Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ, Голяма камара) постанови решение по делото Halet v. Luxembourg, засягащо лицата, подаващи сигнали за нередности (whistleblowers), по член 10 от Европейския Конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) – свобода на изразяване.

Голямата камара надгражда  практиката след   решението по делото  Guja v. Moldova   през 2008 г.

Решението   се позовава на Директива на ЕС 2019/1937 относно защитата на лицата, които съобщават за нарушения на правото на Съюза, и Препоръката на Съвета на министрите на Съвета на Европа ( CM/Rec(2014)7).

През 2021 г. състав на ЕСПЧ не установява нарушение на правата на лицето, подало сигнал за нарушение.

През 2023 Голямата камара установява нарушение ( с 12:5 гласа).

Фактите

Става дума за казуса LuxLeaks – когато се разкриват данъчни споразумения между мултинационални компании и люксембургските данъчни власти. В основата на разкритията са служители на PricewaterhouseCoopers (PwC), като Рафаел Халет предоставя поверителни документи на медиите. По искане на работодателя си Халет е осъден в Люксембург да плати глоба и обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от работодателя му PwC. Междувременно той е освободен от работата си в PwC. След изчерпване на всички национални средства за защита и след като ЕСПЧ през 2021 г. не установява нарушение на правата на Халет по член 10 от ЕКПЧ, делото е отнесено до Голямата камара на ЕСПЧ.

Решението на Голямата камара

Голямата камара прилага теста за пропорционалност, констатира, че има намеса в свободата на изразяване, че намесата е предвидена от закона и преследва легитимна цел, а именно защитата на доброто име или правата на други лица, по-специално защитата на доброто име и правата на компанията PwC.

Но необходима и пропорционална ли е намесата под формата на наказателна санкция? Голямата камара припомня шестте критерия, изведени в решението по делото Guja (114):

(1) дали са налични алтернативни канали за разкриване на нарушенията;
(2) автентичността на разкритата информация;
(3) дали подателят на сигнал е действал добросъвестно;
(4) обществения интерес от разкритата информация;
(5) вредата за работодателя; и
(6) тежестта на санкцията.

При прилагането на тези принципи и критерии в настоящия случай Голямата камара стига до заключението, че решението на Апелативния съд на Люксембург по-специално не балансира правилно обществения интерес от разкритата информация и вредните последици от разкриването. В същата посока е и решението на ЕСПЧ от 2021 г.

Тук изходът от балансиращото упражнение е в обратната посока (202):

информацията, разкрита от жалбоподателя, безспорно е от обществен интерес. В същото време не може да се пренебрегне фактът, че оспорваното разкриване е извършено чрез кражба на данни и нарушаване на професионалната тайна, с която жалбоподателят е бил обвързан. При това положение ЕСПЧ отбелязва относителната тежест на разкритата информация, като има предвид нейното естество и степента на риска, свързан с нейното разкриване. В светлината на неговите констатации относно значението, както на национално, така и на европейско ниво, на публичния дебат относно данъчните практики на мултинационалните дружества, за които информацията, разкрита от жалбоподателя, има съществен принос, Съдът смята, че общественият интерес от разкриването на тази информация надвишава всички вредни последици.

Съдът намира още, че наказателната присъда на жалбоподателя не може да се приеме за пропорционална в светлината на преследваната законна цел.

Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) отново потвърди необходимостта в едно демократично общество от криминализиране на речта на омразата. Решението е по дело Zemmour v. France, Application no. 63539/19, 20.12.2022

Фактите

Земур е  бивш  кандидат за президент на Франция.  Той е осъден във Франция  за  подбуждане към дискриминация и религиозна омраза срещу френската мюсюлманска общност за изявления, направени в телевизионно предаване. Като гост в телевизионно  шоу на канала France 5, с цел  да популяризира книгата си Un quinquennat pour rien („Едно пропиляно президентство“),    той заявява, че мюсюлманите са колонизирали и окупирали френска територия чрез нашествие, особено в покрайнините на френските градове, където забулените млади жени също са били част от джихада и борбата за ислямизиране на френска територия. Изразил и мнението си, че ако мюсюлманите искат да бъдат истински френски граждани, те трябва да изоставят своята религия. По френския закон  подбуждането към дискриминация, омраза или насилие срещу лице или група на основата на произход или членство или непринадлежност към определен етнос, нация, раса или религия е престъпление, за което Земур е осъден.

Земур пледира за нарушение на член 10 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ).

Съдът

Според ЕСПЧ обидните изявления са били направени с дискриминационни намерения, като призовават зрителите да отхвърлят и изключат  мюсюлманската общност.

Съдът отчита, че   спорните изявления са  в най-гледаното време и следователно са могли да достигнат до широка аудитория. ЕСПЧ се позовава на непосредствения и мощен ефект на електронните медии.

Съдът приема, че  естеството на въпросите, обсъдени по време на интервюто, относно мястото на исляма във френското общество, особено на фона на терористично насилие, са от потенциален интерес за обществеността.

Съдът по-нататък обсъжда дали националните съдилища са мотивирали надлежно преценката си, че въпросните изявления трябва да се разглеждат като престъпна реч на омразата и, ако е така, дали наказанието е пропорционално на преследваната легитимна цел.

ЕСПЧ се позовава на констатациите на националните съдилища, че Земур е описал мюсюлманите като заплаха за обществената сигурност и ценностите на Републиката. Заявявайки, че мюсюлманите непременно подкрепят насилието, извършено в името на тяхната вяра, Земур насърчава общо отхвърляне на мюсюлманите  – а  не просто критикува исляма.  Съдът отбелязва и   ултиматума, поставен им да избират между религията си или живот във Франция –  изявленията наистина призовават за отхвърляне и изключване на мюсюлманската общност като цяло, което по този начин е вредно за социалното сближаване.

Глобата не е прекомерна.

Като взе предвид широката свобода на преценка, предоставена на държавата-ответник в случаите на реч на омразата, ЕСПЧ заключи единодушно, че намесата е основателна и пропорционална и няма нарушение на член 10 от ЕКПЧ.

***

В допълнение искам да коментирам обстоятелството, че враждебната реч е в предаване, посветено на представяне на книга. Това е важно   в светлината на паралел  на този казус с казус, решаван от Комисията за журналистическа етика, където възникна въпроса как да се третира факта, че твърденията са оценъчни и са направени по време на представяне на книга.

В случая жалбоподателят  посочва в своя защита, че не е бил преследван за мненията, защитени по този въпрос в книгата му – точно както в българския казус защитата се позовава на факта, че представяната книга не била инкриминирана. Но никъде по-нататък в решението Съдът не придава значение на факта, че полемичните дискриминационни твърдения са в рамките на представяне на книга и дори не коментира правомерността на издаването на книгата.

51. Съдът многократно е подчертавал, че толерантността и зачитането на еднаквото достойнство на всички човешки същества представляват основата на едно демократично и плуралистично общество. От това следва, че по принцип може да се счита за необходимо в демократичните общества да се санкционират или дори предотвратяват всички форми на изразяване, които пропагандират, подбуждат, насърчават или оправдават омраза, основана на нетолерантност (включително религия), ако се гарантира, че „формалностите“ , наложените „условия“, „ограничения“ или „санкции“ са пропорционални на преследваната законна цел. Остава отворено за компетентните органи да приемат, в качеството си на гаранти за институционалния обществен ред, мерки, дори наказателни, предназначени да реагират адекватно, а не прекомерно на подобни забележки

61. От своя страна Съдът счита, както е отбелязано от националните съдилища и противно на това, което жалбоподателят твърди пред него, като твърди, че се е ограничил до изразяване на своето критично мнение относно ислямисткото явление във френските предградия, че неговите забележки, представени като резултат от „исторически и богословски анализ“, всъщност съдържат негативни и дискриминационни твърдения, които биха могли да предизвикат раздор между французите и мюсюлманската общност като цяло. Както те твърдят, използването на агресивни термини, изразени без нюанси, за да се осъди „колонизацията“ на Франция от „мюсюлмани“, е имало дискриминационни цели, а не с единствената цел да се сподели с обществеността относително мнение за възхода на религиозния фундаментализъм в Френски предградия. При тези обстоятелства и в светлината на член 17, Съдът счита, че забележките на жалбоподателя не попадат в категория изказвания, ползващи се с повишена защита съгласно член 10 от Конвенцията

66. В заключение Съдът счита, че намесата в упражняването на правото на свобода на изразяване от страна на жалбоподателя е била необходима в едно демократично общество, за да се защитят правата на другите, които са застрашени в настоящия случай.

Обществената телевизия  на френската общност в Белгия ( Radio-télévision belge de la communautaire française— RTBF) успешно се позова на правото си на свобода на изразяване пред Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ).   ЕСПЧ заключи, че Белгия е нарушила правото на RTBF на свобода на изразяване, гарантирано от член 10 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ).  Делото е RTBF срещу Белгия (no 2), преди години е имало и друго дело на същата телевизия.

Фактите

Обществената телевизия излъчва   репортаж  за двойка, за която се твърди, че участва в сексуална експлоатация.  време на излъчването на програмата е имало висящо съдебно разследване срещу двойката по разпоредби от Наказателния кодекс, но още е нямало повдигнати обвинения.  RTBF е осъдена да заплати  неимуществени вреди  за нарушаване на правото на зачитане на личния живот (както е защитено от член 8 от ЕКПЧ). В решението се  твърди, че заснемането на обиска в дома на лицата е представлявало нарушение на правото им на личен живот;  че отразяването на случая в новините на RTBF е нарушило презумпцията за невиновност на лицата и че журналистът не е действал в съответствие с основните принципи на журналистическата етика. По-късно едното от заснетите в репортажа лица е осъдено по НК.

Позовавайки се на член 10 от ЕКПЧ, RTBF подава жалба до ЕСПЧ, като твърди неоправдана намеса в правото  на свобода на изразяване.

Съдът

ЕСПЧ прилага – както е известно – теста за пропорционалност  и установява последователно, че има намеса   в правото на свобода на изразяване,  тази намеса е имала правно основание и е преследвала целта за защита на доброто име и личния живот на двете лица. Следва ЕСПЧ по-нататък да установи   дали намесата е била необходима в едно демократично общество в рамките на баланс на правото на личен живот и защита на доброто име  по  член 8 от ЕКПЧ, от една страна,  и правото на свобода на изразяване по член 10 от ЕКПЧ.

Първо, ЕСПЧ отбеляза, че репортажът  се отнася до въпрос от обществен интерес –  секс индустрия, непълнолетни   и  трудностите, които срещат тези момичета при търсене на закрила. Обществото е имало интерес да бъде информирано за висящите производства, включително и за да може да упражни правото си на контрол върху функционирането на съдебната система и за превенция.

Второ, съгласие на лицата –  те са се съгласили да бъдат интервюирани от журналиста на RTBF и нямат “очакване за уединение”.

Трето, журналистът на RTBF е получил информацията добросъвестно, неговата добросъвестност не е била оспорвана.

Четвърто, докладът и отразяването в новините са имали достатъчна фактическа основа, а стилът и изразните средства, използвани от журналиста, съответстват на характера на повдигнатите в репортажа въпроси.

И накрая, ЕСПЧ счита, че  наказанието, наложено на RTBF, е могло да има смразяващ ефект и във всеки случай е било неоправдано.

Следователно   намесата в свободата на изразяване  не е била необходима в едно демократично общество. Поради тези причини ЕСПЧ единодушно стига до заключението, че е налице нарушение на член 10 от ЕКПЧ.

Стана известно решението на Европейския съд за правата на човека, Голяма камара, по делото Macatė срещу Литва (жалба № 61435/19).

Делото се води относно детска книга с приказки,  засягаща въпроса за еднополовите бракове. Разпространението на книгата е спряно, после възстановено, но с предупреждение,  че е неподходяща за деца под 14-годишна възраст. Това е първият случай, в който Европейският съд на правата на човека се занимава с ограниченията върху  литература за еднополови връзки специално за деца.

В днешното решение на Голямата камара  по делото Европейският съд постанови единодушно, че има  нарушение на член 10 (свобода на изразяване) от Европейската конвенция за правата на човека.

Съдът прилага теста за пропорционалност – установява, че има намеса в свободата на изразяване, че намесата е предвидена в закона, остава да се установи дали намесата е необходима в едно демократично общество.

Според ЕСПЧ мерките срещу книгата на жалбоподателя са имали за цел да ограничат достъпа до информация, представяща връзките между лица от един и същи пол,   по същество еквивалентни на връзките на хора от различен пол. Съдът не е убеден,  че книгата насърчава  еднополовите семейства пред разнополовите. Напротив, приказките изискват уважение и приемане на всички членове на обществото във фундаментален аспект от живота им.

Съдът вече е постановил в съдебната си практика, че няма научни доказателства – както е потвърдено от различни международни органи – че самото споменаване на хомосексуалността или открит  публичен дебат  за социалния статус на сексуалните малцинства би се отразил неблагоприятно на децата. Съдът отбелязва и факта, че законите на значителен брой държави-членки на Съвета на Европа – вкл Литва – или изрично включва образованието за еднополовите връзки в училищните програми, или съдържа  разпоредби за гарантиране на зачитане на многообразието и забрана на дискриминацията на основания за сексуална ориентация в преподаването. Ограничаването на достъпа на децата до информация за еднополовите връзки – където  такава информация не може да се счита за неподходяща или вредна за тях на друго основание освен сексуална ориентация – показва, че властите имат предпочитания към някои видове връзки и семейства  над другите и че те виждат връзките между хора от  различен пол  като по-социално приемливи и ценни от еднополовите връзки, като по този начин допринасят за продължаване на стигматизирането. Такива ограничения са   несъвместими с понятията за равенство, плурализъм и толерантност, присъщи на едно демократично общество. 

В самото решение се казва следното:

202. ЕСПЧ вече е постановил, че законодателната забрана за “насърчаване на хомосексуалността или нетрадиционните сексуални отношения” сред непълнолетните не служи за постигане на легитимните цели за защита на морала, здравето или правата на другите и че чрез приемането на такива закони властите засилват стигмата и предразсъдъците и насърчават хомофобията, която е несъвместима с понятията за равенство,  плурализъм и толерантност, присъщи на демократичното общество (виж Баев и др., цитирани по-горе, §§ 61 и 83-84) – заключение, което Голямата камара напълно подкрепя.

213. Съдът също така взема под внимание решенията, взети от съдилищата в Швейцария, Съединените щати и Канада, в няколко различни контекста, отнасящи се до достъпа на децата до информация за еднополовите връзки, които приемат, че националните власти не могат да пренебрегнат социалните реалности и съществуването на различни видове взаимоотношения в обществата, в които живеят деца; и че самият факт, че някои хора могат да намерят определени видове семейства или взаимоотношения за нежелателни или неморални не може да оправдае възпрепятстването на децата да научат за тях (вж. параграфи 129-132 по-горе).

Извод

217. Съдът е установил, че мерките, предприети срещу книгата на жалбоподателката, са имали за цел да ограничат достъпа на децата до информация, изобразяваща еднополовите връзки като по същество еквивалентни на междуполовите връзки, като етикетират такава информация като вредна, и заключава, че тези мерки не преследват легитимна цел съгласно член 10 § 2 от Конвенцията.

218.  Следователно е налице нарушение на член 10 от Конвенцията.

В  решение на ЕСПЧ по делото Axel Springer SE срещу Германия (жалба № 8964/18) Европейският съд по правата на човека постановява единодушно, че  няма нарушение на член 10 (свобода на изразяване) от Европейската конвенция за правата на човека. Делото се отнася до съдебно решение, с което се дава указание  на компанията Axel Springer да публикува корекция (право на отговор) на  вестникарска статия от октомври 2013 г.

Както добре се знае, съдилищата в САЩ поддържат, че правото на отговор е намеса в свободата на изразяване. Ето – европейската практика е в обратен смисъл.

Жалбоподателят Axel Springer SE, е издателство, регистрирано в Берлин. Това е издателят на ежедневник Die Welt. Там е публикувана статия, в която  се посочва, че К. е била агент на службите. К иска право на отговор, но не получава. Съдът,  позовавайки се на   Закона за пресата,   нарежда на компанията Axel Springer да публикува отговор. В последна сметка такъв е публикуван, но издателството се обръща към ЕСПЧ за нарушение на чл. 10 ЕКПЧ.

Съдът прилага теста за пропорционалност.

Намесата в свободата на изразяване на компанията Axel Springer е имала е имало правно основание, произтичащо от раздел 10 от Берлинския закон за печата, то е необходимо –  служи  за защита на доброто име на лицето.

Остава да се анализира  дали намесата е „необходима в една демократична общество”, т.е.  дали отговаря  на належаща социална нужда,  при това  пропорционално, уместно и оправдано.

Съдът посочва, че основната цел на правото на отговор е да се даде възможност на лицата да оспорят невярна информация, публикувана за тях в пресата. В случаи като този, които изискват правото на зачитане на личния живот да бъде балансирано спрямо правото на свобода на изразяване, член 8 от Конвенцията и член 10 заслужават еднакво уважение и еднаква свобода на действие. При оценката на съдържанието на статията  Апелативният съд е дал дълга и добре обоснована оценка на съдържанието на статията и няма признаци на произвол в нейното тълкуване.

Съдът отбелязва, че медиите са длъжни да докладват добросъвестно, за да предоставят надеждна и точна информация в съответствие с етиката на журналистиката, и трябва да дадат на засегнатото лице възможност да се защити.

Като се имат предвид всички обстоятелства, Съдът установява, че германският съд е отчел надлежно принципите и критериите, установени от практиката на ЕСПЧ за балансиране на правото на зачитане на личния живот живота и правото на свобода на изразяване и не вижда причина да оспорва или не се съгласява с оценката на германския съд. Съответно не е имало нарушение на член 10 от Конвенцията.

През лятото на 2022 стана известно решението на Европейския съд за правата на човека по делото  Ecodefence and Others v. Russia относно съответствието на руския Закон за чуждестранните агенти с Конвенцията за правата на човека на Съвета на Европа.

Законът за чуждестранните агенти  задължава всички  организации от третия сектор  да се регистрират като чуждестранни агенти, ако са финансирани, пряко или непряко, от лица в чужбина. Тези неправителствени организации са задължени да се регистрират като „чуждестранни агенти“ и да етикетират публикацията си „като произхождаща от  „чуждестранен агент“, да публикуват информация за дейността си в интернет и да се подчиняват на специални изисквания за счетоводство и отчетност“. Министерството на правосъдието получава и правомощието да означава дадена организация като чужд агент по своя преценка.

Руският Конституционен съд не установява противоконституционност на закона. Започва прилагане на закона и съдилищата уважават исканията на прокуратурата за ликвидация на неправителствени организации като „Международен мемориал“ и „Център за правата на човека „Мемориал“ поради  „груби и повтарящи се“ нарушения на законодателството за „чуждестранни агенти“, защото не са посочили, че техните   публикации са с произход от неправителствена организация „чуждестранен агент“. Съдилищата постановяват, че НПО не са били прозрачни, като „прикриват [своя] статус на чуждестранен агент“, което възпрепятства контрола и нарушава „правата на гражданите да получават надеждна информация“ за дейността им.

Въпреки че Европейският съд по правата на човека разпорежда временна мярка за спиране на изпълнението на вътрешните решения за закриването на организациите, ликвидацията на множество организации влиза в сила.

Седемдесет и три неправителствени организации (някои от които са престанали да съществуват по време на изслушването) се обръщат към Европейския съд по правата на човека на основание, че Законът за чуждестранните агенти нарушава техните свободи на изразяване и сдружаване, защитени от членове 10 и 11  ЕКПЧ. Неправителствените организации твърдят, че „чуждестранен агент“ е „стигматизиращ етикет“, тъй като терминът „агент“ има отрицателна конотация, тъй като се използва за обозначаване на шпиони, саботьори или предатели. Те твърдят, че правата им на свобода на сдружаване са нарушени поради „прекомерните счетоводни изисквания“, „многобройните проверки и глоби“ и ограничаването на достъпа им до чуждестранно финансиране, а  терминът „политически дейности“ в закона  е неясен.

Съдът приема, че организациите и техните директори са „били пряко засегнати от комбинация от проверки, нови изисквания за регистрация, санкции и ограничения върху източниците на финансиране и естеството на дейностите, наложени от Закона за чуждестранните агенти“ и че е имало намеса в правата им по член 11, прочетен заедно с член 10.

Съдът  постановява, че „липсата на ясни и предвидими критерии е дала на властите неограничена свобода на преценка да твърдят, че   организациите са получавали „чуждестранно финансиране“, без значение колко далечна или слаба е връзката им с предполагаем „чуждестранен източник“.

Съдът смята още, че третият сектор е „съществен елемент от информирани публични дебати“ и подчертава ролята му на пазител  на демокрацията. Съответно Съдът приема, че създаването на статут на „чуждестранен агент“  и „не е необходимо в едно демократично общество“ и допълнителните изисквания за одит и докладване, които FAA налага на „организациите с чуждестранни агенти“, не са необходими. Съдът признава ползите от прозрачността във финансовите дела на организациите, но  това „не може да оправдае законодателство, което се основава на презумпция, направена по принцип и прилагана безразборно, че всяка финансова подкрепа от чуждестранно образувание  може да застраши политическите и икономическите интереси на държавата и способността на нейните институции да работят без намеса”.

Съдът подчертава, че санкцията не трябва да „се равнява на форма на цензура, целяща да обезкуражи жалбоподателите да изразяват критика или да подкопае важния принос на гражданското общество към управлението на обществените дела” или да възпрепятства  способността на неправителствените организации да действат като куче пазач.

Ето защо разпоредбите на Закона за чуждестранните агенти не са необходими в едно демократично общество и по този начин нарушават член 11 от Конвенцията, прочетен заедно с член 10.

Становище на комисаря по правата на човека на СЕ

След руската агресия срещу Украйна Съветът на Европа (СЕ) изключи Русия в съответствие с член 8 от своя устав. Русия не се очаква да  се съобрази с решението на ЕСПЧ. Важни са обаче  позициите на ЕСПЧ.  Съдът  формулира пет форми на намеса   в правото на свобода на сдружаване (81-86) и  определя, че ограниченията за търсене на финансиране от чуждестранни източници пречат на свободата на сдружаване (84). Важен принос на това решение е изводът, че НПО  имат право на финансиране от чуждестранни източници.

За изказването на хърватския президент Стипе Месич

„Защо този адвокат казва, че съм политически покровител на [лицето], вероятно е известно само на него, но бих му предложил да посети Врапче [психиатрична болница], когато дойде в Загреб, защото човек [като него] може да получи ефективно лечение там…”

той е осъден в Хърватия за това, че е използвал публичната си позиция и свързаните с нея медии, за да дискредитира публично професионалния авторитет и професионалното доверие към хърватски адвокат.

Президентът се е почувствал предизвикан от твърдения на адвоката, че той е „нещо като политически покровител на лице, поръчало убийството“.

Президентът настоява, че цитираното по-горе негово изявление е представлявало опит за ирония и трябва да се разбира в контекста на ситуацията, след което подава жалба до Съда по правата на човека, твърдейки нарушение на член 10 ЕКПЧ.

Става известно решението по делото Месич срещу Хърватия.

Съдът подчертава, че от националните съдилища се очаква да балансират правата  –  да установят баланс между правото на добро име  и правото на свобода на словото в съответствие с известните критерии, изведени от ЕСПЧ (в решенията по Axel Springer AG v Germany и Von Hannover v Germany),  които включват:

• дали е направен принос към дебат от обществен интерес,
• известността на съответното лице,
• предишното му поведение,
• съдържанието, формата и последиците от въпросното изявление, 
• тежестта на наложената санкция.

Съдът решава, че президентът „ би могъл… да отрече сериозните обвинения срещу него, без да използва оспорвания език “ [101]. Според решението личните нападки срещу адвоката са обидни и не допринасят за дебат по въпрос от обществен интерес и надхвърлят границите на приемливата критика.

Съдът приема още, че атакуването на доверието в адвоката от лице с власт като хърватския президент, с висока вероятност действа в посока възпрепятстване на адвоката да упражнява професионалните си задължения.

Същевременно обаче Съдът заключава, че изявлението е метафорично и като такова представлява чиста оценъчна преценка. Като се има предвид, че ценностните преценки не трябва да подлежат на доказване, жалбоподателят не е необходимо да доказва истинността на твърдението си.

Това е принципът и интересното е защо ЕСПЧ не се произнася в полза на Стипе Месич. Работата е в това, че публичният опит на президента да дискредитира адвоката според Съда надхвърля границите на приемливата критика и независимо дали изявлението е метафорично или буквално, то „ не само накърнява репутацията на адвоката Юрашинович, но също така може да има „смразяващ“, възпиращ ефект върху упражняването на професионалните му задължения като адвокат“ [113].

Ето защо намесата в свободата на изразяване на президента е била „необходима в едно демократично общество“, което е преследвало законната и легитимна цел за защита на доброто име на адвоката. Липсва нарушение на член 10 от Конвенцията.

Заключенията на Съда са важни за разказа, защото балансът е най-сложната задача при прилагането на член 10 ЕКПЧ и практиката на ЕСПЧ е от водещо значение. Тук има санкция за оценъчно твърдение – което изисква изоставяне на простия разказ, че за оценъчно твърдение отговорност не се носи.

В днешното решение на Голямата камара по делото NIT S.R.L. срещу Република Молдова (28470/12) Европейският съд по правата на човека постанови с 14 гласа „за“, че няма нарушение на член 10 (свобода на изразяване) от Европейската конвенция за правата на човека.

Случаят се отнася до твърдението на медия, че нейна телевизионна програма е   спряна поради критичност към правителството.   Съдът се увери, че причините за решението за ограничаване на свободата на изразяване на компанията (отнемане на лицензията) са уместни  и че  властите са балансирали необходимостта от защита на плурализма и правата на другите, от една страна, и необходимостта от защита на правото на свобода на изразяване на телевизията,  от друга страна. В решението си Съдът обогатява своята съдебна практика относно плурализма в медиите и изяснява взаимовръзката между вътрешните и външните аспекти на медийния плурализъм, полето на  преценка, предоставено на държавите, и нивото на контрол, приложимо към ограниченията.

Случаят

Компанията жалбоподател, Noile Idei Televizate (NIT) S.R.L., произвежда   тв програма   NIT  в Молдова с лицензия от 2004 г.  От 2009 г. тя е основният глас на единствената опозиционна партия. Между 2009 и 2011 г. телевизията  е санкционирана многократно за нарушаване законодателство относно защитата на плурализма, а именно относно задълженията за неутралност и безпристрастност.  През 2012 г., след като телевизията отново не спазва правилото за плурализма,  и след  множество  по-леки санкции, наложени междувременно,  лицензията е отнета.

Телевизията оспорва решението пред националните съдилища, но искът е отхвърлен.  Тя иска от Съда да разгледа по-специално дали вътрешното законодателство би могло да наложи задължение за неутралност и безпристрастност в новинарските предавания  на частни телевизионни станции.

Съдът

Компанията жалбоподател се оплаква от ограничения на свободата на изразяване, които се базират на налагане на политически плурализъм в медиите, с цел да даде възможност за разнообразие в изразяването на политическо мнение и да засили защитата на интересите на свободата на словото на другите в аудиовизуалните медии.

Друга специфична особеност  е акцентът, поставен в съответната национална правна рамка върху вътрешния плурализъм:   телевизионните оператори са длъжни да представят балансирано различни политически възгледи, без да се облагодетелства определена партия или политическо движение. 

Съдът пояснява, че   вътрешният и  външният плурализъм не трябва да се разглеждат изолирано един от друг; напротив, и двата аспекта трябва  да бъдат разглеждани заедно. Как да се гарантира разнообразие от цялостно програмно съдържание, отразяващо, доколкото е възможно, разнообразие от мнения, срещани в обществото:   може да има различни подходи за постигане на  разнообразие в европейското пространство. Държавите по принцип трябва да имат широка свобода на преценка как да осигурят   плурализъм в медиите. 

В Молдова всички радио- и телевизионни оператори, публични и частни, трябва да спазват еднакви правила по отношение на новините. Прилагането на правилата  е наблюдавано от Аудиовизуален координационен съвет (ACC), специализиран орган, създаден със закон. Неговите заседания и решенията му са достъпни за обществеността.

Съдът смята, че националните органи са действали в рамките на своето поле на преценка.

Няма конкретни доказателства в подкрепа на твърдението, че регулаторът се е опитал да попречи на NIT да изрази критични възгледи към правителството.  Освен това дружеството жалбоподател може  да кандидатства повторно за лицензия   след една година. С оглед на горните съображения, Съдът смята, че мотивите за  ограничаването на свободата на изразяване на дружеството жалбоподател са уместни и има баланс между необходимостта от защита на плурализма  и необходимостта от защита на правото на свобода на изразяване на  медията. Следователно намесата е била „необходима в едно демократично общество“  и  не е имало нарушение на чл.10.