеснения и дадох конкретни идеи. Няколко дни след това изпратих официално искане за становище до двете министерства, на което все още нямам отговор.

След обсъждане с други парламентарни групи, подготвих и изменения на Закона за електронната идентификация, с които да се уреди сливането на двете системи в рамките на процедурата на МВР и включването на МЕУ като съвместен възложител. За съжаление Народното събрание приключва своя живот и мнозинството няма достатъчно мотивация да разгледа Закона за електронното управление и съответно да въведем тези изменения в другия закон. Това нежелание за уж консенсусен законопроект беше видно и по много други законопроекти, но тук дори е отчетено с гласуване, когато един късен следобед предложих заседанието да продължи до приемането на този законопроект, залата (с изключение на ДБ и ПП) гласува „против“ (или „въздържал се“), а законопроектът няколко седмици беше включван толкова назад в дневния ред, с ясното съзнание от определящите дневния ред, че до него няма да се стигне.

По същество – смятам, че МВР не трябва да е орган за електронна идентификация. През 2016 г. това беше единственият възможен орган, тъй като Държавна агенция „Електронно управление“ още не беше създадена. Министерството, надграждащо агенцията, се появи в нашето правителство в края на 2021 г. (на практика в началото на 2022). В момента именно то е най-подходящо за единствен орган за електронна идентификация, без това да пречи на процедурата на МВР. Разработеното от Информационно обслужване може да се прехвърли в МВР и да бъде довършено от избрания от МВР изпълнител, като след това всички системи бъдат прехвърлени на МЕУ, за да оперира системата.

В последните 6 месеца, основно заради гореспоменатия отказ на МВР да предостави достъп до данни, приложението не е напреднало и е замразено (затова и все още няма качен изходен код). Смятам, че този отказ е незаконосъобразен, но това в крайна сметка е и политическо решение. Занапред ще направя възможното да има ясна концепция как да се процедира с вече изградените функционалности и как да се слеят със системите на МВР, което според мен е правилният път напред. А прехвърлянето от МВР към МЕУ ще направим в следващия парламент.

Проактивността на нашето правителство по темата даде надежда, че в края на 2022 г. приложението (по подобие на естонското SmartID, холандското DigiD, датското MitID и украинското Diia), може да заработи и съответно много услуги да станат удобни и достъпни за гражданите и бизнеса. За съжаление тази проактивност отстъпи на административно безвремие, но това не е обвинение към някого, а обичайното състояние на нещата. За преодоляване на съпротивителните сили на административното безвремие е нужно политическо мнозинство, каквото служебният кабинет няма.

В следващите месец все пак има нужда от проактивност, за да се използва вече разработеното, за да се съкратят сроковете, предвидени в процедурата на МВР. Иначе ще е готово след година (по спомен за графика на поръчката на МВР) и ще продължим да пилеем време и да отлагаме ефективното електронно управление. Ще опитам да помагам по тази линия, за бъде постигната целта.

Електронната идентификация може да звучи нишово, но е отключващ фактор. Нейното бързо реализиране ще отвори много врати и ще подобри много процеси за гражданите, бизнеса и администрацията.

Материалът Какво се случва с електронната идентификация е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Електронната идентификация е ключът към електронното управление. Без нея, използването на електронни услуги е ограничено и трудно. Именно затова, паралелно с устройствената работа (законови изменения и устройствени правилници), в Министерство на електронното управление подготвихме техническа спецификация за мобилна електронна идентификация и я качихме за обществено обсъждане.

Не е практика за технически спецификации да се търси широко обществено обсъждане, но тъй като тази система е много важна, смятам, че е редно да дадем пример за прозрачност от първия ден. Още при номинирането ми за министър на електронното управление дадох това обещание и ще направя каквото е необходимо този екип продължава да дава този пример. Разчитам на професионалистите във всички области да дадат своята експертна и конструктивна обратна връзка и препоръки. Тази прозрачност ще продължи и на етапа на изпълнение (вкл. с изискването за отворен код на разработката).

Резултатът от проекта ще бъде мобилно приложение (за Android и iOS), с което да се идентифицираме за ползването на всички електронни услуги, т.е. държавата да знае кой стои отсреща, когато ползва услугите. До момента това се извършва с електронен подпис, с ПИК, с ПИН и др. Тези средства няма да отпаднат веднага, но малко по малко ще бъдат замествани с електронната идентификация.

След първоначалната регистрация, от гледна точка на потребителя, процесът ще бъде следния:

1. отваря портал за електронни услуги
2. избира „вход с eID“ и потвърждава с мобилния си телефон (или друго мобилно устройство)
3. подава заявления за услуги, които са с предварително попълнени данни (тъй като системата вече знае кой стои отсреща)
4. подписване на заявлението чрез повторно потвърждение с мобилния телефон

Проектът предвижда първа фаза за проекетиране, тъй като трябва да бъдат взети специфични технологични решения. Например дали потвърждението с телефона да стане с т.нар. push-нотификация или чрез сканиране на QR код от екрана (съответно с deep link, в случай, че потребителят използва мобилния телефон и за заявяване на услугата, вместо компютър). Трябва да бъде избран и методът за подписване, като целта е криптографските ключове да се разделят на няколко части, като една се съхранява в мобилния телефон, а друга – на сървъра (така че да се минимизират рискове от изтичане от едното от двете места).

Първоначалната регистрация е много важна за да може максимален брой хора да използват приложението. Затова предвиждаме първоначална регистрация по следните начини:

• Квалифициран електронен подпис, в т.ч. облачен КЕП (чрез системата за електронна автентикация)
• ПИК на НАП (отново през еАвт)
• ПИК на НОИ (отново през еАвт)
• международен паспорт, който разполага с чип, благодарение на който може да бъде идентифицирано лицето (чипът може да бъде прочетен с мобилен телефон)
• снимане на лична карта

Към тези методи могат да бъдат добавени два компонента за повишаване на сигурността:

• Отговор на въпроси, които държавата има, но не са публично достъпна информация (напр. във връзка с имена на роднини или данни за предходни постоянни адреси)
• Т.нар. liveness detection, т.е. проверка чрез камерата на телефона дали отсреща действително стои лицето, което твърди, че стои (без да може да се използва негова снимка, за да „излъже“ системата). Това е стандартна практика в много приложения за онлайн идентификация

Всеки един от изброените механизми ще има съответното ниво на осигуреност („средно“ или „високо“), което ще дава достъп до различни услуги. Напр. само със сканирана лична карта (плюс отговори на въпроси/liveness detection), лицата няма да имат достъп до чувствителни данни, като здравното си досие. За да преминат от ниво на осигуреност „средно“ към „високо“ се предвижда опция за еднократно посещение на администрация или пощенски клон. Но дори с ниво „средно“ ще могат да се използват всички масови услуги. В бъдеще, когато чип се появи и в личната карта, той ще може да бъде използван за първоначална регистрация и то с ниво на осигуреност „високо“.

Ако човек няма мобилно устройство, той едва ли би ползвал електронни услуги. Има изключения от това твърдение, но те са твърде малко. В други държави се допуска идентификация с SMS код, но нивото на сигурност при този метод не е задоволително и преценихме, че няма нужда от такъв риск.

Докато се изгражда системата (в следващите няколко месеца), ще подготвим и нормативни изменения, за да може да функционира системата в съответствие със закона.

Освен самото приложение, в рамките на проекта ще бъдат пилотно надградени и системите на НАП, НОИ, МВР, както и портала за електронни услуги на Министерството на електронното управление, така че да има богат избор от услуги, които да бъдат използвани с новото средство за идентификация и подписване (подписването формално ще бъде чрез т.нар. „усъвършенстван електронен подпис“, което е допустимо за заявяване на услуги съгласно действащия Закон за електронното управление).

Смятам, че правилно се фокусирахме върху подготовката на този проект, за да можем да го стартираме в рамките на първите 100 дни от управлението.

Материалът Проект за мобилна електронна идентификация е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.