Робърт Паркър







Усещам се, че прибягвам до Паркър всеки път, когато искам да чета, но нищо не ми върви. Един вид изпитана рецепта за спешни случаи.
Такива моменти не са рядкост през последните месеци и читателската ми леност отстъпва място само на несериозното ми и вяло писане в блога (обмислям постинги с по три думи и една дроб). Може би е заради пролетта или заради някакъв нов щам на мързела. Или защото няма вдъхновяващи книги.
Така.

Робърт Паркър се разпознава лесно - всяка глава започва с абзац-два описание на обстановката и човека, с който се среща Спенсър. За незапознатите - Спенсър е различният типичен частен детектив, има си сериозна приятелка, дружи с няколко съмнителни типове, има изострено чувство за справедливост, готви, пие, разбира се с полицията и в общи линии е доста порядъчен и възпитан.
След встъпителните редове следват диалози. Хитри, интересни и в големи количества. Важни са думите, а не следите по килима.

Жената на известен богаташ е убита с чук пред дома си и полицията е в задънена улица. Накрая слагат досието в папка "Един луд го направи" и скръбният съпруг наема Спенсър за да разрови надълбоко. Там обаче винаги мирише и има заровени скелети, а в случая за украса е добавено политическо влияние и изключително странно минало. Подобна каша не може да се изсърба наведнъж, затова Спенсър си дава около 250 страници и от време на време разрежда с вечери на свещи, пиене на бира в гей-бар (по служебна работа) и мълчаливи боксови тренировки.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 11/14 - тихи кучета