Tag Archives: Нидерландия

Австралия (0): Планът и първата стъпка – Холандия

от Пътуване до...

Започваме едно пътуване до и из Австралия. Само че няма да стигнем веднага до там, защото ни чакат две предварителни стъпки. Първата стъпка в пътуването – Холандия – ни представя днес Василена. Приятно четене:

Мечтата става реалност

Епилог от юни 2019

Нека първо ви кажа, кои сме ние – Ник и Вася – англичанин, програмист и българка, организатор на събития. Вселената първо ни запозна в Англия преди 7 години, когато от Добрич заминах за Шефилд, за да следвам, а той беше в моето общежитие. От тогава сме като дупе и гащи, както се казва. А ако сте от хората, които ни познават, знаете, че тази мечта си е едно от най-ненормално нормалните неща, на които можем да се решим.

И така де … От няколко месеца пазим една тайна. Тайната е известна на много хора, по различни причини, но беше и тайна за други. Да не мога да споделям тази огромна, вдъхновяваща и живото-променяща новина, с хората около мен е една от най-трудните емоции, които трябваше да преживея през тези месеци. И възможността, най-сетне да мога да си кажа всичко, ме прави почти толкова щастлива, колкото и самата новина!

Преди да обясня в повече подробности точно какво ще се случва, първо прочетете писмото, с което кандидатсвах пред Австралийското посолство за туристическа виза (след като веднъж вече ми я отказаха)

„Здравейте,
Благодаря, че отделяте времето да прочетете моето есе, в което описвам причината да желая да пътувам до Австралия и защо това изживяване е толкова важно за мен.
Пътуването ми до Австралия е обозначено от може би най-голямото събитие в 24-годишният ми живот – сватбата ми. На 27.10.2019 ще се омъжа за най-страхотният човек в животът ми, моят най-добър приятел и любовта на живота ми. Ето защо дългото ни пътуване из Австралия ще е и меденият ни месец. Не се замислихме и за секунда, когато обсъждахме дестинацията на месения месец – от години бленуваме за Австралия. Плажовете, планините, животните, храната и културата – искаме да преживеем всичко!
Толкова силно го искаме, че избрахме изживяванията по време на медения ни месец (преживяванията в Австралия), да бъдат сватбените ни подаръци от семейство и приятели, вместо материални вещи. Нямаме търпение да изживеем всеки момент – гмуркането в Големия Бариерен Риф, гушкането с коали, слънцето над Улуру, сърфирането по вълните на Пърт, красотата на 12-те Апостола, простора на залите на Операта в Сидни и откриването на толкова много неща, които дори не сме си представяли.
Има още няколко събития в този период, които ще направят това пътешествие особено специално:
– Моят рожден ден
– Рожденият ден на дъщерята на моята кръстница
– Рожденият ден на моята кръстница
– Шестата годишнина от началото на нашата връзка
– Коледа и Нова Година
– Рожденият ден на бъдещия ми съпруг
Надяваме се да отпразнуваме възможно най-много от тях с кръстницата ми в Пърт.
Искаме и да създадем напълно различен живот, когато се върнем в Европа. Вдъхновен от свободата, която търсим, но и стабилен до корените ни и начинът, по който сме отгледани. И тъй като това го живеем вече 24 години имамe нужда да изследваме свободата, която може да предложи само място като Австралия. Чела съм, слушала съм и съм гледала толкова много за Австралия, че достигам определено ниво на благородна завист, гледайки приключенията на роднини, приятели и други в социалните мрежи.
Въпреки това, ние знаем, че този дългосрочен пътешественически живот също не е за нас; просто няма да се справим повече от 4 – 5 месеца.
Планът е кратък и ясен:
Да кацнем в Сидни, да прекараме 2 – 3 седмици там докато си стъпим на краката, в разглеждане на забележителности, планиране и пазаруване за пътуването. След това ще пътуваме по северното крайбрежие докато стигнем Пърт, където ще прекараме празниците със семейство и приятели. След това се надяваме да се върнем в Сидни по южното крайбрежие, като посетим още приятели по пътя. Малко след Нова Година ще се прехвърлим в Югоизточна Азия, където ще обогатим познанията си за Света, преди да се приберем в Европа и да се установим в живот на пораснали хора, близко до семействата ни в България и Англия. Все пак, и двамата сме отгледани в много задружни семейства и не можем да си представим живот далеч от тях.

Нямам търпение да позволим на Австралия да промени живота ни и се надявам, че и Вие го виждате.
С благодарности,
Василена Коларова”

Имате ли около 20 хиляди въпроса в главата си? Нека да ви дам много дати, от които да ви се завие свят:

На 28ми май си подадох молбата за напускане на 25ти юни.

На 29ти юни летя за България, където усилено ще завърша подготовката за сватбата. На 27ми юли с Ник ще се оженим. След това сме на екскурзионно в България. После ще се върнем в Англия за второто ни сватбено парти на 17ти август. На 22 август летим за Кьолн, където ще прекараме 2 седмици, за да се запозная с новородения си кръщелник и да помагам на неговата мама. И на 6ти септември летим за Сидни! Там ще си купим ван и ще обиколим Австралия за 4 – 5 месеца, докато живеем във вана. След Нова година ни очакват – Бали, Филипините, Сингапур, Малайзия, Тайланд, Лаос, Виетнам, Камбоджа, Китай и България. Пък после… знае ли се?!?

Още 20 хиляди въпроса?

Идеята е да се сблъскаме с нови изживявания, които да ни позволят в крайна сметка да създадем живот по средата на двете крайности; такъв, който нито ще е подчинен на нечии други идеологии и цели в живота, нито ще е несигурен в дългосрочен план, т.е. устойчив (каква изненада!). И тъй като откровено не знаем как изглежда такъв живот и къде по Европа да го търсим, се надяваме да намерим идеята накъде между Австралия и Североизточна Азия.

Едно от нещата, които очакваме, когато се върнем в Европа е да се спрем на място различно от Английския остров, но разбира се не знаем къде. За това планът е от сега е дарим 70-80% от вещите си, за да останем само с най-важното и лесно преносимото. Но това е разговор за друг блог.

Това ще е едно от най-големите приключения в живота ми и се надявам наистина да ни промени за добро… все пак несъмнено промени ще има. Имам намерение да замина с конкретни цели и да се върна с три пъти повече!

Толкова холандско

Делфт, Амстердам, Хага и Ротердам

26 – 29 август

26 август

Делфт

сме от три часа, но само три минути са достатъчни да се влюбиш в това място.

Пътят ни до тук ни сблъска със (не)съществени проблеми и сложни дилеми – да гледаме гледки по пътя или да стигнем по-бързо. Магистралите, струва ми се, са най-интересно безинтересната структура в една държава. Пътуваш по тях, всичките еднакви, а все пристигаш на различно място. С неуморен туристически дух, ние се решаваме на дълъг и скучен път. Тръгнали сме за там, където ще стигнем, а не за пътя, по който ще пътуваме.

В момента, в който слязохме от холандската магистрала, вече бяхме в Делфт. Разбираме по тоталния монопол от редови къщи, малки мостчета, зелени канали, велосипеди и мотори. Градчето е толкова живо, че се влюбваш мигновено. Има култура, история, архитектура, бира … и жужи от хора. Характерът му е по-голям от квадратните му километри.

Посрещат ни с преливаща холандъчност. Разговорът със съседа на Матю и Питър протича горе-долу така:

Той: Добре дошли в Делфт! Предупреждавам, че е доста горещо в момента.

Ние: О, няма проблем…

Той: Не, не, не. Не знаете, какво имам предвид. Както казах, добре дошли в Делфт!

… отключвайки вратата

Ние: ОООООО!

Той: Отново, добре дошли в Делфт!

В момента, в който влезеш, си изправен пред практически вертикално стълбище. Трябва да започнеш изкачване на четири крака с влизането. Както бързо разбрахме – типично делфтско. Било е една къща, сега са две. И тази с повечето етажи получава и невероятното стълбище.

Първият етаж, е перфектно въплъщение на Матю и Питър. С отворен план, мебели от средата на миналия век, с впечатляващи картини и цветове на стените, просто знаеш, че е тяхното място.

И след това – етажа на спалните. Не мисля, че ще го запомним с добро. След още едно невъобразимо изкачване на вертикални стъпала, те удря гореща вълна (Добре дошли в Делфт, както казаха!).

Не мисля, че в холандските къщи е предвидено да има летни температури

Слязохме от там възможно най-бързо, с притеснение какво още ще предложи това пространство. Споменаха ни, че няма тоалетна там горе. А от това, което видяхме, банята представлява коридора между двете спални. Мивка и душ просто сложени по средата – холандците явно са точно толкова разкрепостени, колкото знаем.

Избягахме отново в центъра да търсим вечеря и хубави гледки, завършвайки вечерта с питиета до канала. Щастливи и удовлетворени.

***

27 август

14:00 часа

Днес празнуваме първия ни месец от сватбата. В

Амстердам

За жалост, с постоянното присъствие на неканен гост – горещината. Заради този наш неприятел е напълно невъзможно да бъдеш турист, а още по-малко и да се наслаждаваш. Нуждата ни от постоянен достъп до студена вода е погребана от липсата на студена вода в холандските (и немските) чешми.

О, и горещината снощи!!! Интересно, как така, уж няма глобално затопляне, а тези слънценевиждащи местности успяват ТАКА да се стоплят. Горките холандци – не са ги предупредили, че архитектурата им – годна когато е студено, някой ден ще е негодна, защото ще бъде горещо.

Но, както и да е – обратно в Амстердам.

С Амстердам нещо още не се разбираме

Вече обяд стана, а аз още нищо интересно не съм видяла. Да, бяхме в музея Стеделик и се насладихме на глътка модерно изкуство (и студен въздух), но даже и Ван Гог се наложи да пропуснем. Неподготвени бяхме, за опашките пред неговия музей.

18:10 часа

И обяд мина, а Амстердам още се дърпа и ми причинява душевна недостатъчност. Аз ли нещо съм в грешка или просто всички тези обожателни коментари, които съм чувала, са били просто под въздействието на легалните тук вещества.

Лутахме се безцелно и даже ми се наложи цял час да стоя в парк Вондел и да чакам една чапла да литне. Да, правилно прочетохте. Инатият ми мъж заядливо седя на земята с фотоапарат, насочен към една чапла на един клон, за да ѝ направи снимка в полет. А аз наблюдавах, как хората буквално се звереха в нас заради упоритостта на Ник.

Излетя де – чаплата. Взе и един час от живота ми със себе си.

Най-сетне, след цялата драма, се запътихме към района на

Червените Фенери

Къде другаде? И ето, че Амстердам започна да ми говори. И това даже преди да стигнем каките под фенерите. Най-сетне чар – редови къщи, за които си заслужава да извадиш фотоапарата – архитектура, вода, цветя и разбира се повявания на трева навсякъде (Навсякъде!). Колелета завзели улиците, пешеходците – незначителен брой и в опасност.

***

28 август

Днес се събудихме на напълно различен климат. Явно наистина съм се объркала за глобалните затопляния (хм…). Внимавай какво си пожелаваш, както казват!

Сутринта бяхме посрещнати от облаци и опити за дъжд, но все пак обухме късите гащи за

Хага

Е, градът на правосъдието реши да ни поправи. Започнахме с преобуване с дълги панталони, после – вървене през лек дъждец в търсене на гледки и се озоваваме в кафене под пороен дъжд! Явно наистина ще е друго днес времето.

След една овесена каша време осъзнаваме, че вече сме минали през историческия площад. За това се връщаме да снимаме (ако няма снимки, били ли сме там въобще) и решаваме да тръгнем към много препоръчания плаж на Хага –

Схевенинген

Разбира се на плажа е мрачен ден, нищо че сме запасени с бански и хавлии. Примиряваме се с моето традиционно докосване на водата и боса разходка до кея.

Плажът може да е типично северно-европейски, но кеят не е. За максимално оползотворяване на пространството, с цел консуматорство, кеят е двуетажен. Остъклен с ресторанти и магазини от долу, а горе – ветровит с малки барчета, място за събития, площадка за бънджи скокове и виенско колело (за чиято гледка от върха не съм много сигурна – колко повече вода може да се види, когато си заобиколен от вода?!?).

Но едно нещо ще запечатам завинаги от тази голяма холандска променада и то е

арт парка

Голяма, интерактивна, терасирана площадка с бронзови човечета с големини от чаша за чай до 13-метрови гиганти, повечето в странни ситуации, гмуркащи се в земята или обковани като Гъливер. Ако на мен толкова много ми харесаха, можете да си представите екстаза на децата около нас. Четейки по-късно се оказа, че моето шесто чувство, както винаги е правилно. Всички странни човечета са извадени от приказки, свързани с морето и една от тях наистина е Гъливер.

След странния ни обяд на плажа, решихме да се придвижим към парка с вятърни мелници на Ротердам, доказвайки липса на съпружеска комуникация. Двамата сме си представяли различни места, ама само единият има достъп до навигацията.

Вместо при паметника на ЮНЕСКО се оказахме в Схидам

Следователно вместо функциониращите мелници на Киндердайк видяхме тези на това село. Познайте кой, кое място си е представял… Но, мелниците са си мелници, снимахме се и продължихме.

Следващата спирка беше

Ротердам

с уникалните си паркинг такси. Никога през живота си не съм виждала паркинг да таксува на всеки 15 минути сума, подходяща за нормалните паркинги за един час – 1€ / 15 мин. А пък аз си мислих, че хората доброволно карат велосипеди. С тази застрашаваща сума си наложихме лимит от два часа в центъра на Ротердам.

Както винаги, пристигаме не особено осведомени за околностите и тръгваме на където ни сочи носът. Знаем само за пазара и кубичните къщи. Те пък взели и ги построили точно едно до друго. На снимки

пазарът

изглежда като магически стенно-прожекционен феномен. Не е. Но е не по-малко впечатляващ. Не мисля, че имам думите в речника си, за да опиша това място. Огромен, цветен и странен. Пазар за храна с жилищни апартаменти във формата на нещо като купол. Отново – твърде странен за думи, твърде голям за хубави снимки.

Пазар – Ротедрам, Нидерландия (Холандия) — Около пазара

С връзка грозде в ръка преминаваме през пазара и се запътваме към кубичните къщи. Дори без да се замислиш, виждаш, че Ротердам обича да е център на странната архитектура. Пазара, кубичните къщи, сградата с огромни жълти тръби, високата сграда пред кубичните къщи, класическата сграда до тях. На една от стените в комплекса на кубичните къщи има цитат от архитекта им Пийт Блом: „Какво е това? Палат или цирк?”. Не мисля, че има по-добри думи да опишат този квартал на Ротердам.

Та стигаме до

Кубовете,

след като сме поразени от тази откровена странност, и аз просто не мога да схвана защо, как, какво и къде, що се отнася до Кубовете. Добре че една от къщите е направена като музей, че да могат да ми се наредят мозъчните вълни. Всъщност не е толкова умопобъркващо, когато си вътре. С радост ще остана там като на квартира тип AirBnB, която е супер технологично оборудвана. Но, никога не бих се посветила да живея и притежавам архитектурен паметник от 80те, в който най-вероятно нищо не мога да променя заради статута му. Един от големите кубове е хостел – това изглежда като страхотна идея. Иначе – не, благодаря!

Кубични къщи – Ротедрам, Нидерландия (Холандия) — Кубични къщи

След развързването на невроните в главите ни се връщаме обратно. Беше добър момент, защото точно тогава краката ми решиха да ме намразят и да решат да не продължат напред. Връщането в колата беше посрещнато с радост.

Вечерта прекарахме с Матю и Питър. Какви са шансовете в седмицата, която по случайност решаваме да тръгнем за Холандия, те да пристигат в Делфт. След страхотна вечеря, достатъчно вино и хубав разговор, най-сетне се запътваме към този път хладно легло.

29 август

Тази сутрин очите ми се отвориха около един час след тръгването ни. Краката ми силно ме ругаеха и отказваха да пресекат канала до колата. Магистралата беше отново в своя стандартно скучен образ. След това спонтанно посещение, Холандия може да ни очаква отново.

Останете си Вивид,

Вася (и Ник)

Очаквайте продължението

Автор: Василена Коларова
Снимки: авторът

Booking.com

Други разкази свързани с Холандия или писани от Василена Коларова – на картата:

Холандия, както и Василена Коларова

Booking.com

Пътуване до замъка Сингравен, Нидерландия

от Пътуване до...

лиценз CC BY-NC-ND

С Янита днес ще се разходим из последния ден, преди настъпването на карантината (заради китайския вирус, 2020) в Холандия – тя ще ни води из имението Сингравен.
Приятно четене:

Пътуване до замъка Сингравен, Нидерландия

Имението Сингравен

се намира в източната част на Нидерландия, близо до Денекапм и Олдензаал, провинция Оверайсел. Сингравен има завладяваща културна история, успокояваща зелена и чиста природа, предлага активни възможности за отдих като колоездене или пешеходни турове и разходки по няколко маршрута из територията на имението.

Пролетта в Ниската земя се събужда още през март, прозява се и ленниво се протяга, препичайки се плахо на слънце. Пролетта събужда желанието да излезеш навън, на зелено. Гледам като упоена, сякаш животът се отказва от всичко излишно, за да отстъпи повече място за възторг. Наоколо няма жива душа. Истинската красота се открива не само с очите, а и със сърцето.

Обичам пролетта в Нидерландия

Това е сезонът на изненадите; сезонът, в който небето има най- странните наситени цветове и винаги изглежда и сърдито, и нежно, а розовите цветове на магнолиите се открояват съвсем категорично, натрапващо красиво. За разлика от лятото, което често се отлага, тук пролетта никога не закъснява, тя настъпва дръзко и внезапно със същата категоричност, помитайки зимната летаргия и преобразявайки свежо света само за няколко дни.

Родена съм в апогея на варненската пролетна феерия, вероятно затова сезонът на възраждане изостря моята чувствителност. Въздухът изтънява, чува се съвсем ясно звънливият бръм на насекомите, а над заблатените зеленикави води танцуват дребни мушици.

Beuningen, Overijssel, 7588 RN, NL

Тук има толкова много неосъзнат живот, толкова много неосъзната красота, съвсем необезпокоявани, съвсем непреходни, разказвани и дописвани вече шест столетия с любов, с вкус и с отдаденост.

Рожденната година на имението е някъде през XIV век,

когато то е било известно като селскостопански чифлик „Hof ten Singraven“. Собственик на имението по това време е бил епископът на Утрехт, който не се е занимавал със селскостопанска дейност, разбира се, а е отдавал чифлика под наем на фермери. Два века по- късно, фермата става собственост на Францисканците от Олдензаал и се ползва за манастир за около едно столетие, когато отново сменя и собствеността си, и предназначението си.

Една страховита история

разказва, че монашеската общност от Ордена на Свети Франциск всъщност никога не е напускала напълно Сингравен. Разказът се завърта около нещастната съдба на една монахиня, обвинена в непристойни отношения със селяните, работещи във фермата; отношения, които предизвикват възмущение и тя бива наказана с вграждане в тухлените стени на изграждащата се воденица.

Истина е, че

майсторите-зидари по нашите географски ширини вграждали сенки на жени

в основите на своите градежи, за да омилостивят стихиите и да заздравят изгражданото така, както човешкия живот повелява очертаното ни в годините му. Такива легенди има във всеки местен фолклор от отколешна Симеонова България, протегнала своята мощ на територията на половин Европа: от бреговете на Черно море на изток та чак до Унгария на запад, до Трансилвания на север и до Егейско море на юг. Легендата за младата жена, зазидана в основите, за Струма невеста, красивата жена на майстор Манол – илюстрация на широко разпространения във фолклора ни мотив за „вградена невеста“; за защитата на стороежа, чиято несигурност смущава както майсторите, така и собствениците. Така, както някои и до днес вярват, че нощем се чува гласът й да проплаква,

така и историята на Сигравен твърди,

че призракът на зазиданата в стената на воденицата монахиня е останал завинаги там, като до наши дни все още се чуват нейните писъци, а призракът й се рее като тънка мъгла над водата. Воденицата има три водни колела и няколко мелници: за брашно и за масло. Тя вдъхновява твореството на известните художници от XVII век Якоб ван Ройсдал и Мейндерт Хобема.

Особено красива е пролетта тук, ширнала се във всички нюанси на зеленото. В властта на това новоцарствие сякаш времето е спряло: не помръдва нито едно листо, а водата, излята сякаш от зелен восък, не диша. Красотата на имението милостиво раздава от зелената си възторженост, само тя може да направи този свят съвършен. Съвсем наясно с това са били собствениците на Сингравен.

Днешният си вид имението придобива в края на XIX век,

когато става собственост на заможното семейство De Thouars, които разширяват имота, закупувайки съседните две имения Harseveld и Noord-Deurningen; реновират, ремонтират и преобразяват всичко свое в днешния му красив вид. До края на XX век, замъкът Сингравен се предава по наследство, като към него се добавя още закупена земя и съседни имения, а сградата бива допълнително украсявана с изкуство от античността.

Липсата на наследници довежда до управлението на Сингравен от фондация, ангажирана с опазване на културно- историческото наследство в Ниската земя. Точно тогава имението с прилежащите му паркове, градини и природен резерват, стават и обществено достъпни като музей на открито.

Много богата и разнообразна е флората в Сингравен

Днес 600 годишното имение се разполага на площ от 500 хектара, повече от половината от които са гори, а останалата част предимно земеделска земя и природа. В царството на зеленината се издигат тежките корони на дървета, на по- ниски храсти, а зеленият тревен килим пресича тихата вода на канал, който на места е по- широк и се извива в неправилната кръгла форма на изкуствено езеро с лилии.

Този неповторим природен кът е царство на косовете

и на още много птици, които смело се надпяват по изгрев слънце, за да не бъде обезпокоявана зелената тишина на деня. Пътеки от утъпкана пръст водят до най- притулените места, до оградната мрежа, очертаваща силуета на Сингравен, където една част от флората на имението таи диханието на вечната пролет: ниски ели и кедрови дървета, кипариси, кестени, хвойна, хости… В този пасторален и хипнотичнозелен пейзаж, природата изглежда някак тайнствена, скрит отрязък абсолютно спокойствие между растителността и ниските, тесни рамене на опасващите имението канали.

По пътя за къщата за гости има фонтан. Стената е боядисана в синьо, за да изпъкват белите антични по тематика барелефи, от които плъзва плесен, която през неизброимите години е завладяла камъните и плиткото корито. В ъглите- паяци разпънали своите паяжини; а пред фонтана- ритмично подредения свят на зелените хости, които се отърсваха от скорошния студ.

Фонтанът гледа към изкуственото езеро, към застоялата му вода с цвят на кал. От отвъдната страна на фонтана, се намира зеленчуковата градина на имението, рoзариумът има и развъдник за риба, както и селскостопански постройки.

Замъкът Сингравен не е отворен за посетители,

но от пролетта до последния есенен ден,

парковете и градините на имението могат да бъдат разгледани

През летния сезон се предлага и екскурзоводско обслужване, а в останалото време опознаването е самостоятелно, чрез предоставяне на подробна печатна информация и карта на местността, по която са обозначени туристическите маршрути. Достъпът е платен по 5 евро за възрастни и за деца. Входът за мелницата се заплаща отделно по 2 евро на човек, а билетите се купуват в магазинчето за сувенири „Landgoedwinkel aan de Dinkel“.

До водната мелница има ресторант,

кафене и платен паркинг за автомобили и безплатен за велосипеди. Работно време: (от началото на април до края на октомври) всеки ден от 9.00 ч. до 16.30 ч. През зимните месеци от началото на ноември до края на март, замъкът е затворен запосещения. Кучета – водачи и инвалидни колички се допускат в градините и парковете. Имението предлага и организиране на тържества на открито, най- често сватби, само се осмелете.

Адресът е лесен: Молендайк 37, Денекамп, Нидерландия.

Обичан път от мен.

Автор: Янита Николова
Снимки: авторът

Booking.com

Други разкази свързани с Холандия или писани от Янита Николова – на картата:

Холандия, както и Янита Николова

Booking.com

Пътуване до замъка Твикел, Холандия (1)

от Пътуване до...

лиценз CC BY-NC-ND

Янита отдавана не ни беше водила из Х0оландия – днес тя ще ни покаже замъка Твикел.

Приятно четене:

Пътуване до замъка Твикел, Холандия

Замъкът Твикел се намира близо до град Делден в провинция Оверайсел, Холандия. За ориентир към него някои посочват Хенгело, друг по- голям град в региона, който е отдалечен от Твикел на няколко километра. Заради това, че мястото е една от забележителните туристически атракции в региона, който почти няма с какво друго да се хвали, до Твикел може да се стигне с автомобил, с велосипед или пеша, в зависимост от предпочитанията и разбира се от мястото, на което се намирате. Местността е обозначена на всички карти.

От Алмело до замъка Твикел ние стигнахме с велосипеди за около 40 минути по маршрут през Борне, Борнербрук и Делден.

Kasteel Twickel, Twickelerlaan 7, 7495 Ambt Delden, Нидерландия

Късната пролет в Холандия беше суха, топла и слънчева. По небето се гонеха меки и бели облачета, които се опитваха да се слеят, за да предизвикат дъжд. Над пътя, който се губеше в далечината между фермите се вдигаха вихрушки прахоляк. В делничните дни движението между селищата е неинтензивно, което предразполага към спокойствие и релакс.

Замъкът се намира в покрайнините на Делден,

скрит е в гора, около него е прокопан по обичаен за холандската инфраструктура канал, който го опасва от всички страни и се разлива в широко изкуствено езеро. Каналът или този дълбок ров около замъка пълен с кална вода, прави достъпа до сградата невъзможен.

В древността това е било едно естествено укрепление, над което се протяга само един малък мост, отвеждащ до замъка или по точно до централната му порта. От двете страни на портата стопаните на имението предвидливо са разположили топове за посрещане на неканени гости. И до днес те са там, единствено с атракционна цел, разбира се.

Сградата на замъка няма общо с обичайната ни представа за замъци, изградени с разточителен разкош, с издигнати високи кули в небето или с бойници. Твикел е изграден в стила на ранния Ренесанс, както почти всички замъци в Холандия. Над парадния му вход е разположен герба на фамилията, построила сградата в средата на 14 век. Над него е изобразено библейското Дърво на познанието с увита около стеблото му змия, а в ляво и дясно от парадния вход има статуи на Адам и Ева.

По- голям интерес обаче представлява едно друго дърво, изрисувано в предверието на сградата и това е родословното дърво на замъка. То започва от изграждането му през 1347 година и проследява през вековете до днес собствениците на имението, които са се раждали и умирали във времето, на което ням свидетел 7 века е била тази каменна обител. Замъкът Твикел е бил собственост на семейство Ван Твикело от 14 до 16 век. До 17 век- на семейство Ван Рейсвелт. В епохата на класицизма през 17 и 18 век собственици на имението вече са семейство Ван Васернеер Обдам. В Твикел през 19 и 20 век живеят семейство Ван Хеекерен ван Васернеер. В наши дни за собствеността на имението се грижи една едноименна фондация „Твикел”. Последният аристократ и собственик на замъка Граф Рюденхаузен умира през 2010 година.

Във вътрешността на замъка индивидуално посетители не се допускат. Това е възможно само при предварителна уговорка и след събирането на група хора, която посещават замъка с определена културна или изследователска цел: концерт, благотворителен търг, исторически възстановки на миналото, изследователи на бита и обичаите в региона и т.н. Снимането във вътрешността на сградата също не е позволено.

Старинната сграда остава встрани от интереса на туристите и фотообективите поради още една причина: това са градините, принадлежащи на имението и разположени от всичките му страни. И точно заради своите градини и паркове замъкът Твикел е придобил славата на едно от най- известните аристократични имения в Холандия.

Постепенно от средата на 17 век е започнало изграждането на красивия зелен околен свят и така за няколко века са създадени градините и парковете, които могат да бъдат разгледани днес в цялата им прелест всекидневно от месец май до месец октомври от 10 до 17 часа. За целта се плаща такса от 5 евро.

Продължението:

Пътуване до замъка Твикел, Холандия (2)

Автор: Янита Николова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Холандия – на картата:

Холандия

Претеглете ми една вещица, моля! (Оудеватер, Холандия)

от Пътуване до...

лиценз CC BY-NC-ND

Защо е важно да претегляме вещиците? Много ясно – за да разберем, че е вещица! Днес това за нас ще прави Анжело

Приятно четене:

Претеглете ми една вещица, моля!

Оудеватер, Холандия

Оудеватер

Имало едно време… Не! Били добри времена, когато всеки семеен или междусъседски спор завършвал само като се позагледаш изразително в камината. А ако събеседницата е по-недосетлива, пред кметството винаги чакала в готовност кладата, която решавала спора бързо, радикално и болезнено.

В един хубав момент, когато липсата на женско природонаселение започнала да се чувства, се събрали умните глави, за да съставят ясни критерии за това кой може да бъде обвинен във вещерство и кой – не. Възможно е за този симпозиум да е лобирала някоя феминистка организация или онази консервативна част от населението, която не била склонна да се обедени под дъгоцветните знамена.

Така или иначе, поради техническото изоставане на епохата и ниското КПД на метлите, основен транспорт на вещиците, се постановило, че една жена може да бъде подведена под отговорност за вещерство, само ако теглото й не отговаря на ръста, което означавало, че тегло под 60 кг е рисково. То и каква жена е това – нито може две ведра с мляко да пренесе, нито коня да подкове… Другото обяснение е, че тъй като вещиците нямат душа, тежат по-малко при равни други условия.

Към местните съдилища се създали отдели за мерки и теглилки, където заподозрените, след обстоен преглед на всички телесни кухини, били претегляни. Жена, която успешно преминела тегленето, получавала сертификат, според който доживотно не можела да бъде обвинена във вещерство. Твърди се, че за вещерство са осъдени около 1 милион жени (при общо население на Европа през 1550 г. 70 милиона). Последният документ е издаден през 1729 г.

3421 Oudewater, Нидерландия

Оневиняването, разбира се, не било по вкуса на всички. Изведнъж се оказало, че съдиите са склонни към корупционни практики. Въпреки това една теглилка била прочута – заради точността си и справедливостта на съдиите. Тя получила и сертификат, подписан лично от Карл V. Това била съществуващата и до днес теглилка в

Аудеватер (Oudewater, Стара вода)

Намиращ се на важни водни пътища (Hollandse IJssel и Linschoten), градът от 1265 г. има гарантирани права от епископа на Утрехт. Днес, с население под 10 000 жители, градчето предлага най-доброто от „Зеленото сърце“ на Холандия.

Heksenwaag (Теглилката на вещиците)

В ренесансова къща от 16 в. се намира Музеят на вещиците. Тук получихме листовка на български, което не се среща често по тези краища. Можете да разгледате експозицията, „научните“ трудове по демонология, както и най-голямата атракция – да се претеглите на автентичната вещерска теглилка. Ако имате нещастието да сте под 60 кг., сте подложени на кръстосан разпит. Младежите, които работят в музея, може би ученици в горните класове, видимо се забавляват и предават доброто си настроение и на вас.

Ако обичате животните и главно котките, ако за вас са удоволствие разходките в гората и брането на цветя и билки, има достатъчно доказателства за това, че сте вещица. Даже не е необходимо съпругът ви да го потвърждава! Срещу 2 € можете да получите сертификат за вещица, който да си закачите вкъщи до снимката на свекървата (или направо да бъде издаден на нейно име).

Теглилката на вещиците

Тегленето на вещиците се превръща в шоу

Адрес:

Leeuweringerstraat 2

3421 AC Oudewater

тел.l: +31 (0)348/563400

email: info@heksenwaag.nl

web: http ://www .heksenwaag .nl

Работно време:

01.04 – 31.10: 11 – 17, без понеделник

01.11 – 31.03: 11 – 17, сряда, събота и неделя или по заявка.

Цена: 4.3 €

Touwmuseum „De Baanschuur“ (Музей на въжето)

Благодарение на конопената индустрия Аудеватер е бил много богат град през седемнайсти век. По време на бума на платноходните кораби в такелажа на един клипер са се използвали до 50 км въжета с различна дебелина. Голяма част от тези въжета са били произвеждани тук.

Богатството още си личи по множеството запазени къщи в града и околните ферми. Именно на това е посветен този музей. Уредникът, стар моряк, пътувал и до Бургас, ще ви покаже цялата технология – от скубането на конопа до оплитането на различни видове въжета, макрамета и т. н.

Адрес:

Reijersteeg 4

3420 DA Oudewater

тел.: +31 (0)348/56 78 32

email: info@touwmuseum.nl

web: http ://www .touwmuseum .nl

Работно време:

01.04 – 31.10: 11 – 17, без понеделник

12 – 17, неделя и празници

Цени:

Пенционери: 7,50 €

Деца: 2,50 €

Възрастни: 10,00 €

Museum „Oude Ambachten en Gereedschappen Vergeer“ (Музей на старите занаяти и инструменти)

Започнал като частна колекция, събирана повече от 40 одини, сега музеят има повече от 3500 експоната, свързани с бита и работата на местните хора.

Адрес:

Hoenkoopse Buurtweg 25

3421 GA Oudewater

тел.: +31 (0)348/56 40 83

email: bert.vergeer@online.nl

web:www .oudeambachtenengereedschappenvergeer .nl

Работно време:

10 – 16, без неделя, понеделник и празници

Цена: 4 €

Ако не сте се уморили и още сте на вълна „вещици“, можете да отскочите до съседното градче Схуунховен (Schoonhoven), където за последно е изгорена вешица в Холандия. Това е местната билкарка Мария Ариенс, която не можела да угоди на всички и по донос на недоволни пациенти през 1597 г. била обвинена в магьосничество, съдена, удушена и накрая качена на кладата пред кметсвото.

Вероятно има няколко различни пътя, по които може да минат 15-те км от едното градче до другото, но ние имахме късмета (благодарение на GPS-a) да използваме и фериботна връзка за да преминем поредния канал. Което си е преживяване отвсякъде. В момента Google Maps не ми показва необходимост от ползване на ферибот, вероятно сме уцелили момент на ремонт на мост или нещо подобно.

Лек път и приятно изкарване!

Още снимки от Аудеватер. ⓒ Ема Жунич

Автор: Анжело Ангелов

Снимки: Ема Жунич

Други разкази свързани с Холандия – на картата:

Холандия

Пътуване до Гитхорн, Холандия (част втора)

от Пътуване до...

лиценз CC BY-NC-ND

Продължаваме разказа на Янита за холандското селце Гитхорн, с което се запознахме предишния път. Сега – продължаваме

Приятно четене:

Пътуване до Гитхорн, Холандия

част втора

старата част на Гитхорн

някои от къщите функционират като хотели, но може да се наеме и традиционна частна къща за малка или по-дълга ваканция, както направихме и ние. Къщите са обзаведени и разполагат с всички необходими удобства, дори със сепаре в градините за уединение и скриване от погледите на тълпата отвън. Е, разбира се може и да се закупи къща на цена от 350 хил. евро нагоре. Ако някой е решил да се занимава с местен туристически бизнес, има хубави къщи в централната част, обявени за продан.

Giethoorn, Nederland

За разлика от италианския град Венеция,

Гитхорн е с хипнотично зелена природа –

нещо също типично за холандския селищен стил. Строга, геометрична естетика, стерилна красота и пищна зеленина, оформлението на която си е направо изкуство. Свещен холандски стил, типичен за цялата страна. Къщите и градините много внимават да не приличат една на друга, и да са винаги в конкуренция по красива изящност, поддържаност и оригиналност. Точно това лице на околния свят в Холандия ми харесва най- много. И ми липсва, ако съм далече от тук.

Giethoorn, Nederland

Привечер и нощем тишината е необезпокоявана от нищо. Чува се само сънливият бръм на насекомите, които кръжат над водата. Из тръстиките се крият патици, някъде квакат жаби, над водата танцуват полупрозрачни мъгли от нощна влага. Във властта на това спокойствие времето забавя своя ход и спира.

8355 Giethoorn, Нидерландия

Giethoorn, Nederland

Зеленината, тишината и спокойствието привличат в топлите дни на пролетта, лятото и есента тук туристи от цял свят. Гитхорн е специална туристическа дестинация в Холандия за японци, германци, италианци, индийци… Специално за гостите от тези страни

ресторантите изписват менютата си на тези езици

Те звучат навсякъде и затвориш ли очи, околното става неназовимо и с неопределимо местоположение. Няма го онова усещане за принадлежност към място, за което се ориентираш по езика.

В старата част на селото има италианска пицария „PizzeriaFratelli”, мястото е известно като Малката Италия.

Giethoorn, Nederland

И тъй като

Гитхорн е ваканционно селище,

най- много е посещавано в активния летен сезон. Холандците казват, че през зимата тук нищо не се случва: няма многоезична глъч, няма фотографи, няма многоцветни тълпи или фестивали; нищо, освен местните жители, които се пързалят с шейни и кънки из замръзналите канали- любопитна причина, заради която ще се върна в Гитхорн още през тази зима.

Giethoorn, Nederland

Селото придобива някаква известност в културните среди още в средата на миналия век, когато холандският режисьор Берт Ханстра снима свой комедиен филм там. И малко по малко селото се оформя и като културно средище. В старата част на Гитхорн се намира

музеят „Старата Земя“ (De Oude Aarde),

в експозицията му се представя колекция от кристали и полускъпоценни камъни.

Giethoorn, Nederland

Интересна

колекция от исторически превозни средства (антики)- The Histo-Mobil,

включително фермерски инвентар са изложени на открито в двора на музея.

Giethoorn, Nederland

В близост до музея е старата грънчарница, която предлага от онези типично холандски сувенири в бяло и синьо, с изрисувани по тях обичайните за Холандия символи: вятърни мелници, дървени обувки, лалета… Интересна находка се оказа и

галерията Gloria Maris,

от където никой не може да си тръгне, без да си е купил някакъв сувенир. От магазина за минерали с една интересна нощна лампа от оранжев кристал се сдобих и аз.

Giethoorn, Nederland

В миналото селяните са се занимавали основно с лов и риболов, събиране на тръстика и торф, фермерство и животновъдство. Тези човешки дейности са съхранени и до днес, макар да имат съвсем друг по- скоро атракционен облик. Към тях се добавят и модерните дейности хотелиерство и ресторантьорство.

На всеки ълъл в Гитхорн има кафенета или ресторанти, които предлагат вкусна традиционна и не чак толкова традиционна кухня.

Giethoorn, Nederland

С разрастването на селото в ново време се изгражда т.нар. нова част, в която наред с водните улици си има и асфалтови, по които е възможно придвижването с всякакъв автомобилен или автобусен транспорт.

В новата част от селото

се намират модерните сгради, яхтеното пристанище, обществените сгради и магазини, както и къмпинга за каравани. Всъщност при влизане в селото, всеки се запознава първо с новоизградената част от населеното място.

Giethoorn, Nederland

Такова е село Гитхорн в Холандия и такива бяха моите три денонощия там. Толкова бързо минаха тези три хубави дни и нощи… И ако бяхме отишли само две седмици по- рано, щях да бъда и свидетел на концерт на онази сцена- кораб насред езерото- още един повод за завръщане. Винаги казвам така, когато оставям част от сърцето си на някое любимо място или при някой любим човек, за да ми спомня и да ме завръща.

Giethoorn Holland in Netherlands

Панорама Гитхорн, Холандия

in Netherlands

Панорама Гитхорн, Холандия

Гитхорн, Холандия

Автор: Янита Николова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Холандия – на картата:

Холандия

Пътуване до Гитхорн, Холандия (1)

от Пътуване до...

лиценз CC BY-NC-ND

Време ни е за малко цивилизация – т.е.място чисто и уредено ;) Янита ще ни води до едно холандско селце – Гитхорн. Приятно четене:

Пътуване до Гитхорн, Холандия

част първа Осъществяването на плановете ни за почивка някъде из Холандия започна с един очакван провал. Пътуването ни до Гитхорн по вода се отложи за някой друг път, когато детето е достатъчно голямо, когато не сме толкова нервни и нетърпеливи и когато имаме повече от един уикенд свободно време. Всъщност, не съжалявам за това. За час стигнахме с колата, а лодката под наем наложително се оказа като основното ни средство за придвижване из старата част на селото. Всяко зло за добро. [caption id="" align="aligncenter" width="624"]

Гитхорн, Холандия[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="624"]

Гитхорн, Холандия[/caption]

Гитхорн (на холандски език Giethoorn)

(правилното произношение е Хийтхоорн) се намира в северна Холандия, провинция Оверайсел, на север от областния център Зволе. Близостта на селото до две големи езера прави възможно прокопаването на канали из цялата местност на площ от няколко десетки квадратни километра, което допринася за изграждането на малки пристанища и развитието на воден и селски туризъм, както и за живот по венециански в Гитхорн, а в съседните нему села и градове- почти по венециански. [caption id="" align="aligncenter" width="636"]

Гитхорн, Холандия[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="666"]

Гитхорн, Холандия[/caption] Живописното холандско село е изградено в настоящия си вид още преди 3 века. Най- старите надписи по табелите, окачени над входните врати на къщите и фермите са с дати от 18 и 19 век. Къщите се издигат червеникави и със сламени покриви сред красиви зелени морави, заобиколени от градини, обрасли с хортензии, чемшири, кипариси, цветя и храсталаци. И съвсем близо до тях шумоли хладната въздишка на водата, която кротко и бавно пълзи из каналите. Лятото преливаше в градините във всички оттенъци на цветовете и ухаеше тръпчиво на прясно окосена трева. [caption id="" align="aligncenter" width="624"]

Гитхотн, Холандия[/caption]

Селото е с хилядолетна история,

която разказва за пристигането на заселници от средиземноморието, които след едно голямо природно бедствие и последвало наводнение (през 1170 год. сл. Хр.) го напускат за около половин век. Завръщайки се в опустошените земи, по рехавата пръст намират само разпилени рога на кози (Giethoorn). И хората започнали да отново да опитомяват земята и водата, изграждайки канали и извличайки торф. [caption id="" align="aligncenter" width="624"]

Гитхорн, Холандия[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="624"]

Гитхорн, Холандия[/caption] В наши дни дължината на каналите около селото е близо 8 км, някои от тях отвеждат до съседните села и пристанища, а други- още по далече към Амстердам, Зволе и Гронинген. [caption id="" align="aligncenter" width="624"]

Гитхорн, Холандия[/caption] Да, живот по венециански, защото Гитхорн е село известно и в Холандия, а и по света като

„Холандската Венеция”

[geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] За разлика от всеобщата дефиниция или очакване, първата ми асоциация, разглеждайки пасторалните пейзажи на селото съвсем не беше Венеция, а по-скоро едни други села, изгубени из горите и блатата на Шпреевалд в Саксония и Бранденбург (Германия), в които живее малката етническа група Die Sorben*. И наистина по архитектурен стил, по начин на живот и поминък, по селищна инфраструктура, Гитхорн беше идентично повече с блатистата низина Шпреевалд, населявана от немската малцинствена група хора, отколкото с Венеция. [caption id="" align="aligncenter" width="624"]

Гитхорн, Холандия[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="624"]

Гитхорн, Холандия[/caption] Горещ и задушен се оказа августовският уикенд. Синоптиците обещаваха най- после дъжд, но от дъжда нямаше и следа. Само небето помръкна и смръщи синьото си, задухът и горещината останаха. В такова време опознавахме Гитхорн и уточнявахме приликите и разликите му с Венеция, обикаляйки улиците с лодка или разхождайки се пеша из тесните пътечки покрай каналите и къщите. [caption id="" align="aligncenter" width="624"]

Гитхорн, Холандия[/caption]

Каналите не са дълбоки,

само изглеждат така, заради мътната зеленикаво- кафява вода дъното им не се вижда. В най- оживените отсечки дълбочината не надвишава метър и двадесет сантиметра, примерно. [caption id="" align="aligncenter" width="624"]

Giethoorn, Nederland[/caption] И така: на пръв поглед нищо общо с Венеция, освен тези канали, които обикалят около къщите и изпълняват функцията на улици. Всъщност придвижването из селото не се осъществява само с лодки; няма как в Холандия да има по- важно транспортно средство от велосипеда. Тесни и къси асфалтирани алеи, които са обозначени с пътни знаци за суша и вода, позволяват на местните жители и на посетителите да се придвижват и с велосипеди. [caption id="" align="aligncenter" width="624"]

Giethoorn, Nederland[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="624"]

Гитхорн, Холандия[/caption] Алеите са свързани една с друга посредством изгърбени над каналите стръмни дървени мостове. Такива мостове отвеждат и към всяка една от къщите. Това е и причината не всеки един от мостовете да е достъпна зона за всички хора. [caption id="" align="aligncenter" width="624"]

Giethoorn, Nederland[/caption] За разлика от новата част на селището, в старата част всъщност няма пътища,

тук с автомобил не може да се пътува

Но пък може да се вземе под наем за час или за повече велосипед или лодка. За предпочитане са лодките: канута, лодки с гребла или моторни лодки, на цена от 3 до 12 евро на час. Онези, които не биха се сприятелили с лодката, могат да се движат с градския транспорт- лодка, с цена на билета 2,50 евро. С тези големи пътнически лодки панорамно се обикаля цялото село и околностите му. [caption id="" align="aligncenter" width="624"]

Гитхорн, Холандия[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="624"]

Гитхорн, Холандия[/caption] А околностите не са много по- различни: вода и тръстики отвеждат до малък остров, където казват е място за ловци и риболовци. На сушата, откъдето може да се наеме и по- голяма лодка, има ресторант с форма на правилен деветоъгълник „Smits Paviljoen”, построен върху платформа със същата форма. Това е един от най- претъпканите ресторанти, вероятно заради панорамната гледка към езерото и острова. [caption id="" align="aligncenter" width="624"]

Гитхорн, Холандия[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="624"]

Гитхорн, Холандия[/caption] От платформата във всички посоки из езерото се протягат бетонни пристани, на които акостират идващите от езерото лодки, пътниците им спират за почивка на това, оказващо се емблематично за Гитхорн място. На около стотина метра от ресторанта навътре в езерото се намира покрита сцена, която отдалеч наподобява кораб с бели платна. Това е една от атракциите в селото, на която се провеждат традиционните августовски рок концерти. [caption id="" align="aligncenter" width="624"]

Гитхорн, Холандия[/caption]

Мястото е толкова ветровито,

че не знам как някой би се задържал за сцената. Поради същата причина дългото застояване на терасата в ресторанта ми се стори нездравословно. Точно тук, около този ресторант в покрайнините на селото се намира и най- голямото ваканционното селище в района с бунгала, които се отдават под наем или продават. Само спомени не се продават тук, те си остават строго лични. [caption id="" align="aligncenter" width="624"]

Гитхорн, Холандия[/caption] Крайбрежните малки вълни се доближаваха до бетонните ръбове на пристаните в стройна процесия. Отвъд тях езерото се простираше до тръстиките на острова, които изглеждаха като мъгляво сив пояс на фона на хоризонта. Над езерото кръжаха патици и надаваха тревожни пронизителни крясъци. Други шумове нямаше. Усещането за време тук се топеше, обгръщайки всеки и всичко с абсолютно спокойствие. [caption id="" align="aligncenter" width="623"]

Гитхорн, Холандия[/caption] in Netherlands Панорама Гитхорн, Холандия (следва продължение) *сорбите са западнославянски народ, единственото официално славянско малцинство в Германия – бел.Ст. Автор: Янита Николова Снимки: авторът Други разкази свързани с Холандия – на картата: За подробности кликайте на ЗАГЛАВИЕТО ГОРЕ!