Пътеписът днес ще ни отведе до Синай и манастира Света Екатерина. Наш водач ще бъде Цветан, Господ здраве да му дава!
Приятно четене:
Синайският манастир ,,Св. Екатерина“
полуостров Синай, Египет
Светият Синайски манастир на Св.Екатерина
(The Monastery of St.Catherine at God-xTrodden Mount, SINAI) е източно православен (гръцки) монашески център в Египет с непрекъснат духовен живот от 17 века.
Горе вдясно – тялото на Св.Екатерина се носи от ангелите, горе вляво- Мойсей получава скрижалите с 10-те божи заповеди, долу вдясно-монасите тържествено посрещат своя владика.
Картината на Ел Греко от 1570 г изобразява трите върха с манастира Св. Екатерина в полите на планината Хореб са заедно с няколко метоха.
Манастирът Св.Катерина е в планината Синай (Зъб) под Светия върх на Моисей (Джебел Муса) висок 2 240 м.
Нашият връх Мусала/Муса-Аллах/носи също името на пророка Моисей/Муса/ и Господа/Аллах. Румънският курорт и манастир Синая носят името на свещената планина Синай, както и руският Раифски манастир край Казан носи името на Раифския манастир в Синай
Икона на Св. Екатерина.
Светицата е родена в Александрия в 294 г. в богато аристократично семейство под името Доротея. Тя е била високо образована в областта на философията, риториката, поезията, математиката, астрономията и медицината. Нейната красота, произход и образование я правели желана годеница, но тя се оженила за Бог и станала монахиня. Тя била кръстена Екатерина, което означава Стефания (корона). Молете се да ви защити от вируса Корона 19!
Участвала в много публични диспути, тя обърнала в правата вяра много учени и дори жената на император Максиминус. Ядосан заради това, той я подложил на мъчения на колело с ножове и накрая обезглавил тази 18 годишна девица. Ангелите отнесли тялото и на най-високия Синайски връх 2646 м – Св. Екатерина.
Три века по-късно монасите получили видение и свалили мощите й долу в новоизградения манастир наречен на нея.
Император Юстиниан през 521 г. изградил около манастира мощни крепостни стени от гранит, дебели 2 – 3 м и високи от 8 до 25 м.
Императорът изпратил войници от района Черно море (Понт) за охрана на манастира. Днешните бедуини са потомци на тези понтийски гърци.
От надвисналите дървени къщички над стените, спускали кош или мрежа за товари или за хората, които имали достъп. При опасност малката врата в стената бързо се залоства и зазидва.
На северозапад от манастира е градината, до която се стига през подземен вход.
Манастирската градина е оазис с маслини, нар, кайсии, черници, вишни, бадеми, дюли и лозя. Рай в пустинята!
Естествено е за един православен, когато си в Египет
да поискаш да посетиш и Синайския манастир „Св.Екатерина“
През 2012 година нашата египетска екскурзия завършваше
с разглеждането на Висящата църква на Дева Мария в коптския Кайро, а вечерта имаше трансфер обратно до Хургада и полет до София в следобедно време на другия ден.
Висящата църква
е наречена така, защото тя виси над пътя върху една арка, до която се стига по 29 стъпала.
Пред олтара от ливански кедър и слонова кост се помолихме на Богородица да ни даде възможност да посетим православния манастир Св.Екатерина в Синай.
Новият план беше да хванем самолета за София от Шарм-ел-Шейх,
където имаше междинно кацане. Този план ние реализирахме с известната туристическа компания Кук.
Криптата на църквата Абу Серга, Кайро или пещерата, където е намерило убежище Свeтото семейство на Йосиф.
Коптският музей беше в ремонт,
затова не видях новооткритото апокрифно евангелие на Юда. Аз имах надежда, че ще видя най- старото евангелие, съхранявано в манастира „Св. Екатерина“
Да свалим оковите на Св. Георги Победоносец и
да се сбогуваме с Кайро
с ориенталски песни и танци.
В 21 часа след банкета с нилски костур на скара имаше шеметни танци на дервиши.
На кея пред плаващия ресторант ни чакаше бус
В него бяха Джони – нашия гид с три възглавници и двама шофьори. Те бяха много доволни, че успели да видят,
как Мохамед Салах отбелязал гол за Ел Мокаулун
Той беше изгряваща звезда, за която чух тогава за пръв път, който днес играе за Ливърпул.
Ние прегърнахме възглавниците и дремуцахме по
дългия 313 км път до Синайския манастир
Само веднъж войници ни разбудиха за проверка преди тунела под Суецкия канал, за да се уверят, че не превозваме експлозиви.
След 6 часа бясно каране спряхме рязко.
„Лет гоо то сумит!“– „Да вървим към Върха!“ – ни разбуди Джони.
Върхът е Джебел Муса (библейският Синай)
Там Мойсей е получил от Господа 10-те божи заповеди. Това е свещено място за евреи, християни и мюсюлмани.
– Върхът го остави на Моисей. Ние искаме да се наспим, а не да посрещаме изгрева!
– ОК! – и Джони ни стовари пред Арходарика (хотелът, който е извън стените на манастира.) Там можете да си вземете двойна стая, която можете да запазите на тел. 20 69 3470 353, а не като нас, да спите в буса
Booking.comСутринта в 6 часа закусих овче сирене с домати, а жената пи турско кафе в тихата ориенталска обстановка.
Закуската и вечерята влизат в цената на стаята, затова Джони пропусна да плати закуската.
.
Входът на манастира бе отворен в 9 часа сутринта, та чак до 23:45 часа Джони каза, че сме извадили късмет, защото днес е събота –манастирът е затворен в петък и неделя за туристи.
На входа на музея отец Дамянос, игуменът, късаше билетчета по 6 евро:
– Откъде сте? От България? За православните братя – безплатно!
Ех, ако знаехме по-рано, отче! А можехме да бъдем още на утринната литургия.
Джони беше опитен гид, подготвен за нощното изкачване на върха. Изкачването ставаше с камили по 50 долара, включително топлите одеяла. Джони знаеше работното време на манастира за туристи, но уви не знаеше, че той е винаги отворен за православните поклонници.
Първоначално Синайския манастир се наричал Преображенски както църквата (KATHOLIKON)
Църквата е гранитна трикорабна базилика с дървен покрив, подпрян от 12 колони и мраморен инкрустиран под от времето на император Юстиниан.
Подобна византийска мраморна натилка (но закрита от турски килим) има в катедралите на Св.София в Константинопол и Трапезунд/Истанбул и Трабзон/.
Събиране на елей (зехтин) от кандилото пред иконата св.Екатерина. Позлатеният дървен иконостас е изработен от монасите в 1612 година в „критски“ стил.
Зад иконостаса са скрити двете съкровища – ковчегът и мозайката. По стените са окачени на пирони безценни древни икони.
Сребърният ковчег за мощите на Св.Екатерина е подарен от руския император Александър II – Цар Освободител в 1860 година. Вечна му памет!
Уви за мое съжаление, мощите се отварят в събота чак в 22:30 часа за поклонение. Ръката на светицата е обсипана с пръстени и гривни. Нейната глава е положена в диамантено огърлие. От нейните свети мощи се излъчва сладко ухание.
Всеки поклонник получава за спомен сребърен пръстен с монограм АК или Света Катерина.
Прочутата мозайка в абсидата „Преображение“ е от 6 век. Само в Истанбул в „Света София“ или в Равена в „Сан Витале“ могат да видят такива прекрасни византийски мозайки.
Когато реставрираната от американците мозайка е огрята от слънчевите лъчи през източния прозорец, тогава се вижда, че „Неговото лице засиява като слънце и Неговото облекло е бяло като светлина“
Някои заблудени уфолози виждат в мандорлата с изходящите лъчи, която обгражда възнасящия Христос, стартиращ космически кораб.
По краищата на мозайката има наниз от медальони на 12-те апостоли и 12-те пророци и кторите игумена Лонгиний и дякона Йоан.
По време на утринната литургия, която е от 5:00 до 7:00 часа всяка сутрин, това може да се види. Почукай и ще ти се отвори, ако си православен.
Събувaме се преди да пристъпим в източната част на базиликата, където е вграден
параклисът на неопалимата къпина
или горящия храст (burning bush).
Параклисът на Св.Елена или Светия горящ храст е облицован с порцеланови плочки с флорални мотиви в синьо. Около храста е построен първия параклис в 330 г.
Олтарът е разположен над корените на свещената неопалимата къпина. Прекланяме се и се прекръстваме. Амин.
Обуваме се и излизаме навън включвайки се в тълпата туристи от върха, която сега обикаля църквата.
Манастирът е мъжки, но може да бъде посещаван от жени. В новите килии живеят 27 монаси.
Една бутилка мавруд дар от България за монасите да споменават нашите починали близки в молитвите си към Бога.
„Помени, Господи, като благ Твоите раби и каквото съгрешиха в живота, прости, защото никой не е безгрешен, освен Ти, Който и на починалите можеш да дадеш покой“
А ние си носим бутилка с вода, което е задължително в тоя пек!
.
Най-богатата библиотеката в света има над 3300 древни ръкописа. Тогава тя беше в ремонт. Днес в модерната библиотека, ако се помолите на библиотекаря – тексаският монах Юстиниан (Джъстин) – може да ви покаже и два средновековни български псалтира.
Пред музея
има голяма опашка, заради безценните артефакти.
Зад бронираната витрина е
най-старата ръкописна Библия
от 4 век „CODEX SINAITICUS“. Тя е открита от германския учен Константин Тичендорф в 1844 година, който взел уж на заем голяма част от ръкописа за превод от гръцки и публикация в Русия. През 1933 година Сталин го продава на Британския музей за 100 000 лири. Така днес ръкописа е поделен между Лайпциг, Санкт Петербург, Лондон и Синай. В библиотеката има и ръкописна сирийска библия от 4 век.
Христос Пантократор (Вседържител)
е енкаустична икона от 6 век изпълнена с бои смесени с горещ восък. „Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме, грешния!“
Саккос (архиерейското наметало на Кирил Критски) от 18 век със сърмена бродерия. Дървото на Христос е с апостолите като негови плодове.
В ръкописа „Лествицата“
на игумена на Синайския манастир Св. Йоан има 30 стъпала или 30 добродетели по които трябва да се изкачим, за да стигнем до небесното царство.
Арабският ръкопис е със стълбата към рая, където също ангелите помагат на душите да се изкачат, а демоните ги бутат да паднат от нея.
Според Новия завет, Иисус Христос се изкачва на планината Тавор заедно с апостолите Петър, Йоан и Яков (долу) и там Иисус се преобразява пред очите им. „Лицето Му светна като слънце, и дрехите Му станаха бели като светлина“ От двете Му страни се появили старозаветните пророци Илия (вляво) и Моисей (вдясно).
Ахтинаме/указ/ на пророка Мохамед подписан с неговата ръка /оригинал/Преписът на фермана/указа/ от Мохамед
Ферманът (обязателството) е подписан с ръката на Мохамед и дава защита на християните, както и привилегии. Султан Селим III взел оригинала в двореца Топкапъ, Истанбул и оставил копие за тези които могат четат:
„Нито един камък от църква да не се използва за строеж на джамия или храм, и всеки мюсюлманин, престъпил тази заповед, да се смята за отстъпил от Бога и Неговия Пророк.
Епископите и монасите не подлежат на облагане с данъци ако живеят в горите или по реките на запад или изток, на север или юг.
В това аз давам честната си дума.От сега те живеят под защита на моето завещание и завет, и ползват от всякаква защита от всички притеснения. В поправката на църквите им ще бъде предложена всякаква помощ. С това те се освобождават от всякаква военна служба. От сега те живеят под закрилата на мюсюлманите.
Никой да не престъпва указанията на този документ отсега, та до Съдния ден. Мохамед, Вестител на Аллаха“
За мюсюлманите монасите пък издигнали джамия вътре в манастира. Въпреки това
терористите от „Мюсюлмански братя“
нерядко се опитват да обстрелват манастира, който се охранява зорко от бедуините. За това пътя към манастира е обсипан с чек-пойнтове (КПП- та) на египетската войска.
Между бедуините и монасите цари взаимно уважение и хармония. Бедуините получават безплатно хляб и лекарства от манастира. Те първи се притичат на помощ при пожара в манастира през 1971 година.
И явил се пред него ангел Господен като пламъкът на огъня в средата на бодливия храст. И видял той, че бодливият храст гори, но не изгаря. И Моше казал, ще отида да видя това велико явление (чудо), поради което бодливия храст не изгаря. И видял Господ, че той се приближава да огледа храста и го повикал Господ от средата на храста: „Моше! Моше!“ И той казал: „Ето ме!“ И Бог му казал: ‚Не се приближавай, събуй си обувките (сандалите) от краката си, защото земята на която си стъпил е свята
– според първоизточника Тора.
Пред свещената неопалима къпина има винаги тълпа от туристи, които искат да откъснат листенце за спомен.
По-високите като мен имат предимство да достигнат до храста. Уникалният храст понякога освобождава леки етерични масла, които може да се запалят, но не изгарят храста.
Сбогом на това благословено от Бога свещено място!
10:15 часа. Време е, остават още 202 км до летището в Шарм-ел-Шейх, където след 3 часа ни чакаше нашия самолет. Слава Богу!
На митницата в Шарм-ел–Шейх ни спряха:
– Какви са тези кристали! 40 евро мито!
– Тогава Ви ги оставяме. Дадохме 1 долар за тях на едно бедуинче
– Халал да си Ви! Взимайте с вас тези камъни и иконката за спомен от Синай! Шукран!
Боже пази Египет и България! Амин!
Писа грешният хаджи Цветан Димитров,
Петровден, 2020 година.
Първите дигитални снимки са на инж.Цветан Димитров.
Литература:
1.Библия.
2.Коран.
3.Тора.
Автор: Цветан Димитров
Снимки: авторът
Други разкази свързани с Другият Египет – на картата:
Другият Египет