Tag Archives: съд на ес

Съд на ЕС: въздушен транспорт: обезщетяване

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно решението на Съда на ЕС по дело C‑832/18 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Helsingin hovioikeus (Апелативен съд Хелзинки, Финландия) с акт от 20 декември 2018 г., постъпил в Съда от 21 декември 2018 г., в рамките на производство по дело A и др. срещу  Finnair Oyj.

Вярно, не е медийно право, но го съобщавам заради хубавите времена, в които хората летят, без да има затворени граници и летища, и скоро дано пак да е така.

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на членове 5 и 7 от Регламент (ЕО) № 261/2004  относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети.

Жалбоподателите   са направили резервация за директен полет на Finnair от Хелзинки (Финландия) до Сингапур. Полетът е отменен поради  технически проблем. Пътниците са премаршрутирани през Китай и полетът закъснява със седем часа.

Пътниците предявяват иск срещу Finnair за обезщетение 600 EUR, заедно с лихвите, поради отмяната на първоначалния полет Хелзинки—Сингапур. Освен това те искат Finnair да бъде осъдена да заплати на всеки от тях по 600 EUR, заедно с лихвите, поради закъснението с повече от три часа на полета Хелзинки—Чунцин—Сингапур, с който са премаршрутирани.

Това е и предмет на спора.

Съдът:  да, може да искат и второто обезщетение:

  • въздушен пътник, получил обезщетение поради отмяната на полет и приел предложение за премаршрутиране с друг полет, може да иска обезщетение заради закъснението на полета, с който е премаршрутиран, когато това закъснение е с толкова часа, че дава право на обезщетение, и изпълнилият този полет въздушен превозвач е същият, който е трябвало да изпълни отменения полет.
  •  въздушният превозвач не може да се позове на „извънредни обстоятелства“ по смисъла на тази разпоредба, свързани с неизправността на така наречена част „on condition“, а именно част, която се заменя с нова само при неизправност на старата, включително когато превозвачът постоянно държи на разположение резервна част, освен ако — като запитващата юрисдикция следва да провери дали това е така — подобна неизправност е събитие, което поради естеството или произхода си не е присъщо на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се намира извън ефективния му контрол, като се има предвид обаче, че доколкото поначало е неразривно свързана със системата на работа на самолета, тази неизправност не трябва да се смята за такова събитие.

 

Съд на ЕС: запазване и достъп до трафични данни

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно заключението на Генералния адвокат PITRUZZELLA,  представено на 21 януари 2020 година  по дело  C‑746/18 H. K. срещу Prokuratuur  по преюдициално запитване, отправено от Riigikohus (Върховен съд, Естония).

Запитването е отправено в рамките на наказателно производство, образувано срещу H. K.,  извършила няколко кражби, използвала  банкова карта, принадлежаща на друго лице, и   извършила действия на насилие спрямо участващо в съдебно производство лице.   Протоколите, въз основа на които се установява извършването на тези престъпления, са изготвени по-специално въз основа на лични данни, създадени при доставката на електронни съобщителни услуги. Riigikohus (Върховен съд, Естония) изразява съмнения относно съвместимостта с правото на Съюза на условията, при които разследващите органи са имали достъп до тези данни. На второ място, запитващата юрисдикция иска да се установи дали Prokuratuur (прокуратура, Естония)  представлява „независима“  структура по смисъла на решение от 21 декември 2016 г., Tele2 Sverige и Watson и др.

Преюдициални въпроси:

„1)      Трябва ли член 15, параграф 1 от [Директива 2002/58], във връзка с членове 7, 8, 11 и член 52, параграф 1 от [Хартата], да се тълкува в смисъл, че в наказателно производство достъпът на държавни органи до данни, позволяващи идентифициране на местоположението на източника и на адресата на комуникационната връзка, нейната дата, час, продължителност и тип, използваното крайно устройство и мястото на използване на мобилно крайно устройство във връзка с фиксирана или мобилна телефонна комуникационна връзка, осъществена от заподозряното лице, представлява толкова тежка намеса в неговите основни права, закрепени в посочените разпоредби на Хартата, че този достъп трябва да бъде ограничен — в рамките на предотвратяването, разследването, разкриването и преследването на престъпления — до целите на борбата с тежката престъпност, независимо за кой период от време се отнасят запазените данни, до които имат достъп държавни органи?

2)      Трябва ли член 15, параграф 1 от [Директива 2002/58], като се вземе предвид принципът на пропорционалност, откроен от Съда на Европейския съюз в решение [Ministerio Fiscal], т. 55—57, да се тълкува в смисъл, че когато посочените в първия въпрос данни, до които имат достъп държавни органи, нямат голям обхват (както с оглед на техния вид, така и на времето, за което се отнасят), произтичащата от този достъп намеса в основни права по принцип може да бъде обоснована с целите на предотвратяване, разследване, разкриване и преследване на престъпления, и че колкото по-голям е обхватът на достъпните за държавните органи данни, толкова по-тежки трябва да бъдат престъпленията, чието преследване обосновава намесата в основни права?

3)      Означава ли установеното от Съда на Европейския съюз в решение [Tele2 Sverige и Watson и др.], т. 2 от диспозитива, изискване, съгласно което достъпът на компетентните държавни органи до данните трябва да е подчинен на предварителен контрол от юрисдикция или от независима административна структура, че член 15, параграф 1 от [Директива 2002/58] следва да се тълкува в смисъл, че прокуратурата като орган, който ръководи производството по разследване, задължен е по закон да действа независимо, подчинява се само на закона, длъжен е да установи в производството по разследване както уличаващите, така и оневиняващите обвиняемия факти, но и представлява държавното обвинение в съдебното производство, може да се счита за независима административна структура?“.

Заключението

Националната правна уредба, с която на компетентните национални органи се предоставя достъп до запазените данни, трябва да има достатъчно ограничен обхват, за да не може подобен достъп да се отнася до голям брой лица, и дори до всички лица и всички електронни съобщителни средства, както и до всички запазени данни. Следователно Съдът изтъква критерия за връзката между засегнатите лица и преследваната цел. [62]

Съдът установява условията, на които трябва да отговаря всеки достъп на компетентните национални органи до запазените данни:

  • в неотложни случаи, след предварителен контрол, осъществяван или от юрисдикция, или от независима административна структура“ Решението на тази юрисдикция или на тази структура трябва да се постановява „след мотивирана молба на тези органи, подадена по-специално в рамките на наказателни производства за предотвратяване, разкриване или наказателно преследване на престъпления“
  • „компетентните национални органи, на които е предоставен достъп до запазените данни, да уведомят за това засегнатите лица в рамките на приложимите национални производства веднага щом това вече не може да попречи на водените от тези органи разследвания“
  • държавите членки трябва да приемат правила за сигурност и защита на запазените данни от доставчиците на електронни съобщителни услуги, за да се избегнат злоупотреби и всякакъв незаконен достъп до данните

Данните, до които разследващият орган е имал достъп,  позволяват откриване и идентифициране на местоположението на източника и на адресата на телефонна връзка, осъществена чрез фиксиран или мобилен телефон на дадено лице, нейната дата, час, продължителност и тип, използваното крайно устройство и мястото на използване на мобилно крайно устройство. Тези данни са предавани на разследващия орган за периоди от един ден, от един месец и от почти една година.

Преценката на степента на намеса в основните права, до която води достъпът на компетентните национални органи до запазените лични данни, произтича от конкретно проучване на специфичните обстоятелства във всеки отделен случай.  Ако случаят е такъв, намесата би трябвало да се квалифицира като „тежка“ по смисъла на практиката на Съда и следователно в областта на превенцията, разследването, разкриването и преследването на престъпления може да бъде обоснована само от цел за борба с престъпността, която също трябва да е квалифицирана като „тежка“.

Предлагам на Съда да постанови, че член 15, параграф 1 от Директива 2002/58, във връзка с членове 7, 8, 11 и член 52, параграф 1 от Хартата, трябва да се тълкува в смисъл, че сред критериите, които позволяват да се прецени тежестта на намесата в основните права, каквато представлява достъпът на компетентните национални органи до лични данни, които съгласно национална правна уредба доставчиците на електронни съобщителни услуги са длъжни да запазват, са категориите засегнати данни и продължителността на периода, за който е поискан този достъп. Запитващата юрисдикция следва да прецени в зависимост от тежестта на намесата дали посоченият достъп е строго необходим за постигане на целта да се гарантира предотвратяването, разследването, разкриването и преследването на престъпления. [97]

Изискването достъпът на компетентните национални органи до запазените данни да подлежи на предварителен контрол от юрисдикция или от независима административна структура, не е изпълнено, когато национална правна уредба предвижда, че такъв контрол се извършва от прокуратурата, чиято задача е да ръководи производството по разследване, като едновременно с това може да представлява държавното обвинение в съдебното производство. [129]

 

Съд на ЕС: Необоснована намеса в основните права, защитени с Хартата

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Днес стана известно заключението на Генералния адвокат по  Дело C‑78/18 Европейска комисия срещу Унгария (Прозрачност при сдружаването).

По иск на Комисията Съдът трябва да прецени дали Унгария е нарушила задълженията си съгласно член 63 ДФЕС и членове 7, 8 и 12 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), като със закон  е предвидила някои ограничения по отношение на произхождащите от чужбина дарения в полза на т.нар. „организации на гражданското общество“.

Става дума за закон, създаващ ограничения за оранизации на гражданското общество,  получаващи “чуждестранна подкрепа” – Организацията, получаваща чуждестранна подкрепа, трябва да изпрати   декларация до компетентния съд по своето седалище  и да предостави определени данни.   Регистърният съд  вписва сдружението или фондацията като организация, получаваща чуждестранна подкрепа.

Комисията и шведското правителство твърдят, че посочените от унгарското правителство съображения, свързани с обществения ред и прозрачността, също не оправдават законодателство, което: а) заклеймява организациите, получаващи чуждестранна подкрепа (не всички, тъй като без обективна причина се изключват някои организации като например спортните или религиозните), и б) изхожда от принципа, че дейностите, за които се ползва тази подкрепа, са незаконосъобразни. [52]

Унгарското правителство твърди, че Закон № LXXVI от 2017 г. целял:

–        Да увеличи прозрачността на организациите на гражданското общество предвид нарастващото им влияние при формирането на общественото мнение и в обществения живот. Далеч от идеята да се засяга функционирането им, законодателят искал да ги признае и стимулира, стига да се развиват при спазване на законността. В този ред на мисли те се ползвали от по-благоприятно третиране от политическите партии, които не могат да получават подкрепа от чужбина.

–        Да допринесе за борбата срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма. [63]

Според унгарското правителство Закон № LXXVI от 2017 г. не ограничава материалноправното съдържание на свободата на сдружаване, а съобразявайки се с него, урежда упражняването на тази свобода. Задълженията за регистриране и оповестяване се ограничавали до разкриването на неутрално обстоятелство (получаването от чужбина на финансова подкрепа с определено значение), без да е налице твърденият от Комисията възпиращ и заклеймяващ ефект. [69]

Генералният адвокат:

Би трябвало да се преодолее делението на „нарушения на член 63 ДФЕС“, от една страна, и „нарушения на основните права по повод на ограничение на член 63 ДФЕС, допустимо съгласно Договорите“, от друга страна. [98]

Ето защо следва да се изясни:

  •  дали това законодателство има за предмет движение на капитали и при утвърдителен отговор — под какви условия се поставя това движение,
  • ако се установи, че законодателството действително поставя условия за определено движение на капитали, дали наложените изисквания представляват нарушение на посочените от Комисията основни права, в който случай те биха съставлявали ограничение на свободата, гарантирана с член 63 ДФЕС,
  • накрая, дали това ограничение може да бъде оправдано съгласно правото на Съюза, което би попречило то да се определи като необосновано и следователно би било изключено наличието на твърдяното от Комисията нарушение. [104]

Макар да не пречи на създаването на такива субекти, нито да ограничава възможността им за самоорганизация, посоченият закон влияе неблагоприятно на възможностите им за финансиране, което предполага засягане на тяхната жизнеспособност и оцеляване със следващите от това пречки за постигането на социалните им цели. [120]

Комисията изтъква заклеймяващия ефект на задължението за организациите, ползващи се от произхождащи отвън дарения, да се обозначат като „организация, получаваща чуждестранна подкрепа“. Именно такъв ефект се постига, след като самият Закон № LXXVI от 2017 г. ясно подчертава в преамбюла си потенциалните негативни конотации, свързани с тези дарения, които биха могли да застрашат политическите и икономическите интереси на държавата. По този начин най-малкото се създава общо подозрение по отношение на дарителите, което е достатъчно да откаже някои (или много) от тях да участват във финансирането на организациите на гражданското общество. [123]

Намеса, която надхвърля необходимото

Закон № LXXVI от 2017 г. задължава съответните субекти да посочат пред регистърния си съд размера на дарението, произхождащо от чужбина, както и името/наименованието, града и държавата на дарителя, независимо дали последният е физическо или юридическо лице. Достъпът до регистъра, в който се вписват тези данни, е свободен. [126]

Задължението, наложено със Закон № LXXVI от 2017 г., означава, че името на дарителя (което, настоявам, само по себе си е достатъчно за идентифицирането му)  ще бъде неразривно свързано с факта на дарение, извършено в полза на определена организация. Тази връзка сама по себе си свидетелства за близост с тази организация, която близост може да допринесе за определянето на идеологическия профил на дарителя в най-широкия смисъл на понятието .[ 132]

Следователно публикуването в публично достъпен регистър както на името на физическите лица, правещи от чужбина дарения на установени в Унгария организации, така и на размера на посочените дарения, означава намеса в техния личен живот, що се отнася до обработването на личните им данни. [134]

Освен това, понеже, както вече обясних, публикуваните данни (име и дарение) позволяват определянето на идеологическия профил на дарителите, последните може да се окажат разубедени или поне демотивирани да допринасят за издръжката на гражданската организация, с която желаят да си сътрудничат, упражнявайки по този начин свободата си на сдружаване. [135]

Оповестяването на тези данни представлява намеса не само в правата, гарантирани с членове 7 и 8 от Хартата, но също така и в свободата на сдружаване, тъй като възпиращият му ефект може да повлияе на финансовото положение на организациите на гражданското общество и следователно на възможността им да извършват дейностите си [136]

Дори да беше доказана (quod non) връзката между спорните мерки и борбата срещу изпирането на пари, задължението за оповестяване по общ и недиференциран начин на тази информация, включително преди тя да бъде проверена от органите, натоварени да следят дали са налице признаци за изпиране на пари, според мен надхвърля строго необходимото за оправдаване на тази намеса.[147]

Позоваването на прозрачността не оправдава оповестяването на лични данни на лицата, допринасящи с даренията си за финансирането на съответните субекти.[156]

Освен че са недостатъчни и със спорна ефективност, разглежданите мерки са непропорционални.[157]

Ако целта е да се контролират източниците на неправомерно финансиране, Комисията посочва например въвеждането на задължения за уведомяване и за надзор по отношение на подозрителните трансакции, свързани с високорискови държави. Смятам, че именно в тази област могат да се очакват най-добри резултати от ефективни действия на публичните органи.[165]

За сметка на това ми се струва невъзможно да се замени с алтернативна мярка изискването за регистриране и оповестяване на имената на физическите лица, извършващи дарения на избраните от тях организации, имайки предвид естеството му на крайна намеса в сферата на личния живот, гарантирана от Хартата.[166]

По изложените съображения предлагам на Съда да уважи иска на Комисията и да  приеме, че Унгария не е изпълнила задълженията си по член 63 ДФЕС поради нарушение на членове 7, 8 и 12 от Хартата, доколкото с a külföldről támogatott szervezetek átláthatóságáról szóló 2017. évi LXXVI. törvény (Закон № LXXVI от 2017 г. за прозрачността на организациите, които получават финансова подкрепа от чужбина) се въвеждат необосновани ограничения по отношение на даренията с произход от чужбина в полза на някои сдружения и фондации, установени в Унгария.

 *

Заключението съдържа разсъждения, освен другото,  по много актуалния въпрос за балансиране на права, в случая на прозрачността относно финансирането и защитата на личните данни на лицата, осъществили даренията (148 и сл.)

 

Съд на ЕС: може да се разпореди на доставчик на хостинг да заличава или блокира достъпа до съдържание в глобален мащаб

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 3 октомври 2019 стана известно решението на Съда на Е С по делото С-18/18 Eva Glawischnig-Piesczek срещу Facebook Ireland Limited (Преюдициално запитване, отправено от Oberster Gerichtshof (Върховен съд, Австрия).

Прессъобщение на Съда на ЕС

Правото на Съюза допуска да се разпореди на доставчик на хостинг услуги като Фейсбук да премахва коментари, които са дословно идентични, а при определени условия—и смислово равностойни на вече обявен за незаконен коментар.

Правото на Съюза също така допуска разпореждането да има действие в световен мащаб в рамките на релевантното право.

 

Фактите

Г‑жа Glawischnig-Piesczek е депутат в Nationalrat (Национален съвет, Австрия), председател на парламентарната група на „die Grünen“ (Зелените). Facebook Ireland е оператор на глобална платформа.  Ползвател на Facebook Service споделя на личната си страница статия от австрийското онлайн информационно списание oe24.at, озаглавена „Зелените: за запазването на минимален доход за бежанците“, вследствие от което на тази страница се генерира умалено изображение на оригиналния сайт, съдържащо заглавието и кратко резюме на статията, както и снимка на г‑жа Glawischnig-Piesczek. Освен това въпросният ползвател публикува коментар към статията, съдържащ думи и изрази, за които запитващата юрисдикция констатира, че накърняват честта на жалбоподателката в главното производство, обиждат я и я оклеветяват. Публикацията е била достъпна за всеки ползвател на Facebook Service.

 Glawischnig-Piesczek отправя искане до Facebook Ireland да заличи този коментар.

Тъй като Facebook Ireland не премахва коментара, г‑жа Glawischnig-Piesczek предявява иск пред съд във Виена, Австрия, който задължава Facebook Ireland да преустанови — незабавно и до окончателното приключване на производството по иска за преустановяване на нарушението — публичното показване и/или разпространяване на снимки на жалбоподателката в главното производство, когато в придружаващото ги съобщение се съдържат дословно същите и/или смислово равностойни твърдения като тези в коментара.

Facebook Ireland блокира в Австрия достъпа до първоначално публикуваното съдържание.

Преюдициално запитване

В по-нататъшното производство по спора върховният съд на Австрия задава следните въпроси

1)      Допуска ли по принцип член 15, параграф 1 от Директива [2000/31] налагане на някое от посочените по-нататък задължения на доставчик на хостинг услуги, който не е премахнал незабавно незаконна информация, при положение че той не е премахнал не само тази незаконна информация по смисъла на член 14, параграф 1, буква а) от [тази] директива, но и друга идентично формулирана информация:

–        в целия свят,

–        в съответната държава членка,

–        на съответния ползвател в целия свят,

–        на съответния ползвател в съответната държава членка?

2)      При отрицателен отговор на първия въпрос, това отнася ли се и за равностойна по смисъл информация?

3)      Отнася ли се това за равностойната по смисъл информация веднага щом операторът е узнал това обстоятелство?

Генералният адвокат предлага да се отговори, че  член 15, параграф 1 от Директива 2000/31 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска доставчик на хостинг услуги, който поддържа платформа на социална мрежа, да бъде задължен да търси и идентифицира сред цялата разпространявана от ползвателите на тази платформа информация тази, която е идентична на квалифицираната като незаконна от юрисдикцията, издала тази заповед. С такава заповед доставчик на хостинг услуги може да бъде задължен да търси и идентифицира информация, подобна на квалифицираната като незаконна, само сред информацията, разпространявана от ползвателя, който е разпространил незаконната информация. Юрисдикция, която се произнася по премахването на такава подобна информация, трябва да гарантира, че последиците на заповедта ѝ са ясни, точни и предвидими. При това тя трябва да претегли съответните основни права и да вземе предвид принципа на пропорционалност.[75]

Съдът

Facebook Ireland доставя хостинг услуги по смисъла на член 14 от Директива 2000/31 (Директива за електронната търговия, ДЕТ).

Член 14, параграф 1 ДЕТ освобождава от отговорност доставчика на хостинг услуги, когато същият отговаря на едно от двете изброени в тази разпоредба условия, а именно да няма сведения за незаконната дейност или информация или да действа експедитивно за отстраняването или блокирането на достъпа до тази информация веднага щом получи такива сведения.

От член 14, параграф 3 във връзка със съображение 45 от Директива 2000/31 също така следва, че това освобождаване от отговорност не засяга възможността на националните съдебни и административни органи да изискват от доставчика на хостинг услуги да прекрати или предотврати нарушение, включително като премахне незаконната информация или блокира достъпа до нея.

Това означава, че спрямо доставчика на хостинг услуги може да се издават разпореждания на основание на националното право на държава членка дори той да не носи отговорност.

Член 15, параграф 1 наистина забранява на държавите членки да налагат на доставчиците на хостинг услуги общо задължение да контролират информацията, която пренасят или съхраняват, или общо задължение да търсят активно факти или обстоятелства за незаконна дейност, но както следва от съображение 47 от Директивата, тази забрана не се отнася за задълженията за контрол,  които са приложими към конкретен случай.  Както в случая – по отношение на точно определена информация, обявена от съда за незаконна. 34-35

Законосъобразно е компетентният съд да може да задължи този доставчик да блокира достъпа до съхраняваната информация, чието съдържание е дословно идентично на по-рано обявеното за незаконно, или да отстранява тази информация, независимо по чия молба я съхранява. Особено като се има предвид тази дословна идентичност на съответната информация обаче, издаваното за целта разпореждане не може да се разглежда като създаващо за доставчика задължение да контролира общо информацията, която съхранява, нито общо задължение да търси активно факти или обстоятелства за незаконна дейност по смисъла на член 15, параграф 1 ДЕТ.  37

ДЕТ не предвижда  никакво, в частност не и териториално, ограничение на обхвата на мерките, които държавите членки имат право да приемат в съответствие с Директивата. Следователно ДЕТ допуска въпросните разпоредителни мерки да пораждат действие в световен мащаб. 49-50

Решението

ДЕТ допуска съдилищата на държава членка да могат:

–        да разпореждат на доставчик на хостинг услуги да премахва съхраняваната от него информация, чието съдържание е дословно идентично на съдържанието на информация, обявена преди това за незаконна, или да блокира достъпа до тази информация, независимо по чия молба се съхранява тя,

–        да разпореждат на доставчик на хостинг услуги да премахва съхраняваната от него информация, чието съдържание е смислово равностойно на съдържанието на информация, обявена преди това за незаконна, или да блокира достъпа до тази информация, при условие че действията по контрол и търсене на информацията, за която е издадено това разпореждане, са така ограничени, че да се отнасят само до информация, която предава съобщение с по същество непроменено съдържание в сравнение с онова, по повод на което е направена констатацията за незаконност, и която включва указаните в разпореждането данни, и при условие че разликите във формулировката на това смислово равностойно съдържание в сравнение с формулировката на информацията, обявена преди това за незаконна, не биха могли да принудят доставчика на хостинг услугите да преценява самостоятелно това съдържание, и

–        да разпореждат на доставчик на хостинг услуги да премахва посочената в разпореждането информация или да блокира достъпа до нея в целия свят в рамките на релевантното международно право.

Първи коментари

Решението е удар за компанията Facebook, която твърди, че такава стъпка би навредила на свободата на изразяване, както и че една страна или регион не трябва да бъде в състояние да изнася своите закони по света, пише Politico. “Това решение поражда критични въпроси около свободата на изразяване и на ролята, която интернет компаниите трябва да изпълняват за наблюдение, оценка и заличаване на съдържание”,  се казва в изявление на FB. “Надяваме се, че съдилищата  ограничават изразяването с мерки, които са пропорционални, за да не се налага възпиращ ефект върху свободата на словото.”

NYT

Съд на ЕС: жалба на Полша срещу филтрирането

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

От Twitter преди време разбрахме, че Полша внася жалба в съда на ЕС  срещу разпоредби от  чл.13 / сега чл.17 – от Директива (ЕС) 2019/790 относно авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар.

Сега вече можем и да прочетем какво точно иска Полша от Съда на ЕС – от страницата на Съда:

Жалба, подадена на 24 май 2019 г. — Република Полша/Европейски парламент и Съвет на Европейския съюз

(Дело C-401/19)

Жалбоподател: Република Полша

Ответници: Европейски парламент и Съвет на Европейския съюз

Искания

Жалбоподателят иска от Съда:

да отмени член 17, параграф 4, буква б) и член 17, параграф 4, буква в) in fine (а именно в частта, съдържаща израза „и са положили максимални усилия за предотвратяване на бъдещото им качване в съответствие с буква б)“) от Директива (ЕС) 2019/790 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 година относно авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар и за изменение на директиви 96/9/ЕО и 2001/29/ЕО1 , и

да осъди Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз да заплатят съдебните разноски в производството.

Основания и основни доводи

Република Полша иска от Съда да отмени член 17, параграф 4, буква б) и член 17, параграф 4, буква в) in fine (а именно в частта, съдържаща израза „и са положили максимални усилия за предотвратяване на бъдещото им качване в съответствие с буква б)“) от Директива (ЕС) 2019/790 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 година относно авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар и за изменение на директиви 96/9/ЕО и 2001/29/ЕО (ОВ L 130, 17.5.2019 г., стр. 92) и да осъди Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз да заплатят съдебните разноски в производството.

При условията на евентуалност — ако Съдът приеме, че обжалваните разпоредби не могат да бъдат отделени от останалите разпоредби в член 17 от Директива (ЕС) 2019/790 без да се измени същността на съдържащата се в този член правна уредба — Република Полша иска член 17 от Директива (ЕС) 2019/790 да бъде отменен изцяло.

В подкрепа на искането си отмяна на обжалваните разпоредби от Директива 2019/790 Република Полша изтъква едно основание, а именно нарушение на правото на свобода на изразяване на мнение и на свобода на информация, гарантирано с член 11 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

Република Полша по-специално твърди, че налагането на доставчиците на онлайн услуга за споделяне на съдържание на задължение за полагане на всички възможни усилия, за да се гарантира неналичността на конкретните произведения и други защитени обекти, за които правоносителите са предоставили на доставчиците на услуги съответната и необходима информация (член 17, параграф 4, буква б) от Директива 2019/790) и налагането на доставчиците на онлайн услуга за споделяне на съдържание на задължение за полагане на всички възможни усилия, за да се предотврати бъдещото качване на произведения или други защитени обекти, за които правоносителите са подали достатъчно обосновано уведомление за (член 17, параграф 4, буква в) in fine от Директива 2019/790), означава, че за да не им се търси отговорност доставчиците трябва да извършват предварителна автоматична проверка (филтриране) на съдържанието, споделено онлайн от потребителите, което съответно предполага да се въведат механизми за предварителен контрол. Такива механизми подкопават същността на правото на свобода на изразяване на мнение и на свобода на информация и не отговарят на изискването за пропорционалност и абсолютната необходимост на ограничаването на това право.

____________

1 ОВ L 130, 2019 г., стр. 92.

 

Очакваме Съдът на ЕС    да  разгледа в дълбочина всички повдигнати  въпроси и да се произнесе по перспективата филтриране, за която привържениците на разпоредбата ни убеждаваха, че не била неизбежна.

 

 

 

Съд на ЕС: Отговорността на платформите и Директивата за електронната търговия

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

От Twitter научаваме  за ново производство пред Съда на ЕС: по много интересния въпрос как отговорността на платформите се  съчетава с Директивата за електронната търговия.

Ето например рецитал 48 от Директива (ЕС) 1808/2018 (ревизията на медийната директива)  предвижда, че

(48) Предвид естеството на ангажираността на доставчиците със съдържанието, предоставяно от услугите на платформите за споделяне на видеоклипове, тези подходящи мерки за защита на непълнолетните лица и широката общественост следва да бъдат свързани с организирането на съдържанието, а не със съдържанието като такова. Ето защо, изискванията във връзка с това, които са изложени в Директива 2010/13/ЕС, следва да се прилагат, без да се засягат членове 12—14 от Директива 2000/31/ЕО, в които се предвижда освобождаване от отговорност за незаконна информация, която се пренася или се съхранява автоматично, непосредствено и временно, или се съхранява от определени доставчици на услугите на информационното общество. При предоставяне на обхванатите от членове 12—14 от Директива 2000/31/ЕО услуги тези изисквания следва също така да се прилагат, без да се засяга член 15 от посочената директива, който изключва налагането на тези доставчици на общи задължения за контрол на такава информация и за активно търсене на факти или обстоятелства, които указват на незаконна дейност, без обаче това да се отнася за задълженията за контрол в конкретни случаи, и по-специално без да се засягат разпореждания на национални органи в съответствие с националното право.

Въпросът е следният:

 

Обстоятелствата по делото са обяснени тук.

Документите ще се появят на сайта на съда тук.

Подобно дело С-682/18 тук.

Съд на ЕС: sampling, цитиране, права на продуцентите на звукозаписи

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 29 юли 2019 г. стана известно решението на Съда на ЕС по дело C‑476/17 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия)  в рамките на производство по дело Pelham GmbH,  Moses Pelham,  Martin Haas срещу Ralf Hütter, Florian Schneider-Esleben.

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на разпоредби от Директива 2001/29/ЕО.

Запитването е отправено в рамките на спор на Pelham   с г‑н R. Hütter и г‑н F. Schneider-Esleben   по повод на използване в рамките на записа на музикалното заглавие „Nur mir“, на което композитори са г‑н Pelham и г‑н Haas, а продуцент дружеството Pelham, на ритмичен фрагмент с продължителност около две секунди, взет от записа на музикалната група Kraftwerk, чиито членове са Hütter и др. Hütter и др. твърдят, че Pelham копира в електронен вид извадка (sample) с продължителност около 2 секунди от ритмичен фрагмент на музикалното заглавие „Metall auf Metall“ и я включва чрез последователни повторения в музикалното заглавие „Nur mir“.

Ще става дума за цитирането, предвидено в чл.5 в ограниченията по отношение на носителите на права:

г)      цитати за целите като критика или обзор, при условие че се отнасят до произведение или друг закрилян обект, който вече е предоставен законно на разположение на публиката, и че — освен ако това се окаже невъзможно — е посочен източникът, включително името на автора, и че тяхното използване е в съответствие със справедливата практика и доколкото се изисква от конкретната цел

Преюдициалните въпроси

Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Налице ли е нарушаване на изключителното право на продуцента на звукозаписи на възпроизвеждане на неговия звукозапис, предвидено в член 2, буква в) от Директива 2001/29, в случаите, когато от неговия звукозапис се записват най-кратки откъси от звуци и се прехвърлят в друг звукозапис?

2)      Представлява ли звукозапис, който включва прехвърлени от друг звукозапис най-кратки откъси от звуци, копие от този друг звукозапис по смисъла на член 9, параграф 1, буква б) от Директива 2006/115?

3)      Могат ли държавите членки да предвидят разпоредба, която, подобно на разпоредбата на член 24, параграф 1 от UrhG […], уточнява, че по своята същност обхватът на закрила на изключителното право на продуцента на звукозаписи на възпроизвеждане (член 2, буква в) от Директива 2001/29) и на разпространение (член 9, параграф 1, буква б) от Директива 2006/115) на неговия звукозапис е ограничен по такъв начин, че самостоятелно произведение, което е създадено, като свободно е използван неговият звукозапис, може да се използва без съгласието му?

4)      Използва ли се произведение или друг закрилян обект по смисъла на член 5, параграф 3, буква г) от Директива 2001/29 за целите на цитиране, когато не може да се разпознае, че се използва чуждо произведение или друг чужд закрилян обект?

5)      Оставят ли разпоредбите на правото на Съюза относно правото на възпроизвеждане и правото на разпространение на продуцента на звукозаписи (член 2, буква в) от Директива 2001/29 и член 9, параграф 1, буква б) от Директива 2006/115) и относно изключенията или ограниченията на тези права (член 5, параграфи 2 и 3 от Директива 2001/29 и член 10, параграф 2, първа алинея от Директива 2006/115) свобода на преценка при транспонирането в националното право?

6)      По какъв начин при определянето на обхвата на закрила на изключителното право на продуцента на звукозаписи на възпроизвеждане (член 2, буква в) от Директива 2001/29) и на разпространение (член 9, параграф 1, буква б) от Директива 2006/115) на неговия звукозапис, както и на обхвата на изключенията или ограниченията на тези права (член 5, параграфи 2 и 3 от Директива 2001/29 и член 10, параграф 2, първа алинея от Директива 2006/115) трябва да се вземат предвид основните права, закрепени в [Хартата]?“.

Съдът

Правото на интелектуална собственост трябва да се съизмери с останалите основни права, сред които е и свободата на изкуствата, гарантирана от член 13 от Хартата, която е част от свободата на изразяване, защитена в член 11 от Хартата и член 10, параграф 1 ЕКПЧ [34]

В този контекст следва да се отбележи, че техниката на „изготвяне на извадка“ (sampling), при която ползвателят най-често с помощта на електронно оборудване взема извадка от звукозапис и я използва при създаването на ново произведение, представлява форма на художествена изява, която попада в свободата на изкуствата, защитена от член 13 от Хартата. [35]

Да се приеме обаче, че извадка, взета от звукозапис и използвана в ново произведение в изменен и неразпознаваем по време на слушане вид за целите на собствено художествено творчество, представлява „възпроизвеждане“ на този звукозапис по смисъла на член 2, буква в) от Директива 2001/29, не само би било в разрез с обичайното значение на това понятие в говоримия език по смисъла на съдебната практика,  но и би нарушило изискването за справедлив баланс, припомнено в точка 32 от него.  [37]

Звукозапис, който съдържа музикални извадки, прехвърлени от друг звукозапис, не представлява „копие“ на този друг звукозапис по смисъла на посочената разпоредба, след като не възпроизвежда целия или значителна част от същия.[55]

За свободното използване: самостоятелно произведение, което е създадено чрез използване на чуждо произведение, може да се използва и употребява без разрешението на автора на използваното произведение. Тя уточнява, че такова „право на свободно използване“ само по себе си не представлява дерогация на правото на автора, а по-скоро очертава ограничение, присъщо на обхвата на предоставената с него защита, основаващо се на представата, че културното творчество е немислимо без опора върху предходни достижения на други автори.[56]

Ако въпреки изричната воля на законодателя на Съюза,  на всяка държава членка се позволи да въвежда дерогации от изключителните права на автора по членове 2—4 от Директива 2001/29, извън изключенията и ограниченията, предвидени изчерпателно в член 5 от нея, това би застрашило ефективността на хармонизацията на авторското и сродните му права, осъществена с тази директива, както и преследваната от нея цел за гарантиране на правната сигурност (решение от 13 февруари 2014 г., Svensson и др., C‑466/12, EU:C:2014:76, т. 34 и 35). Действително, от съображение 31 от тази директива изрично следва, че съществуващите различия в изключенията и ограниченията по отношение на някои ограничени действия имат пряко отрицателно въздействие върху функционирането на вътрешния пазар в областта на авторското право и сродните му права и поради това списъкът с изключенията и ограниченията, съдържащ се в член 5 от Директива 2001/29, има за цел да осигури неговото добро функциониране.[63]  Следователно държава членка не може да предвиди в националното си право изключение или ограничение от правото на продуцента на звукозаписи, предвидено в член 2, буква в) от Директива 2001/29, различно от предвидените в член 5 от тази директива. [65]

За обхвата на понятието “цитати” : Що се отнася до обичайното значение на понятието „цитат“ в говоримия език, следва да се отбележи, че основни характеристики на цитата са използването на произведение, или по-общо на извадка от произведение, от ползвател, който не е негов автор, за онагледяване на определено твърдение, в защита на становище или за да се даде възможност за умозрително стълкновение на това произведение с твърденията на въпросния ползвател, като ползвателят на защитено произведение, който възнамерява да се ползва от изключението относно цитатите, при това положение трябва да има за цел да взаимодейства с въпросното произведение, както отбелязва генералният адвокат в точка 64 от своето заключение.  Когато създателят на ново музикално произведение използва звукова извадка (sample), взета от звукозапис и разпознаваема по време на слушането на това ново произведение, в зависимост от обстоятелствата използването на тази звукова извадка може да представлява „цитат“ . Но понятието „цитати“  не обхваща положението, в което е невъзможно да се установи засегнатото от разглеждания цитат произведение.[71-74]

И накрая – по крайно интересния въпрос за взаимодействието на националното и наднационалното право: В това отношение трябва да се припомни, че по силата на принципа на предимство на правото на Съюза, който е основна характеристика на правния ред на Съюза, позоваването от държава членка на норми на националното право, макар и конституционни, не би могло да накърни действието на правото на Съюза на територията на тази държава (решение от 26 февруари 2013 г., Melloni, C‑399/11, EU:C:2013:107, т. 59).

 

Съд на ЕС: отговорност на сайтовете, използване на бутона like

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 29 юли 2019 стана известно решение по дело   C-40/17 Fashion ID GmbH & Co. KG/Verbraucherzentrale NRW eV

Делото се води по преюдициално запитване, отправено от Oberlandesgericht Düsseldorf (Върховен областен съд Дюселдорф, Германия.

Fashion ID GmbH & Co.KG е онлайн търговец, който продава модни артикули. Същият интегрира софтуерна приставка в своя уебсайт:   бутон LIKE на Facebook.     Когато даден ползвател посети уебсайта на Fashion ID, информация за IP адреса на ползвателя/ лични данни се предават на Facebook –  без знанието на посетителя и без значение дали същият има профил в социалната мрежа Фейсбук и дали е натиснал фейсбук бутона LIKE.

Verbraucherzentrale NRW e.V., германско сдружение за защита на потребителите, предявява иск за преустановяване на нарушение срещу Fashion ID на основание, че използването на тази софтуерна приставка води до нарушаване на законодателството за защита на данните.

Сезираният със спора Oberlandesgericht Düsseldorf (Върховен областен съд Дюселдорф, Германия) иска тълкуване на няколко разпоредби от Директива 95/46/ЕО. Запитващата юрисдикция иска първо да се установи дали тази директива допуска национално законодателство, което предоставя процесуална легитимация на сдружение на потребителите да предяви иск като разглеждания в главното производство. По същество основният поставен въпрос е дали Fashion ID трябва да се счита за „администратор“ по отношение на обработването на данни и, при положителен отговор, как точно следва да се изпълняват в такъв случай индивидуалните задължения, наложени с Директива 95/46. Чии законни интереси следва да се вземат предвид при претеглянето на интереси съгласно член 7, буква е) от Директива 95/46? Длъжно ли е Fashion ID да уведоми субектите на данни за обработването? Има ли Fashion ID задължение да получи информираното съгласие на субектите на данни в това отношение?

Съдът

Съдът констатира, че FashionID изглежда не може да отговаря като администратор за обработването на лични данни, което Facebook Ireland извършва,  след като данните са му предадени.

FashionID обаче може да отговаря като администратор съвместно с Facebook Ireland за операциите по събиране на въпросните данни и по тяхното разкриване чрез предаването им на Facebook Ireland.

FashionID е интегрирало такъв бутон на своя уебсайт и с това изглежда се е съгласило, поне мълчаливо, лични данни на посетителите на сайта му да бъдат събирани и разкривани чрез предаване. Така тези операции по обработване явно се извършват в икономически интерес както на FashionID, така и на Facebook Ireland, което като насрещна престация за предоставеното на FashionID предимство получава и съответно може да разполага с тези данни за свои собствени търговски цели.Съдът подчертава, че оператор на уебсайт като Fashion ID,к ойто като (съвместен)администратор отговаря за някои операции по обработване на данни на посетителите на сайта му, например за събирането на данни и предаването им на Facebook Ireland,  трябва да предостави, в момента на събиране на данните, определена информация на тези посетители, като например за самоличността си и за целите на обработването.

Съдът внася  уточнения във връзка с два от шестте предвидени в Директивата случаи на законно обработване на лични данни.

Когато физическо лице е дало съгласието си, Съдът приема, че оператор на уебсайт като Fashion ID трябва да получи това съгласие предварително (само) за операциите, за които отговаря като (съвместен) администратор, а именно за събирането и предаването на данните.

Когато обработването на данни е необходимо за реализацията на законни интереси, Съдът приема, че всеки от администраторите трябва със събирането и предаването на лични данни да преследват законни интереси, за да имат право да извършват тези операции.

прессъобщението на Съда

заключението на Генералния адвокат

Съд на ЕС: решение Spiegel Online за цитиране и възпроизвеждане на защитени обекти

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 29 юли 2019 стана известно решението на Съда на ЕС по дело C‑516/17 с предмет преюдициално запитване  от Bundesgerichtshof (Федералeн върховен съд, Германия)   в рамките на производство по дело Spiegel Online GmbH срещу Volker Beck.

Авторите имат изключително  право да разрешават или забраняват публичното разгласяване на техни произведения по жичен или безжичен път, но от това правило могат да бъдат предвидени  изключения или ограничения, включително по член 5, параграф 3, буква в)  и буква г) от Директива 2001/29:

в)      възпроизвеждане от пресата, разгласяване на обществото (публиката) или предоставяне на разположение на публикувани статии по актуални икономически, политически или религиозни въпроси, или излъчени произведения или други закриляни обекти от същия характер, в случаи когато такова използване не е изрично запазено и доколкото източникът, включително името на автора, е посочен, или използването на произведения или други закриляни обекти във връзка със съобщаването на актуални събития, доколкото е оправдано от преследваната цел за информираност и доколкото източникът, включително името на автора, е посочен, освен ако това се окаже невъзможно;

г)      цитати за целите като критика или обзор, при условие че се отнасят до произведение или друг закрилян обект, който вече е предоставен законно на разположение на публиката, и че — освен ако това се окаже невъзможно — е посочен източникът, включително името на автора, и че тяхното използване е в съответствие със справедливата практика и доколкото се изисква от конкретната цел.

Спорът

Volker Beck е автор на ръкопис по въпросите на наказателната политика.  Ръкописът излиза  като статия в сборник, като издателят е променил заглавието на ръкописа и е съкратил едно изречение в него. Авторът възразява пред издателя и безуспешно изисква от него да упомене изрично това обстоятелство. Като не постига резултат, Beck публикува на собствения си уебсайт ръкописа и статията с бележки, указващи какво според автора е нарушението.

Spiegel Online   публикува статия, в която се твърди, че противно на твърденията на г‑н Beck, основното послание, съдържащо се в ръкописа му, не е било променено от издателя, поради което в продължение на години той е заблуждавал обществеността. Освен тази статия, достъпни за изтегляне чрез хипервръзки са били оригиналните текстове на ръкописа и на публикуваната в сборника статия.

Beck оспорва пред Landgericht (Областен съд, Германия) публикуването на ръкописа и статията на уебсайта на Spiegel Online, което счита за нарушение на авторското право.

Делото достига   Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия), който  решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Оставят ли разпоредбите на правото на Съюза относно изключенията или ограниченията на [авторското право] съгласно член 5, параграф 3 от Директива 2001/29 свобода на преценка при транспонирането им в националното право?

2)      По какъв начин при определянето на обхвата на предвидените в член 5, параграф 3 от Директива 2001/29 изключения или ограничения на изключителното право на авторите на възпроизвеждане (член 2, буква а) от Директива 2001/29) и на публично разгласяване, включително на предоставяне на публично разположение (член 3, параграф 1 от Директива 2001/29) на техни произведения трябва да се вземат предвид основните права, уредени в Хартата на основните права на ЕС?

3)      Могат ли основните права на свобода на информацията (член 11, параграф 1, второ изречение от Хартата на основните права на ЕС) или на свобода на печата (член 11, параграф 2 от Хартата на основните права на ЕС) да обосноват изключения или ограничения на изключителното право на авторите на възпроизвеждане (член 2, буква а) от Директива 2001/29) и на публично разгласяване, включително на предоставяне на публично разположение (член 3, параграф 1 от Директива 2001/29) на техни произведения извън изключенията или ограниченията, предвидени в член 5, параграфи 2 и 3 от Директива 2001/29?

4)      Следва ли предоставянето на публично разположение на произведения, защитени от авторското право, на интернет портала на издателско дружество в областта на периодичния печат да не се счита за съобщаване на актуални събития без разрешението на автора по смисъла на член 5, параграф 3, буква в), втора хипотеза от Директива 2001/29 само поради обстоятелството че за издателското дружество в областта на периодичния печат е било възможно и от него е можело разумно да се изисква преди предоставянето на публично разположение на произведенията на автора да поиска неговото съгласие?

5)      Липсва ли публикуване с цел цитиране по смисъла на член 5, параграф 3, буква г) от Директива 2001/29 в случаите, когато текстът на цитирани произведения или части от него не са включени в новия текст като неделима част от него, например посредством вмъквания или бележки под линия, а чрез хипервръзки в интернет се предоставят на публично разположение като файлове във формат [Portable Document Format (PDF)], самостоятелно достъпни наред с новия текст?

6)      Трябва ли за целите на определянето на момента, от който дадено произведение вече е предоставено законно на публично разположение по смисъла на член 5, параграф 3, буква г) от Директива 2001/29 да се вземе предвид дали произведението вече е било публикувано преди това в конкретната си форма със съгласието на автора?“.

Съдът:

1)      Член 5, параграф 3, буква в), втора хипотеза и буква г) от Директива 2001/29/ЕО  трябва да се тълкуват в смисъл, че не съставляват мерки за пълна хармонизация на обхвата на изключенията и ограниченията  в тях.

2)      Свободата на информация и свободата на печата, закрепени в член 11 от Хартата на основните права на Европейския съюз, не могат да обосноват дерогиране на изключителните права на автора извън изключенията и ограниченията, предвидени в член 5, параграфи 2 и 3 от Директива 2001/29

3)      В рамките на съизмерването, което следва да се направи от националния съд с оглед на всички обстоятелства по съответния случай между изключителните права на автора   и правата на ползвателите на закриляни обекти съгласно дерогиращите разпоредби на член 5, параграф 3, буква в), втора хипотеза и буква г)   националният съд трябва да се основава на тълкуване на въпросните разпоредби, което зачита техния текст  и с  е в пълно съответствие с основните права, гарантирани от Хартата на основните права на Европейския съюз.

4)      Член 5, параграф 3, буква в), втора хипотеза от Директива 2001/29 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национално правило, ограничаващо прилагането на предвиденото в тази разпоредба изключение или ограничение до случаите, в които няма разумна възможност да се поиска предварително разрешение за използване на защитено произведение във връзка със съобщаването на актуални събития.

5)      Член 5, параграф 3, буква г) от Директива 2001/29 трябва да се тълкува в смисъл, че съдържащото се в тази разпоредба понятие „цитати“ обхваща препращането с помощта на хипервръзка към файл, който може да се преглежда самостоятелно.

6)      Член 5, параграф 3, буква г) от Директива 2001/29 трябва да се тълкува в смисъл, че произведението вече е предоставено законно на разположение на публиката, когато в конкретния си вид по-рано е било направено публично достояние с разрешение на притежателя на правото, по силата на принудителна лицензия или на предвидено по закон разрешение.

Много интересни са разсъжденията на Съда по първи въпрос – за транспонирането на изключения,  по пети въпрос – за интерпретацията на понятието “цитати” – включва и препратка към файл, и др.

Съд на ЕС: Данък реклама в Унгария

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Общият съд отмени решение (ЕС) 2017/329 на Комисията от 4 ноември 2016 година относно мярка SA.39235 (2015/C) (ex 2015/NN), приведена в действие от Унгария във връзка с данъчното облагане на оборота от реклама.

През 2015 г. Унгария измени данък „реклама“ без предварително уведомяване на Комисията или разрешение от нейна страна. Данък „реклама“ е дължим върху оборота от публикуване/излъчване на реклами в медиите (напр. в аудио-визуални медийни услуги; в материли за пресата; върху устройства за излагане на външни реклами; върху всеки вид превозно средство или недвижима собственост; в печатни материали и по интернет).  Според ЕК мерките са в нарушение на правото на ЕС.

Унгария, подпомагана от Република Полша, иска от Общия съд  да отмени обжалваното решение. Унгария изтъква три основания:  първото — грешка в правната квалификация на разглежданите мерки като държавни помощи по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, второто — неспазване на задължението за мотивиране и третото — злоупотреба с власт.

Решението

Съгласно член 107, параграф 1 ДФЕС, освен когато е предвидено друго в Договорите, всяка помощ, предоставена от държава членка или чрез ресурси на държава членка, под каквато и да било форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на някои стоки, доколкото засяга търговията между държавите членки, е несъвместима с вътрешния пазар.

В данъчната сфера от това следва, че мярка, с която публичните власти предоставят на някои предприятия представляващо предимство данъчно третиране, което, макар и да не се изразява в прехвърляне на държавни ресурси, поставя получателите в по-благоприятно финансово положение от другите данъчнозадължени лица, съставлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС.

Съществуват обаче данъци, чието естество не е пречка  да има  механизми за   освобождаване от данък, без обаче тези механизми да водят до предоставянето на избирателни предимства.

Комисията не е могла основателно да заключи, че са налице избирателни предимства, произтичащи от данъка върху рекламата, само от прогресивната структура на този нов данък. Комисията не е успяла да докаже в обжалваното решение, че са налице избирателни предимства.