Петъчният ни български пътепис ще ни води до Побитите камъни, където наш водач ще бъде Янита.

Приятно четене:

Пътуване до Национална защитена местност Побити камъни

край Варна

Преди много време, когато морето достигало тези земи, то било охранявано от титани, подчинени на Бога на морето. Недалеч от мястото имало малко селце, където живеел млад мъж. Когато Бог му разкрил своето име, го обрекъл завинаги да пази тази велика тайна. Затова момъкът бил безсмъртен. Бог обаче го предупредил, че ако се изкуши и разкрие името му, отново ще стане смъртен.

Една сутрин момъкът съзрял на морския бряг невероятно красива девойка. Те се влюбили от пръв поглед. Но тя била отредена за жена на предводителя на морските титани. Любовта накарала момъка да се престраши и да отиде при титаните. Той обещал, че ако му преотстъпят момичето, ще изпълни едно тяхно желание. Титаните заявили, че девойката ще бъде негова съпруга, само ако се съгласи да разкрие името на Бога.

 

Преди изгрев на следващата сутрин се срещнали на морския бряг. Младият мъж бил решен да жертва безсмъртието си в името на любовта. Той заявил, че е готов да разкрие името на Бога. Тогава момъкът започнал да подрежда титаните по морския бряг. Когато приключил, им казал: „Аз току що изписах името на Бога с вашите тела“.

Бог останал поразен от тази невероятна постъпка в името на любовта. Той решил да накаже титаните, затова че посегнали на най-скъпото на младия човек – неговото безсмъртие.

2, Aksakovo Municipality, Bulgaria

 

Когато първите слънчеви лъчи озарили брега, морските пазители мигом се превърнали в каменни колони, застанали по начина, по който човекът ги подредил. Младежът тръгнал по брега да открие своята любима. Легендата разказва, че когато се срещнали и прегърнали, изпод краката им бликнал извор с чудодейна лековита вода.

Това е една от легендите за Каменната гора край Варна. Съществува и друга, разказана от Карел Шкорпил, който споменава местността с приказка за великани- строители, пренасящи  колони за градежа на първата българска столица Плиска.

Никой не знае какъв точно е произходът на каменните блокове. За тяхната поява съществуват само легенди или хипотези, върху които години наред учените спорят: дали камъните са природен феномен или са артефакти- дело на човешка ръка. Няма нито едно доказателство за която и да е от хипотезите. Ето защо право на личен избор е приемането на която и да е от тях за своя истина; избор невъзможен без докосване до причудливите каменни колони.

В местността Побити камъни обаче ме отведе една друга легенда, свързана с чудодейната сила на лековитата вода от една чешма, която се захранва от местен извор. И в търсене на тази чешма в най- горещата част от деня, платихме по 3 лв. такса вход, за да разгледаме и причудливите каменни постаменти.

 

 

Непосредствено до входа има музей, в който може да се прочете всичко за каменната гора на няколко езика, да се купят сувенири или да се ползват услугите на местен екскурзовод. Но пък и всеки може да се разходи и свободно из местността, да снима, да обсъжда своята хипотеза, стига да не вреди на причудливата експозиция на открито.

До местността се стига лесно с влак или с автомобил. През местността преминават туристически екскурзионни маршрути, има обозначения и за пешеходци. Общата площ на каменната гора е 253 хектара, които едва ли биха могли да бъдат обходени за един ден.

Пустинен пейзаж без растителност, сякаш камъните държат зеленината настрана да не ги разруши. Такава е местността Побити камъни край Варна, разказана с едно изречение. Много от посетителите считат, че това е разрушен древен град, обвит в мистика. И наистина, мястото е с особена енергия, излъчва спокойствие и безвремие. Почва тук няма, навсякъде е пясък и камъни. От 1937 год. местността се води защитена и днес е част от Натура 2000.

Като уникален геоложки феномен

Каменната гора или българският Стоунхендж,

са включени и в каталога на Юнеско точно с това обяснение- природен геоложки феномен, като предположенията за тяхното образуване са две: на принципа на сталактитите в пещерите или че това са коралови рифове.

Преди 50 милиона години всичко тук е било дъно на море, чиито мълчаливи стражи са били точно тези каменни колони. Устояли са на капризите на времето благодарение на здравите си основи, които стигат до 40 метра в дълбочина в земята. Всички каменни късове са с еднакъв варовиков състав, но с много различни форми. Това е и причината някои от каменните колони да си имат и имена, в зависимост от това, на какво наподобяват: слон, камила, трон и т.н.

Аз до своята истина не стигнах, нито пък приех някоя от хипотезите, но с удоволствие се разходих из периферията на Каменната гора; просто ден за една разходка в миналото. В очите ми се блъскаха само скали, вятър и слънце, в наши дни морето е далеч от това място. И не се вижда. Не се вдишва или усеща по някакъв начин. И е част от хипотезите, част от паметта на времето, част от генеалогията на камъните- загадъчни и многобройни, които ще будят интерес и догадки още много време.

Автори: Янита Николова

                  Даниела Георгиева

 Побити камъни, филм на БНТ2

 

 

Автор: Янита Николова

Снимки: авторът 

 

Други разкази свързани с Черно море – на картата:

 Черно море