Продължаваме пътуването из Индокитай заедно с Мая. Започнахме с Ханой – столицата на Виетнам, а днес сме из Халонг, Сайгон и делтата на Меконг.

Приятно четене:

Виетнам: Заливът Халонг и Хо Ши Мин (Сайгон)

част втора на

Индокитай – Виетнам, Камбоджа и Тайланд

Заливът Халонг

За непосветените – това е залив, на около час от Ханой. Известен е с изумрудено зелените си води, варовиковите острови, с които е изпъстрен и не на последно място, водните селища.

Водното селище, това са няколко завързани лодки, на които местните оформят къщите си.

Но, поред. Докато пътувахме от Ханой за Ха Лонг, господин Ха ни запозна по-подробно с новата история на Виетнам, с тяхната гледна точка за Виетнамската война /американската всички я знаем/, за социализма и нещата в държавата като цяло.

Направи ми силно впечатление, че макар той да е роден по време на войната, не показа някаква неприязън или враждебност към американците. От това, което чухме, оставам с впечатление, че те недолюбват американците, но имат по-лоши чувства спрямо французите, заради ужасните спомени от колониално време, които последните са оставили. А и … доларите винаги помагат.

На път за залива Халонг на вкараха в капана на поредните центрове за сувенири.

Бая долари отекоха там. Хубавото е, че в тези центрове работят хора в неравностойно положение. Инвалиди и с други увреждания. Изработват сувенирите, продават ги, и печалбата е за тях. Държавата, разбира се, прибира някаква комисионна. Тъй като тези хора си бяха там и можехме да наблюдаваме как си изработват нещата, всички си купихме по нещо, а някои от нас дадоха и повече, отколкото първоначално бяха възнамерявали.

За тези, които биха искали да купуват

сувенири от Виетнам:

повечето туристи купуват прочутата

змийска ракия

В същността си, това е оризова ракия, в шишето на която, предварително има поставени изсушени кобра и скорпион. Този ансамбъл се залива с оризовата ракия и така се пие. Ужас! Имаше хора, които не просто си купиха за сувенир, ами го и пробваха това нещо! Брррр!!! На ужасената ми физиономия, девойката, която ни развеждаше обясни, че тази ракия може да се ползва и за разтривки. Змийската отрова действала много добре на болки в гърба! От това не купих, признавам. Даже идеята да го сложа в куфара ме ужасяваше.

Друго, което можете да си вземете, е

кафето Лувак

Това е едно от най-скъпите кафета в света. Нали се сещате за малките, подобни на пор животинки, които ядат кафеените зърна и след това ги … изакват цели. Е, от това се прави кафето Лувак. 100 глама за около 25 долара купих. Но е

забележително кафе

Вземете си, ако можете да се абстрахирате от начина на производство 🙂

Виетнам също има много добро и качествено производство на коприна и ферми за перли. С добро качество са и са на разумни цени. В центъра за перли искрено се зарадвах, че си бях оставила кредитната карта в автобуса, а нямахме време да ида да я взема.

След набега над сувенирите, се натоварихме на корабче в залива Халонг. Идеята на цялата тази екскурзия е следната: натоварват ви на корабче, на което прекарвате 24 часа, докато те ви разхождат из залива.

Заливът Халонг е обявен за едно от най-красивите места на планетата

И с право. Километри изумрудено зелена вода. На снимките изглежда сякаш е допълнително обработвано, за да се постигне такъв цвят. Оказа се истина. Изумрудено зелено! Невероятно красиво и спокойно място!

Имахме късмет да случим ясно време, което направи деня още по-изумителен. Изкарахме един много приятен ден на палубата, правейки слънчеви бани, докато от София завистливо ме уведомяваха, за количеството сняг наваляло за първи път тази зима!

По програма имахме разходка, до така наречените

водни селища

Както казах и по-горе, това са селища на местни рибари, които живеят на лодките си. С течение на времето са се оформили като острови от лодки, на които те живеят. Като ви казвам селища, имам предвид буквално! Направили са си къщи, имат си ток /от генератори/, карат им вода от сушата. Е, доста е … натурално, разбира се. Даже и ферма с … онази порода кучета си имаха!

Вечерта ние, заедно с останалите кораби за този ден

спряхме в средата на залива и там нощувахме

На следващата сутрин ни разходиха из така наречената

Пещера на чудесата

Това е пещера, образувала се в един от най-големите варовикови острова в залива. Дори и по нашите разбирания за голяма пещера, си беше … голяма. Тъй като целият остров е от варовик, вътре е пълно с всякакви причудливи образования, неизброимо количество сталактити, сталагмити и сталактони. Най-интересното е, че се е образувала на доста голяма височина на острова и когато излязохме от нея, открихме удивителната гледка, която се резкриваше към целия залив оттам.

След едни много приятни 24 часа на кораба в залива Халонг ни натоварихе по автобусите и след още един бърз набег над фермата за перли се отправихме отново към летището на Ханой, за да хванем полет до следващата ни спирка:

Хо Ши Мин

или както е по-известен от миналото –

Сайгон

Хо Ши Мин е най-големият град на Виетнам – 11 милиона жители. Намира се в делтата на река Меконг. На около 1600 км на юг от Ханой. Преди обединението от 1976 г. Сайгон е бил столица на Южен Виетнам. Когато комунистите на Хо Ши Мин го превземат, сменят името на … очевидно, Хо Ши Мин. 🙂 И въпреки ужасните репресии, които са последвали към местните жители, градът е запазил доста от … „капиталистическото“ си наследство.

Местните си го наричат Сайгон

и на практика единствения начин, да се сетите, че сте в Хо Ши Мин, е да се опитате да изпратите писмо по пощата. Напишете ли Сайгон, писмото Ви няма да замине. Оттам нататък … Сайгон е напълно достатъчно за всички около Вас.

Също така много силно впечатление прави, че в тази част на страната

видимото присъствие на другаря Хо Ши Мин от портрети и паметници е сведено до мунимум

В Ханой имаше портрети на Хо Ши Мин буквално навсякъде – магазини, ресторанти. Единственото място на което видях статуя на Хо Ши Мин в Сайгон, беше централния площад. Портрети не видях … никъде.

Пристигайки на летището, към 9.30 вечерта се потопихме в

истинските тропици

29 градуса и към 1000% влажност! В деня, в който, в София бе завалял първия за годината сняг! 🙂

Тук вече разбрахме, защо местните водачи непрекъснато ни тикаха бутилки

вода

в ръцете. В Ханой, при около 25 градуса, нещата изглеждаха странни, как непрекъснато ни караха да пием вода. Обаче при 30 градуса в 9 вечерта и към 80% влажност …. повярвайте, водата изчезваше със светлинна скорост. Един практически съвет … пътувате ли в тази част на света … винаги имайте вода под ръка! Много вода!

Следващият ден бе отделен за екскурзия в околностите на Сайгон /май така предпочитам да го наричам/,

селото Ми То и разходка по делтата на река Меконг

Ми То

е селище, намиращо се на около половин час от Сайгон. Там се намира един от най-старите действащи будистки храмове в околността. Много красиво и пъстро място. В този момент, близките ми в София, започнаха да се нервят на тропическите ми снимки, при 30-те сантиметра сняг в София. 🙂

Ми То, Тјен Ђијанг, Виетнам

Към края на разходката ни в Ми То беше към 11 ч и температурата вече беше твърдо над 30 градуса. Държа да отбележа, че

в края на ноември в Индокитай започва, така наречената зима

Това, на практика е най-студената част от годината, когато температурите са поносими и не вали. И въпреки това, температура под 30 градуса имахме само в Ханой.

След разходката ни в Ми То, следваше

разходката по „Майката на всички реки“ – Меконг

Бърза гугълска справка. Река Меконг е 12 по дължина в света и една от най- големитe в Азия. Извира от Тибетското плато и се влива в Южнокитайско море на територията на Виетнам. За повече … Гугъл. 🙂

Самата делта е огромна

В един момент човек наистина не знае дали е в морето или в реката. Водата влачи огромно количество наноси и затова реката изглежда мръсна, но ни увериха, че в нея има сериозно количество водни обитатели и на практика местните си я използват и за пиене /не че това ни убеди да пием водата от чешмите/. Не получихме убедителен отговор на въпросите си за наличието на крокодили в реката, но ни предупредиха да си държим ръцете вътре в лодките, а и видях доста голямо количество продукти от крокодилска кожа.

За любителите на изделията от крокодилска кожа

– тези неща можете да ги купите в Камбоджа – по-изгодни са. За разлика от скъпоценните камъни. При търсенията ми в интернет се натъкнах на мнения, че камъните са по-евтини в Камбоджа, особено рубините. При практическата проверка се оказа, че не е точно така. Скъпоценните камъни, за тези, които имат желание да купуват, са по-евтини във Виетнам и на практика Ханой е най-доброто място за такива покупки. Поне по мои наблюдения.

След разходката по делтата, ни заведоха в местно село, където пробвахме местни плодове и разни други деликатеси. За любителите на екстремното отново имаше от змийската ракия!

След като се прибрахме обратно в Сайгон ни разведоха да видим и центъра на града. В Сайгон има доста останало наследство от френското колониално управление на страната. Имат голяма католическа катедрала и гара, която е построена от французите в края на 19 век. Красиви сгради, които местните старателно поддържат и с които се гордеят.

По същността си обаче,

Сайгон е един истински, съвременен мегаполис

Строителството се развива с бързи темпове. Небостъргачи навсякъде, хеликоптерни площадки, молове близки до капацитета на тези в Дубай …. истински капитализъм! И … вездесъщите мотопеди. При 11 милиона жители, Сайгон има 7 милиона мотопеди! Тук вече обаче, ние бяхме обръгнали и си пресичахме с истинското спокойствие на врели и кипели туристи 🙂

На следващата сутрин трябваше да се отправим към летището за полета до Камбоджа и преди това ни разходиха до сградата на

бившия Дворец на Сайгон

Това всъщност не е дворец, а е било резиденцията на губернатора преди обединението на двете части на страната. Сградата е строена през 60-те години, бомбардирана е през 1966 година от поддръжници на Северен Виетнам и е била последната резиденция на американския губернатор при евакуацията на американците от Сайгон. Не намерих нещо особено забележително в нея, освен репликите на американски хеликоптери на покрива, с които се е извършвала евакуацията на американците. А да, и танковете в градината на комплекса 🙂

С което, бързата ни разходка из Виетнам приключи и с бодра стъпка се отправихме към летището за полета до Сием Риеп – Камбоджа.

Мога само да кажа, че

Виетнам ме изненада – приятно

Красива, подредена страна, успешно измъкнала се от лапите на войната и от ужасното си, неописуемо бедно минало. Вървят напред и по свой, „социалистически“ начин се развиват. Имат трески за дялане, но със сигурност са по-добре, отколкото са били преди десет години.

Хората са мили, добри и любезни. Страната сега се отваря за туризма и все още не е много меркантилизирана. Ако искате да отидете до Виетнам – направете го сега. След пет години ще е късно, няма да се отличават с нищо от другите твърде туристически дестинации.

Очаквайте продължението

Автор: Мая Георгиева

Снимки: авторът

Изгодни нощувки в делтата на Меконг:

Booking.com

Други разкази свързани с Виетнам – на картата:

Виетнам

ето къде можете да спите из цял Виетнам:

Booking.com