Събирам данни за диаспората ни в Германия от над десетилетие и не можех да не забележа статията на Диляна Димитрова във в. Сега от тази сутрин. Прегледах числата с интерес и ме учудиха – не защото смятам, че тезата в текста е грешна, а защото не намирам числата, на които се основата.
Първото, което трябва да отметмен, е че статията беше препечатана веднага с грешни или подвеждащи заглавия от редица медии. Това включва bTV, които внушават, че българите в Германия са намалели със 60 хиляди. Второто е, че всичко, което ще обсъдя тук, също както числата, на които вероятно Димитрова се оповава, са предварителни данни и се променят постоянно. С други думи, възможно е между различни прочити да се променят оценките. Ревизираните данни за миграцията и демографията излизат в края на юни в Германия и края на април в България. Попитах по-рано в. Сега за конкретните таблици или изследвания, на които се основава статията и ще допълня този текст когато отговорят.
Няколко числа, които не съвпадат
В статията се споменават редица числа, които искам да се обсъдим. Първо се говори за статистика от октомври 2025 до ноември 2024-та. Наистина, на 18-ти януари беше обновена таблицата с месечната статистика за миграцията. В инструмента Genesis на Destatis обаче тази разбивка не включва националността на мигриралите. На новинарската им страница обаче намираме бързи справки, които се обновяват всеки месец с данни около 10 седмици назад. Там има две справки – по дестинация и по националност.
Тук идва объркването ми. В статията на в. Сега се говори за 58450 българи напуснали Германия за обсъждания период и нетна емиграция от 11930 души. Сравнявайки с таблицата в Destatis за български граждани виждаме 53428 напуснали Германия и 11290 нетна емиграция. Т.е. 11290 повече български граждани напуснали Германия, отколкото са се нанесли. Числата са близки, но различни, което ме учудва, защото не изглежда това да е източникът цитиран в статията. Тук е важно да се спомене, че говорим за 11 хиляди напуснали Германия в повече в каквато и да е посока, т.е. това не са непременно хора върнали се в България.
Ако погледнем конкретно данните за напуснали в посока България, виждаме други числа – 52606 напуснали и нетна емиграция от 12728 души. Т.е. почти 13 хиляди души са напуснали Германия, за да се заселят в България. Това включва обаче както български граждани, така и чужди. Разминаването между тези две числа може да има няколко различни интерпретации. Най-вероятните според мен са, че има голяма миграция на български гражани от други европейски държави към Германия от една страна, а от друга – доста българи вече получили германско гражданство се върщат в България. В германската статистика те се отчитат като германски граждани независимо какво друго гражданство имат. Както съм показвал няколкократно, изключително малка част от българите имаши право на германско гражданство се възползват от тази възможност – под 2% на година. В последните поне 10 години обаче децата им получават такова автоматично и ако връщат със семействата си ще се броят от Destatis като „немски граждани нанасящи се в България“.
Колко са българите в Германия?
По-нататък в статията си Димитрова цитира данни от НСИ, които ще прескоча. По-интересни са изводите за намаляването на диаспората ни. Миналия август написах текст за Капитал за тяхна поредица за българите в Германия, в който разисквах подробно именно това наблюдение. За пръв път от 20 години през 2024-та броят на българите в Германия намаля между 1% и 2.4%. Оптимист съм, че тенденцията ще се запази, първо заради обсъжданите данни и второ, защото го виждам в своя собствен балон. Както писах наскоро, няколко познати ми писаха за съвети за процеса на връщане само в последните няколко месеца.
Предпазлив оптимист съм обаче, защото говорим за само едно число от една година и трябва да мине време, за да отчетем някаква тенденция. В случая тук и в статията във в. Сега разглеждаме данните на миграционните в Германия, които съм писал многократно, че са крайно ненадеждни. Виждаме го в разминаване между данните за населението в Германия и данните на миграционните. Има и други фактори като нерегламентирана сезонна работа, неотписване на адресна регистрация при преместване извън Германия, непознаване на системата и пропускане на административните задължения, фиктивно регистриране в страната на деца и роднини с цел трупане на години за гражданство или точене на социални и дори трафик на хора. Всички тези фактори влияят в една или друга степен на разминаването на статистиката с реалното състояние на диаспората ни.
С това наум забелязах друго число в края на статията – 371128 български граждани живеещи в Германия. Това число е взето от демографския годишник на НСИ за 2024-та и се отнася до началото на годината. Те от своя страна го взимат от таблица 12411-0009 към 31.12.2023 на Destatis за населението на Германия по гражданство. Това не са данните на миграционните, а се базират на същата методология, каквато НСИ определя населението на България. Този показател включва онези без немско гражданство независимо дали са родени в България или натурализирани или възстановили в последствие българското си гражданство. Сред тях има бесарабски българи, македонци, албанци и наследниците на насилствено изселените български турци. Именно тази таблица цитирах през годината като посочвах намаление от 8707 българи през 2024-та г. или 2.35%.
За да илюстрирам защо трябва да сме внимателни с данните на миграционните, тяхното число за същия показател – български граждани независимо къде са родени – е 436860 за началото на 2024-та г. Това е таблица 12521-0002 в Genesis. По техни данни намалението през 2024-та е 4780 или малко над един процент. Виждаме голямото разминаване, което споменах горе. Destatis го обясни преди години с това, че последните не са ревизирали данните си от 2013-та г. Това е причината да не писах нищо докато следя данните за механичната миграция и да чакам края на юни като излязат числата за демографията, които НСИ цитира в годишника си.
Важно ли е точното число?
Да. Всичко описано не значи, че статията на Димитрова във в. Сега е невярна. Най-много бих я нарекъл прибързана. Когато пиша по тези теми настоявам, че точните числа и методологията им е важна. Както виждате, работим с разлики от няколко стотин до няколко хиляди души и малко отклонение променя изводите драстично.
Що се отнася до причините съгражданите ни да се прибират в България, те са винаги строго индивидуални. Има обаче някои общи признаци. Това се случва не заради подобрение на ситуацията у нас, а по-скоро въпреки влошаването на върховенството на закона, корупцията, овладяването на институциите и раздробяването на политическата сцена. Просто ситуацията в други европейски държави включително Германия изглежда в тръгнала също в подобна посока и положението на мигрантите се влошава особено бързо. Индикации за последното ще намерите в по-старите ми текстове за бедността сред чужденците в Германия и данните за социалното и финансово положение на диаспората ни там.
