За разлика от стария пенсиониран ветроход „Калиакра“ тук има навигационата рубка.

 

Котвено вързалното устройство.

 

 

С бушприта кораба е дълъг 55 метра.

 

За туристите има достатъчно площ да правят слънчеви бани на борда.

Трите мачти с въоръжените платна типични за баркентина.

 

Модерният електронен компас и лота, който показва скороста ни (12,2 възела) са верни помощници на капитана, който следи курса и дава указания на колко градуса да се завърти руля.

 

Старият морски компас е гаранция, ако електрониката откаже.

 

 

 

Модерният плотер е начертал препоръчителният ни курс на картата така, че да не се сблъскаме с нос Емине.

 

Бордовите нощни червени светлини и тръбата на тифона, който се използва само при мъгла за сигнализиране, когато няма видимост.

9, 8239 Бургас, България

Тук на нос Емине свършва Балкана

Не публикувам снимки на застроеното ни с бетонни хотели крайбрежие за да не развалям романтиката на плаването ни под платна.

 

Опитните морски вълци следят платната.

 

След поворота платната са увиснали като прани гащи, т.е. няма вече попътен вятър и се налага да се свалят. Капитан Генчев нарежда да се включи двигателя, който е толкова тих, че не се усеща.

 

 

 

Дрямка след обилният обяд приготвен в камбуза: кюфтета, пилешки пържоли и варени зеленчуци и нектарини (включено в цената).

Делфините (къде са?-тъкмо се гмурнаха!) ни водят към Несебър.

 

 

13:30. Кадетът(е, няма женски род) опъва шпринга и ни връзва.

 

 

След 5 часа под платна баркентината ,,Роял Хелена” е в древното пристанище на Месембрия. Дори има възможност да се качим на една руска отремонтирана Комета на подводни криле и да продължим до Созопол както някога за 40 минути.

 

Морската богиня кацнала на носа на ветрохода ни маха за сбогом.

Ние сме доволни, че Черно море бе спокойно, нямаше клатене и морската  болест по време на круиза.

 

 

 

Отминаваме сити покрай култовата кръчма ,, Капитанска среща”.

 

Бродейки сред сокаците на стария Несебър до един ресторант,

 

 

 

забелязваме остатъци от църковни стенописи.

 

 

 

Отбиваме се и под сянката на столетна смокиня, отпиваме жадни от студеното бургаското пиво и фрапе. После се отправяме към единствената действаща църква в Несебър ,, Успение Богородично”.

 

 

 

 

Тук запалваме свещ пред чудотворната византийска ,,Черна Богородица”. Според свещеника тя е наш военен трофей  заедно  с пояса на Богородица. Вижте повече в Изгубената Сирия (3): Хомс и поясът на Богородица. http://patepis.com/?p=39065

 

Заоблачи се, прежуря и заръмя докато излизахме из портата на Месембрия, но ние бързо се шмугнахме в прохладият бус. Той сякаш  ни очакваше  за да ни прибере във Варна (за 12 лева).

 

кап. Цветан Димитров, Успение Богородично, 2013

 

 

Автор: Цветан Димитров 

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани с – на картата:

Черно море