Стана известно решение на Съда на ЕС по дело C‑240/18 P с предмет жалба на  Constantin Film Produktion GmbH, установено в Мюнхен (Германия) срещу Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)  за отмяна  на решение на Общия съд на Европейския съюз от 24 януари 2018 г. по делото Constantin Film Produktion/EUIPO (Fack Ju Göhte) (T‑69/17, непубликувано.

Правна уредба на марката в ЕС: Регламент (ЕО) № 207/2009, след измененията му с Регламент 2015/2424, е отменен и заменен, считано от 1 октомври 2017 г., от Регламент (ЕС) 2017/1001  относно марката на Европейския съюз. Във всеки етап между абсолютните основания за отказ по искане за регистрация  е марките да противоречат на обществения ред и на добрите нрави.

Марката, чиято регистрация е поискана, е словния знак „Fack Ju Göhte“, който впрочем е и заглавие на германска кинокомедия, продуцирана от Constantin Film, която е един от най-големите кинематографични успехи за 2013 г. в Германия. Две продължения на тази кинокомедия са излезли в кинозалите под заглавие „Fack Ju Göhte 2“ и „Fack Ju Göhte 3“ съответно през 2015 г. и 2017 г.

EUIPO отказва регистрация и отхвърля жалбата на основание противоречие с добрите нрави.

Жалбоподателят твърди, че изразите „Fuck“ и „Fuck you“ са загубили своето вулгарно значение в резултат на развитието на езика в обществото. Нямало общ отказ да се регистрират като марки изрази, съдържащи тези думи, което било видно от регистрацията като марки на Европейския съюз на знаци като „Fucking Hell“ и „MACAFUCKER“.

Според него Общият съд неправилно е приел, че не е установено, че съответните потребители, които говорят немски език, няма да бъдат шокирани от заявената марка. По-конкретно големият успех на едноименния филм, както и използването на този филм от Goethe-Institut (Германия) за педагогически цели обаче доказвали, че широката говореща немски език общественост, която в случая съставява съответният кръг потребители, разбира хумористичния характер на заявената марка и изобщо не я счита за шокираща или вулгарна.

EUIPO изтъква, че Общият съд в е взел предвид промяната в смисъла на израза „Fuck you“, обяснявайки, че той можел да се използва и за изразяване на гняв, съпротива или презрение към някого.

EUIPO подчертава още, че целта на изключителното право, предоставено от търговската марка, била да се гарантира ненарушената конкуренция, а не свободата на изразяване  –  докато заглавието на филм служи, за да отличи едно художествено произведение от друго и да опише неговото съдържание, като същевременно е проявление на свободата на изразяване и на художествената свобода. Средният потребител съзнавал тази разлика и следователно нямало непременно да възприеме марките и заглавията на филми по един и същ начин. Поради това дори за потребителите, които познават разглеждания филм, нямало да е възможно да се презюмира, че заявената марка се възприема като „шега“. По-нататък, съответните потребители в настоящия случай били доста по-многобройни от тези, които познават разглеждания филм и които са запознати с „жаргона на младите“.

Има спор и по тежестта на доказване – дали продуцентът трябва да докаже, че марката се възприема акто шега – или EUIPO да докаже, че не е така.

Съдът

39      Що се отнася до посоченото основание за отказ, следва да се отбележи, че тъй като понятието „добри нрави“ не е определено в Регламент № 207/2009, то трябва да се тълкува, като се държи сметка за обичайния му смисъл, както и за контекста, в който по принцип се използва. Както отбелязва генералният адвокат в точка 77 от своето заключение, в обичайния си смисъл това понятие се отнася до ценностите и до основните морални норми, които се спазват от дадено общество в даден момент. Тези ценности и тези норми, които биха могли да еволюират в течение на времето и да варират в пространството, трябва да се определят в зависимост от преобладаващия в това общество социален консенсус в момента на оценката. За целта на това определяне трябва надлежно да се вземе предвид социалният контекст, включително при необходимост, културните, религиозни или философски различия, които са характерни за него, за да се оцени обективно това, което посоченото общество счита в този момент за морално приемливо.

40      Впрочем при прилагането на член 7, параграф 1, буква е) от Регламент № 207/2009 проверката дали знак, чиято регистрация като марка на Европейския съюз е поискана, е в противоречие с добрите нрави, изисква анализ на всички специфични за конкретния случай обстоятелства, за да се определи начинът, по който съответните потребители биха възприели такъв знак в случай на използването му като марка за заявените стоки или услуги.

41      В това отношение, за да попадне съответният знак в приложното поле на член 7, параграф 1, буква е) от Регламент № 207/2009, не е достатъчно същият да се счита за проява на лош вкус. Той трябва към момента на разглеждането да се възприема от съответните потребители като противоречащ на ценностите и на основните морални норми в обществото във вида им, съществуващ към този момент.

42      За да се установи дали това е така, за основа следва да се ползва възприятието на разумна личност със среден праг на чувствителност и толерантност, като се вземат предвид контекстът, в който марката би могла да бъде срещната, както и при необходимост особените обстоятелства, характерни за съответната част от Съюза. Релевантни обстоятелства за тази цел са например законодателните текстове и административните практики, общественото мнение и съответно начинът, по който съответните потребители са реагирали в миналото на този знак или на други сходни знаци, както и всеки друг елемент, който би могъл да позволи да се оцени възприятието на тези потребители.

43      Проверката, която следва да се извърши по този начин, не може да се ограничи до абстрактна преценка на заявената марка или дори на някои нейни компоненти, а трябва да се установи особено когато заявителят се е позовал на обстоятелства, които могат да поставят под съмнение факта, че марката се възприема от съответните потребители като противоречаща на добрите нрави, че използването на посочената марка в конкретния и актуален социален контекст действително би било възприето от тези потребители като противоречащо на ценностите и на основните морални норми на обществото.

44      Именно с оглед на тези принципи следва да се разгледа по същество първото основание, изведено от неправилно тълкуване и прилагане от Общия съд на член 7, параграф 1, буква е) от Регламент № 207/2009.

45      В настоящия случай е безспорно, както констатира Общият съд в точки 14 и 17 от обжалваното съдебно решение, потвърждавайки в това отношение преценката на апелативния състав, че съответният кръг потребители е съставен от широката общественост немскоговорящи потребители в Европейския съюз, а именно в частност тези в Германия и Австрия.

46      Що се отнася до възприемането на заявената марка от тези потребители, Общият съд отбелязва в точка 18 от обжалваното съдебно решение, че посочените потребители ще оприличат тази марка на английския израз „Fuck you“, към който е добавено фамилното име Goethe, всичко това написано с различен правопис, произтичащ от фонетичното препредаване на тези думи на немски език. Макар в първото си значение английският израз „Fuck you“ да притежавал сексуална конотация и да носел отпечатък на вулгарност, той се използвал и в различен контекст за изразяване на гняв, съпротива или презрение към някого. Същевременно дори в тази хипотеза този израз оставал не по-малко вулгарен по естеството си и фактът, че е добавен елементът „Göhte“ в края на разглеждания знак, въпреки че не позволявал да се идентифицира до кого са „адресирани“ думите, от които се състои началото на посочения знак, не можел да смекчи тяхната вулгарност.

47      В точка 19 от обжалваното съдебно решение Общият съд добавя, че обратно на твърдяното от жалбоподателя, обстоятелството, че филмът Fack Ju Göhte е бил гледан от няколко милиона души при излизането му в кинозалите, не означава, че съответният кръг потребители няма да бъде шокиран от заявената марка.

48      От това той прави извода, в точка 20 от обжалваното съдебно решение, че при тези условия трябва да се приеме, че апелативният състав правилно е преценил, че английския израз „Fuck you“ и оттам — заявената марка в нейната цялост са вулгарни по естеството си и че могат да шокират съответните потребители. При това положение той правилно бил заключил, че на заявената марка е трябвало да бъде отказана регистрация на основание член 7, параграф 1, буква е) от Регламент № 207/2009.

49      В това отношение трябва да се констатира, че осъщественият от Общия съд контрол не отговаря на стандартите по член 7, параграф 1, буква е) от Регламент № 207/2009, изложени в точки 39—43 от настоящото решение.

50      Всъщност предвид социалния контекст и елементите, на които се позовава в това отношение жалбоподателят, и в частност на факта, че словният знак „Fack Ju Göhte“ съответства, както отбелязва Общият съд в точки 2 и 19 от обжалваното съдебно решение, на заглавието на германска кинокомедия, продуцирана от жалбоподателя, която е била един от най-големите кинематографични успехи на 2013 г. в Германия и е била гледана от няколко милиона души при излизането ѝ по кината, Общият съд, за да установи в достатъчна степен, че заявената марка се възприема от широката общественост, говореща немски език, като противоречаща на добрите нрави, не е можело да се ограничава до абстрактна преценка на тази марка и на английския израз, на който се оприличава от тази общественост първата част от същия.

51      Така обстоятелството, че самата марка е трябвало да бъде разгледана, не означава, че при това разглеждане е могло да не се вземат предвид елементите от контекста, които биха могли да хвърлят светлина върху начина, по който съответните потребители възприемат посочената марка.

52      Както отбелязва генералният адвокат в точка 94 от заключението си, сред тези елементи са например големият успех на посочената едноименна комедия сред широката общественост, говореща немски език, и обстоятелството, че нейното заглавие, изглежда, не е породило разногласия, както и фактът, че достъпът на младата публика до него е бил разрешен и че Goethe-Institut — културният институт на Федерална република Германия, развиващ дейност в световен мащаб — една от задачите на който е да насърчава изучаването на немски език, си служи с него за педагогически цели.

53      Доколкото тези елементи могат a priori да представляват индиция, че въпреки оприличаването на първата част от заявената марка на английския израз „Fuck you“ широката общественост, говореща немски език, не възприема словния знак „Fack Ju Göhte“ като морално неприемлив, Общият съд, за да направи извод за несъвместимостта на този знак с добрите нрави, не е следвало да се основава само на вътрешноприсъщата вулгарност на този английски израз, без да разглежда посочените елементи и без да излага по категоричен начин причините, поради които приема, въпреки тях, че широката общественост, говореща немски език, възприема посочения знак като противоречащ на ценностите и на основните морални норми в обществото, когато същият се използва като марка.

54      Не са достатъчни в частност за тези изисквания за контрол и мотивиране прости твърдения като това, фигуриращо в точка 19 от обжалваното съдебно решение, възпроизведено в точка 47 от настоящото решение, или това, фигуриращо в точка 30 от обжалваното съдебно решение, според което не било установено, че по повод на дейностите, по време на които съответните потребители биха могли да се сблъскат със заявената марка, тези потребители разпознават в тази марка заглавието на успешен филм и възприемат посочената марка като „шега“.

55      Що се отнася по-специално до последното твърдение, важно е да се отбележи, от една страна, че в обжалваното съдебно решение Общият съд е трябвало да се увери, че EUIPO не е нарушила член 76, параграф 1 от Регламент № 207/2009, който в рамките на процедура във връзка с абсолютни основания за отказ налага на последния да разгледа служебно фактите и да установи в достатъчна степен наличието на такива основания. От друга страна, необходимостта да се разгледат елементи от контекста като тези, описани в точка 52 от настоящото решение, за целите на конкретното оценяване на начина, по който съответните потребители възприемат заявената марка, изобщо не е обусловена от установяването на факта, че тези потребители разпознават в тази марка заглавието на едноименната комедия или че възприемат посочената марка като „шега“, като липсата на тези две обстоятелства освен това не позволява да се установи накърняване на добрите нрави.

56      Накрая, следва да се добави още, че противно на констатираното от Общия съд в точка 29 от обжалваното съдебно решение, според която „в областта на изкуството, културата и литературата съществува постоянна загриженост за запазване на свободата на изразяване, която не съществува в областта на марките“, свободата на изразяване на мнение, закрепена в член 11 от Хартата на основните права на Европейския съюз, трябва да се вземе предвид, както EUIPO признава в съдебното заседание и както посочва генералният адвокат в точки 47—57 от заключението си, при прилагането на член 7, параграф 1, буква е) от Регламент № 207/2009. В подкрепа на този извод впрочем е както съображение 21 от Регламент 2015/2424, с който е изменен Регламент № 207/2009, така и съображение 21 от Регламент 2017/1001, които подчертават изрично необходимостта от прилагане на тези регламенти по начин, който гарантира пълното зачитане на основните права и свободи, и по-специално свободата на изразяване.

57      От всички изложени по-горе съображения следва, че тълкуването и прилагането на член 7, параграф 1, буква е) от Регламент № 207/2009, направени от Общия съд в обжалваното съдебно решение, са опорочени от грешки при прилагане на правото, които сами по себе си са достатъчни, за да се уважи първото основание за обжалване, без да е необходимо да се разглеждат останалите доводи, изтъкнати от жалбоподателя в подкрепа на това основание.

58      Следователно обжалваното съдебно решение трябва да се отмени, без да е необходимо да се разглеждат второто и третото основание за обжалване.

 

В края на миналата година Съдът на ЕС е публикувал решение по делото  C‑683/17 Cofemel — Sociedade de Vestuário SA срещу G-Star Raw CV относно закрилата на произведенията на приложното изкуство, в частност на дизайнерски произведения.

Cofemel и G‑Star са две дружества, извършващи дейност в сектора на проектирането, производството и търговията с облекла. Ищецът  G‑Star иска закрила за:

• „моделите […] суитшърти и тениски […], [включващи] различни елементи в изработката си, по-специално щампованото изображение на предницата на суитшърта, комбинация от цветове, местоположение на поставянето на джоб на корема и наставките на джоба […]“ и
• „[м]одел[а] [дънкови панталони,] [характеризиращ се с] начина, по който всяка от частите на различните три модела е скроена и монтирана. Използвайки части с различна дължина и форми, се създава крачол с […] 3-измерен ефект (3D), подгънат отвътре и назад и обхващащ крака на потребителя (ефект отвертка). Други елементи, които допринасят за „ефекта отвертка“, са стреличките („darts“), включени в модела на коляното по една за всеки крачол“.

Cofemel изтъква в защита по-специално че посочените модели облекла не могат да се квалифицират като „произведения“, ползващи се с авторскоправна закрила.

Преюдициалните въпроси

• Допуска ли тълкуването на член 2, буква a) от Директива 2001/29/ЕО , направено от СЕС, национално законодателство  да предоставя закрила на авторското право на произведенията на приложните изкуства, индустриалните дизайни и модели или дизайнерските произведения, които, надхвърляйки полезната цел, за която служат, пораждат собствен визуален ефект, който е забележителен от естетическа гледна точка, като оригиналността е основният критерий за предоставяне на закрила на авторските права?
• Допуска ли тълкуването на член 2, буква a) от Директива 2001/29/ЕО, направено от СЕС, национално законодателство да предоставя закрила на авторското право на произведенията на приложните изкуства, индустриалните дизайни и модели или дизайнерските произведения, ако в светлината на особено взискателна преценка относно художествения им характер и предвид преобладаващите тенденции в културните и институционални среди заслужават да бъдат квалифицирани като „художествено творение“ или „произведение на изкуството“?

 

Генералният адвокат:

Правната закрила на произведенията на приложното изкуство на практика съществува оттогава, откогато съществува и закрилата на интелектуалната собственост като цяло. Тя обаче все още трудно намира мястото си в системата на правото върху интелектуалната собственост. Последната обхваща три основни области: закрилата на изобретенията с патентното право, закрилата на интелектуалните творения с авторското право и закрилата на репутацията с правото върху търговските марки. Предвид декоративния си и същевременно утилитарен характер и своето толкова художествено, колкото и промишлено предназначение обектите на приложното изкуство подлежат на тези три форми на закрила, без обаче да отговарят напълно на целите и механизмите на нито една от тях. Макар да са разработени режими на закрила sui generis, по-специално в Европа, тази закрила така и не успява да си извоюва изключителен статус: тя винаги може да се кумулира с други видове закрила.

Закрилата на промишлените дизайни с авторското право създава по-специално два вида опасности: инфлацията на закрилата на авторското право и пречката пред свободната стопанска конкуренция. По тази причина в много правни системи са разработени механизми, предназначени да запазят закрилата на авторското право само за промишлените дизайни с висока художествена стойност.

Струва ми се обаче, че   характеристики, като „специфична композиция, основана на форми, цветове, думи и цифри“, „комбинация от цветове“, „разположението на джобовете на корема“ или още „кройка[…] чрез монтаж на трите част[и]“, в чието възпроизвеждане е обвинен Cofemel, следва да се анализират като идеи, които могат да бъдат изразявани по различни начини, и дори като функционални решения, и не следва да бъдат обхванати от закрилата на авторското право.

Според Генералния адвокат правото на ЕС не допуска промишлените дизайни да се ползват със закрила на авторското право само при условие че са с подчертан художествен характер, надхвърлящ онзи, който обикновено се изисква за други категории произведения.

Съдът:

Законодателят на Съюза е избрал система, съгласно която закрилата, предоставена на промишлените дизайни, и закрилата, осигурявана от авторското право, не се изключват взаимно. Трябва да се провери дали модели могат да се квалифицират като произведения.

Закрилата на промишлените дизайни, от една страна, и закрилата, осигурявана от авторското право, от друга страна, преследват коренно различни цели и се уреждат от отделни режими. Всъщност закрилата на промишлените дизайни цели защитата на обекти, които, макар да са нови и индивидуализирани, имат утилитарен характер и са предвидени за масово производство. Освен това тази закрила е предназначена да се прилага за ограничен, но достатъчен срок, за да даде възможност да се постигне възвръщаемост на инвестициите, необходими за създаването и производството на тези обекти, без обаче да възпрепятства прекомерно конкуренцията. От своя страна закрилата във връзка с авторското право, чиято продължителност е значително по-голяма, се прилага само за обектите, които заслужават да бъдат квалифицирани като произведения. 50

Но обстоятелството, че модели като разглежданите в главното производство модели облекла пораждат, надхвърляйки полезната цел, за която служат, собствен визуален ефект, който е забележителен от естетическа гледна точка, не може да обоснове квалифицирането на такива модели като  произведения  по смисъла на Директива 2001/29. 55

Следователно Директива 2001/29  не допуска дадено национално законодателство да предоставя авторскоправна закрила на модели като разглежданите в главното производство модели облекла, тъй като, надхвърляйки полезната цел, за която служат, те пораждат собствен визуален ефект, който е забележителен от естетическа гледна точка.