Янита отново ще ни води из Холнадия – този път това ще е крепостта Буртанге в Гронинген. Приятно четене:

Пътуване до крепостта Буртанге

провинция Гронинген, Холандия

Една от най-популярните забележителности в Холандия е

крепостта Буртанге (Vesting Bourtange),

намира се в провинция Гронинген, в малката община Вестерволде. Името на крепостта и селото би трябвало да се произнася Буртангe, защото на местния гронингски диалект „Tange“ означава „Пясъчен мост“. И наистина, основната характеристика на крепостта е, че тя има формата на звезда, обградена от канали и свързана с твърда земя посредством мостове. За съжаление обаче, тази великолепна архитектура може да бъде видяно само от птичи поглед.

Всъщност, почти цяла Холандия има такова лице – свежа зеленина, цветя, подравнена трева в дворовете, цъфтящи храсти, декориран околен свят… Липсата на разнообразна природа в Ниската земя налага изработване и приложение на национални и общински ландшафтни проекти за красив околен свят. Макар и изкуствено създаван или еднообразен, заради типичния равнинен релеф, възстановяването и поддръжката на естествената природа е дело на всички холандци.

Холандците са едни от хората, които се справят успешно с опитомяването на водата и на водната стихия.

Прокопаването на канали е също част от декорацията на живота в Холандия, част от териториалното разнообразие. Такива канали минават през множество селища, използват се понякога за стопански цели, за придвижване или спорт, друг път само за разнообразие. Много от новоизградените водни площи около селища в страната имат идентичен вид: Наарден, Хийтхоорн, Киндердайк, Маркен, Брьокелевеен, Схеендайк, Лосдрехт… И Буртанге, разбира се.

Отбранителното съоръжение,

Vesting Bourtange е на около 400 години,

заселва се с жители, обаче в малко по- късно време- в средата на 19 век. Посоката за откриване на селото е Източна Холандия в района на Гронинген, Асен, Емен- точно на границата с Германия. През 16-ти век холандската армия изгражда една модерна и скъпа за времето си крепост на североизток. Този внушителен форт е проектиран така, че да прилича на огромна звезда- една много популярна архитектурна идея по това време, защото проектантите са вярвали, че такива стени са по-ефективни при пожари и при защита от военни нападения.

Vestingstraat, 9545 Bourtange, Нидерландия

Звездовидното очертание на отбранителното съоръжение бегло се забелязва при изкачване на крепостните стени; те нямат обезопасителни ограждения, затова внимавайте с децата. Интересен е не само дизайна на граничното укрепление, интересна е и 400 годишната му история. В наши дни крепостта функционира като открит музей. Препоръчвам мястото като туристическа дестинация не само защото в този регион от Ниската земя няма какво друго по-интересно да бъде разгледано.

Като типична средновековна крепост, граничното укрепление Vesting Bourtange е изградена по заповед на нидерландския крал Вилем I. Крепостта се издига буквално в блатата, заобиколена от няколко реда ровове, пълни с вода. В ъглите на крепостните стени са изградени бастиони и наблюдателни кули, под които са изкопани освен ровове, още и барикади за по- безопасно придвижване на бойците вътре в крепостта. Гарнизонът и командният център са локализирани точно в центъра на звездата, обиколени също от укрепителни насипи, върху които във всички посоки навън са разположени артилерийски оръдия. Точно този вид е запазен и до днес, като се изключат жилищните сгради, които в наши дни се намират вътре, в сърцето на крепостта.

За дълго време фортът е имал за цел да укрепва държавната граница, като упражнява строг контрол върху движението по пътя от немските земи към Гронинген: от една страна- осуетявайки по всякакъв начин силата и контрола на испанското присъствие там, и от друга- лишавайки испанците от търговски или информационни доставки. За времето на своето съществуване, Форд Буртанге е модернизирана няколко пъти, но след края на Осемдесетгодишната война, за кратко е използвана за защита на северните холандски провинции, а после е напълно изоставена.

По инициатива на жителите, в средата на 20 век крепостта е реставрирана, но вече не като военно съоръжение, а като исторически музей на открито. В бившите военни казарми са подредени музейните експозиции, изградена е прожекционна зала, а на територията на крепостта се провеждат театрални военни действия, церемониални събития или възстановки на битки, които привличат много туристи. Около 450 души живеят в крепостта и се издържат основно от хотелиерство и селски туризъм.

Площадът в центъра на селото е запазил първоначалния си архитектурен облик- идеален кръг, в който има няколко магазина, галерия, кафенета и ресторанти. Посетителите имат свободен достъп из Буртанге, изкачването по насипите на крепостните укрепления е позволено, но опасно, защото липсват всякакви предпазни ограждения, а е и доста ветровито. Достъпът до бойните кули също е позволен.

В зимно време е позволено и карането на кънки из замръзналите канали. Точно в такова зимно време разгледах Буртанге. Февруарският студ се оказа много по- голям от обичайното за тези географски ширини, лед беше сковал всичко навън и въпреки студа, мястото се оказа оживено от смущаващите тишината гласове на децата, дошли да се пързалят с кънки из звездовидните канали. 

Разстоянието до крепоста се изминава пеша (около 10 минути) или с велосипед, но автомобили не се допускат, освен тези на жвеещите в селото. Плаща се входна такса за достъп, тъй като статута на селото днес е музей на открито. Комплексът разполага с безплатен паркинг и с магазин за сувенири, където се намира билетната каса.

За голяма моя изненада, на централния площад в селото има една галерия, в която се предлагат ръчно изработени от жителите на селото сувенири- от произведения на изкуството до топли плетива: картини и пластики от местните художници и скулптори, картички от местния фотограф, пуловери, шалове, ръкавици… За тяхното опазване се грижеше един голям оранжев котарак, който лениво беше полегнал сред топлите плетки на буртангските баби.

От отсрещната страна на галерията има два уютни ресторанта, които работят със същото работно време, като това на открития музей. Персоналът е любезен, а предлаганите ястия са типично по местни рецепти, разбира се. Не открих някаква особена разлика с ястията, които приготвят в другия край на Холандия, например, но усърдието с което хората обясняваха и налагаха местните си продукти и готварски умения, беше повече от трогателно. И въпреки това, холандска кухня не съществува; ползват думата, влагат някакви смислови значения в нея, но холандска кухня с типичното множествено разнообразие за страната ястия не съществува. „Щампот“, „томпуш“, „стропвафелс“, „пепернотен“ и още няколко съвсем не правят традиционна национална кухня.

И така: Работното време е ежегодно, в работните дни: от 9 до 17 часа, а в почивните- работното време започва сутринта с един час по- късно: от 10 до 17 часа. Адресът за посочване в навигацията е: Willem Lodewijkstraat 33, 9545 PA Bourtange, Nederand. Цената на входния билет за възрастни е € 8.50. За децата на възраст от 6 до 11 години трябва да се плати € 4.50, а за децата до 5 години- входът е безплатен. Предлагат се и семейни карти, цената на които е € 22.00 за минимум четирима души.

При възможност, възползвайте се и от нощуване в местните хотели. Обстановката е романтична и изключително спокойна, заради обичайната тишина наоколо, а цените са съвсем обичайни за съответната категория къщи за гости.

Автор: Янита Николова
Снимки: авторът  

Booking.com Booking.com

Други разкази свързани с Холандия или писани от Янита Николова – на картата:

Холандия и Янита Николова

Booking.com