Тери Пратчет







За мен Пратчет има добри и много добри книги. Тази спокойно я слагам сред вторите.
Отново нова книга е на разположение на всички ни благодарение на аматьорски превод и алтруизъм. Официалният издател (Вуzzzев) нека се офлянква в омаята на договорите си с агентите на Пратчет, нека пуска нескопосани преводи и обещава темпо.

Книгата е самостоятелно приключение, но директно продължение на Дребнио волен народ. Доколкото схващам от официалните схеми, поредицата за Тифани е с етикет "детска", не зная защо.
Може би защото главната героиня е малко момиче.
Може би защото сюжетната линия е само една, без многоточков старт с разнообразен вкус.
Може би защото главознанието е още по-достъпно, а поученията - внимателни и топли.
А може би защото пластовете за разбирането й са по-малко на брой и едно дете няма да се обърка, докато дъвче многослойната лукова глава.
Но това е без значение - книгата е 100% Пратчет, при това (както казах) от по-добрите. Умна и смешна, уютна и мъдра.

Тифани напуска родното Варовитище и местния фийгълски клан, за да учи вещерския занаят. Който се оказва не толкова атрактивна смесица от битовизми - доене и чистене, помагане на стари хора, тук-там малко акушерство.
Но вече втърде много очи са се втренчили в Тифани - както тези на самата Баба Вихронрав, така и на едно безплътно същество (без очи, разбира се), което търси поредното си тяло. Кой може да победи ефирна мъгла?

Книга за корените, израстването и природата на всеки от нас.
Плюс първокласен шопски превод на ирландски диалект.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 1/1 - бабаягуване

P.S. корицата горе е от изданието на английски, както добре се вижда

Тери Пратчет







Официално: неиздавана и непозната книга за българския пазар.
Неофициално: още един триумф на фенския алтруизъм над издателската немощ.

Забелязали ли сте, че в книгите от Света на диска досега нямаше нищо за гоблини и орки? Гъмжи от пародийни образи на почти цялата приказна паплач, но за тези - нито дума. Ако пък в някоя книга е имало, явно съм забравил (защото съм чел всичко, издадено на български), а и сигурно не е било в центъра на събитията.
Гоблините са дребни, таласъмоподобни същества, които крадат кокошки. Анкх-Морпорк няма проблем с това, градът отдавна асимилира всичко и всеки (включително вражески армии).
Орките са друга история. Създадени от Игори, кръвожадни, много трудни за убиване и с афинитет към откъсване на глави. Смразяващ повей от кофти епоха. Вярва се, че са изчезнали завинаги.

Но всъщност не са.
И освен страха от тях, на голяма градска сцена (зад канала) се появява Футболът. Груб, първичен, израз по-скоро на желанието за сблъсък, а не за победа.
Стана ли ясна манджата? Различни агитки, различни раси. Омразата на тълпата, страхът на тълпата. Правилата в живота, правилата в играта.
Различните, другите.

За да е по-весело новите футболните правила за поверени на магьосниците от Невиждания (да, това е правилно, а не "невидимия") Университет, които сформират свой собствен отбор. Звезда и централен нападател е гостуващ магсоьник от Генуа. Вратар, разбира се, е Библиотекаря.
Как е измислена засадата и защо не е правилно да ядеш баничка с месо пред вратата и да чакаш на гюме? С каква топка да се играе? Трябва ли да има две полувремена, за да се пият разхладителни напитки по време на почивката?
А оркът е дребен, свръхинтелигентен, начетен и скромен. Работи в свещоливницата на Университета и иска "да струва". Титулярен централен защитник и старши треньор.

Забелязвам, че с времето Пратчет променя подхода си към някои знакови герои и особено Ветинари. Забуленият в мистика Патриций на Анкх-Морпорк вече не е само всяваща респект сянка, която кове пирони с къси изречения и подмятания.
Ветинари става все по-достъпен, все по-разбираем, дори предвидим. Говори с готвачките. Напива се с капитаните на футболния отбор. Открито изразява симпатиите си към Морголота.
Това всъщност е хубаво. Светът на диска е достатъчно добре измислен и поставен на сцена. Време е да чуем всичко за всеки, още сега, докато има време, мамка му.

Любителският превод се намира тук.
Хвалебствени мнения за други книги на Пратчет, дошли у нас по същия начин: Дребнио волен народ, Пощоряване и Да направиш пари.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 67/70 - О, Жулиета!..