Правилно е да се пише кандърма, мн.ч. кандърми. Думата се употребява в разговорната реч. Заета е от турски – kandırma. Съгласи се с голяма кандърма. (Георги Божинов, „Калуня-каля“) Жененето не ставаше тогава с кандърми — в ония мъжки времена. (Николай Хайтов, „Мъжки времена“)