Той не просто е част от линията Мустанг, с 4 врати, възможност за мотори на двете оси и изцяло електрически. Той е Мустанг – бърз, мощен, като го видиш, го поискваш.
Официалното представяне на модела е през ноември 2019г. – в едни отминали времена на автомобилни изложения, точно преди изложението в Лос Анжелос и точно до дизайн студиото на Тесла в Хоторн („Съвпадение!“ – казва с усмивка Бил Форд). Но всъщност изглежда, че Форд искат да направят наистина желана електрическа кола – да продават мечта, така както правят Тесла.
И тук започва приказката – имало едно време една електрическа кола от една голяма компания: Форд Фокус. Тя била функционална, но не предизвиквала истински интерес, създали я само за да отговори на регулаторните изисквания. Резултатът бил, че за около 10 години от голямата компания продали само около 10 000 бройки. През 2017г. обаче в компанията настъпва промяна – появил се нов изпълнителен директор, който най-общо попитал: „Защо да не направим кола, която хората да искат да купят?“
И така, през следващите две години от Форд започнали да говорят за бъдещия модел – „вдъхновен е от Мустанг, а пробегът ще е цели 300 мили (483км)“. Трябвало да стане истински Мустанг със съответния дизайн и задвижване. Накрая се спрели и на име – Mach-E.
Резултатът? – SUV със стандартно задвижване от задната ос, с възможност за втори мотор и пълно задвижване, два пакета батерии (75,7кВч или 98,8кВч), максимална мощност 459к.с., ускорение под 4 секунди и максимална скорост от 200км/ч при спортната версия.
Как ви звучи? Сега и по-конкретно.
Пробег
Пробегът според ЕРА е между 210 и 300 мили в зависимост от батериите и моторите. Всеки модел има и възможност за бързо зареждане. От Форд казват, че ще имат най-голямата верига за бързо зареждане, по-голяма от тази на Тесла със 12 000 зарядни станции и общо 35 000 места за зареждане в Щатите и някои части от Канада.
Стандартно всеки Мак-И идва с мобилно зарядно, което може да зареди до 80 процента от капацитета на батерията за една нощ при 240 волта. Зарядна станция на Форд може да бъде поръчана онлайн и инсталирана от сертифициран електротехник. Станцията би осигурила 32 мили на час, за да се зареди батерията през нощта. Стандартното зарядно осигурява 22 мили на час.
От Форд казват, че с по-големия пакет батерии и задно задвижване пробегът би бил 300 мили (483км). Ако задвижването е с два мотора, тоест за двете оси, пробегът е изчислен на 210 мили (338км). Има разлика между различните модели и оборудването им, така че е трудно да се каже как ще се представи колата.
Интериор
Батерията е разположена под колата, което позволява максимално пространство за петте места, както и за товар. За разлика от външния вид интериорът има малко общо с оригиналния Мустанг – има голям вертикално поставен екран (15,5 инча или 39см), който се управлява чрез докосване. Може да регулирате осветлението в салона, да си проверите пощата през Интернет точката в колата. Има подгряване на предните седалки и на волана, стъклен покрив. Предният багажник е направен от пластмаса и има канал, така че може лесно да бъде измит.
Задният багажник може да се увеличи двойно, тъй като седалките се сгъват.
Операционната система е SYNC 4 на Форд и ще получава подобрения по въздуха. Може да съхранява персонализирани профили на 3 шофьори и един гост – в момента, в който ви „разпознае“, ще нагласи седалките, огледалата, осветлението, радиото спрямо вашите предпочитания.
Внимавайте! – може да ви разпознае по телефона и да отключи колата, без да се налага да изваждате ключ или телефон. А ако случайно ви е паднала батерията, има вариант с въвеждане на код през екрана, след което може да заредите телефона, без да се налага да търсите кабели за това – има безжично зареждане:
Обявените варианти на модела са 5:
Select: цена 44 995 долара
Premium: цена 51 700 долара
California Route 1: цена 53 500 долара
GT: цена 61 600 долара
First Edition: цена 61 000 долара
Базовият модел Select има стандартно задно задвижване, може да му се добави мотор и за предната ос, има по-малка батерия (осигурява пробег от 230 мили или 370км) и 18-инчови колела.
Моделът Premium има 19-инчови колела и версия със стандартен пробег (230 мили) или удължен пробег (300 мили).
California Route 1 има по-голяма батерия (с пробег, който се очаква да стигне 300 мили според ЕРА), но предлага само задно задвижване. Ускорението при този модел ще е между 5,5 и 6,5 секунди.
GT e с 20-инчови колела и ускорение под 4 секунди. Моторите са с най-голяма мощност – 342 кВ или 459к.с. Пробегът е 250 мили (402км).
Другите модели имат мощност от 190 до 248кВ (между 255 и 332 к.с.) в зависимост от броя мотори. Всички спецификации са прогнозни.
Ford отварят лист за резервации по време на представянето, което се излъчва на живо, с депозит от 500 долара. Петият модел, който предлагат, е специална версия първо издание. Твърдят, че се е разпродал за 10 дни, макар че компанията не казва колко са планираните за производство бройки.
Във връзка с пандемията от Форд са казали, че е имало промяна в поръчките и откази в началото на март. После нещата са тръгнали, както преди. Не са уточнили дали отново всичко е разпродадено, но смятат всичко да върви по план, въпреки че „ситуацията е динамична“. Очаква се в края на май да кажат окончателни дати, на които резервациите ще се превърнат в поръчки, а доставките ще започнат в края на 2020г.
Първото издание и Премиум версията ще са първите произведени. Планът е да започнат продажби през 2020г. в САЩ. Select и Route 1 ще се появят в началото на 2021г., а GT се очаква да се появи през пролетта на 2021г.
От Форд не са казали колко е очакваното производство, но според анализатори продажбите може да са между 30 000 и 60 000 бройки. Смята се, че голяма част от ранното производство може да отиде за Европейския съюз, предвид новите, по-строги правила за въглеродните емисии. За да избегнат глоби, производителите трябва да продават повече коли с нулеви емисии. В Америка вероятно първите бройки ще са в Калифорния – отново заради законовите мерки там. Интересно, че родният щат на Форд Мичиган не е от тези, които предлагат добри условия за покупка на електромобили. Дали новият Мустанг ще промени нещо при купувачите? Приказката продължава!
А ако случайно имате Форд или друга кола, която се нуждае от резервни части, проверете дали ги има първо на уебсайта Avtochastionline24.bg.
се е разпрострял по крайбрежието на Адриатическо море, а разстоянието до столицата Тирана е по-малко от 40 км. Със своите 250 хиляди жители той е втория по големина град в страната. Основан е през 7-ми век преди новата ера и има богато историческо минало, за което свидетелстват експонатите в Археологическия музей, останките от амфитеатъра и от градските укрепления. През 14-ти век Дурес е бил столица на малкото по територия княжество Албания.
Поглед от главния кей към крайбрежната зона на Дурес
Историческата централна част на албанския град Дурес
Останки от амфитеатъра в Дурес, който е изграден в началото на 2-ри век от н. е.
Вечерна разходка по крайбрежната алея на град Дурес
Пренощувахме в хотел на крайбрежната алея срещу главния кей, а на сутринта отделихме достатъчно време на
Археологическия музей
за да разгледаме множеството артефакти от времето на илирите, елините и римляните.
Археологическият музей в Дурeс съхранява множество артефакти от античността
През средновековието в продължение на десетилетия Дурес е в състава на България и тогава се нарича Драч. През този период значителна част от територията на днешна Албания е част от Българската държава. И днес в някои източни албански села живеят българи.
Тирана
е основана като град в началото на 17-ти век. Тя е столица на Албания от 20-те години на миналия век. През последното столетие тук се развива бързо индустрията и населението нараства от 10 хиляди до 700 хиляди души.
Тирана е център на политическия живот, на науката и културата в Албания. Сред основните забележителности в града бих посочил централния площад Скендербег с паметника на този национален герой, националния исторически музей, джамията на Етем бей, часовниковата кула, катедрала, черква, университета, археологическия музей и чудесния парк. Доста стари жилищни блокове от времето на социализма са боядисани в различни цветове, което ги прави приятни на външен вид. Автомобилният трафик е натоварен и шофирането през централната част на Тирана не е от най-лесните.
Авторът на централния площад Скендербег в албанската столица Тирана
В историческия музей на столицата Тирана
В албанската столица Тирана има доста нови сгради и градът е обновен в значителна степен
Из централната част на Тирана
Този ресторант е разположен до градския парк на Тирана
Пропуснахме останките от античната Аполония и старинния град Берат поради две причини. Първата е, че времето не ни стигаше за да разгледаме всичко, а втората причина е, че тези две места бях опознал добре при пътуването ми из Албания през 2008 година.
Ретро-спомен от
Аполония,
2008 година.
Градът е основан от гръцки преселници през 6-ти век преди новата ера и носи името на бог Аполон. Развива се бързо като икономически център, забогатява от търговията с роби и започва да сече собствени монети. След завладяването й от римляните през 229 година преди н.е. Аполония става културен център със собствена философска школа. За съжаление останките от античността не са много и не можаха да ме впечатлят. Разположеният на територията на археологическия комплекс византийски манастир има по-внушителен вид.
Останки от административния център на Аполония, снимка от 2008 година
Останки от малък амфитеатър в Аполония, снимка от 2008 година
Византийският манастир е на територията на археологическия комплекс, снимка от 2008 година
Ретро-спомен от
Берат,
2008 година.
Градът е включен в списъците на ЮНЕСКО за световното културно наследство. Характерен е с разположените по хълмовете белоснежни къщи с покриви от турски керемиди и калдъръмените си улици. Този си вид Берат добива през 18-ти и 19-ти век, когато става занаятчийски център. Майсторите дърворезбари от града са едни от най-добрите на територията на Османската империя.
Град Берат. Дървеният иконостас от 16-ти век в черквата Успение Богородично е дело на най-прочутия албански майстор-зограф Онуфри. Снимка от 2008 година.
Пътувайки през 2008 година от Аполония към Берат на едно кръстовище нямаше табели за посоките и спрях да питам човек, който стоеше до нещо като автобусна спирка. Показах му на картата града, а той ми посочи кой път да хвана. После на същата карта ми показа градче, малко преди Берат. Пътувал за там и ме попита може ли да го закарам. Качих го и се запознахме, казваше се Сами. Като стигнахме неговото място спряхме пред едно кафе и той ми предложи да ме почерпи. Обясних му, че се стъмва, пътят е с много дупки и бързам да стигна Берат. Човекът ме попита къде ще спя там. Притесних се да му обясня, че нощувам в автомобила, взех туристическия си пътеводител и му посочих най-евтиния хотел. Сами погледна написаното, каза че познава собственика Томи и ще ме заведе до там. Добре, продължихме и вече по тъмно спряхме пред хотела в историческата част на града. Избрах си стая за 15 евро, настаних се и слязох долу, където Сами и Томи си приказваха. Предложих да ги почерпя, но Сами каза, че трябва да си върви и стана. Попитах го автобус ли ще вземе, а той отговори че няма такъв, до града му са „само“ 13 километра и ще се прибере пеша. Не му предложих да го закарам защото пътят беше ужасно разбит, с много дупки и в тъмнината рискувах да си счупя автомобила. Разделихме се като приятели и Сами тръгна в тъмното. Той знаеше само десетина думи на английски и още толкова на руски, но се разбирахме през цялото време. Останах дълбоко впечатлен от този човек, който дойде с мен да ми покаже търсенето място и после си тръгна пеша за в къщи в тъмнината.
Вечерен поглед към един от кварталите в Берат, снимка от 2008 година
На територията на днешен Берат е съществувало антично селище, над което гърците издигат крепост през 3-ти век преди н. е. По-късно византийците я разширяват, укрепват и заедно с това изграждат много черкви в града. През средновековието в продължение на десетилетия Берат е в състава на Българската държава. Счита се, че градът съхранява част от средновековното българско културно наследство. В средата на 14-ти век Сърбия завладява Берат и го преименува на Белиград. Един век по-късно градът е вече в състава на Османската империя, а от началото на 18-ти век се развива бързо като занаятчийски център.
Поглед към крепостта, разположена на хълм над Берат, снимка от 2008 година
Средновековна черква на територията на крепостта в Берат, снимка от 2008 година
Сред основните забележителности в Берат мога да посоча: Музея на майстора-иконописец от 16-ти век Онуфри; Етнографския музей; множество средновековни черкви; няколко джамии от османския период; сводестия каменен мост над реката.
Етнографският музей е разположен в голяма къща от 18-ти век, снимка от 2008 година
Белоснежните къщи с множество прозорци са характерни за Берат, снимка от 2008 година
Край на ретро-спомените от 2008 година.
Вльора
е втория по големина пристанищен град в Албания, след Дурес. През средновековието се е наричал Авлона и Валона, каквото е и името му на италиански. През ноември 1912 година тук е обявена независимостта на Албания от Османската империя. След Втората световна война близо до Вльора се е намирала военноморска база на Съветския съюз, която е закрита през 1961 година, а намиращите се там 4 съветски подводници са задържани от албанското правителство.
В последните години Вльора се е оформил като голям курортен център с множество хотели и заведения за хранене край плажната ивица. В един от тези хотели на морския бряг пренощувахме и ние. Сред основните забележителности тук мога да посоча музея на националната независимост, историческия и етнографския музеи, паметникът на независимостта и старата джамия Мурадие в центъра на града.
Вечерната разходка из град Вльора беше приятна защото се усещаше нощния дух на този курортен град
Приятелката ми Веселка в курортната зона на град Вльора
Ретро-спомен от град Вльора: тук съм в Музея на националната независимост през 2008 година
Край голямата плажна ивица на Вльора са изградени множество нови хотели
Южна Албания
Пътят от град Вльора на юг преминава през планинския Национален парк Логара и няколко градчета с приятни плажове на Йонийско море.
Превалът Логара
е на височина 1025 м. над морското равнище. Наоколо се виждат борови гори и хвойнови дървата. Изгледът към спускащите се към морето планински склонове е впечатляващ.
Панорамен поглед от превала Логара към спускащите се към морето планински склонове
Отклонения от главния път водят към няколко
малки пясъчни плажа като Палас и Дримадес
Разходихме се край плажа на Дерми, докато самото градче е високо в планината.
Над южноалбанското градче Дерми се извисява манастир с черквата „Света Богородица Панагия“
Плажната ивица на Дерми е покрита с едър пясък
Не пропуснахме разположеното високо над морето градче с каменни къщи Вуно, чиято крайморска част с два плажа се нарича Яла.
Вуно е разположено в планината високо над морския бряг и е характерно с каменните си къщи
Крайбрежната курортна част под градчето Вуно се нарича Яла. Тук край двата плажа са изградени малки хотели.
Химара
е крайморско градче в Южна Албания с пет хиляди жители. Старата историческа част се намира на хълм над морето. Каменните сгради са полуразрушени, но разходката по тесните калдъръмени улички е романтична и запомняща се. Една от средновековните черкви е сравнително добре запазена, включително стенописите вътре. Няколко от старинните каменни къщи са реставрирани и в тях живеят хора. Красиви са панорамните гледки към морето и към съседната дълбока долина.
Разходка из старата историческа част на град Химара
В средновековна черква в историческата част на Химара са запазени стенописите
Тази старинна каменна къща в историческата част на Химара е добре подържана и в нея живеят хора
Централната туристическа част на Химара е застроена с хотели. Пешеходната крайбрежна алея е приятна за разходка. Там си пихме спокойно кафето до малък кей. И трите плажа на града са покрити с едър пясък. В Химара живеят много гърци.
Поглед от кея към централната туристическа част на град Химара, която е застроена с хотели. В многото крайбрежни заведения човек може да се отпусне на чаша кафе.
Природата в южната част на Албания
не е така впечатляваща както планините на север. Преобладава скалисто крайбрежие с малки плажове на Йонийско море. На няколко места видяхме и по-дълги плажни ивици. Често се отбивахме от главния път за да разглеждаме самите плажове, някои от които оставаха почти незастроени.
По албанското крайбрежие на Йонийско море могат да се видят и дълги плажни ивици, някои от които са почти незастроени
Тази крепост от османско време се издига над малък остров близо до брега
В южната част на Албания най много ни харесаха малките плажове, които изглеждаха съвсем спокойни
Лежащият край Йонийско море град
Саранда
е може би най-романтичния морски курорт в Албания. Неговата централна част се извива под формата на подкова около дълбок залив и като разположение може да се направи далечна аналогия с френския град Кан. Новите хотели са десетки и са накацали по хълмовете над залива.
Пристигайки в града привечер първата ни задача беше да си намерим хотел като избрахме стая с изглед към пристанището и залива. Вечеряхме в таверна и хапнахме морска храна приготвена по гръцки.
На следващия ден започна силна буря и от хотелската стая наблюдавахме големите вълни в морето. Пристигащ кораб с туристи дълго време не можа да бъде привързан към кея поради силното вълнение. Едва след като вятърът поутихна успях с бърз ход под дъжда да обиколя централната част на Саранда. Между града и близкия гръцки остров Корфу пътуват туристически кораби, както и ферибот.
Вечерен поглед към пристанището и залива на град Саранда, южна Албания
Поглед под дъжда към брега и крайбрежната алея на град Саранда
Средновековните руини говорят за богатото историческо минало на Саранда
е най-добре запазения античен и средновековен град на територията на Албания. Разположените на полуостров останки са включени в списъка на ЮНЕСКО за световното културно наследство през 1992 година. Няколко века преди новата ера тук е създаден гръцки град, който се е оформил като икономически и културен център. През този период е изграден и внушителен амфитеатър. След превземането му от римляните Бутринт е доукрепен с обграждащи го стени и продължава да се развива. Изградени са нови храмове, термални бани, фонтани, канализация, форум (градски площад и център на обществения живот), частни вили. Амфитеатърът е преустроен в римски стил и е побирал 2500 зрители. През византийския период градът става епископско селище. Построени са голямата базилика, баптистерия (място за покръстване) и нови сгради. За развитието на този град е способствал фактът, че полуостровът е добре защитен. Девет десети от него са обградени от водите на морето, от езерото Бутринт и от река Павла. Здравите крепостни стени са го предпазвали от завоеватели. На най-високата част, където някога е бил гръцкия акропол, сега има по-нов замък, в чиито подземия се съхраняват музейни артефакти.
Гръцкият амфитеатър в Бутринт е доста добре съхранен
На най-високата част, където някога е бил гръцкия акропол, сега има новоизграден замък, в чиито подземия се съхраняват музейни артефакти
Тук съм сред останките от византийската базилика в Бутринт, която е построена през 6-ти век от н. е.
Останки от римски жилищни сгради в Бутринт
Венецианската кула в Бутринт е изградена през 15-ти век
Ксамил
е приятен курортен град в най-южната част на Албания. Десетки хотели, ресторанти и кафета са разпръснати около няколко заливчета на Йонийско море. Десетина на брой са малките плажове покрити с фин бял пясък. Близо до брега има три острова, до които може да се стигне с лодка или с плуване. Ксамил е мястото, където с удоволствие бих прекарал 3-4 дни за да се пека на плажа и да плувам в топлата морска вода.
Панорамен поглед към един от заливите на Ксамил с множество хотели на брега
Този малък плаж в Ксамил е покрит с фин бял пясък, а срещу него се вижда един от трите острова
Поглед към още един малък плаж в Ксамил и към хотел Маджестик на хълма в далечината
Изворът „Синьото око“
е едно от най-впечатляващите творения на природата в южната част на Албания. Водата извира от земните недра и поставя началото на река Бистрица. Проучен е до дълбочина 50 метра и не е известно колко надолу под земната повърхност е началото. Най-вероятно това е подземна река, която на това място излиза вертикално нагоре. Мястото, където достига повърхността има тюркоазено син цвят и наподобява човешко око със зеница. Оттук идва и името – „Синьото око“. Цветовете му преливат от светло синьо до тъмно синьо.
Над извора е направена дървена наблюдателна площадка за туристите, а над него са надвесени клоните на многолетен дъб. До „Синьото око“ се стига по двукилометрово отклонение от пътя между Саранда и Аргирокастро.
Изворът „Синьото око“ и малката наблюдателна площадка над него
Неописуемо е чувството когато наблюдаваш извиращата вода и преливащите цветове от светло синьо до тъмно синьо
Аргирокастро
е старинен град в Южна Албания, характерен със своите каменни къщи в традиционен стил. Включен е в списъците на ЮНЕСКО за световното културно наследство. Името се превежда от гръцки като „Сребърна крепост“. Счита се, че първи гърците са заселили това място пет столетия преди новата ера. Византийците изграждат крепост, която е оформена в днешния й вид от османските турци. Приятна е разходката по калдъръмените улици и край каменните къщи с покриви от плоски камъни.
Панорамен поглед към историческата част на Аргирокастро
Пристигнахме в Аргирокастро на свечеряване, избрахме си малък хотел, а след това се разходихме из историческата част и хапнахме в традиционно албанско ресторантче.
Вечерна разходка из старата част на Аргирокастро. Над къщата в дясно се виждат осветените стени на крепостта.
На следващия ден разгледахме старинната къща Зекате, етнографския музей и крепостта с музея.
Триетажната къща Зекате е на два века и в нея може да се види какъв е бил бита на богатите семейства. Най-красива е стаята за гости, но там снимането беше забранено.
Къщата Зекате е на два века и впечатлява със своето архитектурно оформление, както и с подредбата на стаите в нея
Етнографският музей съдържа множество експонати, отразяващи живота на местното население в миналото.
Приятелката ми Веселка в Етнографския музей на Аргирокастро
В крепостта е струпано голямо количество оръжия, предимно от Втората световна война. В музея има доста артефакти от времето на социализма, там могат да се видят и множество затворнически килии. В двора на крепостта като експонат стои американски шпионски самолет, който през 1957 година е прехванат от албански изтребители и приземен.
Поглед от крепостта към централните търговски улици в Аргирокастро
Най-известната личност родом от Аргирокастро е световно известният албанският писател Исмаил Кадере. Тук е роден и политика Енвер Ходжа, който през Втората световна война е сред ръководителите на антинацистката съпротива, а после стои начело на държавното и партийно управление в Албания до 1985 година.
Традиционни каменни къщи в Аргирокастро
В три часа след обяд приключихме с обиколката на Аргирокастро и потеглихме към България през Гърция. На сутринта трябваше да се тръгва за работа.
Бюджет
Дванадесетдневното пътуване из Албания струва на двамата с приятелката ми общо 1 740 лева, или 870 лева на човек.
Разпределени по видове разходите ни имат следния вид:
790 лева за единадесет нощувки като в почти всички случаи имаше включена закуска в цената. Не сме правили резервации, а когато започваше да се свечерява спирахме и си избирахме хотел от средна класа;
362 лева за гориво на автомобила. В Албания бензинът и дизелът бяха с ¼ по-скъпи отколкото у нас. Газта беше малко по-евтина спрямо цената й в България;
328 лева за храна и напитки;
105 лева входни такси за музеи и забележителности. Средната цена за музеите беше 3,50 лв. на човек. Входната такса за исторически забележителности като Бутринт беше 12 лева;
70 лева за ферибот по езерото Коман;
20 лева пътни такси;
65 лева за сувенири и други разходи.
Вместо заключение
Когато през 2008 година посетих Музея на националната независимост в град Вльора, в края на обиколката екскурзоводката разказа за предсмъртното завещание на техния първи министър председател. Малко преди да умре той събира синовете си и им казва: „Аз работих цял живот, но не можах да натрупам пари и имоти. Поради това нямам какво да ви оставя в наследство. Но пък ви оставям Албания и моето завещание към вас е да работите всеотдайно за нея така, както работих и аз!“.
А сега: приятно четене! И не пропускайте заключението!
Обиколка на Албания с Форд
април-май 2019
част първа
Северна Албания
В края на април и началото на май 2019 година се събраха няколко празника: Великден, Първи и Шести май. Между тях имаше само три работни дни и това позволи да заделим общо 12 дни за да направим една добра обиколка на Албания с автомобила.
Първите ден и половина отделихме на съседната
Република (от скоро: Северна) Македония
След като подминахме Скопие с приятелката ми Веселка разгледахме няколко природни и културни забележителности, преди да пресечем границата с Албания.
Езерото Матка
е разположено живописно в каньона, образуван от река Треска. В действителност висока язовирна стена събира водите на реката в тясно и дълго водохранилище. Разходката по него с лодка беше приятно преживяване.
Разходката с лодка по езерото Матка беше приятно преживяване
Национален парк Маврово
обхваща планински район в северозападната част на Македония. Характерен е с приятни горски масиви, както и със зони за отдих, туризъм и спорт. Тук е и най-високата планина на Македония – Кораб (2764м.).
Поглед към езерото Маврово от терасата на хотела, в който спахме
Високите части на планините в Национален парк Маврово бяха все още заснежени
Село Галичник
е характерно със старите си каменни къщи и сватбите в традиционен селски дух. Там ядохме чудесна домашна баница с местно кисело мляко.
Старинното село Галичник се намира в Национален парк Маврово
Бигорския манастир „Св. Йоан Кръстител“
в западната част на Македония е разположен близо до град Дебър и е класически пример за Българската възрожденска живопис и дърворезба. Преди доста години в училище по история бяхме учили за Дебърската художествена школа от 18-ти и 19-ти век. Дърворезбата и иконите в Бигорския манастир са завладяващи. Дървеният иконостас съдържа библейски сюжети и 700 фигури на хора, животни и растения. Изработен е в периода 1829г.÷1835г.
Бигорският манастир „Св. Йоан Кръстител“ се намира близо до град Дебър
Дървеният иконостас на черквата в манастира „Св. Йоан Кръстител“ съдържа библейски сюжети и 700 фигури на хора, животни и растения
Художествена живопис в Бигорския манастир „Св. Йоан Кръстител“. На снимката са светите братя Кирил и Методий – Славянски и Моравски просветители, както гласи надписът.
Северната част на Албания
е предимно планинска с малки градчета и села. Централните части на тези градове са обновени и приятни. Но страничните квартали са занемарени, бедни и мръсни.
След македонския град Дебър влязохме в Албания и пренощувахме в
Пешкопия
Пешеходната зона на Пешкопия, град с 15 хиляди жители
Приятно градче в Северна Албания се оказа 20-хилядния
Кукъс,
който е близо до границата с Косово.
Кукъс е 20-хиляден град, разположен в североизточна Албания
Най-приятния малък град по пътя към албанския север беше
Байрам Цури
Той има 10 хиляди жители и след него започва живописната долина на река Валбона.
10-хилядния град Байрам Цури е изходен пункт към живописната долина на река Валбона
Северните части на Албания се характеризират с планински релеф.
Тук могат да се видят високи планински върхове и дълбоки долини. Пътищата са тесни с много завои, спускания и изкачвания. Пътува се бавно и на ден минавахме с автомобила само по 150 километра, включвайки и времето за разглеждане. В този район е изградена каскада от три язовира по долината на река Дрин.
Единия от трите язовира, изградени на река Дрин
Планините в Северна Албания впечатляват със своята девствена красота
Северна Албания. Хотел „Алпин“, в който пренощувахме.
Поглед към един от язовирите, изградени по долината на река Дрин в Северна Албания
Мога да определя
долината на река Валбона
като едно от най-красивите места не само в Северна Албания, но и в цялата страна. Тя е разположена сред планината Проклетия, или „проклетите планини“, както още местните наричат този район. Обявена е за национален парк, а туристическите фирми го рекламират като „Албанските Алпи“. Пътят през долината е много добър за разлика от второстепенните планински шосета в северната част на Албания.
С моя пернишки автомобил през долината на река Валбона в Северна Албания
Малък каньон, през който протича река Валбона
Приятелката ми Веселка сред Албанските Алпи. Вечерна разходка по долината на река Валбона.
Валбона е една от най-чистите реки в Албания
Поглед към скалистите върхове на Албанските Алпи. Национален парк Валбона.
Едно от най-приятните преживявания в Албания беше
прекосяването на езерото Коман с ферибот.
Наричат езеро средния от трите дълги десетки километри язовира, запълващи долината на река Дрин в северната част на страната. Тази язовирна каскада е строена през 70-те и 80-те години на миналия век. Времето за пътуване от края на водохранилището при село Фиерза до язовирната стена при село Коман беше три часа. 35 евро ни струваше ферибота – за автомобила и нас двамата. Преминахме през няколко каньона на река Дрин и се възхитихме на прекрасните гледки към околните планини. На отделни места язовирът се разширява, а при долините се образуват красиви малки заливи. Тези три часа не слязохме от най-горната палуба, а след всеки завой се появяваше нов чудесен изглед.
Авторът на горната палуба на ферибота, прекосяващ язовир Коман по дължина
Поглед от ферибота към малка река, която се влива в язовира Коман
Пътуващите с ферибота не издържаха дълго на горната палуба поради силния вятър
Приятелката ми Веселка на горната палуба на ферибота, с който за три часа прекосихме язовир Коман по дължина
На някои места извън каньоните язовир Коман се разширява
Със своите сто хиляди жители
Шкодра
е най-големият град в Северозападна Албания. Разположен е до Шкодренското езеро. Историческата част е реставрирана и е приятно място за разходки. Част от старите сгради са в стил близък до венецианския. Това се обяснява с факта, че през 15-ти век градът е бил в състава на Венецианската република. Чиста и добре подържана Шкодра има най-европейски вид от всички албански населени места. Правят впечатление многото велосипедисти по улиците на града.
Шкодра е съвременен град в Северозападна Албания
Историческата част на град Шкодра е напълно реставрирана
Централната част на албанския град Шкодра
Пешеходната зона на Шкодра е приятно място за разходка
Край
Шкодренското езеро
е изградена алея за пешеходци, а по брега му са отворени доста ресторанти.
Залез над Шкодренското езеро
Крепостта Розафа
е разположена на висок хълм, намиращ се на три километра южно от центъра на град Шкодра. Според легендата това е име на млада жена, която под формата на жертвоприношение е зазидана в стените на крепостта за да бъде градежът здрав. Укрепление на това място е съществувало от времето на илирите, но е оформено като крепост от римляните. Крепостта е разширяване и доукрепвана от византийци, венецианци и османски турци. Тя е естествено защитена от обграждащите я реки Дрин и Бояна. От крепостните стени се разкрива панорама към град Шкодра и Шкодренското езеро.
Веселка пред останките от средновековната черква в крепостта Розафа
Поглед от стената на крепостта Розафа към реките Дрин и Бояна
Вътрешния двор на албанската крепост Розафа
Историческият Круя
е разположен в централната част на Албания. Този град е родно място на
националния герой Скендербег,
с рождено име Георги Кастриоти. Като син на албански княз, в младежка възраст той е взет за заложник от турците и получава военно образование в Одрин. Там започват да му казват Искандер (с това име мюсюлманите наричат Александър Велики) заради проявените качества на военачалник. Султанът му дава титлата бей (областен управител) и така Кастриоти става Искандер-бей, или съкратено Скендербег. След разгрома на турците от унгарците в битката при Ниш през 1443 година патриотично настроения Скендербег се възползва от ситуацията. Той напуска турската армия, отрича се от исляма и сплотява албанците за борба с турските завоеватели. Столица на създадената от него независима албанска държава става родният му град Круя. В продължение на четвърт век водената от Скендербег армия отблъсква 13 турски нашествия в Албания.
Основна туристическа забележителност в Круя е крепостта, на чиято територия е разположен музея на Скендербег. В близост до него се намира етнографския музей, чиято експозиция е в голяма къща в старинен стил. Струва си да се видят текето (молитвен дом на бекташите, които са привърженици на суфиското направление в исляма) и турската баня. По пътя от центъра на града към крепостта се минава през пазара, изграден в османски стил. Там има огромно разнообразие от всякакви сувенири.
Панорамен поглед към хълма с крепостта в град Круя
Пазарът в град Круя е изграден в османски стил и там могат да се купят всякакви сувенири
Музеят на албанския национален герой Скендербег е разположен на територията на крепостта
В музея на Скендербег – национален герой на Албания от 15-ти век
Панорамен поглед от крепостта към град Круя
В етнографския музей, който е разположен в старинна сграда на територията на крепостта
Тук ще спомена за добрите си впечатления от
състоянието на пътната мрежа в Албания.
Всички главни пътища са обновени и в добро състояние
При предишното ми пътуване в тази страна през 2008 година по-голямата част от шосетата бяха разбити с много дупки. При второкласните планински пътища сега (2019г.) минахме през няколко участъка в лошо състояние с разбит асфалт. Тъй като обичам да експериментирам пропътувах няколко десетки километра по третокласни планински пътища, които бяха без покритие, както се вижда на снимката по-долу.
В Албания пропътувахме няколко десетки километра и по такива третокласни планински пътища
Имайки предвид бързото икономическо развитие, повсеместното строителство и мащабното обновяване на инфраструктурата мога да кажа че от бившите социалистически страни Албания е дръпнала най-много напред, в сравнение с миналото.
– имало едно време една електрическа кола от една голяма компания: Форд Фокус. Тя била функционална, но не предизвиквала истински интерес, създали я само за да отговори на регулаторните изисквания. Резултатът бил, че за около 10 години от голямата компания продали само около 10 000 бройки. През 2017г. обаче в компанията настъпва промяна – появил се нов изпълнителен директор, който най-общо попитал: „Защо да не направим кола, която хората да искат да купят?“
