Tag Archives: Малайзия

Една обиколка на земното кълбо за 53 дни (2)

от Пътуване до...

Продължаваме с избрани части от околосветсткото пътешествие на Диана, описано „Една обиколка на земното кълбо за 53 дни“ – Как да си купите цялата книга е обяснено в края на всяка част, а ние след Полша, Китай, Тайланд и Камбоджа продължаваме към Малайзия, Индонезия, Австралия и Хаваите. Под секрет – в Австралия ще гледаме мача на Григор Димитров с Рафаел Надал

Приятно четене:

Една обиколка на земното кълбо за 53 дни

кратки откъси от книгата – част 2

Малайзия – Индонезия – Австралия – Хаваи

Карта – Една обиколка на земното кълбо за 53 дни

Континент 2

Азия

Държава 5

Малайзия

Ден 14 – 20.01.2017 г.

Куала Лумпур

И така, кацнахме в държава номер 5 – Малайзия. По-точно в Куала Лумпур. Имахме 10 часа престой тук, достатъчни, за да излезем от летището и да видим малко от града. Предварително бях проучила всичко и следвахме плана.

Пътят до града отне един час. Автобусът ни остави на някаква голяма гара, от където хванахме влак за

пещерите Бату

Те не се оказаха толкова интересни, колкото возенето с влака до тях. Например вътре във вагона имаше табелка с нарисувани забранени действия. Една от забраните беше да се дъвче дъвка. Друга картинка, изобразяваща целуващи се момче и момиче, забраняваше „неприлично поведение“.

Забрани във влака – Куала Лумпур, Малайзия – Една обиколка на земното кълбо за 53 дни — Забрани във влака

Интересни бяха и пътниците

Пътувала съм доста по света и си мислех, че вече съм виждала многообразие от различни хора, събрани на едно място. Но това тук определено надмина всичко виждано от мен досега. В радиус от три метра около мен имаше:

(1) бос монах, в смисъл без сандали, без чехли, с абсолютно боси крака. Човекът така си щъкаше из този супер модерен град;

(2) един азиатец, който правеше масаж на главата на друг азиатец. Тази процедура продължи повече от 20 минути;

(3) група младежи рапъри, индийци. Единият беше смъкнал дънките си буквално до коленете, добре че поне имаше слипове отдолу. Не успях да проумея първо, как дънките се задържаха точно на това ниво и не се смъкваха до земята. И второ, как изобщо успяваше да ходи по този начин. Другият пък беше с почти събути обувки. А този пък изобщо не знам как ходеше и успяваше да задържа обувките да не му се изхлузват изцяло от краката.

Booking.com

Пещерите Бату,

както казах, не се оказаха толкова впечатляващи, колкото очаквах. Входът им представляваше едно много голямо и високо стълбище с 276 стъпала. А пред тях се издигаше най-голямата статуя на

хиндуисткия бог на войната – Мургун

Богът Мургун – Пещерите Бату – Куала Лумпур, Малайзия – Една обиколка на земното кълбо за 53 дни — Богът Мургун

Катерейки се нагоре, бяхме обградени отвсякъде от маймуни. И тук, както в Камбоджа, те бяха настроени нахално и крадливо, затова трябваше да си пазим нещата. Самите пещери бяха много по-различни от нашите в България. Тези имаха дупки в тавана, а наоколо имаше построени малки хиндуистки храмчета.

Цялото това нещо представляваше

религиозен комплекс

Може би поради тази причина тук беше пълно с индийци. Входът на спирката за влакчето също беше оформен и декориран с хиндуистки статуи, изобразяващи различни сцени от тази религия.

Пещерите Бату – Куала Лумпур, Малайзия – Една обиколка на земното кълбо за 53 дни — Пещерите Бату

След пещерите трябваше да се отправим с автобуса обратно към летището. Много малко, след като потеглихме, успяхме да видим кулите-близнаци, макар и в далечината. По пътя се изля страшен порой, въпреки че през деня нищо не подсказваше за идването му. За щастие вече бяхме вътре в автобуса, така или иначе, и стигнахме до летището навреме за полета за Бали.

Континент 2

Азия

Държава 6

Индонезия, Бали

Ден 16 – 22.01.2017 г.

Бали – Да те нападнат маймуни

Първата ни спирка за деня беше

храма Тана Лот

Той се намира на една скала в морето и за да се стигне до него, трябва да се преджапа през вода до коленете. Имаше местни служители, които стояха във водата и помагаха на туристите да преминават, защото не се виждаше върху какво се стъпва и човек лесно можеше да падне във водата. Това не е проблем, освен ако не носиш със себе си раница, чанта или просто телефон/фотоапарат. Затова със Стефан решихме да отидем поотделно. Първо той щеше да отиде до храма, а аз щях да пазя техниката.

Храм Тана Лот – Бали, Индонезия – Една обиколка на земното кълбо за 53 дни — Храм Тана Лот

Застанах на безопасно и сухо място и наблюдавах придвижването на Стефан. Когато достигна скалата, забелязах, че в средата й имаше малка пещера, а там стояха трима мъже с бели тениски и кърпи, увити около главата и около кръста. Стефан реши да ги пропусне и се насочи към едни стълби вляво на храма. Мъжете обаче не му позволиха и му дадоха знак да отиде в малката пещера. Там вече не можех да видя ясно какво точно му правеха, но като се върна, имаше ориз, залепен на челото и цвете зад ухото. Оказа се, че до храма се ходи, за да те осветят със светена вода, която извира от пещерата. А водата е сладка и става за пиене. Нищо, че се намира насред соленото море. След Стефан и аз минах по същата процедура. Но в храма не пускаха да се влиза.

Booking.com

Както вече казах няколко пъти,

Бали е малък остров, но с много туристи

Туристи, които също като нас искат да идат навсякъде, да видят всички чудеса и красоти тук. Но пътищата са много тесни, с по една лента в посока и съответно се получават

ужасни задръствания

За изминаването на 50 км са нужни три часа! Ние също бяхме в този капан, така че, за съжаление, прекарахме една голяма част от престоя си на острова в задръствания и общо взето не успяхме да видим много. Все пак имаше и нещо положително в това. Докато висяхме в колата имахме възможността да си говорим доста с Кадек, на когото също му беше много интересно да си говори с нас. Допаднахме си взаимно и той много ни разказваше за културата, обичаите, магиите, за собствения си живот и какво ли не. Видяхме малко, но пък научихме много и то страшно интересни неща. Ето една от историите:

На сватбата на Кадек е трябвало да вали много дъжд на целия остров. Такава била прогнозата – за страшен порой. Дядо му обаче казал, че ще спре дъжда с магия, но трябва да го изолират и да не го прекъсват за нищо на света. И така той се усамотил в едно ъгълче, започнал да изпълнява някакви ритуали и в крайна сметка наистина спрял дъжда. Слънцето не се показало, небето останало облачно и мрачно, но все пак капка дъжд не паднала повече. Гостите започнали да пристигат, като колите им били вир вода. Навсякъде из острова продължавало да се лее порой, само не и там, където се провеждала сватбата. И така следващите няколко часа. Сватбената церемония минала, започнала веселбата, яденето и пиенето. Дядото все така стоял самотен в ъгъла. На Кадек му станало много мъчно за него, че не е с тях, че не яде и не се весели със семейството си и отишъл при него. Започнал да го бута, да му говори: „Дядо, ела да хапнеш, ела при нас…“. Когато успял да го „събуди“ и извади от състоянието, в което бил изпаднал, в този миг от небето се изсипал порой. Дядото се ядосал и почнал да се суети: „Защо ме прекъсна, нали ти казах да не ме прекъсваш, виж какво стана!“. Седнал човекът пак да прави магията, отнело му 30 мин, за да спре отново дъжда.

Стигнахме втория ни храм за деня,

който се намираше на върха на много, много висока скала. Самият храм не ни впечатли толкова, колкото

маймуните

наоколо.

Бяхме предупредени, че са обучени да крадат от туристите, и аз прибрах всичко, за което се сетих, в чантата, като я стиснах здраво. Първата маймуна, която реши да ме „нападне“, хареса джапанките ми. Хвана дясната здраво за каишката и започна да дърпа. Не знам как мозъкът ми успя бързо да ми изпрати сигнали на разум и вместо да подскоча от ужас и да събуя джапанката, както първосигнално исках да направя, аз стъпих здраво на земята и натиснах с всички сили. Маймуната ме погледна изненадана, явно не очакваше съпротива, озъби ми се и изсъска (сигурно и на това ги учат). Ядоса се и ми захапа джапанката! Не знам как не уцели нито един пръст от крака ми, но успя да отхапе едно парче от гумата и чак тогава се отказа.

На мен обаче явно тази ситуация не ми беше достатъчна, за да се уплаша и продължих към

мястото с най-многото маймуни

Даже се наредих да се снимам до една. Та застанах аз до маймуната и я погледнах. Тя също ме погледна и явно забеляза нещо по мен, което бях забравила да сваля от себе си.

С маймуната - крадец – Бали, Индонезия – Една обиколка на земното кълбо за 53 дни — С маймуната – крадец

И наистина, за секунди тя вече се озова на главата ми и усетих едни уникално нежни, фини и миниатюрни пръстчета как докоснаха първо едното ми ухо и после и другото. И тогава прозрях, че току-що останах без обеци.

Странно, обаче не усетих премахването им от ушите ми, а винтчетата останаха залепени от задната страна на дупките. Не знам какви са тези обучения, през които минават тези маймуни, но са мнооого добри.

След като приключихме с маймуните и разходката, тръгнахме да търсим Кадек, който да ни заведе на

представление с танци на залез слънце

Щяха да са вътре в същия комплекс, в един амфитеатър с гледка към морето и залеза високо, високо над скалите. Представлението започна в 18:00 ч. и продължи поне два, може би даже три часа. Всъщност това не бяха никакви танци, нищо че се казваше „Кечак танц“. По-скоро беше нещо като

театър, разказващ легендата за една открадната принцеса и кралят Маймуна,

който трябваше да я освободи. Представлението се изпълняваше от страшно много актьори/танцьори. Всички имаха уникално красиви, шарени костюми, а на някои целите лица бяха буквално покрити с грим, сякаш имаха маски. Жените играеха със замръзнало изражение, едновременно сериозно, притеснено и леко ядосано, поглед, вперен в една точка, което внушаваше някакво усещане за мистика.

Почти през цялото време на представлението на земята седяха, голи до кръста, около 40 – 50 мъже от всякакви възрастови групи. Често сменяха конфигурацията си: или бяха подредени в няколко концентрични кръга един зад друг, или в няколко малки отделни такива, или в прави редици, понякога се изправяха. Тяхната роля беше да издават всякакви странни звуци в продължение на дълго време, вдигаха ръце към небето, накланяха се във всички посоки, тресяха се като в транс и всичко това в безпогрешен такт и перфектен синхрон.

Представление с мъже – Бали, Индонезия – Една обиколка на земното кълбо за 53 дни — Представлението с мъжете

Друг мистичен момент по време на танца беше една сцена, в която кралят Маймуна трябваше да се освободи от клетката, в която беше хванат. Клетката символично беше представена като кръг от огнени кълба, а той се намираше в средата му. Кралят се изправи и започна да рита с голи крака горящите топки във всички посоки.

Кралят–маймуна – Бали, Индонезия – Една обиколка на земното кълбо за 53 дни — Кралят–маймуна

Нито едно кълбо не засегна публиката, а всичкият огън беше потушен за секунди. Останахме много доволни от представлението.

Континент 3

Австралия

Държава 7

Австралия

Ден 21 – 27.01.2017 г.

Да попаднеш на мач на Григор Димитров

В цената за хотела имах включена закуска, която много наподобяваше тази в Бали и също беше с гледка към басейн.

Хотелът – Мелбърн, Австралия – Една обиколка на земното кълбо за 53 дни — Хотелът

Тук обаче сутрините бяха студени и седях вътре на закрито. А високите и модерни сгради отвън ме върнаха в „модерния“ свят и осъзнах колко много го ненавиждам. Когато бях години наред в него ежедневно, явно не съм го осъзнавала. Много е възможно тези ми размишления да са били предизвикани от неприятните спомени от ходенето по командировки, които предизвика този хотел, в който бях отседнала. Тук беше пълно с костюмари, които говореха за работа – получих дежавю. Но с огромно облекчение се сетих, че вече не съм една от тях и не ме чакат цял ден срещи в затворени зали с изкуствена светлина.

Booking.com

След сутрешните размисли хванах влака за

центъра на Мелбърн,

където щях да прекарам целия ден. Градът ме изненада и много ми хареса. Вярно, отново контрастът с Бали от предните дни беше шокиращ, но все пак и тук имаше някаква атмосфера.

Мелбърн, Австралия – Една обиколка на земното кълбо за 53 дни — Мелбърн

Първото, което направих, беше да вляза в едно туристическо бюро, където се предлагаше безплатна информация за всичко, придружена със стотици брошури за какво ли не. Освен това имаше

безплатен интернет из целия център и най-хубавото – безплатен градски транспорт

Всеки, който се вози в границите на централната част на града, не трябва да си купува билетче. Освен редовните градски линии имаше и безплатно туристическо влакче, което обикаляше всички най-важни точки в града. Така успях да разгледам целия център, че и малко извън него.

Ходих и до един по-отдалечен район на града, където имаше

виенско колело, същото като Лондонското око

С абсолютно същите капсули. А аз си мислех, че онова е единствено по рода си.

Виенското колело в Мелбърн, Австралия – Една обиколка на земното кълбо за 53 дни — Виенското колело

В друга част на града пък се готвеха да

посрещат китайската Нова година

след няколко часа. Всичко беше украсено в червено, имаше сергии с разни интересни неща, а по тротоарите се разхождаха гигантски фигури. Реших, че ще се върна по-късно и аз да посрещна Новата година. Много се вълнувах, че щях да преживея още нещо ново и различно за мен.

Освен с червените украси, градът беше нашарен и в синьо. Причината за това беше провеждащият се в този момент

тенис турнир Australian Open

По всички улици и сгради висяха сини реклами, а на много места имаше огромни телевизионни екрани, които предаваха на живо мачовете, докато хората седяха на земята да гледат. И точно тази вечер нашият сънародник

Григор Димитров щеше да играе полуфинален мач срещу Рафаел Надал

Поради тази причина телефонът ми непрекъснато получаваше съобщения с въпроса „няма ли да идеш да гледаш Гришо? Това е невероятен шанс! Всеки би искал да е на твое място!“. Първоначално питах

„кой е този Гришо?“

Като човек, занимавал се цял живот с баскетбол, никога не са ми били интересни индивидуалните спортове. А пък тенисът ми е изключително скучен и нищо не му разбирам.

Вече оставаха 30 минути до началото на срещата, когато си намерих страхотна пейка край реката и то близо до голям монитор, където планирах да гледам мача. Безплатно! Настаних се хубаво и се наслаждавах на прекрасното време, когато получих поредното съобщение: „Диди, ще ходиш ли да гледаш Гришо?“. И тогава реших.

Добре! Тръгвам да го търся този Australian Open

Първо – ако го намеря, второ – ако го намеря навреме и трето – ако има билети, ще отида да го гледам този Гришо! Бях сигурна, че поне в едно от тези три условия ще се проваля.

Нямах идея къде се провежда турнирът

А и дори да успея да го намеря навреме, едва ли щеше да има билети. Но поне щях да имам отговор за всички, които ме тормозеха, вместо да обяснявам как не ме интересува този мач и абсолютно никой да не ме разбира.

ПЕТ минути, след като станах от пейката и се запътих на мисия „Григор Димитров“ в предполагаема от мен посока, за която не знаех дали е вярната, както си ходех из един парк, изведнъж всичко стана синьо – настилката по земята, сградите, дори дърветата, а всички хора, с които се разминавах носеха синьо-бели дрехи.

Бях се озовала на входа на Australian Open!

И то много по-бързо от очакваното. Това ме шокира. Лесно намерих и касите, където нямаше жив човек освен касиерите. Очевидно хората вече си бяха купили билети за този толкова важен мач и не очаквах да има останали. Все пак трябваше да попитам, за да казвам на хората, че съм опитала, но не е имало билети.

Билети имаше!

Това също ме изненада. Сега вече нямаше къде повече да се дърпам.

Билет за мача Григор Димитров/Рафаел Надал от Откритото първенство на Австралия – Мелбърн, Австралия – Една обиколка на земното кълбо за 53 дни — Билетът за мача Григор Димитров/Рафаел Надал от Откритото първенство на Австралия

Интересно беше чувството да присъствам на толкова важно спортно събитие, което се следи от целия свят. И най-вече от милата ми родина и от всички приятели и познати. А за първи път в живота си щях да гледам тенис, дето дори по телевизията не съм му отделяла повече от две минути.

Още не мога да си обясня как всичко се нареди точно по конец. Преди точно 25 минути се гласях да посрещам китайската Нова година, а сега седях в някакво мега огромно нещо с 15 хиляди души и щях да гледам тенис заедно с милионите по телевизията. Интересно, че не видях никъде празно място. Никъде! Как така имаше билет за мен, и това не знам. (Дядо Боже си знае работата – бел.Ст.)

Мачът Григор Димитров/Рафаел Надал от Откритото първенство на Австралия – Мелбърн, Австралия – Една обиколка на земното кълбо за 53 дни — Мачът Григор Димитров/Рафаел Надал от Откритото първенство на Австралия

Мачът започна и аз, естествено, аплодирах нашия човек.

Малко се разочаровах, когато разбрах, че по време на раздаванията не е позволено да се говори

Не че имаше с кой да обсъждам кой как е замахнал с хилката или как е посрещнал топката. Но аз съм свикнала като отида на мач (баскетболен) всички да крещят и викат като за последно, и то през цялото време. А тук дори всичките 15 000 телефони бяха с изключен звук!

Никой не посмя да се изкиха или изкашля през целия мач

Беше позволено да се диша само между самите раздавания. Тогава даже можеше да се вика. Но само културни извиквания. А не като при нас в баскетбола, да обиждаш и хулиш съдиите, примерно.

Интересно беше, че Григор имаше много сериозна подкрепа, а онзи другият – почти никаква. Между всяко едно раздаване българи от цялата зала се провикваха и то сериозно. Иначе само през 15 минути се чуваше отнякъде срамежливо „Рафаааа“, „Надааал“.

А за Григор имаше много по-богат асортимент от подвиквания.

Мач Григор Димитров/Рафаел Надал от Откритото първенство на Австралия – Мелбърн, Австралия – Една обиколка на земното кълбо за 53 дни — Григор Димитров

Някъде на първите редове седяха трима българи, които предварително се наговаряха какво ще викат и сменяха репликите след всяко раздаване: „българи юнаци“, „Гришо-Гришо“ и т.н. Извикваха го скоростно и стегнато, за да има време да го кажат поне два или три пъти. Ако някой ги познава, да им предаде, че съм ги снимала, ще им дам материалите.

Аз нищо не разбирах, но и аз подвиквах. Обаче,

преди да ръкопляскам, гледах на мониторите на кого са дали точка, за да не сбъркам

В залата, естествено, имаше интернет и постоянно се консултирах с тези, които цял ден ме тормозеха с въпроса дали няма да ида на мача. Все питах: сега защо са дали точката на другия, като очевидно нашият трябваше да я вземе? Много се дразнех.

Този мач продължи 5 часа. Оказа се много оспорван и

може би най-легендарният мач в историята на българския тенис

Пазя си билета, дано някой ден да мога да го продам за много пари.

За съжаление Григор загуби и то на косъм. Беше въпрос на късмет. Нямаше как да не ме е яд.

Всичките ми приятели обаче бяха много доволни, че техен човек е присъствал на живо и са се хвалели наляво и надясно. Този ден беше петък и е трябвало да го обявят за почивен ден, защото цяла България е гледала мача и никой не е работил. След като се прибрах, всеки ми разказваше къде и как бил гледал мача на Гришо, всички имаха някаква история по време на тези пет часа. Така бях споделила един силен момент с всичките ми познати, но от другия край на света. Не съжалих нито за секунда за похарчените пари. Нищо, че изпуснах китайската Нова година.

За щастие, наблизо имаше влак, с който се прибрах в хотела.

Континент 4

Северна Америка

Държава 8

Съединени американски щати, Хаваи

Датата 31.01.2017 г. за втори път

Хаваи

Кацнах на

хавайския остров Оаху

сутринта на 31 януари 2017 г. Много беше интересно усещането, че ще преживея същата дата за втори път. Вчера цял ден бях в Сидни, имах пълноценна програма там, а сега на същата дата щях да съм цял ден на Хаваите. Два различни дни, но една и съща дата, на два различни континента, в две различни полукълба на Земята!

Спечелих един цял ден от годината

Може би е хубаво човек да направи това на рождения си ден и да празнува два дни подред.

Още с първата крачка извън самолета пътниците бяхме посрещнати от една жена с „Алоооха“. После един едър усмихнат служител започна направо да крещи „Алоооха“, като развяваше ръка със свити показалец, среден и безимен пръст, а палецът и малкият бяха опънати. По-късно разбрах, че това е традиционният хавайски поздрав. Една легенда разказва за местен човечец, който обичал да маха на пристигащите кораби, но му липсвали трите средни пръста на ръката. Това не се вижда отдалече и хората си мислели, че това е местният знак за „здравей“. Така си и останало до ден днешен. Като цяло думата „Hello“ я нямаше в речника на този остров, всички казваха само „Алоха“.

Возейки се с градския транспорт, първото, което видях от Хаваите, бяха

огромните магистрали с по пет-шест ленти в посока

Магистрала на остров Оаху – Хаваи, САЩ – Една обиколка на земното кълбо за 53 дни — Магистрала на остров Оаху

Много се изненадах. Това някак не ми се вписваше в представите за тези острови. Петдесететажният хотел, който бях резервирала – също. Тепърва ме очакваха още впечатления и неочаквани открития.

И така, от автобуса минах първо през хотела, за да си оставя раницата. Предполагах, че нямаше как да ме настанят, защото все още беше рано. Но поне се преоблякох, сложих бански и хайде на плажа, където се срещнах с Ева. Тя е волейболистка, дошла тук преди две години. Много бях щастлива, че сега отново щях да говоря на български език през следващите няколко дни.

Плаж на остров Оаху – Хаваи, САЩ – Една обиколка на земното кълбо за 53 дни — Плаж на остров Оаху

Първо отидохме да хапнем пица в едно ресторантче на плажа, а после се преместихме на ветроходната яхта, където Ева живееше под наем на

марината Уайкики

Honolulu, Hawaii, 96815, US

Наложи се да ме остави за малко и отиде да се изкъпе в банята на марината. Остави ме в компанията на две страхотни котки, които живееха с нея. Даже й бяха хванали гущер и го бяха внесли долу в кухнята.

Марина Уайкики – остров Оаху – Хаваи, САЩ – Една обиколка на земното кълбо за 53 дни — Марина Уайкики

В този момент, оставайки сама, за първи път се отпуснах след сутрешния стрес, и се отдадох на мислите си. Много ми беше трудно да осъзная, че съм на Хаваите.

Тук бях точно на половината път от околосветското пътешествие, точно по средата, на 12 часови зони от България

Намирах се еднакво далече от родината – и на изток, и на запад. Дори като брой дни също бях по средата на пътуването. Това беше 26-ият ден и ми оставаха още 27. Всичко това стана съвсем случайно. Освен това, бях и по средата на най-големия океан в света – Тихия.

И се предполагаше тук да е екзотично и зелено. А всъщност

всичко, което видях до този момент, беше бетон и асфалт

Широките пътища ме изненадаха още в автобуса. А тук на марината бях заобиколена от 50-етажни небостъргачи. От всички страни! Доста разочароващо. Тотален разрез с очакванията и представите ми за Хаваите.

По някое време дойде и Валерия, друга българка, която живее на този остров. Оказа се, че и двете с Ева са работели известно време за същата компания, която мен ме съкрати, но така и никога не се бяхме запознавали. А сега три бивши колежки се събрахме на една лодка на Хаваите по бански.

Поговорихме си, посмяхме се и направихме план за престоя ми тук през следващите няколко дни. После Валерия си тръгна, а аз към 17:00 ч. отидох да се настаня в хотела.

Дадоха ми стая на 26-тия етаж

Не ми беше много ясно дали тази сграда изцяло беше хотел. Сякаш си имаше постоянни жители и само някои стаи се даваха за настаняване.

В сградата имаше два асансьора, но на единия пишеше, че няма да работи до 2019 г., т. е. поне още две години. Поставената бележка обясняваше, че в натоварените часове на деня достигането до желания етаж би могло да отнеме до 45 минути.

Бележка на асансьора в хотела – остров Оаху – Хаваи, САЩ – Една обиколка на земното кълбо за 53 дни — Бележката

Като цяло, скоростта на придвижване на асансьора си беше нормална, но спирането и отварянето на вратата отнемаше не по-малко от минута. И ако десет човека извикат асансьора горе-долу по едно и също време, ето ти половин час мотаене. Поне возенето беше страшно удоволствие, понеже асансьорът беше целият от стъкло и през цялото време пътниците можеха да се любуват на гледката отвън.

А гледката от моята стая беше, меко казано, уникална!

Гледката от хотела – остров Оаху – Хаваи, САЩ – Една обиколка на земното кълбо за 53 дни — Стаята и гледката

Стигнах точно навреме за залеза на слънцето над океана. Имах удоволствието да го наблюдавам през стъклена стена от 26-тия етаж. Когато се върнах в България и хората ме питаха как съм се чувствала по време на пътешествието, аз не можех да дам отговор. През по-голямата част от времето имах усещането, че съм на кино – само си седя и гледам някакъв филм, с уникални сцени, които в реалния живот обикновено не се случват. Само че тук аз бях главният герой и всичко си беше съвсем реално. Та и тази сцена беше една от тях… С уникалния хавайски залез на другия край на планетата.

Така завърши първата половина от моето околосветско пътешествие. Както като километри, така и като дни.

(Следва продължение)

Пълният пътепис на това неповторимо приключение е поместен в книга от 340 страници с меки корици и малко черно-бели снимки, цената е 15лв.. Към момента се разпространява само и единствено от авторката лично. Изпраща се по куриер или Български пощи. За да поръчате изпратете съобщение на страницата на книгата „Една обиколка на земното кълбо“. Ако нямате профил във Фейсбук, оставете коментар тук под пътеписа и Диана ще се свърже с Вас по e-mail.

Дата	Час	Авиолиния	Полет	Цена лв.
07. Jan	17:55 – 18:50	LOT	София – Варшава	–
08. Jan	14:55 – 6:35 (+1)	LOT	Варшава – Пекин	596
11. Jan	5:50 – 12:15	Air Asia	Пекин – Куала Лумпур	–
	17:15 – 18:25	Air Asia	Kуала Лумпур – Банкок	273
20. Jan	8:35 – 11:40	Air Asia	Сием Рийп – Куала Лумпур	–
	22:00 – 1:10 (+1)	Air Asia	Куала Лумпур – Бали	270
25. Jan	23:15 – 6:55 (+1)	Jet Star	Бали – Брисбън	–
26. Jan	8:50 – 12:15	Jet Star	Брисбън – Мелбърн	150
29. Jan	9:20 – 10:50	Jet Star	Mелбърн – Улуру	179 *
30. Jan	13:00 – 17:35	Jet Star	Улуру – Сидни	323 *
31. Jan	17:45 – 6:25	Jet Star	Сидни – Хавай	403

Автор: Диана Чавдарова

Снимки: авторът

Booking.com Booking.com Други разкази свързани с Околосветско пътешествие – на картата:

Околосветско пътешествие Booking.com

Борнео – приказката на душата

от Пътуване до...

лиценз CC BY-NC-ND

Днес, мили читатели, ще ходим там, където май никога не сме ходили – Диана ще ни води на остров Борнео За тези, които не знаят, държавата е Малайзия, а морето – Сулавеси :)*

Приятно четене:

Борнео – приказката на душата

Преди година, когато бях в Борнео за пръв път, се заслушах в приказката, която островът ми разказваше. Исках да я чуя цялата – затова се завърнах! Една дълго и с много нетърпение подготвяна среща.

Този разказ е за онези от вас, които ценят живота и знаят, че красотата му зависи от тях. Не от другите. Не от безразличието. Не от подминаването. А, Борнео е протегнал ръка и очаква нашата помощ, защото е един от последните оазиси на земния рай – красив, примамливо омаен – оазис, който сме на път да изгубим. Като започнем от малките симпатични самолетчета,

Самолет – Остров Борнео (Калимантан)„ Малайзия

които с половинчасов полет ни пренасят от град на град в острова или с красивата стюардеса,

Стюардеса – Остров Борнео (Калимантан)„ Малайзия

готова да ни направи снимка, минем прескачайки коренищата на древната дъждовна гора, плувайки по течението на река Кинабатанган, слушайки легендите на този остров – така близо до първоизточника, заслушани в звънкия смях на къпещите се деца на последните морски номади.

Чапла – Остров Борнео (Калимантан)„ Малайзия

Крокодил – Остров Борнео (Калимантан), Малайзия

Джунгла – Остров Борнео (Калимантан), Малайзия

Джунглата,

чието изсичане започва през 1950 година, е намаляла с повече от 50%, за да се настанят първо каучуковите, а сега и палмовите плантации. Защо? За комерсиални цели и производство на палмово масло, което вече масово се счита вредно за нашето здраве. Благодарение на правителството, което е проявило здрав разум и се е вслушало в посланието на предците, от съвсем скоро е започнал обратен процес – изкореняване на палмовите плантации и възстановяване на джунглата. Как простичко описват философията си местните хора – палматa дава само масло, а джунглата всичко, както за хората, така и за животните!

Плодове – Остров Борнео (Калимантан)„ Малайзия

Изсичането на джунглата има пагубен ефект и върху животинския свят. Унищожава се естественият източник на храна на орангутаните, пробоските и други животински видове. Те са застрашени от изчезване и включването им в червената книга не означава, че оцеляването им е гарантирано. Орангутаните се избиват от дървосекачите, когато нападат машините, в опит да защитят дадения им за живот свят. Само за 15-ина години популацията им е намаляла със 150 000 екземпляра. Осиротели малки орангутанчета се издирват от центровете за рехабилитация и се настаняват там, защото без грижите на рейнджърите те са обречени, наричат ги lost coast (безнадеждни).

Малък жест на помощ може да направи всеки посетил

Сепилок Орангутан Център –

да осинови, символичнo, малко орангутанче, с което да подпомогне издръжката на центъра. И така аз съм вече с осиновено бебе Биду Биду – симпатично и с характер. Срещу скромна сума от 200 рингита ще получавам 6 месеца по имейл информация за Биду Биду

Орангутани – Сепилок Орангутан Център – Остров Борнео (Калимантан)„ Малайзия

Местното население не гледа с добро око на новозаселилите се, като китайците например. Една от причините китайците да се заселват тук е

бизнесът с ядливи птичи гнезда

Тях можем да видим в пещерата Гомантонг, но и в изкуствено създадени за целта места – като кацналата на един зелен хълм „къща на птиците”. Със запис на птичи песни, китайските търговци подмамват птиците да свиват гнезда, много наподобяващи лястовичите. Когато птиците отлетят, те взимат гнездата и ги продават за приготвяне на супа, на която преписват чудотворни свойста – подобрява тонуса, вида на кожата и т.н, а една порция струва 50$. Вкусът е блудкаво солен, поне така ми обясниха.

Лястовичи гнезда в пещерата Гомантон – Остров Борнео (Калимантан)„ Малайзия — Лястовичи гнезда в пещерата Гомантон

В едно малко селище се натъкнах на човек от

племето пенан –

смесица от съвременен стил на обличане и скътани дълбоко в съзнанието древни традиции. Той с охота ми показа как се стреля с бамбукова пръчка – „калапут” и стрелички. Уроци директно от „Jungle school – Borneo”!

Странни семейства имат тези пенан – всеки мъж може да има по две жени, но всяка жена може да има по трима мъже. Спят в една стая, като любов са правели само денем, а нощем цялото семейство е спяло плътно един до друг, за да се топлят (нямали са завивки). Нямат лимит за деца, колкото – толкова, обикновено десетина, общи деца – общи грижи. Сега твърдят, че този начин на съжителстване e вече минало, а децата са не повече от 4 – все пак имат и разноски по училището

Племето Пенан – Остров Борнео (Калимантан)„ Малайзия

Училищната система

на острова е следната: началното училище е безплатно, за средното има някакви дребни разходи, а висшето е скъпо платено (достига до 100 000 рингита/около 25 000$/ за целия период на обучение). Дори в джунглата да има само няколко деца в дадено малко селище, трябва да има основно училище – такава е държавната политика.

Друго интересно племе в щата Саравак е

Берауан – племето на главорезите

Те вярват, че духовете на джунглата ги закрилят и никой не може да ги нарани. „Враговете не могат да ни застрелят със стрели или да ни отрежат главите” – разпалено разказваше Петрос Абанг – от племето Берауан и мой водач из джунглата на Саравак. „Японците са стреляли по моя дядо, но не са могли да го наранят. В миналото много сме воювали, но после сме измислили дългата лодка – „ригата”, която събира цялото племе 40-50 човека. Правили сме състезание с враждуващото племе и който го спечели – печели и битката”.

Мъжете от това племе следват жената след сватбата

Къщата се строи от бащата на булката, системата е матриархат, както навсякъде по тези времена. „Петрос, не е ли страшно в джунглата да ни придружава потомък на страховито племе – главорези” – подхвърлям на шега. „Защо да го правя? Ти не си ми враг” – със спокойна усмивка отговари той. Но допълни: „Тези традиции не се спазват в съвремието, но не са забравени и са живи в съзнанието на хората.”

След няколко часов преход през джунглата, направлявана от двама водачи – един отпред и един отзад, усещането за прохлада от потапянето в

естественото джакузи и симпатично водопадче – Ба Десай

си беше направо звездно усещане.

При племето берауан – Остров Борнео (Калимантан)„ Малайзия — При племето берауан

В джунглата всичко е гигантско

дървета, листа, преплетени лиани, огнени цветове на цъфналия джинджифил, който на местен език се нарича vudu flame (вуду пламък), поляните с диви ананaси, крясъците на дъждовната гора – респектиращо странни, може би, защото не можем да ги разгадаем, а неизвестното плаши

А, вечерята в единствения „ресторант” в джунглата, който си е направо мечта, е много впечатляващ –

менюто е бира и каквото има,

когато ти го приготвят и където ти го сервират. Осветление – докато падне акумулатора. Но хапването е голяма веселба и импровизираната компания е щура. Хората от джунглата се хранят умерено, твърде умерено за нашите представи – порция пилешки крилца в същност се състои от едно крилце. Собственичката е и готвачка и сервитьорка. Това е положението. Джунглата събира правилните хора.

Ресторант в джунглата – Остров Борнео (Калимантан), Малайзия — Ресторант в джунглата

Кратък полет – и ето ме в

Кота Кинабалу, щат Сабах.

Сутринта за няколко часа посетих

етноселището „Mari-Mari”

– много сполучливо решение за съхранение на етно-културата – пресъздава бита на отделните племена, автентичното обзавеждане, начина на приготвяне на храна, напитки, сладкиши. Красиво облечени в традиционни носии млади хора с радост позираха за снимка. (снимки: 33,34,35,36)

Селище Мари-Мари – Остров Борнео (Калимантан)„ Малайзия

Същата вечер, малко преди залез слънце, бях развълнувана от предстоящата среща с един от малкото останали

автентични шамани – бобохизан

на острова. Среща, подготвяна с месеци и съвпадаща с един от един от най-уважаваните празници – жътвата на ориз. Тези ритуали, извършвани под ръководството на бобохизан, са свещени за местното население и се извършват само в тесен кръг на шаманското семейство – лели, братовчеди, роднини. По време на тях шаманите се свързват с Пазителите на природата – „Пенджага”, които обитават всяко живо същество в земята, въздуха и водата. По изключение бяха допуснати и други хора – в един малък отрязък от тридневния ритуал – две телевизии, представител от неправителствената организация Kadazandusun Cultural Association, представляваща 40-те етнически групи в Сабах и отговаряща за съхранението на културното наследство на Борнео. На този ритуал, имах огромната привилегия да присъствам, като личен гост, на един от последните автентични бобохизани.

Бобохизани – Остров Борнео (Калимантан)„ Малайзия — Бобохизани

Главният шаман, Мелвин, шесто ниво шаман от общо седем, красив и слаб мъж, на възраст около 50 години, със сребристи коси и благ поглед, ръководеше церемонията, а неговите двама помощници – мъж и жена, следваха стъпките му. За жената искам да разкажа малко повече – името ѝ е Едем и до преди две години е била мъж, момче. На сън му се явява, починала неотдавна възрастна шаманка и му казва, че ще използва неговото тяло. Така Едем за две години, пред очите на всички, е започнал бавно превъплащение в женско тяло. Това, което сега видях е миловидна жена, която пее с красив глас.

След като Мелвин излезе от транс успях да поговоря с него. Превеждаше от шамански на английски неговата много интелигентна леля. Попитах го, какво тревожи духовете на природата и какво е тяхното послание към човечествето. Ето и отговорът: „Хората могат да забравят своя произход и своите корени, могат да забравят и уважението и благодарността към пазителите на природата, но те трябва да знаят, че Земята е болна и тя показва това с нейните „тръпки” – земетресенията; нейната „температура” – глобалното затопляне и нейната „настинка” – бури, наводнения и цунамита. Човечеството трябва да проумее, че дори, когато му се налага да приеме промените на съвременното развитие, трябва и да запази баланса с природата и Земята– нашият дом. Нека нашите молитви и благословия бъдат с вас!”

Покрай лъкатушещия през планината път тук-там се виждат купчинки с банани. Преди 15 години, трафикът е бил съвсем слаб и тогава до тези банани е имало малка кутия за пари – спираш, взимаш банан и оставяш 1 рингит. Сега криворазбраната цивилизация унищожава доверието, взимайки и бананите и кутията с пари от недобросъвестни пътници.

В джунглата има много интересни и причудливи растения, но не смея да газя в сферата на ботаниката, а и не е нужно. На някои места имаше оранжеви лепенки с изписани координати

За орнитолози – Остров Борнео (Калимантан), Малайзия

(снимка: 43).

Това са координати, които разчитат орнитолозите. Означа, че на близо има гнезда на птици.

Борнео е дом на над 420 разновидности птици,

14 000 разновидности цъфтящи растения и 3 000 разновидности дървета.

В спомените на водача изплува случка с орнитолози от Япония, преди години. Японците били големи неверници – не вярвали в духовете на джунглата, въобще безстрашни самураи. Та един орнитолог залегнал в джунглата да дебне рядък вид птица. В такива случаи водачът стоял на няколко километра с уоки-токи в ръка и чакал с часове да бъде повикан след успешната фотосесия на орнитолога. В този случай, обаче получил повикване само десетина минути след като се е оттеглил: „Ела и бързо ме изведи”. Чак в базовия лагер японецът разказал „Снимам аз и поглеждам за миг на страни. И знаеш ли – гледахаме от всякъде много очи!”. До тук със страстта за уникални снимки в джунглата. В Токио явно си е най-безопастно.

Искам да ви разкажа и една много затрогваща случка, за която научих по време на пътя –

време за истории разни и все интересни

Окупацията от Япония 1945 година, малко момиче на 13 години на име Домина, е работило на нивата заедно с баща си, когато от гъстите храсти е помахала ръка. „Сигурно, някой там се нуждае от храна” – си помислил бащата и изпратил Домина да занесе и остави нещо за хапване недалеч от мястото. И така няколко дни подред тя оставяла на опредено място храна, докато един ден на това място били оставени 6 брачни златни халки. Явно бегълците са тръгнали, но преди това са заплатили с най – ценното, което са имали, за оказаната помощ. Домина сега е много възрасна, все още жива. Историята е истинска.

Указателна табела с фотос на

рафлезия

информира, че наблизо има две цъфнали рафлезии. Срещу 10 рингита (2-3 долара) всеки може да ги заснеме от близко разстояние. Това гигантско паразитно цвете с диаметър достигащ 1 метър, цъфти само няколко дни, но пъпката се развива почти колкото човешкия ембрион – близо 9 месеца.

„Сабах Тий Гардън” е една от малкото еко плантации за чай

Мястото е много красиво, почти винаги обвито в нежна мъглива пелена

Чаена плантация Сабах тий гардън – Остров Борнео (Калимантан), Малайзия — Чаена плантация

Мъглата не винаги позволява да се заснеме изгрева, но това не попречи на ранното ми ставане в 5 часа и едночасовата тонизираща разходка – тучно зелена плантация, прорязана с чакълест път, по който вървят хора от близкото село, жужене на насекоми и хор от птици, крясъци на жаби и безброй непознати за мен звуци. Не само тук – те ни следваха през цялото пътешествие. В един момент така свикваш с този звуков фон, че не го забелязваш.

„Луанти Бару” е едно весело място,

където хем искаш да стъпиш с боси крака сред големите рибоци, хем настръхваш от усещането при докасване от тях. Има традиция – рибата се лови през година, раздава се на местното население, а после една година се дава възможност за възстановяване на пасажите. Един баща забавляваше трите си деца, нагазил във водата, а те се бяха вкопчили в него като малки маймунки и пищяха при всеки опит на бащата да потопи крачетата им при иначе безобидните рибки.

Така малайзийците възпитават децата си от малки в уважително и здравословно общуване с природата.

Знаете ли за онези дългоноси, малко комични, но много симпатични

Носати маймуни (или носачи),

които живеят единствено тук, на острова. Многокамерните им стомахчета се нуждаят от непрекъснато хапване, тъ като процесът на смилане на храната е бавен, но за сметка на това представляват своеобразни филтри отсяващи вредната и отровна храна. Мъжкарите, достигат тегло 60кг, се перчат с големите си носове – гарантира им завиден социален статус и висока йерархия при по-зрелите индивиди.

Тук е мъжко царство –

един мъжкар има по 7-8 женски. И понеже няма ненаказан порок – непрекъснатото хапване на главата на семейството ангажира вниманието му до такава степен, че женските успяват да изневерят с няколкосекунден секс, подмамени от минаващи наблизо други мъжки индивиди, които не са успели да си спретнат собствен харем. Младежите в това семейство се отглеждат до 5-6 години, след което поемат по собствен път, но обичайно се събират в група с други младежи – нещо като ергенска компания. Всеки е в търсене на своите 7-8 половинки, а дотогава – бърз секс с чужда жена. Ама много бърз, защото, ако го хване главата на семейството….

Носати маймуни (Nasalis larvatus)
Носати маймуни (Nasalis larvatus)
Носати маймуни (Nasalis larvatus) – Остров Борнео

И ето ме на

остров Мабул

Лодката, която ме откара от Семпорна, бавно се приближи към разкривен дървен кей. Наоколо плуваха издълбани от половин дънер лодки, натежали от улов на огромни лобстери и раци за продан.

До лоджа се добрах по пътека от сковани дъски, минаваща покрай наколните къщи на местните, а тук-там младежи свиреха на китара. Няколко магазина, като декор от преди векове, излежаващи се пред вратите варани и лек бриз от морето Сулавеси.

Куфарите се носят на гръб от лодката до рецепцията

Остров Мабул – Остров Борнео (Калимантан), Малайзия

декорирана с новогодишна украса (април месец сме) и табло с препоръка от Трип Адвайзър

където може да се прочете информация за часове, когато има ток. За wi-fi не посмях да попитам, но се оказа, че от флашка имаше някакъв сигнал за няколко минута на ден. Стаята, с повече от скромно обзавеждане, в никакъв случай не може да помрачи отличното впечатление от също така скромната, но вкусна храна. И най- важното – жива музика и китара, младежи, седящи на един дънер, които пеят стари хитове на английски (като “hotel California”, “you are so beautiful”, “Zombie”) до първата строфа, защото не знаят добре английски, а и не им трябва. Веднага се образува една спонтанна спойка – те пеят – аз танцувам

Разбира се, пеят, когато не са ангажирани в работа – да пренасят куфарите на гостите, да събират с гребло листата от плажа, да цепят дърва и палят огън за барбекю. Солистът на бандата – типичен местен островитянин, аз нарекох Брад Пит – може би защото въобще не приличаше на него.

Една от най-пъстрите не само на цветове, но и на емоции срещи беше тази с

морските номади – баджау

С моторна лодка и път близо час, ето ни в селището, толкова живописно, че се появява като декор от друг свят. Ама то в същност си е и друг свят. Тези хора нямат гражданство, те са никои. За да имат прехрана те разчитат на своите малки лодки, в които плават ден и нощ по теченията. Умели плувци и гребци са дори невръстните деца. „Понякога минават няколко крачки по вода, без да потънат, а когато се гмурнат под вода издържат много дълго” – сподели лодкарят.

Наколните им къщи привличат с многоцветието си, покрити с рогозки или направо палмови листа. На малката тераса пред единствената стая, без парапет, играят деца, дими огън, наоколо има оскъдна покъщнина от няколко очукани съда или черупки от кокосови орехи, вее се пъстроцветно пране, има дори котки, а жените са с намазани лица – слънцезащитен еко крем, „бурак”, приготвен от стрити морски водорасли, ориз и билки. Доближавайки се до нашата лодка от всички посоки ние се гледахме с взаимен интерес. Бях с едни простички обици – морски звезди – колко момиченца ми ги поискаха, със жест, очите му изгаряха от желание. Не ги дадох, не защото са ми скъпи, а защото не исках да предизвикам конфликт давайки ги само в едни ръце, а да направя останалите тъжни. С какво се забавляват децата „баджау” – плуват, смеят се и пак плуват. Една групичка, незнайно как се бяха добрали до акула чук (вече не жива), я размятаха навсякъде, използваха я като крайна цел на импровизирано състезание, подхвърляха я като топка. Други пък гребяха в наполовина отрязън бидон. Никой не молеше за храна – това, което им хареса бяха единствено обиците ми с форма на морска звезда, а морски звезди имаше много, безкрайно много в тъмносин и нежно-кафяв цвят, ясно видими на дъното в кристалните води.

Те не знаят коя дата сме, не знаят на колко години са. И все пак, минавайки през сложен превод от номадски на малайзийски и от малайзийски на английски, успях да поговоря с един възрастен номад, който дори ме покани на неговата лодка, където беше и част многолюдната му фамилия.„От къде си?” – „От там” – махна той с ръка в посока Филипините, които са на 2-3 часа път с лодка.–

„На колко години си?” – „Не знам” – усмихна се той.

„Знаеш ли кой ден сме?” – „Не, аз гледам само звездите и слънцето.”

„Колко дълго децата ти живеят при теб?” – „Докато отидат да живет в друга лодка, докато си намерят мъж или жена.”

„Къде срещна жена си?” – „Срещнах я в една друга лодка”.

„Тя къде роди децата ви?” (девет) – „Тук на лодката. Помогна и една друга жена”

„Като се разболеете как се лекувате?” – „С билки, имаме хора, които отиват на брега и ги берат”

„Ти щастлив ли си?” – Не разбра въпроса ми. Те просто не знаят обратното на щастие.

Гледах тези хора, опитах се да ги запомня. А, един въпрос не ми дава мира – ако е вярна приказката, че всеки край е закодиран в началото – къде сбъркахме? Не те, ние къде сбъркахме. Защо те са толкова щастливи в нямането, а ние не сме и в имането?

Морските номади – баджау
Лодките на баджау
Наколни жилища
Наколни жилища
Дете
Дете

Вечерта моят нарочен за Брад Пит китарист, пееше красива песен. Внезапно спря и зарея поглед към залеза.

„За какво мислиш, приятелю?”. Дори не ме погледна, но добре разбрах казаното на развален английски: „Аз съм щастлив тук. Не искам Борнео да се промени!”

Автор: Диана Маринова

Диана Маринова – баджау – Остров Борнео (Калимантан), Малайзия

Снимки: Личен архив, обект на авторско право.

*Борнео е разделен между 3 държави: Индонезия, Малайзия и Бруней, а морето Сулавеси го обмива от източната му страна – бел.Ст.

Автор: Диана Маринова 
Снимки: авторът 
Снимките са със запазени авторски права

Booking.com Booking.com

Други разкази свързани с Малайзия и о.Борнео или писани от Диана Маринова – на картата:

Малайзия и о.Борнео, както и Диана Маринова

Booking.com