Днешният пътепис е изпълнението на един план за околосветско пътешествие, който Диана публикува на нашия сайт преди известно време Тя остществи плана си, а след завръщането си издаде книгата „Една обиколка на земното кълбо за 53 дни“ – избрани части от която ще публикуваме и тук Как да си купите цялата книга е обяснено в края на всяка част, а днес започваме с първите четири страни по пътя: Полша, Китай, Тайланд и Камбоджа. Приятно четене:

Една обиколка на земното кълбо за 53 дни

кратки откъси от книгата – част 1

Полша – Китай – Тайланд – Камбоджа

Казват, че човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му. А как се раждат мечтите? Когато бях на 11 г., моите баба и дядо ми подариха енциклопедия със заглавието „Чудесата на света“, съдържаща снимки и информация за десетки интересни забележителности по нашата Земя. Не знам дали умишлено са търсели книга от този тип или случайно са я видели и са решили, че е подходяща за рождения ми ден, но тази книга до голяма степен предопредели бъдещето ми.

Още при първото й разлистване

започнах да мечтая

Много се впечатлих от мащабите на Великата китайска стена и от най-големия камък в света – Ейърс Рок. Заплени ме мистиката на Великденските острови, Мачу Пикчу и най-вече на египетските пирамиди. Мислено стоях пред най-високия водопад в света, чиято вода се спуска от височина хиляда метра. Имах на бюрото си един глобус и редовно се опитвах да си представя какво ли е усещането да пътуваш от една точка до друга, да прелиташ над континенти и океани. 

Времето си минаваше, аз

пораснах, намерих си хубава работа,

появиха се нискобюджетните авиолинии и започнах лека-полека да карам по списъка с мечтаните дестинации от детската енциклопедия. Докато дойде краят на 2016 г., когато ми съобщиха,

че ме съкращават от работа

Шокът беше голям, но се съвзех бързо, защото видях в това възможност да се концентрирам да сбъдна колкото се може повече свои мечти. А как най-лесно да го направя? Като завъртя една пълна обиколка на земното кълбо! 

Така започва моята книга

„Една обиколка на земното кълбо“. 

Още преди да се появи идеята за книгата публикувах в Patepis.com подробно цялата организация по пътешествието:

Планиране на околосветско пътешествие (с под 2000 евро транспортни разходи)

Интересът към темата се оказа доста голям. Поради тази причина още тогава си казах, че рано или късно ще трябва да пубикувам нещо от самата обиколка. И моментът дойде. Но понеже не мога да напиша съкратен вариант на 53-дневна обиколка около Земята, реших да споделя тук по един ден от всяка посетена държава. Ще има времеви „дупки“, затова няма да виждате връзка между тях. Приемете ги просто като отделни разказчета за отделните държави.

Преди да започна обаче, ще разкажа

накратко организационна част

за тези, на които не им се чете подробната версия от линка по-горе:

Първо принтирах една празна карта на света и на нея отбелязах с червени точки мечтаните места, които все още не бях посетила. После пуснах една от многото търсачки за самолетни билети с чиято помощ начертах няколко маршрута, които минаваха през част от тези точки. Нямаше как да включа всики, защото цената на билетите щеше да е много висока. Спрях се на вариант, при който

общата цена на билетите излизаше 2000 евро 

Купих общо 14 самолетни билета,

които правеха пълна обиколка около земното къмбо по следния маршрут:

България –> Полша –> Китай –> Тайланд –> Камбоджа –> Малайзия –> Индонезия –> Австралия –> САЩ –> Мексико –> Боливия –> Перу –> Испания –> България

Втората задължителна стъпка беше да си извадя визи за държавите, които ги изискват. Тук беше лесно, нямах никакви проблеми.

Последваха резервации на хотели за повечето от нощувките, смяна на валута, основно проучване на местата, които щях да посетя и естествено събирането на багажа.

Очакваха ме 53 дни, а трябваше да побера всичко в една раница, която винаги да е с мен в самолета. Оказа се предизвикателна задача, но и с нея е се справих. 

И така, всичко беше готово, платено, резервирано, проучено, закупено… 

И тогава дойде най-трудната част – изпълнението!

А аз буквално се паникьосах. Никога до този момент не бях пътувала сама, никога не бях ходила до толкова далечни дестинации, а на всичкото отгоре имам паник атаки, които се появяват най-често по летища и самолети. Обвинявах се, че правя пълни глупости и че това е несериозно. Бях убедена, че няма да се кача на самолета и че ще се откажа. Бях прежалила парите. 

Континент 1

Европа

Държава 1

Полша

Варшава

Ден 1 – 07.01.2017 г.

На този ден трябваше да стартира моята обиколка на Земята с полет от София за Варшава (Полша). Бях страшно притеснена, с огромни съмнения дали ще успея да се кача на самолета. Сутринта, след като се облякох и закусих, отворих фейсбук. И тогава се случи нещо невероятно, сякаш получих знак, че искам, не искам, това пътешествие трябва да се осъществи: фейсбук ми показа спомен как преди осем години на тази дата – 7 януари, съм създала албум със снимки, който съм озаглавила „Around the world“ (Около света). 

Аз много добре си спомням, че направих този албум с идеята да си качвам по една снимка от всяко кътче на Земята, което посещавам през отпуските, докато работех. Но как пък го бях създала точно на датата 7 януари? Денят, в който аз наистина потеглях за Around the world! След като видях този спомен, сякаш ми олекна на душата. Казах си, че това явно е било планирано от „нещо“ или „някой“ и аз просто следвам предначертания път. 

Полет първи: София – Варшава – 17:55 ч. – 18:50 ч.

Полетът закъсня, защото заради студа или непочистените писти служителите на летището носеха регистрираните багажи на ръка до самолета. Така започна пътешествието – със закъснение, и така продължи до края. От всички 22 полета, които имах, само два излетяха навреме. 

И ето че вечерта на 7 януари 2017 г. аз кацнах в държава номер 1 от обиколката – Полша. Това беше държава – бонус. Нарекох я така, защото не беше планирана. Билетът, който си купих, всъщност беше София – Пекин, но включваше прекачване и 17 часов престой във Варшава, от който се възползвах. 

Континент 2

Азия

Държава 2

Китай                                           

Великата китайска стена

Ден 4 – 10.01.2017 г.    

Дойде така дълго очакваният от мен ден! В 9:30 ч.

автобусът паркира на входа на Великата китайска стена!

А аз бях най-щастливият човек на земята в този момент, а чувството, което изпитах,  беше неописуемо! Не можех да повярвам, че това е истина, че най-накрая сбъднах една от най-големите си детски мечти. Когато бях на 11 г., гледах снимките в енциклопедията и се опитвах да си представя какво ли е усещането да си там, как се възприема величието на тази архитектура? А сега повече нямаше нужда да се питам, защото можех сама да го почувствам.

В интернет бях виждала снимки на Стената, претъпкана от туристи – не се вижда земята дори, само глави на хора. През този ден обаче нямаше почти никого, предполагам заради студа. Посещението на Стената извън сезона си има и своята негативна страна – тогава дърветата са без листа и пейзажът е сиво-кафяв, съответно не може да се види контраста й на фона на зелените планини. Но от друга страна, като няма листа, които да я скриват, се вижда абсолютно всичко.

Накъдето и да погледнеш, се вижда Стената –

на десетки километри, може би дори стотици, се простираха нейни разклонения в най-различни посоки. Стоиш, гледаш и се чудиш как е строено това чудо, как са ги карали тези камъняци по тези планини, толкова високо, какви и чии усилия е струвало това? Великата китайска стена надмина очакванията ми! Грандиозно! Не случайно са я нарекли „Велика“. 

Времето поне беше прекрасно. Въпреки отрицателните температури имах изцяло ясно, синьо небе и слънце, и съответно видимостта беше отлична. Мислех си

какъв късмет извадих с тази моя мечта –

първо ми подариха екскурзията, закараха ме с автобус, не се наложи да губя време по градския транспорт, да сменям автобуси и влакове, нямаше никакви туристи, които да пречат на изживяването и на скоростта ми на придвижване и успях да покрия цялата стена, за която ми важеше билета. А ако валеше, щеше да е мокро и опасно и нямаше да мога да се придвижвам със същата скорост. Също така щеше да има риск да падна и да си прецакам останалата част от пътешествието. Изобщо бях много благодарна, че така се стекоха обстоятелствата. 

Booking.com

След посещението на Стената имах няколко часа време да се разгледам още малко от

Пекин

Върнах се на големия площад от предната вечер, но този път го видях по светло, минути преди да започнат да го заграждат, както правят преди залез всеки ден. Докато вървях натам, минах през някакви еднопосочни тротоари.

В Пекин не можеш да ходиш, където си искаш

На места дори минах през скенер на багажа, както е на летищата. Първия път пред мен имаше майка с количка, която беше по-бавна, и аз, като една възпитана европейка, се наредих зад нея да я изчакам. Китайците обаче имат друго разбиране за тези ситуации. Всички видяха бавната жена и

използваха момента да се набутат пред нея,

колкото могат, за да я изпреварят. Докато можеха, все прииждаха, и още, и още. А аз, будалата, кретам след нея едва, едва. Трябваше да изчакам целия китайски народ да пререди майката, за да мога да мина и аз след това. Друго, което ми направи впечатление, беше, че шофьорите карат като луди и никой не спира на пешеходни пътеки. А пък пешеходците не чакат да им светне зелено и си пресичат който както си иска. Сигурно затова онези големи булеварди бяха толкова много оградени, за да не хукнат китайците да пресичат 12-лентовия път. 

Привечер си харесах един друг

мол за вечеря

и този път се престраших да хапна нещо по-интересно и стабилно. Изборът ми беше много сполучлив и си тръгнах с хубаво впечатление от храната в Пекин. 

Държава 3

Тайланд

Патая

Ден 7 – 13.01.2017 г.                                                                                 

Сутринта станахме и събирайки багажа, междувременно потърсихме хотел в Патая за вечерта. Цените бяха доста ниски. След това отидохме на автогарата. Докато чакахме на спирката, за първи път забелязах

мъже, изглеждащи като жени, или по-точно – трансполови жени

Това са хора, които са се родили мъже, но променят телата си, за да изглеждат като противоположния пол. Знаех, че това е много популярно в Тайланд, и че често тези хора са много по-красиви от самите жени. Както и че е

много трудно да ги различиш

Но досега не бях виждала такива. Тези две бяха много слаби и с доста тъжни лица. Разказвали са ми, че в Тайланд, ако се роди момче в семейството, родителите имат седем години да решат той дали ще остане „той“ или ще го правят на „нея“, за да може да изхранва семейството чрез проституция – може би най-печелившият бизнес в Тайланд. За съжаление, голяма част от населението е изключително бедно и често хората предпочитат втория вариант. На седемгодишна възраст започват да дават на детето всякакви необходими хапчета и химия, да му пускат дълга коса, да го обличат като момиченце и да го възпитават като такова. На много от тях правят и операция за смяна на пола. За съжаление, всичко това оказва пагубно влияние върху тези хора и средната продължителност на живота им е едва 30 години.

Те нямат никакъв избор в живота си

Всичко е предопределено от родителите, които съзнателно осакатяват сина си, който трябва да им носи храна около 10-15 години, практикувайки този вариант на най-древната професия и накрая умира, преди да е започнал живота си. Наблюдавах дискретно тези трансполови жени и ми стана много мъчно – колко ли години живот им оставаше? Между другото, не съм съвсем сигурна дали е правилно да ги наричам „трансполови“. Това са хора, които се самоопределят с друг пол и сами желаят промяната. Докато тези в Тайланд не са имали избор – или им е било наложено от родителите, или сами са го избрали, но с цел изкарване на пари, а не защото наистина се чустват като жени.

Автобусът също не беше кой знае какво – не беше модерен, но не беше и много зле. В България все още имаме такива. Разстоянието до Патая беше около два часа път, но

автобусът ни спря за 10-минутна почивка точно 5 км преди града

Много интересна практика, логиката на която така и не разбрахме. И все пак

стигнахме Патая

В началото градчето не изглеждаше нищо особено, само кабелите над улиците ни се сториха малко множко – типична гледка за бедна страна. Но-о-о, колкото повече се приближавахме до нашия хотел, толкова повече започвахме да се чудим къде точно сме попаднали. Появиха се някакви странни светещи табели, реклами на голи жени и вулгарни надписи, които се редуваха на все по-малки интервали. 

Започна да се надига сериозно притеснение в нас. Докато навигацията ни заведе в улица, на която табелите преливаха. А хотелът ни беше точно по средата на тази улица. Оказа се, че сме дошли в града с най-много проститутки в цял свят! Близо 30 000, голяма част от които са трансполови жени. Почти всички туристи в този град идваха за един по-различен вид туризъм. 

Жената на рецепцията беше много мила и едра тайландка, приличаше ми на „маман“ от някой филм. Сто процента беше такава. Даде ни огромен апартамент с огромна тераса. Имахме и безплатна минерална вода.

Всъщност, всеки ден в Тайланд получавахме вода в хотелите. А ние спяхме по много евтини места. Това явно си беше някакъв стандарт за хотелите в страната. Не знам обаче какво да кажа за чаршафите. Вярно, че бяха изпрани, но кой знае какви истории можеха да разкажат…

След като се поокопитихме и осъзнахме къде сме попаднали,

излязохме, за да видим все пак за какво става дума

Вече се стъмваше и на улицата всичко се беше превърнало в барове със силна музика и оскъдно облечени жени, седящи отпред и гледащи предизвикателно туристите. Атмосферата откъм барове, силна музика и туристи много ми напомни за Ибиса. 

Последва разходка до

най-впечатляващото място в Патая – The Walking Street

Няма как да я опиша, но ще направя смешен опит. Началото на улицата представлява нещо като порта или арка, под която минаваш, на която пише с големи букви Walking Street. Минавайки под арката,

човек като насън влиза в един друг свят,

една друга паралелна вселена.

Само че не е сън

Улицата се състои изцяло само от барове и дискотеки, всяка надула собствената си музика, а пред тях десетки полуголи момичета танцуват, развявайки рекламни предмети и махайки на туристите да дойдат при тях. 

Над главите на тези туристи висят безброй светещи реклами на въпросните заведения, нагледно показващи какво може да видите и получите в тях. Тълпи от туристи, повечето мъже. 

Booking.com

Пробивайки си път сред тълпите, някаква ръка се протегна пред нас,

държейки необичаен ценоразпис

Лист А4, с картинки и фигури на женски тела в най-различни пози и цени до тях. Ами да, защо да затрудняват туристите с четене, като всичко може да се покаже нагледно за бързо ориентиране в предлаганите услуги. Вървях с отворена уста и не можех да осъзная и проумея какво е това място.

Извън пешеходната зона, вървейки по крайбрежната улица пък,

човек можеше да си хареса директно някоя труженичка

В продължение поне на 2 – 3 км те бяха наредени буквално една до друга като манекени в магазин за дрехи. А по земята се въргаляха просещи жени с дрогирани бебета и малки деца. Дрогирани, хем за да спят и да не плачат, хем за да изглеждат още по-жално с висящите си главички от ръцете на уж техните майки. Продължавах да се питам какво правя тук…

Прибрахме се в хотела, но нямаше как да заспим

Музиката беше толкова силна, че прозорците дрънчаха, а леглото вибрираше. Музиката или шумът никога не са ми пречели на съня, все пак съм живяла в Студентски град, където всяка нощ имаше купони по стаите. Но този път ми дойде в повече. В някакъв момент мисля, че все пак съм заспала – към 03:00 ч. – 04:00ч. 

Държава 4

Камбоджа

Сием Реап

Ден 10 – 16.01.2017 г.                                            

И ето ме в държава номер 4 от обиколката на Земята – Камбоджа.

След като приключихме с паспортните дейности, излязохме на улицата и тръгнахме пеша по тротоара да търсим откъде

да си хванем автобус за Сием Реап

Веднага ни се лепна един човек, който ни предлагаше такси до същия град. Искаше ни 40 долара, за да ни закара до самия хотел. Стори ни се много скъпо, но решихме да не губим време, защото вече ставаше късно, а искахме да стигнем по-навреме. А и нали бяхме трима, щяхме да си разделим парите. Украинецът вече се беше навил и потвърдихме на човека. 

Siem Reap, Камбоджа

Пътят ни до Сием Реап отне два часа и нещо

Преди да потегля на това околосветско пътешествие, мой приятел ми каза, че в Камбоджа пътищата са много зле – нямало асфалт, и ме предупреди да се подготвя психически за много друсане по черни пътища и много прахоляк. Той беше идвал тук преди една година. Сега, обаче, година по-късно, ние се возихме по

чисто нов асфалтиран път

Явно на камбоджанците не им трябват 30 години, за да направят отсечка от 150 км.

Когато стигнахме в Сием Реап предложихме на украинеца да дойде в нашия хотел, но той ни отказа. Каза ни „гуд бай“, обърна се и тръгна, според мен в неизвестна за него посока, и потъна в тъмнината. 

Бяхме много гладни. Затова бързо се настанихме в хотела и веднага излязохме да търсим нещо за вечеря. Около нас обаче

имаше само странни ресторанти –

всички бяха на открито и простиращи се на голяма площ. На входа стояха по няколко човека, основно жени, а вътре беше тъмно и с цветни лампи, като в дискотека. И във всички имаше жива музика. Нямахме много избор и просто влязохме в един. 

Посрещна ни жена със слушалка и микрофон. Тя, заедно с още четири жени и един мъж, ни изпроводиха до масата. Връчиха ни менюто и застанаха около нас, за да ни чакат да поръчаме.

Менюто обаче беше доста шантаво

Очевидно го бяха превеждали на английски с компютърна програма или някакъв друг подобен метод, защото наименованията на ястията нямаха никакъв смисъл. Като например „пържено свинско мед любов“, „плюс боб с боб“, „бременна крава пържено брашно“, „миксирани ъглови крака“, „тайландски пържени съставки“, „плюс мравки с телешко“ и т.н. 

Мравките и бременната крава

се повтаряха във всякакви варианти и комбинации и затова реших, че най-вероятно това ще да е някаква грешка при превода. Бях сигурна, че мравките са всъщност някаква подправка. Но понеже петте жени и мъжът продължаваха да ни стоят на главите, на мен ми стана много неудобно и нямаше време да тълкувам кое какво би могло да бъде, че пък после и да избирам какво да поръчам. Затова

просто посочих една от бременните крави и едно телешко с пържени мравки,

колкото да освободя хората да си вършат работата. Е, почти ги освободих. Мъжът остана да стои прав зад масата ни през цялото време, в случай че някой от нас има нужда от нещо. 

Бяхме страшно гладни и нямахме търпение да донесат храната. И ето че тя дойде най-накрая. Както казах вече,

в ресторанта беше много тъмно и не се виждаше какво има в чиниите

Но в едната подозрително тъмнееха някакви черни дребни неща. Светнах с фенерчето на телефона и какво, мислите, видях в чинията си – пържени мравки!

Това наистина бяха пържени мравки!

Колкото и да не вярвах, това си бяха истински мравки. 

Кой знае откъде ги взимаха, дали си ги отглеждаха някъде и как изобщо ги бяха събрали в шепа, че да ги изпържат.

Една по една ли са ги събирали?!?

Въпреки глада веднага взех решение, че ще ям само от бременната крава, надявайки се, че поне тя не е наистина бременна. А и не изглеждаше да е такава. Макар че не съм сигурна как точно би трябвало да изглежда една бременна крава в ястие. Опитах и беше ужасно. Най-вероятно беше шкембе, защото на света има три неща които не ям, и шкембето е едно от тях. Нямаше как, трябваше

или да остана гладна, или да се престраша да опитам мравките

А аз на глад не издържам, така че първата опция отпадна.

Първата хапка беше едно от най-трудните неща, които съм правила в живота си. А после преглъщането още повече!

За щастие и изненада ястието беше страшно вкусно, а мравките не се усещаха. Не че знам какъв вкус имат, но не усещах нещо специфично и много ми хареса. И така реших, че ще ги ям.

Следващите две-три хапки също бяха изключително трудни, но с всяка следваща се опитвах да се абстрахирам от това, че ям мравки. А и в ресторанта, както казах вече, беше тъмно и не се виждаше какво загребвам от чинията. Та така все пак успях да се нахраня.

По-късно в хотела Стефан се шегуваше с мен да броя колко крачета на мравки ще изчистя от между зъбите си, докато ги мия…

Очаквайте продължението

Пълният пътепис на това неповторимо приключение е поместен в книга от 340 страници с меки корици и малко черно-бели снимки, цената е 15лв. Към момента се разпространява само и единствено от авторката лично. Изпраща се по куриер или Български пощи. За да поръчате изпратете съобщение на страницата на книгата „Една обиколка на земното кълбо“. Ако нямате профил във Фейсбук, оставете коментар тук под пътеписа и Диана ще се свърже с Вас по e-mail.

Час	авиолиния	Полет	Цена лв
17:55 – 18:50	LOT	София – Варшава	–
14:55 – 6:35 (+1)	LOT	Варшава – Пекин	596
5:50 – 12:15	Air Asia	Пекин – Каула Лумпур	–
17:15 – 18:25	Air Asia	Kалула Лумпур – Банкок DMK	273

Автор: Диана Чавдарова

Снимки: авторът

 

Изгодни нощувки в Сием Реап:

Booking.com

Booking.com

Други разкази свързани с Околосветско пътешествие – на картата:

Околосветско пътешествие

Нощувки из другите части на Камбоджа

Booking.com