Tag Archives: нси

Избирателните списъци, демографията, регистрите и ефирната дъвка „мъртви души“

от Боян Юруков
лиценз CC BY-SA

Вчера публикувах текст разглеждаш последните избирателни списъци публикувани от ЦИК на база данните на ГРАО, както и промените в местата за гласуване и броя на секциите в страната. Има учудващо много промени.

Един интересен момент беше увеличаването на броя гласоподаватели спрямо изборите през октомври 2024-та. В предварителния списък публикуван на страницата на ЦИК има 6641768 души в избирателния списък. Това са данни подадени в ГРАО взети от базата ЕСГРАОН и включва всички български граждани навършили 18 години независимо къде се намират.

Виждаме увеличение в този предварителен списък спрямо октомври 2024-та – т.е. с 18 месеца разлика – с 1385 души. Имало е и увеличение през октомври 2024 спрямо вота през юни същата година с 934 (за 4 месеца). Спрямо юли 2024 и вота през април 2023-та обаче има намаление от 11835 души (19 месеца).

За това може да има няколко причини, които искам да разгледам тук. Осъзнавам, че темата с избирателните списъци винаги деградира в навикване за „мъртви души“ и дали българите зад граница следва да им се осигурява практическа възможност да упражняват конституционните си права. Знам също, че доста няма да дочетат статията ми, а ще извадя няколко числа и изменени цитата да подкрепят това, което вече са решили за себе си. Все пак, смятам, че е важно да се разисква темата, още повече, че нямам точен отговор защо има увеличение на избирателите в условията на демографска криза.

Предварителен спрямо окончателен списък

Първо трябва да се разбере, че тук разглеждам предварителния списък публикуван от ЦИК. По-късно ще бъде добавен окончателния, който ще бъде предоставен на изборните комисии в изборния ден. В него се махат всички, които нямат право да гласуват или по друга причина следва да бъдат махнати от списъците в България. Пример за първите са хората под запрещение. Ако подавате заявление за гласуване в чужбина, също бивате заличен от списъка по постоянен адрес и можете да гласувате в чужбина. Повече за това ще прочете тук.

В окончателните списъци виждаме 39121 по-малко души през октомври 2024-та спрямо предварителния, 46174 през юни и 56691 през 2023-та. От данните на Glasuvam.org знаем, че е имало 30684, 38269 и 38269 заявления за гласуване в чужбина. Това означава, че съответно 8437, 7905 и 18422 души са махнати съответно през изброените вотове по други причини. Като вземем окончателния списък и добавим искащите да гласуват в чужбина, виждаме намаление на избирателите с 402. За 4 месеца това е очаквано предвид данните, които ще разгледаме по-долу. Говори ни, че тези предварителни данни на ГРАО се чистят и въпреки увеличението, което виждаме сега, може все пак да има сравнимо и очакваното намаление в броя на избирателите.

Данните на ГРАО

Тъй като предварителните списъци са буквално взети от ГРАО, може да сравним с таблиците, които публикуват, за настоящ и постоянен адрес. За съжаление, там няма разбивка по възрасти. Там намираме обаче отговор на въпроса колко български граждани има всъщност. Той е в центъра на спира за тези списъци при всеки вот.

Независимо колко безсмислена е в последните 36 години, в България все още имаме концепцията за постоянен адрес. Това означава, че всеки, независимо къде се намира по света, трябва да има постоянен адрес в страната. Ако по някаква причина няма, се пише в общината. Придобилите българско гражданство чужденци, които не живеят в България, както и децата им родени след това гражданство, например, се пишат в Столична община. Имаме, разбира се, и настоящ адрес, който може да се смени с такъв в чужбина. При раждане в страната или чужбина и изваждане на български акт за раждане, за постоянен и настоящ адрес се взимат тези на майката или на бащата, ако майката не е български гражданин. При смърт където и да е се отписва човекът от адресите си.

Не на последно място, чужденци, които живеят в България и нямат гражданство, имат адресна регистрация, но не могат да участват на националните избори. Те обаче се включват в таблиците на ГРАО цитирани тук. От НСИ разбираме, че 72275 души от трети страни имат разрешение за пребиваване. Общия брой на хората с чуждо или без гражданство в България към края на 2024 са 147419 (показва се като 1-ви януари 2025 според методологията на Евростат). Това значи, че 75144 граждани на европейския съюз са пребивавали в България в края на 2024-та.

Според данните на ГРАО към 15-ти март 2026-та постоянен адрес в България имат 8226341 души. Настоящ имат 7405722. Това означава, че според ГРАО 820619 души са сменили настоящи си адрес в чужбина.

Имаме последни данни за населението от НСИ за 2024-та г. Те ни показват преценката им колко хора живеят предимно в България. Тази преценка е въз основа на икономическа и социална активност, миграция и прочие. Използват същите методи и дефиниции, както останалите Европейски държави. Все пак преброяванията показват отклонение, което налага корекция на населението. Същото виждаме и в други страни като Германия, където също имат оклонение от няколко процента.

С това наум и взимайки данните за постоянен адрес на ГРАО заедно с тези за чуждите граждани към декември 2024-та получаваме, че според НСИ към онзи момент е имало 1646569 български граждани живеещи в чужбина. Както обсъждах при анализа на диаспората ни в Германия, не всички са родени в България. Доста са деца на българи родени в чужбина, а други са получили българско гражданство и вече живеят зад граница. Има и доста, на които е било възстановено гражданството – предимно насилствено изселените български турци и децата им. Това число обаче не показва родените и напуснали България.

Данните на НСИ и президентството

Взимайки броят българи над 18 г. публикуван от ЦИК преди 18 месеца – 6640383 – може да се опитаме да изчислим колко следва да е към днешна дата. Ще вземем броя починали над 18 годишна възраст, броя родени през 2007 и 2008-ма и броя получили българско гражданство през последните 18 месеца. По-трудно е отколкото ще реши човек.

Нямаме все още данните за починалите през 2025-а и първите два месеца на 2026-та. Следва да вземем интервала между септември 2024 и март 2026-та, но може единствено да предположим. Последните данни са от 2024-та. Смъртните случаи на българи над 18 г. са около 100260 за 12 месеца. При липса на други данни и отправна точка може грубо да ги умножим по 150% и получаваме около 150390. Т.е. толкова трябва да махнем от населението. Разбира се, това са данните за съвсем друг период и може да има намаление на смъртните случаи в изминалата година, както и вариация в конкретните периоди. Отклонението може да е с 10-15 хиляди според кой месец включим и датите, на които е взета справката. Затова е важно да запомним, че при липсата на данни в реално време боравим с много условности.

Ражданията са също толкова сложни. По принцип, през 2007-та и 2008-ма е имало съответно 75335 и 77704 раждания. Тогава видяхме увеличение на ражданията, което, разбира се, медиите съобщиха като поредния „антирекорд“. Не намирам разбивка по месеци, но приблизително излиза 115370 живородени деца за 18 месеца. В това число обаче не влизат много от децата родени зад граница и получили българско гражданство. Взех една от старите ми справки получени от ГРАО и НСИ и приблизително може да очакваме, че 8375 деца са били родени в чужбина, регистрирани късно в България и са навършили 18 години от миналия вот насам. Така общо добавяме към избирателни списъци около 123745 души.

Към президентството има комисия, която предоставя или отнема българско гражданство. Покрай този процес имаше много скандали след като схемата за финансиране на партийни каси бяха осветени. Публикуват доклади, от които разбираме за броя такива решение. Имат доклад за 2025-та, но все още не за първите два месеца на 2026-та. Взимайки получилите или възстановили гражданство през 2025 и последните три месеца на 2024-та и извадим загубилите го, получаваме 18159. Исторически виждаме големи вариации през първото тримесечие от 2 до 7 хиляди. Ако вземем последните налични за 2025-та и направим предположение за януари и февруари 2026, както и септември 2024-та, получаваме приблизително 22297 лица, които са станали български граждани. За съжаление, нямаме разбивка по възрастови групи, но следейки процеса и материали по темата, мнозинството са пълнолетни.

Моята интерпретация

Ако приемем, че всички получили гражданство са пълнолетни и вземем оценката за родените и получили български акт за раждане и навършващи сега 18 г., разликата с оценката ми за смъртността остава около 4345 души намаление. Важното тук е, че условностите в числата горе означават огромна вариация в този резултат. Смъртните случаи може да са с 5000 по-малко предвид кой сезон взимаме за отправна точка, Тъй като данните ми са на няколко години, е възможно в последствие още деца родени в чужбина да са се регистрирали. Възможно е да има значително по-голям пик на получилите гражданство в последните два месеца.

4000 души са твърде малка разлика при толкова много условности и може да се направи обосновано предположение, че предварителните данни предоставени от ГРАО да отговарят на реалността. Още повече, че както стана ясно, в последствие ги изчистват на база изискванията на изборния кодекс, заявленията за гласуване и други сведения като общия брой по списъци в страната и в чужбина намалява спрямо предварителния списък между 8 и 18 хиляди при последните три вота.

При липса на окончателния списък и последните данни за населението и получилите гражданство и предвид разминаването в рамките на статистическата грешка предвид грубите сметки по-горе, не виждам сведения за манипулация или дописване на избирателни списъци. Разбира се, очаквам такива спекулации, както всеки път. Ще се радвам обаче да видя данните, на които почиват, защото често почиват на усещане и емоции. Последните са разбираеми и приемам притеснението, но имам нужда от нещо повече, ако ще говорим за измами и изборни манипулации.

Проблем има, дебат – не

Имам сериозни резерви към системата и процесите на ГРАО. Произтичат от разговори с хора в общините, НСИ и програмисти работили по системата. Отдавна трябваше да заличим концепцията за „постоянен адрес“, но е трудно и в политическия хаос и липсата на върховенство на закона това остава очаквано на заден план. Адресната регистрация е крайно пожелателна и къде заради липса на ресурс, къде заради нежелание общините не се занимават да следят темата. Тук може да добавим лисата на контрол над наемодателите от страна на НАП и масовото отдаване под наем без плащане на данък и като косвен ефект – отказ наемателя да се регистрира по настоящ адрес. Особено голям проблем е смяната на адреса при пренасяне в чужбина, който се задълбочава откакто имаме свободно пътуване.

Истината е, че подобни проблеми имат доста страни. Писал многократно как статистическата служба в Германия няма идея колко българи има в страната по аналогични причини. Важното обаче е ефектът им да се минимизира и най-малкото да знаем с какви условности боравим. Още по-важно е дали ефектът се променя през времето, т.е. дали е безпредметно да сравняваме година с година, защото данните са грешни, но в различна степен.

Всичко това се събира в частния случай на избирателни списъци. Доколкото горните неща са известни, ефектът им върху списъците е минимален защото задаваме прост въпрос – кой има ЕГН и е на 18 г. в деня на вота. Това е. Махат се някои хора според хипотези описани в Изборния кодекс, но като цяло базовите данни са прости. Всичко, което описах по-горе е опит за оценка с други източници на данните, за които ГРАО отговаря. Те не влизат в никоя стъпка от процесите на вота или изготвянето на списъците. Дори данните за българите зад граница не се гледат като правят секции.

Основно притеснение за т.н. „мъртви души“ е за починали хора, които обаче остават включени в списъците и се гласува от тяхно име. Чуват се анекдотни примери за това и не бих се учудил да има такива пропуски. Предполагам, че е и част от процеса на ГРАО в чистенето на избирателните списъци, още повече, че качеството на данните в ЕСГРАОН е единствено и само тяхно задължение. Предвид, че НСИ отчита над 36.7% смъртност над 95 г. (повече от 1 от 3-ма) и 17.2% смъртност между 80 и 94 г. всяка година, гледайки данните за населението на преклонна възраст, не мисля, че дори половината да са „фиктивни“, би имало някакъв ефект, за да има смисъл усилието да се подправят държавни бази данни. Единствено, може би, на местни избори и то ако ги концентрират в някоя малка община.

Далеч по-ефективен е сегашния подход да овладяване на изборни комисии, ЦИК и РИК чрез свързани лица, купуването на гласове при бездействие и чадър от местната полиция, гласуването под команда от местни тартори, овладяването на цели райони чрез нарочни проверки на регулатори и висящи обвинения от прокуратурата, за да се привлече местния бизнес, кмет и общински съветници да съучастват в контролирания вот и от там икономически и социално да заставят местното население да гласува за КОЙто трябва. Всичко това се случва днес и се е случвало с малки прекъсвания и изключения на места в последните десетилетия. Организацията е по-лесна и мащаба му е далеч по-голям, за да не си струва да се занимават с малкото т.н. „мъртви души“.

Отново, не значи, че няма грешки в системата. Писах за критиките си в тази посока. Не съм видял доказателства обаче, че някой се възползва от тях в мащаби, в които да има значение. Виждам доказателства за други изборни измами, за които прокуратурата и съда спят.

Картата на Евростат за плодовитостта и какво всъщност ни показва?

от Боян Юруков
лиценз CC BY-SA

Горната снимка обиколи мрежата в петък, когато Eurostat обнови данните си за раждаемостта в Европа. Тя беше посрещната с разнопосочни реакции, но най-честата беше радост, че сме на първо място в България по брой деца на жена в детеродна възраст – 1.81. Доколкото това изглежда е вярно, има няколко важни подробности, които бяха пропуснати по веригата.

Първо, препоръчвам да прегледате статията ми обясняваща подробно каква е разликата между плодовитост и раждаемост и защо всъщност е нямало скок в първото преди три години. В графиката илюстрирам как и защо коригирам населението след последните две преброявания и как това се отразява на този индекс.

Имаше критика към преизчисляването на коефициента в същата статия, която пуснах през август 2024-та. От дискусиите се виждаше, че причината е предимно това, че показваше практически застой в последните седем години и неизбежните изводи за промяната на условията на живот в годините преди 2018-та и влиянието им за решенията на двойките. Данните публикувани на 7-ми март 2025-та от Евростат обаче съвпадат почти идеално с моите корекции. Голямата разлика е през 2012-та, когато те взимат числото на НСИ като базова точка, а аз го преизчислявам. Отклонението в другите години е под 0.7% и се дължи на това, че аз имам данни за ражданията само по възрастови групи, а не по отделни възрасти на майките. Все пак са доста точки и потвърждават моите изводи шест месеца по рано.

Много по-важно в случая обаче е, че макар да виждаме добри сигнали, трябва да ги поставим в контекст. Макар да имаме тази година най-висок показател в Европа, плодовитостта има значение единствено ако се разглежда в продължителен период от време, защото тогава проличават истинският ефект върху населението и обществото. Краткосрочен скок или спад носи само шумни заглавия, но само толкова. Притеснителен е застоя в последните години, макар по-долу ще покажа, че на фона на Европа може и да е добра новина. Въпреки това фактът, че е под 2.1 остава проблем. Зад това число има много детайли и съм ги обсъждал често. Най-важното е, че се използва премного за консервативана пропаганда целяща намаляване правата на жените без обаче да показват особено разбиране или работещи решения. Също така, плодовитостта е само един от многото параметри на демографията, не съществува в изолация и свеждането му до едно число, макар удобно, скрива много важни детайли като възрастовото разпределение на майките, еднократни ефекти, здравеопазване, реална смъртност на жени и новородени и прочие.

Забелязва се също разминаване с данните за други държави като Турция с официалните такива за 2023-та. Това може да се обясни с преизчислението, което правят за всички на база оценките за населението и дали имат достъп до окончателни данни. Всъщност, имаше разминаване и с данните на НСИ. Ще забележите че в статията ми от август миналата година за 2023-та съм посочил плодовитостта от НСИ да е 1.79. Тъй като пазя всичко, което свалям като данни, виждам, че това е показвал порталът Инфостат, когато свалих справката на 29-ти април 2024. Днес числото е коригирано на 1.81, което съвпада точно с моята оценка и тази на Евростат.

Предупрежавам, че трябва да се много внимателни когато сравняваме показатели между държави, особено такива зависещи от възрастовата структура на населението като смъртност, рак или заболевамост. В случая тези стойности могат да се сравняват като имаме едно наум, че има голяма вариация в средната възраст на раждане и разпределението по възрасти. Затова нека направим няколко сравнения.

Първо тук виждате коефициентът на плодовитост на България от 1960 до 2023-та по данни и оценки на Евростат. След резкия спад през 90-те виждаме бързо покачване. Вижда се спирането на растежа в последните седем години. На практика през 2018-та сме стигнали нивото, което е имала България преди голямата миграция от една трета от младото тогава поколение. След това обаче България на практика е спряла в демографското си развитие по този показател.

В следващите две графики ще видите сравнение за същия период между за България и няколко други европейски държави. Вижда се, че след възстановяването от кризата през 90-те сме задминали Германия преди 20 години. Повишението при тях в последните 10 години се дължи изцяло на външна миграция. В последните няколко години сме задминали дори шампионите демографски – Ирландия и Франция. Франция е интересен случай, защото има ниска раждаемост в последните 200 години и често се използва като ранен пре-индустриален пример за изследване на демографски преход. Ирландия пък показва много висока плодовитост през 60-те, но аналогичен на нас спад след това, но траещ 25 години вместо 10 и по други причини.

Тук виждаме сравнение със съседите ни. Демографския преход при всички съвпада с икономически крах и напускане на сериозна част от младите. Виждаме, че при Гърция в започнал 10 години по-рано и все още остава доста нисък. Плодовитостта в България и Румъния върви практически в унисон до пандемията, което може да даде индикации, че се диктува основно от външни фактори и общи черти и промени на ситуацията в двете държави. След пандемията обаче виждаме сериозен спад в Румъния, както и в Гърция, докато в България нещата остават непроменени.

За пълните данни препоръчвам да погледнете статията на Евростат и таблицата им, както и таблицата в Инфостат на НСИ, а тук ще намерите последните справки, карта и методологията им

The post Картата на Евростат за плодовитостта и какво всъщност ни показва? first appeared on Блогът на Юруков.

Числото, което ще чуете днес, е грешно

от Боян Юруков
лиценз CC BY-SA

В следващите дни ще срещнете едно число често из медиите – 48754. Толкова раждания е имало в България през 2024-та г. поне според сайта clinica.bg. С това число има много проблеми, но се цитира редовно по това време в последните години заради острата липса на други данни – също толкова грешни или изцяло подправени, но подходящи за генериране на сензация.

Писал съм много по темата в последните 15 години и накрая ще сложа изчерпателен списък с текстовете ми разглеждащи различни аспекти на данните за раждаемостта, както и хронологията на проблемите със съобщаването им. Тук ще се опитам сравнително кратко да обясня защо горното число е грешно, от къде е взето и защо спрях отдавна да следя данните, които въпросния сайт съобщава.

Още на 3-ти януари предупредих в социалките, че това число ще излезе около тази дата. Дадох за пример разминаването миналата година с няколко хиляди деца на тогавашното число изнесено от clinica.bg и данните на НСИ. Проблемът на данните им е първо източникът, второ времето на справката и трето какво всъщност показва и какви твърдения правят с него.

Първо, те твърдят, че се базира на данните на НЗОК за заплатени раждания в страната. Таблицата, която показват, дава разбивка за брой секцио, недоносени, усложнения и прочие. Тази справка не е от НЗОК, а по-специално от регистъра за ражданията. Това е един злополучен регистър, за който ще прочетете много в списъка със статии по-долу, но за сега трябва да знаете, че болниците следва да подават данни за всяко раждане и детайлите по него. Знам, че са взели данните от там, защото през 2018-та получих същата разбивка по болници и публикувах статистика от нея. Колкото и да беше интересна, заради описаните по-долу проблеми спрях да я следя, тъй като е безсмислена.

Макар болниците да имат задължение до три дни да публикуват данни за ражданията, много малко го правят. Някои въвеждат със забавяне от 3 до 6 месеца, някои не въвеждат правилно. Това значи, че данните за някои раждания през 2024-та може да се въведат чак април или май. Това установих след няколко годишно автоматично следене и анализ на публичната част от регистъра. След анализа ми и предупрежденията, че се използва само за фалшиви новини, въпросната публична част беше спряна. Частта за болниците и задължението им обаче остана. Няма индикации да има промяна в липсата на контрол над качеството на данните, което ги прави също толкова ненадеждни, колкото преди десет години. Това важи и за разбивката по усложнения и начин на израждане.

Друго сведение, че не са използвали данните на НЗОК за плащания, а регистъра за ражданията е разминаването им с данните на НЦОЗА. Критика към техните данни имам премного и отново ще я намерите в списъка долу. Те също публикуват данни за раждаемостта и използват плащанията на НЗОК за източник, но гледат не ражданията, а брой родени. Числото се разминава, но с около 2000 на година – толкова са броя на многоплодните раждания. Дори така не може да се обясни разликата в числата им – за 2023-та НЦОЗА съобщава с доклад на 1-ви февруари, че е имало 49795 живородени, а clinica на 14-ти февруари – за 49610 раждания. Разлика от 185 деца. За 2024-та НЦОЗА казва на 4-ти февруари, че са 49556 живородените, а clinica – на 11-ти февруари, че ражданията са 48754. Разлика от 802. Впрочем, според НСИ за 2023-та ражданията са били 57478 или 7868 повече, т.е. грешка от 13.7%.

Тук идваме към втория проблем – кога са взели данните. Твърдят, че източника им е един и същ – НЗОК, но справките им са с около 10 дни разлика. Разминаването не би трябвало да има значение, тъй като 2024-та е привършила отдавна, но видимо има. Реалния източник е различен и през времето изникват доста данни. Анализите ми за предходни години показват, че някои от ражданията няма да бъдат въведени и след няколко месеца. Интересно тук е също как въобще са взели данните от регистъра на ражданията. Както споменах, публичната част е спряна, а справките по болници никога не е била част от нея. През 2018-та получих справката от човек в институцията със служебен достъп. После ми беше отказано по ЗДОИ същата справка. Обсъждания сайт е свързан с бивши служители на министерството, които обаче отдавна не са част от системата. Изниква въпросът дали все още нямат служебен достъп до ресурси, които не би трябвало да имат. Ако пък са искали справката по ЗДОИ, защо я получават, а на други същото се отказва.

Третият проблем е какво твърдят и какво намекват в текста си. Изрично посочват, че числата не включват раждания непокрити от НЗОК и такива в чужбина, навярно в отговор на критиката, че изкарват крайно занижени данни спрямо тези на НСИ. С това обаче намекват, че в официалните данни се включват родените в чужбина българчета. Това категорично не е вярно. Първо, методологията на НСИ показва, че те броят ражданията по подадени от съобщения за раждане, също както всички актове за гражданско състояние. Такива има само за родени в страната. На родените в чужбина се вади ЕГН директно в ГРАО с молба и чуждестранен акт за раждане голяма част от тях се регистрират месеци и години след раждането по различни причини.

По случайност получих справка за родените в чужбина и получили българско ЕГН именно на 11-ти февруари, когато излезе и статията на clinica.bg. Ще пусна отделна статия с подробна информация за последните 35 години, но накратко – за българчетата родени в чужбина, на които родителите им са извадили български паспорт скоро след раждането (т.е. до края на януари 2025-та) са 8029. Тези родени през 2023-та вече са 15031, защото родителите им са имало повече време да се приберат и извадят паспорт. През последните години общия брой се върти около 20 хиляди деца родени зад граница. Нито сметката не излиза, а методологията и отговорите на НСИ оборват намеците на clinica.bg.

Обяснението не се получи кратко, а не съм засегнал доста аспекти от темата. Стигнахте до тук, така че може да ви е интересно да прочетете и за тях. Вярвам, че търпеливо ще изчакате и окончателните данни на НСИ през април, когато отново ще си говорим по темата. Пускам списък със статиите ми до тук, но вместо заглавията им слагам отговор на какъв въпрос отговарят. Не са в някакъв определен ред:

The post Числото, което ще чуете днес, е грешно first appeared on Блогът на Юруков.

Има ли наистина скок в раждаемостта след пандемията?

от Боян Юруков
лиценз CC BY-SA

Наскоро коментирах под няколко интересни и няколко най-малкото подвеждащи поста на тема демография. Усетих се, че някои от наблюденията ми се базират на данни от преди няколко години. Затова реших да включа в таблиците си последните от НСИ, включително преброяването.

По традиция това пак свърши с 30-тина свалени таблици и затъване в заешка дупка на моделите ми. Ще пусна данните от тях скоро.

Междувременно, ето нещо бързо, което бях започнал в края на миналата година, но реших да изчакам официалните данни на НСИ за ревизията на населението. По някое време след всяко преброяване, те пускат таблица, с корекция на преценката си за населението. През времето неизменно се натрупва грешка и тя се наблюдава във всички държави. Бях направил своя корекция и макар да смятам тяхната за твърде изкривена, следва да използвам нея. Та вкарах в модела си техните данни и преизчислих тоталния коефициент на плодовитост, сравних го с официалния и получих следната графика.

Както виждаме тук. Тоталният коефициент на плодовитост най-общо може да се определи като колко деца биха имали жените в рамките на живота си, ако имаха възможностите, здравето и изборът на жените родили в рамките на една календарна година. В изчисляването му влиза броят родени деца по възраст на майката и колко жени има в тази група. Методологията ще откриете тук. Консенсусът е, че при ниската детска смъртност в наши дни е достатъчен коефициент от 2.1 за да се запази размерът на едно население. В действителност има и други фактори, но дългосрочно този е най-важният.

След 2021-ва попаднахме на няколко изказвания и заглавия, които отбелязваха рекордната раждаемост в страната. Тогава многократно обяснявах, че това е заради по-реалистичната представа за броя жени, които са в детеродна възраст. Преди това е бил нисък, защото сме смятали, че има повече жени във всяка възрастова група. С корекцията се вижда, че растежът на плодовитостта е растял равномерно.

Трябва да знаете, че въпреки, че НСИ публикува ревизия на данните си, те не ги прилагат в официалните таблици за населението. От там следва, че не ревизират индекси като този за смъртността, раждаемостта и прочие. За това има причини, но прави сравнението по-трудно. Затова и създадох свой модел да правят такива преценки, включително как ще се развива населението на база родените сега деца. Впрочем – забелязва се увеличение на момичетата влизащи в детеродна възраст.

Има два проблема с моето преизчисление на този коефициент. Когато го приложа с оригиналните, неревизирани данни за населението не получавам същия тотален коефициент на плодовитост както НСИ. Причината е, че имам достъп само до 5-годишни групи за население и възраст на раждалите майки. Вариацията между тези възрасти води до грешка в изчисленията и от средно 0.54% (медиана 0.44%, мин. 0.13%, макс 1.19%) за последните 14 години.

Вторият проблем, който виждам, е че ревизията на населението представена от НСИ има твърде силен скок веднага след преброяването през 2011-та и почти никаква промяна във времената на пандемията, когато смъртността скочи драстично, макар и предимно след по-възрастните. Това ми се струва крайно странно, но предполагам, че имат причини за това, за които ще ги питам. Долу виждате разликата в червено. Вертикалната скала показва средният брой жени във всяка от възрастовите групи включени в детеродна възраст.

Ефектът от този рязък спад в оценката за населението през 2012-та се отразява и на привидната привиден скок в раждаемостта тогава. Аналогично спадът в намаляването на населението след 2020-та създава впечатление, че има застой в раждаемостта. Една причина за това може да бъде, че имаше увеличение на връщащите се в България наши сънародници, често вече с деца. Пример за това съм аз самият.

Повече по темата може да прочетете в анализа, който направих преди почти 10 години с данните за раждаемостта между 1968-ма и 2014-та. Обнових ги в края на 2021-ва с данните до преброяването, но там не съм включил ревизията, за която говоря тук. Ще ги обновя с тях и данните за следващите няколко години в близките седмици.

The post Има ли наистина скок в раждаемостта след пандемията? first appeared on Блогът на Юруков.

Стопяващата се (драма за претопяването на българската) нация

от Боян Юруков
лиценз CC BY-SA

След излизането на първите данни на НСИ имаше, разбира се, много възгласи колко се е стопила нацията за последните 10 години. Намаление наистина има и то за съжаление е закономерно с процесите започнали още в края на 70-те задълбочени през 90-те и чиито ефекти виждаме ясно днес. Променената възрастова структура на хората имащи деца, многото деца родени и предимно оставащи в чужбина и повишената смъртност през пандемията влошават това положение.

Разбира се, има и много неразбиране на материята, което видяхме излязло на ярък гръмогласен парад през последните месеци. То включва теми като емиграция, раждаемост, смъртност и особено влиянието на сексуалното здраве, образование и абортите.

Затова надали може да се учудим на апокалиптичните сензационни заглавия. Това, което не видяхме обаче, са гръмките заглавия след като миналата седмица НСИ пусна данните за етническото разпределение от преброяването през 2021-ва. Вместо това се потвърди наблюдение базирано на данните от определени райони, което повтарям от години

С години се спекулираше много, включително колко коректен е въпроса и дори дали трябва да се позволява на хората да посочват какви са етнически – някои настояваха, че преброителите трябва да ги преценяват на око на какви им изглеждат с аргумента „ма то си е ясно“. Обсъждал съм нашироко в коментари тук абсурдността на тези и други твърдения. Трудно се говори по темата без да се зачекнат тезите така любими на по-крайно националистически настроените, но сериозно исторически необвързани наши сънародници. Затова искам да ви кажа, защо тези данни са всъщност също толкова тревожни, колкото и голяма част от резултатите от преброяването.

Това, което видяхме и което медиите единодушно решиха, че не си струва, защото не е скандална сензация, е че всъщност двете най-големи малцинствени групи в България намаляват. Наистина, цялото население намалява, но при етническите турци и роми това е много по-силно изразено. Докато при етническите българи намалението е – 9.6%, при определилите за етнически турци то е 13.6%, а при ромите е почти двойно – 18%. Така апокалиптичните прогнози през годините за „претопяване“ всъщност е с обратен знак – делът на ромското население е паднал с 8.5%, а на етническите българи се е увеличил.

Именно това обяснявам от години и срещам почти винаги насмешка – че емиграцията особено сред ромското население е значително по-голяма. Причините са както икономически, така социални, дискриминационни и дори корекционни. Немалко градове и села в страната ефективно са под контрола на местни феодали защитавани от прокуратура и политически сделки. Това важи с особена сила в Родопите. Сегрегацията и сериозната дискриминация на ромите специално пък създава реални пречки да се реализират. Това, както и особено силно изразената бедност в някои региони прави емиграцията единствен избор.

Докато един или повече от тези аргументи важи за повечето български граждани, вече имаме ясни данни доказващи нещо наблюдавано отдавна. Може би най-добре беше илюстрирано от човек, който срещнах докато бях доброволец при изборната секция във Франкфурт преди години. Заговорихме се докато чакаме за трудностите в Германия и отношението към чужденците като цяло. Беше от ромски произход и е работел като строител в България. Сподели, че „и в България се отнасят с мен като циганин, и в Германия се отнасят с мен като с циганин, но ми дават поне шанс да работя нещо смислено“. Към онзи момент имаше строителна фирма, осигуряваше хляб на 10 семейства и си плащаше данъците в Германия.

Примерите са най-шарени, също както емиграцията ни. Нагледал съм се на премного, но предпочитам да говоря за този феномен с данни. Факт е, че както при бежанците, пропускаме голям шанс да приобщим и да работим с всякакви общности и култури. Всичко това е заради някаква дълбока озлобеност и криворазбран модел за хомогенност, който не е съществувал до преди 3 поколения.

Затова нека не говорим по темата демография с емоции и усещания на база кой какво видял в коридор на болница или по някоя улица, а разбиране, че светът е доста по-сложен и шарен. Също и че сами си го причиняваме всичко това и не ни помага никак.

The post Стопяващата се (драма за претопяването на българската) нация first appeared on Блогът на Юруков.

Online преброяване 2021

от Боян Юруков
лиценз CC BY-SA

От днес започва преброяването през интернет и ще продължи до 17-ти септември. След това преброители ще обикалят всяко жилище и адрес, за да преброяват лично всички. Ако сте сте преброили електронно, достатъчно е да им дадете кода, който ще получите по мейл. Това освен, че пести време, ще намали и контактът, което е важно в сегашните условия.

Преброяването става на тази страница. Регистрирате се с мейл, ЕГН и лична карта. Мейлът за потвърждаване на регистрацията може да се забави няколко минути, също както и този с кода накрая. Важно е в преброителната карта да въведете адреса, в който действително живеете, а не там, където сте регистрирани. Ако адресът не може да бъде намерен автоматично – например, ако сте въвели на ръка описание – ще излезе карта, на която на ръка ще трябва да поставите отметка къде се намира. Това няма да е толкова лесно за някои, но за съжаление е бил единственото решение в редките случаи, които не адресите не съвпадат с регистърите. Също така да преброите само хората, които наистина живеят там – не близки, които обичайно живеят в чужбина или в друго жилище. Българите живеещи постоянно в чужбина следва да се преброят там. Всички европейски държави, както и доста други по света имат преброяване тази или следващата година. Според чл. 39 до 41 от Закона за преброяването всички данни събрани от тази анкетна карта или по друг начин за целите на преброяването са статистическа тайна, не могат да се използват за друго, няма да бъдат предоставяни на други органи и не могат да се използват като доказателства пред изпълнителната или съдебната власт.

Съветът ми е да проверявате внимателно данните въведени на всяка страница. Има възможност да се връщате и поправяте, но само преди да сте натиснали „Запазване“ на последната страница. За сметка на това доста от информацията се добавя автоматично – например дата на раждане или родствените връзки. Нещо, което може да затрудни някои, е квадратурата на жилището и конкретно на стаите, които се използват за живеене. Това са всички без килер, коридор, офис и прочие. При точката какво се отоплява, може да въведете максимално число обитаемите стаи плюс кухнята, ако е отделна стая. Не забравяйте да си копирате и номера, който ще ви излезе накрая. Би трябвало да го получите по мейл, а може да влезете в портала и да го откриете в профила си – натискате на човечето горе вдясно и после „Профил“.

В рамките на предборяването ще допитване търсещо отговор на това както ни кара да останем или да напуснем България, както и дали, колко и кога искаме деца. То ще се проведе сред 44000 случайно избрани адреса и цели да даде представа какви са настроенията в страната.

Преброяването като цяло е изключително важно за редица аспекти от живота ни. Основа е на неща като планирането на бюджета, изследвания влияещи на инвестиции и изборния процес. Възможно е дори да доведе до преразпределение на мандатите в парламента. Най-вече обаче ни дава представа какво е положението в страната и помага да оборим заблуди. Преди 10 години показах графики за етническия състав на населението на база предишното преброяване. Данните от преброяването са в основата на анализите ми за раждаемостта от последните 50 години, детските надбавки и бедността и смъртността и как я сравняваме през годините. Помогна и при показване на данните за българчетата родени в чужбина.

Редовно има критики за това как се провежда преброяването, как се следи населението и дали въобще числата отговарят на истината. При последното преброяване наистина имаше корекция надолу в населението и тя беше с 1.82%. Това е в рамките на статистическата грешка и близко до корекцията, която се наблюдава в Германия, например, при тяхното преброяване. Описал съм вече проблемите на немците с броенето на диаспората ни. Особена критика имаше също към въпросите за самоопределянето – че всеки можел да пише каквото си иска. Това всъщност е идеята на „самоопределяне“. Не може преброителите да вървят по къщите и да пришиват етнос и определения на хората пред тях.

Заради пандемията, по-широкото навлизане на интернет услугите у нас и информационната кампания на НСИ се очаква този път значително повече хора да се преброят през интернет. Ще значителен успех и показателно за интернет грамотността ни, ако успеем да минем 70%. Преди 10 години над 40% от населението беше преброено така. Доста обаче се съмняват в това. Ако имате възможност, може да помогнете и на близките си да се преброят, за да им спестите време и излишен контакт с преброителите.

Допълнение – 7 септември 10:00

За съжаление, се забелязва, че сайтът им се претоварва сутрин и вечер покрай рекламните кампании течащи по медиите. Имайте търпение, тъй като някои проверки и записи отнемат известно време.

The post Online преброяване 2021 first appeared on Блогът на Юруков.