Продължава активната комуникационна кампания против машинното гласуване. Ето основните манипулации, които виждам:

1. „ДБ бяха ‘против’ машините преди 21-ва, а сега са ‘за'“ (подплатено с видео, в коетонс Иво Мирчев обясняваме потенциалните проблеми). Каква е реалността: при въвеждането на машините от ГЕРБ, не бяха предвидени достатъчно гаранции за прозрачност и проследимост на процеса. Никой нямаше достъп до изходния код, а гаранците, че инсталираният софтуерът е правилният не бяха приложени в процедурата. При промените на Изборния кодекс април 21-ва по наше предложение бяха приети такива промени (чл. 213а). След редица наши писма до ЦИК, бяха реализирани много от необходимите гаранции. И затова сега процесът е много по-добър от предвидения с промените на ГЕРБ от 2020 г. В резултат на наши инициативи и промени.
2. „Има секции със сериозни разминавания между машинния протокол и разписките“. Каква е реалността: във всички случаи на установени такива разминавания е правена проверка от ЦИК и е установявано, че грешката е в секционната комисия, която е броила или записала резултата грешно. Примерът със 77 гласа в машинния протокол и 7 гласа при броенето показа, че комисията е написала 7 вм. 77, т.е. машината е била права. След въвеждането на специалната хартия има повече разминавания заради неиздадени расписки, което се дължи изцяло на неподходящата хартия.
3. „Възрастните хора не могат да гласуват с машина“. Това твърдение от опонентите на машините е даже обидно. Хората са възрастни, а не глупави. Няма данни, които да потвърждават това твърдение. Има обратни данни в социологически проучвания: че подкрепата за машинното гласуване е по-висока в сегмента 65+.
4. „Зам.министърът на електронното управление снима и изнесе КОДОВЕТЕ НА МАШИНИТЕ“ – това е направо комично. Но беше част от активното мероприятие на ДАНС срещу машините на местните избори. Кодът на машините не е тайна. Той е достъпен за всеки, който заяви достъп (от името на партия или изборен наблюдател). Досъдебното производство по случая доколкото знам е прекратено. Защото няма извършено престъпление. Но беше достатъчно да се измисли тая глупост, за да се махнат машините тогава.
5. „ПП спечелиха изборите 21-ва заради машините“. Избори при изцяло машинно гласуване са печелили три партии: ИТН, ПП и ГЕРБ. И няма сериозни разминавания между екзит полове и реалните данни.
6. „Избирателната активност пада заради машините“ – избирателната активност спада от 2021-ва година по изцяло политически причини. След като беше върната хартията, избирателната активност не се повиши, а продължи да спада (веднага след връщането на хартията активността е с 2% под активността на първите избори с изцяло машинно гласуване)

Какви са реалните причими да не искат машини?

1. Няма тъмна стаичка, т.е. няма снимане с телефон, няма конци, няма нишки, няма нито една от схемите за гарантиране на купения вот.
2. Не можеш да си купиш цяла секционна комисия, която да пуска бюлетини в урната след края на изборния ден. Може на машината да се пускат гласовв, но това оставя следа, която после е проверима и се доказва манипулацията много лесно (примери има в решението на Конституционния съд).
3. ГЕРБ и ДПС не могат да контролират машините и това ги кара да си мислят, че някой друг ги контролира. Започнали са да вярват в собствената си пропаганда и да градят конспиративни теории.

И в тази връзка припомням девет факта за машините:

1. Машините осигуряват коректно отчитане на резултата, без човешки грешки (съзнателни или несъзнателни). С машините не може да има невалидни бюлетини (вкл. направени такива от секционната комисия)
2. С машините пускането на бюлетини от самата секционна комисия (когато цялата е купена) е много по-трудно, защото оставя следа в лога на машината – такива проблеми установи Конституционния съд и „касира“ някои такива секции.
3. Машините са достъпен начин за гласуване, който е толкова лесен, колкото хартията. Дори в някои случаи по-лесен, като напр. за хора със зрителни увреждания.
4. Изборният резултат при машинно гласуване излиза много по-бързо, а не трябва да се чака до обяд на следващия ден
5. Няма никакви проблеми с преференциите, които при броене на хартия често се пропускат – имахме случай на кандидат, който беше на ръба на прага на преференциите и не влезе, защото не всички комисии бяха броили преференции.
6. Кодът на машините е достъпен за всяка партия, която го поиска – съгласно промени в Изборния кодекс, които ние сме предложили. Така че никой не може да го „открадне“, „снима“, „пипа“ и други глупости.
7. В изтеклия запис от заседанието на колегите от ПП няма никъде думите „ала-бала с машините“.
8. Може (и трябва) да бъде въведено максимално широко контролно броене на разписки – така ще отпаднат всякакви съмнения, че някакви гласове са надписани или премахнати в машинния протокол. До момента винаги, когато е имало разминаване между разписки и машина, се е оказвало, че става дума за човешка грешка при броенето.
9. Процесът по удостоверяване и процесът по инсталиране на софтуера на машините е проследим и е под контрола на ЦИК, а не на фирмата-доставчик. Дори някой да има физически достъп до машините, не може да направи нищо без ЦИК, които държат ключа.

Рационален разговор за Изборния кодекс е възможен и както винаги ние ще го водим.

Материалът Факти за машинното гласуване е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Гледам, че пак се правят опити за дискредитиране на машинното гласуване дори когато машините не отичтат резултат. Както обикновено, зад бомбастични твърдения като „откраднати гласове“, „масова фалшификация“, „не се знае кой печели“ и „липсващи флашки“ стои (в добрия случай) некомпетентност и (в лошия случай) политическа злонамереност. Затова нека обърна внимание на някои детайли:

На първо място трябва да подчертаем за пореден път, че след последните промени, машините не броят. Броят хората. Машината може да се ползва, за да се установят евентуални проблеми при броенето от хората в комисиите.

Това, което експертизата е установила (четох я преди заседанието на съда), е че има нищожни разминавания (200 гласа при 300 секции) между хартиените протоколи и данните на флашките. Нещо, което винаги го е имало, винаги се е оказвало, че е или човешка грешка при броенето или еднократен проблем с принтера и хартията. Именно заради тези разминавания настоявахме флашките да останат в изборния кодекс, настоявахме да се използват в РИК при приемане на протоколите. РИК не прави това сравнение, но флашките останаха именно заради настояването на ППДБ. За да могат да се правят такива сравнения. Но чували не са отваряни и бюлетини не са броени. Т.е. в момента отчитаме разликата между отчетеното от машината и отчетеното от секционната комисия, без да го броим повторно. Съответно всякакви твърдения кое е „вярно“ са несъстоятелни.

Разликите винаги са били нищожни и не са променяли резултата. Аз направих такова сравнение на парламетнарните избори и го публикувах. И тогава разминаванията не променяха резултата, и сега не го правят – кумулативно 200 гласа при 10% от протоколите значат, че дори да се запази това съотношение, при 100% сравнение ще има 1000 гласа разлика. При победа на Терзиев с около 5000 гласа. Трябва да отбележим, че на флашката има повече гласове и за двамата кандидати. Отчасти заради проблеми с ролката и хартията, отчасти заради човешки грешки при броенето.

Има твърдения, че протоколите не са подписани с квалифициран електронен подпис. Първо, по закон това не се изисква. Защото квалифицираният електронен подпис е на физическо лице, а ключовете (и картите) с които се подписват протоколите са на „секционна комисия“, т.е. законово те няма как да бъдат КЕП. Но технически са именно такива – смарткарта, частен ключ, удостоверителна верига и то (по стечение на обстоятелствата) от доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги, т.е. с опит в тази сфера (Информационно обслужване). Подписите могат да се проверят от всеки и гарантират, че е нямало подмяна на файлове (по моя препоръка ЦИК публикува публичните ключове на смарткартите преди изборния ден, за да може да се установи дали подписите са направени с правилните карти, а не с други). (Твърдението за подписването е оттеглено в съдебното заседание от вещото лице след несъгласие от страна на нашите адвокати)

Липсващите 15 флашки (според експертизата) всъщност са проблем на организацията при предоставяне на материалите. Първоначално не е била предоставена нито една флашка (пак според експертизата). Данните от флашките, заедно с подписите към тях, са налични на сайта на ЦИК – проверих тези секции. Вещите лица е можело също да ги вземат от там и да ги сравнят, оставяйки все пак забележката, че не са дошли на флашка (аз сравних 4 от тях, няма нищо по-различно от останалите – +/- един глас)

Действително, в допълнение на човешките грешки, заради проблемите с хартията и принтерите (за което помните, че сигнализирахме както при приемането на промените в Изборния кодекс, така и преди последните избори), разминаванията са в много секции. С по 1-2 гласа, разбира се, но самият процент секции звучи стряскащо. Поради което ще продължим да настояваме тези сравнения да се правят в РИК, а не пост-фактум, защото разликите в числата са незначителни, но политическите ефекти от злонамереното им използване може да са значителни.

В заключение, няма откраднати гласове, няма липсващи данни, няма възможност за манипулация на машинни протоколи и няма фалшификации. Има, обаче, политици, които искат да оправдаят неуспехите си с изборната технология. И призивът ми към анализаторите е да не им се връзват, а да погледнат детайлите внимателно.

Материалът Поредна димка за машинното гласуване и изборите в София е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Малко понятия за анализаторите, които днес ще коментират темата:

• хеш / хеш код / чексума / криптографски идентификатор – това е сравнително кратък низ от символи, който представлява уникален отпечатък на даден софтуер или файл. Той е видим за всички, по закон е публичен и се публикува на сайта на ЦИК . И трябва да е еднакъв за всички машини.
• изходен код – това е серия от инструкции, които описват поведението на софтуера. Той е доста редове (вероятно над половин милион за софтуера на машините). Той се представя в цялост на партиите и коалициите по закон, т.е. всички сме го виждали официално, пред представители на ДАНС.
• парола – паролата всички знаят какво представлява. В този процес тя се ползва само за допълнителна защита на ключа (и са три пароли, на трима членове на ЦИК). Писането на пароли не се вижда на екран – дори звездички не се виждат.
• ключ / криптографски ключ / частен ключ – това е последователност от символи (реално – байтове), чрез която се подписва софтуера на машините. Машините зареждат само софтуер, подписан с ключа на ЦИК. В процеса по изграждане ключът не се визуализира на екран. Записва се на диска, защитен с комбинация от три пароли. При ново изграждане се генерира различен ключ всеки път, на случарн принцип, като той не дава достъп до машините. Възможност (индиректна) да се инсталира софтуер на машините дава ключът на ЦИК за тези избори и ключът от предните избори (заради процес, който е извън обхвата на обяснението на понятията).

Накратко – всичко, което е видимо на екран, е публично или частично публично (за регистрираните партии) по закон. Всичко, което трябва да е тайно – ключът+паролите, не се показва на екран, а повторно генериране не дава достъп до машините.

Тези разяснения вероятно са излишни, защото въпросът беше превърнат в политически. Но тъй като днес е ден за размисъл и по студията няма да има политици, се надявам анализаторите да са по-прецизни.

Материалът Хеш, код, ключ – обяснение на понятия е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

След като Изборният кодекс беше приет от хартиеното мнозинство, е време да опиша детайлите и пълната хронология на неговото приемане.

Ще започна с обобщение на хронологията с някои важни моменти по нея:

1. Внасяне – БСП внасят законопроекта на първия работен ден на Народното събрание (19.10). Ден по-късно Възраждане внасят техен законопроект. В понеделник, 31.10, когато излиза дневния ред на правната комисия и в него присъстват Изборния кодекс, аз и Ивайло Мирчев внасяме нашите изменения за повишаване на доверието в машинното гласуване, за да може да се гледат едновременно, както е по правилник. Атанасова (ГЕРБ) спекулираше в един свой статус, че и ние сме били бързали с Изборния кодекс и затова сме внесли изменения, но ние реагирахме на тяхното бързане.
2. Първо гласуване в комисии – комисията по правни въпроси е водеща и след нейното заседание е възможно да се разглежда в пленарна зала. Още преди да бъде приет от правна комисия, Изборният кодекс е включен в дневния ред за пленарното заседание, като нито една от другите комисии, на които е разпределен, не стига до това да гледа законопроекта. Не е дадено време и за становища на заинтересовани организации.
3. Първо гласуване – проектът е приет, като веднага след това е даден съкратен срок за предложения между двете гласувания. В зала аргументите са „дайте само да дадем възможност да се гласува и с хартия, какво толкова“, което след това се оказва прах в очите, тъй като хартиената коалиция премахва машинното преброяване. На първо гласуване е приет и законопроектът на Демократична България, като ГЕРБ гласува „против“, което не кореспондира със заявките им, че искат повече гаранции за машинното гласуване. Накрая на дебата колегата Мирчев взема думата, за да обяви, че тъй като явно мнозинството ще връща хартията, ние ще предложим преброителни центрове, които да решат проблемите с преброяването и отчитането на резултат от секционните комисии
4. Предложения между двете гласувания – между двете гласувания има 5 групи предложения. На ГЕРБ за премахване на машинното броене; пак на ГЕРБ за осакатяване на разнообразни права по кодекса, в т.ч. район Чужбина, откриване на секции в чужбина, закриване на обществен съвет, прекратяване на дистанционно електронно гласуване; на ДПС за въвеждане на оптични скенери и връщане на 100% хартия; на ДБ за въвеждане на преброителни центрове; на ПП по много на брой теми, някои от които свързани с хартия и машини, а други – не.
5. Правна комисия – веднага след изтичането на срока, правна комисия провежда 18-часово заседание, продължило цяла нощ и завършило сутринта след изгрев слънце. Предложения, които не са в обхвата на приетите на първо гласуване, са подложени на гласуване, което противоречи на правилника. Предложено е създаване на работна група (от колегите от ПП), която мнозинството отхвърля. БСП гласуват против собствените си текстове, като вместо това подкрепят текстовете, предложени от ГЕРБ. Аргументът на мнозинството, че „и вие миналата година така погазихте правилата“ не издържат – миналата година между първо и второ гласуване не беше приемано нищо извън първоначалния обхват.
6. Дискусия преди пленарна зала – след заседанието на правна комисия и вкарването на точката в пленарна зала, от ДБ и ПП обявяваме, че искаме всички предложения да бъдат обсъдени експертно в структуриран формат – временна комисия, която да изследва всички варианти и да представи доклад, който да помогне на депутатите да вземат решение. В проекта на дневен ред на такава комисия има одит на машините, изслушване на ЦИК и МЕУ, проучване на оптични скенери и тяхната приложимост и др. Въпреки, че малко преди това Борисов заявява, че няма проблем седмица-две да поработи такава комисия, мнозинството (вкл. ГЕРБ) я отхвърля (дори не е внесена за гласуване от председателя). Диалогът е отказан, отново без аргументи (притеснението на мнозинството е, че целта ни е да забавим приемането на кодекса, който те искат да приемат „с 200“)
7. Второ гласуване – второто гласуване в зала произвежда редица абсурдни скандали, като в крайна сметка, въпреки заявките, че „машинното гласуване остава“ и въпреки, че ГЕРБ отричат, че ще се маха машинния протокол, всичко машинно, освен принтера е премахнато. Флашката остава, но никой няма достъп до нея, а всички предложения тя да се свали в РИК, да се публикува от ЦИК или машинния протокол да се приложи към другия протокол, са отхвърлени. Ще се броят разписки (превърнати в „бюлетина за машинно гласуване“ чрез защитена хартия), а машината няма да брои. Достъп до флашките на практика ще има след съдебно обжалване на резултат (или ако ЦИК прояви инициатива, което при блокиращата квота на ГЕРБ, ДПС и БСП изглежда невъзможно). В един момент в гласуването се оказва, че ГЕРБ, ДПС и БСП са се разбрали за въвеждане на оптични скенери за местните избори, но бързо след това се отказват. Малко повече за това – по-долу

Ето няколко по-значими теми:

• Временната комисия – във временната комисия, която предложихме, трябваше да се обсъдят всички спорни моменти и технически детайли, включително избор на дългосрочно решение за изборна технология. Комисията можеше да възложи социологически проучвания на нагласите към различни изборни технологии и да провери опорните точки за доверието в машините (социологията, с която ние разполагаме, казва, че мнозинството от хората имат доверие в машините, с изключение на избирателите на ГЕРБ, които от година и половина се облъчват с конспирации, но дори при тях средното доверие е 5 от 10). Отказът от тази комисия, въпреки заявките за диалог, доведоха до това да се правят съществени редакционни предложения в пленарна зала – много лоша законодателна практика, по известна като „законодателство на колянце“. Доведоха и до продължаващото говорене на неистини за машинното гласуване. Най-важната цел на тази комисия беше да постигне успокояване, след като крехкият диалогичен тон в парламента беше „взривен“ с 18-часовото заседание на правна комисия и газенето на правилата. Дори при проект на дневен ред на комисията, който не би забавил приемането на кодекса, мнозинството не я прие.
• Преброителните центрове – от ДБ предложихме преброителните центрове като решение на проблема с поправяните протоколи и недействителните бюлетини, които се връщат след връщането на хартията. Нашата теза беше: „като така и така ще връщате хартията, хайде поне да увеличим доверието в отчитането на резултата“. Представихме проекта на всички партии в нарочна среща, като БСП и ГЕРБ взеха думата, за да кажат, че „то това няма как да стане“. Те имаха тази позиция още преди да са видели проекта и детайлите по него, което значеше „ще правим каквото сме си решили“. Пренасянето на запечатани урни, според някои от тях, нямало да възстанови доверието. На това има решение, вкл. видеонаблюдение при транспорт, в допълнение на запечатващите защитени ленти, които предлагахме, но и това не беше обсъдено извън 2-3 кулоарни разговора.
• Оптичните секенери – ДПС между четенията предложиха оптични скенери. Настрана факта, че такава фундаментална промяна не може и не бива да се предлага между четенията, тя поставя много въпроси, които не могат да бъдат отговорени нито в 6ч сутринта на правна комисия, нито в пленарна зала. В изказване по темата очертах някои от въпросите, без отговори на които не можем да въведем нова технология, въпреки, че тя изглежда приемлива на пръв поглед и може да бъде консенсусна. Но начинът на нейното „промушване“, с някакво съгласие между ГЕРБ, ДПС и БСП, за което останалите разбираме в пленарна зала, с редакционно предложение „чл. 206“ да стане „чл. 206а“, е неприемлив. Въпросите са: дали скенерите ще доведат до смяна на знака и средството за гласуване (Х и V с химикал могат ли да бъдат разпознати с достатъчно високо ниво на точност или трябва да преминем към плътно кръгче с маркер); трябва ли да променим вида на бюлетината – номера на партията да бъде извън квадратчето, за да не обърква скенера; колко пъти ще може скенерът да връща на избирателя невалидна бюлетина и какво става след 2-рия/n-тия път – избирателят си тръгва без да е гласувал или скенерът приема бюлетината с ясната идея, че е невалидна, или се дава възможност с тъчскрийн да се посочи кой е избраният вариант; как се отговаря на същите въпроси, поставени при настоящите машини за изходния код и машинните протоколи – тази машина също брои и трябва да има същите нива на прозрачност, достъп до кода, гаранции за интегритета на данните; броят ли са пуснатите бюлетини, броят ли се контролни разписки (ако има такива), какво става при разминаване между тези две числа и резултата от машинния протокол; дали пъхането на хартия в скенер, който може да ти я върне, е по-удобно и „неплашещо“ за избирателите от машина с тъчскрийн; колко и как да бъде организиран преходния период и експериментите с новата технология. Всички тези въпроси нямаха отговор, а след отказа да бъдат обсъждани в специална комисия, нямаше и как да получат, поради което ние излязохме от зала. След това ГЕРБ и БСП „дадоха заден“ и се върнаха да прегласуват и отхвърлят чл. 206а. Проблемът при този начин на приемане на законодателство е, че имаше риск да „отстреляме“ поредната изборна технология, която иначе има потенциал.
• Разминаванията в протоколите – от трибуната и ДПС и БСП развяваха протоколи, при които имало разминаване между броенето на разписките и резултата от машината. Това беше изцяло пропагандно усилие, тъй като при дебата в комисия по електронно управление (който се случи след първо четене в зала, и беше критикуван от ГЕРБ, БСП и ДПС, като дори не участваха във втората му част) ЦИК посочиха, че при всички разминавания в минали избори, при повторна проверка се е оказвало, че машината е права, а грешката е в секционната комисия (при броенето или при преписването на машинния протокол, което също се случва). На тези избори повторната проверка на разминаванията още не е направена, но най-вероятно резултатът ще е същия. Още повече, че секциите с такива разминавания са неповече от 20. Проверих една от цитираните секции и се оказа, че в пълния протокол пише, че машината е спряла да работи за кратко и на база на това 2 гласа са признати без нея. В другия случай, в който за ДБ имало 7 гласа според разписките и 77 според машината, става дума за грешно преписване на машинния протокол. Няма нито системен, нито дори локален проблем. Има просто злоупотреба с предварителни данни и внушения. Но най-лошото е, че докато ГЕРБ, ДПС и БСП говорят за разминавания, техните представители в ЦИК гласуват против пълен следизборен одит на разписките. Както на предни избори бяха гласували против предоставяне на изходния код, въпреки законовата разпоредба, приета по предложение на ДБ.
• Машинните протоколи и флашките – машината вече няма да отпечатва протокол. Не просто той няма да е водещ, а няма да го има дори за справка (за да не го преписват комисиите, имаше идея дори да се отпечатва след определено време от машината, но и това не бе прието). За малко да премахнат и флашката, а с редакционно предложение в зала беше уредено все пак на флашката да се записва нещо (иначе щеше да стои празна). Но мнозинството отказа данните от тази флашка да се свалят в РИК и да се публикуват. Т.е. тя остава скрита. Защо – вносителите и защитниците на това предложение отказаха да го мотивират от трибуната. А съдържанието на флашката е електронно подписано и не може да бъде променяно, без това да се открие в РИК, така че тя е сигурен носител на информация. Смесването на хартиените бюлетини и разпечатките прави машинния протокол (разпечатан или на флашка) по-малко полезен, но все пак полезен за допълнителна контрола. Мнозинството отказа да има такава контрола. Хората, които искат машинно гласуване, вярват именно на машинното отчитане на гласовете, като хартиената коалиция хвърли това в коша.
• Машинната бюлетина – предвижда се машината да разпечатва избора на защитена хартия, като после машинните бюлетини и хартиените бюлетини се смесват и се броят заедно. Смятаме, че това ще доведе до объркване при броенето, но по-големият проблем е дали машинните принтери ще работят с новата хартия – има изисквания за ширина, дебелина, тежест, а също така трябва да може да бъде перфорирана и сгъвана. Все неща, за които нямаше ясен отговор от вносителите. Все пак, по мое предложение, беше приета преходна разпоредба, с която се задължава ЦИК да стартира експерименти в новата хартия максимално бързо след приемане на закона, за да не се окаже 10 дни преди изборите, че машините не могат да се ползват. Не беше прието моето предложение в правна комисия да се уреди QR кода на разписката като защитна мярка (той също е електронно подписан, т.е. не може отвън да бъдат внесени фалшиви разписки)

В заключение смятам, че Народното събрание прие лош изборен кодекс със също толкова лош процес. Диалогът беше отхвърлен въпреки заявките, а като изключим няколко редакционни предложения, видеозаписването в допълнение на видеозаснемането, и на практика вече излишните мерки за допълнителна прозрачност на машините (които няма да смятат), критиката и предложенията на опозицията не бяха чути. Изборният кодекс трябва да носи доверие в получения резултат както със съдържанието си, така и с процеса си на приемане. Мнозинството изглежда имаше за цел обратното, като използва всяка възможност да внушава, че нещо с машините не е наред въпреки липсата на каквито и да било доказателства.

Явно имаме много път да извървим като политическа класа, за да стигнем до информирани дебати по същество, които повишават доверието в институциите, а не го рушат с газене на правилата, дребни интриги, абсурдни скандали и добре подготвени внушения.

Материалът Какво се случи с Изборния кодекс и машинното гласуване е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Тези дни се наслушах на неистини и подвеждащи твърдения за машините. Когато мога, ги опровергавам на момента (напр. в комисия или от трибуната). Но ето списък:

• „никъде в Европа не се гласува с машини“ – невярно, в Белгия се гласува с машини и то със същите
• „германският конституционен съд ги обяви за ненадеждни“ – първо, българският конституционен съд има значение, не германският, а той е обявил действащия кодекс за отговарящ на Конституцията. А Германският, ако прочетем решението, казва, че по принцип не изключва машинното гласуване, но в конкретния им случай е нямало разписка, с която да се провери как машината отчита подадения глас и това е било проблем.
• „машините на Мадуро“ – основателите на компанията са венецуелци, а машините са ползвани във Венецуела и секционните комисии са добявяли гласове накрая на изборния ден. Това нарушение е обявено именно от Смартматик, които след това се изтеглят оттам. То не е манипулация на машината. С хартиена бюлетина става същото – пускат се бюлетини от името на негласували избиратели. Машината обаче пази информация за това кога е вкарана картата за гласуване, така че за разлика от на хартия, тук това е откриваемо нарушение. Затова ние предложихме да се публикува журналът на събитията. ГЕРБ, ДПС и БСП не го подкрепиха.
• „дневникът е подправен показва манипулация“ – точно обратното, това показва, че ако има каквото и да било разминаване във флашките (дали заради дефектирала флашка или заради опит за слагане на манипулирана флашка), машината открива това и спира изборния ден. Това съобщение ни казва, че машината се пази от манипулации.
• „техните машини“ – това го коментирах вчера. Министерският съвет на ГЕРБ гласува да купи машини. ЦИК в предишен състав, доминиран от ГЕРБ, БСП и ДПС и с председател от квотата на ГЕРБ ги поръча.

Съзнателното създаване на недоверие в машините не е просто дребно политиканстване. То създава недоверие в изборния процес и в резултата, съответно в излъчените управления. И е безотговорно.

Материалът Пет подвеждащи твърдения за машинното гласуване е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Днес Тома Биков беше в Нова, да ми отговори за машините. Вчера казах, че няма индикации за манипулация, а ГЕРБ не са дошли да анализират сорс кода в законоустановения за това момент.

Нека да ползвам „право на дуплика“ по всички твърдения на г-н Биков. Като няма да влизам в реториката „вие къде бяхте, когато…“, защото сигурно е омръзнала – ДБ и аз лично от години предлагаме мерки за подобряване на процеса, а ГЕРБ са против. Но да приемем, че вече не са.

• Биков твърди, че оспорвам правото им да се съмняват. Ни най-малко. Длъжни сме да се съмняваме всички и да правим институционални действия за подобрение на процеса. Но да излезе председателя на ГЕРБ и да каже „100% машините са пипани“ не е изразяване на съмнение, а поредното безотговорно внушение.
• „не сме получили покана“ – на имейлите за контакт МЕУ изпращаше покани за всяко едно събитие. Колегата от ТУ, излъчен от ГЕРБ беше на първите три, по спомен. Покана сме получили останалите две формации (ДБ и ПП), та бих препоръчал да си проверите пак имейла. Но да, не е това най-важното.
• „1 час не стига“- така е. Но не беше един час. Никой не ме изгони, но прецених, че базовите сценарии, които могат да се проверят в рамките на деня, съм ги покрил. Напомням, че ние затова обжалвахме решението на ЦИК, искайки повече време. Представителите на ГЕРБ в ЦИК какво отношение взеха по жалбата? Дали са нужни два месеца – не мисля, но не вреди. Кодът е много добре покрит с автоматизирани тестове, а аз проверих всички места, които пишат по файловата система (и как се стига до тях). Затова за краткото време имам степен на увереност, че в кода „шашми“ няма.
• предложенията за подобрения на Изборния кодекс ги приветствам по принцип, но в случая има риск да са „капан“, и като се отвори темата, ГЕРБ да предложат връщане на хартията. Което г-н Биков не отрече (още не били взели решение, ама предния път били за връщане). Затова нека ЦИК да предложи допълнително споразумение към договора (сключен от предния ЦИК, доминиран от ГЕРБ), с което да договори допълнителни варианти за достъп на експерти след изборния ден. Не вярвам Смартматик да откажат, то е и в техен интерес.
• Има твърде много гласове „Не подкрепям никого“. Да, има. Защото това са 4-ти поредни избори и има много разочаровани хора. А и да върнем лентата към 2017 г (където активността все пак беше доста по-висока) – там също има 87 хиляди „не подкрепям никого“.
• „колкото по-висок резултат има ГЕРБ, толкова повече гласове „не подкрепям никого“ има“- това е базово неразбиране на това как работи статистиката. Водещите хванаха този проблем в графиката – естествено, че колкото по-голям е избирателния район, толкова повече гласове за ГЕРБ и съответно повече гласове „не подкрепям никого“. Направихме си труда да направим реално сравнение на процентите, а не на абсолютните стойности и не – няма никаква корелация между резултата на ГЕРБ и „не подкрепям никого“ (прилагам графика)
• г-н Биков твърди, че докато съм бил министър, не съм свършил нищо за прозрачността на машинното гласуване. Реалността е друга – дотолкова друга, че медии, приближени до ГЕРБ, ме обвиниха, че съм се месил на ЦИК, тъй като от МЕУ сме изпратили проект на правила за достъп до кода. Така че да решат кое е – че съм работил с ЦИК и съм изпращал документи, или че нищо не съм направил.

Да, трябва да подобрим процесите около машинното гласуване и трябва да повишим доверието. Твърдения, като тези на ГЕРБ, че „машините са пипани“, не правят това. Съмненията са задължителни, подобренията – също, но внушенията са безотговорни.

Материалът Отговор на Тома Биков за машинното гласуване е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.