Днес Иван ще ни води на Закинтос. Приятно четене:

Достъпният Рай: о.Закинтос

Ще ви разкажа за едно пътуване което трябваше да бъде факт отдавна, но явно просто за всичко си има точно определено време

Това е снимката която още преди години ме накара да си обещая че ще отида на това прекрасно място.Както са казали хората „по-добре късно, от колкото никога“.
И така сега по същество, само искам да предупредя че може да да съм малко по-обстоятелствен
Ако не искате да четете целият пътепис, а ви е интересно може да видите клипчето
http://www.youtube.com/watch?v=uTvSeTjHrjo

С моята приятелка решихме да се доверим на агенция поради ред причини, една от който разбира се беше чартарният полет

Най-накрая дългоочакваният ден настъпи, а ние бяхме на летище София горди собственици на самолетни билети за острова за който бяхме мечтали.

Качихме се на самолета и след  час вече се приготвяхме за кацане, след като пилота буквално „изтърси” самолета и рева на 2-3 малки деца вече бяхме на летището, което не се различава особено много от Терминал 1 (тук оставам на вас да прецените добро или лошо е)

Но това го констатирам сега, тогава изобщо не ми пукаше как изглеждаше летището или че ушите още ме боляха, важното е че бяхме стигнали Посрещна ни представител на туроператора и ни съпроводи до един автобус паркиран на паркинга на летището в който беше УЖАСЯВАЩО ГОРЕЩО, а ние … ние бяхме тръгнали от 20 градуса, не бяхме навлечени, но не бяхме и подготвени за 30 те градуса който ни очакваха там.
Нашият хотел беше в Лаганас (Greek: Λαγανάς) което е буквално на 10 мин. От летището, но на Закинтос всичко е близо.
Настанихме се в хотел Anastasia Beach, нищо особено, но беше симпатично хотел-че на първа линия

За първи път бяхме в Гърция, до тогава само бяхме чували за отношението на гърците към туристите … срещу нас да бягат не можем да ги стигнем.Не говорим за сервилничене, просто хората наистина са професионалисти.Умеят да ти направят престоя по-приятен и да те накарат да се чувстваш като цар.

Ден втори

Имахме среща с Влади (представителя на туроператора) следобед , нямаше как да отидем далеч и се разходихме около хотела, поседяхме на басейна и то дошло време да се срещнем с Влади.

Когато се срещнахме с Влади си резервирахме екскурзия до плажа Навагио (Greek: Ναυάγιο), в крайна сметка за това бяхме отишли на острова попитахме и за по-интересни места и за АТВ-та с който да стигнем до тях, а той ни препоръча Twins Rentals (аз също ви ги препоръчвам) там работели две момчета от България, Валери и Генади.
Още същият ден решихме да отидем да видим какви условия предлагат.
Момчетата бяха големи пичове и противно на повечето българи в чужбина, които се чудят само как да ти направят мръсно, тези момчета дори ни направиха отстъпка и то сериозна.Попитах ги да ни кажат къде да хапнем, а те ни препоръчаха едно малко заведение покрай което минахме няколко пъти, но не е от заведенията в който бихме седнали да ядем, уви грешали сме, впоследствие то стана „нашето” заведение.Заведението се казва Panos намира се близо до централната улица, ако имате път на там отбийте се ще ви хареса

Ден трети

Вече беше понеделник тоест деня в който щяхме да посетим

плажа Навагио,

изпълнение с вълнение и оптимизъм се качихме на един кораб, това което ни казаха е че събира 300 човека, както можете да предложите беше пълен.Намерихме си място на най-горната палуба където ако изключим факта че изгоряхме като немски туристи беше най-доброто място. Около 9ч. напуснахме пристанището на столицата носеща името на острова, очакваше ни повече от 8ч. път с „корабчето”. На борда му има малка „лафка” на която може да си купите нещо за хапване и пийване, а дори и скара Противно на българската логика цените не бяха смазващи, да беше по-скъпо от в магазина, но смятам че едно евро за вода и 1,5 за кола не е цена която да стресне някого.

Морето беше спокойно нямаше грам вълна, разбира се докато не стигнахме северозападната част на острова където нещата малко се промениха но беше далеч от гледката която се описваше в един пътепис който бях чел тук,  всичко си беше ОК и бавно, но славно приближавахме ЗАЛИВА.

Много е странно как дори от далеч се вижда как водата в самият залив е тюркоазено синя и сякаш се „смесва” с по тъмното Йонско море.
Когато кораба навлезе в самият залив … настръхваш.Не се чуваше НИЩО друго освен щракането на апаратите.Явно всички 300 пасажери бяхме загубили ума и дума, това със сигурност е едно от най-красивите места на света и няма снимка която да го пресъздаде.

Проблема беше че освен нашият „малък” кораб имаше още 2 такива, а на това малко плаж-че 900 човека му бяха в повечко определено

Но въпреки това е уникално, имаме един час да се снимаме и ние определено се възползвахме от тази възможност за да можем още дълго време да си спомняме за това чудно място.

Първите две корабчета тръгнаха и беше време и ние да се качваме, колкото и да не ни се искаше.

И когато и нашето корабче замина дойде моторна лодка която свали една булка и младоженец … наистина едно от най-добрите места да си кажете „Да”.

Потеглихме за да си довършим обиколката на острова.

Когато се прибрахме вече беше 18ч., а ние освен много изгорели бяхме и много изморени.Отидохме да хапнем взехме бутилка вино и се прибрахме защото просто нямахме сили, дали от вълнението или от това че ни беше пекло слънце 8ч., но наистина бяхме много изморени. Легнахме си пуснахме си филм и тъкмо да се унесем и целият хотел се разтресе, това било нормално за Закинтос (най-сеизмично активният от Йонските острови), така че земетресението от 3 по Рихтер за тях беше съвсем нормално, аз и приятелката ми обаче си се стреснахме, но за добро или за лошо се разбудихме и излязохме да се насладим на нощният живот който в Лагана определено е налице.

Ден четвърти

Нямахме търпение да отидем да вземем АТВ-то и да тръгнем по вече подготвеният маршрут.
Още в 9:30 бяхме пред офиса, там вече ни чакаше Генади беше ни подготвил АТВ-то и всичко беше ОК, взехме си карта и тръгнахме

отново към залива Навагио,

но този път към панорамата.
След около два часа стигнахме, и понеже там където би трябвало да се правят снимките имаше ужасна опашка, а беше 40 градуса, решихме да не чакаме,а да тръгнем по 300 метровите отвесни скали, може би защото беше ужасно горещо или по друга причина, но почти нямаше хора което разбира се беше добре-дошло за нас, а корабчетата тъкмо си бяха заминали и на плажа долу имаше не повече от 10тина човека който от горе изглеждаха наистина като мравчици. Ще оставя на вас да прецените дали ви харесва или не.

След като се разходихме и почти не умряхме от жега се качихме обратно на АТВ-то и тръгнахме към  Porto Vromi (пристанището на което според легендата Дева Мария е слязла за да проповядва християнството на острова).Както и повечето други странни факти така и този звучи доста неправдоподобно,но гърците са известни с това че продават скали и го правят наистина добре, едва ли някой ще повярва на всичките им легенди и истории, но е интересно да ги чуеш, а и те го правят по начин по който искаш да повярваш, дори и малко.

Около 18ч. си бяхме в Лагана, Генади се обади да ни предложени да отидем да пийнем по нещо вечерта, речено-сторено около 22ч. вече бяхме готови и чакахме нашият нов пр-л да ни се обади.
Качихме се на АТВ-тата и той ни заведе в едно заведение което с чиста съвест мога да нарека НАЙ-добрият бар който съм посещавал „Kui Cocktail Bar”(въпреки асоциацията която няма как да не си направи човек), найстина- горещо го препоръчвам да посетите този бар.Уникално поднесени коктейли и невероятно обслужване.

Ден пети

Днес вече крояхме пъклен план как останем още в Рая, останаха ни само още 3 дни …
След закуска се качихме на АТВ-то и отидохме да видим съседният курорт Аграси и по-конкретно известният плаж Banana Beach, безспорно един от най-добрите плажове на острова, но аз и приятелката ми сме от Варна и тук имаме подобни плажове, така че предпочетохме да отидем някъде където ще видим нещо ново.
Отворихме картата и погледнахме другите места на който Влади ни беше посъветвал да отидем, спряхме се на Xigia Beach много красиво място.Наричат го „СПА център на открито” понеже във водата има серен извор и водата е изключително наситена със сяра.
Небяхме виждали такова нещо тюркоазено синя вода, а на повърхността малки бели люспички     сяра.
Колкото беше малко плажчето толкова и посещаемо.На плажа имаше точно 10 чадъра и малка свободна зона.
Това което безспорно прави впечатление е че там не злоупотребяват с това че си турист, навсякъде цените са поносими.

В потвърждение на това че доста хора посещават плажа (а пък и как да не го посетиш):) е че бяха организирани автобусни екскурзии до „СПА центъра”.Организираните посетители бяха много забавни, сядаха на брега и почваха да се мажат с пясък, тогава разбрах къде са отишли всички „лелки” рускини и германки напуснали нашето черноморие .
След цял ден лежане на плажа решихме да отидем в Закинтос (града) да хапнем октопод (гърците го правили уникално).

Докато хапвахме се обади брата на Генади -  Валери който ни покани вечерта да излезем той имал среща с приятели и ако сме искали да се присъединим.
Отидохме главната улица на Лагана която доста прилича на главната на Слънчев бряг, пълна шумни заведения пияни англичани и полуголи кръшни девойки който те канят да пийнеш по едно питие в тяхното заведение.Паркирахме АТВ-то пред бара който се бяхме разбрали, а вътре ни чакаше Валери и приятелите му.Там се запознахме с приятелката му  – Илияна и още една двойка Магдалена и Жорката.Много топли хора, напуснали родината ни преди доста време, и вече почети местни.

Ден шести

Все по-близо е заминаването ни, но ние сме категорични че няма да се качим на самолета … На другият ден трябваше да връщаме АТВ-то така че го карахме като за последно .Обиколихме целият остров и спирахме за по кафе на различни случайни места просто за да се наслаждаваме на гледката.Искахме да обикаляме, а пък и това АТВ все едно се движеше на вода ,  имахме гориво за горене.
Отидохме до Porto Limnionas beach  също много красив залив с малко заведение и много малки и големи рибки и рачета обикаляйки наоколо  необезпокоявани от хората

Изобщо не искахме да се прибираме, а навън се стъмваше, но отидохме взехме по една горница и продължихме да обикаляме острова по тъмно, не по-малко красив е дори тогава.

Ден седми

Дойде и деня в който трябваше да върнем АТВ-то, да купуваме подаръци и да стягаме багаж, не бяхме много весели, но в крайна сметка всичко хубаво има край.
Разбрахме се с братята и техните приятели да излезем вечерта като за последно да пийнем и да си кажем довиждане.
Отидохме отново в онзи бар Kui почнахме да пием бири, а нашите прекрасни дами си поръчаха коктейли и така малко по-малко, както казват руснаците „без една мога с една не мога” не след дълго решихме че ще ходим Waikiki Club, нашите нови приятели познаваха персонала там и решихме че е идеалното място да продължим вечерта.
Идеята беше да не прекаляваме с бирите защото на другият ден трябваше да ходим на тур за костенурките Карета Карета.Тук се губи някаква част от разказа защото и разказвача му липсват спомени. хаха (снимки тук липсват по обясними причини )

Ден осми

Деня в който трябваше да напуснем хотела, бяха ни останали хубавите спомени от уникалното преживяване на острова, изпуснатата възможност да зърнем костенурки, приятните моменти с новите ни приятели и главоболието от бирите снощи. Хаха

Отидохме до летището и там разбира се благодарение на нашият любезен превозвач (авиокомпанията майка) седяхме и чакахме 4 часа докато нашият самолет просто закъсня с 3 часа.
Ще цитирам  репликата на една жена която много ми хареса и смятам с нея да завърша.

„Това е логичният преход от Рая към нашата прекрасна държава, от сега ни подготвят  за това което ни чака.”

П.С. Това определено е място на което ще се върна. Безспорно нямаше да си прекараме толкова добре без нашите островни приятели, Благодарим ви .

Благодаря че отделихте време да прочетете за нашите преживявания в малкият Рай на земята

Автор: Иван Цанов

Снимки: авторът
Други разкази свързани с о.Закинтос – на картата:

 Днес Иван ще ни води на Закинтос. Приятно четене:

Достъпният Рай: о.Закинтос

Ще ви разкажа за едно пътуване което трябваше да бъде факт отдавна, но явно просто за всичко си има точно определено време

Това е снимката която още преди години ме накара да си обещая че ще отида на това прекрасно място.Както са казали хората „по-добре късно, от колкото никога“.
И така сега по същество, само искам да предупредя че може да да съм малко по-обстоятелствен
Ако не искате да четете целият пътепис, а ви е интересно може да видите клипчето
http://www.youtube.com/watch?v=uTvSeTjHrjo

С моята приятелка решихме да се доверим на агенция поради ред причини, една от който разбира се беше чартарният полет

Най-накрая дългоочакваният ден настъпи, а ние бяхме на летище София горди собственици на самолетни билети за острова за който бяхме мечтали.

Качихме се на самолета и след  час вече се приготвяхме за кацане, след като пилота буквално „изтърси” самолета и рева на 2-3 малки деца вече бяхме на летището, което не се различава особено много от Терминал 1 (тук оставам на вас да прецените добро или лошо е)

Но това го констатирам сега, тогава изобщо не ми пукаше как изглеждаше летището или че ушите още ме боляха, важното е че бяхме стигнали Посрещна ни представител на туроператора и ни съпроводи до един автобус паркиран на паркинга на летището в който беше УЖАСЯВАЩО ГОРЕЩО, а ние … ние бяхме тръгнали от 20 градуса, не бяхме навлечени, но не бяхме и подготвени за 30 те градуса който ни очакваха там.
Нашият хотел беше в Лаганас (Greek: Λαγανάς) което е буквално на 10 мин. От летището, но на Закинтос всичко е близо.
Настанихме се в хотел Anastasia Beach, нищо особено, но беше симпатично хотел-че на първа линия

За първи път бяхме в Гърция, до тогава само бяхме чували за отношението на гърците към туристите … срещу нас да бягат не можем да ги стигнем.Не говорим за сервилничене, просто хората наистина са професионалисти.Умеят да ти направят престоя по-приятен и да те накарат да се чувстваш като цар.

Ден втори

Имахме среща с Влади (представителя на туроператора) следобед , нямаше как да отидем далеч и се разходихме около хотела, поседяхме на басейна и то дошло време да се срещнем с Влади.

Когато се срещнахме с Влади си резервирахме екскурзия до плажа Навагио (Greek: Ναυάγιο), в крайна сметка за това бяхме отишли на острова попитахме и за по-интересни места и за АТВ-та с който да стигнем до тях, а той ни препоръча Twins Rentals (аз също ви ги препоръчвам) там работели две момчета от България, Валери и Генади.
Още същият ден решихме да отидем да видим какви условия предлагат.
Момчетата бяха големи пичове и противно на повечето българи в чужбина, които се чудят само как да ти направят мръсно, тези момчета дори ни направиха отстъпка и то сериозна.Попитах ги да ни кажат къде да хапнем, а те ни препоръчаха едно малко заведение покрай което минахме няколко пъти, но не е от заведенията в който бихме седнали да ядем, уви грешали сме, впоследствие то стана „нашето” заведение.Заведението се казва Panos намира се близо до централната улица, ако имате път на там отбийте се ще ви хареса

Ден трети

Вече беше понеделник тоест деня в който щяхме да посетим

плажа Навагио,

изпълнение с вълнение и оптимизъм се качихме на един кораб, това което ни казаха е че събира 300 човека, както можете да предложите беше пълен.Намерихме си място на най-горната палуба където ако изключим факта че изгоряхме като немски туристи беше най-доброто място. Около 9ч. напуснахме пристанището на столицата носеща името на острова, очакваше ни повече от 8ч. път с „корабчето”. На борда му има малка „лафка” на която може да си купите нещо за хапване и пийване, а дори и скара Противно на българската логика цените не бяха смазващи, да беше по-скъпо от в магазина, но смятам че едно евро за вода и 1,5 за кола не е цена която да стресне някого.

Морето беше спокойно нямаше грам вълна, разбира се докато не стигнахме северозападната част на острова където нещата малко се промениха но беше далеч от гледката която се описваше в един пътепис който бях чел тук,  всичко си беше ОК и бавно, но славно приближавахме ЗАЛИВА.

Много е странно как дори от далеч се вижда как водата в самият залив е тюркоазено синя и сякаш се „смесва” с по тъмното Йонско море.
Когато кораба навлезе в самият залив … настръхваш.Не се чуваше НИЩО друго освен щракането на апаратите.Явно всички 300 пасажери бяхме загубили ума и дума, това със сигурност е едно от най-красивите места на света и няма снимка която да го пресъздаде.

Проблема беше че освен нашият „малък” кораб имаше още 2 такива, а на това малко плаж-че 900 човека му бяха в повечко определено

Но въпреки това е уникално, имаме един час да се снимаме и ние определено се възползвахме от тази възможност за да можем още дълго време да си спомняме за това чудно място.

Първите две корабчета тръгнаха и беше време и ние да се качваме, колкото и да не ни се искаше.

И когато и нашето корабче замина дойде моторна лодка която свали една булка и младоженец … наистина едно от най-добрите места да си кажете „Да”.

Потеглихме за да си довършим обиколката на острова.

Когато се прибрахме вече беше 18ч., а ние освен много изгорели бяхме и много изморени.Отидохме да хапнем взехме бутилка вино и се прибрахме защото просто нямахме сили, дали от вълнението или от това че ни беше пекло слънце 8ч., но наистина бяхме много изморени. Легнахме си пуснахме си филм и тъкмо да се унесем и целият хотел се разтресе, това било нормално за Закинтос (най-сеизмично активният от Йонските острови), така че земетресението от 3 по Рихтер за тях беше съвсем нормално, аз и приятелката ми обаче си се стреснахме, но за добро или за лошо се разбудихме и излязохме да се насладим на нощният живот който в Лагана определено е налице.

Ден четвърти

Нямахме търпение да отидем да вземем АТВ-то и да тръгнем по вече подготвеният маршрут.
Още в 9:30 бяхме пред офиса, там вече ни чакаше Генади беше ни подготвил АТВ-то и всичко беше ОК, взехме си карта и тръгнахме

отново към залива Навагио,

но този път към панорамата.
След около два часа стигнахме, и понеже там където би трябвало да се правят снимките имаше ужасна опашка, а беше 40 градуса, решихме да не чакаме,а да тръгнем по 300 метровите отвесни скали, може би защото беше ужасно горещо или по друга причина, но почти нямаше хора което разбира се беше добре-дошло за нас, а корабчетата тъкмо си бяха заминали и на плажа долу имаше не повече от 10тина човека който от горе изглеждаха наистина като мравчици. Ще оставя на вас да прецените дали ви харесва или не.

След като се разходихме и почти не умряхме от жега се качихме обратно на АТВ-то и тръгнахме към  Porto Vromi (пристанището на което според легендата Дева Мария е слязла за да проповядва християнството на острова).Както и повечето други странни факти така и този звучи доста неправдоподобно,но гърците са известни с това че продават скали и го правят наистина добре, едва ли някой ще повярва на всичките им легенди и истории, но е интересно да ги чуеш, а и те го правят по начин по който искаш да повярваш, дори и малко.

Около 18ч. си бяхме в Лагана, Генади се обади да ни предложени да отидем да пийнем по нещо вечерта, речено-сторено около 22ч. вече бяхме готови и чакахме нашият нов пр-л да ни се обади.
Качихме се на АТВ-тата и той ни заведе в едно заведение което с чиста съвест мога да нарека НАЙ-добрият бар който съм посещавал „Kui Cocktail Bar”(въпреки асоциацията която няма как да не си направи човек), найстина- горещо го препоръчвам да посетите този бар.Уникално поднесени коктейли и невероятно обслужване.

Ден пети

Днес вече крояхме пъклен план как останем още в Рая, останаха ни само още 3 дни …
След закуска се качихме на АТВ-то и отидохме да видим съседният курорт Аграси и по-конкретно известният плаж Banana Beach, безспорно един от най-добрите плажове на острова, но аз и приятелката ми сме от Варна и тук имаме подобни плажове, така че предпочетохме да отидем някъде където ще видим нещо ново.
Отворихме картата и погледнахме другите места на който Влади ни беше посъветвал да отидем, спряхме се на Xigia Beach много красиво място.Наричат го „СПА център на открито” понеже във водата има серен извор и водата е изключително наситена със сяра.
Небяхме виждали такова нещо тюркоазено синя вода, а на повърхността малки бели люспички     сяра.
Колкото беше малко плажчето толкова и посещаемо.На плажа имаше точно 10 чадъра и малка свободна зона.
Това което безспорно прави впечатление е че там не злоупотребяват с това че си турист, навсякъде цените са поносими.

В потвърждение на това че доста хора посещават плажа (а пък и как да не го посетиш):) е че бяха организирани автобусни екскурзии до „СПА центъра”.Организираните посетители бяха много забавни, сядаха на брега и почваха да се мажат с пясък, тогава разбрах къде са отишли всички „лелки” рускини и германки напуснали нашето черноморие .
След цял ден лежане на плажа решихме да отидем в Закинтос (града) да хапнем октопод (гърците го правили уникално).

Докато хапвахме се обади брата на Генади -  Валери който ни покани вечерта да излезем той имал среща с приятели и ако сме искали да се присъединим.
Отидохме главната улица на Лагана която доста прилича на главната на Слънчев бряг, пълна шумни заведения пияни англичани и полуголи кръшни девойки който те канят да пийнеш по едно питие в тяхното заведение.Паркирахме АТВ-то пред бара който се бяхме разбрали, а вътре ни чакаше Валери и приятелите му.Там се запознахме с приятелката му  – Илияна и още една двойка Магдалена и Жорката.Много топли хора, напуснали родината ни преди доста време, и вече почети местни.

Ден шести

Все по-близо е заминаването ни, но ние сме категорични че няма да се качим на самолета … На другият ден трябваше да връщаме АТВ-то така че го карахме като за последно .Обиколихме целият остров и спирахме за по кафе на различни случайни места просто за да се наслаждаваме на гледката.Искахме да обикаляме, а пък и това АТВ все едно се движеше на вода ,  имахме гориво за горене.
Отидохме до Porto Limnionas beach  също много красив залив с малко заведение и много малки и големи рибки и рачета обикаляйки наоколо  необезпокоявани от хората

Изобщо не искахме да се прибираме, а навън се стъмваше, но отидохме взехме по една горница и продължихме да обикаляме острова по тъмно, не по-малко красив е дори тогава.

Ден седми

Дойде и деня в който трябваше да върнем АТВ-то, да купуваме подаръци и да стягаме багаж, не бяхме много весели, но в крайна сметка всичко хубаво има край.
Разбрахме се с братята и техните приятели да излезем вечерта като за последно да пийнем и да си кажем довиждане.
Отидохме отново в онзи бар Kui почнахме да пием бири, а нашите прекрасни дами си поръчаха коктейли и така малко по-малко, както казват руснаците „без една мога с една не мога” не след дълго решихме че ще ходим Waikiki Club, нашите нови приятели познаваха персонала там и решихме че е идеалното място да продължим вечерта.
Идеята беше да не прекаляваме с бирите защото на другият ден трябваше да ходим на тур за костенурките Карета Карета.Тук се губи някаква част от разказа защото и разказвача му липсват спомени. хаха (снимки тук липсват по обясними причини )

Ден осми

Деня в който трябваше да напуснем хотела, бяха ни останали хубавите спомени от уникалното преживяване на острова, изпуснатата възможност да зърнем костенурки, приятните моменти с новите ни приятели и главоболието от бирите снощи. Хаха

Отидохме до летището и там разбира се благодарение на нашият любезен превозвач (авиокомпанията майка) седяхме и чакахме 4 часа докато нашият самолет просто закъсня с 3 часа.
Ще цитирам  репликата на една жена която много ми хареса и смятам с нея да завърша.

„Това е логичният преход от Рая към нашата прекрасна държава, от сега ни подготвят  за това което ни чака.”

П.С. Това определено е място на което ще се върна. Безспорно нямаше да си прекараме толкова добре без нашите островни приятели, Благодарим ви .

Благодаря че отделихте време да прочетете за нашите преживявания в малкият Рай на земята

Автор: Иван Цанов

Снимки: авторът
Други разкази свързани с о.Закинтос – на картата:

Днес завършваме четвъртата серия от поредицата Залези над гръцките острови. В първата й част се отправихме към остров Закинтос в Йонийско море, после акостираме на най-известния му плаж – Навагио, а за последно прекарахме една буря на него. 

Днес ще отплаваме обратно към дома

Приятно четене:

Залези над гръцките острови: Закинтос

четвърта серия – четвърт част

Отплаване

За наш късмет гневът на Посейдон отмина бързо на другата утрин, и ние напуснахме тюркоазените води на този див и суров плаж…

Ех, накъде ли ще те отвее вятърът на несгодите, капитане…

За лулата нямаш даже грам тютюн,
Но пък имаш цяло едно море пред теб…

Попътен вятър ни прекара точно оттук –

през Сините пещери на северния край на острова…

Разделяме ме с остров Закинтос, последни мигове заедно …

Равното, спокойно море позволи да развием високи скорости към потъналия в сутрешната мараня и едва видим полуостров Пелопонес, отстоящ на около 45 километра (малко под 25 морски мили) от нас –

Сбогом, Занте !
Последни мигове на морската авантюра…

Закинтос

Закинтос

Ето така започна дългоочакваното лято на 2013-та година – лято на планове, мечти, фарватери в далечни приказни места, чудни острови и тихия ритъм на морските вълни, огласяни от писъците на спускащите се към залязващото слънце чайки…

Край

Автор: Димитър Иванов

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Йонийски острови – на картата :

Йонийски острови

Залези над гръцките острови: Закинтос

 Буря на плажа Навагио

хванати в капан –