През март 2019-та небезизвестният Фонд за лечение на деца в чужбина беше иззет като функции от НЗОК. Това трябваше да се случи много по-рано и самото съществуване на фонда винаги беше временна мярка. НЗОК обаче така и не беше готово. За пръв път разгледах публичните данни на фонда преди почти 10 години покрай скандали с обвинения и арести.

В последствие при прехвърлянето към НЗОК направих анализ на същите и показах, че всъщност почти са спрели с решения за финансиране, забавят много други, не обновяват регистъра и информацията за родителите и цялостно процесът не работи независимо, че времето е от критична важност за много от тези деца. Последва размяна на отговори с НЗОК, в които се оправдаваха, обновяваха, поправяха и заличаваха записи от регистъра, обещаваха публичност, а аз отговарях отново със същите тези данни, които ще видите тук. Четири години по-късно ситуацията не се беше променила особено.

Под тази статия ще намерите списък с всички текстове, които съм изписал между 2016 и 2022 по темата, включително за набирането на средства през платформи и „търговците на надежда“, както аз ги наричам, които експлоатират мъката на родителните на деца с нелечими болести. Тук искам да покажа последните данни на НЗОК за лечението на тежко болни деца. Както винаги, ще опиша от къде са данните, какви са условностите, какво съм сравнявал, какво липсва и какво не може да разберем от тях.

Регистър и липсата на прозрачност

Фондът за лечение на деца имаше един регистър, който позволяваше да се проверява статуса на заявлението по номер и дата на подаване. От фонда и в последствие НЗОК изтъкваха, че полетата в регистъра не отразяват подходящо работата им и затова много информация се съдържа в коментари. Истината беше, че дори така много от заявленията не бяха обновявани, бяха сгрешени дати или процедури. Още от самото начало обещаха, че ще има нов регистър с повече позрачност и в полза на родителите. За поне три години това не се случи.

В последните три години обаче направиха все пак такъв. Самата страница изглежда по същия начин, но съдържанието е различни. Позволява повече информация за експерти и комисии, искания от заявител и лечебно заведение, дали се търси оферта в чужбина от НЗОК или от заявителя, колко е заплатено и какъв е резултатът. Тоест, макар със забавяне, все пак нещо са променили. Белег, че пасва по-добре на процеса ще видите в графиките по-долу – почти няма заявление без обновен статус, та дори и да е прекратено.

Това, което виждаме обаче е, че много от полетата продължават да не се попълват. Например, това за резултатът от лечението е попълнено само за 5% от одобрените лечения. От тях 89% са „с подобрение“, 10% са без промяна, 5 случая са с влошаване и 2 – с летален изход. На база тази информация обаче не може да се направи извод за каквото и да е от останалите случаи предвид, че липсва за повечето. Отделно, че нерядко полето се използва за несвързани коментари по воденето на преписката. Аналогично в полето за изплатените суми не се съдържа никаква информация по темата – единствено номера на изходящи документи, а на места дори бележки, че има благодарствени писма от родители. Подобни неща виждаме и в други полета, както и се продължава с основно писане в бележките отдолу.

Доколкото тази информация е основно за родителите, показва, че няма особена разлика в практиката на конкретните чиновници. Разбира се, отново отбелязвам положителното, че почти всички са със обновен статус. Това обаче може да е също някаква автоматична функция, която да ги обновява като прекратени след време.

Липсва обаче почти изцяло публичност на данните и статуса на заявките. Самите заявления не съдържат каквито и да е лични данни, документи, епикризи или нещо, което да даде причина да не бъдат публични по подразбиране. Единстветното, което получаваме са справки от НЗОК няколко пъти на година. Там се споменава единствено статистика за брой получени и одобрени заяеляния, но и изплатени суми, за какво е плащано и за къде. Броят заявления може да ги потвърдим чрез данните в регистъра, но нищо от останалото не можем нямаме изходните данни.

От тях разбираме, че е имало само 191 одобрени лечения в чужбина за първите 9 месеца на 2025-а или 8.5%. Разбираме, че са изплатени 55.6 млн. лв. на болници. Половината на СБАЛДБ проф. Иван Митев следвана от 12 млн. за университетската в Пловдив. От тези пари 8 млн. са за лекарства като половината са отишли за болницата Токуда без да има някакво лечение там. Има всъщност още доста детайли, включително детайли какви лекарства за закупени като кодове. Липсват обаче количества и връзка с конкретни случаи и начин да се проверят защо и кога.

Методология

Данните, които разглеждам са заредени от регистъра и не съдържат идентифицираща информация за отделните случаи. С огледа на изписаното до тук не може да съдим по тях дали и колко пари са изплатени на кого, както и каква е успеваемостта на различните лечения, трансплантации и други процедури в България и в чужбина. Доколкото има някои индикации за разпределението на пациентите от справките, за да знаем какво се случва следва НЗОК да предостави всички документи за изследване без да са публични. Има механизми за това и такава роля е имал обществения съвет преди години. НЗОК се слави като черна дупка за информация по принцип, та дори потвърждението на публикуваната статистика е трудна.

Друга особеност на обновения регистър е, че съдържа информация само от 2022-ра насам. Всички стари данни от 2016-та насам са изтрити. Аз обаче ги пазя и съпоставих. В справките долу включвам, например, заявленията, които са подадени през 2021-ва и решени през 2022-ра. Тях не може да открием вече.

Доколкото структурата на данните е различна, успях да съпоставя ключови метрики, които следях преди – дата на подаване и решаване, как е решен, колко експертни становища са искали, кога и колко време са изготвяни. На база на тях съм изготвил долните графики и това позволява да сравнявам с предишни периоди – от 2016-та до сега. В графиките долу виждате повечето сравнения от края на 2017-та заради особености в справките. За повече подробности и стари сравнения погледнете предходните статии от серията в линковете в края на тази.

Какво показват данните?

Графиките долу показват различни аспекти от данните на НЗОК за лечението на децата. Групират данните по дни или месеци на подаване или решаване на заявленията. В сиво съм маркирал периода на стария Фонд. Периода между март 2019 и декември 2021-ва са архивираните ми данни от регистъра преди обновяването. След януари е от новата му версия допълнени както е описано горе.

Първата графика показва колко заявления са подадени през даден месец и до какво решение са стигали. Преди 2022-ра виждаме доста без или с неизвестно решение. След обновяването на регистъра се вижда, че доста са прекратени. Тук може да предположим, че предишните „неизвестни“ са били всъщност прекратени, но това не е отразено или е било невъзможно да бъде отразено в регистъра.

Виждаме значително увеличение на подадените заявления в последните три годни. През последните няколко месеца дори заявленията надвишават натрупания куп случаи при предаването на функциите на НЗОК през март 2019-та. Виждат се двойно повече откази, макар да не може да сме сигурни, тъй като има съмнение за качеството на данните преди това. Много нерешени случаи през ноември 2025-та са тъй като данните са свалени в началото на декември.

Няма ясно обяснение защо има практически двойно увеличение на заявленията за финансиране. Бихме могли да знаем единствено като се вгледаме в конкретните досиета и сравним с тези преди това. Може да спекулираме, че е имало спънки пред подаването на заявления преди, а сега ги няма. Възможно е да има повече лекарства, които вече не се покриват от касата или променена практика на болници и лекари да ги прави недостъпни. Също, че има иновативни лекарства и лечения, които както е известно НЗОК, министерството и законодателя традиционно с голямо закъснение поемат от касата. Поради липсата на възможност да идентифицираме отделни случаи, възможно е да има многократно и допълващо искане за финансиране за едно и също дете и състояние. Нищо от тези неща не стават ясни от наличните данни.

На следващата графика виждате същите данни, но като дял от подадените през месеца. Така виждате по-добре какъв е процентът на одобрените.

Повечето случаи горе дават идея, че е възможно да има подобрение на капацитета и процесът за обработка на заявления. За това може да съдим по средното време на обработка на всеки случай. Въпреки драстичното увеличение в последните три години, виждаме всъщност по-бърза обработка на заявленията. След забавяне през 2022-ра, виждаме постепенен спад най-вече във времето, което прекарват исканията в комисия. Това време изключва чакането на експерти (в червено), но включва чакането на допълнителни документи, оферти от болници и самото решение на комисията.

В миналото критиката към работата на НЗОК бяха именно, че връщат много родителите за документи, които следва да изискат по служебен път или да имат вече, че бавят много писма и становища и прочие. Дори с тази привидно по-бърза работа, виждаме, че едва в началото на тази година НЗОК тепърва се доближава надеждно към ефективността на работата на фонда преди прехвърлянето му в касата. Всичко това – повтарям отново – не ни казва нищо за ефективността на самото лечение, правилното назначаване на лечения, успеваемостта на операциите у нас спрямо тези в чужбина и като цяло изходът за самите деца. Не показва и колко качествено се работи, т.е. дали се питат правилните хора, дали се иска цялата информация и разглеждат всички важни аспекти. Показва само колко застояват папките на бюрата на НЗОК докато децата чакат лечение.

Следващата графика разглежда случаите от друг ъгъл. Колко решения са взети през всеки месец. Няма значение кога са били подадени, а колко комисията е обработила. Виждаме отново стабилно увеличение през последните години, което говори за увеличение на капацитета на касата и подоряване на процесите им. Забелязва се значително увеличено отказване на финансиране в края на 2022-ра и началото на 2023-та, за което не виждам обяснение в самите случаи. Тези числа обаче подкрепят впечатленията от по-горе за подобрена администрация поне от гледна точка на бързина.

Тази графика е може би по-важна от предишните. Показва отново колко се застояват случаите, но разпределени по време на взимане на решението. С други думи, може да кажем от нея колко средно са чакали децата за решенията взети през даден месец. Показва по-добре натрупването на работа през времето. През ноември 2025-та например около 250 решения са били чакани средно 26 дни, 6 от които са били при чакане на експерти. Тук виждаме отново тректория надолу, особено в последните години и отново изравняване с нивата между 2016 и 2019.

Следващия изглед показва разновидност на предишната графика. Докато там гледахме каква е средната стойност, тук виждаме каква е вариацията в рамките на самите случаи. Т.е. от решените в даден месец, колко са чакали седмица, колко под месец и колко над месец. Виждаме отново увеличението на броя решени случаи от графиката по-горе. Виждаме обаче относително намаление на случаите, които чакат над месец. Тези под седмица не се променят особено. Типично се чака между седмица и месец.

Последната графика отговаря на въпроса колко заявления са престоявали по папки на бюрата на фонда и в последствие НЗОК през всеки един ден от годината. Тоест броят решения, които в даден ден са вече подадени в миналото, но очакват решение. В червено виждате решения, за които няма информация за решаване. Присъстват в графиката максимално 30 дни след последното действие по тях – например становище на експерт.

Заради подобреното обновяване на случаите виждаме много малко такива след 2022-ра. В последните няколко месеца има повече предвид средното време за решаване, което обсъдих по-горе. Виждаме значително натоварване със случаи, което изглежда относително постоянно. През втората половина на 2022-ра е имало някакъв рекорд от средно 280 активни случая на ден. Не изглежда да е заради особено забавяне в обработката. Няма и голям пик в подаването на искания. Вероятно е комбинация от тези и административно забавяне.

Какво от това?

Както казах нееднократно, тези данни говорят не за отделни случаи на лечение, а за ефективността на една администрация. Многократно съм казвал, че публичните данни, качеството, белите петна в тях и дори какво се отказва като информация говори за самата администрация, работата ѝ и понякога злоупотребите. В случая виждаме именно това.

Поне от видяното до тук изглежда, че има по-добра организация и заявленията се придвижват по-бързо. Остава отворен въпроса за качеството на процеса, ефективността на изразходването на средставата и най-вече до каква степен това води до по-добри резултати за децата. В миналото обществения съвет правеше такива анализи предвид, че имаха данни, разбирането за тях и даваше съвети. Сега такава прозрачност няма. Дори това, което ви показвам е на база добре скрити данни в регистър направен дори по-труден за навигиране.

Справките на НЗОК колкото и подробни не подлежат на проверка, не дават данни за успехите и неуспехите, доколкото 55-те милиона за български болници помагат на пациентите, а не предимно на самите болници и ръковоството им, защо 8-те милиона за скъпи лекарства минават основно през частни болници като Токуда и защо леченията в чужбина са намалели толкова значително за последните 6 години.

Въпреки обновяването си регистърът също не дава такава информация. Би трябвало НЦОЗА или агенцията за одит да прави такива анализи, но това не се случва. На данните на първите не бих разчитал особено така или иначе. Научно изследване на оригиналните документи и данни при запазване на лична и търговска тайна е напълно възможен вариант. НЗОК, както многократно съм изтъквал, е черна дупка за данни и особено в случаи като този, когато финансови интереси на огромни болници и доставчици на услуги и лекарства са засегнати.

Бих се радвал да покажат със сурови данни и документи, че не съм прав. Последният път, когато се опитаха през 2019-та постигнаха точно обратния ефект – сами подкрепиха изводите ми.

---

Ето всички статии от поредицата:

• юни 2016 – Детски живот по целесъобразност
• октомври 2016 – Колко се е влошило положението в ЦФЛД, ако вярваме на проф. Пилософ?
• ноември 2016 – За мъглявата прозрачност във Фонда за лечение на деца
• април 2019 – Чиновниците, касата и тежко болните деца
• 19 юни 2019 – НЗОК без нито едно решение за болно дете от месец
• 20 юни 2019 – Какво НЗОК каза вчера, какво премълча и как да го проверим?
• 23 юни 2019 – НЗОК все пак обнови регистъра си и нещата изглеждат още по-зле
• юли 2019 – НЗОК без да иска ни показа, че двойно бави заявленията за лечение на деца
• август 2019 – От немислимото до непонятното
• септември 2019 – НЗОК и болните деца – 6 месеца бюрокрация
• февруари 2020 – Колко бързо откликваме на зов за помощ?
• ноември 2020 – Какво се случва с бившия Фонд за лечение на деца?
• февруари 2021 – НЗОК и тежко болните деца – две години по-бавно и навярно по-скъпо
• август 2021 – НЗОК и тежко болни деца – бюрокрация до смърт
• октомври 2022 – Лечението на тежко болни деца – четири години без напредък
• юни 2023 – Търговците на надежда и техните жертви

Преди три години накарах НЗОК да направи възможно поръчването на ЕЗОК през интернет, а в началото на тази година направиха процеса по-лесен – с формуляр и ПИК от НАП. Европейските здравноосигурителни карти са важни, защото ни осигуряват безплатна грижа в спешни случаи в страни извън България – нещо, което може да струва значителни суми иначе. Безплатни са всеки задравноосигурен, макар да струват доста на държавата, както ще стане дума по-късно.

Стандартният начин за поръчване на такива карти години наред е да се ходи на място – обикновено в клон на банка, да се попълват заявленията и после да се ходи отново след една до три седмици да се вземат. Губи се значително време, което доста хора не забелязват докато чакат на опашка. Недостатъкът на дистанционното поръчване е, че се плащат няколко лева за доставката.

Статистика за изваждането

В края на 2023-та попитах НЗОК колко души са се възползвали от тази възможност и останах разочарован – 0.78% от заявленията към онзи момент бяха пуснати дистанционно. Днес взех последните данни и изглеждат значително по-добре. През май 2025 виждаме, че вече 4.13% от всички изкарани карти са били поръчани електронно. Това е двойно спрямо 2024. През 2023-та бяха едва 0.1%. През февруари и март пък над 5.2% от новите карти са изкарани така.

Докато през 2022-ра едва 19 карти са изкарани електронно – първата през януари е моята и после още три през лятото са на семейството ми. През 2023-та имаме 736 – повечето след статията ми. За цялата 2024-та имаме 2688 издадени дистанционно карти. За първите пет месеца на 2025-та имаме вече 2712, което е повече от цялата предходна. При това най-много карти се изваждат през юни до август. Изглежда повечето хора се сещат веднага преди почивката си и ги поръчват тогава. Това означава сериозен ръст и тази година и може би, че догодина ще достигнат двуцифрен процент.

В числата горе включвам както подаването на пописан документ направо през ССЕВ, така и през електронния формуляр на egov, който отново генерира документ и го изпраща на съответната служба на НЗОК през сигурно електронно връчване.

Интересен момент тук е, че само от последната ми статия през януари 2025 за по-лесния начин за вадене на ЕЗОК, посетителите от нея са отворили въпросния формуляр на НЗОК в egov над 2000 пъти. Подадените искания за ЕЗОК пък са 2712. Доколкото е вероятно част от „изпратения трафик“ да не е направило карта веднага, може да се каже, че тези хора са си изкарали все пак такава – обикновено по няколко за семейството си. Ако приемем, че едно отваряне е една карта, а то не е – понякога са 0, понякога 4 – то излиза, че над 75% от хората издали карти са тръгнали от моя блог. Последното не може да се оцени точно без някакво ecommerce проследяване, което надали egov има или следи. Гледайки числата обаче виждам, че изглежда липсва друг канал за популяризиране на дистанционното изваждане на ЕЗОК. Този метод освен, че пести време на всички е и по-евтин и бърз са самата администрация.

Единствен кандидат за милиони

Тук е важно да се повтори отново, че всъщност ЕЗОК всъщност не са безплатни – плащаме ги от здравните си застраховки. НЗОК прави поръчка почти всяка година, но миналата година се провали, тъй като единственият кандидат изпълняващ тази услуга от години поиска двойно увеличение на цената на карта – от 2.4 лв. над 4.8 лв. НЗОК склони и направи нова поръчка с двойна цена специално за този кандидат с обща стойност 2.3 млн. лв., но удължи срока на три години. Интересното е, че са отменили поръчката, защото е имало един единствен кандидат, а после същия спечели като единствен кандидат новата поръчка, както предходните няколко. Прозира ясно нагласянето на критерии и аргументи в АОП.

Всъщност, крайната сума платена на изпълнителят може да е значително по-голяма, тъй като е за конкретен брой карти на година – 160 хиляди. През 2022-ра са били изкарани 136419 карти, но през 2023-та са 163280. Миналата година са били само малко повече – 160427, но тази за първите пет месеца вече задминаваме същият период за 2024-та с 10% и изглежда пак ще имаме много повече от договорните количества.

За сравнение, през 2022 г. 658247 души са посетили само Гърция само за туризъм. Още 791385 са посетили други държави от ЕС със същите цели. През 2024-та вече над милион българи са посетили Гърция за почивка и още 1.2 млн – други държави от ЕС. Дори не включвам Сърбия и UK, където ЕЗОК също важи. Това означава, че едва 7% от българите пътуващи с цел почивка в ЕС имат европейски здравни карти към миналата година. Толкова планира НЗОК в поръчките си, защото изглежда търсенето е толкова.

Дежурно абониран за тази поръчка КОНСОРЦИУМ КИМ-2000-ДЕМАКС (ЕИК 175180734), зад които стои Боряна Хинова и Петър Кънев. Хинова има няколко форми, включително за недвижими имоти, но такава за медицински транспорт. Последната участва в друг консорциум, който печели десетки поръчки от общински, частни и държавни болници за милиони за транспорт на пациенти за хемодиализа. Петър Кънев е депутат от БСП станал печално известен с прескъпите холограмни стикери за гражданска отговорност за коли, които не само са ненужни, но и скочиха многократно като цена. Благодарение на лобизма си в НС успя да ги запази въпреки опитите на Божидар Божанов и други да ги махнат.

Обсъдих преди как и защо няма конкуренция в тази поръчка. Аналогично на гражданската отговорност и таксата на ЕЗОК скочи значително. Макар да не вадим пет лева при поръчването ѝ, отново я плащаме през застраховките си и касата се източва аналогично на други схеми на болници и посредници за лекарства и консумативи. За тази цена консорциумът посредничи на печатницата и една банка да приема и обработва заявленията, както и да печата и изпраща картите. Докато наистина изработването им е нещо, което следва да се прави от компания и има персонализация на всяка, дори тогава себестойността за всеки друг аналогичен случай би бил поне четири пъти по-малка. Трудно е да се повярва, че логистиката би струвала толкова без връзки и търговия на влияние, още повече, че включената банка печели от притокът на хора в клоновата ѝ мрежа. Предвид дългият списък с поръчки в здравната сфера, в които са замесени тези и свързани с тях лица, лесно може да се видят сигнали за нагласени поръчки и надути цени за „свои“.

Защо е карта и е за една година?

Многократно се обсъждаше и защо стандартните карти са само за една година. В други държави са за пет или докато човек има застраховка. Според НЗОК това било да се пресекат измами където се вади карта и после се използва при спрени здравноосигурителни права. Самите НЗОК обаче признават, че нямат идея колко души всъщност са имали ЕЗОК без застраховка. Поисках данните и казаха, че могат да търсят само за конкретен човек в конкретен период. НАП знаели, но никой никога не е съпоставял записите за активни ЕЗОК с платците. С други думи това извинение е измислено, не се основава на данни и само надува сметката в посока един депутат от БСП.

Има инициатива в Европейския съвет за превръщане на ЕЗОК в изцяло електронна карта – в приложение на телефона, като част от чипа на личните карти и/или част от електронната идентичност. Тогава ще може в реално време да се показва дали някой има здравни права където и да се намира, както и да се отчита, че картата се използва. Първи индикации за това видях преди още осем години обаче и предвид, че се води от поемащите председателството на съвета, които се сменят на шест месеца, не виждам особен напредък в тази посока. До тогава има задължение да е физическа карта с конкретни атрибути на гърба и отпечатани данни.

The post Колко българи имат ЕЗОК, как ги поръчват и кой плаща? first appeared on Блогът на Юруков.

Виждате често кутии и кампании да събират пари за това или онова лечение. Често става въпрос за онкологични заболявания. Също нерядко обещаното изцерение от обикновено чуждестранна болница е чиста форма на шарлатанство. Убедиха ме наскоро да не се задълбавам вече в темата, но вчера нещо ми припомни за това и ме вбеси.

До мен стигна мейл, който видимо е от част от лобистка кампания за промяна на покритите от държавата процедури. При всичките проблеми в здравеопазването ни и особено в проследяването и лечението на онкологични заболявания, има натиск да стане не само приемливо, но и да се заплащат неща като „биоток“, „детокс“ на конкретни органи, свръхдози с витамин С и ред други без никакви доказателства за най-малкото благоприятен ефект.

Не, че ще доста от обещаните лечения в Турция Израел и т.н., за които се плащат баснословни суми срещу зрънце надежда за родители и роднини имат същата медицинска стойност. Нека гледаме обаче в своя си двор.

Лошото е, че подобни фалшиви лечения вече са много вървежни у нас – също както барокамерите дето уж „лекували“ аутизъм, хомеопатията срещу наследствени заболявания и стволови клетки за какво ли не. За всяко от тези съм виждал кутии, концерти, кампании и дарения от общински съвети и винаги се аргументират с вариация на твърдения за реакции от ваксини през лекарска немарливост или немощ на съществуващите методи за лечение.

Тези преуспяват във вакуума на управлението на здравната система, в който посредници на лекарства строят болници и диктуват закони и регулаторна политика, а шефове на болници мачкат почернени майки и си строят секс апартаменти с пари за лечение. Измамниците, за които говоря, са просто лишеите, които неизменно се развива върху една прогнила каца. Предупреждавам за тях и методите им от години, сега са просто по-видими.

Та затова се сетих вчера. А защо ме бяха убедили да не задълбавам? Заради другата важна част от уравнението – ние дарителите, които ни е грижа и искаме да помогнем в останалите случаи, когато не само има нужда, но и има реално лечение и шанс.

Но да видим дали министерството ще захвърли в коша ония лобизъм толкова бързо, колкото аз връчената ми завчера визитка на ортопед-хомеопат.

Иначе, писал съм преди доста за фонда за лечение на деца, данните за онкологичните заболявания в България и една от доказаните мерки за превенция на един от най-пагубните му форми у нас.

The post За шарлатанските лечения и лишеите върху прогнилата каца на здравеопазването first appeared on Блогът на Юруков.

В края на юни разказах за история започнала още през януари 2022. Става въпрос за възможността да се издава Европейска здравноосигурителна карта изцяло дистанционно. В последствие в. Сега допълни, че няма нужда от електронен подпис, а е достатъчен ПИК на НАП, за да се осъществи подаването. Това улесни значително процеса.

От тогава доста хора споделиха в социалните мрежи и коментарите тук какъв е бил опита им. След като минаха летните отпуски, реших да попитам НЗОК все пак колко хора все пак са се възползвали спрямо общия брой изкарани карти. Ето какво научих.

През януари 2022 е подадено едно заявление през ССЕВ – моето. След три месеца увещаване получих картата си през април. Тогава писах за пръв път за случая в twitter. Според предоставените данни, следващите подадени заявления са чак август – общо 12. Три от тях са отново от мен за останалите от семейството ми. След това има между по 2 до 11 между ноември и април 2023. През май тази година пуснах още 4 заявления, за да обновя картите. Още 13 души са подали тогава.

В края на юни пуснах статията си как работи процеса и 58 души са го използвал. През юли вече беше копиран текста от няколко медии и 195 са подали заявление, а през август и септември – още общо 209. Откакто показах, че може и следва да е опция, над 400 души са попълнили заявлението и са получили картите с куриер.

За сравнение, от началото на 2022-ра до края на септември 2023 са били издадени 283625 карти на гише. Приемайки, че в този период някои са били преиздадени, това означава, че поне 164 хиляди души са се редели два пъти почти изцяло в клонове на партньорските им банки, за да си вземат картите от НЗОК.

Подновените карти са 60% от всички издадени. За такива се считат всички карти на хора, които някога са си изваждали ЕЗОК. Забелязва се сериозно покачване на новоиздадените карти през това лято, отчасти заради кампания в медиите колко са полезни всъщност. Интересно е, че немалко количество карти се издават в рамките на цялата година, не само през летните месеци, когато е основният поток от пътувания зад граница. Кривата съвпада доста добре с тази на излизащите от страната с цел почивка. Закономерно се вижда пик през юни и юли, т.е. преди летните отпуски.

Интересно наблюдение е, че немалка част от картите издадени пред 2022-ра не се преиздават скоро след изтичането на едногодишния им срок през 2023-та. Пикът това лято е основно от нови карти. Има обаче поне една група от около 100 хиляди души, които редовно си обновяват картите. Може да свалите всички числа от отговора на НЗОК тук.

Тук отново изниква въпроса защо е нужно всичко това. Обяснението на НЗОК от край време е, за да се пресичат злоупотребите. Попитах колко притежатели на карти са губили здравните си права докато са имали активна карта. Казаха ми, че не знаят. Причината е, че не го следят активно, а при искане за покриване на лечение. Отделно се оказа, че НЗОК нямат справка в реално време кой си плаща здравните вноски и кой не – налага се индивидуално да проверяват всеки за конкретен период през интерфейс на НАП. Това, както сами се сещате, е абсурдно на много нива.

Това, което ми отговориха обаче е, че от 140669 заявления подадени по какъвто и да е начин през 2022-ра, 2371 или 1.69% са били отказани заради прекъснати здравни права. Това число и съответно процент намалява значително откакто има ЕЗОК – от 5662 в 2013, през 4374 през 2018 до наполовина сега спрямо преди 10 години. Така смисълът от краткия срок на тези карти се обезсмисля, предвид, че разходът за издаването всяка година, разпространението и времето, което хората губят е повече, отколкото потенциалните щети за касата.

Докато някой в НЗОК започне да мисли за този и други далеч по-тежки пороци в системата, това, което огромна част от хората губещи време по каси и банки могат да направят е да използват дистанционния вариант. Това, с което Министерството за електронното управление от една страна и здравеопазването от друга могат да спомогнат, е да се направи прост формуляр, което да попълва всичко автоматично. Особено предвид, че 90% от информацията изисквана в наредбата е достъпна служебно правейки наредбата противозаконна.

Към този момент под 0.78% от ЕЗОК издадени след статията ми са били поискани през ССЕВ. Не съм фен на оптимизирането на процеси, които не следва да съществуват на първо място, но това тук е полезно упражнение в комуникация и честно казано – обучение на собствените ни институции. По този начин съм подавал както адресна регистрация, така и искания за акт за раждане, заявления по ЗДОИ и други документи.

The post Колко се възползваха от изкарването на ЕЗОК дистанционно? first appeared on Блогът на Юруков.

Заглавието може да ви се струва жестоко, а според НЗОК – навярно и незаслужено. Сведенията за работата им, които научаваме от родители, сочат именно в тази посока. За съжаление, както говорим вече години наред, прозрачността и отчетността на тази дейност на касата практически липсва. Това важеше и за Фонда за лечение на деца в последните си години преди да бъде закрит и дейностите прехвърлени в НЗОК. Там поне имаше обществен съвет, който наблюдаваше и помагаше да се ускорят нещата. Сега това липсва. Докато съществуването на фонда беше „временно решение“ години наред, НЗОК показа крайна неподготвеност, а в последствие и незаинтересованост да постави нуждите на децата на първо място.

Наистина, касата публикува кратки отчети с дейността си. От тях научаваме някои детайли, като това, че са издали малко повече заповеди през последните 6 месеца, отколкото заявления са били подадени. Това говори, че се справят със силно изостаналия куп от стари заявления чакащи често над месец за решение. Виждаме обаче в справката им, че над 82% от решенията и 71% от парите са за лечение в България. След като функциите на Фонда преминаха в НЗОК се видя ясна тенденция на прехвърляне на все повече лечения, трансплантации и други процедури в български болници – нерядко с плачевна успеваемост, недостатъчна компетентност и дори неясна нужда.

Фонд за лечение на свързани болници

Макар нуждите на отделни пациенти като процедури и цена да варират силно, наблюдавайки общите разходи и справката на самата каса виждаме, че не само са увеличили значително общите разходи за лечение, но и съмнително са ги прехвърлили към български болници за сметка на високоспециализирани такива в чужбина. Българските специалисти не са се подобрили значително в последните две години и половина, а нуждите на тежко болните деца може само да предположим, че са се влошили в условията на пандемията. Единственото разумно обяснение при липса на детайлна информация, каквато имахме до пет години от Фонда, е източване на касата и облагодетелстване на конкретни специалисти за сметка на болните деца. Тук е нужен детайлен анализ на случаите и сравнение с предишни такива с подобни диагнози. Единствено така може да се направи одит как се е променил начина на взимане на решения и дали това е по целесъобразност или става въпрос за конфликт на интереси.

Отделно такъв анализ би позволил да се разбере къде има най-голямо забавяне в чисто административната процедура. Докато НЗОК и предишни министри пламенно общаваха, че ще се справят с решенията по-бързо, виждаме точно обратното. Касата не изпълнява изискването по закон служебно да се снабдява с документи и експертизи. Вместо това остава стандартна практика да карат родители измъчени вече с диагноза и грижа за болните си деца да обикалят специалисти из цялата страна, за да събират подписи и да се молят за документи. Случва се също да стигат до параграф 22 заради нарочно нескопосано написана уредба.

Всичко това обаче става скрито зад 4-те странички отчет и го разбираме най-вече от водени дела за откази за финансиране или въобще незаведени заявления. Едно от малкото неща, които ни позволява да съдим за работата на НЗОК, е регистърът на Фонда. Той все още се използва макар хвърлените обещания и пари за нов такъв. Все така е и изключително трудно да се извади някаква справка от него, въпреки, че информацията в него е изцяло анонимизирана.

Отворете да не отворим ние

Трудно, но не невъзможно. От няколко години анализирам данните за заявленията към НЗОК. Линкове към досегашните ще намерите в статиите ми от ноември и февруари. Ето накратко изводите от последните шест месеца – между февруари и края на юли:

• Подадени са 859 заявления
• От тях 681 или едва 79% са завършили. 96.7% са с положителни.
• Взети са 737 решения. Тоест решили са 56 заявления подадени от преди 6 месеца, а 178 тепърва следва да се решават
• Заявленията решени от февруари насам са чакали средно 32.8 дни да получат финансиране. 7.4 дни или 22.6% от времето са чакали становище от експерти
• Приемали са средно по 143.2 заявления на месец или 6-7 на работен ден
• Искали са средно 450 становища на експерти на месец
• Връщали са заявления с писмо за липсващи документи средно 53 пъти на месец или повече от една трета от всички подадени заявления
• Само в три случая е отбелязано, че е търсено болнично заведение от касата, а в един случай касата е търсила служебно епикриза

Сравнението с предходните 6 месеца или същия период на 2020-та или предишни години е безпредметно заради пандемията, която съвсем нормално повлия както на администрацията, така и на тежко болните деца и родителите им. Данните за август липсват, защото отне значително време на доброволци да получат и обработят заявленията до края на юли.

Подробни графики

Както обикновено, публикувам и графиките илюстриращи тези изводи. Започваме с броя подадени заявления по месец и разбивка дали и какво решение са получили в бъдеще. Виждаме, че в последните месеци има увеличение на отказите. Няма особена промяна на броя заявления. Има разместване по месеци заради пандемията. Както стана ясно в предишната ми статия, това показва, че НЗОК е блокирала лечението на значителен брой деца чисто административно.

Гледайки същата справка, но като проценти виждаме по-ясно увеличението на отказите след октомври. Също виждаме, че по-малък дял от по-новите са останали без решение, но доста от старите са без ясен статус в регистъра. Въпреки подобрението в поддържането му след първата ми серия от статии през 2019-та, НЗОК изглежда все още зарязват нещата в един момент – например, когато родителите вдигнат ръце и се обърнат към кампании за дарения.

Тази графика показва колко време са чакали за решение средно заявленията по месеца на подаване. Тук включваме само решените случаи, така че след забавянето на онези подадени през май, наример, средните стойности за май ще скочат. Така научаваме, например, че през юли 2020-та заявленията са чакали почти 50 дни за решение, 10 от които са били само при експери. Това число намалява на месец през януари 2021. Виждаме намаление на времето, в което се чака за експерти, особено след огромните проблеми доказващи неподготвеността на НЗОК през първите 6 месеца. Все още обаче средно се чака около месец за решение, което е необяснимо.

Тук се виждат заявленията по месец на решаване. Забелязва се увеличаване на капацитета в последната година като всеки месец са взимали поне 100 решения. Разбира се, това не дава никакви сведения за „качеството“ на решенията и конфликтът на интереси във всеки от тях.

Тук отново виждаме времето, за което децата чакат за решение, но този път към момента, в който касата е взела такова. Вижда се отново намаляване на експертите, но общото намаляване на цялостното време е минимално. Това сравнено с разбивката по месец на подаване показва, че НЗОК са склонни да решават част от последните молби по-бързо докато други застояват значително време. Също така показва липса на подобрение в работата на касата в последните две и половина години. Важно уточнение тук е, че тези данни често не включват времето прекарано от родителите в събиране на документацията нужна въобще да им приемат заявлението.

Разбивката по дейности не дава подробна информация за времето, което всяка от тях отнемат, за да забавят решението. Виждаме обаче броя извършени такива. Все още има прекалено много писма към родителите за липсващи документи. Почти винаги те могат да бъдат набавени значително по-бързо и евтино по служебен път. Например, почти не се въвеждат в системата, че са искани епикризи служебно. Най-много са становищата от експерти. Сравнение с времето на Фонда виждаме, че има много повече бюрократични процедури като брой при не особено голяма разлика в броя на заявленията.

Тази графика показва броя на залежалите заявления във всеки един момент. С други думи, колко заявления залежават във всеки един ден от годината на някое бюро докато получат решение. Тъй като има доста заявления с неясен край, съм добавил в червено само тези, по които няма решение 30 дни след последното действие по тях като писмо или становище. Виждаме ясно натрупването и бюрократичното забавяне в сравнение с работата на Фонда.

На последно място показвам отново колко време са чакали заявленията към момента на решаването им. Виждаме, че тези решени до седмица след подаването се увеличават леко, но в съответствие с броя подадени. Остава значителния дял на тези, които са чакали между седмица и месец. През последните няколко месеца намаляват леко чакащите над месец, но делът им отново остава поне 1/3 от всички.

Всичко това е само механично сравнение на анонимизирани данни по месеци и дни. Не ни дава качествено сравнение за това как се лекуват тези деца, какви конфликти и търкане в процедурите срещат и защо при значително по-голям бюджет, НЗОК успява да лекува по-малко деца по-зле. Корупцията и конфликтът на интереси тук би било предпочитано обяснение, само защото алтернативата е болезнена некомпетентност.

The post НЗОК и тежко болни деца – бюрокрация до смърт first appeared on Блогът на Юруков.