Школо е продадено на британска компания. В стартъп света това е добра новина – успешен exit за българска компания. Но предвид, че Школо обработва данните на хиляди ученици, има и притеснения от това развитие.
Обективно, дали собствеността на фирмата е българска или от друга държава, която прилага европейското законодателство за защита на данните, разлика няма. Дори не би трябвало данните да напускат контрола на българското дружество, но дори да го направят един ден, Великобритания избра да запази GDPR в своето законодателство, а британският регулатор е един от най-добрите, така че аз нямам притеснения за данните.
Между другото, данните на всички ученици се обработват и от Майкрософт от много време, защото всеки ученик своя акаунт има право на безплатен офис пакет.
Винаги, когато става дума за софтуер, държавата трябва да осмисли рисковете от дългосрочно обвързване с частен доставчик и да ги претегли спрямо ползите от това. Дори да избере външен доставчик, трябва да има право да прекрати договора и да продължи да разполага с данните – нещо, което Школо предоставя.
Данните се изпращат и в централната система на МОН (НЕИСПУО), т.е. училищата не са вързани за доставчика. Това е устойчиво решение и добра практика както от страна на държавата, така и от страна на доставчика.
Появиха се и твърдения, че Школо е безплатно (и съответно продава данните на децата). Това не е вярно – Школо има договори с училища и те не са безвъзмездни.
Школо е пример за това как частната инициатива дава много по-добри резултати от „централното планиране“ на държавата, особено когато става дума за потребителски софтуер. Държавата има много по-голям ресурс да изгради система за електронни дневници, но Школо е предпочитано от учители, родители и ученици, защото се грижи за потребителя, а не просто „да изпълни нормативните изисквания“.
Държавата е „вързана“ да използва т.нар. waterfall модел, който е остарял, но следва от Закона за обществените поръчки – изготвя се едно голямо задание, то се възлага, това отнема много време и накрая ако резултатът не отговаря на очакванията, няма много какво да се направи, освен да де поръча надграждане. Този модел трябва да се промени, за да може системите, които държавата неизбежно се налага да изгради, да са по-добри (и вече работим по такъв модел).
От гледна точка на частния сектор, работата с държавни структури е рискова (освен аутсорсинга) – политически решения могат да застрашат бизнес модела, напр.. Моят съвет към стартъпите по принцип е да избягват да работят с публичния сектор, най-вече защото временни не успехи не показват т.нар. product-market fit. Но училища, болници и други разпределени структури на обществения сектор предоставят възможен бизнес модел, с ползи за гражданите.
В заключение, смятам, че продажбата на Школо не носи риск за данните на учениците или за системата на образованието. Може да ни служи за пример как да използваме софтуер без да сме заключени за него. И за стимул държавата да подобри процесите си по изграждане на софтуер, защото в много случаи няма пазарен стимул за изграждане на твърде специализиран софтуер за нуждите на държавата.
Материалът За Школо и софтуера в обществения сектор е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.
По случай скорошния 
