Tag Archives: Северна Америка

Една обиколка на земното кълбо за 53 дни (3)

от Пътуване до...

Продължаваме с избрани части от околосветсткото пътешествие на Диана, описано „Една обиколка на земното кълбо за 53 дни“ – Как да си купите цялата книга е обяснено в края на всяка част, а ние след Полша, Китай, Тайланд и Камбоджа, Малайзия, Индонезия, Австралия и Хаваите, продължаваме към Лас Вегас, Мексико и Боливия, където ще караме по един от най-смъртносните пътища на планетата.

Приятно четене:

Една обиколка на земното кълбо за 53 дни

кратки откъси от книгата – част 3

Лас Вегас – Мексико – Боливия

Континент 4

Северна Америка

Държава 8

Хаваи – Лас Вегас

Карта – Една обиколка на земното кълбо за 53 дни

Ден 30 – 04.02.2017 г.

Сутринта на плаж на Хаваите, вечерта на парти в Лас Вегас

Тази сутрин се събудих от лудия спринт на едната котка, която гонеше врабче, влязло в лодката. Врабчето успя да се спаси и навреме намери изхода.

Ева отиде на работа, а аз си направих една последна

разходка по плажа, откъдето се сбогувах с Хаваите

Това така бленувано от толкова много хора по Земята място се оказа нещо доста по-различно от представите ми. И въпреки това ми хареса, както престоят ми, така и хората, които срещнах. Наистина, за малко щях да го пропусна заради Тръмп, но накрая всичко се подреди.

Плаж на Хаваите – Една обиколка на земното кълбо за 53 дни

Взех си раницата, заключих лодката и тръгнах към летището, откъдето трябваше да хвана полет за Лас Вегас. От марината до летището обикновено има шатъл, който струва 25 долара, но аз предпочетох да си хвана градския автобус за 2,50 долара.

***

И така, ето ме в

самолета от Хаваите за Лас Вегас

Откакто тръгнах да обикалям света преди 30 дни, сега

за първи път започнах да се приближавам към къщи,

но откъм другата страна на земното кълбо. Досега се отдалечавах от дома и на 26-тия ден, точно по средата на пътешествието, стигнах средата на маршрута, възможно най-далечната точка, във възможно най-далечната от България часова зона.

***

Лас Вегас

е един от най-известните градове в света. Хиляди филми съдържат сцени, снимани в него, стотици компании правят изложения там, най-добрите артисти минават през този град, за да правят концерти и представления. Затова си бях изградила някаква представа за града и винаги ми е било любопитно да го посетя. С излизането от самолета видях стотици машинки за залагане, пръснати из цялото летище. А над тях светещ надпис

„Добре дошли в Лас Вегас“

Ротативки на летището в Лас Вегас – Една обиколка на земното кълбо за 53 дни — Добре дошли в Лас Вегас

При планирането на пътешествието, след като резервирах хотела, се сетих, че моят любим DJ Tiesto често гостува в Лас Вегас. Щях да остана в града два дни и три нощи. Вероятността Тиесто да е там по същото време не беше никак голяма, но все пак трябваше да проверя. Отворих сайта му и едва не онемях! В програмата му с партита фигурираше датата 4-ти февруари с локация Лас Вегас. Това беше точно същата вечер, през която кацах там.

А клубът се намираше точно срещу моя хотел. От цял Лас Вегас съвсем случайно си бях резервирала хотел на възможно най-близкото място до партито, за което мечтаех от няколко години.

Облякох си

роклята, която специално бях мъкнала дотук

Не че е специална, взех възможно най-тъничката, която имах, за да не заема място и да не тежи. За да отида до клуба, трябваше само да пресека две улици, защото моят хотел и „Хаказан“ се гледаха едни друг диагонално през кръстовището.

Booking.com

Булевардите имаха по 6 ленти в посока,

съответно 12 ленти общо за пресичане. Но тук всичко беше измислено в името на удобството на клиента. Хотелите бяха свързани с надлези и така аз преминах от „Екскалибур“ в „Ню Йорк“ и после от „Ню Йорк“ в „Хаказан“, без да слизам на булеварда.

Лас Вегас – Една обиколка на земното кълбо за 53 дни — Лас Вегас

Клубът не беше нищо особено, дори ми се стори много малък, доста по-малък от това, което очаквах, и много претъпкан. Аз успях да се настаня на едно място, от което имах прекрасна видимост към центъра на клуба, там, където беше дансингът, и срещу него – пултът на DJ-я.

Много се изненадах от облеклото на посетителите. Тази вечер

имах усещането, че съм на типичен български абитуриентски бал!

Първо, всички мъже бяха с костюми, ризи и вратовръзки. Второ, жените бяха полуголи. Роклите им бяха изключително оскъдни и до кръв впити в тялото. Токчетата – естествено тънки и много високи. А бижутата – огромни и покриващи повече плът, отколкото роклите. Трето,

цяла вечер се хвърляха салфетки (!!!)

или някакъв вид хартии, които постигаха същия ефект! Четвърто, когато някой си поръчваше бутилка/бутилки алкохол, се появяваше парад от момичета с каски от Star Wars на главите. Всяка носеше високо във въздуха определена буква, така че подредени една след друга, те изписваха името на човека, който си бе поръчал алкохола. Самите бутилки имаха завързани на върха свещи тип фойерверки, от които хвърчаха искри на един метър разстояние. Когато поръчката биваше за повече бутилки, те винаги пристигаха в каса, имитираща кола, торта или нещо друго интересно. Женските Дарт Вейдъри винаги бяха съпроводени от мини-оркестър с тъпани и барабани като онези, които са много популярни по българските чалготеки. Тук те биеха в продължение на около пет минути, като изобщо не бяха в такт с музиката, която звучеше в момента.

Не можех да повярвам на очите си! Всичко беше едно към едно. Стоят там три момчета и бият по тия барабанчета … и това по никакъв начин не се връзваше с представата ми за изискан клуб в Лас Вегас, в какъвто смятах, че се намирам. А с присъствието на Тиесто пък съвсем не се връзваше. Както споменах, човек съвсем спокойно можеше да помисли, че е на абитуриентски бал в България.

Иначе музиката си беше супер, както можеше да се очаква.

С напредването на вечерта много хора си тръгнаха и от заведението започнаха да затварят страничните зони, за да стеснят периметъра и да концентрират хората все по-централно навътре към дансинга. Аз обаче не исках да се смесвам с тълпата, за да мога да си скачам на спокойствие, без да се удрям в никого. От мястото, което заех, пак имаше хубава гледка. Видях, например, как към 04:00 ч. се появи нов клиент, на когото донесоха поне 30 бутилки шампанско и две огромни кофи, по-скоро легени, с лед. След това сервитьорките, които му ги донесоха, започнаха да ги отварят и да ги изливат в кофите върху леда. Клиентът изглеждаше адски щастлив, тръгна да раздава бутилки на хората от охраната, които го заобиколиха от всички страни. Но те, естествено, отказаха. Тогава човекът продължи да черпи хората на дансинга – те много се радваха и се снимаха с него. Предполагам, че беше спечелил огромна сума и сега празнуваше.

Държава 9

Мексико

Ден 35 – 09.02.2017 г.

Кацнах в Мексико рано сутринта

За града бях чела, че е много опасно място, че има измами, отвличания, убийства. Бях много наплашена, но въпреки това го включих в пътешествието заради пирамидите в Теотиуакан.

Тук имах отново само два дни. Бях направила план да хвана такси от летището до хотела и да остана там през целия ден, без да си подавам носа навън с цел опазване на живота си. На другия ден щях да отида с туристическа екскурзия до пирамидите и толкоз.

Нещата не се развиха точно така

Освен първата част от плана. На летището имаше будки, от които хората можеха да си платят за уж легално такси с предварително определени фиксирани цени. Знаех това и бях спокойна, че всичко ще е наред. Намерих мястото и ми поискаха 375 мексикански долара до хотела. Два дни по-късно, на връщане към летището, ми взеха 200 мексикански долара за същото разстояние. И това без пазарене, което означава, че реалната цена е още по-ниска.

Първите ми впечатления от град Мексико бяха, че

въздухът е адски замърсен

Следващите, че градът е много колоритен – всички къщи са боядисани с ярки и различни цветове, улиците и тротоарите са много чисти, а не виждах кофи за боклук. Пътищата бяха много широки, но имаше и големи задръствания. Това все пак е един от най-големите градове в света.

Стигнахме хотела ми в 09:00 ч. сутринта. Беше прекалено рано и отказаха да ме настанят преди 13:00 ч. Бях страшно изморена и ако седнех да чакам във фоайето, щях да заспя на секундата. Нямах кой знае какъв избор, така че

реших да се престраша и все пак да си покажа носа извън хотела

Като за начало погледнах през прозореца да видя дали обикалят хора с оръжие, дали има преследващи се мъже. После излязох отвън и се заслушах дали не се чуват от някъде изстрели и пищящи жени. Сигурно си личи, че съм гледала много филми. Така стъпка по стъпка, със засилено внимание от моя страна, започнах леко да се придвижвам по улицата.

Скелет – Мексико – Една обиколка на земното кълбо за 53 дни — Град Мексико

Мексико се оказа много приятен град

В центъра почти всички сгради бяха стари и приличаха на тези от старите европейски градове. Беше пълно с катедрали и църкви. А площадът им е един от най-големите в света.

Централен площад на Мексико – Една обиколка на земното кълбо за 53 дни — Централният площад на Мексико

По улиците и магазините имаше много полиция, със сериозна екипировка, щитове и големи автомати. Всички бижутерски магазини, както и другите по-скъпи магазини, имаха въоръжена охрана с бронежилетки, по улиците имаше и много патрулки. Определено се грижеха сериозно за безопасността на туристите и гражданите.

Booking.com

Последната ми спирка за деня беше една висока сграда в центъра на града. Бях разбрала, че мога да се кача до 43-тия й етаж и да видя град Мексико на 360 градуса. Нямаше как да пропусна това. Вече имах подобни качвания в Банкок, Мелбърн, Хавай, Лас Вегас.

Много обичам да гледам отвисоко.

Когато стигнах горе, все още беше ден, но умишлено изчаках залеза, за да видя града и по тъмно, и, естествено, не съжалих. Пейзажът винаги е коренно различен и винаги е зашеметяващ.

Мексико от високо – Една обиколка на земното кълбо за 53 дни — Мексико от високо

Прибрах се в хотела и започнах да се оправям за лягане. По едно време обаче

започна някаква разправия в коридора пред моята стая

Първоначално не обърнах внимание, все пак се намирах в Мексико и според представите ми за тази държава се случваше нещо съвсем нормално. Да, обаче в един момент ми се стори, че чух български език. Приближих се до вратата и подозренията ми се оказаха верни. Стана ми много смешно и веднага отворих вратата. Бяха четирима – две жени и двама мъже. Трябва да съм дръпнала вратата много рязко, защото всички замлъкнаха на секундата и ме погледнаха стреснато. Сигурно си мислеха, че съм излязла да им се карам за шума, който вдигаха.

– Извинявайте, колко ви е часът? – попитах. Отново предизвиках смут, хората ме гледаха като препарирани около две секунди, след което всички избухнаха в бурен смях

Континент 5

Южна Америка

Държава 10

Боливия

С колело по „Пътя на смъртта“

Ден 40 – 14.02.2017 г.

Хайде, пак ранно ставане! За днес имахме организирано спускане с колелета по

най-опасния път в света, така наречения „Път на смъртта“

Получил е това име, защото има най-много жертви по него. Издълбан е в планината, изцяло черен път с безброй завои без никаква видимост. Въпреки че е бил отворен за движение в двете посоки, той е изключително тесен, достатъчен само за една кола. В същото време по този път доскоро ежедневно са минавали камиони и пътнически автобуси и дори са се разминавали. Бях гледала в интернет преди време видеоматериали от това място и настръхвах. Не можех да си представя как е възможно да съществува такъв път и да е активно използван въпреки непрекъснатите фатални инциденти. Още тогава у мен се зароди желание да посетя това място, макар че се страхувах за живота си. Едновременно много исках и изобщо не исках. Но ето че и противоречиви желания като това също се сбъдват.

Зоя не знаеше за тази моя мечта, но беше чула за този път и беше разбрала, че отскоро е затворен за коли. В момента се използваше като туристическа атракция за спускане с колелета. И веднага го беше включила в програмата.

Закараха ни някъде извън града, като през цялото време карахме по хубав асфалтов път.

Изкачихме се до над 5000 м надморска височина,

където спряхме, за да ни екипират и инструктират. Там тия височини за нищо ги нямат…

Дадоха ни гащеризони, предпазители за лактите, коленете, ръкавици, каски – абсолютно всичко необходимо. Пуснаха ни да покараме малко там около микробуса, за да свикнем с велосипедите и спирачките. Основна част от инструктажа бяха правилата за движение по пътя. Но най-вече това, че

най-бавните се движат от външната страна,

т.е. откъм пропастта.

По пътя на смъртта с велосипед – Боливия – Една обиколка на земното кълбо за 53 дни

Бях умряла от страх, понеже не се чувствах сигурна в уменията си да карам колело. Но вселената се беше погрижила всичко да се подреди по перфектния начин и аз вече бях получила доста тренировки в Камбоджа и Хаваите. Ако не бяха те, аз със сигурност нямаше да оцеля през този ден.

Маршрутът започва

първо с чисто новия асфалтов участък, след което се излиза от него и се продължава по стария черен път. Щяхме да караме 64 километра и да слезем до 1500 м надморска височина. Там щяха да ни качат обратно в микробуса и да ни върнат в хотела по новия път.

Вече бяхме готови и нашето приключение започна от едно място с феноменална панорамна гледка към първата част от пътя и едни много странни и много внушителни черни планини отстрани.

Андите – По пътя на смъртта с велосипед – Боливия – Една обиколка на земното кълбо за 53 дни — Анди

Спускането започна в участък, по който минаваха и коли, и това също го правеше до известна степен опасен. Карахме трите една зад друга, а водачът ни сменяше позиции, за да може да ни наблюдава и държи под контрол, но също и да ни прави видеозапис и снимки, което влизаше в цената.

Микробусът ни следваше през цялото време. Шофьорът имаше готовност да спре всеки един момент, ако на някой му стане лошо, получи контузия или се уплаши и не може да продължи. В такава ситуация човекът се качва в микробуса и продължава до долу, возейки се. Също така имаше и едно резервно колело, в случай че някое от другите се повреди или спука гума. Всичко беше измислено до най-малкия детайл.

Още в началото на спускането минахме през

пункт за проверка за наркотици,

което ни се стори странно. После към 10:00 ч. спряхме на едно място, където имаше няколко ниски ламаринени постройки. Сервираха ни закуска пред една от тях. Тя включваше сандвич с яйце от корморан, хляб, маргарин, топла вода за чай, какао или кафе, банани и десертчета.

След това се качихме обратно на колелетата и много скоро стигнахме до едно място, на което се отклонихме от асфалта и започна само черен или, буквално казано, кален път. Имаше и една голяма табела с описание на пътя и, естествено, с неговото име Death Road.

Този прочут път на смъртта изглеждаше точно както си го бях представяла

За щастие точно в началото, когато потеглихме, имаше мъгла и не се виждаха пропастите надолу. Съответно имахме време да свикнем с настилката, без да се стресираме от страшните височини под нас.

След като свикнахме, мъглата изчезна и повече не се появи, а пред нас се откриха зашеметяващи гледки. Хем искаш да гледаш планините, хем те е страх да отклониш поглед от пътя, защото всяка една малка грешка може да бъде смъртоносна.

Движехме се не на метри, а на сантиметри от ръба на пътя, след който често следваше прав отвес от около 200 – 300 метра надолу. А аз, като най-голямото шубе и възможно най-бавния турист, трябваше да карам най-близо до ръба, защото такива бяха правилата – бавните се движат от външната страна.

Страхът ми се поддържаше и подсилваше непрекъснато не само от височините, но и от неравностите по пътя – всякакви бабунки, вдлъбнатини и камъни, както и от падащата като водопад вода от планината, изливаща се буквално на пътя.

Бях толкова бавна, че Зоя и Диана не можеха да ме чакат и заминаха много надалече пред мен. А отстрани често прелитаха всякакви „състезатели“. За капак на всичко през няколко метра имаше табели, показващи местата, на които са починали разни хора, почти винаги по няколко заедно.

Колкото повече се спускахме, толкова по-топло ставаше. Вече към края на пътя се съблякохме по къс ръкав. Нещо, което последно бях направила в Мексико за малко и нямаше да ми се случи отново през следващите дни. Нищо, че бяхме от тази страна на земното полукълбо, където през това време на годината беше лято.

На едно място спряхме да видим свободно растящи банани и кока. Банани бях виждала, но за първи път видях

кока в дива среда

Не че до преди два дни не бях видяла и изсушения вариант, който сега срещахме непрекъснато.

Кока – Андите – По пътя на смъртта с велосипед – Боливия – Една обиколка на земното кълбо за 53 дни — Кока

Горе-долу така приключи нашето спускане по най-опасния път в света. Долу, на 1500 м, беше истинско лято и ни чакаше сервиран обяд в едно заведение с басейн, душове и тоалетни.

Прибрахме се в хотела в 18:30 ч. и преди вечеря минахме през

пазара за вещици

Това място ни втрещи. В магазините и по сергиите продаваха какви ли не странни неща. Първо имаше

шишета с цветни течности,

всяка помагаща при различни проблеми. Колкото цветове съществуват на този свят, толкова цветове течности продаваха и тези хора. Така, както имаше такива, предназначени да донесат здраве, така имаше и за любов и пари. Всяко шише си имаше етикет, изобразяващ предназначението на вълшебната отвара.

Пазар за вещици – Боливия – Една обиколка на земното кълбо за 53 дни — За вещици

Второ, имаше

комплекти за правене на магии

Комплектът включваше пера, нокти, яйца, изсушени морски звезди, вино, изобщо всякакви щуротии, както и дървени съчки и подпалки, за да можеш да си направиш и огъня. Продаваха и само снопчета от съчки или дърва, ако нямаш нужда от цял комплект.

Комплект за магии – Пазар за вещици – Боливия – Една обиколка на земното кълбо за 53 дни — Комплект за магии

Трето, и за мен най-ужасяващо от всичко бяха

изсушени бебета лама и алпака

Някои от които извадени още като зародиши от коремите на майките им. Висяха от тавана, завързани през главичките. Не помня дали питах за какви магии се ползват, но и да съм питала, вече съм забравила.

Изсушени животни – Пазар за вещици – Боливия – Една обиколка на земното кълбо за 53 дни — Изсушени животни

След вечеря направо се прибрахме в любимия хотел за последната ни нощувка в Боливия. На следващия ден ме чакаше последната държава от обиколката ми на света – Перу.

(Следва продължение)

Пълният пътепис на това неповторимо приключение е поместен в книга от 340 страници с меки корици и малко черно-бели снимки, цената е 15лв.. Към момента се разпространява само и единствено от авторката лично. Изпраща се по куриер или Български пощи. За да поръчате изпратете съобщение на страницата на книгата „Една обиколка на земното кълбо“. Ако нямате профил във Фейсбук, оставете коментар тук под пътеписа и Диана ще се свърже с Вас по e-mail.

Полети до този момент:

Дата	Час	Авиолиния	Полет	Цена лв.
07. Jan	17:55 – 18:50	LOT	София – Варшава	–
08. Jan	14:55 – 6:35 (+1)	LOT	Варшава – Пекин	596
11. Jan	5:50 – 12:15	Air Asia	Пекин – Куала Лумпур	–
	17:15 – 18:25	Air Asia	Kуала Лумпур – Банкок	273
20. Jan	8:35 – 11:40	Air Asia	Сием Рийп – Куала Лумпур	–
	22:00 – 1:10 (+1)	Air Asia	Куала Лумпур – Бали	270
25. Jan	23:15 – 6:55 (+1)	Jet Star	Бали – Брисбън	–
26. Jan	8:50 – 12:15	Jet Star	Брисбън – Мелбърн	150
29. Jan	9:20 – 10:50	Jet Star	Mелбърн – Улуру	179 *
30. Jan	13:00 – 17:35	Jet Star	Улуру – Сидни	323 *
31. Jan	17:45 – 6:25	Jet Star	Сидни – Хавай	403
04. Feb	13:25 – 21:10	Allegiant	Хавай – Лас Вегас	368
07. Feb	7:45 – 9:10	Virgin America	Лас Вегас – Лос Анджелис	87
09. Feb	00:20 – 6:10	Volaris	Лос Анджелис – Мексико Сити	223
11. Feb	10:05 – 17:05	InterJet	Мексико Сити – Лима	350

Автор: Диана Чавдарова

Снимки: авторът

Booking.com Booking.com Други разкази свързани с Околосветско пътешествие – на картата:

Околосветско пътешествие Booking.com

Обиколка на Северна Америка с Хюндай, 2019 (5): През северната половина на Аляска

от Пътуване до...

лиценз CC BY-NC-ND

Продължаваме пътуването из Америка, което започнахме през 2018-та година с Валентин (http://patepis.com/?p=83932). Следващата 2019-та година правим двумесечна обиколка на Северна Америка (Аляска, Канада и САЩ).

Първата част започнахме с кратко въведение към пътешествието (http://patepis.com/?p=87234), след което потеглихме от Сиатъл (САЩ). Обиколихме национален парк Северни каскади, влязохме в Канада, разгледахме Ванкувър и през Скалистите планини стигнахме националните паркове Глейсър и Йохо.

Във втората част (http://patepis.com/?p=87344) влязохме в провинция Алберта за да разгледаме националния парк Банф, град Калгари и да стигнем до пътя „Айсфийлдс паркуей“.

Третата част (http://patepis.com/?p=87569) започнахме с ледника Колумбия, опознахме Национален парк Джаспър и поехме на северозапад през канадската провинция Британска Колумбия.

В четвъртата част (http://patepis.com/?p=87932) прекосихме северозападна Канада и стигнахме до границата с Аляска.

Днес продължаваме през северната половина на най-големия американски щат – Аляска.

А сега: приятно четене!

Обиколка на Северна Америка с Хюндай, 2019

пета част

През северната половина на Аляска

Аляска

Със своите 1,7 милиона квадратни километра Аляска е най-големият американски щат. Територията му е 15 пъти колкото България. Населението е по-малко от 800 хиляди, т. е. близо 10 пъти по-малко от българското. Столица е Джуно, град с 40 хиляди жители. Десет пъти повече е населението на най-големия град – Анкъридж. От 1867 година тази територия принадлежи на САЩ, а през 1959 година Аляска е обявена за 49-ти щат.

На 30-ти юни 2019 година преминах от Канада в Аляска. На следващата снимка зад мен е автомобилът под наем, с който обикалях Северна Америка.

На 30-ти юни 2019 година преминах от Канада в Аляска. Зад мен е автомобилът под наем, с който обикалях Северна Америка.

Отделих 10 денонощия за разглеждането на Аляска, изминавайки 3600 километра праз този щат.

На следващата снимка е северозападния край на Американския континент. Черният контур със стрелки за посоките в лявата част на картата показва маршрута ми през Аляска.

Черният контур в лявата част на картата показва маршрута ми през американския щат Аляска

Аляска заема крайната северозападна част от американския континент

На север граничи със Северния ледовити океан, а на юг с Тихия океан. На изток е канадската територия Юкон, на запад са бреговете на Берингово море. Разстоянието до Русия през Беринговия проток е само 86 километра.

Бреговете на Аляска са силно начупени с множество заливи, полуострови и острови край тях. Бреговата линия е по-дълга от тази на всички останали американски щати взети заедно.

Повърхността на полуострова е с разнообразен терен като преобладават планините. Тук се намира и най-високият връх в Северна Америка – Денали (6194 м.). Многобройни са реките като най-голямата е Юкон, пресичаща полуострова от изток на запад.

Предците на коренното население мигрират от Североизточна Азия преди 15–20 хиляди години. Те преминават от Чукотка към Аляска по суша, от която сега са останали да стърчат над водата Алеутските острови.

Първите европейски заселници идват от Русия и се занимават предимно с търговия и добив на суровини. Наричат тази територия Руската Америка, но по-късно тя е продадена на САЩ. През втората световна война двете държави са съюзници и Аляска играе значителна военно-транспортна роля в отношенията им. Най-голямото регистрирано земетресение в Северна Америка разтърсва територията на този щат през 1964 година. Силата му е с магнитуд 9,2 по скалата на Рихтер.

Информация в американски музей за периода, през който Русия владее Аляска

Защо Русия продава Аляска на Съединените щати?

В музеите на американския щат Аляска се дава точно описание на причините, поради които Русия продава тази територия на САЩ. През Кримската война (1853г – 1856г.) Руската империя търпи поражение, а разрушенията в южната част на страната са значителни. Възстановяването им натоварва икономиката и изисква от бюджета значителни финансови средства. Разходите за водене на самата война са направили държавния дълг и бюджетния дефицит огромни. Това е първата причина. Втората причина е, че административните разходи за издръжка на Аляска са станали по-големи от приходите от търговска дейност в този регион. Покриването на загубите допълнително натоварва бюджета на Русия. Начин за частично справяне с тежките финансови проблеми правителството намира в продажбата на Аляска през 1867 година.

За мен беше доста интересно да науча в музеите на Аляска как точно е реализирана

сделката за покупко-продажбата на тази територия

В края на март 1867 година руският посланик в САЩ посещава американския държавен секретар Уилям Сюард и му съобщава, че руският цар е одобрил продажбата на Аляска. Предлага въпроса да се обсъди от правителството на Съединените щати. Държавният секретар, „усещайки вкуса на изгодна сделка“, предлага всичко да се реши веднага. Преговорите продължават цяла нощ и в 4 часа сутринта предварителния договор е подписан. Ето какво означава американски бизнес-нюх: предусещайки изгодата американецът не отлага, а действа „на момента“.

Описание на сделката, с която САЩ купува Аляска от Русия, и отзивите в американските вестници тогава

САЩ заплащат на Русия 7,2 милиона долара за Аляска. Противниците на сделката обвиняват държавния секретар, че е направил глупост и е дал парите „за един куфар с лед“. Толкова много ли са тези пари за онова време? Близка до тази сума дава управата на Ню Йорк за купуването на триетажна сграда в центъра на града. Сравнението е показателно.

Само няколко десетилетия по-късно почва масовия добив на злато по време на така наречената „Златна треска“. Едно столетие след продажбата са открити значителни находища от нефт и газ, които днес носят огромни приходи. Решавайки своите временни финансови проблеми Русия допуска огромна стратегическа грешка с продажбата на Аляска.

И за да завърша темата, ще кажа дали можах да видя следи от

руското наследство в Аляска

Почти по нищо сега не си личи, че този щат някога е бил руска територия. Само някои острови и градчета носят руски имена. По мои наблюдения наследниците на руските заселници сега вече напълно са се американизирали. Все пак най-ясно „руската връзка“ се разкрива в гробищните паркове. Там могат да се видят стотици гробове с руски православни кръстове и с руски имена на починалите.

Аляска: Надгробна плоча на Сергей - лекар с руски произход, поставена от любящата му съпруга Елена — Аляска: Надгробна плоча на Сергей – лекар с руски произход, поставена от любящата му съпруга Елена

Ток

е първия град, в който се спрях след влизането ми в Аляска. Това е кръстопът, където пътят на югозапад продължава към Анкъридж, а на северозапад отива към Феърбанкс. Нищо впечатляващо нямаше в това градче. Видях два големи магазина за сувенири, хотели, ресторанти, бензиностанции и доста голямо летище.

Делта Джънкшън

е малко градче, разположено край река Делта. Там спрях за да си почина, а в библиотеката ползвах интернет.

В американския щат Аляска са разположени множество

военни летища, радарни системи и различни обекти с военно-стратегическо предназначение

Около една десета от хората в този щат са заети в сферата на американските въоръжени сили. Реших, че това милитаризиране на Аляска е още от времето на „Студената война“ (противопоставяне на двата военни блока НАТО и Варшавския договор, съответно САЩ и СССР). Минах покрай няколко военни летища, но надписи край пътя предупреждаваха, че е забранено спирането и снимането.

Военно-транспортни самолети, които снимах от движение, минавайки покрай летища в Аляска

Феърбанкс

Разположеният в централната част на Аляска град Феърбанкс (Fairbanks) е разпръснат върху голяма площ с гори между отделните квартали. Започнах опознаването му с

Музея на Севера,

където са изложени артефакти от историята и културата на отделните региони в този най-голям американски щат. Музеят е разположен на територията на университета в град Феърбанкс.

Експонати в Музея на Севера в град Феърбанкс, Аляска

Продължих с музейните експонати в Културно-информационния център, намиращ се в централната градска част на Феърбанкс. Той носи сложното име

„Морис Томсън Кълчърал енд визитър сентър“

След музеите обиколих

централната част на Феърбанкс

Градът е основан в самото начало на 20-ти век във връзка с откритите залежи от злато и разразилата се „Златна треска“. Днес в него живеят повече от 30 хиляди души, което го прави втори по големина в Аляска, след Анкъридж.

Центърът на Феърбанкс с паметника на първите заселници в града – Аляска — Центърът на Феърбанкс с паметника на първите заселници в града

Разходка из град Феърбанкс, който е разположен в средната част на Аляска

Паметникът на Ленд-лиза

във Феъбанкс е издигнат по повод военно-икономическата помощ, оказана от САЩ на Съветския съюз по време на Втората световна война. Той символизира героизма и дружбата между американските и съветски летци. Доставяните за Червената армия американски самолети са били предавани на съветските летци именно тук във Феъбанкс. Съветските пилоти са прелитали с тях от Аляска, през Сибир до Източния фронт за да воюват срещу германските военно-въздушни сили.

Този паметник във Феъбанкс е издигнат за да отрази героизма и дружбата между американските и съветски летци, извършили хиляди полети между Аляска и Сибир по време на Втората световна война

На няколко места в Аляска видях отразена ролята на този щат в

американо-съветските отношения през Втората световна война

Оттук е билосновният път за доставка на бойна техника, автомобили и продоволствени стоки от САЩ за Червената армия, воюваща срещу нацистка Германия и съюзниците й. По различни оценки предоставената помощ на Съветския съюз през тази война се равнява между 4% и 10% от неговия брутен вътрешен продукт. Например, около 15% от танковете и самолетите в армията на СССР са американски (предимно) и английски. Доставените главно от Америка (по-малко от Великобритания) автомобили са един път и половина повече от произведените в заводите на самия Съветски съюз. 90% от постъпилите през войната локомотиви за железопътния транспорт на СССР са произведени в САЩ по съветски лиценз. Около половината от цялата военно-икономическа помощ за Съветския съюз е доставена по северно-тихоокеанския морски и въздушен път с маршрут от Аляска до съветския Далечен изток и Сибир.

Информационно табло с моделите и бройките военни самолети, доставени през Аляска от Съединените щати на Съветския съюз по време на Втората световна война по програмата Ленд-лийз (Lend-Lease)

Ретро-спомен от 2014 година.

На гарата в руския град Владивосток беше изложен като музеен експонат локомотив, произведен по съветски лиценз от Американската локомотивна компания и доставен на Съветския съюз по програмата Ленд-лийз. Пояснителният надпис сочеше, че по тази програма през войната по Транссибирската железопътна линия са превозени осем милиона тона доставени от САЩ оръжия, оборудване и продоволствие. (от пътешествие през 2014г. „С автомобил от Беларус до Японско море, през Монголия“).

Произведен в САЩ по съветски лиценз локомотив и доставен по програмата Ленд-лийз, като музеен експонат на гарата в руския град Владивосток

Ето линк към тази част от пътеписа: http://patepis.com/?p=56839

Край на ретро-спомена

В Аляска има един единствен път, по който може да се стигне с автомобил до Северния ледовити океан

Пътувайки по него прекосих река Юкон, Северния полярен кръг и голямата северна планинска верига наречена Хребет Брукс. Шосето следва трасето на нефтопровода, започващ от полетата за добив на нефт край океана и свършващ в южната част на Аляска. Около ¾ от пътя е без асфалтово покритие, а неравностите и дупките изискват непрекъснато внимание.

Най-голямото разстояние без бензиностанция е 390 километра между градчето Колдфут (Coldfoot) и разположения близо до океана Дедхорс (Deadhorse). Цената на бензина на север беше с 2/3 по-висока отколкото в град Феърбанкс.

Нефтопровода, който започва от полетата за добив на нефт край Северния ледовити океан и свършва на юг, където е терминала за претоварване на танкери – Аляска — Нефтопровода, който започва от полетата за добив на нефт край Северния ледовити океан и свършва на юг, където е терминала за претоварване на танкери

Неравностите и дупките по пътя към Северния ледовити океан изискват повишено внимание при шофиране в Аляска

Юкон е най-голямата река в Аляска

Тя пресича полуострова почти хоризонтално от изток на запад и се влива в Тихия океан. Мястото където пътят на север пресича тази река не можа да ме впечатли с нищо
(За сравнение:
Дължина: Юкон – 3 190 km, Дунав – 2 850 km;
Водосборен басейн: Юкон – 832 700 km²; Дунав – 817 000 km² – бел.Ст.)

За туристите има изграден едноетажен хотел с ресторант. В съседство се намира бензиноколонка за зареждане с гориво, а наблизо е направен голям паркинг с отъпкан чакъл.

Юкон е най-голямата река в Аляска, но не можа да ме впечатли

Поглед към река Юкон и моста над нея. Тя пресича Аляска от изток на запад и се влива в Тихия океан.

Бензиноколонката, на която заредих с гориво. Там където пътят на север пресича река Юкон – Аляска — Бензиноколонката, на която заредих с гориво. Там където пътят на север пресича река Юкон.

Фингър маунтин

не е планина, а покрит с големи гранитни камъни хълм в северната половина на Аляска. Името е дадено от една единствена стърчаща скала, оприличена на пръст. Тя беше доста далече от паркинга и до нея нямаше пътека. Тази скала Фингър рок се вижда с голямо приближение на следващата снимка.

В далечината е скалата Фингър рок, снимана с голямо приближение – Аляска — В далечината е скалата Фингър рок, снимана с голямо приближение

Фингър маунтин не е планина, а покрит с големи гранитни камъни хълм – Аляска — Фингър маунтин не е планина, а покрит с големи гранитни камъни хълм

Продължавайки по пътя пресякох

Северния полярен кръг

Това е условната линия, северно от която поне един ден през лятото слънцето не залязва (22-ри юни) и поне един ден през зимата (22-ри декември) слънцето не изгрява.

Колдфут (Coldfoot)

е малко градче, от което до Бофортово море (след него е Северния ледовити океан) остават само 400 километра. Няколко десетки са жителите на това населено място, но то има летище, два малки мотела, ресторант, туристически център и бензиностанция. Последното е най-важно защото следващите 390 километра няма къде да се зареди гориво, нито пък къде да се хапне или пренощува.

Някога това е било магазин в Колдфут, сега запазен като туристическа атракция – Аляска — Някога това е било магазин в Колдфут, сега запазен като туристическа атракция

Току що съм напълнил резервоара на автомобила под наем в Колдфут. Следващите 390 километра няма бензиностанции – Колдфут, Аляска — Току що съм напълнил резервоара на автомобила под наем в Колдфут. Следващите 390 километра няма бензиностанции.

По пътя на север нямаше туристически забележителности.

Тук-таме се срещаха съоръжения, свързани с обслужването на военни обекти или инфраструктурата.

Край пътя виждах съоръжения, свързани с обслужването на военни обекти или инфраструктурата – Аляска — Край пътя виждах съоръжения, свързани с обслужването на военни обекти или инфраструктурата

Отклонявайки се от основното трасе, за да разгледам какво има наоколо, попадах на обикновени черни пътища.

Неголеми летища имаше край отдалечените населени места. Малките самолети обикновено бяха завързани, за да не ги отвее вятъра.

Тези малки самолети за завързани за тежки греди за да не ги отвее вятъра – Аляска — Тези малки самолети за завързани за тежки греди за да не ги отвее вятъра

На доста места в северна Аляска виждах красиви планини, гори, езера и реки. Времето, обаче, беше мрачно и дъждовно.

Красиви са планините в северната част на Аляска

С автомобила под наем съм спрял за почивка край река Саг (пълното й име е Sagavanirktok River) – Аляска — С автомобила под наем съм спрял за почивка край река Саг (пълното й име е Sagavanirktok River)

Не бих нарекъл град в традиционния смисъл разположения близо до брега на Северния ледовити океан

Дедхорс (Deadhorse)

Това е по-скоро индустриална зона, свързана с добива на нефт и обслужващите го дейности. Върху големи площи са разположени производствените зони на отделните компании. Всяка от тях си има жилищен блок за своите работници, наречен Кемп (Camp). Това не са познатите ни блокове, а стоманени модулни конструкции.

Опитах се да стигна до

Прудое бей (Prudhoe Bay)

с нефтените сондажи, но и на двата контролни пункта (Chack Point) ме спряха. Туристи там не се допускат, а само работещи в нефтодобива.

Съоръжения, свързани с нефтодобива в Дедхорс. Най-северната част на Аляска.

Жилищен блок изграден на модулен принцип (наричат го Кемп) за работещите в една от компаниите, свързана с нефтодобива. Град Дедхорс, най-северната част на Аляска.

Комуникационни съоръжения в Дедхорс, северна Аляска

Част от транспортните средства в Дедхорс са верижни заради снега през зимата и калта през останалото време – Аляска — Част от транспортните средства в Дедхорс са верижни заради снега през зимата и калта през останалото време

През Аляскаот север на юг

Докато пътувах към Северния ледовити океан времето беше облачно и дъждовно. На връщане, обаче, слънцето се показа и имах възможност да се любувам на природата. В същност, слънцето се показа иззад облаците в един часа през нощта докато спях в автомобила и ме събуди с блясъка на лъчите си. В началото на юли там на север то въобще не залязва, а само се спуска ниско над хоризонта.

Северна Аляска. В един часа през нощта слънцето се показа иззад облаците, докато спях в автомобила, и ме събуди с лъчите си. В началото на юли на север то въобще не залязва, а само се спуска ниско над хоризонта.

Стотиците километри път без асфалт, а твърд насип с дребен чакъл изискват да си непрекъснато в напрежение, за да се избягват дупките и неравностите. При дъжд покритието става на кал, а при сухо време се вдигат облаци прах от автомобилите и големите камиони.

Пътят през северната половина на Аляска е без асфалтово покритие. При дъжд всичко става на кал, която полепва и по автомобила, както се вижда на горната снимка.

Привечер бързащ камион ме надмина и едно от изскачащите изпод гумите му камъчета удари и пукна челното стъкло на автомобила ми. Естествено, последва една българска псувня по адрес на шофьора.

На следваща сутрин, на стотина километра напред по трасето видях същия камион катастрофирал. Явно на калния и неравен терен тежкият камион се е подхлъзнал и напуснал пътното платно. Реших, че това е възмездието за изскочилия под гумите му камък, който беше пукнал челното ми стъкло (колкото и гадно да е от моя страна).

По неравния и хлъзгав от дъжда път този камион е напуснал трасето. Стотина километра преди това изскочило изпод гумите на същия този камион камъче пукна челното стъкло на автомобила ми. Реших, че шофьорът му е получил възмездие за причинената ми щета.

Природата в северната половина на Аляска

Пътувайки през северната половина на Аляска в обратна посока, от Северния ледовити океан на юг, не престанах да спирам на места откъдето се разкриваха чудесни изгледи. Любувах се на красиви планини, долини, езера, реки и гори (следващите пет снимки).

Множество по-малки и по-големи езера са разпръснати из Аляска

Долина и обграждащите я планини в северната част на Аляска

Много малки планински реки текат през северната част на Аляска

Такива са дърветата и цветята в северната част на Аляска

Юни – Август 2019 година

Очаквайте продължението

Автор: Валентин Дрехарски (град Перник, България)

Снимки: авторът

E-mail: valentin.dreharski@besttechnica.bg

Очаквайте продължението

Автор: Валентин Дрехарски (град Перник, България)

Снимки: авторът

E-mail: valentin.dreharski@besttechnica.bg

Booking.com

Други разкази свързани с Аляска или писани от Валентин Дрехарски – на картата:

Аляска и Валентин Дрехарски


    
        Booking.com

Обиколка на Северна Америка с Хюндай, 2019 (4): През западна Канада към Аляска

от Пътуване до...

лиценз CC BY-NC-ND

Продължаваме пътуването из Америка, което започнахме предишната 2018-та година с Валентин (http://patepis.com/?p=83932). Сега правим двумесечна обиколка на Северна Америка (Аляска, Канада и САЩ), изминавайки 25 860 километра с Хюндай под наем, над хиляда километра пеша и разглеждайки общо 130 туристически и природни забележителности и градове.

Днес продължаваме през западна Канада за да достигнем границата с Аляска.

А сега: приятно четене!

Обиколка на Северна Америка с Хюндай, 2019

четвърта част

През западна Канада към Аляска

При малкия индиански резерват

Гитвангак (Gitwangak Indian Reserve)

пътят се разклонява. На изток продължава към Принс Рупърт и тихоокеанското крайбрежие. На север се отива към Юкон и Аляска, след като се премине по моста над река Скина. В съседство е разположено

градчето Китванга (Kitwanga),

в чийто северен край има исторически хълм. На него е имало дървено укрепление и там са се провели две големи сражения. Местните индианци са били предвождани от смел воин. Мястото е наречено „Kitwanga Battle Hill National Historic Site“.

Първоначално смятах да отида до Принс Рупърт за да разгледам града и тихоокеанския бряг. Потеглих на изток, но след няколко километра спрях и се замислих. Навигацията ми показваше разстояние от 240 километра до океана. Отиването, обиколката там и връщането щяха да означават над 500 километра път и едно денонощие като време. Прецених, че загубата на това денонощие ще ме лиши от възможността да разгледам нещо по-значително. Върнах се обратно, минах по моста над река Скина и продължих на север. Ето така „в движение“ на няколко пъти променях плановете си.

Англиканската черква в малкия индиански резерват Гитвангак (Gitwangak Indian Reserve), Канада — Англиканската черква в малкия индиански резерват Гитвангак (Gitwangak Indian Reserve)

Паркингът край бензиностанцията на Petro-Canada е до пътния разклон при Гитвангак (Gitwangak)

На следващата карта най-долният черен контур показва маршрута през западна Канада към американския щат Аляска.

Най-долният черен контур показва маршрута през западна Канада към Аляска

Движейки се по пътя в посока север не престанах да спирам на места, където природата ми харесваше: езера, реки, гори …

Езерото Мезиадин (Meziadin Lake) е заобиколено от иглолистни гори

Хълмовете край езерото Кинаскан (Kinaskan Lake) се отразяват във водите му

Край езерото Еддонтена-жон (Eddontena-jon Lake) се извисяват планински хълмове

Впечатляват многото малки езера в северната част на канадската провинция Британска Колумбия

Спрях на самия бряг на езерото Дийз (Dease Lake) за кратка почивка

Срещи с диви животни

Край пътища и в националните паркове на западна Канада можах да видя доста диви животни. Някои от тях бяха свикнали с автомобилите и хората. Други, обаче, се плашеха и бягаха. Пътувайки привечер през Кананаскис кънтри излязъл на шосето вълк се изплаши, затича се и се удари странично в автомобила ми. Два дни по-късно една мечка с малкото си мече бързо пресече пътя пред мен.

Тази мечка се разхождаше край пътя без да бяга от автомобила ми

Карибу (животно сродно на елените и лосовете) пасеше привечер край пътя и се остави да го доближа

Дивите коне на пътя не се поместиха когато минах край тях

Къмпинги

Многобройни са местата за къмпингуване в западната част на Канада. В повечето случаи къмпингите са разположени край езера. Обособени са отделни места за всяко къмпинг-ремарке или кемпер. Много малко на брой бяха опънатите палатки. Средната цена на къмпинг-място беше около 40 лева за едно денонощие.

Обособени места за къмпингуващите край Езерото Мезиадин (Meziadin Lake) в западна Канада

Големите къмпинг-ремаркета са с богато обзавеждане, почти като малки апартаменти

Индиански резервати

Индианските резервати в Канада се различават значително от тези в САЩ. Ако в Съединените щати резерватите на коренното индианско население заемат големи площи обикновено неплодородна земя, то канадските индиански резервати приличат на малки села с 20-30 къщи. В територията на резервата е включена и прилежащата към селото земя, обикновено до брега на съседната река или езеро. Влязох в няколко такива селца защото ми беше интересно да видя как живеят наследниците на коренното индианско население.

Жилища в типичен индиански резерват в западна Канада

В канадските индиански резервати ми направиха впечатление няколко неща.

На първо място е това, че за всяко семейство е осигурено жилище с достатъчна площ.

Второ: около индианските къщи е разхвърляно и не е така чисто и благоустроено както на други места.

На трето място слагам факта, че напускайки главния път в посока индианското селище асфалта свършва. И в самите села улиците са само с насип от чакъл.

Четвърто: пред някои от къщите седяха възрастни индианци. Повечето ме гледаха особено, сякаш питаха „Тоя пък какво търси тука?“. Имаше и такива, които ми махаха дружелюбно с ръка.

Къща в индиански резерват, пред която са разхвърляни предмети от бита

И в най-северната част на провинция Британска Колумбия продължих да спирам и да се любувам на природните красоти.

Движейки се по пътя в посока север не престанах да отделям време на места, където природата ми харесваше: езера, реки, гори …

С автомобилът под наем съм спрял край планинско езеро в северната част на провинция Британска Колумбия

Името на езерото Кук (Cook Lake) може би се превежда като „Езерото на готвача“

Поглед към езеро „Добра надежда“ (Good Hope Lake)

Околните планини се отразяват в гладката повърхност на езерото

Вече пътувах през южната част на

канадската северозападна територия Юкон.

Този слабо населен регион граничи на запад с Аляска, на север с Арктическия океан и на юг с Британска Колумбия. Площта на Юкон е 482 хил. км², или почти колкото четири и половина Българии. Населението е само 36 хиляди, което е 10 пъти по-малко от жителите на град Пловдив. Столица е град Уайтхорс (Whitehorse). Европейските заселници навлизат в тези територии през средата на 19-ти век. Няколко десетилетия по-късно десетки хиляди се отправят към река Клондайк по време на така наречената „Златна треска“. Днес минната индустрия е основен икономически отрасъл в Юкон, следвана от туризма.

Теслин (Teslin)

е малко градче, разположено край езеро със същото име. Река Теслин се влива в река Юкон северно от град Уайтхорс. На хълм, преди моста над езерото, имаше панорамна площадка с информационни табла за пътя на сьомгата. Малките се излюпват от хвърления в района на Теслин хайвер и поемат към океана. Там живеят 2 до 6 години, след което тръгват обратно срещу течението на реките Юкон и Теслин. За няколко месеца възрастните сьомги изминават 3 хиляди километра за да достигнат родното си място, където хвърлят хайвера си и умират.

На едно от информационните табла е очертан пътя, който изминава сьомгата за да хвърли хайвера си

Бях впечатлен от големия пясъчен плаж на езерото Марш (Marsh Lake)

Уайтхорс (Whitehorse)

е столица на канадската северозападна територия Юкон от 1953 година. Видях, че този град с 27 хиляди жители е много добре уреден, чист и добре подържан. Освен административен,

Уайтхорс е икономически, транспортен и културен център на Юкон

А също така и туристически, за което говорят многото магазини, ресторанти, пъбове, хотели и офиси за туристическо обслужване.


Whitehorse, Yukon, Y1A, CA

В буквален превод името на столицата означава „Бял кон“ и идва от пенливите бързеи на река Юкон, които са оприличавани на развята конска грива.

Магазини на една от централните улици в град Уайтхорс (Whitehorse)

Културния център в столичния град Уайтхорс

Започнах опознаването на Уайтхорс с природонаучния и исторически музей, наречен

МакБрайд (MacBride Museum of Yukon History)

Богатата колекция от експонати дава чудесна представа за природата и за живота в северозападната част на Канада.

Възстановка на магазин от началото на 20-ти век в музея МакБрайд (MacBride Museum)

Експонати в музея МакБрайд (MacBride Museum), показващи дивия живот на север

В град Уайтхорс ми направиха впечатление немалкото на брой паметници и бюстове на известни личности, предимно от областта на културата. Под всеки от тях имаше подробно описание какъв е конкретния принос на този човек. Например, под бюста на Джек Лондон се даваше информация, че през 1897 година, едва 21-годишен, обикаля северните територии и живее известно време в Уайтхорс. Впечатлен от преживяното на следващата година той пише поредица от романи и кратки разкази. „Дивото зове“ и „Белият зъб“ веднага стават бестселъри.

Бюстът на Джек Лондон в Уайтхорс, където писателят е живял известно време

Градският парк не е голям, но е приятно място за разходка и отдих. Добре оформена е и крайбрежната алея на река Юкон. Като музеен експонат е поставен кораб, плавал по реката до град Доусън през първата половина на 20-ти век.

Паркът в Уайтхорс е приятно място за разходка и отдих

Жилищни блокове в град Уайтхорс с „раздвижени“ фасади

Популярен бар в Уайтхорс посреща жители и гости на града

Дистръкшън бей (Destruction Bay)

е малко селище край езерото Клуейн (Kluane Lake). Името „Разрушения залив“ е дадено след разразила се в средата на миналия век ураганна буря, нанесла много щети в района. Дългото 70 километра и заемащо площ над 400 км² езеро Клуейн е най-голямото на територията на Юкон.

Бъруош лендинг (Burwash Landing)

е следващото населено място на брега на езерото Клуейн (Kluane Lake). Местният музей (Kluane Museum) не е голям, но съдържа много добре подбрани експонати, отразяващи природата и живота на местните хора.

Експонати, отразяващи живота на индианското население в музея Клуейн

Католическата черква в Бъруош лендинг (Burwash Landing) е една от туристическите забележителности край езерото Клуейн (Kluane Lake)

Продължих да спирам край реки, езера и гори, наслаждавайки се на северната природа.

Характерни за северна Канада цветя и дървета

По пътя на север дърветата постепенно намаляват размера си и заприличват на тундра

Малкото селище

Бивър крик (Beaver Creek)

е последното преди границата с Аляска. В буквален превод името му означава „Реката на бобрите“. Наличието на мотел и къмпинг дават възможност на туристите да пренощуват там. На бензиноколонката напълних резервоара на автомобила защото допусках, че в Аляска като северен щат горивото ще бъде по-скъпо. Прецаках се, защото се оказа точно обратното. За мен най-същественото беше, че зад бензиностанцията имаше душове, където се изкъпах и си изпрах дрехите. За тях не се плащаше и затова реших, че ползването им влиза в цената на бензина, който не беше евтин.

Канадският граничен пункт

е на три километра северно от Бивър крик. Там никой не проверяваше напускащите страната автомобили. Около 25 километра по на север е границата със САЩ и американския контролно-пропускателен граничен пункт.

Авторът на граничната бразда между Канада и американския щат Аляска

Юни – Август 2019 година

Очаквайте продължението

Автор: Валентин Дрехарски (град Перник, България)

Снимки: авторът

E-mail: valentin.dreharski@besttechnica.bg

Booking.com

Други разкази свързани с Канада или писани от Валентин Дрехарски – на картата:

Канада и Валентин Дрехарски


    
        Booking.com

Обиколка на Северна Америка с Хюндай, 2019 (3): Национален парк Джаспър, на северозапад през провинция Британска Колумбия

от Пътуване до...

лиценз CC BY-NC-ND

Във втората част (http://patepis.com/?p=87344) влязохме в провинция Алберта за да разгледаме националния парк Банф, град Калгари и да стигнем до панорамния туристически път „Айсфийлдс паркуей“.

Днес продължаваме по този туристически път за да опознаем Национален парк Джаспър, започвайки от ледника Колумбия. После поемаме на северозапад през провинция Британска Колумбия.

А сега: приятно четене!

Обиколка на Северна Америка с Хюндай, 2019

трета част

Национален парк Джаспър, на северозапад през провинция Британска Колумбия

Ледник Колумбия

Ледниковото поле Колумбия (Columia Icefield) е най-впечатляващата природна забележителност по панорамния туристически път „Айсфийлдс паркуей“ (Icefields Parkway). Площта на това ледено поле е 300 км² и представлява една от най-големите ледени маси южно от Северната полярна окръжност. Близо до ледника има удобен паркинг, а обиколката по пешеходния маршрут отнема по-малко от един час. Възможна е и малка разходка върху ледника със специални триосни туристически автобуси наречени „Айс експлорър“, но това е скъпо удоволствие. Те тръгват от туристическия информационен център (Columia Icefield Discovery Centre), който е разположен в огромна сграда от другата страна на главния път. Интересно ми беше да разбера колко бързо ледниковото поле Колумбия намалява размера си поради глобалното затопляне.

Columia Icefield - Тук съм пред ледника Колумбия (Columia Icefield), Канада — Тук съм пред ледника Колумбия (Columia Icefield)

Columia Icefield – Ледникът Колумбия айсфийлд постоянно намалява размера си поради глобалното затопляне. Преди 13 години е стигал до мястото означено с табела „2006“ - Канада — Ледникът Колумбия айсфийлд постоянно намалява размера си поради глобалното затопляне. Преди 13 години е стигал до мястото означено с табела „2006“

Продължавайки на север по панорамния път „Айсфийлдс паркуей“ (Icefields Parkway) направих отбивки за да разгледам водопадите Тенгъл (Tangle Creek Falls), Сънуапта (Sunwapta Falls) и Атабаска (Athabasca Falls).

Водопадът Тенгъл Kриик (Tangle Creek Falls)

е най-леснодостъпен, тъй като е разположен до самия път.

Двата водопада Сънуапта (Sunwapta Falls)

носят името на реката, по чието течение се спускат. В превод името означава „бурни води“. Горният водопад е с височина около 20 метра и широчина около 10 метра. След него видите на река Сънуапта текат през живописен каньон за да се спуснат през долния водопад. Буйните води са издълбали няколко ниши в скалите.

Sunwapta Falls – Водопадът Сънуапта (Sunwapta Falls) пада от височина 20 метра, Канада — Водопадът Сънуапта (Sunwapta Falls) пада от височина 20 метра

Sunwapta Falls – След водопада река Сънуапта протича през живописен каньон — След водопада река Сънуапта протича през живописен каньон

Водопадът Атабаска (Athabasca Falls)

се спуска от височина 23 метра. От двете му страни има наблюдателни площадки. След падането долу водата лъкатуши образувайки ниши в скалите и продължавайки през живописен тесен пролом. Според мен това дълбоко ждрело на река Атабаска е по-красиво от самия водопад.

Athabasca Falls – Водите на реката минават през красиво ждрело, след спускането си по водопада Атабаска – Канада — Водите на реката минават през красиво ждрело, след спускането си по водопада Атабаска

Тези водопади, както и ледникът Колумбия, се намират в южната част на

Национален парк Джаспър (Jasper National Park).

Паркът заема площ от 11 хил. км², което е равно на 1/10 от територията на България. Освен водопади и ледници тук видях езера, каньони, горещи минерални извори и живописни планински върхове. Често срещах край пътя диви животни, предимно карибу (сродни на елените и лосовете). Джаспър е включен в списъците на ЮНЕСКО за световното природно наследство през 1984 година.

Western Alberta (Jasper), Alberta, T0E, CA

Мога да нарека романтично

езерото Копитото на коня (Horseshoe Lake).

То се намира южно от град Джаспър край самия туристически път „Айсфийлдс паркуей“ (Icefields Parkway), но не се вижда от него тъй като е скрито зад малък горист хълм. Пътека има само от едната му страна, водеща до полуостров с формата на конско копито. Аз обаче упорито го обиколих провирайки се през обграждащата го иглолистна гора с гниещи храсти и паднали дървета.

Отляво е полуострова с формата на конско копито, даващ името Horseshoe Lake

Град Джаспър (Jasper Town)

се счита за административен център на националния парк със същото име. Разположен е на западния бряг на

река Атабаска (Athabasca River)

Той е изходен пункт към основните забележителности в региона. За обслужването на туристите са изградени доста хотели, ресторанти, нощни клубове и магазини. Жителите на Джаспър са само пет хиляди. Това уютно градче и за мен се оказа изходна база към природните забележителности наоколо, защото две нощи спах там в автомобила на закътан паркинг почти в самия център.

Поредица от магазини и ресторанти обслужват туристите в град Джаспър – Канада — Поредица от магазини и ресторанти обслужват туристите в град Джаспър

Много са хотелите и ресторантите в туристическия град Джаспър – Канада — Много са хотелите и ресторантите в туристическия град Джаспър

От природните забележителности близо до град Джаспър в личната си класация на първо място поставям

Каньона на река Малайн (Maligne Canyon).

Той е издълбан от водите на тази малка река в продължение на милиони години. Достига над 50 метра дълбочина. Живописният пешеходен маршрут е с дължина 2 километра и включва пет моста над каньона. От тях, както и от поредица наблюдателни площадки се разкриват прекрасни гледки към дълбокото ждрело, към околните скали и гори. Три часа ми бяха необходими за да обходя каньона в двете посоки и да се любувам на красотата му.

Малайн каньон (Maligne Canyon) в канадския Национален парк Джаспър

Малайн каньон (Maligne Canyon) достига над 50 метра дълбочина – Канада — Малайн каньон (Maligne Canyon) достига над 50 метра дълбочина

Малайн каньон (Maligne Canyon) в канадския Национален парк Джаспър – Канада — Малайн каньон (Maligne Canyon) в канадския Национален парк Джаспър

По живописен туристически път нагоре в планината достигнах

езерото Медсън (Medicine Lake),

което се счита за геоложка рядкост защото водите му се оттичат през отвори в дъното. Поради тази причина през пролетта то се пълни от топящите се снегове и дъждовете. По-късно през лятото водата изтича през отворите на дъното и нивото му спада значително.

Още по-високо в планината, в края на туристическия път, се намира

езерото Малайн (Maligne Lake).

То е дълго повече от 20 километра и се счита за най-красивото в националния парк Джаспър. По-голямата му част е заградена от планински върхове, а топящите се ледници го захранват. Съдържащите се в ледниковата вода утайки придават на езерото цвят наречен бебешко-синьо.

Лодки возят туристите по дългото над 20 километра високопланинско езеро Малайн

На няколко километра от град Джаспър се намира

езерото Патриша (Patricia Lake).

Тук през Втората световна война в секретна база са правени опити за създаване на непотопяем кораб. Сега се предлага гмуркане до останките от тази база. На югоизточния бряг на езерото е изградена голяма почивна база с бунгала.

Езерото Пиръмид (Pyramid Lake)

е съседно на Патриша. То се счита за курортна зона с хотели, като се предлагат възможности за каране на кану и каяк. По дървен мост се стига до малък остров, обрасъл с иглолистни дървета.

„Изучаването“ на езерата в националния парк Джаспър завърших с

Долината на петте езера (Valley of the Five Lakes).

Тези пет езера са разположени каскадно едно след друго. Обхождането им по туристическите пътеки ми отне около четири часа.

Първото езеро в Долината на петте езера, Национален парк Джаспър – Канада — Първото езеро в Долината на петте езера, Национален парк Джаспър

Второто езеро в Долината на петте езера, Национален парк Джаспър – Канада — Второто езеро в Долината на петте езера, Национален парк Джаспър

Третото езеро в Долината на петте езера, Национален парк Джаспър - Канада — Третото езеро в Долината на петте езера, Национален парк Джаспър

Четвъртото езеро в Долината на петте езера, Национален парк Джаспър – Канада — Четвъртото езеро в Долината на петте езера, Национален парк Джаспър

Петото езеро в Долината на петте езера, Национален парк Джаспър – Канада — Петото езеро в Долината на петте езера, Национален парк Джаспър

Най-приятното ми изживяване в националния парк Джаспър беше къпането в басейните с топла минерална вода

Миет хот спрингс (Miette Hot Springs).

Те са отдалечени на 60 километра от град Джаспър. Разположени са в североизточния край на националния парк. Счита се, че 40-градусовата вода действа успокояващо на нервната система. За това спомага изгледът към заобикалящите басейните иглолистни гори и стръмни планински склонове. Когато пристигнах там валеше дъжд и на входа имаше надпис, че не се допуска къпане поради опасност от гръмотевици. Опашка от няколко десетки хора чакаше преминаването на бурята. Наредих се и аз като реших за себе си, че ще стоя на нея най-много един час. За мой късмет след петнайсетина минути времето поутихна и започнаха да пускат вътре. Повече от два часа се плациках в басейна, а през това време дъждът ту се усилваше, ту отслабваше.

Напуснах Джаспър и потеглих по дългия път на северозапад към Аляска, без да пропускам природните красоти. Впечатляващи бяха гледките към скалистите планински върхове в

провинциалния парк Робсън (Mount Robson Provincial Park).

Поглед към заснежените върхове на планината Робсън (Mount Robson) - Канада — Поглед към заснежените върхове на планината Робсън (Mount Robson)

Крайпътно кафе в канадската планина Робсън (Mount Robson) – Канада — Крайпътно кафе в канадската планина Робсън (Mount Robson)

Влязох от Алберта в провинция

Британска Колумбия

Изминах 1600 километра през нейната северна половина. Спирах в малки градчета, любувах се на езера, реки и планини.

Река Фрейзър (Fraser River) – Канада — Река Фрейзър (Fraser River)

Градчето Макбрайд (McBride) – Канада — Градчето Макбрайд (McBride)

Град Принс Джордж (Prince George)

има 80 хиляди жители и е разположен при сливането на реките Фрейзър (Fraser) и Нечако (Nechako). Наричат го „Северната столица на Британска Колумбия“, защото се явява икономически и културен център на тази част от провинцията.

Оригинална дървена къщичка, монтирана на стар камион в град Принс Джордж – Канада — Оригинална дървена къщичка, монтирана на стар камион в град Принс Джордж

Типични канадски домове в град Принс Джордж – Канада — Типични канадски домове в град Принс Джордж

Пренощувах в автомобила на паркинг в градчето

Смитърс (Smithers),

което е разположено в подножието на планината, край река Бълкли (Bulkley River). През този град с по-малко от 10 хиляди жители минава главен път и има ж.п. гара, което обяснява защо там са построени няколко хотела. Наличието на тучни пасища по долината на реката е причината, поради която кравите са няколко пъти повече от хората. Самата река Бълкли е популярно място за риболов.

Художествената галерия в град Смитърс (Smithers) – Канада — Художествената галерия в град Смитърс (Smithers)

Следващият малък град, в който спрях за почивка, беше

Ню Хейзълтън (New Hazelton)

Booking.com

Всъщност това е най-големия квартал от общо три. Другите две са стария Хейзълтън и Южен Хейзълтън. На това място река Бълкли се влива в река Скина.

Туристическия информационен център в град Хейзълтън (Hazelton) – Канада — Туристическия информационен център в град Хейзълтън (Hazelton)

Спрях за почивка край парка в град Ню Хейзълтън (New Hazelton) – Канада — Спрях за почивка край парка в град Ню Хейзълтън (New Hazelton)

Юни – Август 2019 година

Очаквайте продължението

Автор: Валентин Дрехарски (град Перник, България)

Снимки: авторът

E-mail: valentin.dreharski@besttechnica.bg

Booking.com <

Други разкази свързани с Канада или писани от Валентин Дрехарски – на картата:

Канада и Валентин Дрехарски

Booking.com

Обиколка на Северна Америка с Хюндай, 2019 (2): Национален парк Банф, Кананаскис кънтри, град Калгари, Айсфийлдс паркуей

от Пътуване до...

лиценз CC BY-NC-ND

Продължаваме обиколката на Америка, която започнахме предишната 2018-та година с Валентин (http://patepis.com/?p=83932). Тогава двамата със сина му изминаха с Тойота под наем 11 350 км. през южната половина на САЩ, от Сан Франциско до Ню Йорк. Сега за два месеца ще пропътуваме 25 860 километра с Хюндай под наем и над хиляда километра пеша през Северна Америка (Аляска, Канада и САЩ). Ще разгледаме общо 130 туристически и природни забележителности и градове.

Първата част започнахме с кратко въведение към пътешествието (http://patepis.com/?p=87234) и маркирахме маршрута. Потеглихме от Сиатъл, обиколихме национален парк Северни каскади и влязохме в Канада. След Ванкувър продължихме на изток през планините, разгледахме градовете Камлупс, Ревълстоук и Голдън. Любувахме се на природата в националните паркове Глейсър и Йохо, където ни впечатлиха езерото Емералд и водопада Такакау.

Днес влизаме в канадската провинция Алберта и разглеждаме националния парк Банф. Преминаваме край заснежените върхове на Кананаскис кънтри и се разхождаме в град Калгари. Продължаваме на северозапад към канадските Скалисти планини и панорамния туристически път „Айсфийлдс паркуей“.

А сега: приятно четене!

Обиколка на Северна Америка с Хюндай, 2019

втора част

Национален парк Банф, Кананаскис кънтри, град Калгари, Айсфийлдс паркуей

След националния парк Йохо преминах в канадската

провинция Алберта,

която е разположена източно от Британска Колумбия.

Алберта е с територия 662 хил. км²,

т. е. шест пъти по-голяма от България. Нейното население е 4,5 милиона, което е 2/3 от това на страната ни. Столица на провинцията е Едмънтън, а най-голям град е Калгари. Основните икономически отрасли са свързани с добива на нефт и природен газ. Значителна роля играе туризма, за което допринася красивата природа в югозападната част от провинцията. Тук в района на Скалистите планини се намират и

двата най-красиви национални паркове в Канада – Банф и Джаспър

Впечатляващи са природните забележителности: езера, водопади, планински реки, ледници, каньони, горещи извори …

Впечатляващи са езерата, горите и заснежените върхове в канадската провинция Алберта, Канада — Впечатляващи са езерата, горите и заснежените върхове в канадската провинция Алберта

Югозападният край на канадската провинция Алберта заема част от Скалистите планини, Канада — Югозападният край на канадската провинция Алберта заема част от Скалистите планини

Национален парк Банф (Banff National Park)

е създаден през 1885 година и един век по-късно е включен в списъците на ЮНЕСКО за световното природно наследство. Паркът заема площ от близо 7 хил. км² и се намира северозападно от град Калгари. Най-популярни тук са езерата Луис и Морейн, които са заобиколени от скалисти върхове. Водата в езерата има нефритенозелен цвят.

Езерото Луис (Lake Louise) в Национален парк Банф, Канада

От туристическата пътека край езерото Луис се разкриват чудесни изгледи, Канада — От туристическата пътека край езерото Луис се разкриват чудесни изгледи

Край брега на

езерото Луис (Lake Louise)

е издигнат един от най-популярните хотели в канадските Скалисти планини „Феърмонт Шато Лейк Луис“.

Луксозният хотел „Феърмонт Шато Лейк Луис“ е издигнат на брега на езерото Луис, Канада — Луксозният хотел „Феърмонт Шато Лейк Луис“ е издигнат на брега на езерото Луис

Езерото Морейн (Moraine Lake)

се намира на около 15 километра по-нагоре в планината. По северния му бряг е прокарана удобна туристическа пътека, която не пропуснах да премина и да се полюбувам на красивите гледки към езерото и към извисяващите се над него планински върхове.

От туристическата пътека край езерото Морейн се разкриват чудесни гледки, Канада — От туристическата пътека край езерото Морейн се разкриват чудесни гледки

Градът Банф (Banff Town)

се е развил като туристически център и е изходен пункт към основните забележителности в региона. Много са хотелите, ресторантите, нощните клубове и магазините в това градче, чиито жители са по-малко от десет хиляди. Сред красив парк с каскадни езера и градини в каменна сграда в стил старинен замък е разположено административното управление на Националния парк Банф. През града протича река Боу, която в един участък се спуска под наклон, което тук наричат водопад.

Административната сграда на Национален парк Банф е разположена в парк с каскадни езера и градини, Канада — Административната сграда на Национален парк Банф е разположена в парк с каскадни езера и градини

В град Банф (Banff Town) има множество магазини, ресторанти, нощните клубове и хотели, Канада — В град Банф (Banff Town) има множество магазини, ресторанти, нощните клубове и хотели

Река Боу се спуска под наклон, което тук наричат водопад (Bow Falls), град Банф, Канада — Река Боу се спуска под наклон, което тук наричат водопад (Bow Falls), град Банф

Около един километър е разстоянието от град Банф до неголяма

пещера с термален извор и басейн вътре в нея (Cave & Basin National Historic Site)

Отстрани има още един басейн с топла вода, чиито води преливат в различни нюанси на синьото.

Пещера с термален извор край град Банф, Канада — Пещера с термален извор край град Банф

Термален басейн край град Банф, чиито води преливат в различни нюанси на синьото, Канада — Термален басейн край град Банф, чиито води преливат в различни нюанси на синьото

Два са големите музеи в град Банф, които разгледах.

Музеят Бъфало (Buffalo Nations Museum)

е разположен на брега на река Боу в помещения зад дървена ограда с кули, наподобяващи укрепен форт от 19-ти век. Експонатите отразяват живота на местното индианско население. Изучаването на Скалистите планини в региона е основна тема на създадения от двойка местни художници

музей „Whyte Museum of Canadian Rockies“.

Музея Бъфало в град Банф е разположен в сграда наподобяваща укрепен форт от 19-ти век

Музея Бъфало в град Банф отразява живота на коренното индианско население

Експонати в Музея на канадските скалисти планини (Whyte Museum of the Canadian Rockies)

Може би най-приятното изживяване е къпането в

басейна с топла минерална вода (Upper Hot Springs Pool)

Той се намира в планината на около 4 километра от град Банф. Пълни се с вода от извори, чиято температура е около 40 градуса. Счита се, че наличието на сероводород, магнезий, калций и бикарбонат придава лечебни свойства на водата.

Горещите минерални извори близо до град Банф са разположени сред красивата планина

Съвсем близо до горещите минерални извори с басейна е началната станция на

кабинков лифт (Banff Gondola)

За десетина минути туристите се изкачват до върха на близката планина Сулфур (Sulphur Mountain).

Началната станция на кабинковия лифт (Banff Gondola)

Кананаскис кънтри

Кананаскис кънтри (Kananaskis Country) е слабо населен високопланински район, намиращ се южно от градовете Банф и Калгари. Характерен е с красивата си девствена природа. Има добри условия за планинско катерене, а край езерата може да се отдъхне.

Пътят през Кананаскис кънтри минава през гори и скалисти планини

Планинските пейзажи са впечатляващи и обиколката на района Кананаскис си заслужава.

Kananaskis Country (Claresholm), Alberta, T0L, CA

Местността носи името на известен местен индианец.

Планинско езеро с извисяващи се над него скалисти върхове, Кананаскис кънтри

На високите места имаше сняг по пътя, въпреки че беше към края на месец юни.

По високите места в Кананаскис кънтри все още имаше сняг край пътя

Гледките към заснежените скалисти планини в Кананаскис кънтри бяха впечатляващи

Много диви животни обитават района на Кананаскис: мечки, вълци, лосове, планински кози … Когато започна да се стъмва видях на пътя отпред вълк. Той се изплаши, затича се и се удари странично в автомобила ми. Изглеждаше доста възрастен, със влошено зрение и нарушена ориентация.

През Кананаскис кънтри след залез слънце. Малко по-късно стар вълк се удари в автомобила ми.

Калгари

С население от един милион и триста хиляди Калгари (Calgary) е най-големият град в западната половина на Канада. Той е домакин на Зимните олимпийски игри през 1988 година, което допринася за неговата световна известност. Икономиката на Калгари е свързана преди всичко с нефтената и газовата промишленост. Тук се намира централният офис на Канадските железопътни линии. Има достатъчно забележителности в града, започвайки от телевизионната кула. Сред основните музеи могат да се посочат Националния музикален център (National Music Centre) и Гленбоу (Glenbow Museum).

Множеството заведения за хранене, барове и нощни клубове задоволяват съответните интереси на туристите и жителите на града. Немалко на брой са парковете, които са приятни места за разходки и отдих. Калгари се счита за център на кънтри музиката в Канада. Единственото нещо, което ми направи лошо впечатление, бяха бездомниците по някои от централните улици и паркове.

Олимпийският площад (Olympic Plaza) е едно от най-популярните места в Калгари

Пешеходната зона на Калгари и уличен музикант (отдясно)

Кулата (Calgary Tower)

е завършена през 1967 година и се счита за един от символите на Калгари. През 1988 година олимпийският огън прекосява Канада горящ на факел с формата на тази кула. Той е запален на върха на кулата и гори там от началото до края на Зимните Олимпийски игри. От наблюдателната площадка се разкрива гледка към града и небостъргачите в съседство. През стъкления под виждаш под краката си улиците, автомобилите и хората долу край основата на кулата.

Поглед към телевизионната кула в град Калгари

Авторът стъпил върху стъкления под на наблюдателната площадка на кулата в Калгари

Поглед от наблюдателната площадка на кулата в Калгари към града и небостъргачите в съседство

Разгледах не само центъра на Калгари, а и близките райони като Китайския квартал, парковата зона на Принцовия остров (Prince’s Island Park), крайбрежната алея на река Боу (Bow River), района на някогашния укрепен форт (Fort Calgary).

Разгледах и китайския квартал в град Калгари

Паркът на Принцовия остров е едно от популярните места за отдих в град Калгари

Приятна е разходката по улиците на канадския град Калгари

След Калгари продължих първо на север към град Ред Диър (Red Deer), където завих в посока запад по долината на река Саскачеван (Saskatchewan River). Навлизайки в канадските Скалисти планини започнах да се любувам на красивите езера, реки, гори и заснежени върхове. Достигайки път номер 93, поех по него на север към ледниковите полета на Атабаска. Този панорамен туристически път носи името

„Айсфийлдс паркуей“ (Icefields Parkway)

и свързва националните паркове Банф и Джаспър.

Красивите реки, гори и скалисти върхове са обичайна гледка в Скалистите планини

Долини с реки, гори и скалисти върхове впечатляват по пътя „Айсфийлдс паркуей“ (Icefields Parkway)

Планински водопад край панорамния път „Айсфийлдс паркуей“ (Icefields Parkway)

По пътя на север ме очакваше Ледникът Колумбия и Национален парк Джаспър.

Юни – Август 2019 година

Очаквайте продължението

Автор: Валентин Дрехарски (град Перник, България)

Снимки: авторът

E-mail: valentin.dreharski@besttechnica.bg

Booking.com Booking.com

Други разкази свързани с Канада или писани от Валентин Дрехарски – на картата:

Канада и Валентин Дрехарски

Booking.com

Обиколка на Северна Америка с Хюндай, 2019 (1): Началото

от Пътуване до...

лиценз CC BY-NC-ND

А сега: приятно четене!

Обиколка на Северна Америка с Хюндай, 2019

първа част

Началото

Пътешествието ми от 2019 година продължи два месеца като изминах почти 26 хиляди километра с автомобил под наем и над хиляда километра пеша през Северна Америка (Аляска, Канада и САЩ). Разгледах общо 130 туристически и природни забележителности и градове.

Маркирам само възловите места по

маршрута:

– Начало в Сиатъл (северозападния край на САЩ), след полет от София;

– Национален парк Северни каскади;

– Преминаване от САЩ в Канада; Ванкувър;

– Национални паркове Йохо, Банф и Джаспър;

– Калгари;

– Уайтхорс;

– Преминаване от Канада в Аляска;

– Феърбенкс;

– Дедхорс (брега на Северния ледовити океан);

– Национален парк Денали; Анкъридж;

– Чикън и преминаване от Аляска в Канада;

– Доусън и Клондайк;

– Едмънтън;

– Уинипег;

– Преминаване от Канада в САЩ;

– Минеаполис;

– Милуоки;

– Чикаго;

– Детройт;

– Преминаване от САЩ в Канада;

– Ниагарски водопад;

– Торонто;

– Отава;

– Монреал;

– Квебек;

– Халифакс;

– Преминаване от Канада в САЩ;

– Бостън;

– Филаделфия;

– Вашингтон;

– Сейнт Луис; Денвър;

– Национален парк Скалисти планини;

– Солт Лейк Сити;

– Национален парк Йелоустоун;

– Сиатъл и полет до София.

Върху картата по-долу с черен контур е очертан маршрута, по който от средата на юни до средата на август 2019 г. изминах 25 860 километра с автомобила през северна Америка. Отдолу с червен контур е очертан маршрута, изминат с автомобил под наем от мен и сина ми през предходната 2018-та година: 11 350 км. през южната половина на САЩ, от Сан Франциско до Ню Йорк.

С черен контур е очертан маршрута, по който за два месеца изминах 25 860 километра с автомобила през северна Америка. Отдолу с червен контур е очертан маршрута, изминат с автомобил под наем от мен и сина ми през предходната 2018-та година

Въведение

От посетените

градове

за мен най-впечатляващи бяха: Доусън (Канада), където е запазена архитектурата и атмосферата от края на 19-ти и началото на 20-ти век; Квебек (Канада), чиято стара част е най-близка до европейските градове.

В град Доусън (Северозападна Канада) е запазена атмосферата от началото на миналия век. Сградите са реставрирани и са във вида си от едно време, улиците са прашни, а тротоарите са дървени.

От съвременните големи градове най-много ми харесаха Торонто в Канада и американските Чикаго, Филаделфия, Сейнт Пол, Денвър, Сейнт Луис.

Най-странен ми беше Дедхорс (Северна Аляска), който няма нищо общо с класическите градове, а само модулни блокове (кемп) за работниците от нефтодобива.

Авторът в централната част на американския град Чикаго

Личната ми класация на посетените

природни забележителности

е следната:

1) „Спящия вулкан“ Йелоустоун в САЩ;

2) Националните паркове Банф, Джаспър и Йохо в югозападна Канада;

3) Природата в Аляска и северозападна Канада;

4) Ниагарския водопад;

5) Националните паркове Северни каскади, Скалисти планини и Гранд Тетон в САЩ;

6) Атлантическото крайбрежие на канадската провинция Нова Скотия и североизточния край на САЩ.

Езерото Малайн в канадския Национален парк Джаспър се захранва от водата на глетчерите

От посетените

музейни експозиции,

според мен, най-добри бяха (в хронологичен ред):

Музея с арт-произведения от стъкло Chihuli Garden & Glass в Сиатъл (САЩ);
Музея на Севера във Феърбенкс (Аляска);
Alaska Native Heritage Center в Анкъридж (етнографски комплекс отразяващ бита и културата на коренното население в Аляска);
Dredge No 4 в Клондайк (огромен машинен комплекс за добив на злато);
Гората от хиляди табели в канадското градче Watson Lake;
Eтнографският комплекс Ukrainial Cultural Heritage Village, който отразява живота на украинските емигранти в Канада в началото на 20-ти век;
Regina Royal Saskatchewan Museum, който бих нарекъл природо-научен и културно-исторически музей (Канада);
Art Institute of Chicago, който е прекрасен художествен музей (Чикаго, САЩ);
Завода за производство на автомобили Форд в Детройт (САЩ);
Музея на американските нововъведения Henry Ford Museum of American Innovation в Детройт е най-добрия технически музей, който съм посещавал;
Royal Ontario Museum канадския град Торонто;
Националната художествена галерия на Канада в столицата Отава;
Укрепен форт Halifax Citadel с Военния музей в канадския град Халифакс;
Националната художествена галерия на Съединените щати в столицата Вашингтон.

САЩ, Аляска. Традиционен танц на коренното население в Alaska Native Heritage Center

Много приятна изненада за мен беше скулптурата на светите братя Кирил и Методий – създатели на славянобългарската азбука, която видях в катедралата на лежащия край река Мисисипи американски град Сейнт Пол.

Скулптурата на Кирил и Методий в американския град Сейнт Пол

Не мога да пропусна и

срещите с диви животни

Мечки, бизони, лосове, елени, карибу, диви кози, един вълк, множество малки североамерикански катерици, диви зайци и какво ли още не.

В Северна Канада бизоните пасяха край пътя и не се смущаваха от автомобила ми

Този паметник в канадския град Уайтхорс (Whitehorse) стана моят любим паметник. Защо? Защото е посветен на хората, които следват своите мечти.

Надписът на този паметник в град Уайтхорс гласи, че той е издигнат в чест на всички хора, които следват своите мечти

Като икономист по професия следва да посоча

разходите за двумесечната обиколка на Северна Америка:

11500 лв., в това число:

3970 лв. за автомобила под наем;
2210 лв. самолетни билети; 2750 лв. за гориво;
30 лв. входни такси за музеи и забележителности;
800 лв. за храна; 3
20 лв. за телефонни разговори с България;
520 лв. застраховки, пътни такси, паркинг и други разходи.
Спане само в автомобила, поради което няма плащания за хотели и къмпинги.

Сиатъл

От град Сиатъл (Seattle) в северозападната част на САЩ стартира обиколката ми на Северна Америка с автомобил под наем през 2019 година. Населението му е 700 хиляди и от края на 20-ти век се оформя като център на високите технологии и IT-сектора. Тук е седалището на компании като Амазон и Майкрософ, на веригата заведения за бързо хранене Старбъкс. В Сиатъл е роден компютърния гений Бил Гейтс.

В моя туристически пътеводител като най-голяма забележителност на града е посочен

обществения пазар Пайк плейс маркет (Pike Place Market)

Многобройните щандове са запълнени с разнообразни хранителни продукти (риби, меса, колбаси, млечни произведения, зеленчуци, плодове …), цветя, книги, сувенири, антикварни стоки, занаятчийски произведения. Между тях обикаляха хиляди посетители и туристи, поради което блъсканицата беше ужасна. Много са ресторантите, кафетата и баровете. Всичко това е разположено в огромна шестетажна сграда на хълм над тихоокеанския залив Елиот.

Морски продукти на щанд в пазара Pike Place Market, който е една от основните туристически атракции в Сиатъл

Поглед към Сиатъл и залива Елиот от терасата на популярния градски пазар Пайк плейс маркет

Сред туристическите забележителности, които посетих в Сиатъл, най-много ме впечатли музейната експозиция и парка с арт-произведения от стъкло

Чихули гардън енд глас (Chihuli Garden & Glass)

В залите и сред растенията в градините са разположени великолепни художествени произведения от цветно стъкло. Всичко това трябва да се види и да се почувства. Неописуемо е естетическото удоволствие, което изпитва човек, разглеждайки тези арт творби.

Сред арт-произведенията от стъкло в Chihuli Garden & Glass

Музея-градина „Чихули гардън енд глас“ с арт-произведения от стъкло в град Сиатъл

В Музея с арт-произведения от стъкло Chihuli Garden & Glass, град Сиатъл

Кулата Спейс Нийдъл (Space Needle)

е един от символите на град Сиатъл. Намира се на територията на изложбения комплекс Seattle Center, в непосредствена близост до музея Чихули гардън енд глас. Купих си комбиниран билет за двете на стойност 62 долара.

Кулата е висока 184 метра и е проектирана да издържа ураганни ветрове. От наблюдателната площадка се разкрива панорамен изглед към Сиатъл, тихоокеанския залив Елиот и езерото Вашингтон. Ниските облаци и стелещата се мъгла пречеха да се видят далечните Каскадни планини, които обиколих на следващия ден.

Поглед към Сиатъл и залива Елиот от наблюдателната площадка на кулата Space Needle

На кейовете (Piers) бяха разположени ресторанти, барове, магазини, Аквариум и виенско колело. Не можаха да ме впечатлят металните модернистични скулптури в крайбрежния Олимпик скалпчър парк (Olympic Sculpture Park).

Национален парк Северни каскади

се намира северозападно от Сиатъл, близо до границата с Канада.

Първо обиколих район от парка, характерен със: скалисти планински върхове; долини, прорязани преди хиляди години от свличащите се ледници; водопади; по-малки и по-големи планински реки; златисти гори, където дърветата са обрасли с жълти лишеи.

Скалисти планински върхове в Национален парк Северни каскади, САЩ

Дърветата и камъните са обрасли с жълти лишеи, което придава златист цвят на гората

Водопадите са част от забележителностите в американския национален парк Северни каскади

Преди хиляди години спускащ се ледник е прорязал тази долина в Национален парк Северни каскади

Втората част от националния парк Северни каскади (North Cascades National Park),

която разгледах обхваща район с три язовира. Те са изградени през първата половина на миналия век и представляват хидроенергийна система с водноелектрически централи. Наричат ги езера, които са разположени каскадно едно след друго: Ross Lake, Diablo Lake, Gorge Lake.

Gorge Lake запълва планинска клисура, откъдето идва и името му

Най-красиво е

Дяволското езеро (Diablo Lake),

което е характерно със своята студена тюркоазено синя вода. Един от източниците за захранване на езерото е топящ се ледник, което е причина за ниската температура. Стичащите се с водата миниатюрни частици от ледникови минерали придават характерния за езерото цвят.

Diablo Lake е най-красивото от трите каскадни езера (язовири)

Diablo Lake дължи своя цвят на микроскопичните частици от ледникови минерали във водата

Преминах от САЩ в Канада

рано сутринта, чакайки двадесетина минути на границата. Интересно ми беше, че не се интересуваха от документите на автомобила. Провериха само паспорта ми като попитаха с каква цел пътувам и дали пренасям забранени предмети като оръжие, наркотици и семена за растения.

Ванкувър

беше първия канадски град, който разгледах. Той е разположен в югозападната част на страната, в провинция Британска Колумбия. По територия тази провинция е 9 пъти по-голяма от България. Населението й, обаче, е само 5 милиона. Лежащият на тихоокеанския бряг Ванкувър (Vancouver) има 650 хиляди жители. Градът добива най-голяма популярност през 2010 година, когато в него се провеждат Зимните олимпийски игри.

Сред основните забележителности на Ванкувър бих посочил:

чудесната крайбрежна алея с хотели, ресторанти и барове;
разположения на полуостров парк Стенли (Stanley Park);
художествената галерия (Vancouver Art Galery);
заемащия огромна площ обществен пазар Гранвил (Granville Island Public Market);
парковата зона с плажове по югозападния бряг, наречен Английски (English Bay).

Приятен малък площад до крайбрежната алея на Ванкувър

Нестандартна скулптурна композиция до югозападния бряг, наречен Английски (English Bay)

Историческият център на канадския град Ванкувър

Поглед към моста Granville Bridge, а от дясно e обществения пазар Granville Island Public Market

Впечатлиха ме многото хидросамолети, които почти непрекъснато излитаха от залива и извършваха полети над града.

От залива на Ванкувър непрекъснато излитаха хидросамолети, извършвайки полети над града

Сред яхтите на пристанището във Ванкувър имаше и плаващи домове

Освен туристически,

Ванкувър е и голям индустриален град с натоварено търговско пристанище.

Той е и център на канадската филмова индустрия.

За мен представляваха интерес информационните табели край пристанището, отразяващи някои от най-важните исторически моменти, например голяма стачка на докерите през 1935 година и взривяване на кораб, натоварен със запалителни материали, през 1945 година.

Камлупс

беше първата ми спирка по пътя от Ванкувър на изток към Калгари. Този град е регионален център с население от близо 100 хиляди. Намира се в южната част на канадската провинция Британска Колумбия и е разположен край река Томпсън. Името на тази река носи и големият университет в Камлупс (Kamloops). Не бих казал, че в града има впечатляващи забележителности. Според мен най-приятното място беше крайбрежния парк, в който се провеждаше музикален фестивал. Плажът на реката беше малък, но до него беше направен неголям детски кът с водни забавления.

В крайбрежния парк на Камлупс се провеждаше музикален фестивал

Край брега на река Томпсън в канадския град Камлупс

Природата

по планинския път на изток беше красива с множество езера, реки и планински върхове.

Едно от многото планински езера в югозападна Канада

Край това езеро беше изграден голям хотел, а по северния му бряг минаваше железопътната линия

Ревълстоук

е малко градче в югозападна Канада, разположено край река Колумбия. Северно от него реката е преградена с язовирна стена, образувайки дълго и тясно водохранилище. Основна забележителност в Ревълстоук (Revelstoke) е

Музея на железопътния транспорт

В сградата на музея има множество експонати и фотоси, разказващи за развитието на железопътните превози в Канада. Отвън пък бяха разположени локомотиви и вагони, които са се движели по ж.п. линиите в страната през миналия век. В града има множество хотели, тъй като той е изходна база за планинския и ски туризъм в района.

Жилищните домове в Ревълстоук бяха добре подържани

Поглед към река Колумбия от крайбрежния парк в град Ревълстоук

Национален парк Глейсър

се намира североизточно от град Ревълстоук, от двете страни на пътя към град Калгари. Основан е като такъв през 1986 година. Ледниците тук постепенно изчезват в резултат на глобалното затопляне. Красиви са скалистите върхове и горите под тях. По долините се спускат планински потоци с малки водопади. Водите им се вливат в река Дънкан, която протича през територията на националния парк Глейсър (Glacier).

Острите скалисти върхове в национален парк Глейсър бяха все още заснежени

Заснежените скалистите върхове се издигат над горите в национален парк Глейсър

Голдън

е градче с 4 хиляди жители, разположено край река Кикинг хорс (Kicking Horse River). Името на града се превежда буквално като „Златен“, а пък името на реката в превод е „Ритащият кон“. Голдън (Golden) се счита за център на рафтинга в района. Близостта на градчето до националните паркове Йохо, Банф и Кутенай предопределя наличието на на множество хотели, ресторанти и барове.

Покритият пешеходен мост над река Кикинг хорс е сред основните забележителности в Голдън

Изрисувана тухлена стена на стара сграда в градчето Голдън, югозападна Канада

Национален парк Йохо

е характерен преди всичко със своите красиви езера и водопади. Впечатляващи са така също и гледките към скалистите върхове, към прорязаните от ледникови долини планински склонове, към горите и към реките. Името на парка „Йохо“ произхожда от дума на местното индианско население, която означава „благоговение“.

Заснежен планински връх в Национален парк Йохо, Западна Канада

Скалисти планински върхове в Национален парк Йохо, Западна Канада

Езерото Емералд (Emerald Lake)

е най-красивото в Национален парк Йохо. В превод името му означава „Изумрудено езеро“ и отговаря на цвета на водата му. Този характерен цвят се дължи на микроскопичните скални частици в ледниците, от чието топене се е образувало това езеро. Във водите му се отразяват съседните планинските върхове. Пешеходният туристическият маршрут е по брега и обикаля цялото езеро. Не пропуснах да го обходя, любувайки се на красивите пейзажи.

Планинските върхове се отразяват във водите на езерото Емералд, Национален парк Йохо

„Среща на водите“ (Meeting of the weaters)

се нарича мястото, където река Йохо (Yoho River) се влива в река Кикинг хорс (Kicking Horse River). Характерен е контрастът в цветовете на двете реки. Водата на река Йохо е оцветена млечно-бяло от ледниковите утайки. Река Кикинг хорс носи чисти води защото поредица езера са задържали носените утайки от топящите се ледници.

„Среща на водите“ се нарича мястото, където река Йохо се влива в река Кикинг хорс

Водопадът Такакау (Takakkaw Falls)

пада от височина 255 метра, което го поставя на второ място в Канада. Водите му идват от близкия ледник Дали (Daly Glacier).

Тук съм пред водопада Такакау в канадския национален парк Йохо

Юни – Август 2019 година

Очаквайте продължението

Автор: Валентин Дрехарски (град Перник, България)

Снимки: авторът

E-mail: valentin.dreharski@besttechnica.bg

Booking.com

Нощувки в района на водопада Такакау

Booking.com

Други разкази свързани с Калифорния – на картата:

Калифорния

Booking.com