Продължаваме пътуването из Грузия с мотора на Владимир. Първият етап беше преходът през Турция, после влязохме в Грузия и спряхме в селцето Местия,направихме преход от Местия до Тбилиси, разгледахме Тбилиси, а за последно поехме към Казбеги, наричан днес Степансминда. Днес плътно ще достигнем, границата с Русия в Дарялските теснини, след което ще тръгнем към Телави.

Приятно четене:

Степансминда – Дарялски теснини – Телави (Кахетия)

част шеста на

Грузия: човек с мотоциклет

9-и ден. 2-ри август.

Степансминда – Телави (Кахетия)

284 км

Времето беше разкошно този ден. Все още никакви облаци, ясно и чисто. Направих няколко снимки на Казбек.

После си стегнах багажа и започнах да се ослушвам. Към 8 часа хазяинът изкара от някъде една Лада Нива. Попитах го къде ще ходи. Щял да кара на

Гергетската църква

двама англичани, които после отивали към базовият лагер на върха. Попитах го дали има място, че и аз искам да се кача на църквата. Имало място и за 20 лари (15 лв) щял да ме откара и после свали. Идеално. Устройва ме. Натоварихме се и потеглихме.

Степансминда и Гергети са почти свързани

Дели ги само реката Терек. В момента, в който минахме по моста и влязохме в Гергети асфалтът и паважът изчезнаха, и стана грозна работа. Тесни изровени улици с голям наклон и много свободни камъни с различна големина, повечето, като футболни топки. От селото нагоре работата стана още по-зле. Камъни, дупки, трапове, а на места доста дълбоки коловози по 50– 60 см и трябваше много внимателно да се подбира пътя. От горе слизаха други машини и разминаванията ставаха много внимателно, и с изчакване. Като видях, какво чудо е този път, се поздравих за взетото решение да не се качвам с мотора си тука. По този път можеше да се качи някой с мотор, но само, ако моторът му е чист крос. На останалите ентусиасти, които с други мотори щяха да се опитват да се качат тука, изобщо не им завиждах…

Минахме един участък в гората, който не беше особено стръмен, но за сметка на това имаше много гаден страничен наклон. Освен това почти всеки метър от този участък беше с огромни гьолове, локви и дупки пълни с вода, а самият път там беше от глина, като намазана с масло. Тези дупки бяха по 40 – 50 см дълбоки. Изкачваш се по брегът на едната дупка и веднага се спускаш в другата. И така, около 200 метра. Е тука, на това място най-често падат тези с моторите, които се опитват да стигнат до църквата. Коментираше хазяинът. Преди няколко дни измъкнахме един чех с мотор пак от тука. Даже и да не е валяло дълго време, тук това място е все така гадно и хлъзгаво. Просто мястото е такова. Обясни той.

Излязохме от гората. Целият този път от селото до църквата е дълъг не повече от 3 – 4 километра. Пред нас се видя поляната, а в другият и край беше църквата на Гергети. Тази поляна беше дълга, около 400 – 500 м, но с формата на леген. Тоест, трябва да се спуснеш на дъното и, и чак после да се изкачиш до църквата.

Колите бяха прекарали различни пътища, като се виждаше как бяха затъвали, боксували и поднасяли на места. Като говоря за коли имам в предвид само високо проходими машини 4х4. За всички други е немислимо да стигнат тука. Е тук на тази поляна, ако те хване дъждът и тук си оставаш, до като малко изсъхне… Пак коментираше хазяинът. Сега имаше едни малко по-сухи дири, по които се качихме до църквата.

Преди да тръгнем надолу запалих и оставих няколко свещи пред олтара на църквата. Прекъстих се и се помолих на това свято място.

Грузинските църкви са някак си по-груби и по-естествени

от нашите. Сводовете и куполите им не са измазани, а си стоят с грубата каменна зидария, така, както са направени. Нямат и стенописи по сводовете и куполите. И винаги точно срещу олтарът има богато украсен стол (трон). Оказа се че този ден е някакъв техен празник и в църквата на Гергети двама свещеници водеха служба. Четяха и пееха. Други хора нямаше. Не исках да нарушавам ритуалите им, като щракам с фотоапарата си там, така че други снимки от църквата нямам.

Тръгнахме надолу. За слизането хазяинът качи трима украински алпинисти на средна възраст, за да ги свали долу до колата им в Гергети. Разбраха се за по 10 лари на всеки. Завързаха здрав мохабет на руски за миналото, за дружбата и за други работи. Аз не участвах. Само слушах… Всички и хазяинът, и украинците бяха категорични, че за всичко са виновни американците. За войната в Украйна също. Интересна позиция… Руснаците ги нападнаха, руснаците отцепиха и заграбиха част от територията им, а тези обвиняват американците!?!? Те с руснаците били братя!?!? Абе, какъв брат може да ти е този, който идва с оръжие в ръка и превзема част от територията ти? Както и да е. Този пътепис е за друго.

Прибрахме се в Степансминда.

Взех си довиждане с хазяинът и жена му, и тръгнах към границата на Верхни Ларс. Бях решил да видя

Дарялските теснини,

и изобщо всичко наоколо.

От тук започват Дарялските теснини

Имаше опашка от тирове от няколко километра още преди теснините.

[geo_mas]

Явно не ги допускаха да чакат точно в теснините. Имаше най-различни номера. Видях много ирански камиони. Видях и един нашенски ТИР с хасковски номер.

Вече се връщам обратно. Ето реката Терек и в дъното Дарялските теснини. Тук по тези места много често планината прави пътя и границата на мусака и връзката Грузия – Русия прекъсва, до като разчистят. Имаше даже затрупани ТИР-ове миналата година.

Степансминда е вече зад гърба ми, но още не съм започнал да изкачвам пак Кръстовият превал

Интересното тука е, че всичко е на открито. Такива карстови образувания се натрупват обикновенно в пещери, но тук минералната вода е направила тези натрупвания на открито. Под пътя срещу това образувание имаше чешма и от нея течеше чиста газирана минерална вода леко кисела на вкус. Все едно, че си купил Михалковска вода от магазина… Налях си едно шише, за да си оправя стомаха.

Минах пак Кръстовият превал

и продължих надолу към равнината.

На Ананури ме заваля дъжд

и ме направи вир вода, но още преди да стигна Тбилиси слънцето огря, напече, и аз изсъхнах.

Пуснах навигаторът да ме води, около Тбилиси. Не исках пак да влизам в този град.

Грузия е така ситуирана, че всички пътища минават през Тбилиси

Сега исках само да мина край него и да стигна до Кахетия и град Телави в Алазанската долина. Разбира сеö въпреки навигаторът нещата и ситуацията непрекъснато ги сравнявах с хартиената карта. Направи ми впечатление, че там, където на картата имаше едно, или най-много две села, аз в действителност минавах през 5 – 6. Освен това имената нещо не съвпадаха. Село например, което беше отбелязано на картата с някакво име, точно него с такова име го нямаше на терена. Странна работа. Имената ли са сменявали? Какво? И Степансминда на тази карта се водеше със старото си име Казбеги…

И така с помощта на навигатора, картата и известен усет за посоките на света от моя страна, горе долу държах пътя, по който бях решил да мина. Минах през един проход, изкачих един превал от 1 670 м. н.м.в. и вече бях в

Кахетия

Към 17,30 часа вече бях в

Телави

Град голям горе долу, колкото Пещера, с около 20 000 души население. В центъра има два, или три луксозни хотела. Не се опитах да пробвам там цените за спането. Просто влязох в една пицария, изпих една фанта и споделих с персонала, че търся къде да преспя, но тези хотели ми изглеждат скъпи. Да. Скъпи са. Потвърдиха. Едната жена каза, че имала приятелка, която давала стаи под наем. Обади се по телефона и каза, че ме чакат. Къщата беше на 150 метра от пицарията. Имаше двор, където вкарах мотора. Баня и тоалетна в коридора, и стая за 20 лари (15 лева). Идеално.

Изкъпах се, а после излязох, хапнах едно хачапури в същата пицария, където ми уредиха спането, пих една бира, прибрах се и легнах.

Утре щях да щурмувам планината към Омало.

Очаквайте продължението

Автор: Владимир Чорбаджийски

Снимки: авторът

Ето къде още може да се намери исгодни нощувки в Телави:

Booking.com


Други разкази свързани с Грузия – на картата:

Грузия

След Казбеги, и в цяла Грузия можете да намерите хубави места:

Booking.com

Продължавме пътуването из Грузия с мотора на Владимир. Първият етап беше преходът през Турция, после влязохме в Грузия и спряхме в селцето Местия, после направихме преход от Местия до Тбилиси. За последно разгледахме Тбилиси. Днес ще поемем към Казбеги, наричан днес Степансминда.

Приятно четене:

Към Степансминда

част пета на

Грузия: човек с мотоциклет

8-ми ден. 1-ви август.

Тбилиси – Степансминда

170 км.

Рано сутринта към 7 часа натоварих багажа на мотора и потеглих. Преди това проверих нивото на маслото. За близо 3 000 км беше спаднало малко, но още беше в границите и не беше за доливане.

Бях проучил тесните криви улички, около хотела и знаех как да се измъкна до булеварда. После щях да разчитам на навигатора. Добрах се до булеварда след обикаляне из камара тесни улички, но посоката, която знаците ми задаваха за движение беше точно противоположна на посоката, в която аз отивах. Покарах малко в обратна посока и тъкмо реших да сгазя лука, да направя обратен завой през двойната непрекъсната линия и видях на стотина метра пред мен полицейска кола. Малиии, как щях да се натреса…. Там

в Грузия появи ли се полицейска кола, всички наоколо стават много кротки и тихи

Няколко пъти съм бил свидетел, как полицейската кола излиза отпред на колоната автомобили и започва да ги води, като сейфти кар на формула едно. Води ги примерно с 30 – 40 км/час и никой не смее да изпревари полицейската кола, защото тук бил участък с разрешено движение със 70 км/час… Никой! Чак, когато полицията свие нанякъде и се оттегли, точно, както пилотна кола на формулата, двигателите изревават, газта се натиска до ламарините и пак почват с техните грузински простотии.

Имат абсолютен респект от полицията

От както Саакашвили смени абсолютно целият състав на Вътрешното министерство и на полицията тук вече с подкупи, и с пари на ръка не можеш да минеш, ако си сгазил лука. По никой начин. Веднага ти праскат акта и си го плащаш по банков път, като поп, защото иначе не можеш да напуснеш Грузия. Ще те спрат на границата. И ако сега те хванат в крачка, вече няма схема, „ама сега какво ще правим“…

Та продължих си аз в обратната посока по булеварда и след половин километър на кръгово островче обърнах обратно.

Включих и навигатора. Зададох му посока Владикавказ.

Всичко беше точно. Река Кура ми се падаше отдясно, а аз се движех на север. Минах по край центъра, който вчера снимах, минах по край мостът на дружбата, онзи пешеходният със синьозеленият покрив. Кулата на хотел Радисън ми остана отляво. Булевардът ме водеше през доста кръстовища със светофари, но както бях отбелязал задръствания нямаше въпреки огромният поток от коли и всякакви МПС-та. Река Кура все така ми беше отдясно. Минах през много кръстовища и светофари, а навигаторът все така ми показваше, че се движа правилно все напред. В един момент реката пак ми беше отдясно, а пред мен в далечината се появи мостът на дружбата. Онзи същият с интересният покрив и аз карах към него… В първият момент се шашнах и си помислих, че в Тбилиси има два такива моста… После видях и другите характерни места и сгради, които снимах вчера.

Ама какво става тука?!?!

Аз просто се връщах обратно по другият бряг на реката, а не по този, по който тръгнах… Къде съм се объркал така и не разбрах… Проклетият навигатор все така си сочеше напред, а стрелката си стоеше на розовата линия за правилната посока… Теглих няколко много яки псувни и спрях пред една автомивка, за да питам вътре момчетата за посоката. Разказах им от къде, и за къде съм карал, и те от сърце се смяха на въртележката ми из Тбилиси. Обясниха ми после, къде има мост, за да мина пак на другият бряг и как да сменя посоката на 180 градуса, за да поема пак на север.

– Разбра ли всичко? Попитаха.

– Разбрах…

– Е хайде, карай, пък ако след 20 – 30 минути, пак се озовеш тук при нас, ние пак ще ти обясним…

Потеглих отново. Пак минах през същият булевард и същите места, както преди малко. Пак карах само направо и река Кура ми беше от дясната страна, но в един момент

започнах да излизам от Тбилиси

Шосето вече имаше вид на магистрала и пред мен се появи магазинът на Карфур. Точно по този път пристигнах и влязох в Тбилиси, но тогава магазинът на Карфур ми беше отляво от другата страна на платната. Сега ми беше отдясно и точно в моята посока и платно.

Спрях във въпросният Карфур, за да взема батерии за СПОТ-трекера. Тази макина работеше само с литиево йонни батерии АА. Не искаше да работи с алкални такива, въпреки че я бях заредил с Дурасел. Спрях в този магазин, за да купя батерии. Да ама и тук нямаше литиево йонни такива батерии. Е купих никел метал хидратни, акумулаторни батерии по 2700 милиамперчаса всяка, двете общо за 20 лари (15 лв). Те толкова струват и в България тези батерии. Та тези машинки СПОТ-трекера и сателитният навигатор са много полезни неща, но както, и всяка друга електроника на моменти могат много успешно да ти вдигнат кръвното, и да ти скъсат нервите.

Започнах бавно да навлизам в планините.

Тук преходът е по-плавен за разлика от Сванетия, където планината се изправяше рязко след Джвари. Стигнах

водохранилището на река Арагви пред Ананури,

а после и манастирът му.

Продължих нататък. Лека полека

планината Кавказ започна да се изправя нагоре

и да става все по величествена. Пред Гудаури завоите преминаха в серпентини. Започнах бързо да набирам височина за изкачването на Кръстовия превал. Но, разбира се, първо трябваше

да премина през Гудаури

Това е височинен ски курорт в Кавказ.

Между Гудаури и Кръстовият превал

се намира една полукръгла наблюдателна площадка наречена „Дружба на народите“. Не можех по никакъв начин да я пропусна и подмина.

А ето и какво се вижда от тази наблюдателна площадка

След наблюдателната площадка продължих да се изкачвам нагоре, за да мина през

Кръстовият превал

После продължих към Степансминда.

Направо се чувствах леко зашеметен от тази красота. Невероятна планина!

Много красива! Както казваше един грузинец – „Красиво е! В Кавказ даже да умреш е красиво!“…

От Кръстовият превал започва и спускането

към Степансминда (със старо име Казбеги)

Степансминда (Казбеги)

е на 11 км от границата със Северна Осетия – Русия. Минава се през пункта на Верхни Ларс, а град Владикавказ е на 20 км след границата.

Степанцминда, Грузия

Срещу Степансминда е село Гергети.

Църквата на Гергети

е стара и е построена на един голям баир над селото. Мислех да я посетя.

С пристигането в Степансминда се разговорих с разни хора на центъра, и като разбраха, че търся квартира ми предложиха за 20 лари (15 лв) стая. Съгласих се. Хазяинът ме отведе в хостела, за да се настаня. Стаята беше малка. Легло, стол и стойка с телевизор. На останалото празно пространство се отваряше вратата. Банята и тоалетната бяха в коридора. Идеално ме устройваше всичко за тази цена. Моторът вкарах в двора на къщата.

После пак реших да сляза до центъра, за да хапна. Времето нещо хич не ми харесваше. Облаците бяха надвиснали много ниско и планината изобщо не се виждаше. Седнах в ресторанта и поръчах. В този момент заваля и заплиска здраво. Айде, стига де! Пак се повтаряше историята от Местия. Ще видим утре как ще е. Но явно нямаше да се качвам с моят мотор до Гергетската църква.

Изчаках дъждът да спре и се прибрах в хостела. Там беше пълно с туристи и алпинисти, а хазяйнът и още един друг продължаваха да свалят хора от планината, поради лошото време. Всички стаи вече бяха пълни и даже в двора бяха опънати 5 – 6 палатки. Банята беше плътно окупирана от жените в тези експедиции. Това не ме разстрои особено. Аз се бях къпал сутринта преди да тръгна от Тбилиси и нямах никакво намерение да се плацикам по два пъти на ден.

Верандата на къщата беше затрупана с екипировка, раници, щеки, шалтета и какво ли не. Преместих си ботушите, че ми ги бяха затрупали с техният багаж. Позяпах малко, но планината още беше забулена. Слушах руснаците и как някаква мацка се кара на някакъв пич. Нещо от рода на – На теб ти бяха поставени задачи, а ти не ги изпълни… „Почему тьи не вьиполняеш поставленьие задачи?“ Пичът нещо мрънкаше и се оправдаваше. Помислих си, че тези комунизмът никога няма да ги изостави. Те са просто орисани за него…

Към 21 часа почти на смрачаване облаците се разчистиха, потънаха някъде и

върхът на Казбек

се видя. Снимах го. Реших, че утре времето май ще бъде хубаво.

Връх Казбек на смрачаване. Долу пред него е село Гергети. Горе в ляво на баирът се вижда и силуета на църквата на Гергети

Очаквайте продължението

Автор: Владимир Чорбаджийски

Снимки: авторът

В района на Казбеги може да се намери добро настаняване:

Booking.com

Други разкази свързани с Грузия – на картата:

Грузия

След Казбеги, и в цяла Грузия можете да намерите хубави места:

Booking.com

От кога не бяхме ходили в Грузия? Пътеписът на Александър ще ни отведе днес до там. Приятно четене:

 

Грузия

Кавказка пленница – красавица

Април 2012
Стереотипите за Грузия може би вклюват тостовете, военни конфликти, коняка и натуралния грузинец, обект на много вицове. Всичко това е вярно, убедих се сам, след като посетих Тбилиси, но има и много повече. Изненадващо повече.

Тбилиси

е разположен на Кура- мътна и тъмна река, животът на Кавказ. Такава е и самата Грузия- жива, угрижена и дълбока, между два свята.

Тбилиси не прави изключение и контрастът е навсякъде. Ако погледнете към най- новите сгради, ще се сблъскате с нов луксозен президентски дворец, масивна катедрала и помпозен мост, който да свързва миналото и светлото утре.

А миналото минава през излъскания булеварт Руставели, където ще видите стара Европа с бутиците и международните марки. Леко встрани и вече сте в истинска Грузия- великолепни стари къщи с прословутите местни тераси, занемарени през годините. В стария град (Алстадт) ще усетите мириса на

 

пресен хляб от семейните фурни в мазетата, ще се сблъскате с поредната остаряла църква, за да стигнете крепостта Нарикала. Скромните хора и грохнали сгради ясно показват икономическите предизвикателства пред Кавказката република. Но духът на Тбилиси е там – в малките улички и далеч от суетата на президенсткия дворец или лъснатите бутици.

Вечерта скрива вехтото и Тбилиси грейва в ярки акценти на добре осветените забележителности.

Цените са като в България- едно лари е около лев, всички говорят английски и най- вече руски.

Над стария град е

крепостта Narikala -

единствената причина да изкачите стръмната калдъръмена уличка е гледката – виещата се Кура през клисурата, помпозния президенстки дворец, безбройките стари къщи с ламаринени покриви, турската баня и стелещата се мараня – добре дошли в Кавказ.
Под Нарикала започват уличките с ресторанти и барове като

най- известната улица е Шардени

Дали да седнете в клуб Мисони или КГБ- въпрос на вкус и културни предпочитания.
Задължителни са местното бренди, сладко и подобно на Метакса, сред добрите образци е Sarajishvili. Изпийте го след вечеря с невероятен грузински десерт Khakucha в Literaturi kafe, което е в една пряка на Shardeni. Послушайте джаз на живо – с роял и тромпет, докато гледате скромно изглеждащите грузинци, запътили се нанякъде или лъскавите тузари, бързащи за близкия нощен бар.

Грузия е страната, уволнила за един ден цялата си пътна полиция

Спокойствието не е измамно и местните имат респект пред полицията и туристите, макар радостта в погледа им да е рядкост.
И тук някои мъжете ходят хванати за ръце- сигурен белег, че Европа започва с Грузия, но без да бърза, вплела и азиатски нрави. На път за

Самеба – най- новата и голяма катедрала тук,

минете през местния пазар.

 

 

Личната ми теория е, че пазарът на един град говори много повече от хубава фасада или излъскана туристическа атракция. Довършителните работи в пространството около катедралата няма да ви попречат да се зачудите колко силна е религията в живота на обикновения грузинец, а отговорът се крие в стотиците църкви и манастири и хиляди богомолци, сновящи в тях.
Две други заслужават внимание. Едната е катедралата Sioni, многократно рушана след постояването й през 6-7 век. Тук се съхранява т.нар. лозов кръст (раменете са под ъгъл надолу), донесен от кападокийката Света Нино. Другата е църквата Metekhi, разположена на исторически и стратегическо място над моста на река Кура. До нея е

монумента на Вахтанг I -

владетел на Иберия и национален герой за грузинците.

Грузия не е само Тбилиси. Най- естествения избор би бил

Батуми

и субтропичния район около черноморския град, където гроздето се отглежда ведно с чая и цитрусови плодове. Моят избор бе друг -

планината Казбек, село Stepantsminda (познато и като Kazbegi) и църквата Tsminda Sameba – на север,

близо до Руската граница.Вместо с метрото, реших да взема такси от хотела до Didube – транспортен възел на Тбилиси и основно социален възел след като човек стъпи в клокочещата смес от търговци, раздрънкани маршрутки (точно така им викат и тук) и нелегални таксита. Моето такси не пусна брояча, но усилено ме агитираше да ме кара до Kazbegi първоначално за 100$, а след 5 мин за 80. Май изглеждах на охранен западен шаран.
На Didube пристигащо такси с чужденец беше като дар от съдбата за чакащите нелегални таксиджии. Няколко обсъдиха на грузински с бакшиша колко струвам, плащам ли добре и прочие (преводата е мой, виртуален). Един се попазари с шофьора, получи инфо, че не съм клъвнал на 80$ и се пробва директно. След кратко изпитание на волята и нервите се разбрахме за 70 лари до селото.

 

Пътят беше приятен и живописен до най- големия им зимен курорт, все още засипан с еднометров сняг. После стана още по- живописен с липсата на път.

Не бих могъл да дам точен превод на изблиците му на грузински, но мога да свидетелствам, че значението им беше крайно негативно към поддържащите пътя, управниците, техните майки и майките на техните майки.

Пътят си го заслужаваше- липсата на асфалт се редуваше с дупки, ями, стърчаща арматура, обилно напоени с рядка, но дълбока кал. Астрата стенеше и кънтеше, докато аз се чудех защо все пак не избрах Батуми.

Всъщност преминавахме по

Грузинския военен път от Тбилиси до Владиикавказ -

маршрут, използван през вековете от търговци и завоеватели. Прохода Jvari (2400 m), през каньона на река Гайдарска, до планината Казбег и Скалистия хребет в клисурата Darial. Една кавказка пустиня.

На селския мегдан платих на якия грузински шофьор с премия за потта и псувните и веднага станах кандидат-жертва на местни туристически услуги. Любезно отклоних идеята да се кача до църквата с Уазка, но приех предложението на Резо – местен хотилиер- да се подслоня в къщата му за гости срещу 35 лари, включваща вечеря и закуска.

 

Хвърлих багажа в стаята и хукнах да щурмувам планината казбеги, тъй като вече бе следобед. Ризо ме върна да си взема якето, благодарение на което при лисналия след минути дъжд не удавих фотоапарата. За всички ентуасиасти след мен бих препоръчал взимане на подходящи обувки и поне вода.

Щурмуването на Св. Троица

(2200 м надморска височина) не изисква особена специална подготовка ако не броим калта и сняга на насечения терен с голяма денивилация. И да, спира думите и дъха, а в комбинация с храма, кацнал на платото прави магията пълна. Църквата е строена през 14 век, пазила свещени реликви през тъмните времена на завоеватели.
Монахът на служба беше удивен откъде идвам и проведохме кратък разговор на тема бездуховие, съгласихме се, че многото църкви не са ясен знак какво е вътре в човека и измолих кана с вода, за която изнемогвах от часове.
Група облечени в черно мъже, вероятно местни благодетели ведно с полицаи бяха посрещнати с почести в манастира, когато потърсих монаха да се сбогуваме. Духовни му работи.

Не бих преувеличил ни най- малко, ако опиша района като Кавказки Алпи, хора с широки сърца и трудно битие, вкусна храна и изключителна природа. Църквата беше стожер на сгушеното долу

село Казбеги,

своеобразен символ на духовното над битовото.
Боршът и подобието на кюфтета, наричани тук „катлет“ бяха поантата на вечерта, направени по стара местна рецепта – от майката на Резо. Финландецът, с който делихме стаята, беше добра компания за бутилка местно червено Saperavi. И през април, газовата печка беше от остра необходимост.

Stepantsminda, Грузия
Сутринта бързо се изсипа. Закуската беше фантастична- Качапури е може би е най- известната местна храна – питки с пълнеж от сирене, картофи и каквото друго се сети домакинята. В допълнение имаше домашни яйца, салата и фантастичен чай, който представлява сладко от горски плодове, разредено с вряла вода.

Резо срещу скромна сума ме разведе със старата си Лада

до грузинско – руската граница

Пътчето през клисурата се разширяваше на местата, където, според Ризо, са станали страшни катастрофи като паднал преди години сватбарски автобус. Строежът на хидровъзел се съчетаваше с градежа на поредната църква, а причината- Грузинският патриарх бил от Кузбеги. Докато лъкатушехме разбрах, че газта в Кузбеги е безплатна през зимата – Ризо не знаеше причината за което, но беше недоволен, че количеството на къща е лимитирано.

 

Връщането в Тбилиси

стана за двойно по- малко пари в едно старо Субару с десен волан. Набожният шофьор – тъмен кавказец със златна верига и евтини слънчеви очила, се кръстеше, когато минавахме край църква или манастир, явно имайки силно упование в Бога, че с каквато и скорост да се движим, ще оцелеем.

Мцкхета е старата столица на Грузия

кротко градче, обявено за световно наследство от ЮНЕСКО. Две са основните забележителности – катедралата Svetiskoveli, където според легендата заровили сестрата на Елиос ведно с робата на Исус Христос. Другата църква – Jvari от V век е кацнала на един близък хълм, пазейки копие от кръста на Света Нино. Грузия е третата страна, приела християнството – още през IV век след Армения и Етиопия (виж www.six-a.net - бел.авт. Авторовият поход през Африка можете да прочетете и при нас – бел.Ст.)

 

Може би един от автентичните ресторанти в Тбилиси е

Цисквили(Мелницата)

Местните блюда са безчет, сливите и орехите- често срещани съставки във всякакви манджи. Бих потвърдил, че почти всичко, което се чува за грузинските тостове, е вярно. За една вечер станах свидетел на поне 20, остроумни, иронични и жизнеутвърждаващи пиенето и приятелството.

Други сносни ресторанти с грузинска кухня и нормални цени са

Маспиндзело

с невероятни цигулар и пианист, социализиращи с гостите и изпели перфектно „Лиляно моме..“. Чача, местната ракия, може да се пробва и в Shemoikhede, от вината не бих препоръчал нищо по- малко от сухите.
Кхинкали – един от най- известните специалитети – представлява дъмплинг с различен пълнеж.
Безжична мрежа има в повечето кафенета и ресторанти, паролата ще ви предоставят сервитьорите.

 

Грузия е страхотна страна, далеч от утъпканите маршрути на туристите. Малка страна, която предлага невероятна комбинация от планини, море, гостоприемни хора, хубава храна и добри вина, но и немалко тъга с ниския си стандарт на живот. Грузия е пленница на историята, но устремена към бъдещето си. Страна, която само може да изненадва приятно. Не пленница, красавица по- скоро.

Автор: Александър Костадинов

Снимки: авторът

Други разкази, свързани с Грузия – на картата:

Грузия