Продължаваме пътешествието на Валентин през Иран. Започнахме с едно Въведение в две части, а същинското пътешествие започнахме с прекосяване границата на Иран, за да минем от Джолфа до Ардебил. После продължихме с от Астара до Казвин ,  рагледахме Техеран,  а за последно минахме през Кашан, Градините Фин, Абяне и Натанз.

Днес на ред е нак-красивият ирански град – Исфахан.

Междувременно дойде една приятна новина – настоящият разказ, във вариант на руски, е спечелил втора награда в конкурс на руския сайт http://www.awaytravel.ru/. Честито на Валентин!

Сега: приятно четене: 

През Иран с Опел

част седма

Исфахан

Исфахан е третият по големина град в Иран с население 1,75 милиона души. Основан e през 3-ти век преди новата ера. Той е бил столица на Персийската империя по времето на династията на Сафавидите през периода 16-ти – 18-ти век. Исфахан е разположен в централната част на страната, на 1580 метра надморска височина. Тук са някои от най-значимите забележителности в Иран. Великолепните архитектурни обекти на ислямската култура са построени през периода 11-ти – 19-ти век. Много от сградите са покрити с глазирани сини керамични плочки с мюсюлмански орнаменти.  

Площадът на имамите

е „визитната картичка“ на Исфахан. [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Плащадът на имамите[/caption] Иранците твърдят, че с размерите си 512 метра на 163 метра това е втория по големина площад в света (след Тянанмън в Пекин). Старото му наименование е „Накш-е Джахан“, което в буквален превод означава „Модел на Света“. Това име дава основание на френския поет Рение да нарече Исфахан „половината свят“.

Джамията на имамите

е една от най-забележителните сгради в Исфахан. Разположена е в южния край на едноименния площад. [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Авторът пред Джамията на имамите[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Поглед към площада с Джамията на имамите (горе в дясно)[/caption]   [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Интериора в Джамията на имамите[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Интериора в Джамията на имамите[/caption]

Дворецът Али Капу

е разположен в западната част на площада. Интериорът в залите на двореца не можа с нищо да ме впечатли. [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Дворецът Али Капу[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Дворецът Али Капу[/caption]  

Джамията Шейх Лотфоллах

се намира в източната част на Площада на имамите. [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Джамията Шейх Лотфоллах[/caption]   [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Джамията Шейх Лотфоллах[/caption]   Наричат Исфахан „скъпоценният камък“ на Персия. Смята се, че той е един от най-красивите градове в ислямския свят. Релаксиращата му атмосфера се дължи не само на великолепната ислямска архитектура но и на многото градини и паркове. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]   Впечатляващ е дворцовият комплекс от 17-ти век

Чехел Сотун

(в буквален превод „Четирдесет колони“). Той включва голям парк, шадравани, дворцова сграда, музейна експозиция. Построен е от шах Аббас II и се използвал за официални приеми и забавления. Многобройните пана от керамични плочки отразяват радостта от живота и любовта, а така също и исторически събития. [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Дворцовият комплекс Чехел Сотун[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Дворцовият комплекс Чехел Сотун[/caption]   [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Дворцовият комплекс Чехел Сотун[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Дворцовият комплекс Чехел Сотун[/caption]  

В двора на Чехел Сотун

двадесетина майстори на приложните занаяти изработваха и продаваха най-различни произведения. Удоволствие беше само да се наблюдава тяхната усърдна работа над изящните сувенирни изделия. [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Майстори на приложните занаяти[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Майстори на приложните занаяти[/caption]  

В Музея на съвременното изкуство

бяха изложени предимно модернистични картини, от които нищо не можах да разбера. Запомних го и с това, че беше най-скъпият музей, който посетих в Иран. Входната такса от цели 2 лева, е 5 пъти повече от стандартните входни такси за тамошните музеи и забележителности. Единствено вътрешният двор на сградата създаваше приятна атмосфера [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Музея на съвременното изкуство[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Музея на съвременното изкуство[/caption]

В  Природо-научния музей

имаше доста интересни експонати [caption id="" align="aligncenter" width="553"] В Природо-научния музей[/caption]   [caption id="" align="aligncenter" width="553"] В Природо-научния музей[/caption]   [caption id="" align="aligncenter" width="614"] В Природо-научния музей[/caption]   Музеят с произведения на декоративното изкуство  си заслужаваше посещението. Разглеждането на експонатите доставяше истинско естетическо удоволствие. [caption id="" align="aligncenter" width="567"] Различни експонати в Музея на декоративното изкуство[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="587"] Различни експонати в Музея на декоративното изкуство[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="602"] Различни експонати в Музея на декоративното изкуство[/caption]  

Многобройните паркове на Исфахан

са чудесно място за отдих. Жителите на града с удоволствие си почиват и обядват върху зелените площи. Други пък практикуват любимото си хоби. [caption id="" align="aligncenter" width="614"] В парковете на Исфахан[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614"] В парковете на Исфахан[/caption] Има какво да се види и в останалата част от града. Заслужава си разходката по

централните булеварди

  [caption id="" align="aligncenter" width="614"] В централната част на Исфахан[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614"] В централната част на Исфахан[/caption] Разглеждайки архитектурните и исторически забележителности на Исфахан не бива да забравяме, че той е и

голям индустриален център

Тук СССР е построил металургичен комбинат за добив на стомана и завод за производство на самолети по лиценз на съветските „Ан“. Изградена е голяма нефтена рафинерия и завод за производство на ядрено гориво за АЕЦ. В града има експериментален ядрен реактор. Произвеждат се изделия от текстил и персийски килими. В района на базара е разположена

Петъчната джамия (Масджид-е Джаме)

Тя впечатляваща със своите размери и с интериора си. [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Петъчната джамия[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Петъчната джамия[/caption]   [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Петъчната джамия[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Петъчната джамия[/caption] Не може да се пропуснат историческите каменни мостове над река Заянде, която през август вече беше пресъхнала. Най-красив и величествен е

моста  Хаджу

  [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Мостът Хаджу над пресъхналата през август река Заянде[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="608"] Мостът Хаджу над пресъхналата през август река Заянде[/caption]  

Мостът Пол-е Си-о-Се

е най-натоварен и свързва историческата стара част с новите квартали на града. [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Мостът Пол-е Си-о-Се е над пресъхналата през август река Заянде[/caption]   [caption id="" align="aligncenter" width="584"] Мостът Пол-е Си-о-Се е над пресъхналата през август река Заянде[/caption]   Не пропуснах да „хвърля поглед“ и на новата част от града. [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Новата част на Исфахан[/caption]   [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Новата част на Исфахан[/caption]   По мое мнение, Исфахан е най-красивият град в Иран и един от трите града, които ми харесаха най-много при тазгодишното ми пътешествие на Изток (другите два са Батуми в Грузия и Арменската столица Ереван).     Очаквайте продължението Август 2012 година Автор: Валентин Дрехарски (град Перник, България) Снимки: авторът E-mail: valentin.dreharski@besttechnica.bg     Други разкази свързани с Иран – на картата: Кликайте на ЗАГЛАВИЕТО за подробности :)

Продължаваме пътешествието на Валентин през Иран. Започнахме с едно Въведение в две части, а същинското пътешествие започнахме с прекосяване границата на Иран, за да минем от Джолфа до Ардебил. После продължихме с от Астара до Казвин , а за последно рагледахме Техеран

Днес на ред са Кашан, Градините Фин, Абяне и ядрения завод в Натанз *

Приятно четене: 

През Иран с Опел

част шеста

Кашан, Градините Фин, Абяне и Натанз

    След Техеран продължих на юг, където в централната част на страната в  района очертан от градовете Кашан, Исфахан, Язд и Шираз са съсредоточени едни  от основните исторически забележителности на Иран. [caption id="" align="aligncenter" width="596"] Върху картата на Иран с черен цвят е очертан маршрута (7 040 километра), по който обиколих основните забележителности в страната.[/caption]   Цялото ми пътуване на Изток с опознаване на Северна Турция, Грузия, Армения, Нагорни Карабах и Иран продължи 36 денонощия. Изминах общо 14500 километра, обикаляйки туристическите забележителности в тези държави. По време на пътуването похарчих общо 2 800 лева, 1/3 от които за гориво в Турция (там горивата са с 40% по-скъпи отколкото у нас; 1 литър дизел струваше 3,60 лева**).  

Кашан

Със своите дворци на ханове от 19-ти век Кашан е една от „туристическите перли“ на Иран.     [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Двореца на хан Абасиан[/caption]   [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Двореца на хан Абасиан[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Двореца на хан Абасиан[/caption]   [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Двореца на хан Табата бей[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="553"] Двореца на хан Табата бей[/caption]   [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Двореца на хан Табата бей[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Двореца на хан Боруджерди[/caption]   [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Двореца на хан Боруджерди[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Двореца на хан Боруджерди[/caption]  

Като архитектурен стил

тези дворци имат доста общо с дворцовия комплекс Алхамбра в Гранада, Южна Испания.   [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Банята (хамам) на султан Емир Ахмед от 16-ти век[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Банята (хамам) на султан Емир Ахмед от 16-ти век[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Куполите на банята за осветление и вентилация[/caption]   Сред историко-архитектурните забележителности на Кашан е

религиозния комплекс Ага Бозорг,

включващ джамия и медресе (полурелигиозно училище). [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Религиозния комплекс Ага Бозорг[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Религиозния комплекс Ага Бозорг[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Религиозния комплекс Ага Бозорг[/caption] 350-хилядният Кашан е изграден на място, където е имало селище още през четвъртото хилядолетие преди новата ера. През средновековието градът става известен с произведенията си от текстил, керамика и глинените глазирани плочки "каши".

Крепостните стени

са издигнати през 10-ти век, два пъти са разрушавани от нашественици, а през 1779 година са сринати, заедно с целия град, от опустошително земетресение. В последствие са възстановени в първоначалния си вид по традиционната за страната строителна технология с кирпичени тухли и измазване с глина. И тухлите и глината за измазване се смесват с парчета от слама, която служи за своеобразна укрепваща арматура.   [caption id="" align="aligncenter" width="675"] Крепостните стени на Кашан[/caption]   [caption id="" align="aligncenter" width="665"] Крепостните стени на Кашан[/caption]   Кашан беше градът с най-добрата система от указателни табели за ориентиране на туристите, за което се възхищавам на местните власти.  

Градините при село Фин

  Изящните градини при село Фин (Бах-е Тарики-йе Фин) отразяват класическите Персийски представи за Рая. Комплексът включва паркова зона с дървета, цветя, басейни, фонтани, дворцови павилиони, баня, музейна експозиция, чайна и ресторант.   [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Градините при село Фин[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Градините при село Фин[/caption]   [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Градините при село Фин[/caption] Според някои ирански лингвисти от името на селото с градините произхожда думата фин (фин, изящен, красив), на английски „fine“.  

Абяне

Това село е разположено в живописна долина, открояваща се със своята зеленина на фона на околните голи планини. Надморската му височина е 2200 метра и е в подножието на високия 3900 метра връх Каркас. Абяне е на възраст 15 века, а тесните му наклонени улици образуват лабиринт между вековните къщи. Тези сгради са изградени от червени кирпичени тухли, измазани са с червена глина и са характерни с дървените си балкони и решетки на прозорците.   [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Абяне с къщи, измазани с червена глина[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Типична двуетажна къща[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="553"] Типична двуетажна къща[/caption]   [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Двора на джамията от 11-ти век[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Сувенири от местна керамика[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Новия квартал на Абяне[/caption]  

Натанз

Този малък планински град е известен преди всичко със завода за обогатяване на уран, изграден под земята, на няколко километра по-нагоре в планината. На кръстопът, близо до завода беше разположена батарея зенитни оръдия. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] Главната архитектурна забележителност на Натанз е

религиозния комплекс,

включващ джамия с изящно минаре и мавзолея на шейх Абд ал-Самад. [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Религиозния комплекс в Натанз[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Натанз - поглед към хълма над града[/caption]   Очаквайте продължението Август 2012 година Автор: Валентин Дрехарски (град Перник, България) Снимки: авторът E-mail: valentin.dreharski@besttechnica.bg * майтап бе! няма да ходим в завода ;) – бел.Ст. **3,60 се ядва – по-скорошните цени гонят 4 и неща за  литър – бел.Ст.       Други разкази свързани с Иран– на картата:   За подробности кликайте на ЗАГЛАВИЕТО горе :)  

Продължаваме пътешествието на Валентин през Иран. Започнахме с едно Въведение в две части, а същинското пътешествие започнахме с прекосяване границата на Иран, за да минем от Джолфа до Ардебил. После продължихме с от Астара до Казвин 

Днес на ред е столицата Техеран.

Приятно четене: 

През Иран с Опел

част пета

Техеран

Столицата Техеран

  Надявах се бързо да стигна до центъра на Техеран като изпреваря сутрешния трафик, но не се получи. На около 40 километра преди столицата, още по тъмно, започнаха задръстванията, скоро термостатът отказа и двигателят прегря. След ремонт на пътя продължих към центъра и първо спрях при

кулата Азади,

която е един от символите на иранската столица. [caption id="attachment_42099" align="aligncenter" width="402"] Кулата Азади (Свобода) е открита през 1973 година
по случай 2500-годишнината на Персийската империя[/caption]     Около километър след кулата автомобилът ми се повреди за пореден път и трябваше да отида в автосервиз. Двамата монтьори бяха много опитни и успешно се справиха с проблема. Пихме чай, а единият от тях ми показа секс-клипче на мобилния си телефон. Явно има начин да се заобикалят ислямските религиозни забрани и не всички се притесняват от нарушаването на моралните норми в тази теократична държава. Продължавам да съм благодарен на тези техерански автомонтьори, защото до прибирането ми в България старият опел измина още 8000 километра, без повече да се поврежда и без да губя време за ремонти. Най-после, в ранния следобед на деня стигнах центъра на Техеран, близо половин час се въртях по улиците докато намеря място за паркиране, след което започнах разглеждането на столицата. Continue reading →

Продължаваме пътешествието на Валентин през Иран. Започнахме с едно Въведение в две части, а същинското пътешествие започнахме с прекосяване границата на Иран, за да минем от Джолфа до Ардебил. Днес продължаваме с Ардебил

Приятно четене: 

 

През Иран с Опел

част четвърта

През Астара, Бандар-е Анзали, Рещ, Фюман, Мазулех, Рудбар и Казвин

 

Астара

  Астара е град на Каспийско море с граничен КПП за преминаване в Азербайджан. От другата страна на границата е азерския град със същото име. Впечатляват многото магазини и оживената търговска дейност, което е естествено за граничен град

[caption id="" align="aligncenter" width="563"] Астара[/caption]     Плажът на

Каспийско море

беше покрит с боклуци. Морската вода пък беше доста мръсна, поради което никой не смееше да се къпе.

[caption id="" align="aligncenter" width="626"] Плаж на Каспийско море[/caption]  

 

  Останах с впечатлението, че

морският туризъм е слабо развит в Иран Continue reading →

Днес започваме същинското пътешествие на Валентин през Иран. Започнахме с едно Въведение в две части, а днес ще прекосим границата на Иран, за да минем от Джолфа до Ардебил

Приятно четене: 

 

През Иран с Опел

част трета

От Джолфа през Тебриз до Ардебил

Ислямска република Иран: добре уредена държава със силна икономика, богато историческо минало, сърдечни и гостоприемни хора със запазена ценностна система

Във Въведението (първите две части) на пътеписа разказах за географското положение, историята и населението на Иран. Посочих някои основни данни за икономиката на страната, цените и жизненото равнище. Спрях се на опасностите в тази страна и необходимостта от спазване на религиозните норми по отношение на облеклото и поведението. Споделих своите впечатления от иранците като сърдечни и добронамерени хора. Те се гордеят със страната си и обичат да я обикалят като разглеждат забележителностите. Споменах и за трудностите при пътуване с автомобил, както и за проблемите с ориентирането при намирането на търсените обекти. Не пропуснах да опиша иранската кухня, така като я видях и усетих.

Горепосочените впечатления и описания подкрепих с повече от 40 снимки. Посочих и бюджетните разходи в Иран: 740 лева, похарчени за 17 дни и изминати над 7 хиляди километра. Първата част на пътеписа завърших със заключението: „Иран се оказа една добре уредена държава с подредени и чисти градове, добронамерени и дружелюбни хора със запазена ценностна система.“.   Влизане от Армения в

Иран

  След като при моста над граничната река Аракс бях проверен от руски гранични войски, които съвместно с арменските си колеги осигуряват защитата на границата с Иран, стъпих на територията на ислямската република.

Първата ми среща с тази държава бе ужасно разочароваща

поради хаоса, бюрокрацията и корупцията на границата. След проверка на документите от иранските граничари спрях пред голяма сграда, където са паспортните и митнически служби. Малко почаках на опашка пред гишето за паспортна проверка и стигнах до чиновника, който за 10-тина минути ми въведе данните (включително професия и семейно положение) в тяхната компютърна информационна система. Стигнах до митничаря, който ми каза, че на друго място ще ми оформят Карнет дьо пасаж-а на автомобила. След като питах на 3-4 места се намери един човек, който ме заведе до друга голяма сграда на около 200 метра и ме предаде в ръцете на съответния служител. Последният ми прибра документите и ме остави да чакам в залата за пътници, където поне имаше климатична инсталация. След близо час чакане същият се върна с поставен печат на карнета, след което отидохме при първата сграда за да ми провери автомобила и багажа. Пътьом ми направи ксерокопие на документите, за което трябваше да дам 1 долар. [caption id="" align="aligncenter" width="440"] За да ми поставят иранските чиновници този печат, подпис и дата върху Карнет дьо пасаж-а трябваше да чакам почти един час[/caption]   Същият служител ме преведе през една бариера с полицай и ми каза, че мога да излизам от граничната зона и да пътувам. Да, ама не стана така. След 100-тина метра, на последната бариера полицаят ми обясни, че съм нямал някакъв документ и не може да ме пусне. След като не можахме да се разберем, той извика някакъв младеж, с който се върнахме около 300 метра обратно.  Наложи се и този младеж да разпита на 3-4 места преди да разбере, че въпросния документ трябва да се издаде от митничаря. Седейки на бюрото си митничарят написа нещо като износна бележка за автомобила. После, държейки всичките ми документи, написа на края на един вестник „50$“. Възмутих се за какво да му давам 50 долара, след като всичко ми е наред. Тогава той стана от бюрото си и каза да отиваме при колата. Накара ме да извадя целия багаж на земята и започна да рови по чантите. Като стигна до кутията с лекарства се захвана да ги разглежда едно по едно и да пита „дрога, наркотик?“.  Намерих в речника си думата „лекарство“ на фарси и му я показах, но той невъзмутимо продължи да повтаря „дрога, наркотик, ...“. Виждайки, че се изнервям, митничарят написа на една от кутийките с хапчета „10$“.

С облекчение му дадох 10 долара,

а той ми върна документите, включително заветната износна бележка. С младежа, който ме доведе при митничаря, отидохме до изходната бариера, полицаят взе бележката и каза, че сега вече всичко е наред. Младежът ми поиска 10 долара за това, че ме е завел където трябва за да получа износната бележка. Дадох му 5 долара и му казах, че стигат за работата, която е свършил. След близо 3 часа разправии напуснах граничната зона и можех да започна

обиколката на Ислямска република Иран

С първите километри в тази страна ме посрещнаха голи планински баири и палещо слънце.  ▼ [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Между Армения и Табриз[/caption]   Пътят се виеше покрай граничната река, където след няколко километра свърши Армения и започна

азербайджанския анклав Нахичеван*,

разположен между Иран и Армения. Поради продължаващия конфликт за Нагорни Карабах достъпът през Армения е невъзможен и азерите осъществяват връзката с анклава през иранска територия. Често се разминавах с азербайджански камиони КАМАЗ, а пък на доста места табелите бяха изписани освен на фарси и английски, така също и на руски език. След 30-тина километра видях първата бензиностанция, но там продаваха само бензин, докато моят опел е с дизелов двигател. Оказа се, че в Иран бензиностанциите са доста малко, обикновено в началото и края на градовете.  

Джолфа

  15-хилядният Джолфа е на 65 километра от граничния пункт с Армения. Това малко градче запомних само с две неща: големия пазар в покрайнините и първото зареждане с гориво в Иран. Пазара си го обясних с наличието на граничен КПП с Нахичеван и многото азери, които вероятно идват да пазаруват в града. Зареждането с гориво на бензиностанцията в Джолфа беше първото ми приятно изживяване в Иран защото разбрах, че ще плащам по 28 стотинки за 1 литър дизелово гориво.  За 12 лева си напълних резервоара и спокойно продължих по предварително начертания маршрут.  28 стотинки е цената за чужденци, докато за иранците дизелът е субсидиран и литъра струва само 12 стотинки.   Пътят на юг към Тебриз минава покрай хълмове с розов цвят и близо до така наречения Каньон на червените скали. ▼ [caption id="" align="aligncenter" width="618"] Каньон на червените скали[/caption]  

Кандован

  Това село е известно с уникалните си скални образувания, формирани в резултат на ерозионни процеси след изригването на вулката Саханд преди 11 хиляди години. Дупките и пещерите са разширявани с дълбане и са използвани за жилища от векове, тъй като са естествен изолатор, прохладни през лятото и топли през зимата. През последното столетие са изграждани пристройки към пещерните жилища, както и самостоятелни тухлени къщи за растящите семейства. Скалите с издълбани в тях жилища напомнят на Кападокия в Турция, скалния Горис в Армения и имат далечна прилика с нашите Белоградчишки скали. Поредицата от ерозионни скали прилича на множество конуси от фунийки със сладолед, подредени една до друга. [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Скалното село Кандован[/caption]

 

    Скалите са достатъчно здрави, за да служат като стени и подове на къщите. Повечето от пещерните домове имат два до четири етажа. В типичното четириетажно пещерно жилище първият етаж обикновено служи като подслон за животните, следващите два етажа са за живеене, а на последният етаж се складират храна и вода. Някои от кулите, в които живеят цели семейства, са свързани помежду си с тунели.

В селото има извор с минерална вода и хората се редяха на опашка за да си пълнят бутилките. [caption id="" align="aligncenter" width="567"] Сувенири[/caption]

Туристическият бизнес със сувенири и всевъзможни други неща процъфтява 

 

Оску

  Със своите 25 хиляди жители Оску не впечатлява, но е удобна спирка по пътя към Кандован и обратно. [caption id="" align="aligncenter" width="645"] Оску[/caption]

  Спрях да пренощувам край горичка в покрайнините на града, но към 2 часа през нощта ме събудиха полицаи. Бяха много любезни и ме заведоха до оформената зона за безплатно къмпингуване на туристи с тоалетни, чешми и ел.контакти.  

Тебриз

  Тебриз е с население 1,6 милиона и е административен център на провинция Азербайджан.

Градът е бил столица на няколко династии владетели,

започвайки от Атропатидите през IV век пр.н.е. Като столица на ханство Илханат достига своя най-голям разцвет при хан Газах в края на 13-ти век. Географското му положение в западната част на страната и близостта му със съседните страни го прави център на реформаторски движения и основна движеща сила на Персийската конституционна революция 1905 – 1911 години, която води до учредяването на парламент в Иран. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] Благодарение на многото държавни и чуждестранни инвестиции, градът се утвърждава като

втория по значимост икономически център на страната

след столицата Техеран. В индустриалната зона има машиностроителни предприятия и заводи за производство на трактори, камиони и автобуси. Развито е производството на домакински електроуреди и хранително-вкусовата промишленост(особено шоколад, поради което го наричат „шоколадения град“). [caption id="" align="aligncenter" width="660"] В парка[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="620"] Сградата на общината[/caption]     [caption id="" align="aligncenter" width="626"] Парк Хакани[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="615"] Пешеходната зона[/caption]

[caption id="" align="aligncenter" width="531"] Експонати в Азербайджанския музей[/caption]

Сред посетителите на музея имаше и трима ученика, които ме последваха до парка в съседство и ме заговориха. Интересуваха се от къде съм, защо съм дошъл в Иран и какво смятам да разгледам. Казаха, че се радват на един европеец, който се интересува от страната им и ми пожелаха приятно прекарване**.

  

Една от основните забележителности на Тебриз е

градският покрит пазар,

за който се смята, че е сред най-големите в света. Вписан е от ЮНЕСКО като световно културно-историческо наследство. Покритата площ е 7 квадратни километра. [caption id="" align="aligncenter" width="639"] Градският покрит пазар[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="639"] Пазарът[/caption]  

Ардебил

  Ардебил e град в североизточната част на Иран с население близо половин милион души, административен център на едноименната провинция. През периода 7-ми÷14-ти век това е най-многолюдния ирански град.  Ардебилският шейх Сафи ад-Дин дава началото на династията на Сафевидите, а неговите наследници създават теократична държава, в която религиозната и държавна власт са обединени в ръцете на шаха. В края на 15-ти век от тук шах Исмаил I започва кампания за обединяване на Иран и по-късно премества столицата в Тебриз. Днес Ардебил продължава да играе важна роля в икономиката и политиката на Иран. Основната забележителност в Ардебил е архитектурния комплекс от 16-ти–17-ти век, включващ и

мавзолея на шейх Сафи-ад-Дин

[caption id="" align="aligncenter" width="647"] Мавзолей на шейх Сафи-ад-Дин[/caption]

  [caption id="" align="aligncenter" width="645"] Мавзолей на шейх Сафи-ад-Дин[/caption]   Очаквайте продължението Август ÷ Септември  2012 година Автор: Валентин Дрехарски (град Перник, България) E-mail: valentin.dreharski@besttechnica.bg  Снимки: авторът *Забавен детайл, който съм забелязал по турски карти на света и региона – всички анклави и спорни територии, които могат да бъдат наречени „мюсюлмански“ са надлежно отбелязани (като границата е нарисувана в посока на не-мохамеданската територия) – освен Нахичеван, това са Джаму и Кашмир, Северен Кипър, секторът Газа, а доскоро и Косово. Но например никога няма да видите границите на Република Сръбска в Босна и Херцеговина. Нахичеван картографски изглежда като независима държава, а а Северен Кипът изглежда по-голям от гръцки Кипър, от който даже надлежно е „отрязана“ и територията на британската военна база там. Между другото – основно изискване на ЕС за членство е да имаш безспорни граници– бел.Ст. **Признавам си честно, че имам друга теория за този „спонтанен“интерес от страна на „случайни младежи“. В други разкази за Иран също присъства този елемент „едни младежи приятелски ме разпитваха какво търся в страната“. Имайте го предвид :) – бел.Ст.   Други разкази свързани с Иран – на картата: За подробности кликайте на ЗАГЛАВИЕТО ГОРЕ!

Днес започваме една автомобилна обиколка на Грузия. Наш водач в двата смисъл ще бъде Валентин.

Приятно четене:

През Грузия с Опел

Погледът на един автотурист от Перник (2012 г.)

 

Преди да достигна основната си цел ИРАН, разгледах Черноморското крайбрежие на Турция и три Кавказки републики. Първата от тези републики беше Грузия. Грузия е с население близо 5 млн., а територията й е 2/3 от нашата. Моето впечатление е, че средното жизнено равнище не е високо и е на нивото на нашето около 2000-та година. Цените на основните стоки са съпоставими с българските. Входните такси за основните музеи и забележителности са между 2 и 5 лева. Цените на автомобилните горива са около 85% от нашите. Официалната политика е прозападна. Въпреки войната с Русия от 2008-ма година, не усетих анти-руско отношение сред хората. Грузинският език е напълно неразбираем. Доста от младите хора говорят английски. Повечето възрастни и част от младите говорят руски. Хората са много сърдечни и общителни, винаги готови да помогнат. Престъпността е незначителна и навсякъде се пътува спокойно. Не съм имал никакви проблеми в това отношение. Полицейското присъствие е видимо навсякъде и полицаите са любезни, когато ги питаш. Никой не спира автомобилите за проверки и не се следи за превишаване на скоростта. Състоянието на пътната мрежа е по-лошо отколкото у нас. Бавно и трудно се пътува през планината Кавказ. На основните пътища указателните табели освен на грузински са и на английски. Има сравнително добри ориентири към основните туристически обекти. Страната обикалях шест дни като изминах 1300 км. и похарчих 350 лв., в т. ч. 125 лв. за ремонти на автомобила. Разходите са малки, тъй като не плащам за хотели, а спя в колата. Основната част от храната си нося от България.   Следват  снимки от някои от посетените места в Грузия, в хронологичен ред,  с кратки пояснения.  

Влизане в Грузия при гр. Сарпи на Черно море

  Преминаването на границата от Турция става бързо и без проблеми. Първата ми изненада беше, че не се иска застраховка Гражданска отговорност за автомобила. След настоятелните ми питания на 2-3 места един грузинец ми каза: „Тук никой не ти иска застраховки. Имаш ли пари, живей си живота и това е.“   [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Плажът при гр. Сарпи
Източното крайбрежие на Черно море[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Останки от римската крепост Гонио.
Крепостта е разположена на крайморския римски път в древна Колхида (старото име на сегашна западна Грузия)[/caption]                  

Батуми

Първият град, който ме впечатли и ме изненада приятно е Батуми. Разположен е на Черно море и е столица на автономна република Аджария. Централната част на града е очароваща и не отстъпва на Ница (главен град на Френската Ривиера) и на Брайтън (главен курортен град на южното Английско крайбрежие).  

Из Батуми Continue reading →