Tag Archives: съд на ес

Съд на ЕС: Свобода на медиите и признаване на съдебни решения в ЕС

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно решение на Съда на ЕС от 4 октомври 2024 г. по делото Real Madrid vs Le Monde (CJEU C-633/2022). Решението засяга баланса между обезщетенията за клевета, свободата на медиите и признаване и изпълнение на съдебни решения по граждански и търговски дела.

Съдът на ЕС постанови, че признаването и изпълнението на испанско решение, получено от испанския футболен отбор Реал Мадрид в Испания, срещу френския вестник Le Monde във Франция, съдържащо прекомерни обезщетения за клевета, може да наруши свободата на печата и основните свободи и следователно може да бъде отказано от френските съдилища , чрез позоваване на изключение за „ обществен ред “ съгласно Регламент Брюксел I (сега заменен от Преработен текст Брюксел I – Регламент (ЕС) № 1215/2012). Решението очертава границите на принципа на „взаимно доверие“ между държавите-членки в полза на „съществени“ изключения, които могат да бъдат използвани от държавите-членки на ЕС при определени обстоятелства.

Фактите: испанският футболен клуб Реал Мадрид и неговият медицински екип съдят Le Monde за клевета след статии, свързани с допинг скандал (твърдението е, че и Реал Мадрид, и ФК Барселона са използвали услугите на лекар, свързан с допинг мрежа в света на колоезденето). Съдът в Мадрид отсъжда в полза на Реал Мадрид, присъждайки 330 000 евро обезщетение. Парижкият апелативен съд отменя изпълняемостта на това решение във Франция.

Реал Мадрид обжалва пред френския Касационен съд , който отправя преюдициално запитване до Съда на ЕС.

След анализа на отправените въпроси Съдът на ЕС заключава, че признаването и изпълнението на испанското съдебно решение може да бъде отказано от френските съдилища, ако щетите са непропорционални и биха могли да възпрат свободата на печата, което води до „ явно нарушение на обществения ред “ в съответната държава членка. Според решението (60) всяко неоправдано ограничение на свободата на изразяване на мнение крие опасност от възпрепятстване или парализиране на бъдещото медийно отразяване на подобни въпроси. От значение е самият факт на постановяване на съдебно решение срещу заинтересованото лице, дори когато такова решение е чисто гражданскоправно по своя характер и наложената санкция е незначителна.

Според експерти решението на Съда признава възможността национален съд да преразгледа и евентуално да коригира санкция, ако се установи, че първоначално присъдената сума е явно непропорционална с оглед на нейните последици за основните права (тук свободата на печата). Действително обхватът за отказ да се изпълни решението на испанските съдилища е, както е посочено в параграф 73, строго ограничен до частта от наказанието, която се счита за явно непропорционална.

Съд на ЕС: Признаване на промяна на пола

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Lex.bg за едно заключение на Генералния адвокат:

Отказът на една държава членка на Европейския съюз да признае промяната на пола и съответно на имената, извършени в друга страна от съюза противоречи на правото на общността. Това заявява генералният адвокат на съда в Люксембург Ришар де ла Тур по казус на румънец, чиято промяна на пола, извършена във Великобритания, не е призната от властите в родината му (пълния текст на заключението, виж тук).

Заключението му представлява интерес, тъй като за юридическата промяна на пола в България също се очаква произнасяне на Съда на Европейския съюз (СЕС). Както е известното през 2023 г. Гражданската колегия на Върховния касационен съд „затвори вратата“ за юридическа промяна на пола пред транссексуалните с едно от най-оспорваните си тълкувателни решения (повече за него виж тук). Преди няколко месеца обаче трима върховни съдии сезираха СЕС в опит да преодолеят практическата забрана за промяна на данните, свързани с пола, в актовете за гражданско състояние, до която води то (повече за преюдициалното им запитване виж тук).

Съд на ЕС: Задължителното включване на пръстови отпечатъци в личните карти е съвместимо с основните права

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно решението на Съда на ЕС по дело C-61/22 | Landeshauptstadt Wiesbaden.

Преюдициалното запитване се отнася до валидността на Регламент (ЕС) 2019/1157 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 година относно повишаване на сигурността на личните карти на гражданите на Съюза и на документите за пребиваване, издавани на гражданите на Съюза и на членовете на техните семейства, които упражняват правото си на свободно движение (ОВ L 188, 2019 г., стр. 67), и по-специално на член 3, параграф 5 от него.

Запитването е отправено в рамките на спор между RL и Landeshauptstadt Wiesbaden (град Висбаден, столица на провинция, Германия) (наричан по-нататък „град Висбаден“), тъй като градът отхвърля заявлението на RL за издаване на лична карта, която не включва пръстовите му отпечатъци.

Съдът:

Задължителното включване на два пръстови отпечатъка в личните карти е съвместимо с основните права на зачитане на личния живот и на защита на личните данни. То е обосновано от целите да се
противодейства на производството на подправени лични карти и на кражбата на самоличност, както и да се гарантира оперативната съвместимост на системите за проверка.

Съдът обаче обявява регламента, в който се предвижда тази мярка, за невалиден, тъй като е приет въз основа на погрешно правно основание и следователно в съответствие с неправилната законодателна процедура. Поради сериозните отрицателни последици, които би имало обявяването му за невалиден с незабавно действие, Съдът запазва правните последици на регламента най-късно до 31 декември 2026 г. до влизането в сила на нов регламент.

Съд на ЕС: Достъп до документи и права на интелектуална собственост

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Обжалване — Достъп до документи на институциите на Европейския съюз — Регламент (ЕО) № 1049/2001 — Член 4, параграф 2 — Изключения — Отказан достъп до документ, чието оповестяване би засегнало търговските интереси на физическо или юридическо лице, включително по отношение на интелектуалната собственост — По-висш обществен интерес, диктуващ оповестяването — Хармонизирани стандарти, приети от Европейския комитет по стандартизация (CEN) — Авторскоправна закрила — Принцип на правовата държава — Принцип на прозрачност — Принцип на добро управление

Стана известно решението на Съда от 5 март 2024 г. по дело C‑588/21 P с предмет жалба, подадена от Public.Resource.Org Inc., установено в Себастопол, Калифорния (Съединени щати) и Right to Know CLG, установено в Дъблин (Ирландия), срещу Комисията и Eвропейския комитет по стандартизация (CEN).

Става въпрос за отказан достъп на граждански организации до документи на институциите на ЕС по съображения за защита на интелектуална собственост. Обсъжда се дали има по-висш интерес, който да доведе до оповестяване на информацията.

Public.Resource.Org Inc. и Right to Know CLG искат отмяна на решение на Общия съд на Европейския съюз от 14 юли 2021 г., Public.Resource.Org и Right to Know/Комисия (T‑185/19, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“, EU:T:2021:445), с което Общият съд отхвърля жалбата им за отмяна на Решение C(2019) 639 final на Комисията от 22 януари 2019 г. (наричано по-нататък „спорното решение“), с което Европейската комисия отказва да уважи заявлението им за достъп до четири хармонизирани стандарта, приети от Европейския комитет по стандартизация (CEN).

Регламент на ЕС съдържа следната разпоредба относно употребата на никел:

„1.      Забранява се употребата му:

а)      във всички изделия или аксесоари, които се поставят в продупчени уши или в други продупчени части на човешкото тяло, с изключение на случаите когато нивото на отделяне на никел от тези изделия е по-малко от 0,2 [микрограм (μg)]/cm2/седмица (граница на миграция).

б)      в изделия, предназначени да влязат в директен и продължителен контакт с кожата, като:

–        обици,

–        огърлици, гривни и верижки, верижки за глезен, пръстени,

–        капаци за ръчни часовници, каишки за часовници и части за затягане,

–        занитени копчета, катарами, нитове, ципове и метални знаци, които се използват за дрехи,

ако нивото на отделяне на никел от частите на тези изделия, които влизат в директен и продължителен контакт с кожата, е по-голямо от 0,5 μg/cm2/седмица.

в)      в изделията, изброени в буква б), в случаите когато те са с покритие, което не съдържа никел, с изключение на случаите когато то е достатъчно, за да се гарантира, че отделяното количество никел от изделията, влизащи в директен и продължителен контакт с кожата, не надвишава 0,5 μg/cm2/седмица най-малко за период от две години при нормална употреба на изделието.

2.      Забранява се пускането на пазара на изделията, посочени в параграф 1, освен ако те отговарят на условията, посочени в същия параграф.

3.      Стандартите, приети от [CEN] се използват като методи за изпитване за демонстриране на съответствие на изделията с параграфи 1 и 2“.

При това положение се отказва достъп до стандартите по точка 3! Първо ЕК, после Общият съд – защото липсвал по-висш обществен интерес по смисъла на този член 4, параграф 2 Регламент 1049/2001, налагащ свободен достъп до законодателството.

Жалбоподателите: Тези стандарти са част от правото на Съюза. По силата на принципа на правовата държава, налагащ свободен достъп до правото на Съюза, е налице по-висш обществен интерес, обосноваващ достъпа до документи на институциите на ЕС за всички физически или юридически лица, които пребивават или имат седалище в държава членка.

Съдът:

Съдът вече е постановил, че хармонизиран стандарт, който е приет въз основа на дадена директива и данните за който са били публикувани в Официален вестник на Европейския съюз, е част от правото на Съюза поради правните си последици (вж. в този смисъл решение от 27 октомври 2016 г., James Elliott Construction, C‑613/14, EU:C:2016:821, EU:C:2016:821, т. 40).

Член 2 ДЕС предвижда, че Съюзът се основава на принципа на правовата държава, който изисква свободен достъп до правото на Съюза за всички физически или юридически лица от Съюза, както и възможност за правните субекти да се запознаят по недвусмислен начин със своите права и задължения (решение от 22 февруари 2022 г., Stichting Rookpreventie Jeugd и др., C‑160/20, EU:C:2022:101, т. 41 и цитираната съдебна практика). Този свободен достъп трябва по-специално да позволява на защитаваните с даден закон лица да проверяват в допустимите съгласно правото граници дали адресатите на правилата, предвидени в този закон, действително се съобразяват с тях.

При това положение следва да се констатира, че по-висш обществен интерес (по смисъла на член 4, параграф 2, последна част на изречението от Регламент № 1049/2001) диктува оповестяването на исканите хармонизирани стандарти.

Заменките на Станишев стигнаха до Съда на ЕС

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Станишев не е във властта, но следите от управлението му са незаличими. Така наречените заменки на Сергей Станишев: Красимир Гергов, Трейшън Клифс. Ето един материал от 2010 година: Красимир Гергов и бизнесменът Георг Цветански са основните инвеститори в изграждащото се игрище за голф “Трейшън клифс” (“Тракийски скали”). Планът е за седемзвезден комплекс по проект на легендата в голфа Гари Плеър. Теренът е от горския фонд близо до село Топола в община Каварна и е сред 47-те, за които Брюксел плаши България със санкция от поне 50 млн. евро. Имотът от 138,5 дка е на входа на голф игрището “Трейшън клифс”. Един от собствениците във фирмата е Тодор Гергов, братът на Красимир Гергов.

Както се вижда, контролът за съответствие с правото на ЕС е представен като Брюксел плаши.

През 2011 ЕК открива процедура, тук е описанието на фактите за заменките, и перспективата:

(88) Българските власти не са уведомили в съответствие с член 108, параграф 3 от ДФЕС за мярка, свързана с предоставянето на помощ в контекста на замените на горска земя, преди да я приведат в действие. Поради това, ако Комисията наистина установи наличието на държавна помощ, такава помощ би била незаконна. В допълнение към това, ако такава помощ бъде определена като несъвместима с вътрешния пазар, тя ще подлежи на възстановяване.

ЕК установява наличието на неправомерна държавна помощ. Но България не взема мерки за възстановяване от получателите на държавната помощ, обявена за неправомерна и несъвместима с вътрешния пазар. Нещо повече, оказва се, че според България няма проблем.

Последното развитие: в Официален вестник на ЕС четем за иск на ЕК до Съда на ЕС:

Иск, предявен на 19.10.2023 — Европейска комисия / Република България

(Дело C-632/23)

(C/2023/1295)

Комисията приканва Съда да:

—постанови, че като не е взела в определения срок всички необходими мерки за възстановяване от получателите на държавната помощ, обявена за неправомерна и несъвместима с вътрешния пазар с решение по дела SA.26212 (2011/C) (ex 2011/NN — ex CP 176/A/08) и SA.26217 (2011/C) (ex 2011/NN — ex CP 176/B/08), приведени в действие от Република България, C (2014) 6207 final (1) и не е предоставила необходимата информация, Република България не е изпълнила задълженията си по член 288, четвърта алинея от ДФЕС и членове 4, 5 и 6 от решението на Комисията,
—да осъди Република България да заплати разноските.

Правни основания и главни доводи

Делото се отнася до искова молба, представена на основание на член 108, параграф 2 и член 288, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

Комисията счита, че Република България не е взела в определения срок всички необходими мерки за възстановяване от получателите на държавна помощ, обявена за неправомерна и несъвместима с вътрешния пазар с решение на Комисията по дела SA.26212 (2011/C) (ex 2011/NN — ex CP 176/A/08) и SA.26217 (2011/C) (ex 2011/NN — ex CP 176/B/08), C (2014) 6207 final.

Липсата на навременно и ефективно изпълнение на решението се дължи на трудности по назначаването на независим експерт, който да изчисли размера на помощта, както и на методите за оценка на пазарната цена на имотите, прилагани от Република България, които водят до оценка на имотите, неотговаряща на реалната пазарна цена. Не са налице обстоятелства, показващи абсолютна невъзможност за изпълнение на решението.

Република България също така не е предоставила необходимата информация, предвидена в член 6 от решението. Въз основа на това Комисията счита, че Република България не е изпълнила задълженията си по член 288, четвърта алинея от ДФЕС и членове 4, 5 и 6 от решението на Комисията.

Историята, разказана от Александър Дунчев.

Съд на ЕС: Борба с незаконно съдържание в интернет

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Държава от ЕС не може да налага на доставчик на комуникационна платформа, установен в друга държава от ЕС , общи и абстрактни задължения.
Такъв национален подход противоречи на правото на Съюза, което гарантира свободното движение на услуги на информационното общество чрез принципа на контрол в държавата на произход на съответната услуга. Това е изводът от решение по преюдициално запитване от Австрия.

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (втори състав)

9 ноември 2023 година

„Преюдициално запитване — Директива 2000/31/ЕО — Услуги на информационното общество — Член 3, параграф 1 — Принцип на контрол в държавата членка на произход — Член 3, параграф 4 — Дерогиране на принципа на свободно движение на услуги на информационното общество — Понятие „мерки, предприети срещу дадена услуга на информационното общество — Член 3, параграф 5 — Възможност за последващо нотифициране на мерки, които ограничават свободното движение на услуги на информационното общество, в случай на спешност — Липса на нотифициране — Противопоставимост на тези мерки — Правна уредба на държава членка, която налага на доставчиците на комуникационни платформи, независимо дали са установени на нейна територия, набор от задължения за контрол и за уведомяване за предполагаемо незаконно съдържание — Директива 2010/13/ЕС — Аудио-визуални медийни услуги — Услуги на платформите за споделяне на видеоклипове“

По дело C‑376/22

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Verwaltungsgerichtshof (Върховен административен съд, Австрия) с акт от 24 май 2022 г., постъпил в Съда на 10 юни 2022 г., в рамките на производство по дело

Google Ireland Limited,

Meta Platforms Ireland Limited,

Tik Tok Technology Limited

срещу

Kommunikationsbehörde Austria (KommAustria)


През 2021 г. Австрия въвежда закон, който задължава местните и чуждестранните доставчици на
комуникационни платформи да въведат механизми за деклариране и проверка на потенциално незаконно съдържание. Този закон предвижда също редовно и прозрачно публикуване на сигнали за незаконно съдържание. Административен орган гарантира спазването на разпоредбите на закона и може да налага глоби в размер до десет милиона евро.
Google Ireland, Meta Platforms Ireland и TikTok, три установени в Ирландия платформи, твърдят, че австрийският закон противоречи на правото на Съюза, а именно на Директивата за услугите на информационното общество.
Запитан по този въпрос от австрийски съд, Съдът припомня целта на Директивата: да се създаде правна рамка за гарантиране на свободното движение на услуги на информационното общество между държавите членки. От тази гледна точка Директивата премахва пречките, които създават различните национални правни уредби на тези услуги, чрез принципа на контрол в държавата на произход.
Вярно е, че при строго определени условия и в специфични случаи държавите членки, различни от държавата членка на произход на въпросната услуга, могат да предприемат мерки, за да гарантират обществения ред, опазването на общественото здраве, обществената сигурност или защитата на потребителите. Европейската комисия и държавата членка на произход трябва да бъдат уведомени за тези конкретни дерогации.
При все това, държавите членки, освен тази на произход на въпросната услуга, не могат да приемат общи и абстрактни мерки, които да се прилагат без разлика към всеки доставчик на дадена категория услуги на информационното общество. Има се предвид без разлика между доставчиците, установени в тази държава членка, и доставчиците, установени в други държави членки.
Възможността тези държави членки да установят такива общи и абстрактни задължения би поставила под въпрос принципа на контрол в държавата членка на произход на съответната услуга, на който се основава Директивата. Ако държавата членка по местоназначение (в случая Австрия) би имала право да приема такива мерки, това би довело до изземване на регулаторните правомощия на държавата на произход (в случая Ирландия). Освен това би подкопало взаимното доверие между държавите в ЕС и би противоречало на принципа на взаимно признаване.

Също така съответните платформи биха били подчинени на различни законодателства, което би нарушило и свободното движение на услуги и следователно нормалното функциониране на вътрешния пазар.

Аргументите на генералния адвокат SZPUNAR, който също приема, че правото на ЕС не допуска подобни ограничения.

Съд на ЕС: Носене на религиозни символи на работното място

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно решението на Съда (голям състав) по дело C‑148/22 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Tribunal du travail de Liège (Трудов съд Лиеж, Белгия) в рамките на производство по дело OP срещу Commune d’Ans.

Запитването е отправено в рамките на спор между OP, договорно нает служител в Commune d’Ans (Община Анс, наричана по-нататък „Общината“), и въпросната община по повод на наложената от последната забрана работниците и служителите ѝ да носят какъвто и да е видим символ, който би могъл да разкрие тяхната идеологическа или философска принадлежност, или политическите или религиозните им убеждения.

Ищцата в главното производство инициира няколко производства с цел да се установи, че свободата ѝ на религия е била накърнена. Запитващата юрисдикция счита, че забраната за носене на ислямска забрадка от ищцата в главното производство представлява разлика в третирането, пряко основана на нейната религия, в сравнение с останалите служители на Общината, тъй като други символи на убеждения (по-специално религиозни), носени дискретно на работното място, в миналото са били и все още са толерирани от Общината. Освен това запитващата юрисдикция смята, че тази разлика в третирането не е оправдана с основни и определящи професията изисквания по смисъла на член 8 от Общия закон срещу дискриминацията, тъй като ищцата в главното производство изпълнява функциите си главно без да бъде в контакт с ползвателите на публичната услуга („back office“), и че следователно посочената разлика представлява пряка дискриминация по смисъла на Директива 2000/78. Ето защо тя приема за основателен иска на ищцата в главното производство. Въпросите:

„1)      Може ли член 2, параграф 2, букви а) и б) от Директива [2000/78] да се тълкува в смисъл, че разрешава на публична администрация да създаде напълно неутрална административна среда и съответно да забрани на всички служители, независимо дали са в пряк контакт с граждани или не, да носят символи[, които могат да разкрият религиозни убеждения]?

2)      Може ли член 2, параграф 2, букви а) и б) от Директива [2000/78] да се тълкува в смисъл, че разрешава на публична администрация да създаде напълно неутрална административна среда и съответно да забрани на всички служители, независимо дали са в пряк контакт с граждани или не, да носят символи[, които могат да разкрият религиозни убеждения], дори ако тази неутрална забрана, изглежда, засяга предимно жени и поради това може да представлява скрита дискриминация, основана на пола?“.

Съдът:

Член 2, параграф 2, буква б) от Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите

трябва да се тълкува в смисъл, че

вътрешно правило на общинска администрация, което забранява общо и без разграничение на служителите на тази администрация да носят на работното място какъвто и да било видим символ, разкриващ по-специално философски или религиозни убеждения, може да бъде оправдано с волята на посочената администрация да създаде, с оглед на присъщия за нея контекст, напълно неутрална административна среда, при условие че това правило е годно, необходимо и пропорционално с оглед на този контекст и при отчитане на различните съществуващи права и интереси.

Съд на ЕС: Пропорционалност на наказанието при нарушение на правата върху марка

от Нели Огнянова
лиценз CC BY
В Официален вестник на ЕС: съобщение за решение на Съда на ЕС по дело С-655/21 по преюдициално запитване на Районен съд Несебър за предвиждане на наказание минимум пет години лишаване от свобода за използване на марка без съгласие на правоносителя. Предвидено минимално наказание от пет години прави престъплението сериозно  – което означава, че става възможно законно прилагане на средства за проследяване и подслушване. Дело C-655/21, Г. СТ. T. (Пропорционалност на наказанието при нарушение на правата върху марка): Решение на Съда (четвърти състав) от 19 октомври 2023 г. (преюдициално запитване от Районен съд — Несебър — България) — Наказателно производство срещу Г. СТ. T. (Преюдициално запитване — Спазване на правата върху интелектуална собственост — Директива 2004/48/ЕО — Член 13 — Наказателно производство — Приложно поле — Претърпените от притежателя на марка вреди като част от състава на престъплението — Споразумение за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост (ТРИПС) — Член 61 — Харта на основните права на Европейския съюз — Член 51, параграф 1 — Прилагане на правото на Съюза — Компетентност — Член 49, параграфи 1 и 3 — Законоустановеност и пропорционалност на наказанието)

Решение на Съда (четвърти състав) от 19 октомври 2023 г. (преюдициално запитване от Районен съд — Несебър — България) — Наказателно производство срещу Г. СТ. T.

(Дело C-655/21 (1), Г. СТ. T. (Пропорционалност на наказанието при нарушение на правата върху марка) (Преюдициално запитване – Спазване на правата върху интелектуална собственост – Директива 2004/48/ЕО – Член 13 – Наказателно производство – Приложно поле – Претърпените от притежателя на марка вреди като част от състава на престъплението – Споразумение за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост (ТРИПС) – Член 61 – Харта на основните права на Европейския съюз – Член 51, параграф 1 – Прилагане на правото на Съюза – Компетентност – Член 49, параграфи 1 и 3 – Законоустановеност и пропорционалност на наказанието) (C/2023/1102) Език на производството: български

Запитваща юрисдикция

Районен съд — Несебър

Страни в главното производство

Г. СТ. T. при участието на: Районна прокуратура Бургас, TO Несебър

Диспозитив

1) Член 49, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкува в смисъл, че принципът на законоустановеност на престъпленията и наказанията допуска национално законодателство, което предвижда, че — в случай на използване на марка в търговската дейност без съгласието на притежателя на изключителното право — едно и също поведение може да бъде определено както като административно нарушение, така и като престъпление, когато посоченото законодателство не съдържа критерии, позволяващи да се разграничи административното нарушение от престъплението, тъй като нарушението е описано по сходен, дори еднакъв начин в наказателния закон и в закона за марките.
2) Член 49, параграф 3 от Хартата на основните права трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална законова разпоредба, която предвижда наказание лишаване от свобода с минимум от пет години в случай на използване — повторно или със значителни вредни последици — на марка в търговската дейност без съгласието на притежателя на изключителното право.

Шремс: Според Съда на ЕС Meta не може повече да заобикаля GDPR

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 4 юли 2023 беше публикувано решение по дело C-252/21 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Oberlandesgericht Düsseldorf (Висш областен съд Дюселдорф, Германия) в рамките на производство по дело Meta Platforms Inc., по-рано Facebook Inc., Meta Platforms Ireland Limited, по-рано Facebook Ireland Ltd., Facebook Deutschland GmbH срещу Bundeskartellamt (Федерален орган за защита на конкуренцията, Германия).

 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 4, параграф 3 ДЕС и на член 6, параграф 1, член 9, параграфи 1 и 2, член 51, параграф 1 и член 56, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните, ОРЗД).

Запитването е отправено в рамките на спор между Meta   и Bundeskartellamt относно решението, с което този орган забранява на посочените дружества да извършват обработването на някои лични данни, предвидено в общите условия за използване на социалната мрежа  Facebook.

Икономическият модел на социалната онлайн мрежа „Facebook“ се базира на финансиране чрез онлайн реклама, която е съобразена с индивидуалния ползвател на социалната мрежа по-специално с оглед на потребителското му поведение, интереси, покупателна способност и личното му положение. Такава реклама е технически възможна благодарение на автоматизираното създаване на подробни профили на ползвателите на мрежата и на онлайн услугите, предлагани на равнището на групата Meta. За целта наред с данните, които тези ползватели предоставят пряко при регистрирането си за съответните онлайн услуги, се събират и други данни за тези ползватели и техните устройства, в рамките на и извън тази социална мрежа и онлайн услугите, предоставяни от група Meta, и тези данни се свързват с различните им потребителски акаунти – което позволява да се направят подробни изводи за предпочитанията и интересите.

Федералният орган за защита на конкуренцията забранява на Meta да обвързват в общите условия използването на социалната мрежа Facebook от частни ползватели, които живеят в Германия, с обработването на техните данни извън  Facebook и  задължава Meta да изменят  общите условия така, че от тях ясно да следва, че посочените данни няма да бъдат нито събирани, нито свързвани с потребителските акаунти във Facebook, нито използвани без съгласието на съответния ползвател, и пояснява, че такова съгласие не е валидно, когато то представлява условие за използването на социалната мрежа –  защото представлява злоупотреба с господстващото положение на това дружество на пазара на социални онлайн мрежи за частните ползватели в Германия. 29 -30

Тогава Meta   въвежда нови общи условия, в които изрично посочва, че ползвателят, вместо да плаща за използването на продуктите на Facebook, декларира, че е съгласен с показването на реклами. Също така предлага опция ползвателите да могат да преустановяват свързването на тези данни извън мрежата със своя Facebook.com акаунт.

Oberlandesgericht Düsseldorf (Висш областен съд Дюселдорф) решава да спре производството и да постави на Съда седем преюдициални въпроса с подвъпроси.

Според Макс Шремс Meta е искала  да “заобиколи” GDPR. Член 6, параграф 1 от GDPR позволява шест правни основания за обработка на данни, едно от които е съгласие съгласно член 6, параграф 1, буква a), но Meta е искала да заобиколи изискването за съгласие чрез останалите пет правни основания. В решението си Съдът на ЕС се е занимавал с  всички тях – цитирайки член 6, параграф 1, буква а) чак до буква е). Meta основно се опитва да заобиколи изискването за съгласие за проследяване и онлайн реклама, като аргументира, че рекламите са част от „услугата“, която по договор дължи на потребителите. Според Шремс  решението е огромен удар за Meta, но също и за други компании за онлайн реклама. То изяснява, че различните аргументи на бизнеса за заобикаляне на GDPR са нищожни.

В случай че ползвател на социална онлайн мрежа посещава уебсайтове или приложения, свързани с една или повече от посочените в тази разпоредба категории, и евентуално въвежда данни в тях, когато се регистрира или прави онлайн поръчки, обработването на лични данни от оператора на тази социална онлайн мрежа, което се състои в събирането — чрез интегрирани интерфейси, бисквитки или подобни технологии за записване — на данни, резултат от посещаването на тези сайтове и приложения, както и на въведените от ползвателя данни, в свързването на всички тези данни с акаунта в социалната мрежа на този ползвател и в използването на посочените данни от този оператор, следва да се счита за „обработване на специални категории лични данни“ по смисъла на посочената разпоредба, което по принцип е забранено, освен в случаите на предвидените в член 9, параграф 2 изключения.

Когато въвежда данни в такива уебсайтове или приложения или натиска вградени в тези сайтове или приложения бутони, като бутоните „Харесвам“ или „Споделяне“, или бутоните, които позволяват на ползвателя да се идентифицира на тези сайтове или приложения, като използва идентификаторите за връзка, свързани с потребителския му акаунт в социалната мрежа, телефонния му номер или имейла му, такъв ползвател явно прави обществено достояние по смисъла на член 9, параграф 2, буква д) така въведените данни или данните, резултат от натискането на тези бутони, само в случай че изрично е изразил предварително решението си, да направи свързаните с него данни публично достъпни за неограничен брой лица.

Обстоятелството, че операторът на социална онлайн мрежа има господстващо положение на пазара на социалните онлайн мрежи, само по себе си не изключва възможността ползвателите на такава мрежа да дадат валидно съгласие за  обработване на личните им данни – но  дали съгласието действително е било дадено валидно, и по-специално свободно,   посоченият оператор носи тежестта да докаже.

New York Times по темата

techcrunch.com е патетичен: Отбележете деня (4 юли) в календара, скоро ще се празнува като independence-from-Meta’s-surveillance-capitalism-day

Шремс: Съдът на ЕС обяви подхода на Мета към личните данни за несъвместим с GDPR

Решението е обстоятелствено и експертите още не са публикували обстойни анализи.

Съд на ЕС: Дело С-186/23 Европейска комисия/ България по повод Директивата за авторското право

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

(Дело C-186/23)

От публикация в Официален вестник на ЕС стана известен искът на Европейската комисия срещу България по повод липсата на нотификация за транспониране на Директива 2019/790.

(Дело C-186/23)

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: Гр. Колева, J. Samnadda)

Ответник: Република България

Правни основания и главни доводи

Директива (ЕС) 2019/790 (1) на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 година относно авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар и за изменение на директиви 96/9/ЕО и 2001/29/ЕО установява правила, чиято цел е по-нататъшното хармонизиране на правото на Съюза, приложимо за авторското право и сродните му права в рамките на вътрешния пазар, като взема предвид по-специално цифровото и трансграничното използване на защитено съдържание. Тя също така установява правила за изключенията и ограниченията по отношение на авторското право и сродните му права, улесняването на лицензиите, както и правила с цел да се осигури добре функциониращ пазар за използването на произведения и други обекти. Член 29 от директивата предвижда 7 юни 2021 г. като краен срок за транспониране на директивата от държавите членки. Съгласно параграф 2 от този член „[д]ържавите членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното право, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива“.

На 23 юли 2021 г. Комисията e изпратила на Република България официално уведомително писмо. На 19 май 2022 г. Комисията е изпратила на Република България мотивирано становище. Въпреки това, мерките за транспониране на директивата все още не са приети или във всеки случай не са съобщени на Комисията.

Искания

Ищецът моли съда:

(1)да установи, че като не е приела необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобрази с Директива (ЕС) 2019/790 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 година относно авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар и за изменение на директиви 96/9/ЕО и 2001/29/ЕО1 („директивата“) и като не ги е съобщила на Комисията, Република България не е изпълнила задълженията си по член 29 от директивата;
(2)да осъди Република България да заплати на Комисията еднократно платима сума съответстваща на по-високата от следните две суми: I) дневна сума от 1 800 евро, умножена по броя дни между деня, следващ изтичането на срока за транспониране, предвиден в директивата, и деня, в който нарушението е отстранено, или, при липса на отстраняване на нарушението, деня, в който е постановено решение по настоящото производство; II) минималната еднократно платима сума от 504 000 евро;
(3)в случай че неизпълнението на задълженията по точка 1 продължава до датата на постановяване на съдебното решение по настоящото производство, да осъди Република България да заплаща на Комисията периодична имуществена санкция в размер на 10 800 евро на ден за всеки ден забава от датата на постановяване на съдебното решение по настоящото производство, докато тази държава не изпълни задълженията си в съответствие с директивата;
(4)да осъди Република България да заплати съдебните разноски.

(1)  OB 2019, L 130, стр. 92