Времето беше горещо, слънцето изливаше жупел върху скалите и нас, ние си казвахме „Наздраве” и всичко течеше по мед и масло... С напредването на времето и чашките плажът все повече опустяваше...
Изчакали да си тръгне и последната лодка, видимо почерпени, ние изиграхме на пустия плаж
GANGNAM STYLE by NAVAGIO...
Още няколко чашки добавиха интренационален привкус на настроението ни и ето – казачок „Навагио” ...
Най-добро е все таки нашенското... Отиващото си слънце беше изпратено в ритъма на класиката – „Градил Илия килия...“
Тръгнахме си от този прекрасен плаж, намирайки място за нощувка в непосредствена близост –
Само че се появиха вълнички, и то немалки, и затова изкарахме бойните кораби на сушата –
Поглед от плажа нагоре...
В очакване на залеза...
който дойде бързо с все по-нарастващи вълни...
Разквартируваме личния състав –
Дотук добре, но се оказа, че сме
хванати в капан –
вълните се усилиха дотолкова, че заливаха почти половината плаж (даже нахлуха пред нощта в палатката на Стоян) и се налагаше на два пъти да местим лодките все-навътре на сушата.
[geo_mashup_map zoom='8']
[geo_mashup_location_info]
Хубаво, обаче пък на останалата половина от плажа започнаха да падат камъни – от лешник до такива колкото юмрук, и то от доста високо. Рано сутринта се откъснаха от скалата два камъка – ето оттук –
и паднаха на около десетина метра от палатката на Стоян. Плажът потъна в прах и пушек. Все едно бяхме под вражески обстрел...
А вълните станаха доста сериозни – дотолкова, че не можеше и да си помислим за влизане в морето.
Нямаше никакви корабчета в морето, които да отиват към Навагио – по едно време мина пред нас най-големия туристически кораб, събиращ повече от двеста туристи – повъртя се, не успя на акостира от силното вълнение и се прибра обратно...
Гневното, красиво Йонийско море...
Изкарахме деня на плажа, около нас свистяха камъчета, едно от тях падна на масата на Дидо и му изкриви алуминиевите плоскости – бягахме с багажа насам-натам по плажа, докато морето си бушуване преспокойно съвсем близко до нас ...
Даже ласкавите лъчи на залязващото слънце не умилостивяваха неуморните вълни...
Бавно и неусетно морето погълна слънчевия диск...
А за нас остана опцията „Ха наздраве, другари !“ :) :)
Очаквайте продължениетоАвтор: Димитър ИвановСнимки: авторътДруги разкази свързани с Йонийско море – на картата :За подробности кликайте на ЗАГЛАВИЕТО горе
Днес ще звършим обиколката с лодка из гръцките острови заедно с Димитър. В тази четвърта серия това бяха Арго Сароническите острови: започнахме с остров Саламина, после – на остров Егина, отидохме до Агистри и Порос, а за последно бяхме на остров Хидра.Днес на ред е остров Спецес.Приятно четене:
Загубени из гръцките острови
3-та серия, 4-та част
Остров Спецес
С мъка отлепили се от магнетичната атмосфера на острова, наречен Хидра, се спуснахме към крайната цел на това пътешествие –
остров Спецес,
отстоящ на около 20 километра западно. Все едно, че минаваме покрай Сцила и Харибда:
Днес ще звършим обиколката с лодка из гръцките острови заедно с Димитър. В тази четвърта серия това бяха Арго Сароническите острови: започнахме с остров Саламина, после – на остров Егина, отидохме до Агистри и Порос, а за последно бяхме на остров Хидра.Днес на ред е остров Спецес.Приятно четене:
Загубени из гръцките острови
3-та серия, 4-та част
Остров Спецес
С мъка отлепили се от магнетичната атмосфера на острова, наречен Хидра, се спуснахме към крайната цел на това пътешествие –
остров Спецес,
отстоящ на около 20 километра западно. Все едно, че минаваме покрай Сцила и Харибда: