;С Веселин продължаваме из Алпите и Доломитите. В първата част направихме прехода от България до Италия, а днес през проходите хоще завъртим около Моена и езерото Дел Гарда.
Приятно четене:
Алпи 2017: Из Доломитите, Италия
4 приятели, безброй проходи и над 7 000 километра емоции…
част втора
ден трети
Езерото Саурис и Кортина д’Ампецо
;
Доломити = СУПЕР
Няма по-красиво събуждане от това !
;
Да гледаш величието на тези планини, а пред погледът ти да стой нетърпелив любимият мотор който ще те отведе по-късно сред тях.
Малко след мен стават и останалите. Радо има навикът да се излежава, а аз не пропускам да го подканям да става. Когато идва време за закуска откарвам най-мързеливите до масата.
;
След това прибираме каквото е останало, и потегляме по пътят нагоре.
Следват същите красиви и непрестанни завои, по които карахме и вчера.
Планината е невероятна !!!
;
За съжаление, денят не започва както си мечтаех, и се налага да спрем, защото не можем да продължим напред.
;
Пътят е затворен за ремонт. Връщаме се обратно и решаваме да заредим, хем да мога да променя и намеря друг път за да продължим. Докато пълним, всички се шегуваме с Вальо, че само на него му зареждат мотора, а ние трябва да се обслужваме сами. В последствие се оказа, че това удоволствие се заплаща с по-висока цена на горивото…
;
Това ще ни е за урок и повече ще внимаваме на коя колонка спираме и кой иска да зареди моторите ни.
С пълни резервоари и готови за предстоящото се понасяме нагоре по склоновете на това райско място. Еуфорията бързо се връща и ме кара да крещя в каската си от щастие. Тогава осъзнавам че всъщност аз не карам мотор, аз летя…
;
Опитваме се да караме бързо, като се гоним по завоите. Тъкмо като си повярваме че можем, някоя групичка ни изпреварва и ни показва, че все още само се возим.
;
На върха, където са самите проходи, всички ставаме отново като малки деца и не можем да се нарадваме.
;
Не мога да ви покажа всичките няколко хиляди снимки – а и да го сторя, пак няма да е достатъчно.
;
Докато пиша за пореден път сам себе си убеждавам, колко
много обичам тази планина
;
Както съм споменавал не веднъж, по тези места ще видите
голяма навалица от мотористи и колоездачи
Някои от проходите редовно взимат участие в колоездачните обиколки на Италия и Франция, и е добре да съобразявате плановете си за идване тук с предстоящи спортни събития.
;
Дори и да няма такива, колоездачите по пътя са почти колкото мотористите. Въпреки че сме извън големият сезон, както казва Радо толкова мотори и по мото съборите не е виждал…
;
Мотори има всякакви, дори такива по които и аз успявам да се загледам.
;
Между проходите спирам от време навреме, ако видя нещо интересно край пътя, но след това съжалявам че съм спрял. Като отявлен мрънкач, започвам да се ядосвам, когато започнем да се мотаем много. Уж спираме за снимка, а някои започват да се разсъбличат. Тъкмо си мисля да тръгваме и друг извади нещо за ядене. Така 5 минутка за снимка се превръща в 20 минутна почивка… Когато започна да налагам мнение бивам упрекван. че не позволявам на групата да се наслади на гледката. Жалко, че всички бяхме на едно мнение когато показвах трасето и залагах целите а сега са на различно.
Тук е момента да предупредя всеки, който тръгва на такова мащабно пътуване,
да прецени много внимателно какво очаква да види и с кого иска да кара ! Иначе може да се окаже в ситуацията в която бяхме ние. В момент като този решаваме, че е време за обяд и намирам място край пътя. където да отдъхнем за половин час и да хапнем докато променям трасето, отново.
;
Въпреки моментите на повишаване на тон, групата е в отлично настроение и всичко е наред ! Нормално е големи момчета да си мерят…моторите.
След обяд зачестяваме спиранията – горещо е и групата се нуждае от почивки. Докато едни търсят сянката и разпускат, други оставят ТДМски следи след себе си.
;
;
Новият асфалт и жегата погаждат лоша шега
на някои от моторите – за малко да паднат поради потъване на стъпенката в настилката !?! Поемаме пак на горе в планината където времето е доста по-приятно.
;
Малките проходи просто пропускаме. На големите спираме за снимки и да поразгледаме. Докато другите почиват, аз събирам камъни
;
Или следя за поставянето на отличителните ни знаци навсякъде.
;
Passo di Valles, 38054 Тонадико, Тренто, Италия;
;
Освен изящно реставрирани бижута…
;
…тук ще видим и най-новите тенденции в туристическите мотоциклети.
;
Слизайки отново в ниското, групата минава през известното курортно градче
Моена
;
Спираме на самия център на града, за да пием по кафе и да прегледам отново трасето.
;
Плановете са да хванем някой по-бърз път и да стигнем до Лаго ди Гарда където да спим тази вечер. След като идва
кафето се чудя дали да го пия или да го гледам
Ем го поръчах дълго…
;
Докато бъбрим на висок глас, от масата до нас ни заговаря какедонката Биба . Оказва се че работи тук и е силно учудена и щастлива, че вижда Българи в този регион – навсякъде сме рядкост брат…
;
;
Почерпва ни с кафето, а ние и оставаме магнитче от БГ за спомен. Това е иновация, която реших да пробвам тази година а другите много я харесаха. Така домакините ни, при които спим, или интересните хора, които срещаме по пътя си биват изненадвани с този малък жест. Биба ни връща, като ни купува и тя магнити от Моена, но ние я затапваме с помощта на Радо и бутилка вино, която той взима от местен магазин. Така след сериозна обмяна на смях и подаръци, трудно поемаме по оставащият за деня път.
;
Движим се възможно най-бързо като се опитваме да не нарушаваме установените правила за скорост в Италия.
Слънцето слиза ниско зад планините и открива друга гледна точка на всичко под нас.
;
След дълго каране спираме в
Рива дел Гарда
и се настаняваме в къмпинг Европа. И днес успяхме да изминем 400 км.
;
Цената на човек е 12 евро. Разпъваме палатките точно до входа и след като отскачаме за бира и храна до Лидъл, решаваме да обърнем внимание и на езерото.
;
Почти сигурно е, че това е мястото, където всички ние оставихме част от себе си.
Невероятно място!
Изключително населено, все едно сме Август месец на Слънчака Ние също влизаме във водата.
;
Габровеца, на когото всичко му до колене, учудено гледа олимпийският ми опит в плуването.
;
Водата е приятна, чудна за къпане.
Като се стъмни си взехме по душче и седнахме да вечеряме. После оставихме Вальо да спи а ние решихме да разгледаме крайбрежието и да се потопим в живота на местните.
Пихме по някоя и друга бира, посетихме местна Pasticceria по поръка на приятел, и докато облизвахме сладко сладоледа, на дълго и широко обсъдихме всички жени в радиус от няколко километра Заредени с розови емоции се прибрахме в къмпинга и кой където му е палатката. Навих си часовника за 6 и заспах с мисли за следващият ден.
Очаквайте продължението:
Автор: Веселин Куршумов
Снимки: авторът
Около езерото Гарда има още изгодни места за нощувки:
Други разкази свързани с Алпи – на картата:
АлпиПосле и цяла Италия ви очаква: