Днес Оги ще ни разкажа за планирането на Великденоското у пътешествие из половин Европа и Израел. Приятно четене:
Великденска епопея – идея, планиране, маршрут
или как не успях да посетя Чернобилската АЕЦ
Едно необичайно пътешествие от София към Тел Авив с еднодневка до Йерусалим, придвижване към Киев с преход към Чернобилска област и Прибирск за еднодневен тур в зоната на ограничен достъп до Чернобилската АЕЦ, последван от трите прибалтийски репубилки Литва, Латвия, Естония – техните столици и поглед към Русия за посещебие на Санкт Петербург и Ермитажа, Мурманск и далечния север със завършек в Москва и нейните грандиозни дадености. Предвиденият багаж бе само ръчен.
Три седмична обиколка с няколко полета и автобусни трансфера, за някои – тематично несвързани дестинации – за мен всичко си има причина и няма случайни неща.
Цялото планиране започна от
идеята да посетя Чернобилската АЕЦ
и ограничената зона за достъп около нея, родила се още при първото ми пътуване в Киев, Украйна през 2007. Последвах мечтите си, особено след като се докоснах до разказа на Vilian и неговото посещение в зоната, вече бях започнал да подреждам програмата.
Проучих възможностите за двудневен тур, допитах се до различни мнения и опит от познати, които са били там. Целта ми бе да използвам дните около Великден и празниците, за да ги комбинирам с отпуска – да имам пролетни гледки (тук се подведох) и времето да е по-меко.
Ориентирах се в предлагащите тур организации, огледах графика им и избрах двудневен такъв в първата седмица на април – сряда и четвъртък. Офертатата беше около 300$ с вкл. трансфер от/до Киев с храна, спане в хотел в Чернобил, Гайгер-Мюлеров брояч и англоговорящ гид.
Прип'ять, Київська обл., Украйна
Започнах да очертавам възможностите около направленията. Оглеждах нискобюджетните полети и връзки от/до Киев с директна връзка помежду.
Първото направление от София бе Тел Авив, Израел.
Полетът от София бе под 50 лева с ранно пристигане в събота. В последствие разбрах, че в събота няма работещ градски транспорт и влак преди 19 часа. Единствената възможност бе такси (~40$) на което аз не се зарадвах и имах намерение да ходя или на стоп (в последствие се намери добър домакин от CouchSurfing, който ме посрещна на летището и ме свали до хостела в центъра на града)
В последствие свързах Тел Авив с Киев.
Полет с ЕлАл (Израелските авиолинии).
От Киев се появи хубава възможност за полет
до Вилнюс, Литва
с WizzAir. Така се роди идеята да посетя Прибалтийските държави за сефте. Предвид близките разстояния избрах пътуване с автобусите на LuxExpress – 5€ до Рига, Латвия, после пак за 5€ до Талин, Естония.
От сайта на LuxExpress видях връзка
от Талин до Санкт Петербург, Русия
за 10€ и резервирах без да се замисля – чувал съм за Ермитажа много и ето, че времето му дойде. Чак после се досетих, че за Русия е необходима виза.
Дойде въпросът
накъде след Санкт Петербург
– бях на кръстопът. Огледах директните връзки – връзка с Исландия през Лондон или Тенерифе, Испания или Мадейра, Португалия. В последствие си дадох сметка, че като вадя Руска виза (120 лева) би било рационално да се задържа в Русия за по-дълго.
Мурманск ми хвана окото
– харесвам далечния север (макар този да е по-близък от Далечния).
От Мурманск възможностите бяха да се върна в Санкт Петербург
или да отида до Москва
Развълнувах се от мисълта, че ще мога да стъпя на Червения площад, да видя Кремъл и да …follow the Moskva, down to Gorky Park, listening to the wind of change…
Дните отпуска се подредиха точно и от Москва се прибирам директно в София.
Не всеки ден е Великден
Оформих свръзките между всички дестинации –
общата сметка за полети и автобуси
без визата се завъртя около 888 лева. Пет нови държави плюс Украйна – един часови пояс между 31 и 69 градус северна ширина.
Добрата новина дойде с обаждане от Vladi с желание да се включи по трасето след участието си на маратона в Рим. Това идваше точно на 11 април – деня на моето пристигане в Талин, Естония. От там се движим на пакет до края.
Междувременно в началото на март в Берлин се провеждаше голямо туристическо изложение, на което избраната от мен организация за тур в Чернобил участваше със свой щанд. Бързо се свързах с тях и поисках отстъпка от пакета с идея за взаимно сътрудничество в бъдеще. След успешни преговори договорих 20% отбив от цената и бързо предплатих посещението си.
Седмица преди уговорката за тура получих телефонно обаждане, с което бях информиран, че поради военно обучение, насрочено за 5 април (вторият ден от двудневният тур) няма да може да се реализира по план. Всички полети вече бяха потвърдени и нямаше как да правя промяна в плановете си. Така турът се промени в еднодневен и се премести в петък.
Всяко зло за добро – спестих някой лев (200$) и си дадох възможност с вратичка за бъдещо по-дълго посещение в зоната около Чернобил
Добре де, прознавам си: когато Диана ми предложи да напише статия как е планирала околосветското си пътешествие, на мене бувално ми потекоха лигите. Днес ви представям резултата, а съм сигурен, че ако много я помолим (падане на колене, цветя за рожден ден, торта без повод и кой каквото се сети още като начини за подмазване), тя може и да ни напише и за самото околосветско пътешествие (аз поемам падането на колене, търсят се доброволци за другите методи Засега – планирането Приятно четене:
Планиране на околосветско пътешествие
с под 2000 евро транспортни разходи
В края на 2016 година изненадващо бях съкратена от работа. Шокът беше доста голям, бях работила вече 12 години, 9 от които в компанията, която ме съкрати. Но доста бързо се съвзех, защото видях в това възможност да се концентрирам
да сбъдна колкото се може повече мечти
Регистрирах се на борсата за безработни и ми казаха, да се явя за следващ подпис след 3 месеца, на 14 ти Март.
Три месеца – време достатъчно да направя една пълна обиколка на земното кълбо
и не чак толкова дълго, че да изхарча всичките си пари. И то през зимата – ще пропусна всичките най-студени дни и няма да чистя колата от сняг всеки ден. Добре, обаче
колко ли ще струва една такава обиколка на Земята?
Виждала съм в интернет сайтове които предлагат околосветски билет, колкото повече спирки сложиш по-пътя, толкова по-скъп е билетът. Пробвах няколко такива сайта и за мое голямо разочарование се оказа, че няма как да го направя за по-малко от 10 000 евро.
Е да, обаче аз не се отказах
Реших да се пробвам, аз сама да си потърся билети. Отворих една от много търсачки за самолетни билети, които като резултат дават всички опции на всички авиолинии на едно място и ги сортират по цени. Хубавото на търсачката, която аз използвах беше, че задаваш начална точка, но за крайна точка задаваш „навсякъде”. Като дати на пътуването може да се зададе цял месец. Като резултат получаваш списък с държави до които е най-евтино да се лети в този конкретен месец от зададената начална точка. След като кликнеш на някоя държава, получаваш календар за целия месец и цените на билетите за всеки един ден. И така,
зададох начална точка София, месец Януари
и започнах да избирам най-евтините билети, но само в една посока. За мое огромно учудване се оказа, че една
обиколка на Земята може да се направи за по-малко от 1000 евро
Страшно много се развълнувах. Вече знаех, ще се ходи някъде!
Стъпка 1: принтирах една празна карта на света и наслагах с червени точки всички мечтани дестинации, които все още не съм посетила, надявайки се, че бих могла всички да ги свържа в едно пътуване.
Стъпка 2: Отворих отново търсачката на
самолетни билети
и зададох начална точка „София”, крайна „навсякъде” и месец януари като период на пътуването. Както вече обясних, получих списък с държави, сортирани по цени на полетите от София до тях, започвайки от най-евтините. Започнах да преглеждам списъка и да търся държави, в които имам червени точки. Записах си първите няколко държави и датите на които е най-евтино да се лети до тях, както и съответните цени. След това повтарях цялото това упражнение, като сменях началната точка София с държавите, които си бях записала и търсех удобни комбинации в датите за да мога да навържа полетите да са един след друг, но и да имам достатъчно време да постоя в съответната държава. И така до като направих няколко варианта на пълна обиколка на земното кълбо. Обаче цената все още не ме удовлетворяваше. Вариантите бяха от 3 000 до 6 000 евро.
Стъпка 3: Реших, че някои точки ми струват прекалено скъпо и се наложи да ги махна от маршрута. Като например Великденският Остров. За него трябваше да похарча към 500 евро за самолетен билет, само за него…
Стъпка 4: Добре де, не мога ли да намеря по-евтини варианти да свържа някои точки, без да е необходимо да е с директни билети? Да мина през други държави между тях? Ами да – гениална идея! Първоначално нямах намерение да минавам през Северна Америка, исках от Австралия да скоча директно в Южна Америка. Най-евтиния билет, който намерих беше 1000 евро!!! Но щом получих гениалната си идея, пуснах търсачката за самолетни билети, да ми покаже до къде най-евтино се лети от Австралия. И какво да видя – 150 евро от Сидни до Хаваи!!! Хммм, това е прекалено хубаво за да е истина. Ами от Хаваите после на къде? Пуснах търсачката – до къде е най-евтино да се лети от Хаваите? Бам – 150 евро до Лас Вегас! И ето как прекосих Тихия Океан за 300 евро вместо за 1000!
pl. Nezavisimost, Sofia, Bulgaria
В крайна сметка, колко мислите ми струваше околосветският билет? Вариантът на който се спрях излизаше малко по-малко от 2000 евро!
(Едно малко вмъкване тук само да кажа за информация – като пуснах търсачката от Лос Анджелис, намерих билети до Исландия за 90 американски долара. Ако нямаше да ходя до Южна Америка, околосветският ми билет щеше да е на половин цена)
Стъпка 5: Накупих общо 16 самолетни билета, отне ми 2 дни. Естествено някои от билетите се дигнаха за това кратко време, но други пък паднаха и в крайна сметка пак толкова излезе. Всичко купих с дебитна карта, всеки самолетен билет от страницата на съответната авиолиния. Нямах никакви проблеми с нито един билет.
Китай – да, трябва виза, но ако си за по-малко от 72 часа, няма нужда. Аз щях да съм за 48 часа и тук визата ми се размина.
За Тайланд си извадих виза от България преди да тръгна, 10лв.
За Камбоджа също си извадих от България, по интернет. После се оказа, че може и на място на границата и даже беше по-евтино.
За Австралия също си извадих предварително он-лайн и беше напълно безплатно.
За САЩ вече имах виза, от предишни пътувания.
И последната държава, за която трябваше виза беше Боливия. Извадихме си ги на място на границата и струваше 100$. По принцип можело и от Перу да си извадим за много по-малка сума. Също съм чувала, че на границата всеки казва различна цена… а мен даже първоначално ме пуснаха без виза, но после се усетиха и ме върнаха.
Стъпка 7: Резервирах
хотели и хостели
за почти всички нощувки по пътя. На много от местата щях да съм сама и щях да плащам двойна стая, за това трябваше да се съобразя с много неща. Обикновено когато търся хотел, използвам търсачка. Задавам моите дати и после сортирам по цена. Започвам от най-евтините хотели и обръщам голямо внимание на оценките и коментарите. Ако хотелът е евтин и изглежда добре, но оценката е ниска, задължително тълкувам коментарите. Понякога оценките са повлияни от външни за хотела фактори и в крайна сметка се оказва хубаво място. Например „беше ужасно шумно от магистралата отвън”, или от излитащите и кацащи самолети. Ами логично – като взимаш хотел, който се намира на магистралата, или близо до летище, какво очакваш?
Другото важно, за пътуващ без кола е локацията на хотела. Ако е много евтин, но далеч от центъра и трябва да плащам пари за транспорт, може да излезе същото като краен разход, ако взема по-скъп хотел в центъра. Времето също е фактор. В моя случай имах малко време за повечето места и не можех да си позволя да губя излишно време в транспорт в случай, че хотелът е далече.
Има още неща, които е хубаво да се взимат под внимание. Например включена ли е закуска? Предлагат ли безплатно взимане от летището? Има ли интернет? И много други, всеки клиент има различни нужди, а търсачките за хотели предлагат множество филтри и улесняват търсенето на най-подходящото за теб място.
Аз лично търсех възможно най-добрата комбинация между цена и качество. Търсех възможно най-евтиното, но в същото време да е достатъчно приятно. И най-важното на което обръщах внимание беше безопасността. Например в Пекин и Мексико се наложи да взема доста скъпи хотели, но да са в центъра на града, където са туристите и не е толкова опасно. Избягвах хостелите, но в Австралия ми се наложи да спя и на такива места. Тази държава се оказа едно от най-скъпите места, които някога съм посещавала. Например хотелите при Аерс Рок (най-големият камък в света) се оказа, че са по 400-500$ на нощ. За щастие имаше и хостел, който предлагаше легло в смесена четворна стая за 63$.
В крайна сметка похарчих 1400 евро за нощувки. Тази цена обаче е строго индивидуална и можеше спокойно да бъде под 500 евро. Най-вече защото, ако човек пътува с някой, двамата си поделят цената на стаите. Второ, винаги можеш да спиш на couch-surfing от време на време и да не плащаш абсолютно нищо за спане. Трето, ако не бях включила Австралия и Щатите в маршрута, щях да спестя 800 евро от спане… просто в тези срани е много скъпо. Вярно че прекосих Тихия океан за 300 евро вместо за 1000, но за да ги спестя се наложи да мина през Щатите и така голяма част от спестената сума отиде за нощувки.
Стъпка 8: Винаги когато пътувам използвам
приложение с карти и навигация,
което работи без да има нужда от интернет. Свалих си карти на всички държави, които щях да посетя и отбелязах със звездички основните точки във всеки един град. Най-вече хотелите. След това до като пътувах, винаги изтривах картите на отметнатите държави, за да си освобождавам място в телефона.
Стъпка 9:
Проучване на местата!
Обикновено проучвам всичко – транспорт, забележителности, за какво трябва да се внимава, цени и т.н. Сега обаче имах по-малко от три седмици и нямах никакво време. Най-важното – извадих информацията на Външно Министерство за всяка една от държавите (http://www.mfa.bg). Там има сбито основните неща, които трябва да се знаят за всички държави – валута, престъпност и сигурност, движение по пътищата, особености в законодателството, здравеопазване, съвети и т.н. Отново от там си извадих телефоните и адресите на българските посолства.
След това проучих най-основните неща, като например как да стигна от летището до хотела. Извадих си валутния курс за всички държави. И естествено направих план как да посетя забележителностите, заради които щях да посетя съответните държави (по едно на държава). Но нямах време да прочета нищо допълнително и щях на място да се ориентирам в обстановката.
Стъпка 10:
Багажът!
Почти винаги пътувам с една малка раница, с която ходя на тренировки и мачове и по принцип побира една баскетболна топка, едни маратонки и спортен екип. Направих смешен опит да събера багаж за 50 дни в същата раница, но се оказа, че ми трябва нещо двойно по-голямо. Наложи се да си купя нова раница. Търсех нещо много леко и взех тип торба, основно от плат, само гърбът беше твърд. На раницата пише числото 40, предполагам, че това означава, че има вместимост 40 л.
Ето какво взех:
Една трета от багажа бяха дрехи, основно тънки, за топло време, както и два чифта дънки, една блуза с дълъг ръкав, тънко яке, едни маратонки, едни сандали и едни джапанки. Понеже пътешествието щеше да започне с няколко дни на студено в Полша и Китай, трябваше да взема и зимно яке. Купих такова за 2лв. от магазин за дрехи втора употреба, като след Китай го оставих на летището в Куала Лумпур.
Един несесер с козметика
Един несесер с лекарства – обезболяващи, успокоителни (само два пъти в живота ми се е налагало да пия такива, но с моите паник атаки, никога не се знае), пробиотик (който пиех в по-рисковите държави), шведска горчивка (за същите държави) и май това е. Бях взела и маски за уста заради мръсния въздух в Пекин, но не се наложи да ги ползвам.
Една чантичка със зарядни. Имах два телефона, таблет и фотоапарат тип сапунерка. Бях копирала единия телефон върху другия, в случай че загубя единия, или ми го откраднат.
Слънчеви очила и шапка
Отделно имах от тези тайни чантички за пари, които се слагат под дрехите. В нея бях натъпкала двата паспорта, резервния телефон, резервна дебитна карта и всичките пари кеш, които бях взела. Имах 2000$, 1000 евро и еквивалента на 100лв в повечето валути, които щях да използвам
Раницата тежеше 10кг.
По пътя варираше между 9 и 14 кг. Изкушавах се да си купувам някакви неща, два пъти изпращах багаж с колет до мен си до България. Част от дрехите изхвърлих и замених с нови, купени по пътя. Точно затова умишлено си бях взела стари дрехи, за които да не ми е жал. Раницата никога не я чекирах за полетите. Очакваха ме 22 полета и не можех да си позволя някой самолет да ми я изгуби. Някои авиолинии имаха ограничения в размерите и килограмите, които аз надвишавах, но успявах да измисля начин да мина.
И така, раницата беше готова, всичко беше купено и резервирано предварително, информацията я имах запаметена на двата телефона и таблета, и също я бях принтирала. На изпращане получих още едно малко допълнение към багажа. Моя приятелка ми даде кесийка с шарени листчета, химикалка и зелен камък да ме пази по пътя. Получих задачата да събера по едно послание или пожелание от всяка една държава, която посетя, върху шарените листчета. В замяна щях да подарявам по едно мускалче с българска роза. Задачата беше успешно изпълнена
Автор: Диана Чавдарова
Снимки: авторът
Други разкази свързани с Околосветско пътешествие – на картата:
Околосветско пътешествие
Ето откъде можете да направите резервациите за нощуването по пътя около света:
(аз поемам падането на колене, търсят се доброволци за другите методи 
