След като разгледахме катакомбите се насочихме отново към ключаря. Този път момчето си беше на работното място и малко трудно му обясних но разбра, че съм счупил ключа и, че мотора е отпред хаха. Извади парчето сравнително бързо след което почна да търси заготовка за ключ но уви нямаше. Пак с голям зор се опитах да го питам дали не може да отвори със шперц ключалката и да я смъкнем и да я пренареди по другия ключ който е за страничните куфари. Успя много лесно да я отвори със шперца след което махнахме една зегерка и свалихме патрона поигра си 5 мин да пренареди ключалката малко изпили някой зъбчета и хоп вече бях с един ключ на 3-те куфара. Сглобихме всичко и питам колко струва цялата операция. Познай 6 лв не можахме да повярваме B) , в БГ минимум 30 лв щяха да ни вземат за това.
Всичко наред – вече си отварям куфара и съм щастлив B) Трябваше да слизаме
към центъра на Одеса
като идеята беше да оставим моторите и да вземем маршрутка да усетим духа на Одеса в бутаницата B) но времето напредна и тръгнахме с моторите което се каза много по добра идея от ръгането в маршрутка. Движението е страхотно огромен град зелена вълна всичко отлично организирано не се образуват тапи никъде в същото време трафика е доста натоварен де да беше така и в София но уви не е. Големи булеварди някой еднопосочни с по 3 – 4 ленти в посока, основните са с общо 5 ленти като средната е със светофари над нея сутрин свети така, че 3 ленти да са посока центъра две обратно, вечер свети така, че две ленти са посока центъра и 3 ленти към кварталите много умно измислено и практично за разлика от при нас:
На снимката се вижда лентата която е между двойните пресечени линии си сменя статута вечер и сутрин.
Еднопосочен булевард:
Трамваите се движат отстрани отделени и не пречат на движението:
Е, не навсякъде, но на повечето места:
Стигнахме до някаква улица която беше леко затворена защото снимаха филм и ни казаха да обръщаме и решихме да паркираме там:
Имаше много интересна ограда на едно заведение точно до нас:
Тръгнахме из центъра много красиво старинни сгради, Кафе компот:
Насочихме се към
морската гара,
ето изглед от върха на Потемская лестница (Патьомская лесница):
Опа!… лодка Варадеро. Хаха, нямаше как да не я снимам:
Каретите бяха с дискови спирачки:
Шидера и змията:
Разхождайки се из едно малко паркче видях Маша от приказката „Маша и мечока“ – хаха! Трябваше да я снимам, но тя каза, че само, ако си купя от нейните близалки, така и направих B)
Днес започваме една обиколка на Испания заедно с Цветан, но входът към Андалусия ще бъде от юг – през Мароко. Затова днешната първа част ще разгледаме Танжер – точно срещу испанската Тарифа ;)Приятно четене:
Танжер, Мароко
С мерак към Андалузия
Фламенгото, сангрията, картините на ориенталистите и легендите за Алхамбра на Уошингтон Ървинг вече ме бяха омаяли, когато попаднах на кинофестивала Менар.
[caption id="" align="aligncenter" width="641"] „Любов в медината“[/caption]
Мароканската драма „Любов в медината“ ...
[caption id="" align="aligncenter" width="350"] „Любов в медината“[/caption]
... ми показа , че там копнежът за любов преодолява всички прегради и събуди мерака ми за това приключение. Исторически културите на Мароко и Андалузия са неразделни като двойка влюбени .
Пламъкът, с който мароканският учител от комедията ,,Андалузия, моя любов” разказваше за изчезналия Омаядски халифат превърнал се в
Кордовски халифат ,,Ал Андалуз”
в част от берберската империя на Алморавидите и Алмохадите и завършил като емирство на Гренада – мога да го сравня само с този на македонски даскал разказващ за империята на Александър Велики.
[caption id="" align="aligncenter" width="300"] Берберската империя[/caption]
Планът беше ясен, да избягам от нашата действителност и да потърся следите от романтичното минало на Берберската империя в Маракеш-Фес-Мекнес-Рабат- Кордоба- Гранада.
12 май 2013.Гласувах рано и след неделната литургия се отправих към терминала. Вечерта от предварителните резултати разбрах, че старите муцуни са пак в парламента . Заедно с други млади патриоти, които търсеха промяна, отлетяхме за Лондон. Така с low cost компаниите прелетяхме:
първо с Wizz Air до Лутън, а от там следобяд с
RyanairЛондон - Маракеш и накрая
с Blue Air -Малага - Букурещ.
Много доволни останахме от автобусите на СТМ в Мароко и на АLSA в Андалузия. Предполагам , че за някои от Вас ще се окаже полезна информацията за прехода ни към Андалузия или :
Рабат – Танжер – Тарифа – Кордоба
На десетият ден, този ден последен в Мароко рано сутринта в 6:47 взехме
първия влак от Рабат до Танжер
(95 дирхама)
Централната гара в Рабат (Gare Rabat Ville) не можеш да я пропуснеш сред поредицата от спирки, защото е разположена между два тунела, които минават под столицата. Влаковете на ONCF в Мароко са евтини, бързи, чисти, модерни, френски, удобни и спазват точно разписанието, а гарите им са като нашите Молове. Има и проект за жп тунел под пролива.
Внимание:
Танжер има две пристанища
Новото Танжер Мед има също фериботи до Алхесирас (Algeciras в Испания), но то е извън града (40km ), а до там е час път, а и билетите са по скъпи.
Старото пристанище е под медината и има евтини фериботи до най южната точка на Европа – Тарифа (Tarifa), а от там безплатен автобусен превоз до Алхесирас!
След мароканското кулинарното приключение моят стомах се разбунтува по обяд и търсеше место където да изригне. Слизайки на последната спирка в
Танжер
(Gare TangerVille) веднага се шмуганахме в петит таксито .
Поехме по един широк и красив модерен европейски булевард (Avenue Mohamed V) нагоре към медината (стария град).
За 10 дирхама таксито ме откара до
площад Гран Соко (Grand Socco) в медината или Place du 9 Avril 1947.
Тук мароканския крал Мохамед V след петъчната молитва се опълчил на колониалните сили Испания, Португалия, Франция и призовал за независимост*
Някога по калдъръма отекнало чаткането на копитата на врания жребец на крал Мохамед V. Но и тук любитството ни да надникнем в мароканска джамия остана незадоволено. Още от времето на френското управление
има забрана със закон за посещението на джамии от немюсюлмани**
Голямата джамия (Grande Mosquee)
е притихнала след вечерната молитва. Тя е построена на мястото на португалската катедрала в Гран Соко.
Грешка това не е джамия. Това е
Англиканската църква „Св.Андрей“
Кръстът на испанската католическата катедрала е над този поток от туристи и търговци, ченчаджии, конрабандисти и трафиканти .
Съгласно гръцката митология
Танжер е основан от Антей –
сина на Посейдон и Гея. Когато Херкулес удушил Антей, като го повдигнал от земята, тогава града го кръстили на името на вдовицата му Тинги.
[caption id="" align="aligncenter" width="400"] Свети Маркел и Касиян[/caption]
По римско време е Тинги е столица на провинция Mauritania Tingitana .
Тя е сцена на мъченичеството на първите християни, почитани и от нашата православна църква. Офицерът св.Маркелл отказал да поднесе дарове на официалните римски богове и бил посечен на 30 октомври 298г. Съдебният писар св.Кассиан, който отказал да подпише смъртната му присъда също бил обезглавен.
По късно името Тинги се променило на Танжер.
Промъкнах се през тълпата туристи слушащи тази истории , надолу до малкия площад - Петит Соко ( Petit Socco). Сокакът вдясно (Rue des Postes) –така ме упътиха любезните младежи от малкия площад и така се добрах до
хотела „Мамора“ (Mamora)
Миризмата от сенегалският ресторант отсреща не ме привлече. За отбелязване, че за пръв път там видях много негри. Макар Мароко да е африканска страна там срещнах по-малко негри отколкото в Брюксел или Париж!
Завих се с чистите чаршафи и благослових германеца, който ми препоръча този евтин хотел – 250 дирхама за двойна стая с баня. А можех да страдам и в по-луксозна обстановка .
По късно „Мамора“ се оказа на 15 минути пеша до ферибота ! Пребледнялата ми физиономия навярно е уплашила жена ми, която започна да ме буди, за да потърсим помощ. Вариантът за марокански лекар мислено отхвърлих , защото имах само европейска здравна карта, а нашата Европа е отсреща.
Добрах се аптеката на Петит Соко.
Но тя беше затворена - Сиеста !... Обратно в леглото до 4 след обяд.
На опашката в античната аптека, където с жестове обяснявам причината за моя жалък вид, който е много различен от образа на парашутиста от бодряшката тв реклама за Imodium (Lopedium). Ура, спасен съм! Мерси! Дори е по- евтин от България!
Междувременно появата на круизните туристи беше довела до покачване двойно цената на литър вода от 5 дирхама на 1евро или 10 дирхама. За да изпия лекарствата с чаша вода поръчах за жената едно кафе с мляко и ароматен ментов чай за мен в кафенето на площада за 10 дирхама. Покрай нас живота не спираше, бойки търговци на пиратски дискове, красиви мароканки и деца със сладолед. По едно време всички станаха да отдадат последна почит на една погребална процесия.
След като ми дойде солука поехме през
Факс портата (Bab-el-Fahs) за медината
Тя е една гъста мрежа от улички, дворчета, дюкянчета, лавки, будки и работилнички..
Без коментар за катмите с пълнеж. Днес бях на диета - питка от 1 дирхам .
Решихме да отдадем почит на
великият арабски син на Танжер – пътешественика Ибн Батута
Той е дал интересни сведения за братята ни от Волжка България, приели исляма от арабите в 922 г.
Открихме неговия мавзолей (Tomb of Ibn Batuta) сред сокаците на медината.
Но не открихме чехли с емблемата на ,,Барцелона” и отминахме :)
На терасата (Terasse Borj al-Hajouri) няколко ,,агенти” си предложиха услугите да ни снабдят с билети за ферибота.
– Шукран (мерси) – и продължихме сами надолу към фериботната агенция, където ни направиха агентска отстъпка от цената на билета 90 дирхама.
Старите английски оръдия на форта мълчат от векове .
До входа на казбата (крепоста) пресякохме булеварда Avenue Mohamed VI към морската гара.
Новата агенция „INTER LINE“ ни предлагаше да пресечем протока Гибралтар за 35 минути за 300 дирхама. Тръгване рано сутринта в 7:00 часа . Проверихме и в съседната FRS, но тя имаше курс в 9:00 часа.
Не забравяйте да поискате жълто изходно картонче, което да попълните при граничния изходящ контрол!
Пристанището на Танжер е модерно, но този топ беше по-интересен.
Купихме билетите и се върнахме обратно на нашата улица, където си взехме зарзали, бисквити и вода за утре. Останалите дирхами обменихме без проблем обратно в евро. Не ни поискаха бележка от предишната обмяна.
Късно е. Хладно е. Поискахме по една завивка допълнително в хотела. Все пак избягнахме поройните майски дъждове в Европа, докато бяхме в Мароко. Дано утре времето бъде добро за корабоплаването. Полумесецът ни се усмихна в последната арабската нощ. Иншалах!
В 3:30 часа сутринта имахме безплатно събуждане от сладкия тенор на мюезина . Поглеждам през прозореца и познавам зеления покрив на Голямата джамия,която е до нас! Уф! Това е за последно, успокоявам се и се завивам отново през глава .
Така до следващият призив към правоверните, който взимам на сериозно – 5:30 часа е! Време е , ако искаме да хванем първия ферибот . Билетите важат и за втория - ми отговаря жената. Но аз съм непреклонен и ставам.
Красив е изгревът на 23 май 2013 в Танжер.
Белият град още не се е събудил.
Тук се срещат тихите води на Средиземно море и по-бурните на Атлантика.
Очаквайте продължението*Потресаващо много неща в историята (вкл.съвременната)се случват след петъчната молитва – бел.Ст.**А просто можеха да поискат платен вход, както е с църквите в Охрид – бел.Ст.Автор: Цветан Димитров Снимки: авторътДруги разкази свързани с Мароко – на картата:
За подробности – кликайте на ЗАГЛАВИЕТО ГОРЕ! :)