С Цветелина продължаваме из Андалусия. Започнахме с Кордоба и Гранада, Естепона и Гибралтар, а днес ще продължим с Ронда, Марбея, Михас, Севиля и Мадрид за финал.

Приятно четене:

       Андалусия – слънчевата приказка  на Испания

част втора

Ронда, Марбея, Михас, Севиля и Мадрид за десерт

На следващия ден по предварителен план тръгваме за

Ронда

Ронда е на около 70 км от Естепона и пътят се вие високо в планината. След около 1,5 ч.  пристигаме и дълго търсим място за паркиране. Паркираме пред малка църква и тръгваме по централната улица. 

Тя ще ни отведе до главната забележителност –

мостът над каньона Тахо

Първо стигаме до панорамна площадка,  от която се откриват величествени гледки към каньона. Мостът свързва старата и новата част на Ронда . Висок е 98 м.  и е строен 40 години. За това пък е грандиозен. Извисен над каньона,  страховит и в същото време красив.

От моста се отправихме към арената за бикоборство. Тук е родното място на тореадорството.

В близост до моста и арената се намира кметството – сградата е много красива.

Сядаме за кратка почивка на главната улица,  за да хапнем

едно от кулинарните изкушения на Андалусия – чурериа,

нещо като нашето тесто за мекици, изпържено и сладко. Отправяме се отново към морето. По пътя надолу има прекрасни мирадори (гледки).  Спираме на едно такова място, за да зърнем от високо голф игрищата.

Слизаме до морето и влизаме в

Марбея

  Марбея е известен курорт в Испания. Частта,  която се намира покрай морето,  много прилича на нашия Слънчев бряг – хотели, хотели, заведения. Особено впечатляващо е пристанището – Порто Буенос. В Малта бяхме виждали големи яхтени пристанища,  но с такива луксозни яхти – не.

Тук е пълно с арабски ресторанти и, разбира се – с  араби. Не липсват и руснаци.

Отново поемаме към Естепона,  за да се потопим в спокойствието и тишината.

На следващия ден отново тръгваме към следващата дестинация –

Михас,

малко бяло село Пуебло – от испански – бяло село – приказно красиво,  сгушено в подножието на Сиера де Михас. Стръмен,  но много хубав път ни отвежда към селцето. За нашите представи обаче това не е селце,  а градче.

Влизаме  в Михас

и,  както си е редно,  дълго търсим място къде да паркираме. Паркингите са пълни,  по улиците няма места и след като вече няколко пъти сме обиколили уличките и се отчайваме,  полицай ни помага да паркираме.

Mijas, Andalucia, 29649, ES

Първото нещо,  което виждаме,  са прословутите

магарета. Това е емблемата на селото, 

 защото в миналото са носили вода с тях, а и са били единствен транспорт в планината. В центъра се намира магарешки паркинг.

Магарешката пиаца

е атракция,  която може би е единствена в света. Всяко магаре си има номер,  плетен намордник и още други плетени украси по главата,  красиви тъкани одеяла са наметнати на гърбовете им,  медени звънчета звънтят на шиите им.

Предлагат се и двуколки,  с които може да направите

обиколка на селцето

  Обиколката е още по приятна пеша. Малки, криволичещи, калдъръмени улички, осеяни с магазинчета за сувенири, керамика и кожени изделия примамват хиляди туристи. Попадаме и на

арената за бикоборство

тя е с нетрадиционната елипсовидна форма. Множеството кафенета и ресторантчета са пълни с местни и туристи. Улични музиканти разведряват всички, а сергии, на които се карамелизират различни ядки, разнасят невероятен аромат. В южната част на Михас, с поглед към Средиземно море , попадаме в малка

ботаническа градина

Тук виреят екзотични растения,  пред всяко от има надпис.  Но не толкова тези растения,  колкото гледката ,  която се разкрива от градина ,  привлича туристите. Широка ясна гледка към долината и морето приковава погледа ни. Толкова е красиво,  че ни се иска дълго да стоим,  а и ако може да останем тук.

Връщаме се в Естепона,  за да прекараме последната си вечер тук.  Сутринта с тъга пием последно кафе  и тръгваме към следващата се цел –

Севиля

Севиля е столицата на Андалусия и е разположен на река Гуадалкивир,  която е плавателна за круизни корабчета около града. Пристигаме в хотела по обяд. Настаняваме се и пак нетърпеливи тръгваме по забележителностите на града. Хотелът ни е на толкова добро място, че всички забележителности са на пешеходно разстояние.  Първо се отправяме към

Катедралата на Севиля

Тя е трета по големина в света. След дълго чакане на опашка, влизаме в катедралата  и отново сме възхитени от красотата и величието,  от архитектурата и позлатата.

• 

• 

Гробът на Христофор Колумб

е най-привлекателното за туристи място тук. Макар да са погребани само 200 г от неговите мощи (останалите са в Доминикана), трудно може човек да си пробие място, за да види величествената гробница. Композицията приковава погледа на всички туристи.

На  

Кулата Хиралда

  се намира камбанарията на катедралата.  Изкачваме се на нея ,  за да видим отвисоко Севиля. Прекрасно е!

• 

• 

За разлика от други кули (като например кулата на Свети Петър във Ватикана), тази не е трудна за изкачване, защото не е със стъпала. До върха се стига по полегата виеща се каменна пътека, на която има 34 площадки. Изкачването си заслужава, въпреки че горе има много туристи и снимки се правят трудно. За това пък може да видиш цяла Севиля от четири посоки. В подножието на кулата във вътрешен двор има портокалова градина.

От Катедралата поемаме към

двореца Алказар

Тук разбираме грешката си – не сме си купили предварително билети. Огромна опашка на два–три реда се вие около двореца. Решаваме да се върнем на другия ден рано,  преди да са отворили вратите на двореца.

Поемаме към площад Испания

Минаваме покрай много красиви стари сгради – Университета на Севиля,  Парламента,  красив парк, и… невероятна красота, човек трябва да го види, не може да си го представи. В полукръг е разположена невероятна сграда на пет етажа,  пред която има езеро. Малки красиви мостчета преминават над него и отвеждат към сградата.

• 

• 

 В подножието на сградата са изработени гербовете на всяка провинция на Испания, заедно с карта на местоположението й.

Сградата е направена за изложение през 1929 г,  но е подновена през 2011 г. Тук са разположени представителство на различни министерства,  информационни туристически центрове, магазини да сувенири,  изложбени зали. Сядаме на едни от стъпалата,  за да погледаме фламенко,  изпълнявано от младежи. На други стъпала заедно с местни жители слушаме стари испански песни. Може би най-красивото място в Севиля. И пак не ни се тръгва,  но малкото време,  с което разполагаме,  не ни дава да се отпуснем и поемаме към

кулата дел Ора/златната кула/,

която се намира на брега на реката. В миналото е имала отбранителна цел, а днес е туристическа атракция.

Главният търговски квартал на Севиля

се намираше в непосредствена близост до хотела. Затова не пропуснахме и дълга разходка из него. Три – четири дълги улици,  пълни с магазини на известни и неизвестни марки,  сувенири и заведения. Типично испански търговски улици. Пълни с хора – местни и повече туристи. Вечерта се отправяме на нощна разходка.  Много искахме да видим нощна Севиля.  За наша изненада градът не е от най-красивите нощем.  Единствено

площад Испания

грееше в ярка светлина под пълната луна.

На връщане към хотела установихме ,  че доста от магазините работят,  а беше около 1 часа след полунощ. Не пропуснахме да пазаруваме от такъв магазин.

Андалусия е известна с

марката магазини Коркчо

Тук се продават изделия от корк – чанти,  портмонета,  шапки, химикали,  тефтери…Толкова са красиви, че не знаеш какво да си избереш. А и не е нещо,  което се вижда често. След нощното пазаруване се прибираме приятно грохнали в хотела и след кратък сън отново потегляме – този път към последната ни цел –

Мадрид

Разстоянието Севиля –  Мадрид е доста голямо, над 500 км. Някъде след Севиля навлизаме в друга испанска провинция – Естрамадура. Това е бедна провинция, която разчита предимно на отглеждане на прасета и производството на хамон.

Чудехме се къде да се отбием ,  за да разгледаме още нещо и да починем,  но така и по-голям град или забележителност не намерихме. Влязохме в малко градче, за да търсим бензиностанция, тъй като по магистралите няма такива. Намерихме не само бензиностанция,  но и фирмен магазин за хамон. За наше учудване хамонът тук беше доста евтин и, разбира се, веднага купихме. Пътят продължава около множество ферми за прасета,  които се отглеждат свободно в огромни заградени пространства,  в които растат дъбове. Именно от хранените с тези жълъди прасета се прави най-хубавия хамон в Испания.

Около 18 часа

пристигаме в Мадрид,

предаваме колата,  без никаква драскотина, благодарение на добрия ни шофьор, и се отправяме да починем.

На другия ден ни предстои да разгледаме столицата на Испания,  и то само за един ден! Полетът ни е късно вечерта и затова си правим план какво и как да разгледаме за един ден.  Предварителните ни проучвания сочат,  че това е напълно възможно. И тъй като сме отседнали при приятели,  които живеят в Мадрид, те ни дават ценни указания.

В 9 часа сутринта се озоваваме на спирка на влакче –renfe – което за 40 минути ни отвежда до спирка Аточа. Това е възлова спирка,  която е отправна точка на нашето пътешествие из Мадрид. Поемаме пеша на север,  за да видим красивата сграда на националната библиотека.

И на кметството

Както и фонтанът, пред който празнува победите си Реал Мадрид

И статуята на Колумб на плаза Коломбо

Оттам тръгваме към

Гран Вия – главната търговска улица

Тя не е особено впечатлителна с магазини,  но за това пък сградите,  които се намират там са уникални. За разлика от много красиви стари сгради в България, в Испания те се поддържат в отличен вид.

От Гран Вия стигаме до

площад Испания,

който за съжаление е в ремонт и не можем да видим голяма част от него,  като например статуята на Сервантес. Малко разочаровани

тръгваме към площада с двореца

Отново огромна опашка ни спира да влезем вътре, затова се задоволяваме да го разгледаме отвън,  заедно с градините му.

Непосредствено до двореца се намира

„странна“ катедрала

Тя е построена в съвремието – последно през 1993 г е имало довършителни работи. Затова е напълно различна от катедралите, които видяхме в Гранада, Кордоба и др. градове на Испания. Катедралата е доста различна и отвътре – не е така красива и богато украсена като другите.

Продължаваме  към

плаза Сан Доминго

Този площад е особено привлекателен с две неща – закритият пазар и множеството заведения.  Закритият пазар е в долната част на площада и е доста голям. Има няколко входа,  а вътре е гъмжило от хора. Трудно си проправяме път през множеството,  за да разгледаме интересните сергии.

Тук може да се намери всичко – месо, риба,  зеленчуци,  маслини,  сладкиши, тестени изделия. Много е интересно,  но и много задушно и шумно. Излизаме и сядаме в малко заведение , за да хапнем тортиля със студена бира. Отпочинали,  поемаме към

плаза Майор

• 

• 

Спираме пред паметника на Филип Трети. Самият площад е много красив,  сградите образуват затворен четириъгълник,  площадът е в средата,  на първите етажи на сградите има множество магазинчета и заведения.  И тръгваме към последната ни цел –

Плаза Пуерта дел Сол / вратата на слънцето/

Това е централен площад,  абсолютен център на Мадрид. Тук среща си дават метро, влакче,  автобуси. Няколко са забележителностите – статуята на Карлос Трети,  часовниковата кула, нулевият километър – географският център на Испания и символът на Мадрид – мечето с ягодовото дърво.

• 

• 

• 

Качваме се отново на влакчето и се прибираме,  за да се вземем багажа и да отлетим за България. Летището е огромно,  повече от 15 минути вървим,  за да стигнем до нашия изход. Казваме”довиждане „ на Испания и се качваме на самолета.

Осем дни, които ни се сториха като осем часа,  осем дни в приказна слънчева Андалусия,  с която не искахме да се разделим,  и на която обещахме , че отново ще се върнем.

Автор: Цветелина Грозданова

Снимки: авторът

Booking.com Booking.com

Други разкази свързани с Другата Испания, Мадрид или писани от Цветелина Грозданова – на картата:

Другата Испания и Мадрид, както и Цветелина Грозданова

Booking.com

С Цветелина тръгваме на обиколка из испанската Андалсуия. Като за начало ще минем през Кордоба и Гранада, за да спрем в Естепона, като база за посещение на Гибралтар.

Приятно четене:

       Андалусия – слънчевата приказка  на Испания

част първа

Кордоба, Гранада, Естепона, Гибралтар

Две години след посещението ни в Каталуния, решихме да се върнем в Испания, този път в Андалусия. След доста четене на разни сайтове направихме маршрут: Мадрид – Кордоба – Гранада – Марбея – Естепона – Севиля – Мадрид. Имахме пред себе си 8 дни и прекрасна компания.  И на 25.09. вечерта се озовахме на летище София,  а в късните часове вече бяхме в Мадрид.

Рано на другия ден отново се върнахме на летището на Мадрид, но този път,  за да вземем предварително заявената кола рентакар. Уредихме формалностите и се втурнахме към нашата цел –

Андалусия

Времето беше прекрасно, настроението още повече и закроихме планове за следващите дни.

Първата ни цел беше древния град

Кордоба

Градът е разположен на река Гуадалкивир и в подножието на планината Сиера Морена.

След дълго търсене на свободно място на паркинг, най-после щастието ни се усмихна. Тръгнахме към най-голямата забележителност на града –

катедралата джамия Мескита

Тесните калдъръмени улички и потокът от туристи ни заведоха на точното място. Предварителната ми представа беше,  че ще видим някаква сграда,  която е превърната от джамия в катедрала. И това се оказа  така,  само че мащабите бяха огромни. Още при влизането разбрахме,  че това е нещо грандиозно, невиждано,  зашеметяващо. Огромни мраморни арки от джамия, надписи на арабски, а в средата на сградата – катедрала, пищна, с тиха музика и красиви орнаменти. В миналото е била трета по големина джамия в света,  а днес е паметник на културата. В средата има портокалова градина,  в която може да се отдъхне и да се насладиш на тишината и спокойствието.

• 

• 

Отделихме повече от час, но не беше достатъчно да се насладим на сблъсъка на култури. Покори ни спокойствието на храма и смирението,  което се излъчваше отвсякъде. Тук няма значение от коя религия си.

На излизане от сградата попаднахме на площад с огромна статуя. От площада се излиза на

стар каменен мост,  по средата на който има статуя на Св. Рафаил,

покровител на града. Мостът започва с внушителна арка и завършва с кула, която е била отбранително съоръжение.

След кратка разходка из тесните улички се отправихме отново на път. Този път имахме по-голяма цел –

Гранада

Пристигнахме в Гранада в късния следобед.  Забравихме умората от продължителното пътуване и след бързото настаняване в хотела се впуснахме из града.

Хотелът ни бе на централно място в старата част,  от него се виждаше даже и двореца Алхамбра,  така че той беше лесна отправна точка към всички забележителности, които искахме да посетим.

Разходихме се по малките тесни улички, толкова тесни, че по тротоара може да се върви само по един,  а ако случайно минава и кола,  трябва доста да се пазиш. Но тези улички са толкова очарователни, че не ти се излиза от тях. Обсипани с  множество магазинчета за сувенири и дрехи,  заведения,  улични музиканти и танцьори,  те те примамват и не ти се иска да ги напуснеш.

Омаяни от вечерните светлини на Гранада,  от сградите в арабски стил,  от шума на множеството и звъна на камбаните,  се чувствахме в друг свят.  Малките красиви площадчета, всеки със своята история и име,  заобиколени от красиви сгради от 17 – 18 в. , ни привличаха и не искахме да се разделяме с тях.

Площад Биб-рамбла, 

например, е площадът със заведенията. И как да не обядваш там и да не опиташ нещо типично андалуско?!Като например салморехо. И какво е това, ще попитате. Това е студена доматена супа, но не е каспачо. Сервира са в плитък глинен съд, като отгоре доматената супа е поръсена със настъргани варени яйца, сирене и хамон. Превъзходна за топлото време и много различна от супите, които познаваме,  салморехо е ястието, което трябва да опитате. Друг приятен площад е

площадът на Мъжът, носещ вода, и магарето –  площад Романиа 

Той е емблематичен за Гранада, защото в миналото Гранада е страдала от липса на вода и хора от близките села са идвали тук да продават ценната течност. Освен това се намира в центъра, близо до катедралата и е отправно място до други точки на града.

Късно вечерта се отправихме на

фламенко шоу

Ако искате да се насладите на това изкуство, то мястото е Гранада. Купете си обаче предварително билети, защото е трудно това да стане на място,  въпреки че в Гранада има много места с такова шоу. В града има пещери – заведения,  в които може да се насладите на великолепните танцьори.

Именно в едно такова попаднахме и ние. Не знам дали имам думи да опиша изживяването, защото наистина беше забележително. Шестимата изпълнители толкова се вживяват в изпълнението си, че сякаш си част от тях, преживяваш заедно с тях,  чувстваш с тях. Едночасовото шоу ни зареди с нови емоции и впечатления,  които ни бяха нужни , за да осъзнаем още веднъж,  че Андалусия е вълшебна.

На следващия ден, рано сутринта се отправихме към

двореца Алхамбра, 

в превод Червената крепост. Това е най-голямата забележителност на Гранада, а и  на Андалусия. Отново бяхме предварително закупили билети, тъй като е невъзможно от тук да се намерят за деня. От сайта на двореца си закупихме Гранада карт за 40 евро. Освен билет за двореца с тази карта може да се ползва панорамно влакче, да се посетят два манастира, посещение на катедралата,  влиза и сити тур с микробусче,  както и още два малки музея.

Отправихме се към най-високата част на града,  където се намира дворецът. Още като влязохме през централния вход, 

разбрахме, че ще видим нещо грандиозно

Четири са нещата , които трябва да видите тук – Палата Насридите,  Дворецът на Карл Пети , градините и Алкасаба. Както всичко в Андалусия ,  и той е построен от маврите.

Палатът е голяма сграда,  която е образец на мюсюлманската архитектура и е много добре запазен.

Градините не са това, което очаквахме, особено ако сте били във Версайските градини.  Те са малки,  кокетни,  разпръснати , но въпреки това  са красиви ,  с множество цветя и дървета, с фонтани и свеж въздух.

• 

• 

Особено красиви са вътрешните дворчета,  в които можеш не само да си починеш,  но и да се насладиш на спокойствие и красота.

Такъв шедьовър е фонтанът с лъвовете – 12 лъва, символизиращи дванадесетте зодии. Внимание заслужава и

лятната резиденция на емирите – Хенералифе, 

където е пълно с чешми и фонтани. Красива гледка към Гранада и околността се открива от множеството прозорчета на двореца.

• 

• 

В западната част на дворцовия комплекс се намира Алкасаба – това е сградата,  в която са се помещавали войниците.  Алкасаба е пърата построена сграда от комплекса , от двете й страни има по една кула/в миналото наблюдателница/,  от които отново се откриват гледки към града.

След няколкочасова разходка из комплекса, на излизане видяхме влакчето,  което обикаля голяма част от града, особено старата част.  За наш късмет намерихме свободни места и се качихме. След това разбрахме, че това влакче има червена и зелена линия, които обикалят различни части от

Гранада

Толкова приятна разходна не сме си представяли. Минахме покрай малки кокетни площадчета,  красиви кафенета,  изкачвахме си и слизахме по стръмни,  тесни улички. Влакчето има спирки на ключови места и ние решихме да слезем на едно от тях – Катедралата на Гранада. И тази катедрала е построена върху джамия. В центъра се намира внушителен олтар,  а отстрани – множество параклиси.

След два незабравими дни в приказна Гранада се отправихме към морето. Пътят ни минаваше през

планината Сиера Невада

  Толкова голи склонове бяхме виждали само в Албания.

Разликата беше в това, че тук бяха засадени млади маслинови гори. До където поглед стига,  се виждаха само маслинови дървета,  дори и по най-непристъпните, според нас,  хълмове. Тук там се мяркаха и малки фабрики за маслиново олио. Не усетихме, че сме се изкачили на високо.

Пътят през планината беше толкова хубав ,  че не усещахме дългото пътуване. През цялото време се чудехме как в тези непристъпни планини са построени такива пътища. Тепърва щяхме да видим още по–хубави такива, дори и към малки селца. И като казах селца,  тук е мястото да спомена и за така наречените

„бели селца” на Испания

Сред голите планини и маслинови гори се мяркат малки и по-големи селца. Разположени като че ли една над друга,  къщите са бели,  за да не привличат слънцето,  а на най-високото място се издига камбанария. Отдалеч изглеждат толкова красиви, че вече затвърждаваме една от първоначалните ни идеи да посетим такова селце. И изведнъж

пред нас се показа морето – Средиземно море

Отдалеч се виждаше колко е синьо и спокойно. Първият град ,  който видяхме,  бе Малага.  Огромен град и пристанище, център на провинция. Тъй като не ни привличаха големите градове,  се насладихме на Малага само минавайки. Преди да се отправим към градчето, в което щяхме да останем 4 дни,  решихме да се отбием в

малкото градче Нерха. Балконът на Европа

– така е известно това място,  защото от тук се разкрива приказна гледка към Средиземно море.

• 

• 

Градчето и много красиво, цялото обсипано с цветя,  старият център привлича с красива архитектура,  по палмите кряскат папагали. . . Приказка! На тръгване от Нерха

попадаме на фермерски пазар

Тук в десетина шатри са се разположили производители на сирена,  кашкавал,  маслини,  зехтин,  вино,  ракия,  хляб,  мед…Опитваме разни вкусни неща,  купуваме си по нещо и хайде към

Естепона 

Ако търсите спокойствие,  добра храна,  красиви малко улички,  но и разкошен плаж и море – това е Естепона! Това градче толкова ни плени , че не ни се тръгваше след четиридневния ни престой.

Оказа се, че градът никак не е малък – има около 50 000 жители. Огромната плажна ивица,  малките каменни улички, крайбрежните заведения и забавления привличат тук туристи  в дълъг сезон. Ние бяхме там края на септември началото на октомври, но температурите не паднаха под 30 градуса. Представяме си какво е през август! Естепона са намира в района Коста дел Сол – Бряг на слънцето. И наистина тук е толкова слънчево във всяко едно отношение. 

На изток от централния плаж се намира старата част. Тук всичко е запазено,  както е било в миналото, сякаш е излязло от картичка. Бели ниски къщи,  на всяка фасада има саксии с цветя, предимно бегонии, малки калдъръмени улички,  в които къщите се докосват, тишина, спокойствие…

Забелязахме, че всяка уличка има по къщите различен,  но един и същ цвят саксии – улица с червени саксии, улица със сини саксии…. По средата на пешеходните улици са разположени водопади от цветя . Заведения, които те канят да отпиеш прохладна сербеза/бира/ или сангрия. А и паеля, която тук е само от морски дарове.

• 

• 

• 

Крайбрежната алея е дълга, колкото дълъг е градът. Достига до пристанището,  което е под формата на кораб.

• 

• 

Всичко е толкова чисто и свежо, весели цветове струят отвсякъде, хората са приветливи и услужливи. Новата част на града е с високо строителство,  много спортни площадки,  голям стадион,  училища и магазини.

Естепона ни бе отправен пункт към няколко маршрута, предварително набелязани от нас.

С най-голямо нетърпение очаквахме посещението си в Гибралтар. Може би  защото толкова много бяхме слушали и чели за това английско градче,  заобиколено от испанска територия,  или за това,  че от там се вижда Африка,  не знам ,  но рано сутринта потеглихме. Естепона е само на 40 км от Гибралтар. От плажа на Естепона се вижда много ясно даже прочутата гибралтарска скала! Избрахме път,  който се вие покрай морето,  за да може да разгледаме средиземноморското крайбрежие,  а и да видим още малки красиви градчета.

Навсякъде по крайбрежието,  но не на първа линия,  се вижда мащабно строителство. Казват,  че тук жилища купуват много англичани и французи. Заради тях има и много голф игрища,  дори вече наричат района не Коста дел Сол,  а Коста дел Голф. И така – към Гибралтар.

Въобще от Марбея до Гибралтар всичко се е сляло в едно, 

и,  ако не са табелите,  че навлизаш в ново населено място,  няма да се разбере,  че има отделни селища.

Последният испански град е Ла Линея

Първото нещо,  което виждаме там е огромната рафинерия. Всъщност градът няма особени забележителности и ако не е границата с

Гибралтар, 

може би няма за какво да се мине от там. Предварително бяхме проучили,  че е добре да си оставим колата на паркинг на испанска територия. Така и направихме. Голям паркинг на символични цени приютяваше колите на туристите. Само на стотина метра от там е границата,  която се минава много бързо,  показвайки само личната си карта.

Влизайки в английска територия може да продължиш пеша,  или да се качиш на градски автобус,  който да те заведе до скалата. Ние избрахме автобуса. И не сбъркахме. За около 1,50 евро на човек се разходихме с автобуса из по-голямата част на града и накрая спря до лифта,  който води до върха на скалата. Освен с лифта,  може да се изкачите и с джип.

Rock of Gibraltar, Гибралтар

Ние предпочетохме лифта и може би сбъркахме,  защото с джипа щяхме да минем през по –голяма част от скалата. Но пък нали бяхме чували за този лифт,  а и гледката/ на испански мирадор/ от него е очарователна. За няколко минути бяхме на върха. Разочарованието ни бе,  че може да стоиш само там,  на платото,  а ние мислехме,  че може да отидем на носа на скалата.  Но и това ,  което се виждаше от площадката,  беше велико –

пред нас бе Гибралтарският проток и Африка!

• 

• 

От различните нива на площадката се откриват приказни гледки и към града и към морето. Имахме щастието да видим и излитащ самолет от прословутото летище – единственото в света,  по което може да се движат пешеходци.

Не подминахме и

атракцията на скалата – маймуните

То и да искаш няма как да ги подминеш,  защото още от лифта видяхме как се гонят из дърветата. Дори със слизането от лифта ни посрещна сърдит маймун. Станахме неволни свидетели как една маймуна се мъчеше да отвори чантата на един турист.  Даже успя и бръкна вътре,  но виковете ни привлякоха туриста и той успя да дръпне багажа.

• 

• 

На скалата има множество пещери,  в някои от които може да се влезе. След много снимки, отново се качваме на лифта,  за да слезем в подножието.

Решаваме, че обратния път ще извървим пеша. Оказа се, че никак не е далеко,  а е  и много приятно. Тръгнахме по голяма търговска улица,  с множество магазини,  най-вече за евтин алкохол и цигари.

Пазаруването е в евро и паунди

Улицата гъмжи от народ,  заведенията са пълни, магазините още повече – въобще туристическо градче. По пътя към границата забелязваме някои интересни неща. Тъй като градчето е разположено на много тясно,  само 7 кв. км. ,  мястото е доста ограничено.  Но нищо не липсва. Спортните площадки на училищата са разположени на покрива на училището!!! Уникално и красиво!

Движението за наше учудване е дясно

В това английско градче работят почти само испанци. Стигаме и до прословутото

летище Гибралтар

  Стъпваме на него.

и продължаване към границата. Отново преминаваме бързо и

хайде към Естепона

Вечерите в Естепона са прохладни и красиви. В петък и събота вечер тук настава истинско стълпотворение от местни, които стоят до късно по заведенията и по крайбрежната алея. В неделя вечер и през седмицата обаче,  като че ли хората се скриват. И още нещо интересно –  в Андалусия в събота след обяд и в неделя магазините не работят! Дори Лидл и Карфур! В неделя не работят и голяма част от заведенията.

Очаквайте продължението

Автор: Цветелина Грозданова

Снимки: авторът

Booking.com Booking.com

Други разкази свързани с Другата Испания, Гибралтар или писани от Цветелина Грозданова – на картата:

Другата Испания и Гибралтар, както и Цветелина Грозданова

Booking.com

Започваме едно пътуване с голфа на Иван – този път целта ни е Мароко, а като за начало ще минем през Гранада и Кордоба.

Приятно четене:

Гранада и Кордоба

част първа на

С Голф до Мароко

Здравейте, пътешественици! Дойде още една година, което за мен означаваше да се отправя на още едно приключение с вярната немска машина. След множество пътувания из Европа, както и до кавказките републики Грузия, Армения и Азербайджан през 2017-а година този път амбицията беше да се стъпи на трети континент. Предстоеше едно пътуване, което бе много по-различно от всички, които съм правил досега.
Ще си позволя да направя лека биографична справка за себе си и да спомена, че от 2 години специализирам, съответно работя и живея, в Германия. Планът беше да тръгна от там с Голфа и да се срещна с моите приятели в Мадрид. Те от своя страна щяха да пристигнат с полет от София. Речено – сторено и в крайна сметка пропътувахме заедно 4000 км по пътищата на Испания и Мароко, а включвайки моя път до Испания и обратно за мен всичко възлезе на около 8000 км.
Ето карта на нашия маршрут:

По маршрута посетихме следните държави/градове:
Испания: Гранада, Кордоба, Севиля
Гибралтар
Мароко: Шефшауен, Фес, Мерзуга, Аид Бен Хаду, Маракеш, Казабланка, Рабат, Танжер

Ще се радвам да споделя с вас впечатленията и преживяванията ни, и както винаги съм подготвил доста снимки, както и някое друго непретенциозно видео.

И така…нека започна от самото начало

Планът

беше да тръгна в петък, 07.06. Моите немски колеги бяха доста изненадани, че се каня да отида с кола до Мароко, а още по-шокирани бяха, че тръгвам в петък, директно след дежурството ми и планирам до събота да достигна Мадрид. Ами възможно си е, просто трябва повечко шофиране и малко по-малко сън .

Изкарах плевенския Голф от гаража,

където отлежава на съхранение и се отправих на дълъг преход през Германия, Белгия и Франция. Ето кратко видео от транзитното ми преминаване:

Една снимка от покрайнините на Париж, с която да ознаменя началото на пътуването. Радвам си се на тениската

Париж

ме посрещна със зловещи задръствания и въпреки новия господар на света (Гуугъл ), чиято навигация ме превеждаше през по-малко задръстените булеварди, прекосяването на града ми отне повече от 2 часа. При престрояване в задръстването за малко и да отнеса един водач на скутер. Получих някоя друга благословия, но трябва да отбележа, че тези психопати си карат със 70-80 км/ч между колите в задръстването. Естествено, че има голям риск да ги засека като кретам с 5-10 км/ч и искам да сменя лентата. С тази скорост ми се появяват абсолютно изневиделица.

И все пак преходът мина безпроблемно. На следващия ден около обяд достигнах

Мадрид,

и се срещнах с останалата част от екипажа. Сменихме шофьорите и директно се отправихме на юг към Андалусия, където бяхме планирали да прекараме следващите няколко дена.

Спряхме за почивка в небезизвестната

Кастиля Ла Манча

Las Pedroñeras, Castilla - La Mancha, 16660, ES

Нямаше как да не се снимаме и с най-известните личности от Кастиля Ла Манча, които нямат нужда от представяне.

На същия ден достигнахме първата ни дестинация –

Гранада

Отправихме се на следобедна разходка из града.
Първата ни спирка беше величествената

катедрала на Гранада

Построена е през 16-ти век, след като територията бива отвоювана обратно от маврите и всъщност се явява реконструкция на старата градска джамия. Тук се е намирало

емирството на Гранада,

което е било последната мюсюлманско държавно формирование на Иберийския полуостров. Превземането му от християнските владетели маркира края на Реконкистата, продължила близо 8 века.

В лявата част на следващата снимка се вижда капелата, в която са погребани редица испански владетели, включително и кралица Изабела Кастилска, която има най-голяма роля в обединението на християнските кралства на полуострова и поставяне основите на обединена Испания и бъдещата Испанска империя.

В Гранада, както и в цяла Андалусия, има запазена много архитектура от периода на ислямското владичество. Тази територия, както вече споменах е била владяна и до най-късен период от маврите. Християните често са извършвали реконструкции и модернизации на сградите в типичен арабски стил, но много от характерните елементи от фасадите са се запазвали.
Друго известно място в Гранада е

пазарът „Алкаисерия“,

където се предлагат сувенири, фенери, различни изделия от стъкло, декорации и др. В миналото Алкаисерия е бил огромен пазар, състоящ се от множество малки криволичещи улици. Днес от него е запазена малка част.

Такива фенери се предлагаха в множество магазини из целия град.

Както можете да си представите през

юни месец в Южна Испания е голяма жега

Интересни покривала бяха поставени по някои от централните градски улици от една от местните марки бира.

Разходката ни продължи към

Plaza nueva – новият площад

Тук се разиграваше някакво улично представление. Това момченце също участваше

Поглед към площада:

От тук се отправихме към най-голямата забележителност на града –

дворецът „Алхамбра“

За съжаление билети се резервират месеци предварително и тъй като ние се усетихме едва няколко седмици преди пътуването не успяхме да се сдобием с такива. Разбирам политиката на по-ранно закупуване на билети за по-популярни забележителности, но чак месеци по-рано ми се струва абсурдно. Както и да е, все пак се разходихме в общодостъпната част на двореца, която също беше много цветна и приятна:

Дворецът е резиденция на мавърските владетели до 1492 година. В превод от арабски означава просто „червената“. Представлява един от най-големите паметници на ислямска архитектура в Европа. След превземането на града от християните те били впечатлени от изяществото на двореца, както и от факта, че в него имало течаща вода, което било истински лукс за онова време. Затова решили да го запазят в голямата си част, като добавили и нови крила, които вече са в характерния за Европа архитектурен стил от тази епоха.
Бързахме да слезем от хълма, за да се отправим към съседния такъв, който се казва „Мирадор Сан Николас“. От там се откриваше красива гледка към двореца.

На другият ден планирахме да отделим

още няколко часа на Гранада,

след което да продължим пътя си. Красива архитектура в центъра:

Една бивша странноприемница от времената на маврите, който днес принадлежи на университета на Гранада. Градът е голям универсистетски център в Южна Испания:

Спряхме за по кафе на площада пред главния вход на катедралата. Гледката беше великолепна:

Обиколката ни ни отведе към квартал Албаисин – старият арабски квартал:

Тук гъмжеше от туристи и имаше множество магазини и заведения. В квартала се намираше и едно малко закътано уютно площадче с чудесна гледка към Алхамбра:

Върнахме се обратно към центъра. Паметникът на Христофор Колумб в Гранада.

За последно влязохме и в самата

катедрала,

която отвътре бе не по-малко внушителна:

Беше време да продължим към следващата ни спирка. Гранада определено ни впечатли. Градът беше много красив, с изключително богата история и култура.

След няколко часа вече бяхме в

Кордоба

Нощувахме в един апартамент в центъра на града. Оставихме багажа, но по тези тесни улички място за паркиране на кола просто нямаше. Хазяинът ни упъти към един паркинг на около 10 минути пеша. Оказа се просто черен паркинг край един от главните булеварди. Вдигнахме прахоляк до небето докато кръстосвахме между колите и на края паркирахме.

Докато си събирахме нещата и заключвахме колата забелязахме някакъв 16-17 годишен келеш, който почтително стоеше в близост. Направихме се на приятно разсеяни, но когато понечихме да си тръгнем той започна да ни подвиква нещо на испански. Очевидно нещо за пари ставаше дума. Въпросният тип беше много далеч от това да е някакво назначено лице, което да събира такси. Беше си чист Гаврош. Английски не говореше, а и нашият испански се ограничава до „Buenos dias”, “Gracias” и разбира се „Una cerveza, por favor” . Извадихме телефоните и започнахме една високотехнологична комукация чрез Гуугъл преводач.

Явно твърде дълго живея в Германия, защото започнах да му се правя на ербап. Посредством преводача проведохме горе-долу следния разговор:

– Можеш ли да се легитимираш? Какъв си ти, че да ти даваме пари?
– (вдига тъпо рамене)
– Бележка или някакъв документ ще ни дадеш ли, ако ти платим?
– Не…

Между другото момчето имаше очевидно затруднения с четенето, така че целият разговор не беше много динамичен.

– Всички тук ми плащат – каза той и показа колите.

Аргумент си е това… В крайна сметка разбрахме, че „тарифата“ е 1 евро на час и 5 евро за цял ден . Георги каза, че вероятно е по-добре да му дадем 5 евро и да ни е мирна главата. Аз се съгласих. Дразнят ме такива тарикатски изпълнения на дребно, но по-добре така, отколкото да ни счупят стъкло или да ни спукат гума. После ще имаме избор да се оплачем или на арменския поп, или на Светия синод…

Разплатихме се с келеша и се върнахме към апартамента. Хванахме кривите объркани улички в старата част на града и посетихме най-голямата забележителност –

катедралата

Вътрешния двор с камбанарията:

По време на владичеството на маврите

тяхна столица е била именно Кордоба. Дори самата държава е носела името на града – Кордобски емират и по-късно халифат, който се е простирал в по-голямата част на днешна Португалия и Испания. Градът е имал население от близо милион души, за сравнение днес тук живеят около 320 000.
Както и в Гранада, и тук до преди идването на християните се е намирала голямата градска джамия. Тя бива частично преправена на църква, но интересното е, че всъщност се води и двете – катедрала – джамия. Този факт много ни развесели, тъй като ни напомни на събитията от българския футбол. Тук може би ще разсърдя някои от четящите, но опитайте да погледнете хумористично на нещата . Шегувахме се, че както ФК Литекс бе преименуван на ЦСКА-София, така и тук испанците са добавили едно тире и са припознали джамията .
На следващия ден сутринта влязохме в катедралата. Беше много красива и изобщо това бе един много любопитен и необичаен храм. Уникален по рода си може би дори.

Един интерес надпис, свързан с продажба на кожи, в старата част на Кордоба:

Фотоексперименти:

Главният площад в по-новата централна част на града:

Един друг малък симпатичен площад:

Римският мост над река Гуадалкивир:

Дворецът на християнските владетели, който в този ден беше затворен за посещения:

В градината пред него имаше и портокалови дръвчета:

Случаен кадър от стария град:

Кордоба имаше по-различна атмосфера от Гранада и поне на нас остави впечатлението на по-малък и провинциален град, макар всъщност Гранада да е по-малкия от двата. Въпреки това си имаше своя чар и със сигурност си заслужава посещението.

Потеглихме към, поне по мое мнение,

перлата на Андалусия и нейна столица – град Севиля

Очаквайте продължението

 Автор: Иван Стоянов
Снимки: авторът 

Booking.com Booking.com

Други разкази свързани с Другата Испания или писани от Иван Стоянов – на картата:

Другата Испания и Иван Стоянов

Booking.com

Днес завършваме поредицата С мерак към Андалусия, която ще завършим с Катедралата Мескита де Кордоба в Испания. Започнахме с обиколка на Танжер в Мароко, премихаме от Тарифа до Кордоба, където последния път се запознахме с историята на Катедралата.

Приятно четене:

Катедралата Мескита де Кордоба

 Катедралата – джамия

част четвърта от пътеписа

С мерак към Андалузия или копнежът на емигранта

Максурата (Maksura)

e вдясно от мирхаба и това е мястото на халифа.

 

Зад вратата на маскурата има тесен коридор към двореца на халифа.

 

 

Куполът над маскурата има раковини за да осигурят също да се чуе думата на халифа.

 

Тук някъде под купола се е намирал и трона на Ал Хакам II, направен от финна кожа (тип кордобан ?), абаносово и сандалово дърво. За неговата изработка се трудили седем години шест големи майстори с чираците си. Там се намирал и Корана, завит с бродирано покривало. Коранът бил толкова тежък, че трябвало двама човека да го повдигнат. Златни векове на разцвет на науката и културата в Кордоба били IX—X. Учените наричали града”украшение на света”.

В Кордоба имало 70 библиотеки, а библиотеката на халифа Ал Хакам II имала 400 000 тома, включително много редки ръкописи.

На 11 август 997 маврите превзели катедралата в Сантяго де Компостела. Халифът Ал Мансур се приближил към мощите на Св. Яков, където намерил един стар монах до гроба на светията. Той го попитал:”Защо си тук?”. ”За да почета Свети Яков. ” – отвърнал монаха: и победителя дал указание да не ги докосват. После заповядал да разрушат катедралата, а вратите и камбаните да бъдат пренесени в Кордоба на гърба на пленените християни. От камбаните били изработени полилеите за джамията. В знак на благодарност към Аллаха за победата в джихада халифът Ал Мансур изградил последното голямо разширение на Мескитата, отбелязано на плана в кафяв цвят.

3. Катедралното преображение

Осем века продължила борбата за освобождението на Испания от маврите – Реконкистата. ”Сантяго!” е бойният вик на християните в атака. Мирният апостол получил прякора „ Сантяго –Матаморос”, или”Сантяго – Изтребителят на маврите”.

 

 

Рицарите на тържествуващата Реконкиста водени от краля Фернандо III Свети достигнали на 29 август 1236г. до Кордоба. Тогавашният правител принц Абу Хасан предал ключовете на града без бой при условие да се осигури безопасен изход на всички граждани. Маврите събрали багажа си и се отправили към Гранада, последното оцеляло емирство в Андалузия. Новите кастилски колониалисти триумфално внесли вътре в Мескитата статуята на Христос и отсужили първата литургия. Полилеите били свалени и от тях наново отляли камбаните, които били върнати обратно в Сантяго – вече на гърбовете на мюсюлманските пленници.

 

 

Фернандо III Свети се оказал не само набожен човек, но и голям ценител на красотата, който се очаровал от формите на ислямският храм. Той се отказал от мисълта да го разруши, въпреки, че мнозина наоколо натоявали и се задоволил с това да окачи разпятието.

Катедрала Мезкита, Кордоба

 

Синът му Алфонсо Х през 1260 г. построил първият Кралски параклис (Capilla Real) вътре в стила мудехар (mudéjar). Този термин произлиза от названието на мюсюлманите, които живеели на християнска територия от арабската дума”муаджан” т. е. ”опитомен”. Понеже на големите католически строежи работели повечето от тях, защото други нямало в новозавзетите земи, този термин се прехвърлил върху уникалният архитектурен стил.

 

Така мудехар е един прекрасен мавритански стил на ясна испанска”идейна платформа”.

Първите промени започнали още в началото на XIII век, когато били зазидани арките съединяващи вътрешното помещение с Портокаловият двор. Тогава богатите кордобски фамилии започнали да строят собствени капели покрай вътрешните стени, без обаче да променят общата планировка.

 

В дъното се вижда поредицата от параклиси.

 

Млади испанчета пред гробницата на перуанският Паисий – Инка Гарсиласо де ла Вега, автора на летописа” История на държавата на Инките”. След литургията архиепископа на Кордоба тържествено им върза „пионерските“ връзки (в някои страни от Ориента и пречупеният кръст е приемлив символ  – страни всякакви, живот… – бел.Ст.)

Мескита де Кордоба, Calle del Cardenal Herrero, 1, 14003 Кордоба, Испания

Катедрала Мезкита, Кордоба

 

 

Магията на това свещенно пространство е все още жива и днес гостуващите мюсюлмани очакват да получат възможност тук в Мескитата да отправят своите молитви към Аллаха.

 

През 2010 по време на Святата седмица (Santa Semana) преди Великден, когато отвън шестват качулатите братя, група радикални мюсюлмани от Австрия организират провокативна молитва вътре. Резултатът е няколко ранени и арестувани.

Отговорът на испанските католици е ясен, забраната е: докато Ердоган не разреши на християните да се молят в катедралата – музей… Света София” в Истанбул. А това няма изглед скоро да се случи след като наскоро турският парламент реши да превърне отново в джамия… „Света София“ в Трабзон.

 

Когато в Испания била завършена Реконкистата и били изгонени маврите и евреите, Святата инквизиция решила да преустрои джамията в християнски храм. Най – значителните промени станали през XVI век, когато в средата на джамията —най голяма след Кааба (22 400 м2)— била издигната катедралата”Непорочното зачатие на Богородица”.

Гражданите на Кордоба били против това строителство и решили да не участват. Страстите се разгоряли и накрая след дълги спорове архиепископът на Кордоба се обърнал към императора Карл V, който дал своето разрешение за строеж на църква вътре в джамията.

Катедрала Мезкита, Кордоба

След благословията от Светата инквизиция резултатът е (без)порно бароково безцеремонно зашеметяващ. Вътре има всичко което се полага по канон за една катедрала:

Катедрала Мезкита, Кордоба

 

Величествена кръсто – куполна конструкция,

Главен олтар,

Катедрала Мезкита, Кордоба

Орган

 

Дървени пейки с библейски сюжети.

 

Само няма стени…Това е едно изненадващо архитектурно решение, което обединява сакралните пространства на Мескитата и Катедралата.

През 1526 г. при посещението си в Кордоба императорът изказал съжаление след „като прерязал лентата“: „Вие построихте, това което може да се построи навсякъде, и разрушихте това което е уникално в света“ Като имам предвид, че същият Карл V поръчва съграждането на триумфален дворец, като събаря част от другият шедьовър на изкуството на маврите –двореца Алхамбра в Гренада, това му изказване е май измислица на някой „платен журналист“

Катедрала Мезкита, Кордоба

Новият таван на катедралата сякаш е издут като балон и устремен към висините.

 

На преден план е стената със заглушените арки и най големият градски вътрешен двор (patio) с 98 дървета и размери 130Х50м. Стените на катедралата се оказали по високи от покрива на джамията и като, че ли израстват по средата на покрива – гледано от камбанарията или по отдалеч.

Архитектът на това преустройство Р. Руис се е постарал да използва наличните конструктивни елементи –арки.

 

Той успял да направи плавен преход към новата конструкция.

Така се съхранил автентичния външен облик на сградата, за което трябва да сме благодарни, защото от околните улици се вижда само старата Мескита.

Отдъхвайки навън си мисля, че вътрешната скрита красотата на джамията е толкова ослепителна,

 

 

 

 

че не подлежи на нито едно описание, колкото и да е добро.

Илинден 2013, дон Цветан Димитров

 

Автор: Цветан Димитров 

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани с Другата Испания – на картата:

Другата Испания

Продължаваме поредицата С мерак към Андалусия, която започнахме в Танжер и продължихме между Тарифа и Кордоба. Днес Цветан ще ни разкаже подробно за катедралата Мескита де Кордоба.  Приятно четене:

Катедралата Мескита де Кордоба

или копнежа на емигранта

част трета от пътеписа

С мерак към Андалузия

   

На горната марка е отпечатан лика на емира Абд ар-Рахман I, а по долу е неговото наследство Мескитата (Mezquita – джамия на испански) или днешната катедрала в Кордоба, Андалузия. Тя е паметник от световното културно наследство на ЮНЕСКО.

 

Поредицата пътеписи „Изгубената Сирия” има своето естествено продължение в историята за изграждането на Мескитата и съдбата на един сирийски бежанец.

1. Началото или бягството

Арабският принц Абд ар-Рахман е само 20 годишен, когато в 750 година в резултат на въстанието на Абасидите почти цялата му фамилия Омаяди е изклана. Той побягва от Дамаск заедно с брат си Яхия, четиригодишния си син Сюлейман и няколко сестри и православният роб Бедр към долината на река Ефрат.

  Пътят му бил пълен с опастности, понеже Абасидите изпратили по петите му конница, която да го открие и убие. Абасидските агенти настигнали бегълците, които се криели в малко селце. На Абд ар-Рахман се наложило да изостави малкия си син и сестрите и да продължи заедно с брат си и роба. По късно тройката е отново настигната от конницата. Абд ар-Рахман и другарите му се хвърлили да преплуват Ефрат. Докато се опитвал да преплува опасната Ефрат, брат му изостава и заплувал обратно към конниците, вероятно от страх да не се удави. Преследвачите умолявали бегълците да се върнат като обещавали нищо лошо да не им направят. Абд ар-Рахман се провиквал от другия бряг жално: „О братко ела при мен, ела при мен!“ Но уви, брат му веднага бил заловен и убит. Те отрязали главата му за наградата и оставили тялото му да изгние. Изпаднал в шок Абд ар-Рахман побягнал надалеч от брега, докато силите му се изчерпали. Двамата с Бедр-ос (май е от арменски произход?) останали сами в пустинята пред прага на неизвестното. Continue reading →

В тези горещи от всякаква гледна точка дни ние ще тръгнем на едно дълго пътешествие до края на Европа. Любо ще ни качи на колата си и ще заминем в посока Кабо ди Рока в Протугалия. Днес ще минем през Андора, Барселона и Мадрид, за да стигнем до Монсанто и Лисабон. Приятно четене:      

На 4 колела до Края на Европа

Кабо да Рока, Португалия и всичко, което се случи и видяхме до там

Андора, Испания и Португалия

част първа

От Андора, през Барселона и Мадрид до Монсанто

  Ден 1 Около Великденските/Майските празници си стана традиция последните няколко години да се замисля, планува и изпълнява по някое пътуване из европейските държави. За тази година дестинацията беше по-далечна и дните за изпълнение 16. Събрахме се групичка 4-ма човека за една кола и в 3:30 посред нощ на 27 Април натоварихме багажа и се понесохме по тъмното и осеяно с кратери околовръстно в посока Сърбия. Странно, но за пръв път багажа не беше натъпкван, трамбован и натискан с колена, лакти и какво ли не, за да се събере. Той просто си влезе сам. Долавяше се някаква оптимизация на нещата, които бяхме помъкнали. За днешния ден трябваше да минем 1350 км до езерото Лаго ди Гарда в Италия.

На сръбската граница беше бързо, на хърватската поносимо, а на словенската – ужасно.

Говореше се, че имало и стачка и затова имаше някъде около километър задръстване. Отвисяхме си, ама няма как. Имаше и други българи, които пътуваха я до Германия, я до Франция или Италия.

След влизане в Словения,

тя се взима на един дъх. Много е приятна за пътуване. Хубави и разнообразни пейзажи се сменят около пътя и не ти доскучава, за разлика от Хърватска, която е много скучна в частта си от сръбската до словенската граница.

На влизане в Италия

с мъка си спомнихме, че поносимите цени на горивото, както и пътните такси бяха до тук. От тук нататък беше скъпичко, но избягването на магистралите не беше опция в нашия случай. Всичко се диктуваше от многото километри, които бяха пред нас и от ограниченото време. Около 18:00 ч стигнахме да мястото за нощувка. За жалост валеше и за втори път ни се размина разглеждането на езерото Ди Гарда. Ден 2 За днес програмата беше прекосяване на останалата част от Италия, Франция и влизане в Андора, където да нощуваме.  

  През този ден се скъса да вали. Преминавайки по т. н. Лазурен бряг не видяхме нищо лазурно, ами само гъста мъгла, силен дъжд и вятър. Сякаш беше средата на Ноември, а не края на Април. Километрите се нижеха малко по малко, но до Андора си имаше не малко път. От езерото Ди Гарда до там бяха около 1250 км. Привечер вече далеч от магистралите, нейде из френските Пиренеи заваля сняг, ама силен сняг, а отстрани имаше 20 см снежна покривка. До пътя тичаха елени с муцуни оваляни в сняг от ровене, за да се докопат до малко трева или мъх. Големи симпатяги бяха и гледаха подозрително от безопасно разстояние малкото коли, които минаваха оттук.    

Направихме няколко снимки преди да се мръкне и продължихме. Пътят беше стръмен и тесен, а се оказа, че същинското изкачване до 2060 м.н.в. тепърва предстои. Ами то всичко хубаво, ама с тия летни гуми по тия стръмни и снежни пътища не е много добре, но имаме ли избор. Кой би предположил тази картинка. Горивото също беше на привършване, защото на фона на скъпото във Франция, в Андора е 2,50 лв/л и естествено беше решено да се изцеди на макс и да заредим на по-народни цени.

В крайна сметка стигнахме по живо по здраво най-високата точка на прохода само с едно прибоксуване по време на движение. Границата между двете държави е един тунел като, разбира се ,те таксуват, за да минеш през него. От другата страна на тунела вече в

Андора

нямаше и помен от сняг. Отдъхнах си! До

столицата Ла Вела

имаше малко километри. То всъщност тук всичко е близо. Паркирах на улицата и намерихме хотела, където услужливите хазяи си бяха тръгнали, но бяха оставили напътстващи бележки как да се доберем до стаята си, къде са ключовете и т.н. Готини хора!

Ден 3

    Големите преходи от по над 1000 км на ден вече бяха останали назад и за днес имахме разглеждане на столицата Ла Вела плюс път до Барселона, която беше доста близо до Андора – сто и няколко километра. Времето беше намръщено и се напъваше да завали всеки момент, затова набързо хукнахме да разгледаме каквото можем в Андора.

Столицата Ла Вела е спретнато градче

с разни причудливи архитектурни арт изпълнения. Излизайки на улицата, накъдето и да се обърнеш и виждаш само планини. Сякаш се намираш в естествен природен казан.

Андора е безмитна зона

и се стичат какви ли не субекти, за да пазаруват. Влязохме в един голям магазин, където всички купуваха като за последно с претъпкани колички с какви ли не артикули. Вярно, че имаше какво да се купи на прилични цени, ама чак пък толкова. Следобеда заваля и се смрачи още-повече и беше време да се тръгва към Испания. Заредих евтин бензин до горе и хайде. В Андора се влиза без проблем, но на излизане се минава митническа проверка. Бях чел, че тарашели много, защото всички си претъпквали колите със стока, но ние минахме лесно и без проверка. На влизане в

Испания

заваля още по-силно. Такова време не беше предвидено. Трябваше да е жега, а беше 8 - 10 градуса. Дебели дрехи почти не фигурираха в багажа на никой, но за сметка на това летни – колкото щеш. Май ще се обличат по пет тениски вместо дебела блуза и така ще е.    

  В

Барселона

стигнахме късния следобед, настанихме се и трябваше да се търси къде да се паркира.

Паркингите бяха с баснословни цени,

на улицата в синя или зелена зона можеше само през нощта, така че мръднахме малко извън центъра, заврях се в едно тясно местенце, където да остане колата 2 дена и тръгнахме на опознавателна разходка из града, който както се и очакваше беше буден и кипящ от народ. Определено се усещаше южняшката обстановка и начин на живот. Тесни улички опасваха централната част, които погледнати от птичи поглед бяха като разровен мравуняк като хората бяха в ролята на мравките. На смрачаване старите архитектурни паметници светнаха и предложиха добра възможност за любителите на нощната фотография. Особено визирам архитектурните шедьоври на Гауди, с които града така се гордее. Вече ставаше късно, а и така или иначе същинската обиколка щеше да е на следващия ден, така че се отправихме към хотела. Ден 4 Ранно ставане, лека закуска и следваше целодневно бродене по

забележителностите на Барселона

Естествено всичко нямаше как да се види, но наблегнахме на основното – Триумфалната арка, Саграда Фамилия, Парка Гюел, разходка по Ла Рамбла, Пристанището, стария център. За моя изненада най-интересните творения на Гауди не бяха концентрирани в известния парк Гюел, а бяха из града. Трябва си туристическа карта или някой, който познава града, за да не пропусне човек нещо. Вечерта завърши със седене на пристанището и съзерцаване на морето. Там се намира и паметника на Колумб, който сочи към водата. За другия ден остана аквариума, който определено си заслужаваше.    

 

      Ден 5 Напуснахме хостела, взехме колата и се отправихме към

аквариума

За щастие този ден паркирането беше безплатно, защото беше празник, но пък и навалицата беше голяма. Намерих едно тясно местенце за паркиране в старата пристанищна част, където децата играеха футбол на средата на едно кръстовище, защото то предлагаше най-широкото място в околията. Вдигайки поглед нагоре се виждаше надвиснало пране отвсякъде и малък процеп небе. Не е много готино да живееш тук.   Запомних добре къде точно паркирах в лабиринта от малки улички и хайде в аквариума, където имаше безкрайна и обезкуражаваща опашка, но за щастие се оказа, че върви бързо. На два пъти ми се е разминавало да вляза в такъв аквариум и не ми се щеше и сега така да стане, а и този се води един от най-хубавите в Европа. Като изключим лудницата и врещящите екзалтирани деца мястото е страхотно и си заслужава. Особено тунела, през който се минава, а наоколо плуват всякакви рибоци. Има и няколко вида акули. Който отиде да не го пропуска! След аквариума в ранния следобед

тръгнахме към Мадрид

До там имаше около 600 км. Испанските магистрали са хубави и празни (както и португалските). Сякаш на никой не му се дават пари и минава по второстепенните пътища, но контраста с Италия и Франция е огромен. Там магистралите са претъпкани или поне тези, по които минахме. След Барселона в посока Мадрид пейзажът се смени многократно. От равнинен и зелен, през полупустинен с червени пясъци и кактуси до леко планински.

В столицата Мадрид

пристигнахме по залез. Имахме запазен апартамент в центъра, където гъмжеше от пияни младежи и съмнителни субекти. За паркиране и дума не можеше да става. За колело трудно би се намерило място, а какво остава за кола. Спряхме пред един паркинг, но след като ни съобщиха сумата от 28 евро за нощ си тръгнахме моментално и тогава

се случи неприятен инцидент

Уцелих едно от ниските метални колчета, които пречат на паркиращите. Удара беше при тръгване и не беше силен, но резултата беше с лоши последствия – огънат и счупен радиатор. Охладителната течност се лисна като из ведро и беше ясно, че започва ходене по мъките. Следващите няколко часа бяха свързани със звънене в посолството, от които не получихме дори и съвет какво е най-добре да предприемем. После имаше сцена с гонене на полицейска патрулка, в която единия полицай говореше английски и имаше желание да помогне, но лошото беше датата 1 май. Всички сервизи били затворени следващите 4 дена. Това не влизаше в плановете. Още по-малко като се замислих и за всичките резервации, които трябваше да се отменят и за проваленото пътуване. Е, лоши работи се случват. Явно така е трябвало да стане, но важното е да се намери оптимално решение в така създалата се неприятна ситуация. И така осланяйки се на крилатата фраза „Утрото е по-мъдро от вечерта“, избутахме колата на паркинга за 28 евро, качих се заедно с багажа в патрулката като затворник, за да ни закарат полицайте до резервирания апартамент и със смесени чувства от случилото се легнахме да спим и да чакаме утрото. Благодаря на испанските полицаи за времето, което ни отделиха. Имаха желание да помогнат, а и помогнаха с бутането към паркинга. Ден 6 Мислехме да търсим сервиз в интернет, но за късмет точно в този момент интернета в апартамента не работеше. Излязохме и тръгнахме да търсим някакъв интернет в кафенетата, но междувременно звъннахме до България, където брата на Ирина пусна запитване в няколко форума, ако някой има познати в Мадрид и идея да помогне. Оказа се, че това беше най-правилното решение. Само след няколко часа се намери българин, който има сервиз в Мадрид, а има и пътна помощ да вземе колата. Същия ден към 17:30 ч, човека беше на адрес, качи колата и се отправихме към сервиза му на 20 км от центъра в един от крайните квартали. За 20 минути той разглоби предницата и щетите бяха констатирани – бронята е ясна, ама тя е козметичен проблем. Следваше радиатор, гредата под него и крив рог. Оставаше само да чакаме и да се надяваме всичко да мине добре. Междувременно през деня имаше и известна обиколка из забележителностите на столицата, но някак на никой не му беше до забележителности пред неяснотите, които ни бяха налегнали. Минахме и покрай стадиона на Реал Мадрид – Сантяго Бернабеу, за да видим как изглежда на живо. Ден 7 Целия ден обикаляне по

забележителностите на Мадрид

и очакване на обаждане от Галин, който търсеше частите, необходими за колата. От забележителностите особено ми хареса

Plaza Mayor и парка Ретиро –

чудно и спокойно местенце, което е като оазис в забързания и натоварен град. Галин се обади и се оказа, че има известни трудности с намирането на радиатор точно за този модел. Всички налични били за кола с климатик и са малко по-големи. Привечер обаче телефона звънна и добрата новина, че всичко е налично повдигна настроението на цялата група. Галин каза, че ще работи до късно и ще я направи още същия ден. Влезе ни в положение човека. Ако трябваше да чакаме испанците да се напразнуват и тогава да се свърши работа щеше да е доста неприятно.    

  Ден 8 Станахме не много рано и се изстреляхме към покрайнините на града, за да вземем колата. Всичко беше оправено без козметичните корекции, които трябваше да се направят на бронята. Благодаря и да си жив и здрав, Галине! Върнахме се в апартамента, натоварихме се и тръгнахме към Португалия, но не по царския път, а по второстепенен, който пресича границата на север от Лисабон. Целта беше разглеждане на средновековното градче Монсанто, за което знаех, че е направо приказно. И беше! Минахме границата с

Португалия

Ето на това място вече се почувствах далеч от България. Може би защото беше последната държава от континента и защото най-западната точка на континентална Европа беше тук.

Монсанто

се намира близо до границата. Спира се на паркинг и после безплатен автобус за 5 минути те качва до портите на града, който се намира на хълмче сред равнината наоколо, а гледката е изключително панорамна от там горе. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]   Още от входа на града те облива средновековна атмосфера и миризма на печено агне. Улучихме някакъв фестивал. Имаше и местни музиканти, облечени в интересни одежди, който пееха на незнаен език. Целият град е от камък – улици, къщи, стълбища. Дори има огромни канари, които служат за стени на къщите или пък под канарите са построени къщи. Въобще много е интересно, а и различно от нещата, които съм виждал досега. Трябва да се види. Трудно е за описване.      

  За жалост нямахме много време, защото вечерта трябваше да стигнем до Лисабон, но тук определено бих постоял повече, ако можех. Котките, които бродеха по улиците и позираха като манекенки по сивите камъни допълваха пейзажа. Потегляйки към Лисабон стана ясно, че няма как да стигнем до 22:00 часа и се наложи да звънна на домакините да ни изчакат до към 0:00 ч. Времето не стигна, въпреки че спечелихме още един час заради часовата разлика с влизането в Португалия. Тук е с 2 часа по-рано от България. В тази страна

на някои участъци от по-новите магистрали плащането е много шантаво

Трябва или да имаш специална предплатена машинка, която се слага на стъклото или в някоя поща да си съгласуваш кредитната карта с номера на колата и при преминаване на определени участъци автоматично ти се дърпат пари. Шантава работа. Ние нямаше къде да направим това, влизайки от второстепенния граничен пункт, така че карахме на късмет. На по-старите участъци си имат по-човешка система с плащане кеш или с карта. Към 0:00 ч пристигнахме в старата част на Лисабон и след известно лутане намерихме апартамента, където любезните домакини имаха търпението да ни изчакат и да ни обяснят това-онова за града. Първото ми добро впечатление беше, че паркирането е безплатно в тази част, която си е баш центъра. Е друг е въпроса, че места трудно се намират, но извадихме късмет.   Очаквайте продължението

Автор: Любомир Петров

Снимки: авторът

 

В тези горещи от всякаква гледна точка дни ние ще тръгнем на едно дълго пътешествие до края на Европа. Любо ще ни качи на колата си и ще заминем в посока Кабо ди Рока в Протугалия. Днес ще минем през Андора, Барселона и Мадрид, за да стигнем до Монсанто и Лисабон. Приятно четене:      

На 4 колела до Края на Европа

Кабо да Рока, Португалия и всичко, което се случи и видяхме до там

Андора, Испания и Португалия

част първа

От Андора, през Барселона и Мадрид до Монсанто

  Ден 1 Около Великденските/Майските празници си стана традиция последните няколко години да се замисля, планува и изпълнява по някое пътуване из европейските държави. За тази година дестинацията беше по-далечна и дните за изпълнение 16. Събрахме се групичка 4-ма човека за една кола и в 3:30 посред нощ на 27 Април натоварихме багажа и се понесохме по тъмното и осеяно с кратери околовръстно в посока Сърбия. Странно, но за пръв път багажа не беше натъпкван, трамбован и натискан с колена, лакти и какво ли не, за да се събере. Той просто си влезе сам. Долавяше се някаква оптимизация на нещата, които бяхме помъкнали. За днешния ден трябваше да минем 1350 км до езерото Лаго ди Гарда в Италия.

На сръбската граница беше бързо, на хърватската поносимо, а на словенската – ужасно.

Говореше се, че имало и стачка и затова имаше някъде около километър задръстване. Отвисяхме си, ама няма как. Имаше и други българи, които пътуваха я до Германия, я до Франция или Италия.

След влизане в Словения,

тя се взима на един дъх. Много е приятна за пътуване. Хубави и разнообразни пейзажи се сменят около пътя и не ти доскучава, за разлика от Хърватска, която е много скучна в частта си от сръбската до словенската граница.

На влизане в Италия

с мъка си спомнихме, че поносимите цени на горивото, както и пътните такси бяха до тук. От тук нататък беше скъпичко, но избягването на магистралите не беше опция в нашия случай. Всичко се диктуваше от многото километри, които бяха пред нас и от ограниченото време. Около 18:00 ч стигнахме да мястото за нощувка. За жалост валеше и за втори път ни се размина разглеждането на езерото Ди Гарда. Ден 2 За днес програмата беше прекосяване на останалата част от Италия, Франция и влизане в Андора, където да нощуваме.  

  През този ден се скъса да вали. Преминавайки по т. н. Лазурен бряг не видяхме нищо лазурно, ами само гъста мъгла, силен дъжд и вятър. Сякаш беше средата на Ноември, а не края на Април. Километрите се нижеха малко по малко, но до Андора си имаше не малко път. От езерото Ди Гарда до там бяха около 1250 км. Привечер вече далеч от магистралите, нейде из френските Пиренеи заваля сняг, ама силен сняг, а отстрани имаше 20 см снежна покривка. До пътя тичаха елени с муцуни оваляни в сняг от ровене, за да се докопат до малко трева или мъх. Големи симпатяги бяха и гледаха подозрително от безопасно разстояние малкото коли, които минаваха оттук.    

Направихме няколко снимки преди да се мръкне и продължихме. Пътят беше стръмен и тесен, а се оказа, че същинското изкачване до 2060 м.н.в. тепърва предстои. Ами то всичко хубаво, ама с тия летни гуми по тия стръмни и снежни пътища не е много добре, но имаме ли избор. Кой би предположил тази картинка. Горивото също беше на привършване, защото на фона на скъпото във Франция, в Андора е 2,50 лв/л и естествено беше решено да се изцеди на макс и да заредим на по-народни цени.

В крайна сметка стигнахме по живо по здраво най-високата точка на прохода само с едно прибоксуване по време на движение. Границата между двете държави е един тунел като, разбира се ,те таксуват, за да минеш през него. От другата страна на тунела вече в

Андора

нямаше и помен от сняг. Отдъхнах си! До

столицата Ла Вела

имаше малко километри. То всъщност тук всичко е близо. Паркирах на улицата и намерихме хотела, където услужливите хазяи си бяха тръгнали, но бяха оставили напътстващи бележки как да се доберем до стаята си, къде са ключовете и т.н. Готини хора!

Ден 3

    Големите преходи от по над 1000 км на ден вече бяха останали назад и за днес имахме разглеждане на столицата Ла Вела плюс път до Барселона, която беше доста близо до Андора – сто и няколко километра. Времето беше намръщено и се напъваше да завали всеки момент, затова набързо хукнахме да разгледаме каквото можем в Андора.

Столицата Ла Вела е спретнато градче

с разни причудливи архитектурни арт изпълнения. Излизайки на улицата, накъдето и да се обърнеш и виждаш само планини. Сякаш се намираш в естествен природен казан.

Андора е безмитна зона

и се стичат какви ли не субекти, за да пазаруват. Влязохме в един голям магазин, където всички купуваха като за последно с претъпкани колички с какви ли не артикули. Вярно, че имаше какво да се купи на прилични цени, ама чак пък толкова. Следобеда заваля и се смрачи още-повече и беше време да се тръгва към Испания. Заредих евтин бензин до горе и хайде. В Андора се влиза без проблем, но на излизане се минава митническа проверка. Бях чел, че тарашели много, защото всички си претъпквали колите със стока, но ние минахме лесно и без проверка. На влизане в

Испания

заваля още по-силно. Такова време не беше предвидено. Трябваше да е жега, а беше 8 - 10 градуса. Дебели дрехи почти не фигурираха в багажа на никой, но за сметка на това летни – колкото щеш. Май ще се обличат по пет тениски вместо дебела блуза и така ще е.    

  В

Барселона

стигнахме късния следобед, настанихме се и трябваше да се търси къде да се паркира.

Паркингите бяха с баснословни цени,

на улицата в синя или зелена зона можеше само през нощта, така че мръднахме малко извън центъра, заврях се в едно тясно местенце, където да остане колата 2 дена и тръгнахме на опознавателна разходка из града, който както се и очакваше беше буден и кипящ от народ. Определено се усещаше южняшката обстановка и начин на живот. Тесни улички опасваха централната част, които погледнати от птичи поглед бяха като разровен мравуняк като хората бяха в ролята на мравките. На смрачаване старите архитектурни паметници светнаха и предложиха добра възможност за любителите на нощната фотография. Особено визирам архитектурните шедьоври на Гауди, с които града така се гордее. Вече ставаше късно, а и така или иначе същинската обиколка щеше да е на следващия ден, така че се отправихме към хотела. Ден 4 Ранно ставане, лека закуска и следваше целодневно бродене по

забележителностите на Барселона

Естествено всичко нямаше как да се види, но наблегнахме на основното – Триумфалната арка, Саграда Фамилия, Парка Гюел, разходка по Ла Рамбла, Пристанището, стария център. За моя изненада най-интересните творения на Гауди не бяха концентрирани в известния парк Гюел, а бяха из града. Трябва си туристическа карта или някой, който познава града, за да не пропусне човек нещо. Вечерта завърши със седене на пристанището и съзерцаване на морето. Там се намира и паметника на Колумб, който сочи към водата. За другия ден остана аквариума, който определено си заслужаваше.    

 

      Ден 5 Напуснахме хостела, взехме колата и се отправихме към

аквариума

За щастие този ден паркирането беше безплатно, защото беше празник, но пък и навалицата беше голяма. Намерих едно тясно местенце за паркиране в старата пристанищна част, където децата играеха футбол на средата на едно кръстовище, защото то предлагаше най-широкото място в околията. Вдигайки поглед нагоре се виждаше надвиснало пране отвсякъде и малък процеп небе. Не е много готино да живееш тук.   Запомних добре къде точно паркирах в лабиринта от малки улички и хайде в аквариума, където имаше безкрайна и обезкуражаваща опашка, но за щастие се оказа, че върви бързо. На два пъти ми се е разминавало да вляза в такъв аквариум и не ми се щеше и сега така да стане, а и този се води един от най-хубавите в Европа. Като изключим лудницата и врещящите екзалтирани деца мястото е страхотно и си заслужава. Особено тунела, през който се минава, а наоколо плуват всякакви рибоци. Има и няколко вида акули. Който отиде да не го пропуска! След аквариума в ранния следобед

тръгнахме към Мадрид

До там имаше около 600 км. Испанските магистрали са хубави и празни (както и португалските). Сякаш на никой не му се дават пари и минава по второстепенните пътища, но контраста с Италия и Франция е огромен. Там магистралите са претъпкани или поне тези, по които минахме. След Барселона в посока Мадрид пейзажът се смени многократно. От равнинен и зелен, през полупустинен с червени пясъци и кактуси до леко планински.

В столицата Мадрид

пристигнахме по залез. Имахме запазен апартамент в центъра, където гъмжеше от пияни младежи и съмнителни субекти. За паркиране и дума не можеше да става. За колело трудно би се намерило място, а какво остава за кола. Спряхме пред един паркинг, но след като ни съобщиха сумата от 28 евро за нощ си тръгнахме моментално и тогава

се случи неприятен инцидент

Уцелих едно от ниските метални колчета, които пречат на паркиращите. Удара беше при тръгване и не беше силен, но резултата беше с лоши последствия – огънат и счупен радиатор. Охладителната течност се лисна като из ведро и беше ясно, че започва ходене по мъките. Следващите няколко часа бяха свързани със звънене в посолството, от които не получихме дори и съвет какво е най-добре да предприемем. После имаше сцена с гонене на полицейска патрулка, в която единия полицай говореше английски и имаше желание да помогне, но лошото беше датата 1 май. Всички сервизи били затворени следващите 4 дена. Това не влизаше в плановете. Още по-малко като се замислих и за всичките резервации, които трябваше да се отменят и за проваленото пътуване. Е, лоши работи се случват. Явно така е трябвало да стане, но важното е да се намери оптимално решение в така създалата се неприятна ситуация. И така осланяйки се на крилатата фраза „Утрото е по-мъдро от вечерта“, избутахме колата на паркинга за 28 евро, качих се заедно с багажа в патрулката като затворник, за да ни закарат полицайте до резервирания апартамент и със смесени чувства от случилото се легнахме да спим и да чакаме утрото. Благодаря на испанските полицаи за времето, което ни отделиха. Имаха желание да помогнат, а и помогнаха с бутането към паркинга. Ден 6 Мислехме да търсим сервиз в интернет, но за късмет точно в този момент интернета в апартамента не работеше. Излязохме и тръгнахме да търсим някакъв интернет в кафенетата, но междувременно звъннахме до България, където брата на Ирина пусна запитване в няколко форума, ако някой има познати в Мадрид и идея да помогне. Оказа се, че това беше най-правилното решение. Само след няколко часа се намери българин, който има сервиз в Мадрид, а има и пътна помощ да вземе колата. Същия ден към 17:30 ч, човека беше на адрес, качи колата и се отправихме към сервиза му на 20 км от центъра в един от крайните квартали. За 20 минути той разглоби предницата и щетите бяха констатирани – бронята е ясна, ама тя е козметичен проблем. Следваше радиатор, гредата под него и крив рог. Оставаше само да чакаме и да се надяваме всичко да мине добре. Междувременно през деня имаше и известна обиколка из забележителностите на столицата, но някак на никой не му беше до забележителности пред неяснотите, които ни бяха налегнали. Минахме и покрай стадиона на Реал Мадрид – Сантяго Бернабеу, за да видим как изглежда на живо. Ден 7 Целия ден обикаляне по

забележителностите на Мадрид

и очакване на обаждане от Галин, който търсеше частите, необходими за колата. От забележителностите особено ми хареса

Plaza Mayor и парка Ретиро –

чудно и спокойно местенце, което е като оазис в забързания и натоварен град. Галин се обади и се оказа, че има известни трудности с намирането на радиатор точно за този модел. Всички налични били за кола с климатик и са малко по-големи. Привечер обаче телефона звънна и добрата новина, че всичко е налично повдигна настроението на цялата група. Галин каза, че ще работи до късно и ще я направи още същия ден. Влезе ни в положение човека. Ако трябваше да чакаме испанците да се напразнуват и тогава да се свърши работа щеше да е доста неприятно.    

  Ден 8 Станахме не много рано и се изстреляхме към покрайнините на града, за да вземем колата. Всичко беше оправено без козметичните корекции, които трябваше да се направят на бронята. Благодаря и да си жив и здрав, Галине! Върнахме се в апартамента, натоварихме се и тръгнахме към Португалия, но не по царския път, а по второстепенен, който пресича границата на север от Лисабон. Целта беше разглеждане на средновековното градче Монсанто, за което знаех, че е направо приказно. И беше! Минахме границата с

Португалия

Ето на това място вече се почувствах далеч от България. Може би защото беше последната държава от континента и защото най-западната точка на континентална Европа беше тук.

Монсанто

се намира близо до границата. Спира се на паркинг и после безплатен автобус за 5 минути те качва до портите на града, който се намира на хълмче сред равнината наоколо, а гледката е изключително панорамна от там горе. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]   Още от входа на града те облива средновековна атмосфера и миризма на печено агне. Улучихме някакъв фестивал. Имаше и местни музиканти, облечени в интересни одежди, който пееха на незнаен език. Целият град е от камък – улици, къщи, стълбища. Дори има огромни канари, които служат за стени на къщите или пък под канарите са построени къщи. Въобще много е интересно, а и различно от нещата, които съм виждал досега. Трябва да се види. Трудно е за описване.      

  За жалост нямахме много време, защото вечерта трябваше да стигнем до Лисабон, но тук определено бих постоял повече, ако можех. Котките, които бродеха по улиците и позираха като манекенки по сивите камъни допълваха пейзажа. Потегляйки към Лисабон стана ясно, че няма как да стигнем до 22:00 часа и се наложи да звънна на домакините да ни изчакат до към 0:00 ч. Времето не стигна, въпреки че спечелихме още един час заради часовата разлика с влизането в Португалия. Тук е с 2 часа по-рано от България. В тази страна

на някои участъци от по-новите магистрали плащането е много шантаво

Трябва или да имаш специална предплатена машинка, която се слага на стъклото или в някоя поща да си съгласуваш кредитната карта с номера на колата и при преминаване на определени участъци автоматично ти се дърпат пари. Шантава работа. Ние нямаше къде да направим това, влизайки от второстепенния граничен пункт, така че карахме на късмет. На по-старите участъци си имат по-човешка система с плащане кеш или с карта. Към 0:00 ч пристигнахме в старата част на Лисабон и след известно лутане намерихме апартамента, където любезните домакини имаха търпението да ни изчакат и да ни обяснят това-онова за града. Първото ми добро впечатление беше, че паркирането е безплатно в тази част, която си е баш центъра. Е друг е въпроса, че места трудно се намират, но извадихме късмет.   Очаквайте продължението

Автор: Любомир Петров

Снимки: авторът