Днес ще продължим с въведението към пътуването из Иран на Валентин, което започнахме с една историческа справка. Сега ще продължим с нравоте, храната, пътя, и изобщо общите наблюдения върху тази страна.
Приятно четене:
През Иран с Опел
част втора
Още малко въведение
Историческите и архитектурни забележителности в Иран
са от античността, периода на ислямския възход 15-ти÷18-ти век и от съвременността. Прави впечатление, че руините и музеите на Иран съдържат по-малко артефакти, отколкото могат да се видят в големите Западноевропейски музеи: Пергамон музеум в Берлин, Бритиш мюзеум в Лондон и Лувъра в Париж. Това е резултат от политиката на Западноевропейските страни, предимно през 19-ти век, за придобиване на артефакти от античността и средновековието. Става въпрос за закупуване на символични цени или кражби и изнасяне в Европа на архитектурни елементи, скулптури, барелефи, мозайки, саркофази и много други национално-исторически ценности.
[caption id="" align="aligncenter" width="614"] Азербайджанският музей в Тебриз[/caption]
[caption id="" align="aligncenter" width="614"] Историческият музей в Казвин[/caption]
Continue reading →
Съвсем в скоро време в Иран ще има избори – по този повод ще прекъснем поредицата за Грузия с Опела на Валентин (не бойте се, ще продължим после ;), за да започнем днешната обиколка на Иран
Приятно четене:
През Иран с Опел
част първа
Историческо въведение
Ислямска република Иран:
добре уредена държава със силна икономика, богато историческо минало, сърдечни и гостоприемни хора със запазена ценностна система
След като бях обиколил и разгледал Северна Турция, Грузия, Армения и Нагорни Карабах (и техният ред ще дойде ;) – бел.Ст.), дойде редът и на ИРАН. За тази страна можах да отделя само 17 дни като изминах над 7 хиляди километра по пътищата между Каспийско и Арабско море.
За самостоятелна туристическа обиколка на Иран е необходима заверена покана от частно лице или от иранска туристическа агенция, на база на която се издава иранска виза.
[caption id="" align="aligncenter" width="431"] Иранската виза в паспорта ми[/caption]
Открих само две наши туристически агенции, които предлагат посреднически визови услуги за тази страна. Доверих се на Пингвин Тревъл и след плащане на съответните такси безпроблемно получих паспорта с визата
За автомобила се изисква Карнет дьо пасаж, който се издава от Съюза на българските автомобилисти. Струва 100 лв. плюс депозит от 1000 лв., който се връща след прибиране в България и представяне на заверения карнет.
Иран е най-голямата държава в Близкия изток. С площ 1 648 хил. км² тя е 15 пъти по-голяма от България и 4,5 (!!!) пъти колкото Германия. Релефът е преобладаващо планински с плата, високи равнини и ниска юго-западна част. На север, между Каспийско море и столицата Техеран, е планината Елбурс с най-високия ирански връх Дамаванд (5671м.). Средната част е заета от обширни пустинни области и планината Кух-е Руд. В посока юго-запад следва равнинно-хълмиста част и най-голямата планина в страната Загрос. Соленото езеро Урмия е разположено в северо-западната част, която също е с преобладаващо планински релеф. В средната част на Иран има няколко солени езера, повечето от които са пресъхнали
Иран граничи:
на изток с Пакистан и Афганистан; на юг с Оманския и Персийския заливи на Арабско море; на север с Туркменистан, Каспийско море, Азербайджан и само 50 км. с Армения; на запад с Ирак и Турция.
Населението на Иран
от почти 80 милиона души е 11 пъти повече от населението на България.
По мои впечатления, иранците са горди хора със самочувствие на велика нация, наследници на древната Персийска империя. Преобладаващата част от тях са сърдечни и гостоприемни, винаги готови да помогнат. Проявяваха видим, но не натрапчив интерес към мен като чужденец, обикалящ страната им. Щом разбираха, че съм добронамерен отваряха сърцата си и бързо се сприятелявахме Continue reading →
Днес продължаваме с обиколката на Цветан из град Шираз в Иран. В началото минаме през мавзолея на поета Хафез, а днес ще минем през райската градина и двореца на шаха.Приятно четене:
Шираз – столицата на поетите Хафез и Саади
част втора
Дворците на шаха и мавзолея на Саади
Добили кураж от фейсконтрола на студентите, които одобриха ширазкия тоалет на жена ми, състоящ се от персийско манто с дълги ръкави, дълъг панталон с чорапи и копринена кърпа за главата се престрашихме да влезем (безплатно) в
Огледалната джамия (Аli bin Нamzeh's)
Мръква се и се надяваме да се впишем в тълпата от поклонници. Спокойно, няма да има проблем, че сме християни стига да се държим като другите, с уважение – успокоявам жена си с думите на студентите.
С наведени погледи влизаме в широкия двор. Мъжете и жените са насядали поотделно и тихо разговарят. Оставям жена си на двора, събувам се и влизам през входа за мъже в храма.
Ах, едва стъпил на килима съм изненадан и заслепен от блясъка на светлината отразена от хилядите огледала. В дъното е
изумрудената гробница на Али,
светец и мъченик за персийците шиити, жертва на коварните сунити.
Всички стени отвътре на храма са покрити с малки огледалца, създаващи неповторима игра на светлината. Много хора се прехласват и считат това място за най красивият молитвен дом в Иран, но аз изпитах странното чувството, че се намирам в кристалното кълбо на новогодишна дискотека. Continue reading →