Днешният пътепис ще бъде малко особен, т.к.не е основан върху преки впечатления (за щастие или не) върху описвания обект. Лекото отклонение от правилата за публикуване (да бъде личен) допускам, защото пътеписът изразява лично пристрастие по тема, по която смятам, че не може да има безпристрастни. И понеже все някой ще каже, че липсва обективност или че става дума за пропаганда: не забравяйте, че в една гражданска война не може да има обективност! Който търси обективност и другата гледна точка – да прати негов пътепис. А вече друга тема е, че съм съвсем несъгласен с изводите в статията – това няма да е за сефте на нашия сайт;) а мнението си ще изразя в коментар след края на пътеписа.

Приятно четене – имайте предвид, че темата е болезнена:

Изгубената Сирия

част шеста

Свещената война от Маракеш до Маалюла

Градината Менара (Menara) е разположена западно от Маракеш, Мароко по пътя на автобус N19 (30 дирхама) от летището до центъра.Тя е част от световното културно наследство  и за разлика от градината на Ив Сен Лоран с кактусите –  Мажореле Majorelle (50 дирхама) е безплатна и любимо място за разходка на местните жители.

Менара е построена през 1130 от фанатичния  берберски султан Абд Ал –  Мумин завзел Маракеш, Северна Африка и Андалусия. Павилионът е характерен със  своя зелен  пирамидален покрив.

Изкуственото езеро е заобиколено от палмови, портокалови и маслинови градини. То се захранва от сложна система  qanat  от подземни резервоари и канали докарващи водата от 30 км от топящите се снегове на планината Атлас.

След нашата разходка из парка  и кафе на прохладна сянка се отправихме към  спирката на автобус  N11 (3,5 дирхама) заедно  с местните младежи. Те  се държаха прилично по марокански т.е. не се целуваха, не се  прегръщаха, не  пиеха  бира, не пушеха и не пееха. Вместо да се качим на такси   като всички туристи предпочетохме градския транспорт. За наша изненада вътре имаше един висок слаб брадат младеж, който се разхождаше между пътниците с касетофон от който гърмеше проповед  и просеше по 1 – 2 дирхама от всеки. Той се спря пред нас изгледа ни страшно, но ни отмина.

Попитахме студентите –  за какво събира пари?

– За билет до Сирия, за да вземе участие в свещената война –джихад против неверниците бе отговорът, който ни изненада. В съседно Мали  Френския чуждестранен легион беше разбил джихадистите и те трябваше да търсят друго място, където да спечелят кървавите си заплати от 1200 долара.

Припомних за тази среща отново, когато видях снимката на този Антихрист след нападението над

християнското село Маалюла (Maaloula)

на 40 км от северно от Дамаск близо до границата с Ливан.Този „герой” беше свалил кръста от църквата и забил отгоре знамето на Ал Кайда.

Това е входъта на Маалюла, където някога 20% мюсюлмани арамейци живееха мирно с 80% християни арамейци.

За баласираност на информацията

ще  използвам репортажите на „Ню Йорк Таймс” и „Комсомолская Правда”

9 септември 2013. Очите на Мария са  пълни с болка и мъка, погребваща сина си,

загинал заедно с другарите си християни при самоубийствената атака на джинадистите.

Тя още се страхува да говори за случилото се на 4 септември. Те пристигнаха в нашето село на разсъмване.. 5:30 часа. Един джип пълен с експлозиви се врязва във входната арка и с вик „Алах Акбар” смъртника взривява блок поста заедно с няколко войника от местната милиция. Те нахълтват с изстрели и викове с марокански акцент:

„Ние сме от Ал –  Нусра Фронт и дойдохме да направим живота на кръстоносците мизерен”.

Кръстоносци, така неграмотните джихадисти наричат мирните арамейски  жители на Маалюла, който  в древността са били също жертви на кръстоносните походи! Предполагам, че много от вас са гледали  филма на Мел Гибсън „Страстите Христови”, където Христос се моли на арамейски в Гетсиманската градина преди да го предадат на римляните.Този древен език се говори днес от 1 800 души само в Maaloula и още две села Bakhaa и Giobadine. Заради древните православни манастири „Мар Текла“ (Св. Текла) и „Мар Саркиз“(Св. Сергей) ЮНЕСКО счита селото за част от световното културно наследство.

Хотел „Сафир“ над Маалюла откъдето бунтовниците обстрелваха селото е бомбардиран от сирийската авиация.

Майка Пелагия Саяф, игуменката на манастира „Св. Текла”   заяви по телефона на ВВС, че 53 монахини и сирачета са живи и не са пострадали,а има само счупени стъклата на прозорците и недостиг на гориво. Друга монахиня добави, че някои от бунтовниците са местни хора, които са обещали да защитават манастира, но страхът е обзел хората.

„Ако Маалюла оцелее, това ще бъде чудо,“ каза майка Пелагия Саяф.

„Маалюла  е празна. Виждате ли призраци по стените“

Като си припомня за събитията от последната седмица, 62  – годишният Аднан Насрала разкава как експлозията е разрушила входната арка точно срещу неговата къща.

„Видях хора, които носят Ал Нусра ленти за глава и които са започнаха да стрелят по кръстовете „, заяви Насрала.

Един от тях постави пистолет в главата на съседа и го принуди да приеме исляма, като го накара да се повтаря „Няма друг Бог, освен Алах !“

След това те се пошегува: „Той е сега един от нашите“

Насрала е работил  в ресторант си, който той нарича Maaloula, в американския щат Вашингтон и се връща в Сирия преди въстанието срещу президента Башар ал –Асад, което избухва през март 2011 година.

„Имах голяма мечта. Да се върна в моята страна и да развия туризма. Аз построих къща за гости и дадох  2000 $ за монтиране ветрогенератор, който да дава електроенергия в селото.

„Мечтата ми  отлетя като дим. Четирийсет и две години на работа за нищо“, оплака се той.

Но по – лошо, за него, е това, което той разказва, за реакцията на своите мюсюлмански съседи, когато селото е завладяно от бунтовниците.

„Жените излязоха на балконите си и викаха от радост, и деца… направи същото. Открих, че приятелството ни е повърхностно. “

Но сестрата на Насрала , Антоанета, отказва да осъди съседите: „Те са бежанци от Хараста и Дума (в покрайнините на Дамаск), които ние сме приели тук, но те  разпространиха отровата на омразата, особено сред по-младото поколение“, каза тя.

Друго местно момиче Rasha, разказва как джихадисти са отвлекли годеника й Атеф, който бил към селската милицията  и брутално го  убили: „Обадих му се на мобилния телефон и един от тях отговори“, каза тя.

„Добро утро, Rashrush“, един глас отговори, използвайки прякора си. „Ние сме от Свободната сирийската армия. Знаете ли,че годеника Ви е член на shabiha (проправителствените милиции), който е превозвал оръжие, и ние ще му прережем гърлото“

Мъжът казал за Атеф, че му е била дадена възможност за приеме исляма, но той е отказал и с подигравка добавил: „Исус не  дойде да го спаси“

Статуята на Христос е разперила отчаяно ръце.  Вижда се лека повреда от обстрела.

Сирийската армия  изпрати специални части, който да прочистят Маалюла. Но след това се изтеглиха заедно с бунтовниците, но монахините останаха под прицел.

Защо бе атаката над това малко селце с 1000 жители, маловажно от военно стратегическа гледна точка?

Планът на джихадисти е ясен и циничен, ако няма светини, няма да има и християни в Сирия.

А каква е позицията околния свят, който гледа как християните както някога са преследвани и хвърляни на лъвовете за развлечение.  Франция, според Саркози от 2011”за християните няма място в Леванта, специално в Ливан и Сирия”. Джон Кери наскоро заяви, че няма нужда да се защитават малцинствата в Сирия и трябва да се накаже Асад за химическата атака която уби  1000 души. Монахинята Агнес от близкия манастир заяви, че атаката е дело на бунтовниците.За да спре готвения въздушен удар Обама се съгласи с предложението на Путин за  унищожение на сирийското химическото оръжие. Доволен от договора  е  също Израел, който знае, че ако падне Асад, то химическото оръжие ще попадне в ръцете на Ал Кайда.  Опозицията на Асад е главно от суни мюсюлмани, или 74%  от мнозинство. То е подкрепяно от сунитките държави: Турция, Катар  и Саудитска Арабия. Те се включиха активно във войната след като бе подписан довор за строеж на петролопровод между Иран, Ирак, Сирия и Ливан. Асад е алеви или от  шийтската секта на исляма подкрепяна от Хизбула от Ливан, Иран и  шийтското доминирано правителство на Ирак. Заедно с християните, друзите и кюрдите те са останалите 16% според данни на ЦРУ. Кюрдите вече са взели под контрол североизточна Сирия и са напът да осъществат своята мечта за Кюрдистан.Първо като се обединят  с братята си от проспериращия и почти независим Северен Ирак и после с тези от Южна Турция за ужас на Ердоган. Като единствен защитник на християните в Сирия остават Русия и папата.Те и САЩ обаче не успяха да защитят от християните в Ирак. След поредца от атентати, палежи, отвличания и убийства те бяха прогонени от Ал –  Нусра и сега там няма  християни. Путин заяви пред „Ню Йорк Таймс”:”че е обезпокоен, че в Сирия воюват не само наемници от арабските страни (Мароко, Либия, Йемен…), но и стотици бойци от западните държави  и даже от Русия (Чеченския батальон!). Кой може да гарантира,че тези бандити, натрупали опит не ще се окажат след това в нашите страни(на олимпиадата в Сочи?), както това се случи в Мали след либийските събития?Това е реална опастност за нас. Ужасната трагедия по време на Бостонския маратон още веднъж потвърждава това.”

Напоследък в Египет над 50 църкви бяха опожарени и разграбени като тази на „Дева Мария” във Фаюм от мюсюлманските братя.Това бе тяхното отмъщение над 10 милиона коптски християни за сваления ислямски президент Мурси. Заради надвисналата опастност е затворен за посещение и православния манастир” Св. Екатерина” на Синай въпреки, че той притежава ферман от Мохамед.

Архиепископът Абу Закхам (Abu Zakham, вижте  го в http://patepis.com/?p=39065) е бил прогонен заедно  с 85 000 християни от Хомс от екстремистите бунтовници.Той добави, че и християните от околностите на Дамаск са прогонени по същия начин: „Има план да се прогонят християните.Защо ние не знаем?“

Повече от 450 000 сирийски християни са напуснали своя дом в търсене на по безопасно място вътре в страната.По късметлиите са я напуснали и са в бежанските лагери в Ливан или в други страни.

Сирийската монахиня има  татуировка с кръст. Малко татуирано кръстче забелязах и на дясната ръка на коптските християни в Египет, когато се ръкувах с тях.Това е за сведение на граничарите ни. Медицинският преглед на бежанците ще покаже дали са обрязани като правоверни мюсюлмани.

България е приела много бежанци

като сефарадските евреи, бягащи от Испанската инквизиция, арменците след геноцида от 1915, белогвардейците след победата на Червената армия 1918, гръцките партизани след 1945, които са приели нашата култура и са се интегрирали като добри български граждани. Както казаха от „Атака” около Сирия има многобогати мюсюлмански страни където могат да намерят убежище бежанците: шиитите – в  Иран, а сунитите – в  Йордания, Саудитска Арабия и Катар. А казълбашите (турците –  алиани) от Лудогорието  и ДПС могат да приемат бежанците от шиитската секта алеви.

Но не съм съгласен да дадем убежище на терористи като Шамил Басаев*, главозера от Беслан и бивш студент във Варна. За нас бедните българи  има възможност да подадем ръка на православните сирийски изгнаници, потомци на първомъчениците за вярата  св. Текла и св. Сергей. Боже пази България и да се молим парламента ни да има мъдроста да приеме декларация за неутралитета ни във войната в Сирия!

Някога жителите на Маалюла отбелязваха шумно и весело празниците на своите светии. Особено тържествено се честваха дните на св. Текла (24 септември) и на св. Сергей и Бахуса (7 октомври). На 14 септември, на Въздвижение на св. Кръст Господен, селището се озаряваше от огньове и фойерверки. Най – големият огън се запалваше в планината в памет на св. Константин и Елена, които в 325 г. в Йерусалим намерили св. Кръст Господен. Тогава за по – бързо съобщаване на радостната вест в Константинопол по върховете на хълмовете били запалени сигнални огньове. Днес по хълмовете има още снайперистите, готови да сеят смърт в Маалюла.

Кръстов ден, 2013, Цветан Димитров

Автор: Цветан Димитров

Снимки: авторът

*Шамил Басаев и да иска, не може даже да кандидатства за бежанец днес – бел.Ст.

Други разкази свързани със Сирия – на картата:

Сирия